Решение по дело №1772/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 27, ал. 7 от Закон за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП).

Образувано е по жалба на Р. П. К., с [ЕГН] от с.Индже Войвода, общ.Созопол, чрез адв.Д. М., против Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР за периода 2014-2020 г. за кампания 2022 г., № 01-6500/502#6 от 30.09.2024 г., издаден от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с който на Р. К. е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 82 691,22 лв.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения акт, като издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и с принципа на съразмерност, заложен при налагане на административни санкции. Посочва се, че в случая липсва влязъл в сила административен акт, предхождащ издаването на АУПДВ, въз основа на който е следвало да бъде издаден процесния такъв. Сочи се също, че липсата на издадено уведомително писмо за Кампания 2022 г. е съществен порок на административнопроизводствените правила, ограничаващо правото на защита на земеделския производител. Според К. изложената в акта фактическа установка не отговаря на действителната. Твърди се, че са налични регистрационни табели за всеки един от 21 броя пчелини, като местонахождението им отговаря на действително заявеното. По същество се иска отмяна на АУПДВ и присъждане на разноските по делото.

В съдебно заседание за жалбоподателя се явява адв.М., която поддържа жалбата. Ангажира гласни и писмени доказателства. Пледира АУПДВ да бъде отменен, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски. Представя писмени бележки.

Ответникът – заместник изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт Г., която излага доводи за неоснователност на жалбата. Ангажира доказателства. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение и депозит за изготвената съдебно-техническа експертиза. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Представя писмени бележки.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, от фактическа страна намира за установено следното:

По делото не е спорно, че жалбоподателката е регистриран земеделски производител с Уникален регистрационен номер /УРН/: 552153 в Интегрираната система за администриране и контрол /ИСАК/. В качеството си на земеделски производител К. е била одобрена за участие по мярка 11 „Биологично земеделие“ по ПРСР 2014 – 2020 г.

П. К. 2022 г. Р. К. е подала заявление с УИН 02/140622/61957 за подпомагане по програми и схеми, сред които е и Мярка 11 „Биологично земеделие“, по която К. заявила за подпомагане 1 600 пчелни семейства в 21 пчелина. (л.40 от адм. д. № 1464/2023 г. по описа на Административен съд – Бургас). Според представена по делото таблица К. получила частични плащания по част от заявените позиции за тази кампания, а по други не е получила никакво плащане (л.12 и л.94 от адм. д. № 1464/2023 г. по описа на Административен съд - Бургас).

С писмо (заявление) до ДФ „Земеделие“ К. припомнила на изпълнителния директор на фонда, за подаденото заявление за кампания 2022 г., като посочила, че липсва произнасяне по него с изричен акт, а в същото време, според системата за електронни услуги на ДФ „Земеделие“, имала извършени плащания на суми, но не в пълен размер. За К. били неясни причините, довели до намаления размер на субсидиите, поради което поискала от изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ – Разплащателна агенция да се произнесе с изричен административен акт по нейното първоначално подадено заявление (л.3 от адм. д. № 1464/2023 г. по описа на Административен съд - Бургас). Видно от приложената обратна разписка (л.4 от адм. д. № 1464/2023 г. по описа на Административен съд – Бургас), писмото е било получено на 10.07.2023 г.

В отговор с писмо изх. № 02-6500/3294 от 18.07.2023 г. заместник изпълнителният директор на фонда уведомил Р. К., че окончателната оторизация и изготвянето на уведомителните писма по заявленията ще бъдат извършени след приключването на всички административни проверки, като писмата ще бъдат публикувани в системата за електронни услуги и ще могат да бъдат обжалвани в законоустановения срок (л. 5 от адм. д. № 1464/2023 г. по описа на Административен съд - Бургас).

На 03.08.2023 г. К. депозирала пред Административен съд – Бургас жалба против твърдян мълчалив отказ на заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ – Разплащателна агенция да се произнесе по заявлението за подпомагане за Кампания 2022 г. с УИН 02/140622/61957, подадено от Р. К. на 14.06.2022 г.

С определение № 1290/14.02.2024 г., постановено по адм.дело 1464/2023 г. по описа на Административен съд- Бургас, жалбата на К. е оставена без разглеждане като недопустима, поради липсата на формиран мълчалив отказ. Определението е оставен в сила с Определение № 3419/09.04.2024 г., постановено по адм.дело № 3242/2024 г. по описа на ВАС.

От данните по делото се установява, че по заявление с УИН 02/140622/61957 в периода 22-26.10.2022 г. е извършена проверка на място (ПнМ) по мярка 11 „Биологично земеделие”, направление ,,Биологично пчеларство”, резултатите от която са обективирани в Доклад (л.161 и сл. от дело). От съдържанието на същия се установява, че за 21 броя пчелини, с регистрационни номера (съгласно регистрацията им в БАБХ) - № 8368-0038, № 8368-0037, № 8368-0034, № 8368-0032, № 8361-0048, № 8361-0047, № 8361-0046, № 8361-0045, № 8149-0040, № 8149-0038, № 8149-0037, № 8149-0035, № 8149-0034, № 8149-0033, № 8149-0032, № 8149-0031. № 8149-0030, № 8149-0029, № 8149-0028, № 8149-0027 и № 8149-0024 е установено несъответствие на заявените регистрационни номера. К. се е запознала с доклада на 03.11.2022 г., съобразно отбелязването за това, като собственоръчно на стр. 2 от него (л.161гръб от делото) е изразила несъгласието с констатациите на проверяващите.

С докладна записка рег.№ 05-2-282/386 от 04.11.2022 г. началник отдел РТИ- Ямбол е уведомил директора на дирекция „Технически инспекторат на ДФ „Земеделие“ за резултатите от проверките (л.94). Относно проверените на място площи на Р. П. К. с УРН 552153 в докладната е посочено, че по мярка 11 „Биологично земеделие“ от заявените 1600 броя пчелни семейства са установени 643 броя живи.

С уведомително писмо рег.№ 01-282-6500/694 от 04.11.2022 г. жалбоподателката е уведомена за констатираните несъответствия, като и е дадена възможност да изложи своите възражения в писмен вид (л.95).

С писмо изх.№ 01-6500/502 от 06.03.2024 г. на зам.изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, на основание чл. 26, ал. 1 от АПК К. била уведомена за откриване на производство по издаване на АУПДВ, поради недължимо изплатена сума по направление „Биологично пчеларство“ от мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 за кампания 2022 г. в размер на 82 691,22 лв. (л.62). В писмото е посочено, че при извършена калкулация и оторизация на 21.06.2023 г. не са били взети предвид резултатите от извършената проверка на място, при която било установено, че регистрационните табели на пчелините не съответствали на тези, посочени в заявлението за подпомагане за Кампания 2022 г. Предвид това била извършена повторна калкулация, според която дължимото финансово подпомагане по това направление е определено на 0 лв.

На 20.03.2024 г. Р. К. депозирала писмено възражение относно откриването на производството по издаване на АУПДВ (л.64). В него заявява, че не е налице твърдяното несъответствие на регистрационните номера на посочените 21 броя пчелини. Настоява за извършване на повторна документална проверка, която да сравни регистрационните номера и за прекратяване на производството.

На 30.09.3024 г. зам.изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ издал оспорения в настоящото прозводство АУПДВ № 01-6500/502#6 по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСП за периода 2014- 2020 за Кампания 2022 г. С него на основание чл. 27, ал. 3, ал. 5 и ал. 7 от ЗПЗП, чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от ДОПК, както и чл.7, параграф 1 и 2 от Регламент (ЕС) № 809/2014 на Комисията от 17 юли 2014 г. за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол, мерките за развитие на селските райони и кръстосаното съответствие, чл. 46. ал. I и ал. 2 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане па мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014 - 2020г., чл. 37. ал. 2 и ал. 3 от ЗПЗП, чл. 8. ал. 3 и ал. 4 от Закона за пчеларството, както и на основание чл. 59, ал.1 и ал. 2 от АПК и във връзка с чл. 165 и чл. 166. ал. 1 и ал. 2 от ДОПК е определено на Р. П. К. с УРН 552153 подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 82 691,22 лв. В акта е посочено, че при извършената проверка на място от ДФ „Земеделие“ по мярка 11 „Биологично земеделие“ в периода 22-26.10.2022 г. е установено, че всички проверени 21 броя пчелини с декларирани №- № 8368-0038, № 8368-0037, № 8368-0034, № 8368-0032, № 8361-0048, № 8361-0047, № 8361-0046, № 8361-0045, № 8149-0040, № 8149-0038, № 8149-0037, № 8149-0035, № 8149-0034, № 8149-0033, № 8149-0032, № 8149-0031. № 8149-0030, № 8149-0029, № 8149-0028, № 8149-0027 и № 8149-0024 (посочени в Таблица №1) са без поставени табели с регистрационен номер, а част от тях не са според заявеното местоположение. Указано е, че липсата на табелка с регистрационен номер на пчелините, позволяващо евентуални нерегламентирани действия от страна на кандидата за подпомагане, е нарушение, при констатирането на което на основание чл. 14. ал.1, т. 6 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г., във връзка с чл. 25. (Изм. - ДВ, бр. 38 от 2020 г., в сила от 24.04.2020 г.) и чл. 46, ал 1 и ал. 2 от същата наредба се налага санкция на всички пчелни семейства, намиращи се в съответния пчелин, регистриран по чл. 137 от ЗВД.

АУПДВ е връчен на жалбоподателя на 10.10.2024 г. и на същата дата е обжалван пред Административен съд – Бургас с жалба вх.№ 10502/10.10.2024 г.

В хода на съдебното производство жалбоподателката представя 21 броя удостоверения за регистрация на животновъден обект, в които са разположени пчелните семейства (л.244-254).

По делото са приети представените от директора на ОДБХ – Бургас писмени доказателства – 15 броя заповеди за заличаване на животновъден обект (пчелин) и справки за наличните животни в ОЕЗ към 22.10.2022 г. и към 31.01.2023 г. (л.200-231).

По делото са разпитани свидетелите П. П. и Д. С.. Според показанията на П., същият не е присъствал на извършената на 22.10.2022 г. ПнМ в стопанството на жалбоподателката. Заявява обаче, че по заповед от 26.02.2021 г. на ИД на БАБХ е проверявал пчелините на К. относно извършване на официален контрол по отношение на регистрацията и здравословното състояние на пчелните семейства на територията на България. Според свидетеля, ако е било по време на работата му като официален ветеринарен лекар на Община Созопол, е възможно да е участвал и в регистрацията на всички животновъдни обекти. П. посочва, че едно от изискванията за регистрация на животновъден обект, независимо от вида на животните, е отразяването във ветеринарноинформационна система на БАБХ на координатите на всеки един животновъден обект. Координатите се задавали с GPS устройство или с приложение на мобилния телефон. Заявява, че координатите се определят от комисия, която регистрира обекта, като те се задавали еднократно и оставали така без промяна. Споделя, че при проверката на обектите на К., местоположението с GPS координатите е съответствало напълно. Твърди, че това не е временен пчелин, който да си мести координатите, а самото местене ставало с ветеринарни документи – медицинско свидетелство за придвижване на животни – пчелин, от един обект в друг и от едни координати в други. Според св. П. за всяка една промяна на всеки един животновъден обект, независимо какъв е той - движение, смъртност и др. е задължение на собственика да уведоми БАБХ.

Свидетелят С. твърди, че е присъствал на проверката на 22.10.2022 г. като основен пчелар във фермата на Р. К., при която проверка, според него, не били спазени никакви условия – нито се дезинфекцирали инструментите, с които се отварят кошерите, нито проверяващите сменяли була, нито ръкавици, нито се спазвали санитарно-хигиенни норми. Заявява, че през този период на годината пчелите се преглеждали посредством стетоскоп, с почукване на кошера, за да разбере дали има пчели или няма. Според С. отварянето на всички кошери – капак по капак, рамка по рамка, е изключително вредно, защото се създавали предпоставки за нападение през този период на годината на пчелните семейства. При тези нападения се наблюдавала най-голяма загуба, защото чувството за самосъхранение на пчелните семейства ги кара да се самоунищожават едни на други. При проверката свидетелят констатирал изключително огромни загуби по всички пчелини, нападения на пчелните семейства, поради причината, че кошерите не били правилно затворени. С. заявява, че по принцип всеки пчелин има информационна табела. Относно снимките от въпросната проверка, свидетелят посочва, че фокусът им е изместен - не е на самия вход на животновъдния обект и няма как да види табела или каквато и да е обозначителна информация за съответния животновъден обект. По отношение координатните точни на обектите С. заявява, че те се определят от комисия, която приема обекта, в случая официалния ветеринарен лекар на съответната община. Според него преместването на пчелини не ставало лесно. Всеки кошер има специален баркод с индивидуална абревиатура от числа, в който става ясно този пчелен кошер към кой пчелин принадлежи. Проверяващият орган имал четец, с който сканира кода и веднага от системата му излиза номера на животновъдния обект и цялата информация за пчелина като брой пчелни семейства. Тази табела се закрепя на кошера със специални винтове, като няма как да бъде сменена тази табела без да бъде нарушена целостта й. Според С. спорът е за три животновъдни обекта, където технически били разменени номерата на животновъдните обекти, но номерата са си на кошерите и те отговарят. Счита, че при въвеждане на тези номера официалният ветеринарен лекар е допуснал техническа грешка, но всичко отговаряло – номера и бройка пчелни семейства, а на третия пчелин не отговаряли 7 метра от GPS координатите, което било в рамките на имота.

В хода на съдебното производство е приета съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице доц. д-р К. С.. Според констативно-съобразителната част на заключението, всички животновъдни обекти - 21 броя пчелини, имат нова регистрация в ОДБХ- Бургас от 01.02.2019 г., като обектите са вписани в регистър на ОДБХ - Бургас и в ИИС на БАБХ - ВетИС с два регистрационни номера- нов /10 цифрен/ и стар /8 цифрен/. В колона 2 от таблица № 1 на СТЕ вещото лице е вписало и двата регистрационни номера на обектите. Според заключението местоположението на пчелините /колона 6 на Таблица № 1 от СТЕ/, съответства на заявеното от кандидата с изключение на 3 имота / № 15,16 и 17 от Таблица № 1/, намиращи се в с. Бяла вода, общ. Малко Търново. Вещото лице установява, че GPS координатите, посочени във ВетИС и Удостоверението за регистрация на животновъдните обекти, съвпадат с установените на място по време на проверката с изключение на пчелини с номера 15,16 и 17, намиращи се в с. Бяла вода, общ. Малко Търново /колона 4 от Таблица № 1/. На пчелините нямало поставени табели с регистрационния номер, само с едно изключение, пор. № 8- с.Индже войвода, общ. Созопол, /колона 5 от Таблица № 1/. Експертът заявява, че GPS координатите на заявените животновъдни обекти /пчелини/ се определят от БАБХ, в частност от О. Д. по безопасност на храните - гр. Бургас, съвместно с общинския ветеринарен доктор, който сваля координатите на място и в последствие нанася в документацията. Според вещото лице най-тежките отравяния на пчелите са свързани главно с използването на инсектициди за борба с вредните насекоми по културните растения. Вещото лице посочва, че при екстремно високи температури, пчелните семейства могат да понесат много големи загуби, ако притокът на вода е прекъснат дори за няколко часа. Една от причините била засушаването през летните месеци, което отслабва пчелните семейства и пречи да влязат силни в зимния сезон.

В съдебно заседание вещото лице уточнява, че е посетила само един от всички 21 броя пчелини. Заявява, че местоположението на пчелините е взела от данните от извършената на място проверка. Твърди, че подробно е разгледала снимките, направени при проверката и не е правила проверка на координатите. Разяснява, че от лявата страна на кошера трябва да стои номера на табелката, която е регистрационния номер на пчелина, а в средата стоят GPS координатите. Вещото лице заявява, че в момента, когато е посетила пчелина в с.Индже войвода, са поставяли табела. Посочва, че не е правила проверка на GPS координатите, защото не е компетентна за това. На база изпратени от г-жа К. удостоверения за регистрация е приела, че всички GPS координати отговарят, но просто няма регистрационни табели. Според експертът или не са били сложени такива табели, или са били паднали, но ги е нямало при извършената ПнМ. Потвърждава, че местоположението на кошерите си отговаря.

При тези фактически данни съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл.11 и чл.11а от ЗПЗП, ДФ „Земеделие“ е акредитиран за единствена Разплащателна агенция за РБългария за прилагане на Общата селскостопанска политика на ЕС и по силата на §1, т. 13 от ДР на ЗПЗП е специализирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти по правилата на законодателството на ЕС.

Съгласно чл. 20а, ал. 5 от ЗПЗП, изпълнителният директор на фонда издава АУПДВ по реда на ДОПК, а според ал. 6 може да делегира със заповед правомощията си по ал. 5 на заместник изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции. В случая, изпълнителният директор на ДФЗ е определил органа, който да издава актове за установяване на публични държавни вземания. Видно от приложената Заповед № 03-РД/1969^#1 от 10.05.2024 г., визираното правомощие е делегирано на заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ – П. Д. С. (л.122). Следователно оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган в кръга на делегираните му правомощия.

Актът е издаден в писмена форма, с необходимото съдържание по чл. 59, ал. 2 от АПК и при спазване на административнопроизводствените правила, които изисквания са приложими съобразно препращането с разпоредбата на чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП.

Съгласно чл. 27, ал. 3 от ЗПЗП, разплащателната агенция предприема необходимите действия за събиране на недължимо платените и надплатени суми по схеми на плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и от държавния бюджет.

Съгласно чл. 27, ал. 5 от ЗПЗП, вземанията, които възникват въз основа на административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на ДОПК.

Съгласно чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП, дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, се установява с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Оспореният АУПДВ съдържа изложение на фактическите и правни основания, въз основа на които е издаден. Административният орган е посочил фактите, от които черпи упражненото публично субективно право, като изложените фактически основания кореспондират с посочените правни норми и разпоредените правни последици. Спазени са изискванията по чл. 26, ал. 1 от АПК за уведомяване на жалбоподателя за образуваното административно производство, с което е обезпечено надлежно правото му на участие.

Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Относимите за случая факти и обстоятелства са установени от документите към преписката, събрани от органа в изпълнение на задълженията му по чл. 35 и чл. 36, ал. 1 от АПК.

Неоснователни са изложените в жалбата доводи за необходимостта от издаване на уведомително писмо по чл. 10б, ал. 1 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. или друг административен акт, който акт да предхожда издаването на АУПДВ.

Съгласно чл. 10б от Наредба № 5/27.02.2009 г., ДФ „Земеделие“ – Разплащателна агенция, уведомява кандидата чрез уведомително писмо за извършените оторизации и плащания по схемите и мерките по чл. 1 по реда на АПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК, публични са държавните вземания за недължимо платени и надплатени суми, както и за неправомерно получени или неправомерно усвоени средства по проекти, финансирани от средства на Европейския съюз, включително свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, включително финансови корекции, надплатен аванс, надхвърлени процентни ограничения, превишени позиции по бюджета на проекта, кръстосано финансиране, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на Европейския съюз.

От анализа на цитираните разпоредба следва извода, че за публичните вземания, каквито са и неправомерно получени или неправомерно усвоени средства по проекти, финансирани от средства на Европейския съюз, включително свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, не е предвидено издаването на нарочен акт преди издаването на такъв с характер на спорния. Не е налице правно основание да се приеме, че издаването на АУПДВ е опосредено от наличието на предходен, самостоятелен административен акт, който да установи публичното държавно вземане и да е основание за откриването на производство по издаването му. Липсата на уведомително писмо не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което да опорочи АУПДВ до степен на незаконосъобразност В този смисъл е и практиката на ВАС- Решение № 4590 от 2.05.2025 г. по адм. д. № 366/2025 г. и Решение № 12332 от 14.11.2024 г. по адм. д. № 5085/2024 г.. Ето защо неиздаването на такова уведомително писмо или на друг предхождащ акт не може да се възприеме като пречка да се издаде АУПДВ за възстановяване от съответния земеделски стопанин на публично държавно вземане на изплатена финансова помощ, за която е установено, че не са налице или са отпаднали предпоставките за изплащането й.

Относно приложението на материалния закон съдът установи следното:

Не се спори между страните по делото, че за Кампания 2022 г. по подаденото от К. заявление по мярка 11 „Биологично земеделие“ на 21.03.2023 г. е била изплатен помощ в размер на 82 691,22 лв. (л.15). Не е спорно и обстоятелството, че заявените от К. пчелини са регистрирани по съответния за това ред. Основният мотив ответната страна да приеме, че така изплатената на К. сума е недължимо платена са липсата на табелки с регистрационен номер на пчелините, описани в заявлението за подпомагане под номера: № 8368-0038, № 8368-0037, № 8368-0034, № 8368-0032, № 8361-0048, № 8361-0047, № 8361-0046, № 8361-0045, № 8149-0040, № 8149-0038, № 8149-0037, № 8149-0035, № 8149-0034, № 8149-0033, № 8149-0032, № 8149-0031. № 8149-0030, № 8149-0029, № 8149-0028, № 8149-0027 и № 8149-0024, като липсата е установена при извършена ПнМ в периода 22-26.10.2022 г.

Позовавайки се на чл. 14, ал. 1, т. 6, във вр. с чл. 25 и чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 4/24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР за периода 2014 – 2020 г. органът е приел, че тази липса е нарушение, при констатирането на което се налага санкция на всички пчелни семейства.

Съгласно чл.8, ал. 3 от Закона за пчеларството, постоянните пчелини задължително са с ограждение, като в урегулираните поземлени имоти са с ограда, осигуряващо /осигуряваща безопасността на обекта и непозволяващо / непозволяваща свободен достъп и преминаване на хора и животни, и са обозначени с табелка с регистрационния номер на пчелина. В ал. 4 от разпоредбата е указано, че постоянните пчелини, намиращи се в горски територии, могат да са с ограждение, което не представлява строителство по смисъла на Закона за устройство на територията и на което се поставя табелка с регистрационния номер на пчелина.

Съобразно чл. 14, ал. 1, т. 6 от Наредба № 4/24.02.2015 г., финансова помощ за годината за подаване на заявление по чл. 6, ал. 2 по съответното направление не се предоставя или се намалява, когато при административни проверки и/или проверка на място се установи по-малък брой животни или пчелни семейства от заявените за подпомагане животни или пчелни семейства.

Съгласно чл. 25 от Наредба № 4/24.02.2015 г. за подпомагане за отглеждане на пчелни семейства и животни, се одобряват заявените от кандидата пчелни семейства и животни при спазване на изискването всички регистрирани в ИИС на БАБХ – ВетИс на негово име пчелни семейства и животни от заявения вид да са включени в договор с контролиращо лице за биологично производство.

Нормата на чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 4/24.02.2015 г. указва, че ДФ „Земеделие“ – Разплащателна агенция, одобрява, намалява или отказва изплащането на годишната финансова помощ след извършване на административни проверки и проверки на място за изпълнението на изискванията за подпомаганите дейности. При извършване на административните проверки по ал. 1 по дейности, свързани с плащане на брой пчелно семейство, ДФ „Земеделие“ – РА, използва наличната в ИИС на БАБХ – ВетИс към датата на подаване на заявление от кандидата информация.

От анализа на така цитираните разпоредби следва, че визираното от органа основание за възстановяване на сумата, а именно липса на регистрационни табели на пчелините, не е посочено в нито една от материланоправните норми, на които се е позовал органа. Цитираният подзаконов нормативен акт урежда условията и редът за подпомагане на земеделски стопани, които извършват земеделски дейности, насочени към подобряване опазването на околната среда по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014 – 2020 г., финансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР). От съдържанието на същия не се установи липсата на регистрационни табели на пчелини да е основание да не се предостави или да се намали заявената финансова помощ или да е основание за налагане на санкция на всички пчелни семейства. При това положение няма как съдът да приеме, че установената от ПнМ липса на регистрационни табели е основание за възстановяване на изплатената на К. сумата от 82 691,22 лв., като недължимо платена такава.

Според цитираните в оспорения пред настоящата инстанция АУПДВ материалноправни разпоредби, органът се е позовал на хипотези на отказ или намаляване на заявената финансова помощ, когато се установи по-малък брой пчелни семейства от заявените за подпомагане такива. Такива фактически основания обаче, не са изложени в оспорения акт. Както се посочи по-горе в изложението, основания мотив ответната страна да приеме, че за Кампания 2022 г. по мярка 11 „Биологично земеделие“ жалбоподателката не следва да получи изплатената и финансова помощ е липсата на регистрационни табели на 21 броя пчелини, изрично посочени в Таблица № 1 от АУПДВ. Отделно от това, липсата на такива табели не е равносилно на установен от проверяващите по-малък брой пчелни семейства. Ето защо съдът намира, че АУПДВ, оспорен в настоящото производство, е материално незаконосъобразен и следва да бъде отменен.

Като е достигнал до противоположния извод при издаване на оспорения АУПДВ, административният орган незаконосъобразно е приел, че изплатената за двата референтни периода финансова помощ по двете фази на проекта, е недължимо получена. Оспореният АУПДВ е като незаконосъобразен – издаден е при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон, поради което следва да бъде отменен.

С оглед формирания извод за основателност на жалбата, заявеното своевременно искане за присъждане на разноски и на основание чл.143, ал.1 от АПК, в полза на Р.К. следва се присъдят направените по делото разноски. Отчитайки направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение от страна на ответника, при съобразяване на решение С-438/22 на СЕС и при отчитане на фактическата и правна сложност на делото и без да се подценява обема и качеството на предоставената правна защита от процесуалния представител на жалбоподателя, размера на претендираното адвокатско възнаграждение от 7 000 лева съдът намира за прекомерен и несъответен. Той не отговаря на критериите за справедливост и обоснованост, а ответникът понася прекомерна тежест и този прекомерен, според съда, размер следва да бъде редуциран до 2 000 лв., който съдът намира за съответен и в близост към размера, предвиден в чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 18.02.2025 г.), при отчитане на обстоятелството, че делата по ЗПЗП са без определен материален интерес (Определение № 1417 от 7.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1002/2024 г. и др.). Ето защо в полза жалбоподателя следва да се присъди сумата от 2 310 лева, от които 10 лева заплатена държавна такса, 300 лева депозит за вещо лице и 2000 лева адвокатско възнаграждние.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Бургас, дванадесети състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на Р. П. К., с [ЕГН] от с.Индже Войвода, общ.Созопол, Акт за установяване на публично държавно вземане по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР за периода 2014-2020 г. за кампания 2022 г., № 01-6500/502#6 от 30.09.2024 г., издаден от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие".

ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие" – София да заплати на Р. П. К., с [ЕГН] сумата от 2 310 /две хиляди триста и десет/ лева, представляваща разноски по делото.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховен административен съд, в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.