Р Е Ш Е Н И Е

№

 

30.05.2018г., град ПЛЕВЕН

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Плевенски районен съд, дванадесети наказателен състав, в публично заседание на десети май през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:         АСЕН ДАСКАЛОВ

 

Секретар: ПЕТЯ КАРАКОПИЛЕВА

като разгледа докладваното от съдия ДАСКАЛОВ АНД № 503 по описа за 2018 - та година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. І ЗАНН

 

С Наказателно постановление № 15-0000679/19.10.2017 г. на ***НА Д. „И.П.Т.“*** – ***“ ЕООД - ПЛЕВЕН ЕИК: ***е наложена имуществена санкция в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева на основание чл.414 ал.1 от Кодекса на труда, за извършено нарушение на чл.128 т.2 КТ.

Срещу издаденото наказателно постановление (НП), санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД  - ПЛЕВЕН. Изтъква, че дадените от страна на контролните органи на Д. „И.П.Т.“*** предписания са изпълнени и не са констатирани други нарушения на трудовото законодателство. В този смисъл счита, че се касае за забавяне при изплащане на дължими трудови възнаграждения и че е следвало административнонаказващият орган да наложи имуществена санкция на основание чл.415в КТ. На тази основа, моли за отмяна на издаденото Наказателно постановление като неправилно.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от съответния управител на юридическото лице и упълномощен защитник. Поддържат жалбата по изложените в нея съображения и пледират размера на наложената имуществена санкция да бъде намален до предвидения в чл.415в КТ.

За ответната страна – ***НА Д. „И.П.Т.“***, се явява съответен юрисконсулт. Счита, че в хода на административнонаказателното производство са спазени процесуалните правила и е издадено законосъобразно и правилно Наказателно постановление, което пледира да бъде потвърдено.

Жалбата е подадена от оправомощена страна и в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима.

След като обсъди събраните по делото доказателствени материали поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът намира за установено следното:

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №15-0000679/08.09.2017 г. от страна на М.Г.Б. – главен инспектор при Д. „И.П.Т.“***, в присъствието на свидетеля Ж.Д.И.,*** – ***“ ЕООД – *** М.Д.Д.. Съставен е за това, че при извършена на 08.09.2017г. проверка по документи спрямо „*** ***“ ЕООД е установено, че в качеството на работодател, дружеството не е изплатило в срок до 25.07.2017г. уговореното трудово възнаграждение за извършената работа за месец юни 2017г. на лицата ***ЕГН: ********** и *** ЕГН: **********.  Така описаното е квалифицирано като нарушение на чл.128 т.2 КТ. При съставяне на АУАН, нарушителят не се е ползвал от правото на възражения; такива не е представил и по реда, и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН.

Административнонаказващият орган е приел фактическата обстановка, отразена в АУАН с изключение на индивидуализиращите данни на дружеството-нарушител. Вместо „*** ***“ ЕООД – ПЛЕВЕН, в издаденото Наказателно постановление дружеството е именувано „*** ***“ ЕООД. На тази основа, административнонаказващият орган е издал обжалваното наказателно постановление, с което на „*** ***“ ЕООД - ПЛЕВЕН ЕИК: ***е наложена имуществена санкция в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева на основание чл.414 ал.1 от Кодекса на труда, за извършено нарушение на чл.128 т.2 КТ.

Във връзка със законосъобразността на административнонаказателното производство следва да бъде посочено, че Актът за установяване на административно нарушение е съставен, а Наказателното постановление – издадено, от компетентни лица /л.40 - 50 от делото/. В хода на административнонаказателното производство обаче е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.

Както беше отбелязано по-горе, със съставения АУАН е ангажирана административнонаказателната отговорност на „*** ***“ ЕООД – ПЛЕВЕН ЕИК: ***. Видно от представените по делото писмени доказателства, в т.ч. – справка от ТЪРГОВСКИ РЕГИСТЪР /л.12/, именно това е наименованието на дружеството, чийто управител е М.Д.Д. и което, към месец юни 2017г. се е намирало в трудовоправни отношения с лицата ***ЕГН: ********** и *** ЕГН: **********. От друга страна, навсякъде в Наказателното постановление се посочва, че нарушението е извършено от дружество с наименованието „*** ***“ ЕООД ЕИК: ***. Налице е несъответствие, което е съществено, тъй като се отнася до индивидуализиращите признаци на юридическото лице, чиято административнонаказателна отговорност е реализирана. Такива признаци са наименованието, седалището и адреса на управление, както и съответният ЕИК №. Коментираното несъответствие лишава издаденото Наказателно постановление от яснота относно субекта на административнонаказателната отговорност и неговите индивидуализиращи признаци. По този начин, нарушено е императивното изискване на чл.57 ал.1 т.4 ЗАНН. Нарушението е съществено, поради което, издаденото Наказателно постановление се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено, без да бъде разглеждан правният спор по същество.

За пълнота на настоящите мотиви обаче следва да бъде отбелязано, че издаденото НП се явява и неправилно. Обстоятелството, че трудовите възнаграждения на ***ЕГН: ********** и *** ЕГН: ********** за месец юни 2017г. не са били изплатени в срок до 25.07.2018г. се потвърждава от показанията на разпитаните свидетелки М.Б. и Ж.И., чиито показания Съдът приема за небудещи съмнение в тяхната достоверност и кредитира; в очертаната насока е и заверения препис на разчетно-платежна ведомост на „******“ ЕООД за месец юни 2017г. /л.21 от делото/. Същевременно, Наказателното постановление е издадено за едно нарушение по чл.128 т.2 КТ и е наложена една имуществена санкция на основание чл.414 ал.1 КТ. Този подход при индивидуализиране на административнонаказателната отговорност, обаче е в разрез с разпоредбата на чл.18 ЗАНН, която повелява, че „Когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях.“. Съгласно т. 8 от Тълкувателно решение № 77 от 29.XI.1984 г. по н. д. № 68/84 г., ОСНК, няма пречка с един АУАН да бъдат установени няколко нарушения и за същите да бъде издадено едно Наказателно постановление, но за всяко административно нарушение се дължи налагането на отделно наказание. ЗАНН не познава института на групиране на наказанията, както е уреден в чл.23 – 25 НК. Следва да бъде подчертано, че трудовите правоотношения между „*** ***“ ЕООД и ***, от една страна и тези между „*** ***“ ЕООД и *** – от друга, се ползват със самостоятелност. Неизпълнението на задължението по чл.128 т.2 КТ по всяко едно от тези правоотношения съставлява отделно нарушение. С издаденото Наказателно постановление, двете отделни административни нарушения изкуствено са обединени в едно и е наложено едно административно наказание, което е в разрез с материалния закон. Отделно от това, както вече беше отбелязано, нарушенията са извършени от „*** ***“ ЕООД, а не от дружество с наименованието „*** ***“ ЕООД, т.е. административно наказан е правен субект, който /независимо дали съществува в действителност/ не се ползва с идентичност с действителния извършител на административните нарушения.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление № 15-0000679/19.10.2017 г. на ***НА Д. „И.П.Т.“***, с което на „*** ***“ ЕООД - ПЛЕВЕН ЕИК: ***е наложена имуществена санкция в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева на основание чл.414 ал.1 от Кодекса на труда, за извършено нарушение на чл.128 т.2 КТ.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Плевен, в 14 - дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: