Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е     

№  ……                                                                   05.02.2020г.                                гр.Ямбол

                                                            В     ИМЕТО    НА   НАРОДА

 

Ямболският окръжен съд,                                                                           гражданско отделение

в открито съдебно  заседание на 30.01.2020година,

в следния състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

                                                     ЧЛЕНОВЕ:

Секретар Л.Р.

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия Тагарева

Т. дело №60 по описа за 2019г.

За да се произнесе, взе  предвид следното:

Производството по делото е образувано по исковата молба на П.Й. ***, с която против търговското дружество "Каприз 2005"ООД гр.Ямбол е предявен частичен иск за неоснователно обогатяване по чл.55, ал.1, изр.2 ЗЗД - за заплащане на сумата 25 150 лева, част от общата сума 38 600 лева, която сума подлежи на връщане, поради неосъществено основание.

Твърденията на ищеца са, че повече от 13 години той е работил по трудов договор в ответното дружество. Ищецът е поддържал, че той и лицето И.А.П., който е съпруг на едноличния собственик на капитала на ответното дружество преди преобразуването му в ООД - С.К.П., са постигнали съгласие за продажба на собствения в режим на СИО на съпрузите П. недвижим имот в гр. Ямбол - къща на ул."Вихрен" №2. Постигнатото съгласие било ищецът да заплати сумата общо 51 000 лева за имота, при което от м.04.2012г. той и съпругата му се нанесли в имота, а С. започнал да внася различни суми пари в касата на дружеството, включително получена цена за продаден от него имот в с.Бояджик, като общата внесена в касата на ответника сума за 7 години възлизала в размер на сумата 39 600 лева. В началото на м.02.2019г. съпругът на управителя на ответното дружество С.П. - И.П. поискал от ищеца да плати по-висока цена за имота и след като същият не се съгласил, П. му заявил, че трябва да освободи къщата, тъй като ще я продаде на друго лице. След седмица ищецът освободил имота и счита, че така е отпаднало основанието за платените от него в полза на ответника суми, поради което претендира връщане на сумата 25 150 лева, част от общата сума 38 600 лева. Същият иск за неоснователно обогатяване ищецът е предявил и срещу физическите лица С.П. и И.П., в случай, че се установи, че плащаните от ищеца суми на търговското дружество, са били предавани от дружеството на физическите лица. За разглеждането на  този иск е образувано отделно производство - гр.д. № 314/2019 г. по описа на ЯОС.

Ответното дружество е оспорило иска изцяло като неоснователен, като са оспорени и всички твърдения в исковата молба. Възразило е, че между ищеца и физическите лица С.П. и И.П., притежаващи в режим на СИО имота в гр.Ямбол на ул."Вихрен" №2, не е сключван предварителен договор за продажбата на този имот в изискуемата от закона форма, нито е постигана каквато и да е договореност за продажба на този имот; че в дружеството не са постъпвали платени от ищеца суми за заплащане на уговорена цена за имота; оспорени са представените от ищеца с исковата молба приемателни/касови бележки, с твърдения, че същите не са вносни такива, не са приходни касови ордери или квитанции към такива ордери, не представляват първичен счетоводен документ, нямат характер и на разписки и не удостоверяват внесени в касата на дружеството суми. Направено е и възражение за изтекла погасителна давност на сумите, платени в периода 2012г. - 01.07.2014г. 

В допълнителната искова молба ищецът е посочил, че е внасял исковите суми в касата на ответното дружество, тъй като се е доверил на своя работодател И.П., с който са постигнали устна договорка за продажба на притежавания от него в режим на СИО недвижим имот. По отношение възражението за изтекла давност е посочил, че давността се брои от изискуемостта на вземането, а същата е настъпила с отпадане на основанието - през м. март 2019г. и давността не е изтекла.

С допълнителния отговор ответникът отново е оспорил твърденията на ищеца и е поддържал, че между ищеца и физическите лица С. и И. П. не е имало каквато и да е договореност за продажба на собствения им имот; че представените бележки не са вносни бележки и не удостоверяват внесени в касата на дружеството суми. 

В о.с.з. предявеният иск се поддържа от пълномощника на ищеца - адв.Й., с искане  за присъждане на разноските по делото.

Ответникът, чрез процесуалния си представител адв.С., пледира за отхвърляне на иска и също моли за присъждане на разноските, направени от дружеството.

В дадения им срок пълномощниците на страните представят и писмени защити. С писмената защита ищецът е поискал производството по делото да бъде спряно на основание чл.229, ал.1,т.5 ГПК, тъй като е сезирал прокуратурата за извършено престъпление.

ЯОС, след като обсъди становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото не е спорно, че в период от 13г. ищецът П.С. е работил по трудово правоотношение в ответното дружество "Каприз 2005"ООД гр.Ямбол. От извършената служебна справка в ТР се установява, че съдружници в ответното дружество и негови управители са лицата С.К.П. и А. И. П., като липсват данни съпругът на съдружника С.П. - И.П. да е бил съдружник в дружеството или негов управител. Ответното дружество е правоприемник на ЕТ"Каприз- Кис- С.П." след закупуване през 2013г. на търговското предприятие на едноличния търговец.

Няма спор и е установено с нот.акт №94/19.03.2012г. по т.д.№207/2012г. на нотариус №487 в НотК., че съпрузите С. и И. П. са собственици в режим на СИО на недвижим имот в гр.Ямбол, намиращ се на адм.адрес ул."Вихрен"№2, представляващ жилище-апартамент.

Разпитана в качеството на свидетел, съпругата на ищеца Д. Р. е поддържала показания, според които до м.03.2019г. тя и съпругът й са живяли в собственото на С. и И. ***. За ползването на имота ищецът и свидетелката не плащали наем, а ищецът ежемесечно изплащал суми за закупуването на жилището, тъй като със съпрузите П. имали уговорка имотът да бъде закупен от ищеца, който да внася сумите за цената в касата на ответното дружество. След като И.П. поискал по-висока цена за жилището от първоначално договорената и ищецът и свидетелката не се съгласили с тази нова цена, П. отказал да им продаде имота и по негово настояване ищецът и съпругата му освободили жилището на 05.02.2019г.

По делото ищецът е представил общо 110 броя касови и приемателни бележки, издавани в периода 22.04.2012г. - 24.02.2019г. , част от които с поставен печат на ЕТ"Каприз-Кис -С.П.", а другата част - с печат на "Каприз -2005"ООД. Във всички документи за доставчик е посочен "П.", наименованието на стоката или услугата е "къща" и в графа "стойност" са отразени цифри, за които може да се приеме, че са суми в лева. Само две от касовите бележки - от 24.10.2012г. и от 06.12.2012г., носят подпис на касиер, като останалите касови бележки са неподписани. Подписани от касиер са и част от приемателните бележки, а другата част не са подписани. Общата стойност на сумите по всички касови и приемателни бележки възлиза на 35 634лв., а стойността на сумите по касовите и приемателните бележки, които носят подпис на касиер, възлиза на 20 834лв.  

Свидетелката З.П., работила като касиер в ответното дружество до есента на 2019г., е дала показания, според които ищецът също е работил в дружеството като кантарджия. Според св.П., подписаните приемателни бележки, които са представени по делото, носят нейния подпис, но е посочила, че със същите приемателни бележки не са внасяни суми в касата на ответното дружество, такива суми свидетелката не е заприходявала, нито такива суми са осчетоводявани. Обяснила е, че въпросните приемателни бележки са били в кочан и са били подпечатвани и подписвани от нея като празни бланки, като бележките са били попълвани на кантара на ответното дружество за предавани от клиенти черни и цветни метали. Ищецът като кантарджия бил снабдяван с тези подписани и подпечатани кочани с празни бланки на приемателни бележки в два екземпляра и негово задължение е било да снабдява с индиговия екземпляр от бележката съответния клиент, който въз основа на тази бележка, в счетоводството на дружеството подписвал договор и декларация към него, въз основа на които получавал плащане за предадените метали. Свидетелката е отрекла като касиер в ответното дружество да е получавала плащания на суми от ищеца или от неговата съпруга.

По делото са представени предварителен договор от 02.07.2014г. и окончателен договор по нот.акт №39/24.02.2017г. на нотариус №454 в НотК. за продаден от ищеца на лицето К.М. недвижим имот в с.Бояджик, като липсват данни продажната цена за имота ищецът да е внесъл в касата на ответното дружество. 

При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: 

Предявеният иск се квалифицира по чл.55, ал.1, изр.2 ЗЗД. Ищецът претендира връщане от ответното дружество на полученото от дружеството с оглед на неосъщественото основание, представляващо неизпълнено от единия съдружник и управител на дружеството и съпруга му обещание за сключване на договор за продажба на недвижим имот.

Съгласно Постановление №1/28.05.1979г. по гр.д.№1/79г. на Пленума на ВС,  когато на основание чл.55, ал.1 ЗЗД ищецът претендира връщане на сума, която е дал на ответника, в негова тежест е да докаже само даването (той не е длъжен да доказва основанието), а в тежест на ответника е да докаже на какво основание е получил даденото. Когато ищецът освен, че е установил предаването на сумата, съответно получаването й от ответника, още е ангажирал доказателства и за основанието, на което е дал сумата и че това основание не е могло да бъде осъществено или е отпаднало, за да се отхвърли като неоснователен предявеният иск, ответникът следва да установи, че основанието е осъществено, т. е., че са се осъществили фактите, които го пораждат и правните им последици са настъпили. Във всички случаи, когато е установено, че ответникът е получил нещо, той е длъжен да го върне, ако няма основание да го задържи.

В разглеждания случай съдът намира, че ищецът не е провел възложеното му пълно и главно доказване за установяване извършеното в полза на ответника плащане на сумата 25 150лв., представляваща част от общата сума 38 600лв. Представените от ищеца вносни и приемателни бележки нямат правната характеристика на първични счетоводни документи по смисъла на чл.6, ал.1 от ЗСч., тъй като не съдържат необходимите реквизити, установени в разпоредбата. Същите не доказват валидно извършени плащания от страна на ищеца, тъй като не сочат ЕИК на предприятието - издател и пълните имена на получателя на документа- ищеца; не съдържат пълна информация за предмета и стойностното изражение на стопанската операция, не сочат и името на съставителя. За тази липсваща част от изискуемата информация няма други документи,  които я удостоверяват (чл.6, ал.5 ЗСч.). Наред с това, само част от представените от ищеца касови и приемателните бележки носят подпис на касиер и са основание за обсъждане на факта представляват ли плащане в полза на ответника, като по тези бележки общата сума  възлиза на 20 834лв. Според съда, липсват доказателства по делото сумите по всяка бележка, носеща подпис на касиер и образуваща тази обща сума от 20 834лв., да са заведени в касовата книга на ответника или в книгата за дневните финансови отчети, водени за съответния период, при което сами по себе си тези обсъждани касови/приемателни бележки не могат да обосноват извод за предоставяне на сочените парични средства в патримониума на ответното търговско дружество. С определението си по реда на чл.374 ГПК и с доклада по чл.375 ГПК съдът е указал на ищеца, че за осчетоводяването при ответника на внасяните от него суми е необходимо да се извърши съдебно-икономическа експертиза, но ищецът е заявил, че не иска назначаване на експертиза и внасянето на сумите ще докаже с показанията на свидетелката Зл.П., която като касиер е подписала процесните приемателни бележки. От показанията на тази свидетелка обаче не се установява плащането/ внасянето на сумите по бележките от страна на ищеца, тъй като свидетелката е обяснила, че приемателните бележки, според възприетата от ответника вътрешната организация на дейността в предприятието по приемане на металните отпадъци, са служили за отчитане на тези количества отпадъци, а не за приемане на парични средства. Именно като кантарджия при ответника, ищецът е бил снабден и е разполагал с тези приемателни бележки в два екземпляра, които предварително са били подписвани и подпечатвани от работещия в дружеството касиер, като ищецът е имал възможността да попълва и оформя тези приемателни бележки. Свидетелката е отрекла да е получавала суми от ищеца по обсъжданите бележки, да е заприходявала суми и такива да са били осчетоводявани. При тези данни, основателни са доводите на ответника, че твърденията си за извършени плащания в полза на дружеството ищецът не установява с приемателните бележки, които не са първични счетоводни документи, като такива счетоводни документи са фискална касова бележка, разходен касов ордер, приходен касов ордер или банков документ, включително разписка, издадена от представител на дружеството и удостоверяваща съответното извършено плащане, ако от същите може да се удостовери лицето, което е платило сумата и основанието за плащане. В случая касовите/приемателни бележки не съдържат пълна информация за издателя им, за извършилото плащанията лице и за основанието на плащанията, и не удостоверяват отразеното в тях плащане.

При преценка на показанията на разпитаната по делото свидетелка Д.Р. по реда на чл.172 ГПК, отчитайки нейната заинтересованост, може да се приеме за установено неосъществяването на основанието за твърдените от ищеца плащания - отпадането на възможността за сключване на договор за продажба на имота в гр.Ямбол на съпрузите П. С показанията на тази свидетелка обаче не се установяват самите плащания, като същите показания, дори при отчитане на правната неосведоменост на ищеца, не дават и логично обяснение за това защо цената за имот, притежаван от физически лица, ще се внася в полза на търговско дружество и как уговорки с физическото лице И.П., което не е нито съдружник, нито управител на ответното дружество и не е бил работодател на ищеца, биха обвързали това дружество.

В обобщение, след като ищецът не е изпълнил възложената му доказателствена тежест и не е доказал извършените в полза на ответника плащания на исковата сума, част от общата платена сума, връщането на която сума се претендира на неосъществено основание, предявеният иск по чл.55, ал.1, изр.2 ЗЗД следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

Като неоснователно се прецени искането на ищеца за спиране на производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.5 ГПК. Според създадената съдебна практика на ВКС, спирането на гражданско дело се извършва на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК, когато установяването на релевантни за гражданския спор обстоятелства е предмет на съдебната фаза на наказателно производство, а в останалите случаи производството по гражданското дело се спира на основание  чл.229, ал.1, т.5 ГПК. В хипотезата на чл.229, ал.1,т.5 ГПК е необходимо съдът, разглеждащ гражданскоправния спор, да констатира съществуването на престъпните обстоятелства, които са от значение за правилното му разрешаване и че установяването им в исковото гражданско производство е невъзможно. Само обстоятелството, че се извършва проверка от прокуратурата или органите на МВР дали е извършено престъпление или че е образувано досъдебно производство за установяване на престъпление, не е основание за спиране на гражданското производство на основание чл.229, ал.1, т.5 ГПК, тъй като констатациите на прокурора относно съставомерността на деянието и виновността на дееца не обвързват гражданския съд. Гражданският съд не е обвързан от постановените в досъдебното производство актове, поради което решаващият съд може винаги да приеме за установени различни факти; нито твърденията на някоя от страните, че са извършени престъпления, нито провеждана прокурорска проверка за извършени престъпления, е основание за спиране на производството по гражданско дело /в този смисъл са определение на ВКС по ч. гр. д. № 3117/2017 г., III г. о., определение на ВКС по ч. гр. д. № 511/2018 г., III г. о., ч. гр. д. № 2780/2017 г., IV г. о., гр. д. № 3021/2017 г., IV г. о./. В случая съдът не е констатирал престъпни обстоятелства и липсват данни за какво престъпление ищецът е сезирал прокуратурата-  с оглед дадените от св.П. показания или във връзка със съставянето на процесните касови/приемателни бележки. Липсват и данни за предприети действия от прокуратурата по подадения сигнал. С оглед тези съображения, искането за спиране на производството по делото се оставя без уважение.   

При този изход на делото и отхвърляне на предявения иск, на основание чл.78, ал.3 ГПК право на разноските има ответникът, на който следва да се присъдят разноски в размер на сумата 1 500лв.- изплатено адвокатско възнаграждение.

Водим от изложеното, ЯОС

 

                                                        Р  Е  Ш  И  :

 

ОСТАВЯ без уважение искането на ищеца П.Й. *** за спиране производството по делото на основание чл.229, ал.1,т.5 ГПК.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от П.Й. ***, с ЕГН **********,със съдебен адресат адв.Д.А.Й. ***, кант.3, против "Каприз 2005"ООД със седалище и адрес на управление гр.Ямбол, Индустриална зона, ЕИК *********, представлявано от управителите С.К.П. и А. И. П., частичен иск по чл.55, ал.1, изр.2 ЗЗД - за заплащане на сумата 25 150 лева, част от общата сума 38 600 лева, която сума подлежи на връщане поради неосъществено основание, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА П.Й. ***, с посочени данни, да заплати на "Каприз 2005"ООД, с посочени данни за седалище, адр.на управление, ЕИК и представители, на основание чл.78, ал.3 ГПК направените по делото разноски пред първата инстанция в размер на сумата 1 500 ( хиляда и петстотин) лв.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд гр.Бургас в 2-седмичен срок от връчването му на страните в частта, с която е отхвърлен предявения иск по чл.55, ал.1 ЗЗД и са присъдени разноските по делото. В останалата му част решението има характер на определение и не подлежи на обжалване.

 

                                                                    ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: