Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Левски, 01.10.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД - гр.ЛЕВСКИ, III състав, в публично съдебно заседание на десети септември през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА НИКОЛАЕВА

                                        

при секретаря Ваня Димитрова и в присъствието на прокурора………, като разгледа докладваното от съдия Николаева АНД №191 описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

          Образувано е по жалба от С.Н.А. ***, чрез адв.Й.А. – ВАК, против Наказателно постановление №19-0938-002064/12.05.2019г. на Началник Сектор „Пътна полиция” към ОДМВР Плевен, с което на жалбоподателя на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДВП са наложени административни наказания глоба в размер на 700 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

          В жалбата се твърди, че на 22.01.2019г. А. попълнил и подписал връчената му от полицейски служител декларация без да е могъл да се запознае със съдържанието й. На 21.04.2019г. му бил връчен индигиран екземпляр от съставен в негово отсъствие АУАН, чието съдържание било нечетливо, като жалбоподателят го подписал без да разбере за какво нарушение е съставен. Наведени са доводи за съществени нарушения на процесуалните правила, които накърнили правото на защита на санкционираното лице. Изложени са съображения за нарушаване разпоредбата на чл.40, ал.1 и ал.3 от ЗАНН при съставяне на процесния АУАН, за накърняване правото на лицето да научи какво нарушение му се вменява във вина с оглед представения нечетлив екземпляр от АУАН, както и липсата на точно описание на нарушението в АУАН и НП в нарушение разпоредбите на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН. Наведен е довод за нарушаване на процесуалните правила в процедурата по установяване на процесното нарушение с техническо средство, тъй като липсвали доказателства за поставени пътни знаци или каквато и да е друга схема, от която да може да се установи наличие на обозначение, че в обхвата на пътя се осъществява видеоконтрол. В тази връзка са изложени аргументи, че не е налице умисъл за извършване на нарушението, поради липсата на доказателства за пътни знаци, че се навлиза в пътен участък в населено място, където ограничението на скоростта е 50 км./ч. Иска се наказателното постановление да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно.

          В съдебно заседание жалбоподателят не се явява. Представя писмени бележки чрез адв.Й.Алексаиев, с които поддържа жалбата и моли наказателното постановление да бъде отменено.

          Ответната страна по жалбата не се представлява. В писмено становище моли жалбата да бъде оставена без последствие и да бъде потвърдено наложеното наказание.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице, притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва наказателното постановление, поради което същата е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява следната фактическа обстановка:

На 02.01.2019г., свидетелят М.Р.Н. – мл. инспектор при СПП към ОДМВР – Плевен, изпълнявал служебните си задължения по регулиране скоростта на движението на автомобилистите по първокласен път, като се намирал в село Българене, на ул.”Васил Левски”. Посредством автоматизирано техническо средство/система – мобилна система за видеоконтрол TFR1-M №585/12, монтирана в МПС с рег.№***, позиционирано в с.Българене, ул.”Васил Левски” №33, на път I-3, км.48+100, около 10,21ч. била засечена скорост от 102 км./ч. при движение на лек автомобил *** с рег. №***, управляван от жалбоподателя С.Н.А.. Заснет бил клип №10319/02.01.2019г. Разрешената скорост в посочения участък от пътя, попадащ в населено място била 50 км/ч.

          На 22.01.2019г. С.А., в качеството му на собственик на процесното МПС, попълнил пред служител на СПП при ОДМВР – Варна декларация, съгласно която същият управлявал процесния автомобил на 02.01.2019г., около 10,21 ч.

На 01.04.2019г. свидетелят М.Р.Н. съставил на жалбоподателя АУАН №2064, за това, че на 01.04.2019г., около 10,21 часа, в с.Българене, ул.“Васил Левски“ с посока на движение гр.Бяла, като собственик управлява л.а.*** с рег.№*** със скорост 102 км./ч. при максимално разрешена скорост 50 км./ч. в населено място. Скоростта измерена, фиксирана и заснета със система за видеоконтрол TFR1-M №585, клип №10319 от 02.01.2019г. в 10,21ч., превишаване на скоростта 52км./ч. над допустимата – нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Свидетел при съставяне на акта станал св.Р.Р.Ж. – служител на СПП при ОДМВР – Плевен. Актът бил предявен лично на жалбоподателя на същата дата - 21.04.2019г.  

Въз основа на акта за установяване на административно нарушение административно-наказващият орган издал обжалваното наказателното постановление, с което за нарушаване на чл.21, ал.1 ЗДвП, на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП на жалбоподателя били наложени административни наказания глоба в размер на 700 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца. В наказателното постановление е възприета фактическа обстановка, идентична с тази в АУАН. Същото е връчено лично срещу подпис на 11.06.2020г.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена от събраните по делото гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите Р.  Р.Ж. и М.Р.Н., както и от писмените доказателства – АУАН  №2064/01.04.2019г., НП №19-0938-002064/12.05.2019г., справка за собственост за МПС, декларация по чл.188 от ЗДвП, справка за нарушител/водач, удостоверение за одобрен тип средство за измерване, протокол №5-30-18 от проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR1-M с фабр. №585/12, дневник за обработка и въвеждане на фишове от автоматизирано техническо средство TFR1-M №585/2012г. за 02.01.2019г., Протокол - приложение към чл.10, ал.1 от Наредба №8121з-532/12.05.2015г., Заповед №8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи, Заповед №316з-3923/23.11.2018г. на Директор на ОДМВР Плевен; клип №10319/02.01.2019г.

Даде се вяра на показанията на разпитаните свидетели, като непротиворечиви и логични, изхождащи от лица без възможна заинтересованост от изхода на делото, а даващи показания за непосредствено възприетото от тях по време изпълнение на служебните им задължения.

Писмените доказателства съдът възприе изцяло, като официални документи, издадени от компетентни длъжностни лица в кръга на техните функции и по предвидения в закона ред, както и частни документи, неоспорени от страните.

С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Обжалваното наказателно постановление, както и актът за установяване на административно нарушение, въз основа на което същият е издаден, са съставени в предписаната от закона писмена форма, в сроковете по чл.34 от ЗАНН и от компетентни лица.

Неоснователни са изложените от жалбоподателя доводи за наличието на съществени нарушения на процесуалните правила, които да са накърнили правото на защита на санкционираното лице.

Не е налице нарушение на разпоредбата на чл.40 от ЗАНН. Неоснователно е твърдението, че АУАН е съставен в отсъствието на нарушителя. Установява се, че същият е подписан лично от санкционираното лице на датата на съставянето му, като положения върху документа подпис не е оспорен от жалбоподателя. Това обстоятелство се потвърждава и от показанията на свидетеля М.Н. – актосъставител, съгласно които актът е предявен лично на А.. Недоказано остана твърдението, че на жалбоподателя е бил връчен единствено индигиран нечетлив екземпляр от АУАН, доколкото въпреки посоченото в жалбата, такъв не бе представен по делото, а в преписката е наличен оригинал, носещ подписа на нарушителя. На следващо място, установява се, че процесното нарушение е установено посредством техническо средство, обслужвано от св.М.Н. – актосъставител. Предвид на това не са налице свидетели, които да са присъствали при извършване или установяване на нарушението и приложима е разпоредбата на чл.40, ал.3 ЗАНН, като актът е подписан от св.Р.Р.Ж., като свидетел при съставяне на акта, което обстоятелство е отразено в АУАН.

Съдът намира, че не са допуснати съществени нарушения при описание на нарушението, така че да не са изпълнени изискванията на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН и да е накърнено правото на защита на жалбоподателя. Актът за установяване на административно нарушение, както и наказателното постановление съдържат всички визирани в закона задължителни реквизити, налице е съответствие в описанието на нарушението в двата документа. Мястото на извършване на нарушението е в достатъчна степен индивидуализирано с посочването на населеното място, улицата и посоката на движение. Невписването на конкретен номер от улицата не е накърнило правото на защита на санкционираното лице, като посочването на конкретен такъв би било и неточно, предвид обстоятелството, че нарушението е установено по време на движение на автомобила.

Вмененото на жалбоподателя нарушение се явява установено от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Установява се от представените удостоверение за одобрен тип средство за измерване и протокол №5-30-18 от проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR1-M с фабр. №585/12, че използваното в процесния случай АТСС, представлява одобрен тип средство за измерване в срок на валидност към датата на процесното нарушение, както и че е преминало последваща периодична проверка, съгласно която съответства на одобрения тип. Видно от представения Протокол за използване на АТСС – по образец приложение към чл.10, ал.1 от Наредба №8121з-532/12.05.2015г., при използването на мобилната система за видеоконтрол са спазени всички изисквания, отразена е датата на използване на техническото средство, която съвпада с тази по изготвения клип и приложения дневник за обработка, посочено е точното местоположение на мястото за контрол, автомобилът, върху който е монтирано АТСС.

Изложените в АУАН и НП обстоятелства относно моторното превозно средство, скоростта и мястото на извършване на нарушението се установяват от приложеното отпечатано снимково изображение от клип №10319/02.01.2019г. (на осн. чл.16, ал.3 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г.). Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.15 от ЗДвП изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административно-наказателния процес. В съответствие с обстоятелствата, установяващи се от посочените писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, са показанията на свидетеля М.Н., осъществявал контрол с посоченото техническо средство при заснемане на процесното нарушение. Безспорно се установява, че нарушението е извършено в границите на населено място, където ограничението на скоростта е 50 км./ч., съобразно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП. От показанията на св. Н. се установява, че не се касае за ограничение на скоростта, различно от предвиденото в чл.21, ал.1 ЗДвП, което съгласно чл.21, ал.2 ЗДвП, следва да е сигнализирано с пътен знак. Установява се, че навлизането в процесното населено място е обозначено със съответните табели, в рамките на които ограничението на скоростта е 50 км./ч. Предвид на изложеното, неоснователен се явява и доводът за липсата на умисъл за извършване на нарушение, поради липсата на знание у санкционираното лице, че навлиза в пътен участък, където ограничението на скоростта е 50 км./ч.

            Неоснователен е доводът за съществени нарушения на процесуалните правила, предвид липсата на доказателства за поставени пътни знаци или друго обозначение, че в обхвата на пътя се осъществява видеоконтрол. Към датата на извършване на нарушението – 02.01.2019г., разпоредбата на чл.7 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г., предвиждаща обозначаване на местата за контрол с мобилни и стационарни автоматизирани технически средства и системи с пътен знак Е24, е отменена – с ДВ, бр.6 от 2018г., в сила от 16.01.2018г.

Авторството на деянието се установява от представената декларация по чл.188 от ЗДвП и справка за регистрация на МПС. В хода на съдебното производство жалбоподателят не ангажира, каквито и да било доказателства за изложените в жалбата твърдения, че автомобилът е бил управляван от неговата съпруга към момента на заснемане на нарушението, дори да се приеме, че същият не е могъл да се запознае със съдържанието на декларацията към момента на попълването й, което твърдение също не е подкрепено с доказателства. Предвид на изложеното съдът възприе така изложените в жалбата обстоятелства единствено като израз на правото на защита на санкционираното лице.

Законосъобразно за установеното нарушение е приложена санкционната разпоредба на чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, съгласно която се налага наказание за превишаване на максималната скорост в населено място с над 50 км.ч. В процесния случай превишението на скоростта е с 52 км./ч. над допустимата скорост от 50 км./ч., предвид на което правилно определен размерът на наложената глоба от 700 лв. и е наложено кумулативно предвиденото наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца.

 Наказателното постановление, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, съдът  

  

                                           Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №19-0938-002064/12.05.2019г.  на Началник Сектор „Пътна полиция” към ОДМВР Плевен, с което на С.Н.А., ЕГН:**********, с адрес: ***, е наложено на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДВП административно наказание ГЛОБА в размер на 700 лева и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от 3 месеца, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр.Плевен в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

                                         

         РАЙОНЕН СЪДИЯ: