Р Е Ш Е Н И Е
№ 289
гр. Перник, 23.02.2024
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД- П.**, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и трети януари през две
хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
СЪДИЯ: АНТОНИЯ АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
при секретаря
ЕМИЛИЯ ВЛАДИМИРОВА,
и участието на прокурора БИСЕР КОВАЧКИ при ОП – П.**,
като разгледа
докладваното от съдията адм. д. № 249 /
2023 година по описа на АС- П.**, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
e образувано по искова молба подадена
с адрес: ***
ЧРЕЗ адв. Ц.Г. САК
със съдебен адрес: ***.
ПРОТИВ: Националния
осигурителен институт,
с адрес: гр. С., бул. "***" № 62-64.
С ИСКАНЕ:
ДА БЪДЕ ОСЪДЕН Националния
осигурителен институт, да му заплати обезщетение за имуществени и неимуществени
вреди в размер на:
-
1000 лева, причинени от бездействието на ТП на НОИ-П.** в
периода от 31.07.2020 г. до определяне па размер на ПОБ на 12.11.2020 г.,
изразяващи се в претърпени загуби от изплатени наказателни лихви по кредити
поради това, че не са обслужвани, както и натрупани лихви за изплащане па
издръжка на дете;
-
500 лева, причинени от бездействието на ТП на НОИ-П.** в
периода от 31.07.2020 г. до определяне на размер па ПОБ на 12.11.2020 г.,
изразяващи се в нарушение в съня, високо кръвно налягане, тревожни и депресивни
мисли, занижено самочувствие, влошени отношения с детето ми;
-
2000 лева, причинени
от незаконосъобразното решение № КПК-84/01.12.2020 г. на директора на ТП на НОИ
- П.**, отменено с решение по адм.д.№ 77/2021 г. на АССО за периода 01.12.2020
г. до 03.05.2023 г., изразяващи се в пропуснати ползи, равняващи се на лихвата,
която би ми била дължима за всеки месец, изчислена върху сумата от разликата
между изплащаното ми обезщетение в размер на 9 или 12 лева и реално дължимият
ми се размер от 65,78 лева, който ми беше доплатен след влизане в сила на
решението на АССО, както и претърпени загуби във връзка с текли през периода
лихви за забава; - обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1 500 лева,
причинени от незаконосъобразното решение № КПК-84/01.12.2020 г. на директора на
ТП на НОИ - П.**, отменено с решение по адм.д.№ 77/2021 г. на АССО за периода
01.12.2020 г. до 03.05.2023 г., изразяващи се в нарушение в съня, високо кръвно
налягане, тревожни и депресивни мисли, занижено самочувствие, влошени отношения
с детето ми.
Претендира присъждане и на
сторените по делото разноски.
Съдът
намира, че е сезиран иск с правно основание чл.204, ал.4 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.1, ал.1 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Ищецът твърди, че депозирал в ТП
на НОИ – П.** заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица вх.
№ 131-00-2462 и вместо да му бъде отпуснато производството било спряно с
разпореждане № 131-00-2462-1 от
31.07.2020 с мотиви, че следвало да се извърши проверка в осигурителя „**“ ЕООД
дали отговарял на условията на чл.10, ал.1 от КСО и нa § 1 от ДР на КСО. С Разпореждане № №
131-00-2462-2 от 10.11.2020 било възобновено производството и с ново
разпореждане от 12.11.2020г. било определено такова в размер от 9 лв., в
последствие бил изменен размер на 12 лв. но отново минималният. Определеният
размер бил в пъти по-малък от този който трябвало да получа, което наложило да
депозира жалба пред АССО. Въз основа на жалбата му било образувано адм.д. № 77
/2021г., където била изслушана съдебно счетоводна експертиза която установила,
че дължимото му се обезщетение било в размер на 65.79 лв.. Няколко пъти
производството пред съда били спирано защото били обжалвани задължителни
предписания до дружеството. Всячески представители на ТП на НОИ – Перни се
опитвали да възпрепятстват разглеждането на делото в разумен срок.
Производството приключило с решение от 23.03., което не било обжалвано и влязло
в сила, с което съдът отменил решение № КПК – 84/01.12.2020 на Директора на ТП
на НОИ – П.** и двете разпореждания а административния орган и му указал да се
съобрази с тълкуването и прилагането на закона в мотивите на решението т.е. да
бъде определен ПОБ съгласно изчисленото от вещото лице - 65.79 лв.
С разпореждане № 131-00-2462-7 от 03.05.2023г. на ТП на НОИ – П.** му
бил определен размер от 65.78 лв. Така след 3 г. получил полагащия му с размер
на ПОБ. Бездействието и издаването на незаконосъобразен акт от страна на ТП на
НОИ – П.** му донесли множество имуществени и неимуществени вреди.
За периода от депозиране на
заявлението му за отпускане на парично обезщетение за безработица на 17.07.2020
г. до определяне на размер на ПОБ на 12.11.2020 г. минали 4 месеца. През този
период той следвало да взимам заеми от приятели, за да се справя финансово.
Отделно, не можел да погасявам кредите си, което изключително много го
притеснявало. Започнал да вдигам кръвно и да изпитва постоянна тревожност и
безсъние. Най-притеснително му било, че не успява да давам дължимата на дъщеря
му издръжка в размер на 250 лева месечно - налагало се бави и нея, за да намери
от кого да вземе пари назаем. Проблем бил и че не знаел кога точно ще успее да
ги върне.
През
периода, в който получавал минималното обезщетение, ограничил изцяло социалните
си контакти, било го срам да излизам с приятели, защото редовно се налагало да
ги моли за пари, влошили се и отношенията му с дъщеря му. Станал подтиснат,
разсеян, не можел да спи, постоянно усещал сърцебиене и умора. Чувствал се
изпаднал в безизходица и крайно несправедлива ситуация, защото бил работил от
малък и винаги бил осигуряван на сумата, която реално получавал, никога не бил
част от „сивия сектор“ и не си позволявал да крие доходите си. За него бил
изключителен шок, че се очаква след толкова много натрупан трудов и житейски
опит да получава обезщетение за безработица в размер на 9 лева па ден.
Ответника в законноустановения срок е подал отговор с
който оспорва изцяло исковата претенция, като неоснователна и недоказана, тъй
като НОИ е публична институция, която разходва публични средства и в изпълнение
на присъщите си функции длъжностните лица спазват стриктно утвърдените правила
за проверка на писмени документи, въз основа на които на лицата се отпуска
парично обезщетение за безработица. Проследявайки хронологията от досието на
ищеца се установявало, че със заявление вх.№ 131-00-2462 от 17.07.2020 г. А.А.А.,
с ЕГН ********** е поискал отпускане на парично обезщетение за безработица. Към
заявлението длъжностно лице от сектор КП е приложило справка за приети, върнати
и липсващи документи. С разпореждане №131-00-2462-1 от 31.07.2020 г. на
ръководителя на осигуряването за безработица, на основание чл.54г, ал.4 от КСО
е спряно производството по отпускане на парично обезщетение за безработица,
образувано по заявление №131-00-2462/17.07.2020 г. Във връзка с извършен текущ
контрол и за събиране на допълнителни доказателства за определяне правото и
размера на парично обезщетение, и с оглед ограничаване на неправомерните
разходи при отпускането и изплащането на парични обезщетения и помощи от държавното
обществено осигуряване, до директор на ТП на НОИ С.-град е изпратен сигнал
№1130-13-556 от 23.07.2020 г. за проверка в осигурител “**” ЕООД ЕИК **. Целта
на проверката е била да се установи дали за жалбоподателя е възникнало основание
за осигуряване - изпълнени ли са условията на чл.10, ал.1 и на § 1 от
Допълнителните разпоредби на КСО, тъй като при проверка в информационната
система на НОИ е установено, че при определяне правото и размера на паричното
обезщетение за безработица са взети предвид данни по чл.5, ал.4, т.1 от КСО с
осигурителен доход, подадени от цитираният осигурител с невнесени осигурителни
вноски. В настоящият случай не било налице и незаконосъобразно бездействие от
страна на служители в ТП на НОИ-П.**, за да бъде претендирани имуществени
вреди, с оглед обстоятелството, че е налице произнасяне на длъжностното лице по
заявлението на ищеца за отпускане на обезщетение за безработица в
законоустановения срок. В настоящия случай, ищецът не доказвал правопораждащия
фактически състав на исковата претенция по иска, а именно, че е налице пряка
причинно - следствена връзка между вредите - имуществени и неимуществени вреди
и твърдяното незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица от НОИ, както и
че тези вреди действително са настъпили в правната сфера на лицето. В
предявената искова молба ищеца не установявал конкретно с доказателствени
средства, претендираните неимуществени и имуществени вреди, а ползвал общи
твърдения и термини. С оглед на горното, обоснован се явявал изводът, че
исковата молба на А.А.А., чрез адв. Ц.М.Г., се явявала изцяло неоснователна.
В съдебно заседание
ищеца, редовно призован чрез процесуалния си представител моли да бъде осъден
ответника да заплати, посочените в уточнителна молба обезщетения, както за
имуществени вреди, така и за неимуществени вреди, при подробно изложени
съображения по съществото на спора в представени писмени бележки.
Претендира
присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38 от Закона за адвокатурата,
съгласно представен по делото договор за правна защита и съдействие.
В съдебно заседание
ответникът, редовно призован чрез процесуалният си представител, моли исковата
претенция да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана при подробно изложени
съображения по съществото на спора в представени писмени бележки.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение.
Представителят на Окръжна
прокуратура – П.**, изразява становище, че исковата претенция е неоснователна
поради което иска следва да бъде оставен без уважение.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени по
реда на чл.235, ал.2 от ГПК, по препр. от чл.144 от АПК приобщените по делото
писмени и гласни доказателства, обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност, за
да се произнесе взе предвид следното:
От
фактическа страна по делото се установи следното:
Страните
не се спорният а и от събраните по делото доказателства се установява, че:
Със заявление вх.№ 131-00-2462 от 17.07.2020
г. А.А.А., с ЕГН ********** е поискал отпускане на парично обезщетение за
безработица.
С
разпореждане №131-00-2462-1 от 31.07.2020 г. на ръководителя на осигуряването
за безработица, на основание чл.54г, ал.4 от КСО е спряно производството по
отпускане на парично обезщетение за безработица, образувано по заявление
№131-00-2462/17.07.2020 г.
На
12.11.2020 г. контролен орган на ТП на НОИ - П.** е издал задължителни
предписания №ЗД-1-13-00840434 за корекция на некоректно подадени данни по чл.5,
ал.4, т. 1 от КСО за лицето А.А.А., от осигурител “**” ЕООД, ЕИК **.
С
разпореждане №131-00-2462-2 от 10.11.2020 г. на ръководителя на осигуряването
за безработица, на основание чл.55 от АПК е възобновено производството по
заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица, във връзка с
приключила проверка в осигурител “**”, ЕИК **.
С
разпореждане №131-00-2462-3 от 12.11.2020 г. на ръководителя на осигуряването
за безработица, на основание чл.54ж, ал.1 и във връзка с чл.54а, ал.1 и,
чл.54б, ал.1 и чл.54в, ал.1 от КСО е отпуснато парично обезщетение за
безработица, считано от 17.07.2020 г. до 16.05.2021 г. в размер на 9.00 лв.
дневно (за следващия се за изплащане период в минимален размер). До
изпълнението на издадените задължителни предписания
№ЗД-1-13-00840434/12.11.2020 г. или тяхната отмяна не може да бъде определен
действителен размер на паричното обезщетение за безработица.
С
разпореждане №131-00-2462-4 от 12.11.2020 г. на основание чл.54ж, ал.1 от КСО и
във връзка с чл.54б, ал.2 от КСО и чл.11, ал.1, т.2 от Закона за бюджета на ДОО
за 2020 г. е изменено разпореждане №131-00-2462-3/12.11.2020 г. в частта
относно размера на отпуснатото парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО, считано от 01.10.2020 г. на лицето А.А.А. да се изплаща парично
обезщетение за безработица в размер на 12.00 лв. дневно.
Недоволен
от разпореждания №131-00-2462-3 от 12.11.2020 г. и №131-00-2462-4 от 12.11.2020
г., А.А.А. е възразил, чрез жалба вх.№ Ц1012-13-112 от 13.11.2020 г. до
Директора на ТП на НОИ - гр. П.**. Постановено е решение № КПК- 84 от
01.12.2020 г. на Директора на ТП на НОИ-П.**, с което жалбата е отхвърлена като
неоснователна. Същото е обжалвано от А.А. ***.
По
жалбата на А.А.А. е постановено влязло в сила на 19.04.2023 г. решение № 336/23.03.2023г. на АССО, с което е
отменено по жалба на А.А., решение № КПК-84 от 01.12.2020 г. на Директора на ТП
на НОИ-П.**, с което е била отхвърлена жалбата на А. срещу разпореждане №
131-00-2462-3 от 12.11.2020 г. на ръководителя на осигуряването за безработица
за отпускане на парично обезщетение за безработица и разпореждане № 131-00-2462-4
от 12.11.2020г. за изменение на разпореждане № 131-00-2462-3 от 12.11.20020 г.
На
ищеца, считано от 01.10.2020 г. е определено да се изплаща парично обезщетение
за безработица в дневен размер на 12,00 лв. с продължителност 10 месеца, който
се определя ежегодно със Закона за бюджета на държавното обществено
осигуряване, докато погрешно подадените данни по чл.5, ал.4 от КСО от “**” ЕООД
не бъдели изпълнени и не се коригирали за периода м. юли 2018 г., м. май 2019
г., м. октомври 2019 г. и м. март 2020 г.
Видно
от решение № 5326/19.08.2022г. по адм.д. № 5582/2021г. по описа на АССГ влязло
в законна сила на 09.09.2022г. по жалба на „Маджент капитъл“ ЕООД; е отменен от
Решение № КПК -34/19/19.05.2021г. издадено от Директор на ТП на НОИ – П.** с
което с били потвърдения оспорените задължителни предписания за коригиране на
погрешно данни по чл.5, ал.4 от КСО.
От
събраните гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Иванов и Кулинска се
установява, че ищца поради това че имало неяснота по отношение на определяне на
размера на обезщетението което следва да получава поради това че е останал без
работа, се чувствал в безизходица, не се чувствал добре, бил притеснен и
тревожен, защото нямал финансови възможности. Същия много трудно изплащал
издръжка на малолетно си дете и кредити към финансова институция, които също много трудно
обслужвал.
Съдът
кредитира дадените свидетелски показания, като достоверни, последователни и
непротиворечиви.
Видно
от приобщеното копие от ИД 2029280400021 по описа на ЧСИ Е.С.** срещу ищеца А. А.А.
било образувано изпълнително дело за принудително изплащане на издръжката за периода от м 04.2018 до м.
04.2020г. въз основа на ИЛ. По гр.д. № 191/2018 по описа на РС И. по силата на
който длъжникът бил осъден да заплати на ** чрез нейната майка и законен
представител месечна издръжка в размер на 160 лв. месечно, считано от
29.03.2018. в едно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до
окончателно плащане на вземането.
В
хода на изпълнителното производство за били предприети принудителни действия
чрез налагане на запор върху взиманията на длъжника от трудово възнаграждения
със запорено съобщение изх. № 300/15.06.2020г. в отговор на което работодателя
с писмо от 22.06.2020г. е приел същото и е информирал съдебният изпълнител че
освен за стар период ще удържа и месечна издръжка в размер на 160 лв., посочил
и че удръжките ще бъдат превеждани в посочената банкова сметка.
***ючението на допусната по делото съдебно – икономическа
експертиза се установява, че законната лихва за забава върху разликата между
изплатеното първоначално парично обезщетение за безработица и изплатеното за
процесния период от 17.07.2020г. до 16.05.2021г. е в общ размер на 2670,86
лева., като се вземе предвид датата, на която Националният осигурителен
институт е превел паричните обезщетения в минимални размери за безработица на А.А.А.,
съгласно справка за Изплатени/Възстановени/Удържани първоначално парично
обезщетение, то законната лихва за забава би била в общ размер на 2612,44 лева.
Съдът
кредитира изцяло заключението на вещото лице като безпристрастно, компетентно и
изясняваща всички поставените въпроси и формира въз основа на него фактическите
си изводи.
По
правото
Условие
за допустимост на иска (чл. 204, ал. 1 от АПК) е административният акт да бъде
отменен по съответния ред. В този смисъл предявената от ищеца искова претенция
се явява допустима, доколкото няма спор, че решение № КПК-84 от 01.12.2020 г.
на Директора на ТП на НОИ-П.**, с което е била отхвърлена жалбата на А. срещу
разпореждане № 131-00-2462-3 от 12.11.2020 г. на ръководителя на осигуряването
за безработица за отпускане на парично обезщетение за безработица и
разпореждане № 131-00-2462-4 от 12.11.2020г. за изменение на разпореждане №
131-00-2462-3 от 12.11.20020 г., е отменено, с влязло в сила (на 09.11.2017 г.)
Решение № 1056/25.05.2016 г., постановено по адм. дело № 2169/2015 г. по описа
на АССИ. При това положение следва да се приеме, че е налице първият елемент от
фактическия състав на иска за обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Касае се за
противоправно поведение от страна на НОИ, изразяващо се в издаването на
незаконосъобразни административни актове.
В
конкретния случай обаче, от събраните по делото доказателства не се установява
наличието на останалите, предвидени в закона, материални предпоставки.
Съгласно
разпоредбата на чл. 203 от АПК исковете
за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и
длъжностни лица се разглеждат по реда на Глава единадесета, а за неуредените
въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди. Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ
държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически
лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и
длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като
исковете се разглеждат по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Съгласно
правната теория и съдебна практика за възникне право на обезщетение по смисъла на чл.1 ал. 1 от ЗОДОВ е
необходимо кумулативно наличието следните предпоставки:
1. незаконосъобразен акт (отменен по
съответния ред), действие или бездействие на орган или длъжностно лице на
държавата или общината, при или по повод изпълнение на административна дейност;
2.
вреда от такъв административен акт, действие или бездействие - под вреда следва
да се разбира отрицателната последица от увреждането, която засяга
неблагоприятно защитените от правото имуществени и неимуществени интереси на
увредения,
3.
причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или
бездействия и настъпилия вредоносен резултат.
Според теорията причинно следствена връзка се определя като „безусловна и
конкретно на генетична и временна последователност“ между деянието и вредите.
Кожухаров, А. Облигационно право. Общо учение за облигационното отношение. Нова
редакция и допълнения П.П.**, С., ЮРИСПРЕС и Университетско издателство „Св.
Климент Охридски“, 2002., c. 343.
Теоретичното понятие за причинно следствена връзка е възприето в
юриспруденцията по ЗОДОВ. Съгласно Решение № 2601 от 22.02.2012 г. на ВАС по
адм. д. № 12721/2011 г., което се споделя и от настоящия съдия- докладчик:
„Пряка последица означава директно въздействие върху правната сфера на
увредения, т. е. увреденото лице не би претърпяло вредите, ако не бе
незаконосъобразния административен акт, и ако административният орган или
длъжностните лица бяха действали съобразно закона. Под преки вреди следва да се
разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима
последица от вредоносния резултат. Освен преки, вредите следва да бъдат и
непосредствени, т. е. да са настъпили по време и място, следващо противоправния
резултат.“ Аналогична разрешение във тълкуването по приложението на закона се открива
и Решение № 2819 от 24.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9138/2010 г..; Решение №
1706 от 3.02.2011 г. на ВАС по адм.д. № 9953/2010 г. и др.
При
липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да
бъде ангажирана отговорността както на прекия причинител, осъществил деликта
така и на обвързания с гаранционно обезпечителната отговорност правен субект за
отговорността на държавата за вреди по
реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Имуществените
вреди по принцип представляват претърпяна загуба и/или пропусната полза. За да
е налице претърпяна загуба е необходимо нещо да съществува в патримониума на
ищеца и в резултат на незаконосъобразен акт, действие или бездействие да се е
стигнало до неговата липса, погиване, увреждане, т. е. до намаляване на
имущественото състояние, до обедняване с нещо. Пропусната полза пък, каквато се
претендира в настоящото съдебно производство от ищеца, в доктрината и съдебната
практика се дефинира като неосъществено увеличаване на имуществото, макар да са
съществували всички изгледи за това, а като резултат от деянието ищецът е бил
лишен от сигурна облага. Пропуснатата полза представлява реална, а не
хипотетична вреда. Това предположение винаги трябва да се изгражда на доказана
възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива на
логическо допускане за закономерно настъпване на увеличението (в този смисъл
е и тълкувателно решение № 3/12.12.2012 г. на ВКС по т. дело № 3/2012 г.).
Безспорно
в случая е налице отменен като незаконосъобразен административен акт. Между
този акт обаче и претендираните имуществени вреди в размер на законната лихва
изчислена върху неизплатените размер на обезщетението за безработица ищеца за
периода от 17.07.2020г. до 16.05.2021г., не е налице пряка и непосредствена
причинна връзка. Пряка последица означава директно въздействие върху правната
сфера на увредения, т. е. увреденото лице не би претърпяло вредите, ако не е
бил незаконосъобразният административен акт. Под преки вреди следва да се
разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима
последица от вредоносния резултат. Настоящият случай не е такъв.
Подробно
опасната по-горе фактическа обстановка, показва, че обезщетението за
безработица е отпусната на С Разпореждане №131-00-2462-3 от 12.11.2020г. на
НОИ, ТП-П.**, на А.А.А., е отпуснато парично обезщетение за безработица,
считано от 17.07.2020г. до 16.05.2021г. в размер на 9,00 лева дневно; с Разпореждане №131-00-2462-4 от 12.11.2020г. на НОИ,
ТП-П.**, е изменено Разпореждане №131-00-2462-3 от 12.11.2020г. в частта
относно размера на отпуснатото парично обезщетение за безработица на А.А.А.,
считано от 01.10.2020г., в размер на 12,00 лева дневно; с Разпореждане
№131-00-2462-5 от 04.06.2021г. на НОИ, ТП-П.**, е прекратено изплащането на
отпуснатото парично обезщетение за безработица, считано от 12.05.2021г.; с
Разпореждане №131-00-2462-6 от 13.07.2021г. на НОИ, ТП-П.**, е възстановено
изплащането на отпуснатото парично обезщетение за безработица, за периода от
12.05.2021г. до 16.05.2021г. в размер на 12,00 лева дневно.; с Разпореждане №131-00-2462-7
от 03.05.2023г. на НОИ, ТП-П.**, на А.А.А., е определен нов размер на паричното
обезщетение за безработица, считано от 17.07.2020г. размер на 65,78 лева
дневно.
Тези именно съображения
обосновават липсата на пряка и непосредствена причинна връзка между издадените
от органите на НОИ незаконосъобразни административни актове (отменени по
съответния ред) и претендираните имуществени и неимуществени вреди в размер 1000
лева, причинени от бездействието на ТП на НОИ-П.** в периода от 31.07.2020 г.
до определяне па размер на ПОБ на 12.11.2020 г., изразяващи се в претърпени
загуби от изплатени наказателни лихви по кредити поради това, че не са
обслужвани, както и натрупани лихви за изплащане па издръжка на дете; 500 лева, причинени от бездействието на ТП
на НОИ-П.** в периода от 31.07.2020 г. до определяне на размер па ПОБ на
12.11.2020 г., изразяващи се в нарушение в съня, високо кръвно налягане,
тревожни и депресивни мисли, занижено самочувствие, влошени отношения с детето
ми; 2000 лева, причинени от незаконосъобразното решение № КПК-84/01.12.2020 г.
на директора на ТП на НОИ - П.**, отменено с решение по адм.д.№ 77/2021 г. на
АССО за периода 01.12.2020 г. до 03.05.2023 г., изразяващи се в пропуснати
ползи, равняващи се на лихвата, която би ми била дължима за всеки месец,
изчислена върху сумата от разликата между изплащаното ми обезщетение в размер
на 9 или 12 лева и реално дължимият ми се размер от 65,78 лева, който ми беше
доплатен след влизане в сила на решението на АССО, както и претърпени загуби
във връзка с текли през периода лихви за забава; - обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 1 500 лева, причинени от незаконосъобразното решение №
КПК-84/01.12.2020 г. на директора на ТП на НОИ - П.**, отменено с решение по
адм.д.№ 77/2021 г. на АССО за периода 01.12.2020 г. до 03.05.2023 г.,
изразяващи се в нарушение в съня, високо кръвно налягане, тревожни и депресивни
мисли, занижено самочувствие, влошени отношения с детето ми.
При установената липса на една
от предпоставките за възникване на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ – пряка
причинна връзка между незаконосъобразния административен акт и претендираните
вреди, искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Предвид изхода от спора и на
основание чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ в полза на ответника следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. определено на основание чл.
24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от изложеното СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска предявен от А.А.А.,
с ЕГН **********, с адрес: *** против
Националния осигурителен институт, с адрес: гр. С., бул. "Александър
Стамболийски" № 62-64 да бъде осъден Националния осигурителен институт, да
му заплати обезщетение за имуществени и неимуществени вреди в размер на: 1000 лева, причинени от бездействието на ТП на НОИ-П.** в периода от 31.07.2020 г.
до определяне па размер на ПОБ на 12.11.2020 г., изразяващи се в претърпени
загуби от изплатени наказателни лихви по кредити поради това, че не са
обслужвани, както и натрупани лихви за изплащане па издръжка на дете, 500 лева, причинени от бездействието на ТП на НОИ-П.** в периода от 31.07.2020 г.
до определяне на размер па ПОБ на 12.11.2020 г., изразяващи се в нарушение в
съня, високо кръвно налягане, тревожни и депресивни мисли, занижено
самочувствие, влошени отношения с детето му и 2000
лева, причинени от незаконосъобразното решение №
КПК-84/01.12.2020 г. на директора на ТП на НОИ - П.**, отменено с решение по
адм.д.№ 77/2021 г. на АССО за периода 01.12.2020 г. до 03.05.2023 г.,
изразяващи се в пропуснати ползи, равняващи се на лихвата, която би му била
дължима за всеки месец, изчислена върху сумата от разликата между изплащаното му
обезщетение в размер на 9 или 12 лева и реално дължимият му се размер от 65,78
лева, който му бил доплатен след влизане в сила на решението на АССО, както и
претърпени загуби във връзка с текли през периода лихви за забава; обезщетение
за неимуществени вреди в размер на 1 500 лева, причинени от незаконосъобразното
решение № КПК-84/01.12.2020 г. на директора на ТП на НОИ - П.**, отменено с
решение по адм.д.№ 77/2021 г. на АССО за периода 01.12.2020 г. до 03.05.2023
г., изразяващи се в нарушение в съня, високо кръвно налягане, тревожни и
депресивни мисли, занижено самочувствие, влошени отношения с детето му.
ОСЪЖДА А.А.А., с ЕГН **********,
с адрес: *** против Националния осигурителен институт, с адрес: гр. С.,
бул. "Александър Стамболийски" № 62-64 ДА ЗАПЛАТИ на
Национален осигурителен институт – гр. С. съдебни
разноски в размер на 100.00 /сто/ лева, представляващи - юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14
- дневен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: /П/