Р Е Ш Е Н И Е
№ ………….
гр.
София, 09.03.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI състав. в закрито заседание на девети
март през две хиляди и двадесета година, в състав:
председател: ВЕНЕТА
ЦВЕТКОВА
ЧЛенове: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
АТАНАС
МАДЖЕВ
като разгледа
докладваното от съдия Маджев ч. гр. д. № 1342 по описа на СГС за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е вследствие
на упражнена жалба с вх. при ЧСИ-В. М. № 65041/18.11.2019 г. /подадена преди
това директно в СГС на 06.11.2019 г. и препратена за администриране с
разпореждане от 12.11.2019 г./ от Ц.Д.Ц., с ЕГН **********, с адрес *** срещу
действия по изпълнително дело № 20178600400976 на ЧСИ-В. М., с рег. № 860 на
КЧСИ, с което се насочва изпълнението по горното изпълнително дело срещу сума в
размер на 10 812,27 лв., която се твърди, че представлява несеквестируемо
имущество. Освен посочения предмет,с жалбата се атакува и действие по друго
изпълнително дело /без посочен номер/ на ЧСИ, с рег. № 848 на КЧСИ, с което се
насочва изпълнение срещу сума в размер на разликата над 10 812,27 лв. до 20 000
лв., която се твърди, че представлява несеквестируемо имущество.
В жалбата се сочи, че Ц.
е бил освободен по свое желание, считано от 12.08.2019 г., като служител на
Областна служба за изпълнение на наказанията към Министерство на правосъдието.
Във връзка с този юридически факт в правната му сфера възникнало имущественото
право по чл. 231, ал. 1 ЗМВР за получаване на обезщетение в размер от
29 751 лв. От това обезщетение обаче били извършени удръжки от двама ЧСИ
провеждащи спрямо него принудително изпълнение по образувани две изпълнителни
дела. Жалбоподателя не е наясно, какви са конкретните удръжки реализирани по
всяко от тези изпълнителни дела, но поддържа, че същите са осъществени в разрез
със императивната разпоредба на чл. 446, буква „а“ ГПК регламентираща забрана
за секвестиране на вземания имащи характер на обезщетения, както и с нормата на
чл. 446 ГПК ограничаваща удръжки от вземания по трудови плащания. Прави се
позоваване, че удръжките са сторени към 29.10.2019 г., когато обаче трудовото
правоотношение на Ц. вече били прекратено. Именно с факта на прекратяването на
правоотношението между него и работодателя му, за последния се изгубвало и
качеството на трето задължено лице по чл.. 508 ГПК, което означавало, че
разпореждането със средства от страна на бившия работодател, които се следват
на жалбоподателя, чрез извършването на удръжка и превеждането им директно на
ЧСИ е действие противоречащо на закона. Наред с това и предвид характера на
вземането предмет на наложения запор, а именно такова попадащо в предметния
обхват на очертаните такива по чл. 446 или чл. 446а ГПК, то спрямо същото не
можело да се упражнява принудително изпълнение, като с упражняването на такова
чрез извършените удръжки съдебните изпълнители са допуснали нарушения водещи до
незаконосъобразност на тези им действия. Иска се тяхната отмяна.
На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК ЧСИ –В. М. е изложила писмени мотиви по обжалваното
действие, в които е посочила в хронологична последователност протеклото пред
нея изпълнително производство по изпълнително дело № 20178600400976, в т.ч. и
действието по налагане запор и удържане на сумата от 10 812,27 лв. от
вземането на длъжника по изпълнението към Областна служба „Изпълнение на
наказанията“ – София, имащо своето правно основание в чл. 234, ал. 1 ЗМВР. Навежда
съображение, че вземането за което е приложен запор и удържане не попада, нито
в обхвата на действие на нормата на чл. 446 ГПК, нито в този на чл. 446а ГПК.
Отбелязва се, че удържаната сума не е получена вследствие наложен запор на
банкова сметка ***, а по повод наложен такъв върху вземане от трето задължено
лице. Освен това законодателя в нормата на чл. 446а ГПК е имал предвид на
специална забранителна норма в друг нормативен акт, в какъвто смисъл са
текстовете на чл. 114а, ал. 1 КСО, чл. 14, ал. 3 ЗСП и чл. 198 КЗ. Тоест не
всяка сума означена под наименованието обезщетение в закон е доход, чието
секвестиране е недопустимо. В чл. 234, ал. 1 ЗМВР отсъства предвиждане, че това
обезщетение се ползва със защитата на несеквестируем доход, поради което на
общо основание то може да е предмет на принудително изпълнение, както е сторено
в случая. Освен това размерът на следващото се на жалбоподателя и длъжник по
изпълнението обезщетение по чл. 234, ал. 1 ГПК надхвърлял осезаемо минималните
прагове по чл. 446, ал. 1 ГПК, които следва да бъдат оставени на разположение
на длъжника с оглед покриване на месечните му нужди. В този контекст е обърнато
внимание и на възприетите в ТР 2/26.06.2015 г. на ВКС тълкувания относно
института на несеквестируемостта. Предвид тези съображения ЧСИ намира, че
жалбата е неоснователна.
Съдът, след извършването
на проверка, относно допустимостта и редовността на подадената жалба и с оглед
данните в изпълнителното дело, намира следното: В пределите на настоящото
съдебно производство по чл. 435 ГПК съдът сезиран с вх. при ЧСИ-В. М. №
65041/18.11.2019 г. /подадена преди това директно в СГС на 06.11.2019 г. и
препратена за администриране с разпореждане от 12.11.2019 г./ разполага с
компетентност да се произнесе само относно частта засягаща действията на ЧСИ-М.,
тъй като производството по ч.гр.д. № 1342 по описа на СГС за 2020 г. е образувано вследствие препращане от този
ЧСИ на администрираната от негова страна жалба подадена от Ц.Д.Ц.. Що се касае
до действията на ЧСИ-Р. А., то в тази част жалбата не е администрирана по
надлежния ред чрез посочения ЧСИ, поради което не би могла да бъде разглеждана
в настоящото производство.
От фактическа страна:
Изпълнително
дело № 20178600400976 е образувано на
20.04.2017г. по молба на взискателя „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *******, и въз основа
на изпълнителен лист от 02.07.2015 г., издаден по гр.д. № 31911/2015 г. на СРС,
127 състав, срещу длъжника – Ц.Д.Ц.. Същият, с покана за доброволно изпълнение,
връчена му лично на 11.05.2017г. е уведомен за образуваното изпълнително дело,
размерът на задължението и наложените обезпечителни мерки.
От
ЧСИ са били успешно наложени запори върху две банкови сметки на длъжника – Ц. в
„Банка ДСК“ ЕАД и „Ю.Б.“ АД.
На
11.05.2017 г. длъжникът е депозирал по изпълнителното дело писмено искане до
ЧСИ, с което е заявил претенция да му бъдат вдигнати наложените запори върху
банковите сметки, по които получава трудовото си възнаграждение, като е поел
задължение доброволно да внася по сметка на ЧСИ ежемесечно сума от по 400 лв.
до 25-то число.
По
силата на наложените в цитираните банки запори по сметка на ЧСИ били извършени
преводи след удръжки на сумите от 1 215,62 лв. и 638, 51 лв.
В
рамките на 2018 г. при осъществени от ЧСИ две справки в БНБ било установено, че
длъжника по изпълнението е открил свои банкови сметки в други две банки, а
именно – „О.Б.Б.“ АД и „Т.Б.“ АД.
Във
връзка с реализацията на допуснатото до принудително събиране вземане на
28.01.2019 г. е бил наложен запор и върху трудовото възнаграждение на длъжника
– Ц., което му се следва от ОС „Изпълнение на наказанията“ София. На 16.09.2019
г. ЧСИ е известен от посочения работодател /трето задължено лице по наложен
запор/, че трудовото правоотношение с длъжника Ц. е било прекратено, считано от
12.08.2019 г., като в тримесечен срок, считано от сдаването на длъжността в
полза на длъжника подлежи на изплащане обезщетение чл. 234, ал. 1 ЗМВР.
Реакцията на ЧСИ е да изпрати писмо до
представляващия ОС „Изпълнение на наказанията“ София, с което да го
уведоми, че запора се разпростира и върху посоченото обезщетение по чл. 234,
ал. 1 ЗМВР, като същото следва да бъде преведено по сметка на съдебния
изпълнител. Така на 30.10.2019 г. ОСИН в качеството му на трето задължено лице
по наложен запор е превело на ЧСИ-М. сумата в размер от 10 812, 27 лв., с
която сума остатъка от задължението по изпълнителното дело е бил успешно
погасен, като всички обезпечителни мерки са били вдигнати служебно.
При така констатираните
факти и обстоятелства, съдът прави
следните правни изводи:
По допустимост на Жалбата:
Жалбата срещу действието
на ЧСИ-В.М. по удържане на сумата от 10
812, 27 лв. е процесуално допустима. На обжалване подлежи насочването на
изпълнението върху несеквестируемо имущество. Насочването на изпълнението се
обжалва, когато в жалбата длъжникът се позовава на несеквестируемост на
запорираното или възбранено имущество за събиране на определено парично
вземане. По такава жалба съдът е длъжен да се произнесе секвестируем ли е
имуществения обект за събиране на предявеното вземане. В този смисъл е
тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК при ВКС.
Жалбата е подадена в процесуално - преклузивния срок по чл. 436, ал.1 от ГПК от надлежно легитимирана страна (съгласно чл. 435, ал.2, т.2 от ГПК
- лице-длъжник по изпълнението) и срещу акт, подлежащ на обжалване на осн. чл.
435, ал. 2, т. 2 ГПК. Изискуемата държавна такса
е платена в срок.
По основателност на Жалбата:
Жалбата е неоснователна
по следните съображения:
Спорът по делото касае
въпроса дали обезщетението, следващо се основание чл. 234, ал. 1 ЗМВР е
секвестируем доход, т.е. може ли да бъде предмет на принудително изпълнение.
Несеквестируеми са тези
доходи на длъжника, относно които съдебният изпълнител не разполага с
процесуалната власт да ги възбранява, запорира и продава. Доходите, които са
несеквестируеми поради изричната забрана на закона следват от чл. 444, т. 8 и 446 ГПК, както и от специалните разпоредби на чл. 114а, ал. 1 от КСО, чл. 14, ал.
3 ЗСП и чл. 198 КЗ. Разпоредбата на чл. 446
ГПК предвижда изрично като несеквестируеми вземания на
длъжника за издръжка, както и над определен праг вземания, представляващи
трудово възнаграждение или каквото и да е друго възнаграждение за труд, както и
пенсия. Съгласно чл. 444, т.8 ГПК изпълнението
е недопустимо, освен върху вещите, предвидени в т. 1-7 на чл. 444 ГПК, и върху
вещи и вземания, за които в закон е предвидено това. Чл. 446а ГПК пък има за
предмет уредбата на несеквестируем доход получен по банкова сметка.
***те
процесуални разпореди, които създават забрана за съдебния изпълнител относно
налагане на запор, възбрана и продажба създава у решаващия съдебен състав
недвусмислен извод, че вземането по чл. 234, ал. 1 ЗМВР не може да бъде
поведено под нито едно от тези изключения за секвестиране. На първо място
вземането по чл. 234, ал. 1 ГПК изобщо не е се установява да е било предмет на
превод по банкова сметка, ***о на чл. 446а ГПК, която норма регулира единствено
секвестирането на определена категория преводи по банкови сметки, в зависимост
от особеността на източника им. За пълнота на изложението тук е важно да се
отбележи, че вземането по чл. 234, ал. 1 ЗМВР макар да има характер на
обезщетение категорично не попада сред обезщетенията ползващи се от защита при
секвестиране. Това е така, защото кръгът на последните е изрично нормативно
назован в специални норми, където е изключението е изрично нормативно
закрепено. Тоест законодателя недвусмислено е казал, че спрямо подобни вземания
за обезщетения, а именно от държавното обществено осигуряване, под формата на
социални помощи, и репариране на вреди от застраховки „Живот“, „Злополука“ и
„Гражданска отговорност“ носителят им ще се ползва от допълнителна закрила от
принудително изпълнение. По аргумент за обратното всички други вземания имащи
характер на обезщетения могат и следва да бъдат обект на принудително
изпълнение, тогава когато носителят им е адресат на задължение, за което е
допуснато принудително изпълнение. Важно е да се направи и уточнението, че по
своята юридическа характеристика обезщетението по чл. 234, ал. 1 ЗМВР е гратификационно /благодарствено/ плащане и съставлява
парично изразена благодарност от страна на работодателя за продължителната
служба на даден негов служител. Тоест то не обезщетява вреди и не може да се
охарактеризира, като някакъв вид възнаграждение за положен труд. В този смисъл
няма как да бъде подведено и под изключението на чл. 446 ГПК.
Напълно
неоснователно се явява и противопоставеното от длъжника възражение, че запорът
е изгубил своето действие, а удръжката на сумата от вземането по чл. 234, ал. 1 ЗМВР направена от ЧСИ е незаконосъобразна, защото към момента на извършването
им длъжника вече бил с прекратено трудово правоотношение, което означавало, че
ОСИН няма качеството на негов работодател. Вярно е, че към 29.10.2019 г. ОСИН
няма качеството на работодател спрямо жалбоподателя Ц., но това е без каквото и
да е било правно значение за приложената удръжка на сумата от 10 812, 27 лв.,
доколкото при реализирането й е изпълнено задължение, за което от ОСИН е
прието, че съществува и има за кредитор – длъжника по изпълнението. Удръжката е
направена по реда на чл. 508, ал. 3 ГПК, където третото задължено лице е без
значение, дали има качеството на работодател, важно е да е признало, че има
дълг към длъжника по изпълнението. В случая ОСИН има задължение по чл. 234, ал. 1 ЗМВР,
което се следва към момент след прекратяване на трудовото правоотношение и
изгубване качеството работодател и служител на страните по него.
Предвид изложеното ЧСИ – М. съвсем законосъобразно е насочила
изпълнението върху сумата следваща се на длъжника – Ц., като вземане по чл.
234, ал. 1 ЗМВР, и с удържането на част от същото не е допуснато нарушение на
забраната за секвестиране в индивидуалното принудително изпълнение, което е
реализирано в пределите на изпълнително дело № 20178600400976.
Разноски в настоящото
производство не се дължат, тъй като изходът е неблагоприятен за длъжника по
изпълнението, а от банката – взискател не е формулирано искане в подобна
насока.
Водим от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. при ЧСИ-В. М. № 65041/18.11.2019 г. /подадена преди това
директно в СГС на 06.11.2019 г. и препратена за администриране с разпореждане
от 12.11.2019 г./ от Ц.Д.Ц., с ЕГН **********, с адрес *** срещу действия по
изпълнително дело № 20178600400976 на ЧСИ-В. М., с рег. № 860 на КЧСИ, с което
се насочва изпълнението по горното изпълнително дело срещу сума в размер на 10
812,27 лв., която се твърди, че представлява несеквестируемо имущество.
ПРЕПИС от
жалбата подадена с вх. № 131515/06.11.2019
г., ведно с приложенията към нея да се изпрати
на ЧСИ – Р. А., с рег. №848 за администрирането й по изпълнително дело №
20168480401523, доколкото в обхвата й попадат и действия на така посочения
съдебен изпълнител.
Решението не подлежи на обжалване на осн. чл. 437,
ал. 4, изр. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.