О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
№ …………………..,гр. Варна
Варненски
районен съд, XLVІІІ-ми състав в закрито заседание на 19.05.2020 год., в състав:
съдия: ДОБРИНА
ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2437 по описа за 2020 год. по описа на
ВРС, съобрази следното:
Производството е образувано по предявени от «О.Ф.Б.
ЕАД срещу Н.М.Г., ЕГН **********
искове за приемане на установено по
отношение на ответника, че съществуват
вземания на "О.Ф.Б." ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***
(като частен правоприемник-цесионер на „Банка
ДСК" ЕАД - цедент), за които
са издадени Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК и Изпълнителен лист, издадени по ч.гр.д. № 4178/2014г., по описа на Районен съд Варна, сумата от 9783.71лв /девет хиляди
седемстотин осемдесет и три лева и седемдесет и една стотинки, представляваща
незаплатена главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 28.03.2014г., до окончателното изплащане на вземането;
сумата от 822.09лв /осемстотин двадесет и два лева и девет стотинки/,
представляваща редовна лихва за периода 26.07.2013г. до 28.03.2014г.; сумата от
328.27лв /триста двадесет и осем лева и двадесет и седем стотинки/,
представляваща санкционираща лихва за периода 28.11.2013г. до 28.03.2014г.;
сумата от 60лв /шестдесет лева/, представляваща неплатена такса изискуемост
към 28.03.2014г., дължими по Договор за кредит за текущо потребление
№11/20991249 от 20.05.2013г.; сумата от 689.76лв /шестстотин осемдесет и
девет лева и седемдесет и шест стотинки/, представляваща заплатени разноски за
държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, на основание
чл.78, ал.1 и 8 ГПК.
В условията на евентуалност предявява осъдителен иск
срещу ответника.
Съдът, пред който е висящо исковото
производство, не е обвързан от констатацията на съда по заповедното
производство, че е подадено възражение в срок или са налице предпоставките по
чл.47, ал.5 от ГПК, както и от дадените указания по чл. 415, ал. 1 ГПК, а е
длъжен да провери допустимостта на предявения установителен
иск, в този смисъл са разясненията дадени в ТР № 4/2013 г., по т.д. № 4/2013
г., на ВКС, ОСГТК.
За да е допустим предявеният иск по чл.422 от ГПК, то следва длъжникът да е подал възражение или съответно след измененията в ГПК обн. в ДВ, бр. 86 от 2017 г. издадената заповед да е
връчена при условията на чл.47 ал.5 от ГПК.
Видно от приложена по делото адресна справка
длъжникът Н.М.Г., ЕГН **********
е с настоящ
адрес *** и постоянен в гр.Варна , ул. Поп Харитон
№33, ет.5, ап.17.
В настоящия случай, видно от приложено
ч.гр.д. № 4178/2014г. на ВРС, уведомление за връчване е отразено, че на 28.02.2017 г. е залепено
уведомление по настоящ адрес на ответника в гр. Свищов, ул. Стоян Ников,
№5,вх.А,ет.2, ап.4. Съответно /л.55 от ч.гр.д. № 4178/14г./ е залепено
уведомление по постоянния адрес на лицето в гр.Варна.
На 01.08.2014г. ЧСИ Р.Тодорова, рег.№ 171 е
залепила уведомление по постоянния адрес
на лицето, с посочване, че няма никой на адреса, лицето е било наемател преди
три години.
Видно от приложеното по делото уведомление за
извършени действия относно връчването от частния съдебен изпълнител, е
осъществено посещение на настоящия адрес на длъжника на 08.02.17г. и на
28.02.2017г. На посочения адрес, адресатът не е бил намерен, като е направено
отбелязване, че според данни от роднина, същият не пребивава на адреса и живее
в Англия и на 28.02.2017 г. е залепено уведомление по настоящ адрес на
ответника в гр. Свищов, ул. Стоян Ников, №5,вх.А,ет.2, ап.4. Предвид
изложеното, съдът приема, че процедурата е изпълнена.
По делото липсват данни адресатът Н.Г. да се е явила в кантората за получаване на
поканата-уведомление.
Връчването
е извършено преди изменението на чл.47 от ГПК, обн. в
ДВ, бр. 86 от 2017 г. и е редовно, на осн.чл.47,ал.5 от ГПК.
Предвид горните факти, след изчерпване на
процедурата по връчване на постоянния и настоящия адрес и изтичане на срока за
получаване на уведомлението от частният съдебен изпълнител е налице фикцията на
чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Съответно издадената Заповед
№2168/31.03.2014г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл.417 от ГПК е влязла в сила. Поради което и искът за установяване на
вземането е недопустим. Недопустим е и предявеният в условията на евентуалност
осъдителен иск.
Съдебната практика със задължителен
характер за настоящия съд безпротиворечиво приема, че
при издадена заповед за изпълнение, която не е обезсилена, предявяването на
същите суми с осъдителен иск е процесуално недопустимо - така р.№
16841/08.04.2015 г. по т.д.№ 653/2014 г. на ІІ т.о. на ВКС, р. № 168/01.10.2013
г. по т.д№ 1332/2013 г. на ІІ т.о. на ВКС, включително и т.11б от ТР №
4/18.06.2014 г. по т.д.№ 4/2013 г., което допуска съединяване на осъдителен иск
при условията на евентуалност, но само когато е предявен на друго основание,
различно от това, въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение.
В
случая предявеният при условията на евентуалност осъдителен иск е за същото
вземане, предмет на заповедта за изпълнение и се заявява на същото основание Договор
за кредит за текущо потребление от 20.05.2013г.
С оглед на което предявеният в условията на евентуалност осъдителен иск е
недопустим и производството по гр.д.
№2437/20г., следва да се прекрати в цялост.
Следва да се
отбележи,че в настоящия случай за установяване на легитимацията си като
кредитор ищецът «О.Ф.Б. ЕАД е посочил и
представил договор за прехвърляне на вземания от 24.11.2015г., по силата на
който продавачът „Банка ДСК" ЕАД му
е прехвърлил вземания към свои длъжници в определен
размер, произтичащи от договори за кредит, индивидуализирани в съответния протокол, срещу определено
в договора възнаграждение.
С разпоредбите на чл.417 и чл.418
от ГПК законът създава привилегировано положение по отношение на някои субекти,
давайки им възможност при представяне на някой от документите, посочени в
чл.417 от ГПК, да се снабдят с изпълнително основание и да започнат
предварително принудително изпълнение против длъжника. При оспорване от страна
на последния на вземанията по издадената заповед за изпълнение кредиторът
следва да предяви иск за установяване съществуването на вземанията си и ако не
стори това в определения от закона срок, издадената заповед за изпълнение се
обезсилва (чл.415 от ГПК). Предвид тези основни законови положения обосновано
следва да се приеме, че легитимиран да предяви иска за установяване на
вземанията по реда чл.422, ал.1 от ГПК е кредитор, притежаващ специалното
качество по чл.417, т.2 от ГПК, именно с оглед на което е била издадена
оспорената от длъжника заповед за изпълнение и е допуснато нейното незабавно
изпълнение. В този смисъл е и решение №1/01.02.2017г. по т. дело №3228/2015г.
на ВКС, с което е прието, че когато заповедта за
изпълнение е издадена на банка на основание чл. 417, т.2 ГПК, при частно правоприемство на заявителя, основано на договор за цесия,
настъпило след издаване на заповедта за изпълнение, цесионерът,
който няма качество банка, не е легитимиран да предяви иска за установяване на
вземането по реда чл. 422, ал. 1 ГПК. Посочено е още, че тъй като
производството по чл. 422 ГПК е продължение на заповедното производство и в
него се проверява възникнало ли е изпълнителното основание, когато вземането
произтича от банкова сделка, за която т.4г от ТР №4/18.06.2014 г. на ВКС,
ОСГТК, изисква специално качество на кредитора към момента на подаване на
заявлението, това ограничение за специалното качество на кредитора следва да се
приложи и в исковото производство по чл.422, ал.1 ГПК, когато заявителят е цедирал вземането си преди стабилизиране на заповедта за
незабавно изпълнение и издадения изпълнителен лист. В случая нито се твърди, нито се установява новият кредитор– цесионера «О.Ф.Б. ЕАД, предявил специалния установителен иск по чл.422 от ГПК, да има специалното качество банка по чл.417, т.2 от ГПК, съотв. че може да се ползва от този ред за пряко принудително изпълнение спрямо длъжника, то обосновано
следва да се приеме, същият не притежава активна легитимация за воденето на
този иск. С оглед на това учреденото в хипотезата на чл.422, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК исково производство се явява
недопустимо и на това основание и като такова подлежи на прекратяване.
По гореизложените съображения производството по делото следва да
се прекрати в цялост, поради което, съдът
О П
Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 2437/2020г.
по описа на ВРС , като недопустимо, на осн.чл.130 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се
обжалва с частна жалба пред Варненски окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
След влизане в
сила на настоящото определение, ч.гр.д. № 4178/2014г. на ВРС да се върне,
като се приложи препис от определението.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН
СЪД: