Р Е Ш Е Н
И Е
Номер: 20 20 февруари 2020 година Град
Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският
административен съд, в публичното заседание на осемнадесети февруари две хиляди
и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ДАМЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА
МАРИН
МАРИНОВ
при
секретаря Пламена Михайлова, с участието на прокурора В. Якимов разгледа
докладваното от съдията Таня Дамянова КАН дело № 15 по описа
за 2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 63, ал.1, изр.2 от ЗАНН във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
С Решение
№ 482/07.11.2019г., постановено по АНД № 637/2019г., Разградският районен съд е
потвърдил наказателно постановление № 37-0000334/ 18.07.2019 г. на началника на
ОО „Автомобилна администрация“- Разград, с което на В. Г. Н. е наложено
наказание от 300 лева на основание чл.93б,
ал.6, т.2 от Закона за автомобилните превози.
Против
решението е постъпила касационна жалба от В. Г. Н. от град Д. Жалбоподателят
твърди, че решението е неправилно като постановено в противоречие на
материалния закон и при съществено нарушение на
процесуалния закон. Сочи, че не е извършил никакво нарушение във връзка с
работното време и почивките. Освен това заявява, че за едно и също нарушение е наказан два пъти.
Поради това моли решението и
потвърденото с него наказателно постановление да бъдат отменени.
Ответната
страна- Областен отдел „Автомобилна администрация“- град Разград не заявява
становище по касационната жалба.
Прокурорът
предлага на съда да остави в сила
атакуваният съдебен акт поради липсата на касационни основания.
Разградският
административен съд, след проверка на решението на РРС във връзка с направените
в касационната жалба оплаквания и събраните по делото доказателства, констатира
следното:
На 20.06.2019г. около 10,40 часа на път І-2,
км 61, служители на Областен отдел "Автомобилна администрация"– Разград
спрели за проверка жалбоподателя, който
управлявал състав от пътни превозни средства, състоящ се от влекач „Ивеко Магирус“ с рег.№ ******** от категория ППС N3 и
полуремарке с рег.№ ******** от категория ППС О4, оборудван с дигитален тахограф.
Водачът
извършвал международен обществен
превоз на товари със заверено копие №
********* към лиценз за международен
обществен превоз. В момента на проверката е без товар и се движи по маршрут
Русе-Исперих, където ППС ще бъде
натоварено.
При извършената
проверка на регистрираните от тахографа
данни в картата на водача било
установено, че на 07.06.2019г. водачът
не е ползвал нормална дневна почивка от най-малко 11 последователни часа
след ползвани три намалени дневни
почивки. Ползваната почивка е от 9 часа и 35 минути. Нормалната дневна почивка
е намалена с 85 минути. Периодът на работната смяна е от 7,20 часа до 21,45
часа на 07.06.2019г., а продължителността ѝ е 14 часа и 25 минути, след ползвани три намалени дневни
почивки.
При проверката е направена и разпечатка от
картата на водача. От приложената
разпечатка са установява, че за дните 1, 2 и 3 юни
периодът на почивка на водача е 24 часа. За дните 8 и 9 юни периодът на
почивка също е 24 часа.
Поради
това на водача бил съставен акт, в който са описани горните факти. Деянието е
квалифицирано като нарушение на чл.8,§2, изр.2 от Регламент (ЕО) № 561/2006 във
връзка с чл.4, б.“ж“, първо тире, изр.1 и във връзка с чл.78, ал.1, т.1 от
ЗАвтП.
Въз
основа на съставения акт е издадено и наказателното постановление, с което на водача
Н. е наложена глоба от 300 лева на основание чл.93б, ал.6,
т.2 от ЗАвтП.
Районният
съд е приел, че жалбоподателят е извършил посоченото в наказателното
постановление административно нарушение. От събраните по делото доказателства е
установено по несъмнен начин, че Н., в
качеството си на водач на товарен автомобил, извършващ международен превоз на
товари, не е спазил изискванията относно нормалната дневна почивка, определени
в Регламент (ЕО) № 561/2006, като същата е намалена с 85 минути, с което е
нарушил разпоредбата на чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП във връзка с чл. 8, § 2,
изр. 1 и чл. 4, б. "ж" от Регламент /ЕО/ № 561/06, и законосъобразно
е ангажирана административнонаказателната му отговорност по чл. 93б, ал.6,
т. 2 от ЗАвтП с налагане на глоба в определения от закона размер.
Поради
това е потвърдил издаденото наказателно постановление.
Възражението
на жалбоподателя, че е наказан два пъти за едно и също нещо се опровергава от
доказателствата по делото. От представеното наказателно постановление №
37-0000333 от 18.07.2019г. се установява, че то касае съвсем друго по вид
нарушение, извършено в предходния ден. С това наказателно постановление №
37-0000333/18.07.2019г. на основание чл. 93 б, ал.1, т.1 от ЗАвтП на Н. е
наложена глоба от 100 лева за извършено от него нарушение на чл.6, §1, изр.1 от Регламент 561/06 във
връзка с чл.78, ал.1, т.1 от ЗАвтП- затова, че на 06.06.2019г. е надвишил
нормалното дневно време за управление от 9 часа с 20 минути при период на
работната смяна от 03,54 часа до 18,10 часа на
06.06.2019г.
Касационната
инстанция намира атакуваното съдебно решение за
постановено в несъответствие с материалния закон. Районният съд не е
преценил, че както съставеният акт, така и издаденото наказателно постановление
не съдържат констатации относно всички факти, които са от значение за
реализиране на административнонаказателната отговорност на водача Н.
Съобразно
цитираните разпоредби на Регламента, за всеки период от 24 часа след края на
предходната дневна почивка или седмична почивка водачът трябва да е ползвал
следващата дневна почивка. Ако
частта от дневната почивка, която попада в този 24-часов период, е поне девет
часа, но е по-къса от 11 часа, въпросната дневна почивка се разглежда като
намалена дневна почивка. Водачът може да има най-много три намалени дневни
почивки между всеки две седмични почивки.
Според легалното
определение , дадено в чл.4, б.“ж“ от Регламента, „дневна почивка"
означава дневен период от време, през което водачът може свободно да разполага
със своето време и който включва „нормална дневна почивка" и „намалена
дневна почивка"; „нормална дневна почивка" означава всеки период на
почивка с продължителност от поне 11 часа. Алтернативно тази редовна дневна
почивка може да бъде взета на два пъти, като първият период трябва да бъде
непрекъснат период с продължителност от поне 3 часа, а вторият непрекъснат период с продължителност от поне
девет часа.
При тази
правна рамка и установен факт, че
жалбоподателят Н. е ползвал дневна почивка от 9 часа и 35 минути,
която попада под определението на
намалена дневна почивка, е от съществено значение да се установи дали до 07.06.2019г. той вече е ползвал три намалени
дневни почивки в седмичния период между две седмични почивки.
Административнонаказващият
орган е приел, че на 07.06.2019г. водачът Н. е
следвало да ползва нормална дневна почивка
„след ползвани три намалени дневни почивки“. Не е посочено обаче нито
кога са били използвани тези намалени дневни почивки, нито периодът между две седмични почивки, в които
са използвани трите намалени дневни почивки. В същото време, представените
разпечатки на дигиталната карта на водача не внасят каквато и да било яснота по
отношение на тези факти. В разпечатката
е записано: “…Максимално допустимият
брой на намалени дневни почивки между две седмични почивки- водачът може
да ползва не повече от три намалени
дневни почивки за период между две
седмични почивки. Седмичен период: 04.06.2019г.-15,46 до 07.06.2019г.-21,45
седмична продължителност 3 дни, 5 часа 59 минути.“. За дните от този седмичен
период обаче периодът на почивка е отразен общо-
14,44 часа на 04.06., 16,18 часа на 05.06. и 13,17 часа на 06.06- л.11
от делото на районния съд. Не е конкретизирано каква част от посочените периоди представляват дневна
почивка.
Ето защо касационната инстанция приема, че както
в съставения акт, така и в издаденото наказателно постановление е налице
съществена непълнота в описанието на нарушението. Допуснатата непълнота
представлява процесуално нарушение на разпоредбите на чл. 42, т. 3 от ЗАНН за
акта и чл. 57, ал. 1, т. 5, пр. 1 от ЗАНН за постановлението, които задължават
административните органи при съставяне на АУАН и издаване на НП да опишат
нарушението като посочат всички елементи от състава му, както и
обстоятелствата, при които е било извършено. Т. е. към съответния законов
текст, чиято разпоредба е нарушена следва да бъдат допълнени и всички
индивидуализиращи го елементи, характерни за всеки конкретен случай.
Тези
обстоятелства особено съществено нарушават правото на защита на наказаното лице
и го лишават от възможността да разбере в какво точно е обвинен. Същевременно
те препятстват и съда да упражни контрол за законосъобразност на наказателното постановление. Като не е
преценил тези факти и обстоятелства, а е приел, че в рамките на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, районният съд е постановил решението си в
противоречие с материалния закон. Това налага отмяната на атакуваното решение.
По изложените по-горе съображения за допуснати съществени нарушения следва да
бъде отменено като незаконосъобразно и наказателното постановление.
Мотивиран
така, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 482/07.11.2019г., постановено по
АНД № 637/2019г. по описа на Разградския
районен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО наказателно постановление № 37-0000334 от 18.07.2019
г. на началника на ОО „Автомобилна администрация“- Разград, с което на В.
Г. Н. е
наложено наказание от 300 лева на основание
чл.93б, ал.6, т.2 от Закона за автомобилните превози.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:
1./п/
2./п/