Решение по дело №45/2025 на Административен съд - Монтана

Производството по делото е по реда на чл. 118 от КСО.

Образувано е по жалба на Р. Л. Н., [населено място], [улица]срещу Решение № 1012-11-61#2 от 13 12 2024 г. на Директор ТП на НОИ Враца. Уточнение по оспорваното Решене е направено с молба вх. № 428/25 02 2025 г. на Административен съд Монтана.

В жалбата се твърди, че на 03 07 2023 г. на 450 м от разтоварния адрес в Германия се е счупил камионът, управляван от съпруга й Ц. Л. Н.. Осем дни по-късно, след като пристигнал друг камион от Бьлгария той и неговият водач започнали да свалят спойлерите, когато на Ц. му прилошало. Оказана му е първа помощ от парамедици от близка пожарна, след което е откаран в клиника във Франкфурт, където е починал. НОИ Враца не приема злополуката за трудова, тъй като няма аутопсионен протокол, а тя желае да го получи. В с.з. твърди, че Ц. е работил, когато му е станало лошо, поради което счита, че злополуката е трудова и моли да се приеме за такава.

Ответната страна Директора на ТП на НОИ – Враца в писмена защита, чрез юрк Ц. Ц. оспорва жалбата. Излага съображения аналогични на изложените в оспореното Решение.

Заинтересованата страна „Спътник 96“ ЕООД, чрез адв. Й. оспорва жалбата. Не оспорва, че смъртта е настъпила по време на работа, но в случая не са налице другите законови предпоставки, за да се приеме наличието на трудова злополука, каквото правилно решение е постановил административният орган. При липса на изисквана от закона внезапност и установена причинна връзка между увреждането и настъпването на смъртта, злополуката не може да бъде приета за трудова по смисъла на чл. 55. В случая се касае за миокарден инфаркт, което заболяване е посочено като диагноза в Наредбата за медицинската експертиза и това е изключващо обстоятелство, което не може да бъде квалифицирано за трудова злополука.

Административен съд Монтана след като обсъди сочените в жалбата основания във връзка със събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С Определение № 217 от 25.02.2025 г. настоящият състав е разпределил доказателствената тежест между страните, като при условията на чл. 171, ал. 4 и чл. 9, ал. 3 от АПК на оспорващия с оглед посоченото в жалбата е дадена възможност да се снабди с искания протокол, в случай на неговото издаване.

С Експертно Решение № 00753 от 11 09 2024 г. на ТЕЛК при МБАЛ д-р С. И. АД е извършила освидетелстване по документи на Ц. Л. Н., с което приема причина за смъртта – сърдечен удар без аутопсионен протокол, без данни от документите за контролни прегледи от кардиолог и данни за сърдечно заболяване, не може да бъде прието за причинна връзка.

Съгласно Разпореждане № 25 от 18 11 2024 г. на Началник отдел КПК при ТП на НОИ Враца, последното се позовава на постановеното Експертно решение № 753 от 11 09 2024 г. на ТЕЛК при МБАЛ д-р С. И. АД и причина за смъртта на лицето Ц. Н. – сърдечен удар.

С Решение № 1012-11-61#2 от 13 12 2024 г. на Директор на ТП на НОИ Враца е прието, че на 11 07 2023 г. във Франкфурт на Майн – Германия, при работа по аварирал автомобил, на Ц. Н. му става лошо. На място, извикани парамедици, му оказват първа помощ, след което е закаран с линейка в Университетска клиника Франкфурт, където въпреки предприетите действия Ц. Л. Н. умира от сърдечен удар - код по МКБ - I 46.9. Според документ от Университетска Клиника Франкфурт - Ц. Л. Н. е с диагноза, код по МКБ - I46.9 - сърдечен удар. Административният орган се позовава на чл. 73, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза и легалното определение за трудова злополука дадено в чл. 55, ал. 1 от КСО като счита, че за да бъде приета една злополука за трудова, кумулативно следва да са налице конститутивните елементи на разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от КСО, а именно: внезапно увреждане на здравето - внезапно външно неочаквано и непредвидено, еднократно и пряко въздействие върху човешкия организъм, което накърнява телесната цялост и нарушава нормалното функциониране на органите на човешкото тяло; наличие на функционална зависимост между настъпилото увреждане и извършваната от лицето работа, като по смисъла на разпоредбата увреждането следва да е "претърпяно" през време и във връзка с извършваната работа по повод на работата или при всяка работа, извършвана в интерес на предприятието; неблагоприятен резултат от увреждането - за трудова злополука се приема само това внезапно здравословно увреждане, което е причинило временна или трайна неработоспособност или смърт; причинна връзка - такава е налице, когато неблагоприятния резултат е пряко следствие от внезапното увреждане на здравето; увреждането да е с осигурено за този риск лице. Няма спор, че към момента на злополуката - 11.07.2023 г., пострадалият е в трудови правоотношения със „Спътник 96" ЕООД, гр. Враца и е осигурено лице. Съгласно представената длъжностна характеристика за заеманата от Н. към момента на злополуката длъжност "шофьор товарен автомобил", дейност - международен транспорт, същата включва задължения по управление на товарен автомобил. Събраните в хода на административното производство доказателства, разгледани в своята съвкупност сочат, че инцидентът не е следствие от изпълнението на основните длъжностни задължения. Увреждането е причинено не в процес на извършваната от лицето работа по управление на товарния автомобил, а при престой почивка в кабината на повредения товарен автомобил, поради което е налице нетравматично увреждане. Установеното кореспондира със събраните в досието писмени обяснения на свидетелите на злополуката. Съгласно чл. 66, ал. 1 от Наредба за медицинската експертиза (НМЕ) при внезапно починало лице ТЕЛК и НЕЛК се произнасят само по причинната връзка въз основа на наличната медицинска документация и протокола от аутопсията. При липса на протокол от аутопсията ТЕЛК и НЕЛК не се произнасят по причинна връзка, но постановяват експертно решение - чл. 66, ал. 2 от НМЕ. ТЕЛК при МБАЛ .Д-р Стамен Илиев" гр. Монтана издава Експертно решение № 753 от 11.09.2023 г., в което като причина за смъртта посочва - сърдечен удар, без аутопсионен протокол, без данни от документите за контролни прегледи от кардиолог и данни за сърдечно заболяване не може да бъде прието за причинна връзка. С решението се приема липса на един от изискуемите елементи на разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от КСО, а именно наличие на причинна връзка, за да бъде приета една злополука за трудова, поради което жалбата на Р. Л. Н. - съпруга на Ц. Н. е отхвърлена като неоснователна и е потвърдено Разпореждане № 25 от 18.11.2024 г. на длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 от КСО в ТП на НОИ - Враца като правилно.

Съгласно Протоколно Определение от 3 април 2025 г. съдът е указал на ответната страна, в 15 дневен срок от получаване на настоящото определение, да представи доказателства, надлежно издадени от лечебното заведени в Германия, от които изрично да се установява съставян ли е или не е съставян аутопсионен протокол на лицето Ц. Л. Н., като в случай на съставяне, същият да се представи в официален български превод по делото.

С писмо до Университетска клиника Франкфурт, ТП на НОИ Враца отправя запитване дали на лицето Ц. Л. Н., [ЕГН], приет по спешност на 11 07 2023 г. с диагноза I46.9, починал, му е правена аутопсия, като в случай на съставен протокол от извършена такава, същият да им бъде изпратен за изясняване на инцидента.

С писмо изготвено от Университетска болница Франкфурт до ТП на НОИ Враца е посочено, че на господин Н. Ц., роден на 16 07 1965 г., след консултация с патологоанатомичното отделение, не е извършена аутопсия.

По делото са приложени доказателства, от които е видно, че е издадена Заповед и съставен протокол за установяване и разследване на трудова злополука от работодателя „Спътник 96“ ЕООД, извършено е разследване, съгласно Протокол № 5103-06-4 от 16 08 2024 г. на комисия при ТП на НОИ Враца, при което не е установено нарушение на нормативни изисквания, респ. няма установени лица, които да са извършили нарушение..

При така изложената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е против ИАА по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, подадена от надлежно легитимирано лице - адресата на акта, на което са засегнати законни негови права и интереси. Подадена е в законоустановения 14 дневен срок, а именно: на 22 01 2025 г., видно от щемпела на пощенския плик /л. 10/, а оспореното Решение е получено на дата 08 01 2025 г., видно от Известие за доставяне /л. 21/, поради което същата се явява допустима за разглеждането й по същество.

Страните не спорят по фактите, при които е станала злополуката – по време на командировка, когато поради авариране на управлявания от Ц. Н. автомобил, се е наложило повече от седмица да изчака пристигането на друг автомобил, управляван от Л. Д.. При пристигането си на 11 07 2023 г. се е наложило сваляне на спойлерите, когато на Ц. му прилошава и докато Д. за времето около 15 минути отива за стълба, връщайки се намира Ц. в безпомощно състояние. В близост до паркинга е имало пожарна, от която са повикани парамедици, които му оказват първа помощ, след което е закаран с линейка в Университетска клиника Франкфурт, но там умира от сърдечен удар - код по МКБ – I 46.9. Тези обстоятелства са установени в резултат на разследване на станалата злополука от компетентните органи за това, в който смисъл е чл. 58 от КСО.

Спорно е дали станалата злополука следва да бъде възприета като трудова.

Законодателят в текста на чл. 55, ал. 1 и ал. 2 от КСО, въвежда определени изисквания, при наличието на които дадена злополука се определя като трудова. На първо място това е всяко внезапно увреждане на здравето. На второ място увреждането следва да е станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, респ. при всяка работа, извършвана в интерес на предприятието и на трето място, когато това увреждане е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт. За трудова се счита и злополуката, станала с осигурен по чл. 4, ал. 1 и чл. 4а по време на обичайния път при отиване или при връщане от работното място до: 1. основното място на живеене или до друго допълнително място на живеене с постоянен характер; 2. мястото, където осигуреният обикновено се храни през работния ден; 3. мястото за получаване на възнаграждение.

По отношение на третата предпоставка – увреждане на осигурено лице, при което е настъпила смърт – няма спор – има издаден смъртен акт за Ц. Н., същият работещ на трудов договор при заинтересованата страна Спътник 96 ЕООД.

По отношение на втората предпоставка – през време и във връзка или по повод на извършвана работа в интерес на предприятието – то и тази предпоставка се явява надлежно установена, имайки предвид установената командировка на лицето за превоз по маршрут България – Германия и извършваната допълнителна/извънредна работа поради авариране на управлявания от него автомобил. В тази връзка обстоятелството, че същият е седнал за почивка поради прилошаване, не променя вида и характера на извършваната в интерес на работодателя работа, каквото е изискването на чл. 55, ал. 2 от КСО.

По отношение на първата предпоставка - внезапно увреждане на здравето, законодателят е предвидил извършването на разследване при определени условия и ред, при което тази предпоставка следва да се приеме за установена.

Наличието на внезапност на увреждането се счита, тогава, когато компетентният за това административен орган, който в случая е ТЕЛК или НЕЛК установят причинна връзка между увреждането (смъртта) и условията на труд (извършваната работа) по време на злополуката, в който смисъл са текстовете на чл. 58 от КСО, чл. 61, ал. 1, т. 6 и чл. 73, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза. В случая, ТЕЛК по представените документи се е произнесла, че не установява изискуемата по закон причинна връзка. Не се твърди това Експертно решение на ТЕЛК да е обжалвано, няма и данни за такова, поради което същото е влязло в сила, а като такова има обвързващо действие.

Въпреки, че при провеждане на административното производство, при условията и реда на чл. 58 от КСО, във връзка с чл. 61 и сл. от НМЕ, не е изискван аутопсионен протокол от клиниката, където е починал Ц. Н., то на ответната страна са дадени указания да удостовери надлежно издаването/неиздаването на такъв документ. Видно от изпратения отговор , на пациента Ц. Н., роден 16 07 1965 г., не е извършвана аутопсия. В тази връзка и при наличие на установена причина за смъртта – сърдечен удар, което е патологично заболяване на сърцето, за което има изричен код по МКБ, а наличието на заболяване изключва внезапността на увреждането. Дали установеното заболяване е диагностицирано и лекувано преди настъпването на смъртта няма правно значение в разглеждания спор. Правно значение има единствено неговото установяване, а последното не води до причинна връзка между настъпилата смърт на работника и извършваната от него работа. Болестите на сърцето изрично са приети от законодателя за такива, при които не се считат за внезапно увреждане. За да е налице такава внезапност, то събитието следва да е инцидентно/непредвидено/еднократно, такова, което не е провокирано/резултат от органични увреждания, а всяко заболяване е резултат именно на предходни/поетапни/минали увреждания, в случая на сърцето. Липсва пряка/функционална зависимост между настъпилата смърт и извършваната от лицето работа, т.е. не естеството на извършваната от Ц. работа, нито самата работа, е довела до неговата смърт, а това от своя страна води до липса на един от законовите признаци, с които дадена злополука се определя като трудова. Законовите изисквания за определяне на дадена злополука като трудова са кумулативни, поради което липсата на което и да е от тях, е пречка същата да бъде класифицирана като такава.

В допълнение този състав следва да отбележи, че по отношение на поставената диагноза няма спор, а МКБ е абревиатура означаваща международен класификатор на болестите. Съгласно същият този класификатор МКБ I46.9, какъвто код изрично е посочен в документ на университетската клиника Франкфурт, същият се използва за обозначаване на случаи, когато е настъпило спиране на сърдечната дейност, но причината за това не е уточнена.

С оглед на изложеното и предвид изричната разпоредба на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът намира оспореният административен акт за издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, в съответната форма и при спазване на процесуалния и материалния закон.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 1 и ал. 2 от АПК съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на Р. Л. Н., [населено място], [улица]срещу Решение № 1012-11-61#2 от 13 12 2024 г. на Директор ТП на НОИ Враца.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14 дневен срок от съобщаването му на страните пред В. А. съд.