Решение по дело №1199/2023 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на глава 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, вр.чл.285 и сл. от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

Образувано е по касационна жалба на ГДИН, чрез пълномощника – юрк. Р., срещу Решение № 573/16.10.2023г., постановено по адм.дело № 350/2023г., по описа на Административен съд – гр. Пазарджик, с което ГДИН е осъдена да заплати на Д. Г. А. обезщетение за неимуществени вреди от незаконосъобразно бездействие, изразяващо се в неосигуряването на добри битови условия в Затвора – Пловдив, в които е пребивавал в периодите от 28.05.2021 год. до 02.06.2021 год.; от 30.06.2021 год. до 02.07.2021 год.; от 29.07.2021 год. до 02.08.2021 год.; от 30.11.2021 год. до 01.12.2021 год.; от 14.12.2021 год. до 16.12.2021 год.; от 04.01.2022 год. до 06.01.2022 год.; от 17.01.2022 год. до 19.01.2022 год.; от 16.02.2022 год. до 22.02.2022 год.; от 18.04.2022 год. до 20.04.2022 год.; от 10.05.2022 год. до 11.05.2022 год., в размер на 2000 лева, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба – 18.05.2022 год. до окончателното изплащане на сумата, и е отхвърлен като неоснователен иска в останалата част и за сумата над 2000 лева до пълния му предявен размер от 10 000 лева, както и исковата претенция за времето от 07.03.2022 год. до 09.03.2022 год., като неоснователни и недоказани.

В касационната жалба на ГДИН се релевират съображения за неправилност на обжалваното решение, вследствие на което същото следва да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и несъответствие с материалния закон. Сочи се, че съдът неправилно е възприел и анализирал представените по делото доказателства, доколкото по делото са приобщени в достатъчен обем такива, обуславящи неоснователността на исковата претенция. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново такова, с което исковата молба отхвърлена изцяло, алтернативно размера на присъденото обезщетение да бъде намалено, при съблюдаване принципа за определянето му по справедливост и социалноикономическия стандарт на живот в страната.

В съдебно заседание касатора ГДИН – редовно призовани, изпращат процесуален представител, който поддържа жалбата, моли същата да бъде уважена. Допълнителни аргументи навежда в представено писмено становище.

В съдебно заседание ответника по касационната жалба - Д. Г. А. се явява лично, моли съдът да остави в сила обжалваното решение, като правилно и законосъобразно.

Прокурора при Окръжна прокуратура – гр. Пазарджик счита, че касационната жалба е основателна, относно размера на присъденото обезщетение, което се явява прекомерно завишено.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 от АПК и се явява ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, а по същество ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови писмени доказателства.

Съдът, като извърши служебна проверка, по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, постановено по отношение на акт, подлежащ на съдебен контрол, от компетентен съд, в рамките на правомощията му, в съответствие с приложимите материално-правни норми.

Установена е следната фактическа обстановка:

Производството е образувано въз основа Решение № 170/29.03.2023г., постановено по к.а.д № 92/2023 г., по описа на Административен съд – гр. Пазарджик, с което е отменено Решение № 879/21.11.2022 год. по адм. дело № 539/2022 год. по описа на съда и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд – гр. Пазарджик.

На 05.10.2016г. Дж. А. постъпил в Затвора – Пазарджик, където на основание чл. 248, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС е настанен в килия, намираща се зоната за повишена сигурност и охрана (1-во отделение). Бил поставен на общ хранителен режим, а впоследствие по изрични негови молби включен допълнително в два типа специализирано меню: 1. Диетично меню, свързано с наличие на установен здравословен проблем, по предписание на компетентен медицински специалист и 2. Специализирано меню, свързано с принадлежност към определена религиозна общност.

Дж. А. е с невлязла в сила присъда, постановена от Окръжен съд – Пазарджик, с която му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 20 години, която понастоящем е обжалвана пред Апелативен съд – Пловдив и е образувано ВНОХД № 167/2021 год. По същото ВНОХД подсъдими са св. В. А. и Х. К., настанявани заедно с ищеца в Затвора – Пловдив.

Видно от приложената по делото справка от началника на Затвора – Пазарджик, във връзка с явяването на Дж. А. в провеждани съдебни заседания по ВНОХД № 167/2021 год. по описа на Апелативен съд – Пловдив, е бил конвоиран, както следва: от 28.05.2021 год. до 02.06.2021 год.; от 30.06.2021 год. до 02.07.2021 год.; от 29.07.2021 год. до 02.08.2021 год.; от 30.11.2021 год. до 01.12.2021 год.; от 14.12.2021 год. до 16.12.2021 год.; от 04.01.2022 год. до 06.01.2022 год.; от 17.01.2022 год. до 19.01.2022 год.; от 16.02.2022 год. до 22.02.2022 год.; от 07.03.2022 год. до 09.03.2022 год.; от 18.04.2022 год. до 20.04.2022 год.; от 10.05.2022 год. до 11.05.2022 год., като дата на предстоящо конвоиране е посочено 14.06.2022 год.

Съгласно посоченото в справка от началника на Затвора – Пловдив, не може да се представи заповед, която да забранява телефонни разговори на лишени от свобода, настанени в „чужда делегация“, тъй като такава не е издавана. Посочено е, че телефонни разговори настанените в Приемно отделение могат да провеждат при съобразяване с графика на поста, изготвен към посочените периоди. В справката са отразени часовете, през които на лишените от свобода от 5-и пост в Затвора – Пловдив са извеждани на закуска, обяд, вечеря, престой на открито, на баня, на лафка, на лекар, съответстващо на това, определено и за настанените в друга група лишени от свобода и задържани.

Видно от становище рег. № 4276/07.06.2023 год., изготвено от младши експерт В. Т. до началника на Затвора – Пловдив, за килия „Чужда делегация“ има зачислени 10 бр. легла, 10 бр. дюшеци, 10 бр. възглавници, 20 бр. одеяла и 10 бр. комплекти спално бельо. Посочено е, че дюшеците се предават на лишените от свобода в задоволително състояние и е тяхна грижа да опазят повереното им имущество, като последната доставка на дюшеци е през 2020 год. Приложена е справка за движението на Приемно отделение за: 10.05.2022 г., 11.05.2022 г., 18.04.2022 г., 19.04.2022 г., 20.04.2022 г., 07.03.2022 г., 08.03.2023 г., 09.03.2022 г., 10.02.2022 г., 17.02.2022 г., 18.02.2022 г., 21.02.2022 г., 22.02.2022 г., 17.01.2022 г., 18.01.2022 г., 19.01.2022 г., 04.01.2022 г., 05.01.2022 г., 06.01.2022 г., 14.12.2021 г., 15.12.2021 г., 16.12.2021 г., 01.12.20221 г., 30.11.2021 г., 02.08.2021 г., 01.08.2021 г., 29.07.2021 г., 30.07.2021 г., 01.07.2021 г., 02.07.2021 г., 30.06.2021 г., 01.06.2021 г., 02.06.2021 г. и 28.05.2021 г.

Видно от приложената по делото докладна записка от 06.06.2022 г., изготвена от при НС „НОД“ към Затвора – Пловдив, от началото на 2022 г. ищецът е пребивавал в Затвора – Пловдив общо седем пъти, при което е настаняван както следва: от 04.01.2022 год. до 06.01.2022 год. – в стая „Чужда делегация“, при което е съжителствал с трима човека; от 16.01.2022 год. до 19.01.2022 год. – в стая „Чужда делегация“, при което е съжителствал с четирима човека; от 16.02.2022 год. до 22.02.2022 год. – в стая „Чужда делегация“, при което е съжителствал с трима човека; от 07.03.2022 год. до 09.03.2022 год. – в стая в стая „ОП-3“ на Приемно отделение е съжителствал с двама човека; от 22.03.2022 год. до 25.03.2022 год. – в стая „Чужда делегация“, при което е съжителствал с четири човека; от 18.04.2022 год. до 20.04.2022 год. – в стая „Чужда делегация“, при което е съжителствал с трима човека; от 10.05.2022 год. до 11.05.2022 год. - в стая „Чужда делегация“, при което е съжителствал с трима човека. В Приемно отделение били обособени следните помещения: стая „Чужда делегация“, стая „ОП-3“, стая „РЦ“, стая „ОП-2“, стая „ОП-1“ и стая „Транзит“.

Стая „Чужда делегация“ е с квадратура, без да е включен санитарен възел – 24,84 кв.м., санитарният възел е с площ 3,35 кв. м., 2 броя прозорци, с размери 067х1,16 см и 097х1,16 см и тоалетна с размер 016 х 1,16 см.

Стая „ОП-3“ е с квадратура, без да е включен санитарен възел – 11,63 кв.м., санитарният възел е с площ 3,00 кв. м, 1 брой прозорец с размери 1,19х0,99 см и тоалетната е с отдушник – 100 фи;

Стая „РЦ“ е с квадратура 27,07 кв. м., санитарен възел с 2,66 кв. м., 2 броя прозорци с размери 049х1,2 см и 1х1,2 см, размерът на прозореца на тоалетната е 034х1,2;

Стая „ОП-2“ е с квадратура – 26,28 кв. м., санитарното помещение е 2,7 кв. м., има два боря прозорци с размери 044х1,18 и 098х1,18 кв. м., размерът на прозореца на тоалетната е 035х1,18 см;

Стая „ОП-1“ е с квадратура от 26,47 кв. м., санитарното помещение е 2,80 кв. м., размерът на 2 броя прозорци в това помещение са 05х1,18 см и 097х1,18 см, размерът на прозореца на тоалетната е 03х1,18 см;

Стая „Транзит“ е с 14,90 кв.м., размерът на санитарния възел е 3,27 кв. м., има 1 брой прозорец с размер 1,20х1, а тоалетната отдушник – 100 фи.

Видно от приложеното по делото становище от 06.06.2023 год. от инспектор при ИФЗ НС „ФЛКР“ към Затвора – Пловдив, по време на престоя си в Затвора-гр.Пловдив, Дж. А. не е подавал молба за включване в списъка на лишените от свобода, получаващи храна, съобразена с изповядване на религия, различна от християнската.

За периода 10.05.2021 год. – 11.05.2022 год. Дж. А. е пребивавал десет пъти в Затвора – Пловдив, в качеството си на „чужд делегат“, като е настаняван в обособената за това стая в Приемно отделение – „Чужда делегация“, заедно с други лица, със същия статут. Покритието на пода в стая „Чужда делегация“ е циментова замазка, чиято цялост е нарушена в резултат от неправомерно преместване на легла от пребиваващите в нея лишени от свобода. Поддържането на реда и хигиената в спалните помещения се осъществява от лишените от свобода, настанени в тях, на всички лишени от свобода в Приемно отделение всекидневно се осигуряват необходимите средства за поддържане на хигиената в стаите и се дава възможност за своевременно изхвърляне на отпадъците. Замърсяването на спалните помещение е акт на самите пребиваващи в тях и се определя като дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 100, ал. 1 и чл. 100, ал. 2, т. 3 от ЗИНЗС.

Санитарната обработка на всички помещения в Затвора – Пловдив, респективно в Приемно отделение и стая „Чужда делегация“ се извършва регулярно от външна (лицензирана) фирма, съгласно сключен договор. С оглед на голямата динамика на постъпващите и напускащи Приемно отделение на Затвора – Пловдив, на лишените от свобода се извършва почти всекидневна подмяна на постелъчния инвентар, като увредените дюшеци и чаршафи се заменят с нови. Наличието на скъсани дюшеци и друг постелъчен инвентар е в резултат от вандалските действия на лишени от свобода в нарушение на чл. 96, т. 2 от ЗИНЗС, като темпа на унищожаване и увреждане на даденото за ползване имущество надвишава в пъти възможността за възстановяване на щетите.

Съгласно посоченото в становище от 20.07.2022 год. ГДИН сключва централен договор за ДД обработки на всички помещения в затворите и общежитията към тях. Налице е утвърден график по който се извършва дезинсекция и дератизация на помещенията в затвора. Приложени са протоколите за извършена ДД обработка за периода от м. май 2021 год. до м. май 2022 год., договор за възлагане на обществена поръчка за услуги № 650 от 20.01.2021 год., сключен на 20.01.2021 год. между ГДИН и ДЗЗД „Фаворит Мениджмънт“, видно от които в Затвора – Пловдив е извършвана дератизация – два пъти годишно и дезинсекция – осем пъти годишно.

Според посоченото в докладна записка от 14.10.2022 год., изготвена от гл. инспектор при НС „НОД“ към Затвора – Пловдив до началника на Затвора – Пловдив, ищецът е настаняван в „Чужда делегация“ на следните дати:

през 2021 год.: 06.07.21 год. + 5 л. св.; 07.07.21год. + 7 л. св.; 29.07.21 год. + 3 л. св.; 30.07.21 год. + 6 л. св.; 01.08.21 год. + 4 л. св.; 02.08.21 год. + 4 л. св.; 01.12.21 год. + 3 л. св.; 14.12.21 год. + 3 л. св.; 15.12.21 год. + 3 л. св.; 16.12.21 год. + 2 л. св.; 21.12.21 год. + 2 л. св.;

през 2022 год.: 05.01.22 год. + 3 л. св.; 06.01.22 год. + 2 л. св.; 07.01.22 год. + 2 л. св.; 18.01.22 год. + 3 л. св.; 19.01.22 год. + 4 л. св.; 27.01.22 год. + 5 л. св.; 28.01.22 год. + 3 л. св.; 31.01.22 год. + 5 л. св.; 21.02.22 год. + 4 л. св.; 22.02.22 год. + 7 л. св.; 17.02.22 год. + 3 л. св.; 18.02.22 год.; + 2 л. св.; 23.03.22 год. + 4 л. св.; 24.03.22 год. + 4 л. св.; 19.04.22 год. + 5 л. св.; 20.04.22 год. + 4 л. св.; 11.05.22 год. + 7 л. св.; 14.06.22 год. + 3 л. св.; 15.06.22 год. + 3 л. св.; 05.07.22 год. + 4 л. св.; 07.07.22 год. + 3 л. св.; 08.07.22 год. + 3 л. св.; 02.08.22 год. + 2 л. св.; 04.08.22 год. + 3 л. св.; 09.08.22 год. + 2 л. св.; 10.08.22 год. + 2 л. св.; 11.08.22 год. + 2 л. св.; 16.08.22 год. + 2 л. св.; 17.08.22 год. + 2 л. св.;

Настанен в „ОП-2“ на следните дати: 08.03.22 год. + 2 л. св.; 20.09.22 год. + 7 л. св.; 21.09.22 год. + 6 л. св.; Настанен в „ОП-3“ на следните дати: 09.03.22 год. + 2 л. Дж. А. не е настаняван в килия „Транзит“.

Видно от данните по делото св. В.А. е настаняван в килия „Транзит“ на следните дати: 19.04.22 год. + 1 л.с в.; 20.04.22 год. + 1 л. св.; 30.06.22 год. + 1 л. св., т. е лишените от свобода Дж.А. и свидетелят не са били настанявани в едни и същи периоди от време в килия „Транзит“.

Ищецът е бил настаняван със св. В.А. в килия „Чужда делегация“ на едни и същи дати, във връзка с образуваното пред Апелативен съд – Пловдив ВНОХД № 167/2021 год., освен на следните дати: 08.03.2022 год. и 09.03.2022 год. (настанен в килия „ОП-3“), както и в килия „Транзит“ на дати 19.04.2022 год., 20.04.2022 год. и 30.06.2022 год.

Разпитаните по делото свидетели понастоящем се намирали в Затвора – Пазарджик и заедно с ищеца са подсъдими по ВНОХД № 167/2021 год. по описа на Апелативен съд – Пловдив.

Видно от показанията на св. Ф. К. двамата с ищеца са били в Затвора – Пловдив, в една килия „Чужда делегация“, във връзка с воденото пред Апелативен съд-Пловдив дело, по което са подсъдими. Твърди, че всеки път, когато е имало съдебно заседание в Апелативен съд – Пловдив, са били заедно, като килията, в която са настанявани е била много мръсна. Нямало предмети или препарати за почистване, дори и лопатка. При пристигането им в Затвора – Пловдив имало много боклук, непочистен и неизхвърлен от другите лица, настанявани в тази килия. Имало силна миризма от непочистения боклук, дървеници, хлебарки. Тоалетната в килия „Чужда делегация“ била много мръсна, мивката била счупена и от нея се е стичала вода върху краката им. Нямало четка за почистване на тоалетната, имало дупка на вратата й, през която влизала миризма в килията и се виждало лицето, който я ползва, нямало прозорец. Дюшекът бил скъсан, пълнежът на дюшека бил на пода, на пружината на леглото имало дупка и през нея телата им пропадали към пода. Нямали възглавница, чаршаф, или одеяло, когато е нужно през зимния сезон. Св. К. сочи, че в същото помещение е имало хора, които са пушели, оплаквали са се на надзирателя, като им било отговаряно, че има само една килия за „Чужда делегация“, стигало се до конфликтни ситуации с пушачите. Имало график за използването на банята, но както свидетелят, така и ищецът не могли да я използват, тъй като трябвало да присъстват на заседания в Апелативния съд от 9 часа сутринта и не могли да се вместват в графика за ползването й. Нямали възможност да се изкъпят след като се връщали от съдебно заседание, не им е било позволявано. Имали достъп до телефон по време на престоя им на открито, но тъй като по това време участвали в съдебно заседание, не са имали възможност да го използват. Когато са пристигали към 17.00 часа в Затвора – Пловдив, не им било позволявано да говорят по телефона, тъй като се използвал само по време на карето. Свидетелства, че в килия „Чужда делегация“ не е имало маса и стол, само един шкаф, който бил счупен и мръсен. Според св. К. не им било осигурено достатъчно време да се нахранят в столовата, не могли да си взимат храната в килията.

В показанията си пред съда св. В. А. посочва, че двамата с ищеца многократно са били в Затвора – Пловдив, в една килия „Чужда делегация“, във връзка с воденото пред Апелативен съд - Пловдив наказателно дело, както и със св. К. през 2021, 2022 и 2023г. Заявява, че в килията, в която са били настанявани леглата нямали дюшеци, представлявали торби, пълни с парцали. Имало много дървеници и хлебарки. Водата от мивката се е стичала върху краката им, не могли да се мият. Вратата на тоалетната през 2021-2022 год. била с голяма дупка, покривали я с чаршаф, за да не се вижда лицето, което я ползва и за да не влизат миризми. Прозорците били постоянно отворени, не могли да ги затворят, защото нямали дръжки. Било много мръсно. Подовата настилка била изкъртена, стените - разрушени. Нямало възглавници и завивки, от хавлиени кърпи си правили възглавници. Сочи, че в килията се пушело, и когато настанените в нея били десет човека било трудно да се стои с осем-девет човека пушачи в едно помещение. По отношение на телефонните разговори сочи, че е можело да се говори по телефона само, когато били на каре, между 14-15,15 часа. Тъй като телефона бил само един, поне 30 лишени от свобода чакали, за да го ползват. В килия „Чужда делегация“ имало само един счупен шкаф, който обръщали и когато в дните със съдебни заседания им давали суха храна - хляб и наденици стояли прави, за да се нахранят. В тази килия пребивавали по пет, по шест дни, същата била постоянно заключена.

В съдебния акт, предмет на касационна проверка е посочено, че исковата претенция е с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, във връзка с чл. 203 и сл. от АПК, предявена от лице с активна процесуална легитимация за доказване нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС, срещу ГДИН, която като юридическо лице е пасивно легитимирана да отговаря за вредите, които ищецът е претърпял в следствения арест на Затвора – Пловдив, килия „Чужда делегация“ – по арг. на чл. 12, ал. 2 от ЗИНЗС.

Съдът е посочил, че видно от представената по делото справка от 08.06.2022 год. от Началника на Затвора – Пазарджик, ищецът е бил конвоиран до Затвора – Пловдив и е пребивавал там в посочените в исковата молба и допълнението към нея периоди, като е бил настаняван в килия „Чужда делегация“ на следните дати: през 2021 год.: 06.07.21 год., 07.07.21 год., 29.07.21 год., 30.07.21 год., 01.08.21 год., 02.08.21 год., 01.12.21 год., 14.12.21 год., 15.12.21 год., 16.12.21 год., 21.12.21 год.; през 2022 год.: 05.01.22 год., 06.01.22 год., 07.01.22 год., 18.01.22 год., 19.01.22 год., 27.01.22 год., 28.01.22 год., 31.01.22 год.; 21.02.22 год., 22.02.22 год., 17.02.22 год., 18.02.22 год., 23.03.22 год., 24.03.22 год., 19.04.22 год., 20.04.22 год., 11.05.22 год., 14.06.22 год., 15.06.22 год., 05.07.22 год., 07.07.22 год., 08.07.22 год., 02.08.22 год., 04.08.22 год., 09.08.22 год., 10.08.22 год., 11.08.22 год., 16.08.22 год., 17.08.22 год.

За времето от 07.03.2022 год. до 09.03.2022 год. Дж. А. е бил настанен в килии „ОП-2“ и ОП-3“ в Затвора – Пловдив. В килия „ОП-2“ е бил на 08.03.22 год., 20.09.22 год., 21.09.22 год.; в килия „ОП-3“ бил на 09.03.22 год.

Правилно въз основа на доказателствата по делото е прието, че ищецът е пребивавал в килия „Чужда делегация“ в Затвора – Пловдив, за периодите: от 28.05.2021 год. до 02.06.2021 год.; от 30.06.2021 год. до 02.07.2021 год.; от 29.07.2021 год. до 02.08.2021 год.; от 30.11.2021 год. до 01.12.2021 год.; от 14.12.2021 год. до 16.12.2021 год.; от 04.01.2022 год. до 06.01.2022 год.; от 17.01.2022 год. до 19.01.2022 год.; от 16.02.2022 год. до 22.02.2022 год.; от 18.04.2022 год. до 20.04.2022 год.; от 10.05.2022 год. до 11.05.2022 год., както и, че от 07.03.2022 год. до 09.03.2022 год. е пребивавал ищецът в килии „ОП-2“ и ОП-3“ в Затвора – Пловдив, поради което исковата претенция за последния период се явява недоказана от приобщения по делото доказателствен материал.

Правилно първостепенния съд е приел, че исковата претенция, базираща се на твърденията за наличие на хлебарки и дървеници в килията се явява недоказана. По отношение твърдението за наличие на инсекти в килийните помещения, настоящия съдебен състав намира, че видно от представените протоколи за дезинсекция и дератизация, описани по-горе, ГДИН е предприела нужните мерки за дезинсекция и дератизация на територията на Затвора – гр. Пловдив, поради което не може да се счете, че е налице бездействие от страна на ответника по отношение на предприемане на нужните мерки за дезинфекция, унищожаване и превенция наличието на инсекти и др. на територията на пенитециарното заведение. Отделно от това изрично в приложените по делото приемо-предавателни протоколи е посочено, че няма наличие и оплаквания от вредители. Дадените в обратния смисъл свидетелски показания не могат да бъдат ценени като достоверни за соченото обстоятелство, доколкото по делото са налице неоспорени писмени доказателства, които ги оборват. Като е отхвърлил иска в тази му част, първоинстанционния съд е постановил правилно, в съответствие с данните по делото решение по отношение на тази част от исковата претенция.

В съответствие с доказателствената маса по делото, в касираното съдебно решение е прието, че твърденията за липса на храна, съобразно религията, която изповядва Дж. А. е недоказана. Видно от данните по делото, в Затвора-Пазарджик ищецът е включен в списъците на лицата, на които се осигурява диетична храна и такава, съобразена с декларираната религиозна принадлежност. Не са налице доказателства, от които да е видно, че по време на престоите си в Затвора – гр. Пловдив, Дж. А. изрично е поискал да му бъде осигурявана храна, специфична по отношение религиозните му предпочитания или здравословно състояние, въпреки, че е бил наясно, с оглед многократно провежданите съдебни заседания по ВНОХД № 167 от 2021 год. по описа на Апелативен съд – Пловдив, му предстоят конвоирания до Затвора-гр.Пловдив, с цел взимане участие при разглеждане на делото. След като ищецът не е предприел постъпки да уведоми администрацията на Затвора – гр. Пловдив за хранителните си предпочитания, основани на етническа принадлежност и/или здравословно състояние, не може да се вмени в незаконосъобразно действие или бездействие на ответника неосигуряването на специално хранително меню на лишения от свобода, при липсата на отправено подобно искане, поради което правилно исковата претенция, базираща се на това обстоятелство е отхвърлена като неоснователна.

В съответствие с разпоредбата на чл. 214 от ГПК в първото заседание за разглеждане на делото ищецът може да измени основанието на своя иск, ако с оглед защитата на ответника съдът прецени това за уместно. Той може също, без да измени основанието, да измени своето искане. До приключване на съдебното дирене в първата инстанция той може да измени само размера на предявения иск, както и да премине от установителен иск към осъдителен и обратно. Видно от вписаното в протокола от проведеното на 02.06.2023г. открито съдебно заседание, ищецът е направил волеизявление, че допълва иска си и с други, непосочени в исковата молба твърдения, а именно, че не му е бил осигурен достъп до телефон. В същия протокол е отразено, че съдът счита така направеното искане за основателно и следва да допусне доказването му. Като не е постановил изрично определение по чл. 214 от ГПК съдът е допуснал съществено процесуално нарушение / В този смисъл е и константната съдебна практика Решение № 158/01.07.2013г. по гр.дело № 1008 по описа за 2012 год. на Четвърто гр.о., ВКС: Решение № 114 от 19.01.2017 г. по гр.дело № 1357 по описа за 2016 г. на Второ гр.о. ВКС и др. / - „… Съгласно чл.214 ал.1 ГПК ищецът може в първото заседание да измени основанието на претенцията си, ако с оглед защитата на ответника съдът прецени това за уместно. Съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила /чл.214 ал.1 ГПК/ като не се е произнесъл с определение по искането…При действието на чл. 214 ГПК отсъствието на нарочно определение на първоинстанционния съд за приемане на изменението, е съществено нарушение на съдопроизводствените правила…“. Поради това постановеното решение в тази му част подлежи на обезсилване, поради допуснати съществени процесуални нарушения и връщането му за ново разглеждане от друг състав на съда, но предвид забраната, заложена в разпоредбата на чл. 227 от АПК, касационният съд следва да се произнесе по същество.

Искът на Дж. А., основаващ се на обстоятелството, че е бил лишен от правото си на ползване на телефон не се доказва от събраните по делото доказателства. Видно от представените по делото справки и график, на разположение на лишените от свобода е имало телефон, който може да се ползва от същите по време провеждания ежедневен престой на открито. Съгласно свидетелските показания по делото, по време на престоя си в затвора – гр. Пловдив, ищецът е участвал предимно в провежданите по горепосоченото ВНОХД на Апелативен съд – гр. Пловдив съдебни заседания. Според показанията на св. А. когато са били на каре в Затвора – гр. Пловдив са имали възможност да ползват наличния телефон. Обстоятелството, че такова желание са имало множество лишени от свобода по време на престоя на открито, не означава, че затворническата администрация е отнела правото на ищеца да ползва телефон. Съгласно посоченото в справката, изходяща от началника на Затвора – Пловдив, не може да се представи заповед, която да забранява телефонни разговори на лишени от свобода, настанени в „чужда делегация“, тъй като такава не е издавана. Телефонни разговори настанените в Приемно отделение могат да провеждат при съобразяване с графика на поста за процесните периоди. От приложената в този смисъл справка са видни часовете, през които на лишените от свобода от 5-и пост в Затвора – Пловдив са извеждани на закуска, обяд, вечеря, престой на открито, на баня, на лафка, на лекар, през което време също е било възможно ползването на телефон, както и когато килийните помещения не са били заключени. Обстоятелството, че в определения достатъчен по време ежедневен времеви диапазон за достъп до наличния телефон, ищецът не е бил на територията на Затвора-гр.Пловдив, съответно не е упражнил правото си на ползване на телефон не може да се вмени като незаконосъобразно без/действие на затворническата администрация, тъй като причината за това е участието му при разглеждане на ВНОХД № 167 от 2021 год. по описа на Апелативен съд – Пловдив, която продължителност не зависи от длъжностните лица при ГДИН. Въз основа на тези съображения, настоящия съдебен състав намира исковата претенция на Дж. А. основаваща се на непредоставяне достъп до телефон, за недоказана.

Правилно първоинстанционния съд при произнасянето си по отношение на иска, базиран на твърденията за наличие на боклук и дупки по пода, липса на настилка, липса на дюшек, пребиваване с пушачи в една килия и други лоши битови условия, е приел, че в тази му част същият е основателен и доказан. В съответствие със събраните по делото доказателства е отчел, че пода на килия „Чужда делегация“ е била циментована замазка, чиято цялост е нарушена в резултат на неправомерно преместване на легла от пребиваващите в нея лишени от свобода. Помещението не е било почиствано от предходните му обитатели, не е бил изхвърлян събраният боклук, на ищеца не били предоставяни почистващи препарати или уреди. Видно от депозираните гласни доказателствени средства, които правилно са ценени като обективни и логични, доколкото не са налице доказателства, които да ги оборят, и кореспондират с представените по делото писмени доказателства, намиращата се в килията мивка е била счупена, водата течала върху краката на лишените от свобода, на вратата на тоалетната имало дупка, която покривали с чаршаф, за да предотвратят лошите миризми и шумове, предоставените за ползване дюшеци, спално бельо и завивки били в много лошо състояние. Ищецът бил поставян в килията с пушачи, въпреки че същият е непушач и представлява увреждаща за здравето му среда. Правилно, въз основа коректен анализ на събраните по делото доказателства, първостепенния съд е прел, че ищецът е бил поставен в лоши битови условия, вследствие на действия/бездействия на затворническата администрация, причинили неимуществени вреди на ищеца, вследствие на което е налице нарушение на изискванията на чл. 3 от ЕКЗПЧОС, изразяващи се в унижаване на човешкото достойнство, чувство на малоценност, безпомощност, страх, унижение, физически и емоционален дискомфорт на ищеца, за които следва да бъде ангажирана отговорността на ответника по смисъла на чл. 1 от ЗОДОВ.

При индивидуализация размера на обезщетението за причинените на Дж. А. неимуществени вреди, вследствие на гореописаните без/действия на затворническата администрация и въз основа разпоредбата на чл.52 от ЗЗД съдът е приел, че ищецът не е пребивавал продължително време в затворническото помещение, по-малко от един месец, в период от две години и като е отчел интензитета на изживените дискомфорт и психическо натоварване, който не е довел до системно натрупване на негативни преживявания, е определил паричното обезщетение за нанесени неимуществени вреди в размер на 2 000 лева, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба – 18.05.2022 год. до окончателното изплащане на сумата. За разликата до пълния предявен размер от 10 000 лева, искът е отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Касационната инстанция намира, че определеното обезщетение е прекомерно, с оглед депозираните по делото доказателства, поради което касираното решение в тази му част следва да бъде изменено. По делото не са налице данни, от които да видно, че вследствие незаконосъобразните без/действия на ответника, на ищеца са причинени неимуществени вреди с висок интензитет, вследствие лошите битови условия в килията. От депозираните по делото гласни доказателствени средства не се установява причинените на ищеца психо-емоционални негативни преживявания да са във високи или прекомерни граници. Дж. А. не е бил настанен в условия, различни от тези, при които са били третирани останалите лишени от свобода. Касационния съд се солидализира с посоченото в обжалваното решение, относно това, че времето, в който Дж. А. е бил настанен във въпросното килийно помещение не е дълъг, още повече, че е разпределен в период от две години, което обуславя извода, че отрицателните преживявания на ищеца, вследствие установените лоши битови условия на са му причинили продължаващи силни негативни емоции. Като отчете всички тези обстоятелства, съдът намира, в съответствие с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, че парично обезщетение в размер на 200 лева репарира причинените неимуществени вреди, като следва да се отчете и моралното удовлетворение за ищеца, в който смисъл обжалваното съдебно решение следва да бъде изменено.

Първоинстанционния съд не е допуснал твърдяните от касатора процесуални нарушения, тъй като е обсъдил в цялост доказателствата по делото и правилно е приложил материалния закон.

Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства от кръга на подлежащите на доказване, настоящия троен състав на Административен съд – гр. Пазарджик приема, че доводите на касационния жалбоподател не се подкрепят от доказателствата по делото и релевираните в жалбата отменителни основания не са налице.

Водим от горното, и на основание чл.221, ал.2 от АПК, АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-гр. ПАЗАРДЖИК, ХII-ти касационен състав

 

Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ Решение № 573/16.10.2023г., постановено по адм.дело № 350/2023г., по описа на Административен съд – гр. Пазарджик, в частта, с която ГДИН е осъдена да заплати на Д. Г. А. обезщетение за неимуществени вреди от незаконосъобразно бездействие, изразяващо се в неосигуряването на добри битови условия в Затвора – Пловдив от 2000 лева, на 200 лева, ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част, като правилно и законосъобразно.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.