№ 356
гр. В., 22.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., III СЪСТАВ, в публично заседание на седми март
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Николай Св. Стоянов
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от мл.с. Александър В. Цветков Въззивно
гражданско дело № 20233100500275 по описа за 2023 година
Образувано е въз основа на въззивна жалба от Л. Г. Д., подадена чрез особен
представител адв. Д. П., срещу Решение №3782 от 02.12.2022г. по гр.д.№ 13889/2021 г. по
описа на ВPC, с което жалбоподателят е осъден да заплати на Е. И. М. сумата от 15 000
лева, представляваща частичен иск от вземане в общ размер на 86 745,20 лева, която сума е
преведена от ищцата с платежно нареждане от 23.06.2021 г. по банковата сметка на ЧСИ
Л.СТ., с рег. № 895, район на действие Окръжен съд - В., за погасяване на задължение на Л.
Г. Д. – длъжник по изп. дело № 20218950401569 по описа на ЧСИ Л.СТ., ведно със законната
лихва върху сумата от датата на предявяване на иска – 27.09.2021 г., до окончателното й
изплащане.
Въззивникът изразя становище за неправилност и необоснованост на обжалваното
решение. Оспорва извода на първоинстанционния съд, че по делото липсвали данни ищцата
да е поела ангажимент да заплати сумите във връзка с възбраната, тъй като от текста на
нотариално оформения договор за покупко-продажба се установявало, че двете страни са се
договорили продавача да прехвърли имота си с вписана върху него възбрана, а купувача да
го закупи с всички произтичащи от това последици, с които последният е бил запознат и
изрично е декларирал, че не са явно неизгодни за него, като доказателство в този смисъл
била и изключително ниската цена на имота в размер на 30 000 евро. На следващо място
оспорва извода на съда, че ищцата разполага с регресни права, тъй като е поела ангажимент
да заплати дължимите от продавача суми във връзка с възбраната при незаплащането им от
страна на продавача. Ищцата по изпълнителното дело, по което е бил възбранен неин имот
не е изплатила чуждо задължение, а фактически е освободила от тежест своя недвижим
имот, като по този начин е платила свой дълг, поради което тя не може да встъпи в правата
на кредитора и не е материално легитимирана да иска заплащането на това, което е
престирала. В този смисъл неправилно било становището на първоинстанционния съд, че
това, че купувачът купува имот с тежест, не означава, че става длъжник и по чуждия дълг,
което счита, че би било вярно единствено при незнание относно тежестта върху имота. По
изложените съображения отправя искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и
отхвърляне на исковете.
1
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от Е. И. М., чрез адв. С. Б., с
който въззивната жалба се оспорва като неоснователна по съображения, че изразеното от
купувачката съгласие да закупи имота при знанието, че по отношение на същия е наложена
възбрана, не може да обоснове извод, че е поела паричното задължение на продавача, тъй
като същото следва да бъде направено изрично. Напротив, приетото между страните в
нотариалният акт било, че сумата от 30 000 евро е действително уговорената продажна цена,
опровергавало твърденията на въззивника за наличието на такава уговорка. Правилно съдът
отхвърлил възражението на особения представител, че ищцата е заплатила свой дълг, а не на
продавача по сделката, тъй като знанието за тежестта върху имота не представлява поемане
на задължение за заплащането на дължимата от продавача парична сума. С оглед
гореизложеното моли за потвърждаване на съдебното решение с присъждане на разноски
във въззивното производство.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството по делото е образувано е по предявени от Е. И. М., чрез адв. С. Б. –
ВАК, срещу Л. Г. Д. обективно евентуално съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 74 от ЗЗД – главен иск, и чл. 59 от ЗЗД – евентуален иск, за осъждане на
ответника да заплати на ищцата сумата от 15 000 лева, представляваща частичен иск от
вземане в общ размер на 86 745,20 лева, която сума е преведена от ищцата с платежно
нареждане от 23.06.2021 г. по банковата сметка на ЧСИ Л.СТ., с рег. № 895, район на
действие Окръжен съд - В., за погасяване на задължение на ответника Л. Г. Д. – длъжник по
изп. дело № 20218950401569 по описа на ЧСИ Л.СТ., ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска до окончателното й изплащане.
В исковата молба се излага твърдения, че по силата на договор за покупко-продажба,
обективиран в НА 109, том I, рег. № 2274, дело № 86 от 2020 г., вписан в СВ – В., с вх. рег.
№ 15018/01.07.2020 г., акт № 95, том XXXIX, дело № 8711на 01.07.2020 г., ищцата
придобила от Н.М. Д.а правото на собственост върху апартамент № 52, находящ се в гр. В.,
бул. „****, със застроена площ 97,21 кв. м, с идентификатор 10135.1030.297.1.52 по КККР.
Към момента на придобивната сделка върху имота е имало вписана възбрана с акт № 128,
том 3, вх. рег. № 7314 от 07.04.2020 г. на СВ - В., като обезпечителната мярка е била
наложена по издадена по ч. гр. д. № 790/2020 г. на ОС – В. обезпечителна заповед в полза на
В.П.П. срещу наследодателката на ответника – Н.М. Д.а. Същата е обезпечавала исковата
претенция на кредиторката за връщане на сумата в размер на 40 000 лева, дадена в заем на
три вноски по банкова сметка на длъжника в „Банка ДСК“ ЕАД.
Ищцата излага твърдения още, че в полза на кредиторката В.П.П. бил издаден
изпълнителен лист за дължимите, обезпечени чрез вписаната върху имота възбрана,
задължения въз основа на който било образувано изп. дело № 20218950401569 по описа на
ЧСИ Л.СТ., рег. № 895. По искане на взискателката било предприето принудително
изпълнение и опис върху придобития от ищцата имот, служещ за обезпечение на дълга.
Последната била уведомена от ЧСИ за образуваното изпълнително дело и насрочения опис.
За да възпрепятства извършването на публична продан на собствения си имот с цел
погасяване на чуждото задължение, на 23.06.2021 г. с платежно нареждане ищцата превела
по банкова сметка на съдебния изпълнител сумата в размер на 86 745,20 лева, като в
основанието записала - задължение на Л. Д. по изп. дело № 20218950401569. С
гореизложеното обосновава становището си за осъществяване на предпоставките на
предявения иск по чл. 74 от ЗЗД, и в частност, че е погасила дълга на ответника, при
наличие на интерес от извършване на плащането. В условията на евентуалност твърди, че
със заплащане на задължението му, ответникът се е обогатил за нейна сметка, поради което
претендира връщане на предявената част от сумата.
В срока по чл. 131 ГПК адв. Д. П., в качеството си на особен представител на
ответника Л. Г. Д., е подала писмен отговор, с който изцяло оспорва исковете като
неоснователни. Обосновава становище за неоснователност на главния иск по чл. 74 от ЗЗД
по твърдения, че ищцата не е платила чужд дълг, а свой такъв, поради което не може да
встъпи в правата на кредитора. Изплащайки сумите по изп. дело, по което е бил възбранен
2
имот на ищцата, последната не е изплатила чуждо задължение, а фактически е освободила
от тежест възбранения имот, на който е собственик. От текста на нотариално оформения
договор за покупко-продажба се установявало, че двете страни са се договорили продавача
да прехвърли имота си с вписана върху него възбрана, а купувача да го закупи с всички
произтичащи от това последици, с които последният е бил запознат и изрично е декларирал,
че не са явно неизгодни за него, като доказателство в този смисъл била и изключително
ниската цена на имота в размер на 30 000 евро. Оспорва и евентуалния иск по чл. 59 от ЗЗД,
като твърди, че не е налице неоснователно обогатяване, доколкото ищцата е поела
ангажимент да заплати сумите във връзка с възбраната.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна :
Предявеният главен иск намира правното си основаниe в разпоредбата на 74 от ЗЗД,
която предвижда, че този, който при наличие на правен интерес за това, изпълнил едно
чуждо задължение, встъпва в правата на кредитора. Посочената правна норма урежда
института на суброгацията, по силата на който удовлетвореното от третото лице вземане на
кредитора продължава да съществува в полза на третото лице и преминава върху него
заедно с всичките му принадлежности. Той е способ за преминаване на вземания, а не за
погасяване на задължения, поради което се определя като преминаване на правото на
кредитора върху трето лице, което го е удовлетворило.
Предвид изложеното, основателността на суброгационния иск е предпоставена от
установяването в условията на главно и пълно доказване на съществуването на валидно
възникнало задължение в тежест на ответника, което ищецът е изпълнил при наличие на
правен интерес от това. Такъв интерес е налице винаги, когато погасяването е извършено от
ищеца за да запази собствеността си върху своя вещ, с цел да възпрепятства принудително
изпълнение срещу нея за да запази собствеността върху нея.
От приложения по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
109, том I, рег. № 2274, дело № 86 от 2020 г., се установява, че на 01.07.2020 г. Н.М. Д.а,
представлявана от ответника Л. Г. Д., в качеството му на пълномощник, е продала срещу
цена от 30 000 евро, с левова равностойност от 58 674,90 лева, на ищцата Е. И. М.
собствения си недвижим имот, а именно: самостоятелен обект в сграда с предназначение -
жилище - апартамент № 52, с идентификатор 10135.1030.297.1.52 по КККР, одобрени със
Заповед № РД-1832 от 26.04.2011 г. на ИД на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо
самостоятелния обект, от 21.02.2020 г., с административен адрес: гр. В., бул. „****, на едно
ниво, със застроена площ от 97,21 кв. м, ведно с прилежащото към апартамента избено
помещение № 4 с площ от 10,60 кв. м, както и 1,0178 % ид. ч. от общите части на сградата с
идентификатор 10135.1030.297.1 по КККР и от правото на строеж върху дворното място с
идентификатор 10135.1030.297 по КККР, в което същата е построена.
Видно от представената обезпечителна заповед от 06.04.2020 г., издадена по ч. гр. д.
№ 790/2020 г. по описа на Окръжен съд - В., е че е допуснато обезпечение на предявимия от
В.П.П. срещу Н.М. Д.а бъдещ бъдещ иск за връщане на сумата 40 000 лева, дадени назаем
през три вноски по банкова сметка в „Банка ДСК“ ЕАД, тъй като не е дала обещаното
обезпечение: ипотека, по чл. 240 вр. чл. 71 ЗЗД, чрез налагане възбрана върху недвижим
имот, находящ се в гр. В., бул. „****, ап. 52, идентификатор 10135.1030.297.1.52, с площ
97,21 кв. м, ведно с маза № 4 с площ от 10,60 кв. м, както и 1,0178 % ид. ч. от общите части
на сградата. От извършеното отбелязване върху обезпечителната заповед се установява, че
възбраната е вписана в СВ - гр. В., преди покупко-продажбата на процесния имот – на
07.04.2020 г. с вх. рег. № 7449, акт № 128, том III.
От приложеното удостоверение за наследници с изх. № АУ091987ОД/23.09.2020 г.,
издадено от Община В. - район „О.“, се установява, че продавачката на имота, чийто дълг е
обезпечен с възбрана върху същия - Н.М. Д.а, е починала на 15.09.2020 г., като е оставила
единствено за наследник по закон ответника Л. Г. Д..
3
Видно от удостоверение от изх. № 13133/24.06.2021 г. и. д. № 20218950401569 по
описа на ЧСИ Л.СТ. е образувано въз основа на изпълнителен лист от 10.06.2021 г., издаден
на основание решение по гр.д. № 898/2020 г. по описа на ВОС и горецитираната
обезпечителна заповед по същото дело, по силата на която е наложена възбраната. Преди
погасяването му, дългът е бил в размер на 86 745,20 лева, от които 78 734,69 лева - дълг към
взискателя В.П.П., 922,97 лева - дълг към присъединения взискател НАП, и 7087,54 лева -
такси и разноски по ТТРЗЧСИ, като същият е изплатен от ищцата изцяло, в качеството й на
трето лице, имащо правен интерес, тъй като е закупила имот с вписана възбрана. От
удостоверение с изх. № 15164/15.07.2021 г. на ЧСИ е видно, че длъжник по изпълнителното
дело е бил ответникът Л. Г. Д..
Изплащането в цялост на дълга от страна на ищцата Е. М. по същество не спорно, а и
се установява от приложеното платежно нареждане от 23.06.2021 г., което обективира
извършения от нея банков превод по сметка на ЧСИ Л.СТ. за сумата от 86 745,20 лева. Като
основание за извършеното плащане е вписано: задължение на Л. Г. Д., ЕГН **********, по
и. д. 20218950401569, което макар и да не се ползва материално доказателствена сила, не е
спорно между страните и се потвърждава от представените от съдебния изпълнител
удостоверения за факта на погасяване на дълга.
Гореизложената фактическа установеност обуславя категоричния и безпротиворечив
извод на настоящия въззивен състав, че Е. М. е погасила подлежащо на принудително
изпълнение задължение на ответника Л. Д., наследник на починалия в хода на
изпълнителното производство първоначален длъжник Н. Д.а, което е било обезпечено чрез
наложена възбрана, вписана по персонална партида на длъжника в СВп – В., преди на
закупуване на имота от ищцата, поради което същата е била противопоставима. Ищцата
М. е имала правен интерес да изпълни дълга, предмет на изпълнителното дело, за да избегне
провеждането на принудително изпълнение върху собствения си имот и да възпрепятства
неговото публична продан.
С оглед изложените възражения във въззивната жалба на особения представител на
ищеца, идентични с тези, релевирани в срока по чл. 131 от ГПК, основният спорен въпрос
между страните в производството е относно титулярството на дълга. Основното възражение
на въззивника в смисъл, че с придобиването на имот, служещ за обезпечение на задължение
на продавача по договора за покупко-продажба, купувачът става длъжник по
облигационното основание, пораждащо дълга е напълно несъстоятелно, тъй като не намира
опора нито в закона, нито в уговорките между страните по сделката. В позитивното право не
е налице правна норма, която да урежда подобна замяна на длъжника по правоотношението,
поради което липсва нормативно основание да се приеме, че със закупуването на имот,
служещ за обезпечение на дълга на кредитора, купувачът придобива качеството на
задължено лице спрямо него, дори и при знание за наложената тежест върху вещта.
Правоотношението, възникнало вследствие на договора за покупко-продажба е напълно
самостоятелно, и по никакъв начин не влияе на това, основаващо се на сключен между
праводателката на ищцата и на нейната кредиторка по договора за заем.
Действително между страните в отделните правоотношения може да бъде постигнато
допълненително съглашение, по силата на което купувачът да замести длъжника или да
встъп, като съдлъжник в задължението, наред с последния. При всички случаи обаче, за да
се приеме, че е налице замяна на субекта на задължението, страната която го твърди следва
да докаже някой от допустимите способи, при които това може да се случи - пасивна
субективна новация, съвършена пасивна делегация или заместване в дълг. Във всяка една от
посочените хипотези следва да е налице съгласие както на новия длъжник, така и на
кредитора. Такова волеизявление от страна на титуляра на вземането в настоящия случай
освен, че не се установява, дори и не се твърди от ответника, поради което възраженията му,
че е осъществена смяна на длъжника по договора за кредит единствено въз основа на
придобиването на имота, служещ за обезпечение на вземането, са явно несъстоятелни.
Единствено в хипотезата на чл. 101 от ЗЗД при встъпване в дълг не се изисква
съгласие на кредитора третото лице да се задължи солидарно за изпълнение на
4
задължението, доколкото вземането му по отношение на първоначалния длъжник се запазва.
Кумулативното поемане на дълг представлява съглашение, по силата на което едно трето
лице встъпва като солидарен длъжник в един съществуващ дълг, произтичащ от отделно
правоотношение между първоначалния длъжник и негов кредитор. По силата на чл. 101,
изр. 1 от ЗЗД съглашението може да бъде сключено както с първоначалния длъжник, така и
с кредитора.
Въззивникът, имащ качеството на длъжник в материалното правоотношение, а също
така и в изпълнителното производство, не е ангажирал доказателства за постигането на
такова съглашение. Действително в т. III на НА е посочено, че върху продавания недвижим
имот има вписана възбрана с акт № 128, том 3, вх. рег. № 7449, дв. вх. рег. №
7314/07.04.2020 г. на СВ - В., като купувачът Е. И. М. е заявила, че е запозната с вписаната
възбрана, и че е съгласна, и купува описания недвижим имот. Посоченото изявление за
знание относно правнорелевантния за собствеността факт обаче по никакъв начин не
представлява съгласие за встъпване в дълга по смисъла на чл. 101 от ЗЗД. Със съгласието си
да купи имотът, служещ за обезпечение на дълга на продавача, купувачът не изразява воля
да стане солидарен длъжник по обезпеченото задължение. Изразеното знание има
отношение единствено за границите на отговорността на продавача при евикция, но в
никакъв случай не може да бъде приравнено на постигане на съгласие между страните за
встъпване в дълга от страна на купувача по сделката.
В посочения смисъл напълно неоснователно е възражението на въззивника, че
занижената спрямо данъчната оценка придобвна цена на имота от 30 000 евро
демонстрирала такова намерение, тъй като поемането на солидарна отговорност за чужд
дълг може да бъде извършена единствено чрез изрично волеизявление в посочения смисъл,
за каквото не са ангажирани доказателства в настоящото производство.
Само за пълнота на обосновката, следва да се посочи, че дори и само за целите на
доказването да се приеме тезата на въззивника, че въззиваемата по силата на договора за
покупко-продажба е поела задължение за заплащане на дълга, то нейната отговорност при
всички случаи би била солидарна, заедно с него, доколкото липсват дори твърдения за
съгласие на кредитора за замяна на длъжника. Дори и в тази твърдяна от жалбоподателя, но
неприложима с оглед доказателствата по делото хипотеза, ищцата би имала регресно право
да претендира връщане на платени суми, надхвърлящи припадащият се дял от
задължението, което отново би обусловило основателност на суброгационната претенция
до частично предявеният неин размер.
С оглед всичко гореизложено, касаещо доказаност на правопораждащите факти на
иска по чл. 74 от ЗЗД, а именно заплащане от страна на въззиваемата на валидно възникнало
задължение на ответника, при доказан правен интерес от извършване на престацията,
същият се явява основателен и следва да бъде уважен в предявения частичен размер.
Предвид съвпадението в решаващите изводи на двете съдебни инстанции, обжалваното
решение подлежи на потвърждаване на основание чл.272 от ГПК като валидно, допустимо и
правилно.
Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на
въззиваемата следва да бъдат репарирани извършените съдебно-деловодни разноски в общ
размер на 2400 лева, от които 1500 лева за внесен депозит за особен представител на
насрещната страна и 900 лева, заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение №3782 от 02.12.2022г. по гр.д.№ 13889/2021 г.
по описа на ВPC.
ОСЪЖДА Л. Г. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. В., бул. ****, да заплати
5
на Е. И. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ****, сумата от 2400 /две хиляди и
четиристотин/ лева, представляваща сторените във въззивното производство съдебно-
деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС, в едномесечен
срок от съобщаването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6