Р Е Ш
Е Н И Е
№.....
гр.София,14.06.2021год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14 състав, в открито заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Красимира Георгиева като
разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр. дело №9587 по описа за 2020год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Образувано е по предявени от И.Б. К. срещу Г.Ф. искове с правна квалификация чл. 557, ал. 1, т.1, вр.чл.558, ал.5 от КЗ,
вр.чл.496 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
за сума в размер на 30000лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди по повод възникнало на 02,10,2018год. ПТП в гр.София,
евентуално предявен от И.Б.К. срещу З.Б.В.и.г. АД иск с пр.осн.чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД за сума в размер на
30000,00лв., ведно със законна лихва от 10,09,2020год. до изплащане на
вземането.
Релевират се доводи, че на посочената дата-
02,10,2018год., в гр.София, в района на СМГТ №1321, пл.Сточна гара, като
пътник в тролейбус с неустановен инвентарен номер и неустановен водач, с посока
на движение от ул.Г.С. Раковски към бул.В.Левски, по бул. Сливница, е получила
травматично увреждане от рязко спиране на
водача на МПС. Поддържа вина за увреждането да има водачът на неустановен тролейбус. Депозирана е молба пред Г.Ф., по
която е отказано изплащане на
обезщетение. С оглед наличието на задължение за парично
вземане ответника дължи и обезщетение за забава.
При условията на
евентуалност излага в случай на отхвърляне на исковата претенция да бъде осъден ответникът,
при който е сключен договор за застраховка Гражданска отговорност, за периода
от 01,01,2018год. до 31,12,2018год. Заявена е извънсъдебна претенция пред
застрахователя, по която също е
постановен отказ от изплащане на обезщетение.
Съобразно изложеното се сочи на основателност
на исковите претенции. Претендира
разноски.
Ответникът-Г.Ф. в указания законоустановен
едномесечен срок по реда на чл. 131 от ГПК излага становище за неоснователност
на исковата претенция. Оспорва механизма на пътнотранспортно произшествие,
както и да е осъществено противоправно деяние. При условията на евентуалност
релевира възражение за съпричиняване от пострадалото лице, което със собственото си поведение е
допринесло за увреждането. При условията на евентуалност сочи на прекомерност
на претендираното обезщетение. На самостоятелно основание поддържа становище за
неоснователност на исковата претенция,
предвид наличието на сключен застрахователен договор относно делинквента.
С оглед изложеното моли исковата претенция да бъде
отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски.
Ответникът-З.Б.В.и.г. АД в указания
законоустановен срок излага становище за неоснователност на предявените искове.
Оспорва настъпването на
застрахователното събитие и механизма на пътнотранспортното произшествие,
включително да е осъществено противоправно деяние от водача на моторно превозно
средство. Твърди сочените в исковата молба неимуществени вреди да не са в
резултат на ПТП. Релевира възражение за
съпричиняване, тъй като пострадалата не се е държала в превозното средство.
Излага доводи за прекомерност на претендираното обезщетение.
Съобразно изложеното е заявено становище за неоснователност на исковата претенция. Претендира разноски.
При така изложеното, след като
обсъди доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
От приложените по делото доказателства – констативен
протокол №К-624/02,10,2018год. на СДВР,
Отдел Пътна полиция, се установява реализирането на пътнотранспортното
произшествие на 02,10,2018год., около 10,00ч., в гр.София, на бул.Сливница-паднал
пътник в неустановен тролейбус.
От изслушаното по делото заключение
на съдебна автотехническа експертиза, неоспорено от страните и прието от съдът,
се установява, процесното произшествие да е настъпило в гр.София, на
бул.Сливница, в района на спирка на СМГТ №1321, пл.Сточна гара. Бул.Сливница се
състои от две платна разделени с речно
корито и е предназначен за двупосочно
движение на автомобилите като за
всяка посока има по три пътни ленти плюс една в дясно за движение на автобуси на МГТ. Неустановеният
тролейбус се е движил по бул.Сливница
върху дясна пътна лента от четирите, с
посока от бул. Г.С.Раковски към бул.Васил Левски. Приближавайки към
мястото на настъпилия инцидент по неустановени причини, водачът задейства спирачната система на тролейбуса с авариен
режим. В момента на аварийното
спиране се е реализирало спирачно
закъснение, което от своя страна е
довело до възникване на инерционна сила,
която е въздействала на телата на
пътниците в тролейбуса. Инцидента е
настъпил в резултат на отрицателно ускорение на тролейбуса и не зависи от
околната среда, както и от скоростта на движение на тролейбуса. Водачът е
задействал спирачната система аварийно, в който случай не би могъл да
предотврати това закъснение. Нормата за комфортно спиране е 1 м/сек 2.
Посочено е причина за произшествието да са субективните действия
на водачът на тролейбуса със системите
за управление на тролейбуса, който е задействал спирачната система на
управлявания автобус с авариен режим
на спиране, което е довело до възникване
на инерционна сила причинила падане на
пострадалата.
От изслушаните по делото показания
на свидетеля Н. Б./очевидец на инцидента/, се установява да е пътувал с ищцата
в същия тролейбус. Сочи, че на мястото
на инцидента на спирката, на която тролеят е следвало да спре, е имало
спрял автобус. Тролеят намалявайки, рязко предприел внезапна маневра на ляво точно зад автобуса, в резултат на
което доста хора са изпопадали. Ищцата към този момент стояла права, като един мъж
паднал точно върху нея. Тролеят минал пред автобуса и тогава спрял, след
което ищцата слязла от тролея и се оплакала от болка в ръката.
От изслушаното по делото заключение
на съдебномедицинска експертиза, неоспорено от страните и прието от съдът, се установяват
получените травматични увреждания при пострадалото лице, а именно:
- фрактура само на една от
костите на предмишницата, а именно
улната /лакътната кост/ и то в крайната и част, която се пада към гривнената става на китката. Фрактурата е закрита на
едната от костите на предмишницата-лявата улна и разместена, доколкото се е
наложило да бъде намествана. Медико-биологичната характеристика на това
травматично увреждане е трайно затруднение в движенията на ляв горен крайник за срок по-голям от 30
дни, в случая около 3 месеца. Вида и характера на процесната фрактура не е
наложил оперативно лечение, а само ръчно
наместване и поставяне на имобилизация/гипсова шина/. По медицински
показания шината е следвало да бъде носена от 30-35 дни, след което е препоръчително
извършване на 1 курс от 10 процедури рехабилитация.
Изложено е становище за наличие на
причинна връзка между процесното ПТП и получените травматични увреждания. Болките
и страданията, които ищцата е търпяла са били интензивни до поставяне на
гипсовата шина с постепенно затихване
към края на 3 месец. Медицинските
критерии за възстановяване при констатираните усложнения е до 2 месеца.
При ищцата предвид напредналата възраст възстановителния период е до 3 месеца,
а при непровеждане на рехабилитация този срок може да се удължи на 4-5 месеца.
С молба от 17,07,2020год. ищецът е заявил пред Г.Ф.
претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди.
С писмо изх.№24-01-332/12,08,2020год. ответникът е отказал заплащане на обезщетение,
по причина тролейбусите, които са се движили по линия №7 да са със сключена
застраховка ГО в З.Б.В.и.г. АД.
По делото са събрани и гласни
доказателства, чрез разпит на св.Р.К., чиито показания съдът цени по реда на
чл.172 от ГПК, от които се установяват характера и интензитета на неимуществени
вреди.
Видно от писмо
изх.№01-704-/1/24,07,2020год. на Столичен електротранспорт ЕАД във връзка с молба на ищцата се сочи към
02,10,2018год. всички тролейбуси собственост на
Столичен електротранспорт ЕАД да
имат сключена индивидуална задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, със срок на действие от 01,01,2018год. до
31,12,2018год., със ЗАД Булстрад ВИГ АД.
С писмо изх.№01-704-/3/28,07,2020год. на Столичен електротранспорт ЕАД до Г.Ф.
е посочено, че за 02,10,2018год. всички тролейбуси имат
индивидуална задължителна застраховка
ГО, със срок на покритие 01,01,2018год. до 31,12,2018год. Посочено е
тролейбусите преминали през кръстовището
на бул.Сливница и бул.Васил Левски, във времето от 9,45часа до 10,45часа, да са с
№2115, 2911, 2914, 2123, 2108, 2602; Застрахователните полици са
приложени по делото, от които е
видно да са със срок на застрахователно покритие от 01,01,2018год. до
31,12,2018год.
С молба вх.№2185/18,06,2020год.
ищцата е заявила претенция пред застрахователя, по която е постановен
отказ с писмо изх.№П 00778/07,08,2020год.
При така изложената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Предмет
на разглеждане в настоящото производство са предявени при условията на
евентуалност искове с пр.кв.чл.557, ал.1, т.1 от КЗ, вр. чл.45 от ЗЗД, вр.чл.86 ЗЗД и чл.432, ал.1 от КЗ.
По
иск с пр.осн.чл.557, ал.1 т.1 от КЗ.
За да бъде уважен предявеният иск е необходимо да се установи кумулативното наличие на предвидените законови предпоставки, а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, характера на вредите, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина на извършителя, както и обстоятелството, че противоправното деяние е осъществено на територията на Република България от неидентифицирано моторно превозно средство. Необходимо е да се установи и наличието на предпоставките на чл.558, ал.5 от КЗ сочещ на допустимост на претенцията –т.е. ако фондът не се е произнесъл по подадената молба в срока по чл.496 от КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на обезщетението.
Съдът намира исковата претенция да е допустима с оглед наведените твърдения за липса на платеното обезщетение от ГФ.
Въпреки това същата е неоснователна. Основание за ангажиране
на отговорността на Г.Ф. е хипотеза, когато са причинени вреди от
незастраховано МПС. Условието за възникване
на отговорността в хипотезата на чл.557, ал.1, т.1 -имуществените и
неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания да са причинени
на територията на Република България от моторно превозно средство, което е
неидентифицирано, възниква тогава
когато не е ясно, чия гражданска отговорност следва да се ангажира. В
конкретната хипотеза безспорно по делото се установява процесното ПТП да е реализирано с участие на МПС, което е част от обществения
транспорт-тролейбус, движещ се по линия №7, като видно от заявление на Столичен
електротранспорт ЕАД, всички МПС движещи са по това направление имат
валидна застраховка гражданска
отговорност към датата на събитието/02,10,2018год.,
около 10,00часа/. Ето защо съдът намира Г.Ф. да не е пасивно материално правно
легитимиран по исковата претенция. Обстоятелството, че не е уточнено
конкретното МПС по инвентарен номер не налага различен извод, тъй като същото е определяемо, предвид установено
място на инцидента, направление на движение, време на настъпване на събитието и
възможността за дистанционен контрол на
превозните средства от обществения градски транспорт, във всеки един момент от
процеса на движението им, при което застрахователят не би бил затруднен да
отнесе образуваната щета към конкретна застрахователна полица.
Съобразно изложеното исковата претенция с пр.осн.чл.557, ал.1, т.1 от ГФ
подлежи на отхвърляне.
С оглед отхвърляне на главния иск е
налице процесуалното условие за разглеждане на предявен при условията на евентуалност иск с
пр.осн.чл.432, ал.1 от КЗ срещу Булстрад
Виена иншурънс груп АД.
От събрания по делото доказателствен материал, съдът намира исковата претенция да е основателна.
От събраните по делото доказателства настоящият състав обосновава извод да
е налице осъществено
противоправно деяние от страна на водача на тролейбус „Икарус“, който нарушил чл.20, ал.2 от ЗДВП.
Съгласно посочения текст водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението. Неоснователно
е релевираното възражение от ответника за липса на противоправно
поведение. От събраните гласни доказателства на очевидец –пътник в тролейбус
№7, се установява на спирката на която е следвало да спре тролеят да е имало спрял автобус, който е бил видим за
водача на процесния тролей, който междувременно е намалявал скоростта, в
уширението на спирката, когато рязко е предприел маневра завой на ляво, с цел заобикаляне
на автобуса, след което е спрял пред него. От така установения механизъм на
ПТП не се установи рязката маневра да
е била извършена с цел предотвратяване
на инцидент с друго МПС или пешеходец.
Препятствието е било видимо, предвид което водачът е бил длъжен да съобрази
скоростта и посоката си на движение. Още повече, че водачът на превозното
средство, осъществяващо обществен превоз на пътници, предполага професионални
умения и качества, поради което е бил длъжен да съобрази интензивността и
условията на движението и да управлява МПС безопасно и сигурно, както спрямо
останалите превозни средства участващи в движението, така и по отношение на
пътниците в тролейбуса. От експертното становище на вещо лице по САТЕ заявено в
с.з./17,05,2021год./ се установява, че при управление със съобразена скорост, е
възможно да се осигури плавно спиране на тролейбуса. Ето защо съдът намира да
не се установи по делото да е създадена внезапна опасност за движението, във
връзка с която да е предприето рязко
аварийно спиране, с оглед нормата на чл.24, ал.1 от ЗДВП. Ето защо и доколкото
презумпцията по чл.45, ал.2 от ЗЗД е необорена, съдът намира да е налице
осъществен деликт.
Установи се и наличието на договорно правоотношение по
застраховка Гражданска отговорност за делинквента с ответното застрахователно дружество за процесния
период, съгласно което искът с пр.кв.чл.432, ал.1 от КЗ е основателен и
застрахователят е пасивно, материално правно легитимиран да отговаря.
Установи са реализирането на неимуществени
вреди в пряка причинна връзка от противоправното деяние. Ето защо съдът намира,
че е налице фактическия състав на непозволено увреждане
и съответно възникналото задължение в този смисъл за обезщетяване на
причинените вреди. Неимуществените вреди са неизмерими с пари
и затова следващото се за тях обезщетение, както и кръгът на лицата, които имат
право на него, се определят на принципа на справедливостта.
При определяне на размера на обезщетенията за неимуществените вреди следва да бъде съобразено
ППВС №4/1968год., т.11, според което
същите се възмездяват от съда по
справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на
обезщетението. Такива
обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. При причиняването на смърт
от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията
между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. От
значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз
основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да
присъди за неимуществени вреди. В постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т.д. № 387/2008
г. на ІІ т.о.; № 124 от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; №
59/29.04.2011 г., по т.д. № 635/2010 г. на ІІ т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по
т.д. № 619/2011 г. се излага становището, че понятието "неимуществени вреди включва всички
онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях
болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и
емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху
психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период от време, а
понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното
състояние, както и че критерият за справедливост, поради паричния израз на обезщетението,
е всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа конюнктура и
от общественото му възприемане на даден етап от развитие на самото общество в
конкретната държава. При определянето на обезщетението към датата на
увреждането съдът следва да отчита конкретните икономически условия и нивата на
застрахователно покритие към момента на смъртта на пострадалия (решение на ВКС
83-2009- II Т.О. по т. т. 795/2008 г. и решение
1-2012- II Т.О. по т. д. 299/2011 г., в което ВКС, постановено по
реда на чл. 290 от ГПК/.
С
оглед изложеното съгласно чл.51, вр.чл.52 от ЗЗД на увреденото лице се дължи
обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, които в конкретния
случай имат характера на претърпени
болки и страдания вследствие на извършеното деяние. Доколкото
паричния еквивалент на причинените неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост, то настоящия съдебен състав намира, че претърпените
неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени в размер 20000,00лв. При определяне
на същите, съдът съобрази характера на причинените физически увреждания: разместена фрактура на една от костите на
предмишницата, а именно лакътната кост, в крайната й част в близост до
гривнената става. Съобрази се проведеното лечение, чрез поставяне на гипсова
имобилизация за период от около 35 дни, обстоятелството, че в този период
ищцата се е нуждаела от помощ в ежедневието си потвърдено от гласните
доказателства, фактът, че след свалянето на гипсовата имобилизация също е
изпитвала болки в период от около 4 месеца. Съобразиха се болките и страданията
изпитвани от пострадалата, възрастта на ищцата-71 години при настъпване
на ПТП/ напреднала възраст, в която възстановителния период е удължен /,
негативните последици в психологически план –при всички случаи участие в ПТП
води до негативни психоемоционални преживявания/. Съобрази се възстановителния
период от около 3 месеца. Същевременно следва да бъде отчетено, че не са налице
данни за проведено оперативно лечение, болничен престой или настъпил след
фрактурата функционален дефицит в движенията на горен ляв крайник, както и
пълна невъзможност за самообслужване или зависимост от трето лице.
Съобразявайки горното,
икономическата конюнктура в страната и лимитите на ГО за релевирания период,
съдът намира, че горният размер на обезщетението отговаря на принципа на
справедливост съобразно чл.52 от ЗЗД.
Възражението за съпричиняване поради
това, че ищцата е била правостояща и не се е държала, съдът намира за неоснователно. Установи се инцидентът да е настъпил
непосредствено преди спирка на градския транспорт, в който случай е обичайно
пътниците да са правостоящи, а от друга страна събарянето на пътниците е
предизвикано именно от рязката маневра на водача на тролейбуса, а не при
обичайно движение на МПС.
Предвид основателността на исковата претенция основателна е и претенцията за лихва. Същата съобразно правилото на чл.497, ал.1, т.2 от КЗ и датата на депозиране на молбата пред застрахователя на 18,06,2020год. е дължима от 19,09,2020год. до изплащане на вземането.
По
разноските:
Ищецът е освободен от плащане на държавна такса на
основание чл. 83, ал. 2 от ГПК.
Съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК в случай на осъждане
(дори частично) на ответника, последният дължи изплащане на всички такси и
разноски по делото в полза на бюджета на съда. Същите съобразно уважения размер
на иска следва да се присъдят в размер на 800,00лв.- държавна такса.
На осн.чл.78, ал.1 от ГПК, с оглед изхода от спора на ищеца се дължат разноски в размер на 165,00лв.
от общо 250,00лв. -в.л.
На осн.чл.38, ал.2 от Задв. на адв.Я.Д. се дължи
адв. възнаграждение в размер на 943,80лв. от общо 1430,00лв.
На осн.чл.78, ал.3 от ГПК, с оглед изхода от спора
на ответника Г.Ф. се дължат разноски в размер на 200,00лв., от които 100,00лв. -в.л.
и 100,00лв.-юрк.възнаграждение.
На осн.чл.78, ал.3 от ГПК на ответника З.Б. В.и.г. АД, с оглед отхвърлената част от иска
се дължат разноски в размер на 115,50лв. от общо 350,00лв., от които
100,00лв.-юрк. възнаграждение, 250,00лв.-в.л.
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.
Б.К., с ЕГН **********, със съд. адрес *** срещу "Г.Ф.", с
адрес *** иск с пр.осн.чл.557, ал.1, т.1 от КЗ, вр.чл.558, ал.5 от КЗ и чл.497, ал.1 от КЗ
за сумата от 30 000,00лв.,
представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди по повод възникнало
на 02,10,2018г. пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва от датата
на исковата молба-10,09,2020год. до окончателното
изплащане на вземането като неоснователен.
ОСЪЖДА З.„ Б.В.и.г.“АД, с ЕИК *******, със седалище
гр.София и адрес на управление:*** да заплати на И. Б.К., с ЕГН **********, със съд. адрес *** на
осн.чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД сума в размер на 20000,00лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди по
повод възникнало на 02,10,2018год. пътнотранспортно произшествие, ведно със
законната лихва върху тази сума от 19,09,2020год. до окончателното изплащане на
вземането, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за горницата над 20000лв.
до пълния предявен размер от 30000,00лв., както и законна лихва от
10,09,2020год. до 18,09,2020год. като неоснователна.
ОСЪЖДА З.„ Б.В.и.г.“АД, с ЕИК *******, със седалище
гр.София и адрес на управление:*** да заплати по бюджетна сметка на Софийски
градски съд на осн.чл.78, ал.6 от ГПК сума
в размер на 800,00лв. - разноски по
делото.
ОСЪЖДА З.„ Б.В.и.г.“АД, с ЕИК *******, със седалище
гр.София и адрес на управление:*** да заплати на И. Б.К., с ЕГН **********, със съд. адрес *** на осн.чл.78, ал.1 от ГПК сума в размер
на 165,00лв. –разноски.
ОСЪЖДА И. Б.К., с
ЕГН **********, със съд. адрес *** да заплати на З.„ Б.В.и.г.“АД, с ЕИК *******,
със седалище гр.София и адрес на управление:*** на осн.чл.78, ал.3 от ГПК, сума в размер на 115,50лв.-разноски.
ОСЪЖДА З.„ Б.В.и.г.“АД, с ЕИК *******, със седалище
гр.София и адрес на управление:*** да заплати на адвокат Я.Д. на осн.чл.38, ал.2 от ЗАдв., сумата
от 943,80лв.
– адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА И. Б.К., с
ЕГН **********, със съд. адрес *** да заплати на "Г.Ф.", с адрес ***
на осн.чл.78, ал.3 от ГПК сума в
размер на 200,00лв.-разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: