№ 1191
гр. Пловдив , 23.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и трети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Поля П. Сакутова
при участието на секретаря Мария Ив. Колева
като разгледа докладваното от Поля П. Сакутова Административно
наказателно дело № 20215330200656 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Р. В. К. от гр.К., **** против
Наказателно постановление №365/04.01.2021 г. , издадено от Изпълнителна
агенция по горите, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.84, ал.2
вр.ал.1 от Закона за лова и опазването на дивеча е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 200 лв. и "лишаване от право
на ловуване" за срок от три години. С жалбата се моли наказателното
постановление като неправилно и незаконосъобразно да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представляа
от упълномощения си защитник адв. Ст. Б. от АК-Пловдив, който поддържа
жалбата по оплаканията, изложени в нея. Претендира разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юриск.
Г.И. с пълномощно по делото, която изразява становище за правилност и
законосъобразност на наказателното постановление. Претендира разноски.
Жалбата е допустима – подадена е от лице, което иа право на
обжалване, в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и срещу акт, подлежащ на съдебен
1
контрол.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, прие за установено следното :
Съставен е Акт за установяване на административно нарушение сер. №
001796 от 30.11.2020 г. против Р. В. К. за това че на 22.11.2020 г. в землището
на гр.К., район ПЛРС, II-ро ловище, територия на ТП „ ДГС Пловдив” ловува
по смисъла на чл.43, ал.3 т.1 от Закона за лова и опазване на дивеча с
извадено от калъф сглобено ловно оръжие в забранено за лов време – след
изтичане на един час от залеза на слънцето, като възпроизвежда два изстрела
в 19:00 ч. без да притежава писмено разрешително за индивидуален или
групов лов. По време на ловуването няма убит дивеч.
Така описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на
събраните по делото устни и писмени доказателства – показания на
разпитания в качеството на свидетел акотсъставител Бл. Н. Т., както и на св.
К. ХР. С. и Т. ИВ. Д., разрешително за групов лов С ЮЦ №023195/17.11.2020
г., справка от информационната система на ИАГ, ел.извадка от
метереологичния сайт Timegenie.
Пред съда актосъставителят разясни обстоятелствата, при които е
съставил АУАН – постъпила информация от 01 РУ. Впоследствие били
разпитани като свидетели очевидци и св. К. ХР. С. и Т. ИВ. Д..
Пред съда св.С. и Д. потвърдиха направените в съставения акт за
установяване на административно нарушение констатации.
Показанията на разпитаните свидетели съдът намира за последователни,
взаимнодопълващи се, логични , поради което дава вяра на същите.
В пълно съответствие с тях са и събраните в хода на
административнонаказателното производство писмени доказателства -
разрешително за групов лов С ЮЦ №023195/17.11.2020 г., справка от
информационната система на ИАГ, ел.извадка от метереологичния сайт
Timegenie. От тях се установява, че по време на нарушението нарушителят не
е притежавал разрешително за извършване на индивидуален илигрупов лов.
Видно от ел.извадка от метереологичния сайт Timegenie. се установява, че
2
изстрелите са възпроизведени след изтичане на един час от залеза на
слънцето.
Предвид събраните в хода на административнонаказателното
производство устни и писмени доказателства съдът прие, че описаната в
АУАН, възприета и от наказващия орган в накаателното постановление
фактическа обстановка е обективно и правилно установена.
Доказателства, опровергаващи установената фактическа обстановка, не
бяха представени в хода на проведеното съдебно следствие. Установенаа в
АУАН и НП фактическа обстановка не се опровергава и от показанията на
разпитания св. И.К.Ч., който не отрича възпроизвеждането на изстрелите от
страна на жалбоподателя на посоченото място и време в АУАН и НП. Според
свидетеля целта на възпроизвеждането им е била да се намери кучето, което
след лова не се било върнало.
С оглед на установените по делото факти, предвид непротиворечивите
показания на актосъставителя и свидетелите по установяване на нарушението,
правилно е прието, че санкционираното лице е извършило вмененото му
административно нарушение. Съгласно чл.43, ал.3, т.1 от ЗЛОД „Ловуване е
и престой или движение на лица извън населените места със:1. извадено от
калъф и сглобено ловно оръжие, независимо дали е заредено или не.“
Съгласно чл.84, ал.1 от ЗЛОД, „Който ловува, без да притежава редовно
заверен билет за лов или с билет за лов, но без писмено разрешително за лов,
или ловува извън определените в разрешителното места, без да е убил или
уловил дивеч, се наказва с глоба от 50 до 400 лв.“, като съгласно ал.2 на
същата разпоредба „Когато нарушението по ал.1 е извършено в забранено за
лов време, в забранено за лов място или със забранени средства, лицето се
наказва с глоба от 100 до 800 лв.“. За да е осъществен състава на нарушение
по чл.84, ал.2 от ЗЛОД, следва безспорно да са установени материалните
предпоставки, регламентиращи дейността по ловуване в тяхната
кумулативност. В настоящия случай не е налице спор между страните
относно релевантния факт, дали оръжието на жалбоподателя е било сглобено,
за да бъде налице лов по смисъла на чл.43, ал.3, т.1 от ЗЛОД, напротив
установява се, че същото е било извън калъф и сглобено, като в тази насока
депозираните свидетелски показания са безпротиворечиви. Не е спорно и
3
обстоятелството, че жалбоподателят не е имал разрешително за лов, както и
че ловуването се е осъществявало след изтичане на един час от залеза на
слънцето, което е забранено за лов време с оглед нормата на чл.66, ал.3 от
ППЗЛОД. Ето защо, правилно за извършеното деяние жалбоподателя е
санкциониран на основание чл.84, ал.2 от ЗЛОД.
Правилно е приложена съответната на нарушението санкционна норма.
Не така стои въпросът по отношение на наказанието, което е наложено.
Наказващият орган не е мотивирал и обосновал налагането на наказанието
глоба над установения законов минимум. При липсата на аргументи по
отношение на размера на наложеното наказание съдът намира, че същото е
необосновано по размер и следва да бъде редуцирано и да бъде намалено до
минимално предвидения в закона размер, а именно сто лева.
По отношение на кумулативно предвиденото наказание „лишаване от
право на ловуване” за срок от три години, наложено на основание чл.94, ал.1
от ЗЛОД, съдът намира,че същото е в съответствие с цитираната санкционна
разпоредба, наложено е във фиксирания от закона размер, поради което не
подлежи на ревизиране.
При проверка относно спазване на процесуалните изисквания за
съставяне на АУАН и за издаване на наказателното постановление съдът не
констатира допуснаните процесуални нарушения. Налице е съответната
материална компетентност за съставяне на АУАН и за издаване на
наказателното постановление. В тази връзка е приложената Заповед N РД 49-
199/16.05.2011 г. на МЗХ. Нарушението е описано по ясен начи, позволяващ
на нарушителя да организира защитата си. Спазени са сроковете за
съставянето както на АУАН, така и на НП. АУАН е съставен в 3-месечния
срок от откриване на нарушителя, а НП в 6-месечния от съставянето на акта
за установяване на административно нарушение.
По отношение на оплакванията, изложени в жалбата, че процесният
случай разкрива белезите на маловажен, следва да се вземе предвид, че по
смисъла на закона ловуването е разнообразна дейност, проявена като
убиване, улавяне, преследване и нараняване на дивеч, както и вземане,
пренасяне, укриване, съхраняване, обработване, превозване на намерен, ранен
и убит дивеч, а съобразно ал. 3 - ловуването е и престой или движение на лица
4
извън населените места с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие. В
процесния случай нарушението е осъщестено посредством движение със
сглобено ловно оръжие извадено от калъф в забранено за лов време .
Осъщественото от жалбоподателя нарушение не се отличава с по-ниска по
степен на обществена опасност от други нарушения от същия вид.
Ловуването е дейност, свързана с повишена степен на обществена опасност,
показател, за което е и въведеният разрешителен режим, която значимост
несъмнено е отчетена от законодателя именно чрез значителните по размер и
вид административни санкции.
С оглед изхода на делото следва да бъде уважена претенцията на всяка
от страните по делото и да им бъде присъден съответния размер разноски по
съразмерност.
По отношение на адвокатското възнаграждение същото е уговорено
общо като не е диференциран размера му по отношение на
административното наказание „глоба“ и „лишаване от право на ловуване“.
При това положение и при направено възражение за прекомерност от
ответната страна, се приема, че същото е уговорено поравно за двете
наказания. От тази позиция и по съразмерност в полза на жалбоподателя
следва да се присъдят разноски в размер на 112, 5 лв./ при общ размер на
наложената глоба 200 лв., уважен размер на жалбата от 100 лв. и минимален
размер на възнаграждението 225 лв., представляващ половината от 450 лв./
В хода на производството въззиваемата страна е представлявана от
юрсконсулт, която е направила искане за присъждане на разноски. Относима
е Наредбата заизплащане на правната помощ чл.27е. От тази позиция и по
съразмерност на основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН, вр. чл. 144 АПК, вр. чл. 78, ал.
1 ГПК в полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени и разноски
Такива се присъждат на въззизваемата страна в размер на 40 лв. при уважен
размер на санкцията от 100 лв. и минимално юрисконсултско възнаграждение
от 80 лв., както и 80 лв. при уважена неимуществена претенция по отношение
на наказанието „лишаване от право на ловуване“ или общо 120 лв.
Водим от горното съдът
5
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №365/04.01.2021 г. , издадено от
Изпълнителна агенция по горите , с което на Р. В. К. от гр.К., ****, ЕГН
********** за нарушение на чл.84, ал.2 вр. ал.1 от Закона за лова и
опазването на дивеча e наложено административно наказание "глоба" в
размер на 200 лв. като НАМАЛЯВА наложената „глоба” от 200 лв. на 100 лв.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №365/04.01.2021 г. ,
издадено от Изпълнителна агенция по горите в останалата му част.
ОСЪЖДА Р. В. К. от гр.К., ****, ЕГН ********** да заплати на
Изпълнителна агенция по горите сумата от 120 лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция по горите да заплати на Р. В. К. от
гр.К., ****, ЕГН ********** сумата от 112,50 лв., предтавляваща сторени
разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХII
от АПК и на основанията по НПК, пред Административен съд - Пловдив в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му на страните .
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6