О П Р Е Д
Е Л Е Н И Е
№…………../………..2020г.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
ТРЕТИ СЪСТАВ, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
СВЕТЛАНА КИРЯКОВА
ЦВЕТЕЛИНА
ХЕКИМОВА
Като
разгледа докладваното ч.т.дело №239/2020г.
за да се произнесе по молбата съдът прецени следното:
Производството е с правно основание
чл.274 вр.чл.413 от ГПК.
Производството
е образувано по частна жалба на АЙ ТРЪСТ ООД, ЕИК *********, София, чрез ю.к.В.Г.,
срещу разпореждане №56800/20.12.2019г., постановено по ЧГД №19523/2019г. на
ВРС, с което съдът е отхвърлил частично заявление на АЙ ТРЪСТ ЕООД, с което е
било поискано издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК спрямо длъжника П.Д.В.,
ЕГН ********** от гр.Варна, за сумата от 74.34 лева, представляващи
адм.разноски за извънсъдебно събиране на задължението както и за сумата от
126.14 лева – възнаграждение за предоставяне на поръчителство, на основание
чл.411, ал.2, т.2 ГПК.
В жалбата се излага, че
предмет е частично постановения по делото съдебен акт, в отхвърлителната му
част както и в частта, в която е присъдено ю.к.възнаграждение в размер на 36.61
лева. Твърди се, че разпореждането е неправилно, незаконосъобразно и
необосновано. В подкрепа на това се излага, че съдът е излязъл извън
предоставената му от закона компетентност в заповедното производство като се е
произнесъл по въпроси, които е следвало да бъдат обсъдени едва при подадено от
длъжника възражение по чл.414 ГПК. Поддържа, че изводът на съда, дори при
възприемане на служебното му правомощие, че възнаграждението за предоставяне на
поръчителство е в противоречие със закона, е неправилен. Жалбоподателят
препраща към формалния характер на производството, обективиран и в ТР №4/2013г.
на ОСГТК на ВКС и предвидената в чл.411, ал.2 ГПК абсолютна проц.предпоставка
–редовност на подаденото заявление с индивидуализация на претендираните суми по
основание и размер, респ. тяхната изискуемост. Според жалбоподателя, спазването
на това изискване е достатъчно за удовлетворяване на заявлението изцяло.
В жалбата се излага още,
че длъжникът П.В. сама е избрала при подаване на искане за отпускане на кредит
от Кредисимо ЕАД да обезпечи задължението си по договора като осигури
поръчителство от трето одобрено от кредитора ЮЛ като е можела да избере и
необезпечен кредит. В случая съгл. пар.20 от ОУ за предоставяне на кредити от
Кредисимо ЕАД – това трето лице е заявителя Ай Тръст. Твърди се, че по искане
на длъжника поръчителят се съгласил да сключи договор за поръчителство с
кредитора Кредисимо ЕАД, по силата на който да отговаря пред
него/кредитодателя/ при неизпълнение на задълженията на длъжника ведно с всички
последици от неизпълнението на договора. Твърди, че претендираното
възнаграждение от 126.14 лева се основава на договора за поемане на
поръчителство, сключен между Ай Тръст и кредитополучателя. Това възнаграждение
се дължи на поръчителя, а не на Кредисимо ЕАД. Не е налице идентитет между
субектите, спрямо които е възникнало задължение на Пл.В., тъй като вземанията
се основават на две различни основания – договор за поръчителство и договор за
потребителски кредит. Поради това се прави довод, че уговарянето на
възнаграждение не е в противоречие със закона и добрите нрави. Според жалбата,
заявлението до Кредисимо за ползване на обезпечен кредит чрез сключване на
договор за поръчителство с трето лице, е от значение единствено за срока за
предоставяне на кредита. Поддържа се довод, че сключения между Ай Тръст и
длъжника договор не е такъв за поръчителство по чл.138 ЗЗД, а представлява
договор за поръчка по чл.280 ЗЗД. Това е така, тъй като поръчителят поема
задължение не към длъжника, а към кредитодателя Кредисимо ЕАД. Съгласно
разпоредбите от ЗЗД касателно този договор, при уговаряне се дължи
възнаграждение. Договорът не противоречи на закона и добрите нрави.
/цит.съд.практика в жалбата/ Поддържа довод, че поради липсата на писмени
доказателства и задължение за прилагане на такива към заявлението за издаване
на заповед за изпълнение, съдът не би могъл да прецени дали съответната клауза
от договора действително е в противоречие със закона и добрите нрави. Твърди
се, че като е отхвърлил заявлението в тази част, съдът е нарушил основен
принцип на свободата на договаряне. Поради това, жалбоподателят претендира отмяна
на разпореждането на съда в частта, в която съдът е отхвърлил заявлението за
сумата от 126.14 лева, представляващи възнаграждение за предоставено
поръчителство. Претендират се и сторените разноски.
При преценка редовността
на сезиране въззивният съд констатира, че жалбата е подадена от надлежна
страна, чрез редовно упълномощен процесуален представител, в преклузивния срок,
срещу подлежащ на обжалване акт на заповедния съд по реда на чл.413 ГПК. При
преценка предмета на производството по жалбата съдът е установил противоречие
между обстоятелствената част на жалбата и петитума и, тъй като от една страна
се излага, че се обжалване разпореждане на ВРС в отхвърлителната му част, която
касае две отделни суми, предявени на две различни основания, а в петитума се
претендира отмяна единствено относно сумата, представляваща възнаграждение по
договор за предоставяне на поръчителство. С оглед на дадените на страната в
тази връзка указания и изтичане срока за отстраняване на нередовността, съдът
дължи произнасяне единствено по разпореждането, с което е отхвърлено заявление
за сумата от 126.14 лева. Страната е предупредена за последиците от липсата на
изпълнение на съдебното разпореждане от 25.02.2020г.
При преценка
основателността на жалбата, съдът установи следното: Пред ВРС е подадено
заявление от АЙ ТРЪСТ ЕООД, ЕИК *********, София, чрез ю.к.В.Г., за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК срещу П.Д.В., за следните суми:
общо 1 123.25 лева, от които главница в размер на 762.52 лева, 74.34 лева адм.
разноски и 126.14 лева възнаграждение по договор за предоставяне на
поръчителство както и лихва върху главницата, в размер на 27.92 лева, за
периода от 01.05.2018г. до 31.07.2018г., наказателна лихва в размер на 132.33
лева, за периода от 10.06.2018г. до 06.11.2019г. и законна лихва върху
главницата от подаване на заявлението на 28.11.2019г. до изплащане на
задължението. В т.12 от заявлението се уточнява, че вземането произтича от
договор за кредит №1052137/29.03.2018г., сключен с Кредисимо ЕАД за сумата от
1000 лева, а така също и по договор за предоставяне на поръчителство, сключен
на 29.03.2018г. между длъжника и заявителя Ай Тръст ЕООД. Заявителят изрично е
посочил обстоятелствата относно подписване на двата договора, представляващи
основание на претенцията му, заявена по реда на чл.410 ГПК. Въз основа на
сключения договор за поръчка, след подписване на договора за кредит,
поръчителят се е задължил да отговаря солидарно с длъжника по договора за
кредит спрямо Кредисимо ЕАД. Съгласно договора за поръчителство се дължи
възнаграждение за поетото задължение по обезпечаване на кредита. Твърди се, че
длъжникът не е изпълнил както задължението си спрямо кредитодателя, така и
спрямо поръчителя, а същевременно съгласно погасителния план договорът за
кредит е падежирал на 31.07.2018г. Твърди се, че въз основа на искане на
кредитодателя Кредисимо ЕАД, поръчителят уведомил длъжника за задълженията, но
поради неизпълнение в срока за доброволно плащане, изплатил в качеството си на
солидарен длъжник, на 20.11.2019г. задълженията по договора за кредит към
Кредисимо ЕАД, а именно: 762.52 лева главница, 27.92 лева договорна лихва,
132.33 лева наказателна лихва и 74.34 лева за адм.разноски. На същата дата
длъжникът бил уведомен за извършеното плащане от поръчителя, съотв. встъпване в
правата на кредитора от Ай Тръст ЕООД. Поради това се претендира и уговореното
в договор за поръчителство възнаграждение от 126.14 лева.
С разпореждането си от
20.12.2019г. заповедният съд частично е удовлетворил заявлението за издаване на
заповед, но отхвърлил в частта за претендираните адм.разноски и възнаграждение
по договор за поръчителство. За да откаже издаване на заповед за изпълнение, заповедния
съд е посочил, че както възнаграждението, така и адм.разноски противоречат на
чл.33 от ЗПК, тъй като преследват забранена от закона цел и не пораждат права и
задължения за страните. Според съда, предвидените плащания са свързани отново с
хипотеза на забава на длъжника по договора за кредит, поради което и
уговарянето е в заобикаляне на чл.33 ЗПК. Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 ЗПК "Всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или
резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна".
По отношение на спорната
заявена сума в размер на 126.14 лева, въззивният съд не споделя мотивите на
първата инстанция, с които е отказано издаване на заповед за изпълнение. И този
извод на съда следва директно от цитираната по-горе разпоредба на чл.21 ЗПК.
Основание за дължимост на сумата е друго правоотношение, различно от
кредитното, за което се твърди, че обвързва длъжника и поръчителя Ай Тръст.
Възникването му е обосновано от неизпълнение на основното задължение спрямо
кредитополучателя Кредисимо ЕАД, в който случай се поражда задължение на
поръчителя да изпълни вместо и за сметка на длъжника, съответно и право на
възнаграждение по договора за поръчка ако е уговорено такова. С изпълнение
задълженията на длъжника, поръчителят встъпва в правата на кредитора му и може
да претендира платеното както и изрично уговореното /съобр.твърденията/
възнаграждение. Конкретното плащане възниква не от забавено плащане по договора
за кредит, а поради пълното му неизпълнение и по отношение на друг правен
субект, въз основа на друго правоотношение по договор за поръчка. Ако и да има
договор по смисъла на чл.139 ЗЗД, за поръчителство, то той обвързва
кредитодателя и поръчителя Ай Тръст. В случая се твърди правоотношение,
възникнало между длъжника и едно трето лице, чието задължение възниква при
неизпълнение на кредитния договор. Доколкото се твърди наличие на успоредно
правоотношение между длъжника и третото лице, при изключване на дарението и
гестията, то същото намира основание в разпоредбите на чл.280 и сл. от ЗЗД
/договор за поръчка/. Липсата на писмени доказателства към заявлението
препятства съдът да упражни по-задълбочена преценка на отношенията между
кредитодател – длъжник – довереник/поръчител/. Независимо от това, съдът
намира, че доколкото плащането се претендира въз основа на отделен юр.факт,
различен от кредитното правоотношение, макар свързан с него, не е налице
основание да се откаже издаване на заповед по причини противоречие с разпоредбите
на ЗПК. Нито е налице съвпадение на предмета, нито на субектите на двата
договора. Различно е и основанието за изискуемост на вземането.
В
процесното заявление в т.9 и т.12 са посочени подробно обстоятелствата, въз
основа на които се претендира плащане на сумите - договор за потребителски кредит,
договор за предоставяне на поръчителство, настъпил краен падеж по договора за
кредит на 31.07.2018г. и неизпълнение задълженията на длъжника Пл.В.,
изплащането им от Ай Тръст на кредитодателя Кредисимо ЕАД на 20.11.2019г.
Изрично е посочено, че претендираните със заявлението суми се основават на
различни правоотношения – договор за кредит и договор за поръчка. Посочен е
точно размерът и основанието на вземането от страна на изпълнилият дълга на главния
длъжник поръчител, страна по договора за поръчка. Така изложените обстоятелства
обосновават извод за редовност на подаденото заявление и липса на процесуални
пречки за удовлетворяването му. Предвид горното и доколкото подаденото от
молителя заявление отговаря на изискванията на чл.410 и сл. от ГПК, настоящият
състав намира същото за основателно.
С оглед
несъвпадане крайните изводи на двете инстанции, разпореждането на ВРС в
обжалваната му част следва да бъде отменено, а искането за издаване на заповед
за изпълнение уважено за процесната сума.
В полза на жалбоподателя
следва да бъде присъдена и заплатената държавна такса по частната жалба, на
основание чл.78, ал.1 ГПК, която следва също да бъде включена в разноските по
заповедта за изпълнение.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ разпореждане
№56800/20.12.2019г., постановено по ЧГД №19523/2019г. на ВРС, XXI състав, в
частта, в която съдът е отхвърлил заявление на АЙ ТРЪСТ ЕООД, ЕИК *********,
София за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК,
по отношение на длъжника П.Д.В., ЕГН **********, Варна, за сумата от 126.14
лева, представляващи възнаграждение по договор за предоставяне на
поръчителство, сключен между Ай Тръст и П.Д.В., за обезпечаване задълженията по
договора за кредит от 29.03.2018г., сключен с Кредисимо ЕАД, като вместо това
ПОСТАНОВИ:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за
изпълнение по заявление на АЙ ТРЪСТ ЕООД, ЕИК *********, София, по чл.410 ГПК,
срещу длъжника П.Д.В., ЕГН **********, Варна, за сумата от 126.14 лева,
представляващи възнаграждение по договор за поръчка за предоставяне на
поръчителство по договор за кредит, сключен между длъжника П.Д.В. и Кредисимо
ЕАД на 29.03.2018г., ведно със сторените разноски за държавна такса по
настоящото производство в размер на 12.50 лева.
ВРЪЩА делото на ВРС за издаване на заповед за изпълнение съобразно
настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: