№ 277
гр. Русе, 07.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Дарин Н. Й.
при участието на секретаря Ширин Енв. Сефер
като разгледа докладваното от Дарин Н. Й. Гражданско дело №
20224520103650 по описа за 2022 година
Предявеният иск е с правна квалификация чл.558, ал.7 от КЗ.
Претенцията на ищеца се основава на твърдения, че на основание чл. 557,
ал.1, т. 2, б. „а“ от Кодекса за застраховането /КЗ/ са заплатили обезщетение за
имуществени вреди в общ размер на 1784,53 лв. по две щети, съответно 1330,00 лева и
454,53 лв. на две лица пострадали при ПТП, довело до щети по автомобилите им.
Виновен за произшествието бил ответникът, който управлявал лек автомобил
Фолксваген „Венто“, с регистрационен номер Р **** АМ и при движение в гр. Русе,
по бул. *** не спазил необходимата дистанция, застигнал е ударил движещия се пред
него лек автомобил Сеат „Кордоба“, който от своя страна отскочил напред и ударил
другия пострадал автомобил Фолксваген „Голф“. Ответникът нямал сключена валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ за управлявания от него автомобил. Поради
това и на осн. чл. 558, ла.7 от КЗ същият следвало да заплати на ищеца стойността на
изплатените от него обезщетения на пострадалите лица. Претендира се за осъждането
му да направи това, ведно със законната лихва и разноските по делото.
Ответникът Р. И. Б. оспорва иска. Счита, че не е виновен за настъпилото ПТП.
Признава, че ищецът е заплатил обезщетение за вредите по другите два автомобила,
участвали в произшествието и така е встъпил в правата на увредените лица. Признава,
че към момента на произшествието е нямал валидна застраховка „Гражданска
отговорност“. Оспорва да е бил поканен от ищеца за възстановяване на изплатените от
него суми. Оспорва оценката на щетите по другите два автомобила по представените
документи от ищеца, като счита, че щетите са на по-.ниско стойност. Твърди, че не е
1
подписвал протоколите за ПТП, представени от ищеца. Признава, че на посочената
дата е управлявал автомобила си на бул. ***, че е валяло дъжд и пред него се е движел
автомобил с висока проходимост. Забелязал е, че са се включили задните светлини на
автомобила пред него, което означавало, че водачът е задействал спирачките. Той също
намалил, но автомобилът пред него рязко излязъл наляво от пътното платно на
тревната площ и тогава пред себе си видял два спрели автомобила и водачите им, които
били отвън и разговаряли. РазС.ието между него и тях не било достатъчно да спре и
мокрия път го поднесъл. Не можал да спре и ударил лекия автомобил Сеат „Кордоба“,
който от своя страна блъснал разположения пред него лек автомобил Фолксваген
„Голф“. Твърди обаче, че в момента на удара автомобилът пред него е бил спрял,
защото вече бил ударил по-предния автомобил. Твърди, че не се е обаждал на
полицията, но след произшествието са пристигнали полицейски служители. Поискали
му документи за проверка, след което потеглил със собствения си автомобил, тъй като
било възможно да се движи на собствен ход. Другите двама водачи останали на
местопроизшествието. Така били съставени протоколите за ПТП, които той не бил
подписвал.
За да се произнесе съдът съобрази следното:
От събраните по делото писмени доказателства, свидетелски показания,
заключения на автотехническа и графологична експертизи, а също и от самото
становище на ответника по отговора на исковата молба е видно, че на **** г. в гр.Русе
е настъпило ПТП, тип „верижна катастрофа“, при което ответникът управлявайки лек
автомобил Фолксваген „Венто“, с регистрационен номер Р **** АМ при движение по
бул. *** № *** е ударил предностоящ автомобил Сеат „Кордоба“, който от своя страна
отскочил напред и ударил друг предностоящ автомобил - Фолксваген „Голф“. В такава
насока са не само отразените обстоятелства в приетите по делото 2 бр. протоколи за
ПТП, но и показанията на разпитаните свидетели, заключението на автотехническата
е-за, а дори частично и становището на ответника в отговора на исковата молба.
Действително от показанията на свидетеля П. се потвърждават
изявленията на ответника, че преди на настъпи сблъсъка друг автомобил, движещ се
преди този, управляван от ответника е застигнал автомобилите Сеат „Кордоба“ и
Фолксваген „Голф“, които са били спрели, не е спрял и ги е изпреварил, минавайки
през тревна площ от ляво. Същевременно от показанията на свидетелите П. и Т. е
видно, че от дясната страна платното е било затворено, защото са се сменяли лампи на
осветлението, а движението било в лява лента. Видно е още, че това е било означено
по начин, който позволява водачите да съобразят поведението си и да намалят
скоростта – „Видях поставени конуси още от далеч, още преди завоя видях конусите в
дясната лента. Имаше работници покрай стълбовете. Правеха нещо. Видях, че вече
автомобилите намалят, спират ……“ – св.П.. От показанията и на двамата свидетели
2
е видно, че освен това е валяло и пътната настилка е била мокра. При така
установеното е видно, че поведението на ответника е било в нарушение на правилата за
движение, уредени в ЗДвП. Несъмнено е налице нарушение от страна и на водача,
който е заобиколил отляво спрените автомобили, преминавайки през тревната площ,
но това обстоятелство не се отразява на вината на ответника и размера на
отговорността му спрямо пострадалите, защото съгласно чл.53 от ЗЗД ако увреждането
е причинено от неколцина, те отговарят солидарно.
Пълномощникът на ответника по делото е оспорил представените по делото
протоколи от ПТП и иска същите да се изключат от доказателствения материал по
делото. По отношение на това възражение на първо място съдът счита, че е
неоснователно, защото не е налице основанията по чл.183, ал.1 от ГПК за изключване
на документ в препис поради непредставен оригинал. Става въпрос за стандартен
образец на протокол за ПТП, който се съставя в три екземпляра от полицейския
служител като само един от тях е изписан с химакална паста, а другите два се създават
едновременно с него по способа „индиго“. Това се установява и от показанията на
св.Г.. Именно такива оригинални документи, съставени от св.Г. и св.В. в качеството им
на пътни полицаи на момента са налице, представени са по делото и са изследвани от
вещото лице по приетата графологична е-за, заключението на която не е оспорено от
ответника и установява, че протоколите са подписани от него. На следващо място
съдът счита, че дори да не се вземат предвид установените с протоколите за ПТП
обстоятелства, то от показанията на свидетелите П. и Т. е видно, че управляваните от
тях автомобили са били в покой при сблъсъка. Свидетелите не са свързани и дават
показания, които кореспондират с останалите доказателства по делото, а показанията
им по отношение на това, че ответникът първо е блъснал управлявания от св.П.
автомобил и именно така той е блъснал предностоящия автомобил, управляван от св.Т.
кореспондират помежду си –
„…..спирах вече, тотално, и изведнъж само видях отзад само едни фарове.
Хванах се за волана, профуча край мен една кола, а друга ме удари отзад. Аз от
удара се ударих в колегата пред мен….. След като се възпроизведе този сблъсък, на
този който ме удари отзад - Р., тогава аз минах напред и ударих предната кола. Не
мога да кажа със сигурно дали бяха два или един удар. От удара тръгна напред
колата и се удари в предната кола. Получи се откат директно като ме удариха
отзад. Не мога да преценя дали имаше втори удар след отката….“- св.П. и
„…..В колата с мен имаше един колега возех. Говорехме си. Бяхме спрели. В
един момент усетих удар, след това още един. При удара погледнах в огледалото за
задно виждане. Видях само това момче, което беше зад мен. Другото момче, което се
казва Р. не го видях. Излязох от колата. Видях това момче и викам „какво направи бе
момче“, а той вика „не, той този зад мен ме удари“. Между двата удара нямаше и
3
секунда време. Първият удар беше по – силен според мен. Колата два пъти беше
блъсната. Разликата във времето между двата удара е секунда, като ме удари
колата, като се дръпна назад и след малко пак ме удари…“ - св.Т..
От показанията и на двамата свидетели е видно, че двата автомобила не са се
блъснали преди да бъдат блъснати от ответника, т.е. не са налице щети по автомобила
на св.Т., за които да не отговаря ответника, а св.П.. Видно е, че се е получил откат от
удара между автомобилите на двамата свидетели, след който в много кратко време
(около секунда) между тях настъпва втори удар, който е възприет от св. Т., а св. П. не е
категоричен. Този извод се потвърждава и от заключението на вещото лице Н. по
приетата автотехническа е-за. С оглед на установеното по делото съдът счита, че
ответникът следва да понесе отговорност за всички вреди и по двата автомобила, а не
само за тези по автомобила на св.П. и за част от вредите по автомобила на св.Т.. От
значение е и обстоятелството, че за процесното ПТ не са съставени само протоколи за
ПТП, но е издадено и наказателно постановление, с което на ответника са наложени
наказания за нарушаване на изискванията на чл.23, ал.1 от ЗДвП и осъществяване
състава на нарушението по чл.179, ал.2, пр.2 от ЗДвП по отношение и на двата
увредени автомобила.
По отношение размера на вредите съдът изцяло кредитира заключението на
вещото лице Н.. Със същото се установява, че действителната пазарна стойност на
имуществените вреди, причинени при ПТП на **** г. са, както следва: за лек
автомобил л.а. Сеат Кордоба" с ДК№ ЕН **** ВН към датата на застрахователното
събитие - 2336,60 лв., като по отношение на този автомобил е налице пълна щета –
т.нар. „тотална щета“, при което положение обезщетението е в размер на 70% от
действителната стойност на автомобила, т.е. 1330,00 лв., а за другия автомобил –
391,60 лв. Общият размер на двете суми е 1 721,60 лв., до който размер искът е доказан
по основание и размер и следва да се уважи, а за горницата до1784,53 лв. – да се
отхвърли.
Разноските по делото се дължат между страните съразмерно на
уважената/отхвърлената част от исковете – 96,47% към 3,53%, при което положение от
общо направени разноски в размер на 451,38 лв. ищецът има право на разноски в
размер на 435,45 лв., а от общо направени разноски в размер на 880 лв. ответникът има
право на разноски в размер на 31,06 лв., с оглед на което по компенсация в полза на
ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 404,39 лв.
По изложените съображения СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА Р. И. Б., ЕГН:********** от гр.Русе, на осн. чл.558, ал.7
4
от КЗ, да заплати на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД София, представляван от изп. директори
Максим Колев и Стефан Стоилков сумата от 1 721,60 лв. – изплатени от фонда
обезщетения за щети по два пострадали автомобила за ПТП от **** г., ведно със
законната лихва върху сумата от 08.07.2022 г. както и 404,39 лв. – разноски по
компенсация по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Русе в двуседмичен
срок от връчването на препис на страните пред РОС.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5