Решение по дело №815/2017 на Районен съд - Айтос

В съдебно заседание ищцовото дружество, не се представлява. Чрез пълномощника си, в няколко писмени молби поддържа предявения иск и заявените доказателствени искания. Подробни съображения по съществото на спора са развити в представените по делото писмени становища.

В съдебно заседание ответникът Н.З. лично и  чрез пълномощника си адв.А. поддържа изразеното становище, че искът е неоснователен.

По делото е приложена застрахователна полица № 07108126565 за задължителна застраховка „Гражданcкa отговорност” на aвтомoбилистите, според която между ищцовото застрахователно дружество и собственика на управлявания при ПТП от ответника Н.З.  лек автомобил „Алфа Ромео” с ДК № *** е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” със срок на действие на договора от 06.03.2008 г. до 05.03.2009 г., т.е. включващ датата на инкриминираното деяние – 24.05.2008 година.

По делото са изслушани съдебно-икономическа експертиза и съдебно-графическа експертиза, чиито заключения съдът кредитира като компетентни и обосновано изготвени, а също и неоспорени от страните. С оглед възприемане за експертното заключение на СГрЕ и при гореизложените съображения, съдът намира за установена неистинността на оспореното от ответника по реда на чл.193, ал.2 ГПК писмено доказателство - Застрахователна полица № 07108126565 от 05.03.2008г., сключена между С. И. С., в качеството на застрахован и   „Застрахователно дружество Евроинс” АД като застраховател.

Съгласно изготвеното категорично заключение на ВЛ Х.С., при извършено сравнително графическо изследване се е установило, че  подписът на „застрахован” върху процесната полица не е изпълнен от лицето С. И. С., ЕГН **********. Ето защо и на основание чл.194 от ГПК съдът  признава представената застрахователна полица за неистински документ, поради което я изключва от доказателствата по делото.

Въз основа на така възприетата по делото фактическа обстановка от правна страна съдът прави следните изводи:

Предявени са обективно и пасивно субективно съединени искове с правно основание чл. 274, ал.1 от КЗ (отм.) и чл. 86 от ЗЗД, които са допустими, но неоснователни по следните съображения:

Регресният иск по чл.274, ал.1, т.1 от Кодекса на застраховането (отм.) е искът на платилия застрахователното обезщетение застраховател срещу причинителя на вредите, когато същите са причинени от лице, което при настъпване на пътно-транспортното произшествие е управлявало моторното превозно средство след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма. Фактическият състав, водещ до възникване на материалноправното притезание в полза на застрахователя да търси по пътя на регреса от прекия причинител (деликвента) заплащане на това, което е заплатил на увредения, завършва от момента, в който застрахователят реално е заплатил на увредения застрахователното обезщетение. От този момент се поражда регресното му право. За да се ангажира отговорността от застрахователя към деликвента следва да са налице следните предпоставки: осъществен деликт от страна на прекия причинител на вредата, включващ негово противоправно поведение, вреда и причинно следствена връзка между вредата и поведението на деликвента и вина, както и наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между застрахователното дружество-ищец и собственика на МПС.

Безспорно се установи, а и този релевантен факт не бе спорен по делото, че ищецът е заплатил обезщетение на увредените лица (в хода на образувано изп.дело – чрез ЧСИ И.Б.) в периода от 26.11.2012г. до 06.12.2012г. Ето защо и направеното от ответника възражение за погасяне на задължението му към застрахователя по давност не е основателно доколкото към момента на завеждане на иска пред СРС - 17.05.2017 год. петгодишният давностен срок не е бил изтекъл.

По правния въпрос дали е осъществен сложният фактически състав на непозволеното увреждане по смисъла на материално правна норма на чл. 45 от ЗЗД в четирите й елемента (противоправно поведение, вреда, причинна връзка между поведението и вредата и вина) следва да се отбележи, че по аргумент на чл. 300 от ГПК обсъдените по-горе съдебни актове (влязла в сила присъда и решения) имат задължителна обвързваща сила за гражданския съд. Ето защо в настоящото производство следва да се приеме за установи, че са налице предпоставките на деликта относно факта на извършването му, неговата противоправност и виновност на дееца. Тук е момента да се посочи, че при условията на принципа на непосредственост  по делото бяха изслушани съдебно-икономическа и съдебно-графическа експертизи.

След анализа на всички доказателствени средства безспорно се установи, че в резултат на противоправното поведение на водача на автомобила и доколкото същият е управлявал МПС в процесния момент в пияно състояние, тоест в нарушение на правилата за движение по пътищата, е настъпило описаното в обстоятелствената част на исковата молба пътнотранспортно произшествие, чийто механизъм е подробно изяснен от вещото лице (автоексперт) в хода на наказателното приоизводство. От тук следва правният извод за наличие на причинно-следствена връзка между противоправното поведение и вредата. Презумпцията за вина в хипотезата на чл. 45, ал.2 от ЗЗД не бе оборена.

В тежест на ищеца бе и същия успя да установи (посредством изслушаната съдебно-икономическа експертиза и писмени доказателства), че застрахователят е платил претендираната от ответника по настоящия иск сума, съставляваща застрахователно обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди в резултат на осъществено застрахователно събитие.

При така установените факти исковата претенция макар допустима, следва да бъде отхвърлена като съдът я намира за неоснователна, поради следните съображения: както се посочи, за да се ангажира отговорността на застрахователя към деликвента следва да са налице освен установените вече предпоставки - осъществен деликт от страна на прекия причинител на вредата, включващ негово противоправно поведение, вреда и причинно следствена връзка между вредата и поведението на деликвента и вина, така също и наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между застрахователното дружество-ищец и собственика на МПС.

Спорният въпрос по делото, от който зависи неговия изход, се свежда именно до това дали в конкретния случай е било налице валидно застрахователно правоотношение между застрахователното дружество-ищец  „Застрахователно дружество Евроинс” АД и собственика на МПС – С. И. С., в качеството на застрахован. Кредитирайки изготвеното категорично заключение на ВЛ Х.С., при извършено сравнително графическо изследване на Застрахователна полица № 07108126565 от 05.03.2008г. (посочена за основание за предявения иск) и признавайки я за неистински документ, съдът я изключва от доказателствата по делото.

При това положение и при липсата на каквито й да било други доказателства, сочещи на противното, ищцовата страна не успя да установи изгодния за себе си факт, че е налице валидно сключена между „Застрахователно дружество Евроинс” АД като застраховател и С. И. С., в качеството на застрахован със застраховка ГО.

Предвид изложеното съдът намира, че предявените при условията на обективно и субективно кумулативно пасивно съединяване искове - както за главния с правно основание чл. 274, ал.1,т.1 от КЗ (отм.) и чл. 45 от ЗЗД, така и акцесорния - за присъждане на законна лихви, считано от датата на предявяване на иска са неоснователни и недоказани, поради което и следва да бъдат отхвърлени изцяло.

При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника З. сумата от 830,00 (осемстотин и тридесет) лв. - разноски по делото за адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

Мотивиран от гореизложените съображения, Айтоският районен съд

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца „Застрахователно дружество Евроинс” АД, вписано в ТР с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С., ***, представлявано от Й.Ц. – изпълнителен директор и Р.Б. – изпълнителен директор, иск за осъждане на  ответника Н.Е.З., ЕГН **********, с посочен адрес: *** да заплати на ищцовото дружество „Застрахователно дружество Евроинс” АД сумата от 10 000,00 (десет хиляди) лева (частичен иск от 50 000лева), представляваща частично претендираната сума от изплатено застрахователно обезщетение на правоимащите, по задължителна застраховка „Гражданcкa отговорност” на aвтомoбилистите, с полица № ********** от 05.03.2008г., покриващa отговорността на винoвния водач, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателно изплащане на дължимото, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

На основание чл.194 от ГПК признава Застрахователна полица № ********** от 05.03.2008г. на  „Застрахователно дружество Евроинс” АД за неистински документ, поради което я изключва от доказателствата по делото и разпорежда изпращането й, ведно с препис от настоящото решение на Районна прокуратура – Айтос.

ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Евроинс” АД, вписано в ТР с ЕИК *** да заплати на Н.Е.З., ЕГН **********, сумата от  830,00 (осемстотин и тридесет) лева, съставляваща сторени по делото съдебно-деловодни разноски.