Решение по дело №558/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.243 ал.7 от НПК.

С определение №117/23.08.2011 г. по ч.н.дело №936/2011 г., Кърджалийският районен съд е отменил постановление от 01.08.2011 г. на Районна прокуратура – К. за прекратяване на досъдебно производство по ДП № * г. по описа на ОД на МВР – К. водено срещу И. Д. Б. от Г. за престъпление по чл.172а, ал.1 от НК и е върнал делото на Р. за доразследване.

Против така постановеното определение е постъпил частен П. от прокурор от Районна прокуратура – К., в който се твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Съда бил посочил в мотивите си, че като управител на „Т.” ООД обвиняемия И. Б. носел отговорност за използването в търговския обект на обекти на интелектуалната собственост и бил длъжен да упражнява контрол върху работата на служителите си в това отношение. Твърди се, че доколкото накаþателната отговорност на физическо лице за извършено от него конкретно деяние следвало да се преценява въз основа на доказателствата за конкретни негови действия, осъществяващи състава на престъплението, то отговорността на управителя за дейността на търговския обект не би могла да обоснове негова наказателна отговорност. Предлага се въззивния съд да отмени протестираното определение на РС – К. и да потвърди постановлението на Р..

След преценка на доказателствата по делото, съдът установи следното:

С постановление от 17.05.2011 г. И. Д. Б. е бил привлечен за обвиняем в извършване на престъпление от общ характер за това, че на 17.11.2010 г. в Г. разпространявал чужд обект на авторско право – компютърни програми M., подробно описани, на обща стойност 2 127.01 лева, без необходимото съгласие на носителя на съответното право – „М. – Б.” ЕООД, престъпление по чл.172а, ал.1 от НК.

По досъдебното производство са извършени редица процесуалноследствени действия – разпити на свидетели, разпит на обвиняем, авторскоправна експертиза; събрани са множество писмени и веществени доказателства.

От събраните по делото доказателства се установява, св.В. А. е закупил от „Т.” ООД – К., с управител обв.И. Б. компютърна конфигурация, върху която след закупуването й, инсталирал компютърни програми M. без съгласието на носителя на съответното авторско право. На 15.11.2010 г. св.А. направил рекламация и върнал в магазина закупената от него компютърна конфигурация, поради проблем със захранването, за което били съставени съответни протоколи. Същият ден конфигурацията била отремонтирана като дефекта се оказал незначителен и обв.Б. върнал същата в магазина за продажба и съответно на 17.11.2010 г. компютърната конфигурация, ведно с инсталираните на нея от св.А. нелизензирани програми била продадена от продавач-консултанта – св.К. на св.Я. В момента на продажбата и предаването на компютъра била извършена проверка от полицейските служители в процеса на която се установил инсталирания нелизенциран софтуер. Обвиняемият твърди, че не е знаел за съществуването на инсталираните компютърни програми без съгласието на носителя на авторското право, като обясненията му се подкрепят от показанията на св.А. Св.М. Я. твърди, че при закупуване на компютърната конфигурация продавача й е обяснил, че я продават с инсталиран софтуер - W. и програми, а след пристигане на полицейските служители и в тяхно присъствие, същият й е обяснил, че софтуера е нелицензиран и затова компютъра трябва да се предаде на полицията. Продавач-консултанта – св.К. твърди от своя страна, че не бил казвал на клиентката /св.Я./, че закупеният от нея компютър има инсталиран някакъв софтуер – било то лицензиран или нелизенциран.

При така извършеното разследване и събраните доказателства, наблюдаващия делото прокурор е стигнал до заключението, че от последните не може да се направи обоснован извод, че обв.Б. е извършил посоченото престъпление, а още по малко да е извършено от него умишлено, поради което и е прекратил наказателното производство водено срещу същия за престъпление по чл.172а, ал.1 от НК.

С протестираното определение Кърджалийският районен съд е приел, че постановлението за прекратяване на наказателното производство е неправилно и необосновано, поради което го е отменил и съответно върнал делото на РП – К. за доразследване, респективно до надлежно обосноваване отговорността или липсата на такава на обвиняемия за осъществяване на процесното деяние.

При тези данни въззивната инстанция намира, че протеста е неоснователен.

В определението на РС – К. е посочено, че делото следва да се върне за доразследване без обаче да е посочено в какво да се изрази то. В тази връзка настоящия състав счита, че при проведеното разследване са останали неизяснени редица обстоятелства, които са от значение за разкриване на обективната истина по делото. Така липсват доказателства, че процесния компютър първоначално е бил закупен от св.В. А., който твърди, че инсталирал нелицензираните програми. Представените в тази връзка гаранционна карта и протоколи за рекламация и сервиз на въпросни  компютър не установяват факта на извършена преди това покупко-продажба на същия. Не е установено на какво се дължи разликата в представените по делото две гаранционни карти, касаещи, както се твърди една и съща компютърна система. Така в тази издадена на св.А. е изписано общо компютърна система с гаранционен срок – 24 месеца, а в издадената такава на св.Я. е изписан всеки от елементите включени в системата и съответно гаранционния срок на всеки от отделните компоненти. Не е установено също така на какво се дължи разминаването в датите на инсталираните обект на проверката две компютърни програми, M. на 15.11.2010 г., M. инсталирана на 16.11.2010 г., видно от експертизата, като в същото време се твърди от обвиняемия и св.А., че на 15.11.2010 г. поради дефект компютъра е върнат в магазина на „Т.” ООД, Г.. Или, обясненията на обв.Б. и показанията на св.А. се опровергават от заключението по извършената авторскоправна експертиза, но това обстоятелство не е констатирано в постановлението на прокурора. В постановлението за прекратяване на делото не е констатирано и противоречието в показанията на св.Я. и св.К., поръчания и продаден компютър на първата с договорката за инсталиран софтуер W. и програми ли е била или както твърди продавач-консултанта в магазина К., подобна уговорка е нямало. Също така в тази връзка следва да се посочи, че не е установено и възможно ли е компютъра закупен от св.Я. да бъде включен, за да се провери дали работи без да се установи, че на него са инсталирани процесните програми.

Изложеното налага извода, че разследването не е извършено обективно, всестранно и пълно, като са останали неизяснени редица обстоятелства от значение за разкриване на обективната истина по делото. Едва след изясняването на възникналите по делото противоречия и съмнения и след като се извърши преценка да всички доказателства по отделно и в тяхната съвкупност следва да се пристъпи към определяне на крайните изводи от проведеното предварително производство и съответно се прецени дали има извършено деяние осъществяващо състава по чл.172а, ал.1 от НК и ако има кой е неговия автор.

Предвид изложеното, съдът следва да допълни протестираното определение със дадените в настоящото определение задължителни указания.

Ета защо и на основание чл.243, ал.7 от НПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение №117/23.08.2011 г. по ЧНД № 936/2011 г. по описа на К. районен съд, като го допълва В ЧАСТТА му, с която е върнато за доразследване на прокурора със следното: да се изпълнят дадените задължителни указания в настоящия съдебен акт.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.