Р Е Ш Е Н И Е
№…………
20.12.2018 г. ГР. П Л Е В Е Н
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
на единадесети декември две
хиляди и деветнадесета година
В открито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ПЕТРАКИЕВ
Секретар: ДАФИНКА БОРИСОВА
Прокурор: ……………………………
като разгледа докладваното от съдията
ПЕТРАКИЕВ
Т.Д. № 205 по описа за 2019
година
за да се произнесе взе предвид
следното:
Иск
с правно осн. чл. 226 ал.1 от КЗ /отм./ във вр. с чл. 52 от ЗЗД.
Пред Плевенския окръжен съд е постъпила искова молба от
З.Х.М. национален номер 08140081421, изд. На
26.10.2011г. род. на ***г. в Сирия, с постоянен адрес Република Сирия,
с.Кардахол, ул.“Баб – Ал Хадид“ №29, чрез адв.С.И., представляващ Адвокатско
дружество „С.И. и партньори“ ЕИК *********, със съдебен адрес *** офис
– партер против Застрахователна компания „Лев
инс“ АД , ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр.София бул.“Черни връх“ №51Д, представлявано от изп. директор
Мария Масларова – Гъркова по иск с
правно основание чл.226 ал.1 от КЗ/отм./ за сумата от 80000лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди – душевни болки и страдания, поради смъртта на внук й
Ахмат Делбрин Исмаил, настъпила в следствие на пътно-транспортно произшествие
от 17.07.2014г., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата
на увреждането 17.07.2014г. до окончателното й изплащане. Претендира се и
присъждане на деловодни разноски.
В исковата молба се
твърди, че на 17.07.2014г. около 07.00ч. на главен път София-Русе, пътен
участък ПП І-3км.76+340 край с.Гривица, обл.Плевен водачът на л.а. „Рено Меган
Сценик“ с рег.№СА 8827 СК Халед Абдалла Мустафа Саррауи без видима причина
навлязъл в насрещната лента за движение. Последвал удар с движещия се насреща в
собственото си платно товарен автомобил „МАН“ модел ТГХ 18.480БЛС с рег.№СА2654
НР с прикачено към него полуремарке, управляван от Михаил Димитров Михайлов. В
следствие на това ПТП още на място е настъпила смъртта на водача Халед Саррауи
и на пътуващите с него сирийски граждани с хуманитарен статут в РБ Делбрин
Исмаил Нуралдин и детето му Ахмат Делбрин Исмаил с ЕГН**********. Пътувалите в
същия автомобил Уина Рамо Сюлейман – съпруга на Делбрин Исмаил и Шейма Делбрин
Исмаил – тяхна дъщура били отказари за болнично лечение в УМБАЛ „Д-р Георги
Странски“ ЕАД гр.Плевен. На 26.07.2014г. в болницата починала и Уинда.
Образувано е досъдебно производство №Д-151/2014г. по описа на ОП-Плевен.
Установено е, че единствена причина за настъпване на ПТП е бездействието на водача
Халед Саррауи при отклоняване на автомобила в ляво, като и той единствен носи
вина. Наказателното производство е прекратено на осн. чл.243 ал.1 т.1 вр. с
чл.24 ал.1 т.4 от НПК, поради неговата смърт. Управляваният от Саррауи
автомобил притежавал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с
ответното дружество по полица №22113002317970 от 23.09.2013г. Заявява, че като
баба по бащина линия на загиналия Ахмат Делбрин Исмаил понася много тежко
загубата, като скръбта не отшумява и е неин ежедневен спътник. Заявява също
така, че с покана вх.№10636/25.07.2018г. е предявила претенция за изплащане на
неимушествени вреди от застрахователя, но досега не са изплатени такива.
Ответникът
„Лев инс“ АД възразява, че искът е
недопустим в частта над предявените 5000лв. и алтернативно, че претенцията е
неоснователна. Счита, че с разпоредбата на §96 от ПЗР на КЗ искът е нормативно
ограничен на 5000лв. и следователно не може да се предявява в по-висок размер.
Алтернативно оспорва наличието на кумулативно изискуемите предпоставки съгласно
ТР1/2016г. на ОСГТК на ВКС, а именно „трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия“, както и „Да търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени“, като
тези обстоятелства да са „по изключение“. Счита, че липсват доказателства,
които да обуславят тяхното наличие. Счита, че искът по размер над 5000лв. е
недопустим, а до този размер неоснователен. Счита, че не се дължи и законна
лихва върху обезщетението, защото акцесорния иск следва съдбата на главния,
като същевременно се прави възражение за изтекла погасителна давност на осн.
чл.111 от ЗЗД за частичното й погасяване.
В съдебно заседание
процесуалния представител на ищцата поддържа иска и моли за присъждане на разноски,
като представя списък по чл.80 от ГПК.
Представителя на
ответника моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, като
също претендира присъждане на възнаграждение за юрисконсулт и представя списък
по чл.80 от ГПК.
Окръжният
съд, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и
след като обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
С определение №1020/19.11.2019г.
съдът е приел за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти: механизма
на настъпване на ПТП на 17.07.2014г., смъртта на Ахмат Исмаил, вината на водача
Халед Саррауи, при същото, наличието на валидно застрахователно правоотношение
по застраховка ГО на управлявания от него автомобил към датата на настъпване на
застрахователното събитие, както и датата на покана от страна на ищцата за
доброволно уреждане на обезщетението – 25.07.2018г.
Въз основа на същите признания на
фактическата обстановка е идентична с описаната в исковата молба: На
17.07.2014г. около 07.00ч. на главен път София-Русе, пътен участък ПП
І-3км.76+340 край с.Гривица, обл.Плевен водачът на л.а. „Рено Меган Сценик“ с
рег.№СА 8827 СК Халед Абдалла Мустафа Саррауи без видима причина навлязъл в
насрещната лента за движение. Последвал удар с движещия се насреща в собственото
си платно товарен автомобил „МАН“ модел ТГХ 18.480БЛС с рег.№СА2654 НР с
прикачено към него полуремарке, управляван от Михаил Димитров Михайлов. В
следствие на това ПТП още на място е настъпила смъртта на водача Халед Саррауи
и на пътуващите с него сирийски граждани с хуманитарен статут в РБ Делбрин
Исмаил Нуралдин и детето му Ахмат Делбрин Исмаил с ЕГН**********. Пътувалите в
същия автомобил Уинда Рамо Сюлейман – съпруга на Делбрин Исмаил и Шейма Делбрин
Исмаил – тяхна дъщура били отказари за болнично лечение в УМБАЛ „Д-р Георги
Странски“ ЕАД гр.Плевен. На 26.07.2014г. в болницата починала и Уинда.
Образувано е досъдебно производство №Д-151/2014г. по описа на ОП-Плевен.
Установено е, че единствена причина за настъпване на ПТП е бездействието на
водача Халед Саррауи при отклоняване на автомобила в ляво, като и той единствен
носи вина. Наказателното производство е прекратено на осн. чл.243 ал.1 т.1 вр.
с чл.24 ал.1 т.4 от НПК, поради неговата смърт. Управляваният от Саррауи
автомобил притежавал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с
ответното дружество по полица №22113002317970 от 23.09.2013г. Ищцата е
предявила пред ответника претенция за изплащане на обезщетение за неимуществени
вреди вх.№10636/25.07.2018г.
От показанията на разпитания свидетел
Шекри Исмаил се установява, че ищцата е
баба на починалия Ахмат Делбрин Исмаил. Че той е бил нейно първо внуче,
че се е грижила за него като за свое дете, че продължава да живее в този район
на Сирия, защото там са погребани дъщеря й Уинда и внука и Ахмат. Установява
също, че дъщеря й Уинда и внука и Ахмат не са живели заедно с ищцата, а на
около 15 километра. Правили са взаимни посещения често. Твърди, че връзката
между майка и дъщеря е била доста силна и поради това и връзката с първия внук
от дъщеря й е била силна. Твърди, че Ахмат е напуснал Сирия заедно с родителите
си около 11 месеца преди смъртта му и от тогова ищцата З.М. не го е виждала.
С оглед изяснената фактическа
обстановка съдът приема за установено следното от правна страна:
Предявеният иск е с правно
основание чл.266 ал.1 от КЗ /отм./, съгласно който „Увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен,
има право да иска обезщетението пряко от застрахователя“
За да се уважи този иск следва да
са налице кумулативните предпоставки:
1) иск на увредено лице; 2) сключена застраховка "Гражданска
отговорност" на водача на МПС, причинил ПТП 3)
застрахованият да е отговорен спрямо увреденото лице.
Възражението за недопустимост на
иска над сумата от 5000лв., поради нормативното ограничение на пар.96 от ПЗР
на КЗ е изцяло неоснователно. Съгласно
пар. 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ, до влизането в сила на наредбата за
утвърждаване на методиката по чл. 493а ал. 2, обезщетението за претърпените
неимуществени вреди на лицата по чл. 493а, ал. 4 – разширения кръг лица, се
определя в размер до 5 000 лв. Съгласно пар. 96, ал. 3 от ПЗР на ЗИДКЗ, размерът на обезщетението за претърпените
неимуществени вреди от разширения кръг лица за предявените от тях съдебни
претенции в периода от 21 юни 2018 г. до влизането в сила на този
закон се
определя по ал. 1, като тези лица могат да оттеглят своите искове без
съгласието на ответника и не носят отговорност за разноски за прекратената част
от иска. В случая обаче исковата молба е предявена след визирания в нормата
период /на 15.07.2019
г. /. Освен това приложение намира и разпоредбата на пар. 22 от ПЗР КЗ, изрично
предвиждащ, че за застрахователните договори, сключени преди влизането в сила
на този кодекс – какъвто е настоящият случай /застрахователната полица №22113002317970
е със срок на действие до 23.09.2014 г. и самото ПТП е настъпило преди влизане в сила на
КЗ/, се прилагат разпоредбите на отменения КЗ. А съгласно пар. 27 от ПЗР КЗ
(отм.); , от 1 януари 2010 г. минималните застрахователни суми по
задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите
се определят - за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно
увреждане или смърт: за всяко събитие при едно пострадало лице - 1 000 000 лв.
и за всяко събитие при две или повече пострадали лица - 5 000 000 лв. Съгласно
чл. 266 /в сила от 11.06.2012 г. / (отм.); по задължителната застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите са предвидени минимални
застрахователни суми за неимуществени вреди - 2 000 000 лв. за всяко събитие
при едно пострадало лице и 10 000 000 лв. за всяко събитие при две или повече
пострадали лица.
Поради това искът не е
недопустим, доколкото е предявен от страна имаща качеството на увредено лице по
смисъла на разрешението,
дадено в Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. на ВКС по т. д. № 1/2016 г. на
ОСНГТК. Според цитираното тълкувателно решение материално легитимирани в
гражданския процес да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена
смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.05.1961 г.
и Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд, както и по
изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания,
които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
В случая ищцата е баба на
починалия Ахмат Исмаил и претендира обезщетение за неимуществени вреди за
неговата смърт.
Основният спорен
въпрос по делото е дали така установените отношения между ищцата и нейния внук
са особено близки по смисъла на ТР № 1 от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС. С
последното възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените в
Постановление № 4/61г. и Постановление на 5/69 г., е допусната като изключение.
По начало, според българските семейни традиции, връзките между бабите/дядовците
и внуците се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и
емоционална близост. Естеството на тези връзки, както и при връзките с
най-близките родственици /деца, съпруг и родители/, предполага, че бабата търпи
пряко, непосредствено и за продължителен период от време значителни по степен
морални болки и страдания от смъртта на внуците си. Правото на най-близките да
получат обезщетение не е абсолютно и не може да бъде реализирано, ако претендиращият
обезщетение не докаже, че действително е претърпял неимуществени вреди. В
отношенията между бабите/дядовците и внуците трябва да съществуват конкретни
извънредни житейски обстоятелства, в резултат на които привързаността помежду
им да е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците да е
причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и
времетраене нормално присъщите за родствена връзка между бабите/дядовците и
внуците.
В процесния
случай е доказана формалната връзка на родство между Ахмат Делбрин Исмаил и ищцата
като между баба и внук. Няма доказателства отношенията помежду им да са
белязани от извънредни обстоятелства и да излизат извън обичайната за
родствената връзка емоционална привързаност. Респ. не е доказано смъртта на Ахмат
Делбрин Исмаил да е причинила на ищцата морални болки и страдания, надхвърлящи
по интензитет и времетраене нормално присъщите за родствена връзка между баба и
внуци. Безспорно ищцата търпи загуба, но тя не е изключителна по смисъла на ТР
№ 1 от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС и не обоснова основание да се направи
изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на
Пленума на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат само
най-близките на починалия.
Според съда,
съвсем обичайно за българските семейни традиции е бабата, особена тази по
майчина линия, да помага в отглеждането на внуците си, когато са малки и те да
и гостуват през ваканциите като по-големи. Нищо извънредно няма в подобни грижи
и контакти. Сами по себе си те не предпоставят задължително изключителна
емоционална близост. Извънредни житейски обстоятелства би имало, ако например
бабата е поела напълно и трайно грижите и/или издръжката на внуците, поради
това че техните родители, независимо по каква причина, не полагат тези грижи
и/или не дават тази издръжка. В случая няма такива данни – Ахмат Исмаил и ищцата
не са живеели в едно домакинство, а дори – в различни населени места.
Обективен
критерий, който се поставя в Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. на ВКС
по т. д. № 1/2016 г., ОСНГТК, е и съпоставимостта на претърпените от ищците
болки и страдания с тези, които търпят или биха търпели най-близките – съпруг,
деца, родители.
В тази връзка събраните
доказателства са единствено показанията на разпитания свидетел Шекри Исмаил,
който е роднина по сватовство и макар да не може да се приеме, че е пряко
заинтересован от изхода на делото не съобщава за такива дълбоки емоционални
отношения между баба и внук, които за водят до изключителност и продължителност
на болките и страданията, които ищцата търпи в следствие на неговата смърт. От
неговите показания става ясно, че дори когато са живели в Сирия Ахмат и
родителите му не са живеели заедно с ищцата. Действително твърди се, че често
са я посещавали, но не се установява конкретна ритмичност или обичайно време за
престой при нея. Свитетелят заявява, че тя продължава да скърби, но не трябва
да се забравя, че освен внука й в същото ПТП е загинала и дъщеря й и това е
също факт от който търпи болки и страдания. Тези болки и страдания не могат да
бъдат разделени и да се посочат за кого точно скърби неутешимо ищцата. Факт е,
че за период близо година /около 11 месеца/ преди смъртта на Ахмат, той е
напуснал Сирия заедно с родителите си и през цялото това време не е поддържал
близки отношения с баба си, защото са живеели в гр.София в емигрантски лагер, а
З.М. е останала в Сирия.
Така установените
факти, не позволяват на съда да приеме, че са налице предпоставките основаващи
уважаване на предявения иск, поради което същият се явява недоказан по своето
основание и като такъв следва да бъда отхвърлен.
Предвид изхода на процеса ищцата следва да бъде осъдена да заплати на
ответното дружество деловодни разноски на осн. чл.
78, ал.8 от ГПК в размер на 100лв. –
възнаграждение на юрисконсулт.
Водим от горното,
съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ
/отм./ вр. с чл.52 от ЗЗД иск от З.Х.М.
национален номер 08140081421, изд. На 26.10.2011г. род. на ***г. в Сирия, с
постоянен адрес Република Сирия, с.Кардахол, ул.“Баб – Ал Хадид“ №29, против Застрахователна компания „Лев инс“ АД , ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр.София бул.“Черни връх“ №51Д, представлявано
от изп. директор Мария Масларова – Гъркова за сумата от 80000лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди – душевни
болки и страдания, поради смъртта на внук й Ахмат Делбрин Исмаил, настъпила в
следствие на пътно-транспортно произшествие от 17.07.2014г., ведно със
законната лихва върху тези суми, считано от датата на увреждането 17.07.2014г.
до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на осн.чл.78 ал.8 от ГПК З.Х.М. национален номер 08140081421, изд. На
26.10.2011г. род. на ***г. в Сирия, с постоянен адрес Република Сирия,
с.Кардахол, ул.“Баб – Ал Хадид“ №29, ДА ЗАПЛАТИ на Застрахователна компания „Лев инс“ АД , ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр.София бул.“Черни връх“ №51Д, представлявано
от изп. директор Мария Масларова – Гъркова
деловодни разноски от 100лв. – възнаграждение на
юрисконсулт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
АС-В.Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Преписи
от решението да се връчат на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: