Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 517
21.10.2021
г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Хасково, в открито съдебно заседание на двадесет и първи септември две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
Съдия:
АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
при секретаря Ангелина Латунова,
като разгледа докладваното от съдия
Митрушева
адм. дело № 221 по описа за 2020
година на Административен съд - Хасково,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона
за здравето (ЗЗ).
Образувано е по жалба на П.Г.А., ЕГН : **********, с адрес: ***, против Експертно
решение № 20057 от зас. № 005 от 09.12.2019 г. на НЕЛК, Специализиран състав по
Нервни, Очни и ССЗ, с което е потвърдено Експертно решение № 1376 от заседание
№ 129/17.09.2019 г. на първи състав на ТЕЛК към МБАЛ - Хасково.
Жалбоподателят посочва, че с
обжалваното експертно решение е потвърдено експертното решение на ТЕЛК -
Хасково, без да е извършена реална проверка на медицинската документация и
евентуално направен преглед, както и без да са анализирани и изложени мотиви по
наведените от жалбоподателя твърдения и факти, като поради това решението на
НЕЛК било немотивирано. Процесното ЕР на НЕЛК било и неправилно и
незаконосъобразно, като съображенията, които жалбоподателят изтъква в подкрепа
на тези си доводи, са следните:
На първо място, административният орган в
лицето на НЕЛК, не спазил правилата на Наредбата за медицинската експертиза
(НМЕ), като не били предприети всички действия относно правилната преценка на
състоянието на жалбоподателя, а именно не било взето предвид безспорното
наличие на увреждане като курсант, младши-сержант във ВНВВУ - Долна Митрополия
през 1978 г. Това обстоятелство не само не се отричало в двете ЕР на ТЕЛК и на
НЕЛК, но и безспорно се доказвало от Решение № 881/16.06.2006 г. на ВКС,
постановено по гр. д. № 725/2005 г. Безспорно било установено увреждане,
настъпило по време на учебни занятия, когато жалбоподателят претърпял
злополука, изразяваща се в гръбначно-мозъчна травма в шийната област с фрактура
на прешлени, довели постепенно и трайно до невъзможност да извършва движения и
с четирите крайника. След операция през 1979 г. бил признат за негоден за
летателна служба, но приключил обучението си и постъпил на служба в структурни
поделения на МНО с офицерско звание. След поредна операция във ВМА - София през
1993 г. с протоколно решение на Централна военно-лекарска комисия бил признат
за негоден за военна служба и бил изключен от военен отчет. С оглед тези
обстоятелства с ЕР на ТЕЛК - Хасково № 8275 от 30.01.2001 г. му била определена
95 % намалена работоспособност, а с ЕР на ТЕЛК № 4364 от 23.12.2003 г. след
преосвидетелстване била приета 95,5 % ТНР с водеща диагноза счупване на
гръбначния стълб с увреждане на гръбначния мозък.
Както се приемало в решението на
ВКС, посочено по-горе, като курсант във висше военно училище, жалбоподателят
бил приравнен на военнослужещ, което обстоятелство се основавало на факта на
успешното му абсолвиране след срока на обучението и придобиване от негова
страна на офицерско звание. Или увреждането безспорно настъпило по време на
военна служба.
Безспорно също така увреждането
довело до ТНР, видно от горепосочените ЕР на ТЕЛК още през 2001 г. Към датата
на първоначалното увреждане не била извършвана оценка на състоянието му и на
степента на намаляване на работоспособността му, поради което не можело да се
приеме, както се сочело от НЕЛК, че в Решение 881/16.06.2006 г. на ВКС,
постановено по гр. д. 725/2005 г. по описа на съда, се приемало, че обезщетение
се присъжда за ексцес, който бил нещо различно от влошеното му състояние
вследствие на първоначалното увреждане. В решението си съдът посочил, че „Съгласно
приетото заключение на съдебно-медицинската експертиза и обясненията на вещото
лице в съдебно заседание състоянието на ищеца, обусловило инвалидизиране по ЕР
на ТЕЛК от 30.01.2001 г., е било
фактически налице още след операцията през 1992 г., без да се постигне трайно
подобрение до 2001 г. Прието е, че е налице ексцес, но към 1992 г., а не
съгласно признатото по решението на ТЕЛК“. Също така в горепосоченото решение
на ВКС се сочело, че „Налице е влошаване на здравословното състояние спрямо
състоянието, резултат от първоначалното травматично увреждане...“, както и „Видно
от заключението на приетата медицинска експертиза, влошаването е пряк резултат
от травмата на гръбначния стълб, претърпяна от ищеца през 1978 г.“ Тоест било
безспорно, че увреждането и намалената работоспособност са в резултат от
травмата на гръбначния стълб, претърпяна през 1978 г.
Жалбоподателят счита, че ТЕЛК, а
впоследствие и НЕЛК, следвало да съобрази горното и да постанови военна инвалидност,
поради безспорното съществуване на причинна връзка с увреждането през 1978 г.
На второ място, в ЕР на НЕЛК и в
това на ТЕЛК напълно неясно бил мотивиран отказът да се приеме причинна връзка
- военна инвалидност. В обжалваното ЕР на НЕЛК само схематично се посочвало, че
„На основание чл. 73, ал. 1, т. 3 от НМЕ, при определяне на военна инвалидност,
ТЕЛК и НЕЛК се произнасят по причинна връзка въз основа на следните документи -
решение на ведомствената медицинска комисия или документа от командването на
военната част, на която лицето е съдействало, или съдебно решение. Следователно
под съдебно решение следва да се разбира такова постановено във връзка с
признаване на причинна връзка военна инвалидност. В случай приложеното съдебно
решение № 881/16.06.2006 г. на ВКС е постановено по друг повод, а именно
гражданско дело на основание чл. 51, ал. 3 във връзка с чл. 49 от ЗЗД за
обезщетение на имуществени вреди от ексцес.“.
Действително, съгласно посочената
разпоредба на чл. 73, ал. 1, т. 3 от НМЕ, причинната връзка се изследвала от
ТЕЛК и от НЕЛК. В конкретния случай обаче същата била безспорно доказана. Формално
НЕЛК не признавала причинна връзка - военна инвалидност поради това, че в
осъдителната си част решението третирало присъждане на обезщетение. НЕЛК обаче
не съобразявало обстоятелството, че това обезщетение се присъждало в резултат
на деликт/увреждане и съдът, за да постанови осъдителното решение, изследвал
кога и при какви условия настъпило увреждането, при какви обстоятелства, до
какво довело и дали е налице причинна връзка между увреждането и резултата.
Тези обстоятелства били безспорно установени от съда, а именно, че увреждането
през 1978 г. довело до влошеното здравословно състояние, последвалото влошаване
на състоянието, настъпилия ексцес и всичко това било документирано с редица ЕР
на ТЕЛК, както и с горепосоченото съдебно решение.
Наличието на причинно-следствена
връзка между увреждането и настъпилия вредоносен резултат (влошено
здравословно състояние) било видно и от разпоредбата на чл.
65 от НМЕ, съгласно която „Процентите на трайно намалената работоспособност
(вида и степента на увреждане) по повод увреждане, причинено от общо
заболяване, и по повод увреждане, при което се определя причинна връзка
(трудова злополука, професионална болест, военна инвалидност и др.), се
определят поотделно“. И доколкото в ЕР на ТЕЛК - Хасково № 8275 от 30.01.2001
г. на жалбоподателя била определена 95 % намалена работоспособност, а с ЕР на
ТЕЛК № 4364 от 23.12.2003 г. след преосвидетелстване била приета 95,5 % ТНР с
водеща диагноза счупване на гръбначния стълб с увреждане на гръбначния мозък,
то същите безспорно доказвали причинна връзка между увреждането през 1978 г. и
влошеното здравословно състояние, водещо до военна инвалидност. Ако ТЕЛК считала,
че увреждането е от общо заболяване, то това основание щяло да бъде посочено.
Също така, ако считала, че е налице общо заболяване, ТЕЛК трябвало да посочи
два процента на ТНР, а не един, какъвто бил случаят.
Жалбоподателят счита също така, че в
Медицинското свидетелство № 17111/15.09.1992 г. на БВЛК при НХК-ВМД-София, в
което било записано решение: НГВС с изключване от военен отчет поради общо
заболяване, както и в Протокол № 203/30.08.1993 г., утвърждава се решението на
комисията в смисъл негоден за военна служба по § 5-а от РБФН/88 год. с
изключване от военен отчет. Заболял поради общо заболяване, се посочвало общо
заболяване, тъй като все още жалбоподателят не бил приключил военното си
обучение и не бил придобил офицерско звание, както и с оглед действащата към
този момент правна регламентация.
На трето място, се цитира
разпоредбата на чл. 62 от НМЕ, според която степента на трайно намалената
работоспособност се определя „въз основа на подробна клинико-експертна
анамнеза, задълбочен клиничен преглед, насочени лабораторни и функционални
изследвания и данните от наличната медицинска документация, даващи представа за
функционалното състояние на заболелия орган и организма като цяло.“ Въпреки
това НЕЛК не взела предвид становището на експерта, дадено в съдебното
производство, в което като краен окончателен акт било постановено Решение
881/16.06.2006 г. на ВКС. Не бил извършван и преглед, както повелява посочената
разпоредба. Ако НЕЛК, а и ТЕЛК преди това, имали съмнения по медицинската
документация, то следвало жалбоподателят да бъде извикан за преглед и преценка
на обстоятелствата, но това не било направено и поради това обжалваното решение
на НЕЛК било неправилно и незаконосъобразно, постановено при неправилно
прилагане на закона.
С оглед горното, жалбоподателят счита,
че процесното ЕР не отговаря на изискванията на закона и че превратно били
тълкувани императивните правила на НМЕ. Нещо повече, в чл. 73, ал. 1, т. 3 от
НМЕ не се сочело изискване решението, което се представя на ТЕЛК, респективно
на НЕЛК, да съдържа диспозитив, признаващ причинна връзка между увреждането и
влошеното състояние на жалбоподателя, не била налице и подобна съдебна
практика, поради което НЕЛК тълкувала и приложила превратно и неправилно
закона, което довело до постановяване на
неправилно решение.
Изтъква се още, че ЕР на НЕЛК няма
законоустановеното съгласно чл. 61 от НМЕ съдържание. Не били попълнени
полетата от т. 14 в обжалваното ЕР на НЕЛК, както и т. 4 и т. 5. Тъй като
чуждата помощ (информацията
в т. 14),
както и инвалидност по причини (т.
16),
водеща диагноза (т.
17),
военна инвалидност (т.
18),
противопоказни условия на труд (т.
19)
и препоръки за по-нататъшно наблюдение и рехабилитация (т. 20) били
съществено условие от определената степен на увреждане/ТНР, респективно при
частична експертиза на работоспособността, то и липсата на тази информация жалбоподателят
счита за съществено нарушение на закона и за абсолютна предпоставка за отмяна
на решението поради липса на предписаното от закона съдържание.
Изтъкват се и нарушения на
ПУОРОМЕРРКМЕ, като се твърди, че ЕР на НЕЛК не е мотивирано, а изложените
мотиви не обхващат анализ на всички представени материали и информация, както и
че липсва извършване на преглед при извършване на експертизата. Липсата на
мотиви в ЕР на НЕЛК, а и на ТЕЛК, водела не само до неговата неправилност и
необоснованост, но и до неговата незаконосъобразност. Липсата на мотиви в ЕР била
в противоречие с чл. 49, ал. 1 от Правилника за устройството и организацията на
работата на органите на медицинската експертиза на работоспособността и на
регионалните картотеки на медицинските експертизи (ПУОРОМЕРРКМЕ).
Освен вече изложените доводи за немотивираност,
се изтъква, че от мотивите на обжалваното ЕР не ставало ясно от какво следва
направената оценка за липса на причинна връзка на увреждането с влошеното
здравословно състояние. Не били взети предвид и ЕР на ТЕЛК - Хасково № 8275 от
30.01.2001 г. и ЕР на ТЕЛК № 4364 от 23.12.2003 г. Мотивите на ТЕЛК също били
оскъдни и не давали възможност да се направи съпоставка между двете решения
(това на ТЕЛК и това на НЕЛК), за да се прецени в крайна сметка на какво
основание и кои факти и обстоятелства са взети предвид от ТЕЛК, за да бъде
отказано признаване на военна инвалидност и за да се приеме липса на причинна връзка.
От друга страна, в обжалваното ЕР на НЕЛК липсвал какъвто и да е довод и
каквото и да е споменаване на посочени от жалбоподателя обстоятелства в жалбата
му до НЕЛК по обжалваното ЕР на ТЕЛК.
Изтъква се и липса на законоустановено
съдържание. Актовете на медицинската експертиза, от една страна, били експертни
становища за заболяването и неговото отражение върху работоспособността на
освидетелстваното лице, становище за установеното увреждане, стадия на неговото
развитие и обусловения функционален дефицит, довели до трайно намалена
работоспособност, респективно до увреждане, а, от друга страна - били
индивидуални административни актове, за които били приложими общите и специални
разпоредби за издаването им, тяхната форма и съдържание. В случая не били
посочени всички фактически и правни основания за издаването на акта. Нещо
повече, посочените правни основания жалбоподателят счита за неправилно
посочени.
Не било спазено предписаното
съдържание на акта съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК, а именно: т. 5 (когато
административният акт се издава в писмена форма, то съдържа разпоредителна
част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за
изпълнението)
- липсвало посочване какво се случва, след като НЕЛК не признава причинна
връзка - военна инвалидност; т. 6 (разпореждане относно разноските) - ако разноски не се дължат, това
следвало да се отбележи; т. 7 (пред
кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва) - такава информация в обжалваното
ЕР на НЕЛК въобще липсвала.
С оглед на така изложеното,
жалбоподателят моли съдът да постанови решение, с което да отмени ЕР на НЕЛК,
като неправилно, незаконосъобразно и немотивирано и да признае по отношение на него
наличие на причинна връзка и военна инвалидност.
Моля да му бъдат присъдени сторените
по делото съдебно-деловодни разноски и адвокатски хонорар.
Ответникът
- НАЦИОНАЛНА ЕКСПЕРТНА ЛЕКАРСКА КОМИСИЯ – гр.София, в депозирана по делото писмена
молба, моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.
Посочва, че обжалваното експертно решение е постановено при спазване на установените
ред и условия за извършване на експертиза на временно намалената
работоспособност, че актът е издаден от компетентен орган, по установен образец
и в предвидената от закона форма, като специализираният състав базирал своето
заключение на медицинската и друга документация, съдържаща се в
административната преписка, както и в рамките на предоставените му правомощия.
Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави евентуално
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от
жалбоподателя.
Заинтересованите страни ТЕЛК КЪМ МБАЛ АД – гр.Хасково, АГЕНЦИЯ ЗА ХОРА С УВРЕЖДАНИЯ – гр.София, ТП НА НОИ – гр.Хасково, РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ
„СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ“ – гр.Хасково, не изпращат представител в съдебно заседание и не изразяват
становище по основателността на жалбата.
Административен
съд – Хасково, като прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено от фактическа страна следното:
От
съдържащата се в делото писмена документация безспорно бе установено, че през
1975 г. жалбоподателят П.Г.А. е постъпил като курсант във Висше народно
военновъздушно училище “Георги Бенковски”- гр.Долна Митрополия, област Плевен.
По време на това обучение - на 11.05.1978 г., при физическа подготовка, изразяваща
се в упражнения на батут, същият претърпял злополука, падайки върху главата си
на металната конструкция, на която било опънато платното на уреда. Пострадалият
бил закаран по спешност в Неврологичното отделение на Военна болница гр.Плевен.
След извършена диагностика бил приведен в Хирургичното отделение на същата,
където по спешност му била извършена оперативна интервенция (ламинектомия) - отваряне
с цел декомпресия на гръбначния канал на ниво С5-6 , след което била направена
пластика с пластмасов елемент (дуракрил). Престоят му в болницата продължил
от 11.05.1978 г. до 29.07.1978 г. Поради получената гръбначно-мозъчна травма и
последвалите я тежки поражения на нервната система с нарушаване двигателността
на крайниците същият бил отстранен от пилотския профил и продължил обучението
си в инженерен наземен профил.
Видно от представените по делото решения
на ТЕЛК - № 0275/30.01.2001 г., № 0385/14.05.2001 г., № 4364/23.12.2003 г., №
2924/14.11.2006 г., № 2794/02.11.2009 г., № 2648/2927 от 12.10.2012 г. и
02.11.12 г., № 2543/ 01.09.2015 г., № 1704/19.09.2018 г., всички на ТЕЛК -
Хасково е, че фигуриращата в същите водеща диагноза на жалбоподателя е: Други
спондилози с миелопатия. Състояние след фрактура на С-3-5-6. Сублуксация на
С-3-4.
С
Експертно решение № 1376 от заседание № 129/17.09.2019 г. на първи състав на
ТЕЛК към МБАЛ - Хасково във връзка с подадено от П.Г.А. Заявление-декларация
рег.№ ХС-Вх-2668/06.06.2019 г. за преосвидетелстване: признаване на
причинно-следствена връзка – военна инвалидност, след извършен преглед на
17.09.2019 г., не е приета причинно-следствена връзка военна инвалидност на
основание на решение на ЦВЛК, взето с Протокол № 203/30.08.1993 г., което
приема общо заболяване. Експертното решение на ТЕЛК е получено от П.Г.А. на 17.09.2019
г.
Недоволен
от същото, А. е оспорил решението с жалба (наименована Заявление) вх. № 11639/24.09.2019
г., подадена в НЕЛК - София. По повод подадената жалба, НЕЛК в специализиран
състав по нервни, очни и ССЗ болести се е произнесла с обжалваното в настоящото
производство Експертно решение № 0057 от заседание № 005/09.12.2019 г., с което
е потвърдено оспореното пред комисията ЕР на ТЕЛК – Хасково по причинна връзка.
Решението на НЕЛК е постановено по документи на основание чл. 50, ал. 1 от
Правилника за устройството и организацията на работа на органите на
медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи
(ПУОРОМЕРКМЕ).
Така
постановеното решение е връчено на оспорващия на 19.02.2020 г. С жалба,
подадена в Административен съд – Хасково на 04.03.2020 г. и заведена с вх.№
1508/04.03.2020 г. по описа на съда, решението на НЕЛК е оспорено по съдебен
ред, във връзка с което е образувано настоящото дело.
По
делото са приети като доказателства документите, приложени към жалбата по опис,
както и материалите, съдържащи се в административната преписка по издаване на
обжалвания административен акт. Към доказателствения материал по делото е приобщено
и цялото медицинско експертно досие на П.Г.А., както и постъпилите от НЕЛК
заверени копия от наличната в НЕЛК и относима документация.
По
искане на жалбоподателя по делото бяха назначени две съдебно-медицински
експертизи – единична и комплексна такава. В първоначално депозираното по
делото заключение на вещото лице д-р Х.Е. се посочва, че не можело да се твърди
с категоричност, че била налице причинна връзка между травмата от 1978 г. и
последвалото влошено здравословно състояние на лицето след 1992 г. Според това
вещо лице, клиничните прояви след 1992 г. се дължали на установени
дегенеративни промени в структурите на гръбначния стълб в шийния отдел.
Независимо, че травмата през 1978 г. била в същия отдел, не можело да се твърди
категорично, че е налице причинна връзка между травмата и дегенеративните
промени. Още повече дегенеративните промени били плод на системно увреждане на
гръбнака, което освен шийния отдел засягало и поясния и кръстния отдел, видно
от наличната медицинска документация. В тази връзка вещото лице стига до
заключението, че не може да се твърди, че настоящата намалена трудоспособност
на П.А., която е продължение на откритата неработоспособност през 2001 г., е в
пряка причинна връзка с травма, преживяна през 1978 г.
От
заключението на назначената по делото комплексна съдебно-медицинска експертиза обаче
се установява, че след получената по време на военното му обучение в ВНВУ - гр.Долна
Митрополия тежка гръбначно-мозъчна травма в шийния отдел на 11.05.1978 г. П.Г.А.
бил с обездвижване (парализиране) на четирите крайника на базата на тежка контузия
на гръбначния мозък в следствие на счупване на С 3, 5, 6 (шийни прешлени) и разместване между С 3-4 (шийни прешлени). След извършената оперативна интервенция, получената
гръбначно-мозъчна травма и последвалите я тежки поражения на нервната система с
нарушаване двигателността на крайниците, П.А. бил отстранен от пилотския профил
и продължил обучението си в инженерен наземен профил, неизискващ физически
възможности и умения. Провел продължителна рехабилитация и физиотерапии в
балнеосанаториалните комплекси в Поморие, Велинград, Павел баня. Завършил
следването си и упражнявал професията си като ръководител наземно полетите.
Състоянието при такива увреждания било силно зависимо от физиотерапията и
лечебната физкултура, балнеолечението и медикаментозното лечение. Видно от
документите в делото, състоянието му сериозно се влошило и лицето не било в
състояние да извършва действия, дори с облекчен режим, поради което се наложило
напускане на армията. Отново се засилили слабостта и изтръпването на четирите
крайника, по-изразени за десните. Походката му се затруднила, започнал да
провлачва десния крак. Неврологичният статус при втората хоспитализация бил
„умерено повишена еластичност на четирите крайника; оживени сухожилни и
надкостни р-си, повече в дясно с клонус на пателата и дясното ходило. Умерено
изразена анестезия за болка от проводников тип дистално от С4“. Извършена била
оперативна интервенция на 06.10.1992 г. във ВМА с ново отваряне на дъгите на
С3-4 поради получила се стеноза на гръбначно-мозъчния канал с компресия на
гръбначния мозък от дегенеративните промени на прешлените в зоните на
фрактурите и предходните операции. В зоната на гръбначно-мозъчната контузия
вече имало трайна миолопатия със своите трайни неврологични отклонения.
Неврологичният статус винаги бил утежнен и никъде в медицинската документация
не фигурирало оздравяване. Имало периоди на влошаване и временна ремисия. Преминал
през ТЕЛК и му била дадена 95 % трайна инвалидизация. Това било документирано с
ТЕЛК решения, всички с водеща диагноза: Други спондилози с миелопатия. Състояние след фрактура на С-3-5-6. Сублуксация на
С-3-4.
Според
вещите лица, тежката гръбначно-мозъчна контузия била невъзвратимо действие.
Увредата на определена структура на гръбначния мозък била винаги с последица –
миелопатия, в случая с тежка лезия на гръбначно-мозъчна тъкан за цял живот.
Това, че не се упоменавало гръбначно-мозъчна контузия във времето било
правилно, защото контузията била до месеци след инцидента. Впоследствие се
развила миелопатията, която била усложнението на контузията. Тя можела вече да
се отчете като заболяване и нозологична единица и да се третира като общо
заболяване, но етиологичният момент или причината за него била тежката
гръбначно-мозъчна травма. Флуктуацията в състоянието била поради развиващите се
на мястото на фрактурите и оперативните интервенции костно и съединително
тъканни натрупвания, с което се компремирала (притискала) увредената мозъчна структура и се утежнявала
неврологичната симптоматика. Всички
оперативни интервенции били направени с основна цел да се отстранява външното
стенозиращо въздействие на посочените натрупвания. Самите те били в резултат на
нормалните регенеративни процеси в тялото. Оздравяване не можело да се очаква.
Физиотерапевтичните процедури, медикаментозната терапия и балнеолечението били
методите, с които можело да се въздейства за спиране на влошавания и да се
поддържа в настоящото състояние на нервната система и опоро-двигателния апарат.
В
заключение се посочва, че при проследяване на събитията - травма, лечение,
диагностики, обективно състояние, неврологичен статус, трудово правни решения и
моментното състояние, сравнено с целия период от 43 години, се налага изводът,
че е налице причинна връзка между претърпяната през 1978 г. травма от
жалбоподателя и настоящото му състояние.
С оглед
цялостното изясняване на делото от фактическа страна по същото бяха събрани и гласни
доказателства чрез разпит на свидетел, посочен от жалбоподателя. В показанията
си пред съда свид.Георги Петков Попов заяви, че познава жалбоподателя П.А.
повече от 35 години и че го е преглеждал може би 10 пъти и бил напълно наясно с
цялата история на неговото заболяване. Знаел, че когато същият бил курсант във
военното училище, по време на тренировка на батут паднал и си ударил врата в
рамката на батута, при което получил счупване на 3 шийни прешлена. Касаело се
за много тежка травма, най-често несъвместима с живота. Бил парализиран с
четирите крайника. Проведени били операции, раздвижване, рехабилитация. Вместо
пилот бил назначен за ръководител полети, която било една почти чиновническа
длъжност и увредите, които получил, не му пречели да я изпълнява. Свидетелят
посочва още, че травмата била много тежка и си имала своите последствия и след
направените операции. При травма в гръбнака, след острия период, започвали да
се развиват дегенеративни промени. Организмът също се стремял да възстанови
равновесието и започвал да отлага калций във връзки, сухожилия. В гръбнака
специално калцирането в сухожилията водело до така нареченото „изшипяване“,
което било възрастов процес, като всеки човек след 40 - 50 години започвал да
образува шипове. Образуването на шипове водело до стесняване на
гръбначно-мозъчния канал, където се намирал гръбначният мозък. С времето той и
структурите около него се притискали и започвало да се развива посттравматично
и дегенеративно заболяване на гръбначния мозък. Жалбоподателят имал
квадрипареза, по-изразена в дясно, но и в левия крак, и в двете ръце. Макар и
бавно, в продължение на много години, промените напредвали. При него още на 24-годишна
възраст вече се установявали дегенеративни промени, които не можело да се
дължат на остаряване. Според свидетеля, дължали се именно на травмата и на така
нареченото „свръхкомпенсиране на организма“.
Всички прегледи, които били правени на жалбоподателя, установявали
дегенеративна стеноза, стеснение на гръбначно-мозъчния канал. Притискал се
гръбначният мозък, смущавали се процесите, които протичали в него, провеждането
на нервните импулси, неговото кръвоснабдяване. Свидетелят е категоричен, че на
базата на неговия опит и извършените прегледи на жалбоподателя, травмата като
курсант водела до всички негови страдания.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата
е процесуално допустима и подлежи на разглеждане като подадена в
законоустановения 14-дневен срок от съобщаване на ЕР на НЕЛК, против
индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол съгласно чл. 112,
ал. 1, т. 4 от ЗЗ, от активнолегитимирано лице - адресат на административния
акт, който е неблагоприятно засегнат от същия. Съгласно нормата на чл. 112, ал.
1, т. 3 от Закона за здравето, пред НЕЛК се обжалват ЕР на ТЕЛК. Както бе
посочено по-горе, по делото безспорно бе установено, че в случая НЕЛК е
сезирана с жалба от освидетелстваното лице – П.Г.А., подадена в срок, и се е
произнесла по така направеното оспорване с обжалваното експертно решение. Съдът
приема, че в случая е спазен визираният в чл. 112, ал. 1 от ЗЗ, административен
ред за обжалване на решенията на органите на медицинската експертиза, който
задължително предшества обжалването им по съдебен ред.
На
следващо място, съдът приема, че оспореният индивидуален административен акт - експертно
решение на НЕЛК, е издаден от компетентен по място, материя и степен орган,
който е бил надлежно сезиран с редовна жалба. Съдът констатира, че оспореното експертно
решение е издадено в законоустановената форма, в съответствие с чл. 59, ал. 2
от АПК, съдържа всички изискуеми от закона реквизити, в това число фактически и
правни основания за неговото издаване. Спазен е срокът за обжалване на всички
решения - и на ТЕЛК, и на НЕЛК. Разпоредбата
на чл. 47, ал. 1 от Правилника за устройството и организацията на работа на
органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските
експертизи (ПУОРОМЕРКМЕ) регламентира срок от три месеца, считано от
датата на постъпване на медицинските документи, в който срок НЕЛК следва да
постанови своите решения по жалби срещу решения на ТЕЛК. В случая жалбата срещу
ЕР на ТЕЛК е подадена на 24.09.2019 г., а оспореното решение на НЕЛК е издадено
на 09.12.2019 г., в рамките на нормативно установения срок.
Съдът
констатира, че при постановяване на оспореното експертно решение не са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В
случая НЕЛК - Специализиран състав по нервни, очни и ССЗ болести, се е
произнесъл по реда, предвиден в чл. 50, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ, което е посочено
и в самото решение. Съобразно цитираната норма, Националната експертна лекарска
комисия се произнася само въз основа на медицинската и друга документация и в
този смисъл, няма право дори по своя преценка, да извършва преглед на
освидетелстваното лице. НЕЛК се произнася само относно правилното приложение на
относимите правни норми, а установяването на фактите, относно здравословното
състояние на лицата, е в правомощията само на органите на медицинската
експертиза (ТЕЛК). Наред с това, съобразно нормата на чл. 113, ал.
1 от ЗЗ, НЕЛК се произнася по обжалваното ЕР на ТЕЛК, само в частите му, в
които е обжалвано и няма задължение за служебно произнасяне. Съобразно нормата
на чл. 49, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ, НЕЛК се произнася с мотивирано експертно
решение, постановено от специализиран състав, определен съобразно водещата диагноза.
В правомощието на НЕЛК, съобразно чл. 51 от ПУОРОМЕРКМЕ, е да потвърди
решението на ТЕЛК, да го отмени и да издаде ново решение или да го отмени
изцяло или отчасти, и да го върне за ново освидетелстване на лицето с указание
за отстраняване на допуснатите грешки и пропуски в решението. В този смисъл
съдът намира, че при издаване на процесното решение са спазени
административнопрозиводствените правила.
От друга
страна, според настоящия съдебен състав, решението на НЕЛК е постановено в
противоречие с материалноправните разпоредби на закона.
В случая спорен
между страните по делото е въпросът относно наличието на причинна връзка между
претърпяната през 1978 г. травма от освидетелстваното лице и настоящото му здравословно
състояние или наличието на т.нар.военна инвалидност, който спор предопределя и
въпроса дали административният орган е приложил правилно материалния закон. Твърдението
на жалбоподателя за наличието на такава причинна връзка, същият следваше да
докаже с допустимите доказателствени средства, като доколкото преценката за
здравословното му състояние изисква наличието на специални знания в областта на
медицината, каквито съдът не притежава, своите изводи за основателност на
оспорването същият подкрепи с ангажиране на гласни доказателства чрез разпит на
лекуващия го лекар и със заключението на назначената по делото комплексна съдебно-медицинска експертиза,
опровергаващо изцяло заключението на първоначално назначената медицинска
експертиза. Именно посоченото заключение на комплексната експертиза се кредитира
от настоящия състав като компетентно, обективно, безпристрастно дадено, както и
непротиворечащо на събраните по делото доказателства. Видно от същото и от вече
изложените по-горе подробни и обосновани доводи на вещите лица е, че при
проследяване на събитията - травма, лечение, диагностики, обективно състояние,
неврологичен статус, трудово правни решения и моментното състояние, сравнено с
целия период от 43 години, се налага безспорният извод, че е налице причинна
връзка между претърпяната през 1978 г. травма от жалбоподателя и настоящото му
състояние. В тази връзка следва да се има предвид, че с оглед обстоятелството,
че обжалваният административен акт има характер и на медицинско заключение, експертното
решение следва да бъде постановено при вярно отразяване на здравословното
състояние на освидетелстваното лице към момента на освидетелстването. Предвид
обективното състояние на жалбоподателя, следва да се приеме, че
административният орган е приложил неправилно материалния закон, като изводът
на ТЕЛК и съответно на НЕЛК за липса на причинна връзка е неправилен, като този
факт, от своя страна, обуславя извода за материалната незаконосъобразност на
обжалвания административен акт.
Предвид
гореизложеното, Експертно решение № 0057 от заседание № 005/09.12.2019 г. на
специализиран състав по нервни, очни и ССЗ болести на НЕЛК следва да бъде
отменено и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК преписката да се върне на НЕЛК за
ново произнасяне при съобразяване с дадените указания по тълкуването и
прилагането на закона.
При този
изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, искането на жалбоподателя
за присъждане на направените по делото разноски е основателно, като НЕЛК следва
да бъде осъдена да заплати на П.А. направените по делото разноски в размер на
1 290 лева, включващи 10 лева - внесена държавна такса, 200 лева –
адвокатско възнаграждение, по отношение на което, с оглед размера му, който е
под минималния такъв, съдът не възприема възражението за прекомерност, наведено
от ответника, както и 1 080 лева – възнаграждение за вещи лица.
При този
изход на делото искането на ответника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение е неоснователно.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Експертно
решение № 20057 от зас. № 005 от 09.12.2019 г. на НЕЛК, Специализиран състав по
Нервни, Очни и ССЗ, с което е потвърдено Експертно решение № 1376 от заседание
№ 129/17.09.2019 г. на първи състав на ТЕЛК към МБАЛ - Хасково.
ВРЪЩА преписката
на Национална експертна лекарска комисия – гр.София, Специализиран състав по
Нервни, Очни и ССЗ, за ново произнасяне съобразно мотивите на настоящото
съдебно решение.
ОСЪЖДА Национална
експертна лекарска комисия – гр. София да заплати на П.Г.А., ЕГН : **********,
с адрес: ***, сумата от 1090 (хиляда и деветдесет) лева, представляваща разноски по делото.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните
пред Върховен административен съд на Република България.
СЪДИЯ: