Р Е Ш Е Н И Е
№ 280
гр. Велико Търново, 24.09.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр. ВЕЛИКО ТЪРНОВО – Шести
състав, в открито заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН БУЮКЛИЕВ
при участието на секретаря С.М., като разгледа
докладваното от председателя адм. дело №229 по описа на Административния съд за
2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.118, ал.1 от КСО.
Жалбоподателката
С.Г. ***, чрез пълномощника си, е оспорила като незаконосъобразно решение
№Ц1012-04-109#5 от 19.03.2021 година на директора на ТП на НОИ – Велико Търново, с
което е отхвърлена жалбата и срещу разпореждане №О-04-999-00-********** от
19.10.2020 година на оправомощено лице за ръководител по изплащането на
обезщетенията и помощите в ТП на НОИ - Велико Търново, с което е отказано
изплащането на обезщетение за бременност и раждане на жалбоподателката.
В жалбата
се релевира, че както разпореждането, така и процесното решение са
незаконосъобразни, тъй като в тях неправилно е прието, че жалбоподателката не е
осигурено лице по смисъла на §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО и не отговаря на
предпоставките на чл.48а от КСО. Според оплакванията и, тя е представила
достатъчно доказателства за наличието на обстоятелствата, които и дават правото
да получава съответното обезщетение. В представената по делото писмена защита
от процесуалния и представител оплакванията се доразвиват и конкретизират.
Основните оплаквания са, че решението на ответника е формално незаконосъобразно
поради липса на мотиви, съществено нарушаване на
административно-производствените правила и противоречие със закона. Претендира за сторените по делото разноски.
Ответникът
– Директорът на ТП на НОИ – гр.Велико Търново, чрез процесуалния си
представител заема становище за неоснователност на жалбата. В писмената защита
на процесуалния представител на тази страна се развиват подробни съображения за
този претендиран резултат. Изложени лаконично, съображенията са, че
жалбоподателката е полагала труд само на 29.08 и на 30.08.2019 година при
работодателя „Арес Къмпани“ ЕООД. Изтъква се, че част от писмените
доказателства, които установяват според жалбоподателката полагането на труд при
работодателя и, всъщност са съставени в момент, в рамките на който други
доказателства установяват липсата и на територията на страната. Сочи се, че не
става ясно как са изпълнявани трудовите функции на жалбоподателката, след като
тя нее била на територията на страната.
Изразено е съмнение за манипулиране на доказателства с оглед съпоставката им и
съдържанието им. Ответникът претендира разноски.
Оспорването
е редовно и допустимо, като извършено в срок срещу подлежащ на оспорване акт и
от лице с правен интерес. От преписката, с която съдът разполага се установява,
че процесното решение на ответника е връчено на настоящата жалбоподателка на 26.03.2021
година, като от щемпела, положен върху пощенския плик, с който жалбата е
подадена до съда се установява, че това е станало на 09.04.2021 година, т.е. в
14 дневния решителен и преклузивен срок.
Съдът,
след като прецени приложените към административната преписка и представените в
съдебното заседание доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и
становищата на страните, приема за установено следното:
С решението,
чиято законосъобразност е предмет на делото, е отхвърлена жалбата на С.Г.Г.
против разпореждане
№О-04-999-00-********** от 19.10.2020 година на оправомощено лице за
ръководител по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ - Велико
Търново. С това разпореждане пък е отказано изплащане на парично обезщетение за
бременност и раждане по болничен лист №М20206003472, представено на този орган на
7.07.2020 година.
От
събраните по делотодоказателства се установява следното:
Жалбоподателката
С.Г.Г. е сключила трудов договор за неопределен срок за заемане на длъжността
„технически секретар“ в дружеството „Арес Къмпани“ ЕООД, ЕИК *********, считано
от 05.08.2019г., със срок на изпитване в полза на работодателя шест месеца.
Трудовият договор е регистриран по реда на чл. 62, ал. 3 от КТ. На 05.08.2019г.
е подписано и допълнително споразумение за изменение на трудовото
правоотношение, в което се определят място на работа, задължения на работника и
т.н. Работното място на С.Г.Г. е определено седалището и адресът на управление
на "АРЕС КЪМПАНИ" ЕООД, а именно в гр. Велико Търново, ул. „Васил Левски"
№ 15, ет. 8, както и адресът по местоживеене на Г.,***.
Както се
установява от преписката, работодателят
„АРЕС КЪМПАНИ“ ЕООД е подал удостоверение по образец съгласно приложение № 9 към чл. 8, ал.1
и чл.11, ал.1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното
обществено осигуряване (НПОПДОО) за С.Г.Г. относно правото на парично
обезщетение при бременност и раждане на дете.
Междувременно
със заповед №ЗP-5-04-00782351/13.07.2020 г. на оправомощено лице ЗА ръководител
на ТП на НОИ - Велико Търново на контролен орган в ТП на НОИ - Велико Търново е
възложено извършването на проверка по разходите на държавното обществено
осигуряване на „Арес Къмпани" ЕООД - гр. Велико Търново. В тази връзка от
осигурителя е изискано представяне на документи с оглед установяване на
осигурителни права и упражняване на трудова дейност от лицата, назначени в
дружеството, в т.ч. и настоящата жалбоподателка.
След
извършването на съответните процесуални действия и събирането на доказателства
както от трети лица, така и от самото осигурено лице, от старши инспектор по
осигуряването при ТП на НОИ-Велико Търново е издаден Констативен протокол
№КП-5-04-00826047/13.10.2020г.
В този
официален удостоверителен по правната си природа документ са посочени следните
обстоятелства:
За
жалбоподателката има представено от осигурителя приложение към болничен лист
№М20206003472 /издаден в Кралство Белгия/ за периода 10.11.2019 година до
23.03.2020 година вкл. и за бременност и раждане и молба декларация за
изплащане на парично обезщетение при бременност и раждане по чл.50 и 51 от КСО.
За периода 24.03.2020 година до 23.12.2020 година. Констатирано е, че
жалбоподателката е адресат на издадени от АГПСАГИП „Хера 2000“ ООД болнични
листове за периода от 24.07.2019 година до 5.09.2019 година включително, като в
тях е отбелязано, че е осигурена в Белгия.
Съответно,
извършена е по надлежния ред проверка на д-р Ружа Енчева - Евънс на тази групова практика относно тези
болнични листове, като от изготвения и приобщен по преписката протокол се
установява, че са издадени два болнични листа /които са налични по делото/ - №
Е20196591445 ш №20196591488 след извършени прегледи. Самата пациентка
/жалбоподател/ е заявила, че е осигурена в Белгия, както е и записано във
вторият болничен лист. В първият от тези болнични листове е посочено, че
диагнозата на жалбоподателката е кръвотечение в ранна бременност, а
определеният режим на лечение е домашен – на легло, постоянно или за определени
часове. Във вторият болничен лист е отбелязана диагноза „заплашващ аборт“ и
режим на лечение домашен – амбулаторен.
Констатирано
е, че липсват подадени данни за внесени осигурителни вноски към фондовете ДОО
за работниците от посочения работодател/осигурител.
При
проверката на 7.8.2020 година на този работодател на вписания адрес на
управление е констатирано, че липсва представител на дружеството, като на
адреса на управителя също не е установен последния. Констатирано е впрочем, че
релевантни данни за дружеството /декларации 1 и 6/ подава пълномощника
Александър Асенов, на който е изпратено от органите на НОИ искане за
представяне на данни и доказателства.
Според
писмените обяснения на управителя на дружеството, основната му дейност през
периода е изпълнение по договор за почистване на помещения на друго дружество –
„Кроношпан България“. Работното място на лицата /по повод на чиито
правоотношения са поскани обяснения/ са регламентирани в трудовите им договори,
като за жалбоподателката то е определено и чрез допълнителното споразумение съгласно
чл.107б, ал.1 от КТ. Основната дейност на жалбоподателката била да проверява
електронната поща на дружеството във връзка с приети оферти и заявки, да
съставя приемо-предавателни протоколи за извършената работа, както и да приема
фактури.
Като доказателства
са представени и съответно приети и налични по преписката споразумение на
дружеството за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд,
сключено с „Кроношпан България“, договор от 5.6.2019 година, с който
дружеството възлага на „О Бе Груп“ ЕООД да извършва дейност срещу заплащане в
обект „Кроношпан България+ гр. Велико Търново, две фактури, съответно от
30.08.2019 година, в които фигурира подписа на жалбодателката и четири броя
приемо-предавателни протокола от 29.08.2019 година за приемане на извършени
дейностимежду дружеството осигурител и „О Бе Груп“ ЕООД във връзка с
коментирания договор, които също носят подписа на жалбоподателката.
Съответно,
с писмо от 6.8.2020 година е поискана информация от „Кроношпан България“, като
това дружество е потвърдило търговските си отношения с „Арес Къмпани“ за
периода от месец юли до месец март на 2020 година, като тези отношения са били
въз основа на писмени поръчки.
Самото
лице, в отговор на искането от 13.8.2020 година е представило декларация, според
която от месец август работи за „Арес Къмпани“ по трудов договор, като е
извършвала дейности във връзка с основната дейност по договора за почистване
между осигурителя и „Кроношпан България“. Работното и място е било както в
офиса на дружеството, така и на домашния и адрес, а трудовото си възнаграждение
е получавала в брой срещу полагане на подпис в
РПВ.
Служебно
е установено, че за жалбоподателката са подадени данни по чл.5, ал.4, т.1 от КСО от дружеството за периода август 2019 – 31.08.2020 година като за м.11.2019
година на посочени 12 дни във временна неработоспособност, 3 дни във временна
неработоспособност за сметка на работодателя и 6 дни в неплатен отпуск от
работодателя.
Според
получената от ОДМВР – Велико Търново справка от 11.08.2020 година Г. е
напуснала България на 30.08.2019 година през ГКПП Аерогара София, като е влязло
обратно в България през ГКПП Русе Дунав мост на 9.04.2020 година.
Констатирано
е, че жалбоподателката не е подавала молба за неплатен отпуск, но тя съхранява
молба за платен годишен отпуск от 4.10.2019 година до 31.10.2019 година.
От
отговор на ТД на НАП- велико Търново не писмо от 14.08.2020година е установено,
че от дружеството работодател няма данни за подадени искания за издаване на
удостоверение А1.
Всички
посочени писмени доказателства са приобщени по преписката, като следва да се
отбележи, че самият протокол, като официален удостоверителен документ се ползва
с доказателствена сила.
Извън
горното, от преписката се установява, че в резултата на проверката на осигурителя
са издадени задължителни предписания №ЗД.1-04-00826693/13.10.2020 година, с
които това дружество е задължено да подаде коректни данни по чл.5, ал.4, т.1 т КСО, заличавайки три лица, вкл. и жалбоподателката, а времето от август 2019
година до края на август 2020 година поради липса на трудова дейност. Безспорно
е по делото, че тези задължителни предписания са влезли в сила, като обаче няма
данни осигурителят да е предприел действия по изпълнението им.
В хода на
административното обжалване са изискани и представени нови доказателства, както
и допълнителни обяснения.
По-конкретно,
обяснено е от жалбоподателката как е подала молбата си за отпуск /от 4.10.2019
година/, как е установено наличното свободно място при работодателя.
Съответно,
според писмо на пълномощника на управителя на дружеството - осигурител от
27.01.2021 година не си спомня точната дата, на която е представена молбата за
отпуска, като в трудовото досие се съхраняват необходимите документи за
постъпване на работа. Жалбоподателката е изпълнявала трудовите си задължения
според длъжностната си характеристика, като останалите въпроси следва да се
отправят към управителя на дружеството.
Служебно
е констатирано, че управителят на дружеството – осигурител е обявен за
общодържавно издирване, а имотът, на който е адреса му, е необитаем.
Какви са
изводите на съда?
На първо
място следва да се отбележи, че решението на ответника, чиято законосъобразност
с аргумент от разпоредбата на чл.118, ал.1 от КСО е предмет на делото, е
валиден административен акт, издаден от компетентен по материя, степен и
територия административен орган. Съгласно разпоредбата на чл.117, ал.1, т.2,
буква „е“ от КСО „Пред ръководителя на съответното териториално поделение на
Националния осигурителен институт се подават жалби срещу разпореждания за отказ
за изплащане на парични обезщетения по глава
четвърта, раздели І и ІІ или помощи. Съответно според разпоредбата на
чл.117, ал.3 от КСО „Ръководителят на териториалното поделение се произнася по
жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването
им. С решението ръководителят на териториалното поделение на Националния
осигурителен институт решава въпроса по същество или отменя разпореждането и
връща преписката за ново разглеждане от компетентния административен орган,
когато не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се до издаване на
разпореждането.“. Видно от нормата е, че при реализирането на административното
обжалване на разпорежданията като процесните именно ответникът е съответният
ръководител на ТП на НОИ, като следва да се произнесе писмено с мотивирано
решение, в което да изложи доводите си по същество.
Както в
хода на издаването на потвърденото с процесното решение разпореждане, така пи в
хода на обжалването на това разпореждане пред ответника не са допуснати
съществени нарушения на административно-производствените правила. Обратно на
соченото в писмената защита на представителя на жалбоподателката, ответникът е
извършил служебно множество процесуални действия именно с цел да установи
релевантни за случая обстоятелства, като са изискани обяснения от самото лице
чрез пълномощника и, който впрочем е подал и жалбата до директора на ТП на НОИ.
Спазени са при това изискванията на разпоредбите на чл.34 и 35 от АПК, като са
извършени служебно процесуални действия за събиране но доказателства,
релевантни за изясняване на случая, като това е довело и до спазване на
принципа на истинност – чл.7 от АПК.
Спазена е
и формата на акта, като ответникът – обратно на релевираното в писмената защита
– е изложил пространни фактически аргументи досежно приетите от него като
меродавни факти и доказателствата, които ги установяват. Посочването на невярна
правна квалификация не съставлява порок на формата, тъй като съдът може да
подведе установените факти под приложимото право и да констатира дали
съответната правна норма предвижда последиците, които оспореният акт
разпоредил.
Решението
е съответно и на материалния закон.
Съгласно
чл. 48а от КСО/в редакцията на нормата с ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от
01.01.2009 г. /, осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на
парично обезщетение за бременност и раждане вместо трудово възнаграждение, ако
имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск.
Както се
установява от самата норма, заместващото възнаграждението вземане за
обезщетение възниква само за лице, което има качеството на осигурено такова и
то когато това осигурено лице има 12 месеца осигурителен стаж като осигурено за
социалния осигурителен риск бременност и раждане.
При
настъпване на осигурителния случай бременност и раждане за осигурената за общо
заболяване и майчинство майка възниква право на парично обезщетение за срока по чл. 50, ал. 1 от КСО.
Според
дефиницията на § 1, т. 3 от Допълнителни разпоредби на КСО, „осигурено
лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи
на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или
дължими осигурителни вноски. Според чл. 10, ал. 1 КСО осигуряването възниква от
деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл.
4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до
прекратяването и. Упражняването на трудова дейност е фактическо обстоятелство,
което следва да бъде доказано от жалбоподателката при условията на главно и
пълно доказване в процеса. Константна е съдебната практика, че наличието на
трудов договор само по себе си не е достатъчно, за да възникне осигурително
правоотношение с произтичащите от него права на обезщетение, тъй като липсва
идентичност между трудовото и осигурителното правоотношение. Следователно лице,
за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност, не може да има
качеството осигурено лице, независимо дали за него са подавани данни в НАП и са
внасяни осигурителни вноски. Именно поради това, съдът още с разпореждането си
по насрочване указа на жалбоподателката, че е в нейна тежест да установи
предпоставките, разписани в посочената дефинитивна норма. Затова соченото в
писмената защита досежно необосноваността и недоказаността на извода на
ответника за липса на реална трудова дейност е неправилно, ответникът, на
базата на множество косвени доказателства, е стигнал до извода за липса на
престиране на работната сила на жалбоподателката в интерес и полза на
работодателя и. В тежест на оспорващата бе
при условията на пълно и главно доказване следва да установи
съдържанието на трудовото си правоотношение.
Следва в
тази връзка да се отбележи, че за да възникне правото на обезщетение по чл.50
от КСО лицето трябва да има сключен трудов договор и валидно възникнало трудово
правоотношение, като освен това следва да осъществява ефективна трудова дейност
в рамките на това трудово правоотношение.
В
настоящият случай съдът счита, че от събраните по делото доказателства не се
установява нито валидно възникнало трудово правоотношение, нито ефективно
извършвана в рамките на това правоотношение трудова дейност в дружеството „Арес
къмпани“ ЕООД.
Документите,
с които се цели да се установи наличието на трудово правоотношение и на
ефективното му изпълнение са трудов договор, допълнително споразумение към
него, служебна бележка за проведен начален инструктаж от 5.08.2019 година, две
фактури от 30.08.2019 година /№111 и №112/ и четири приемо – предавателни
протокола, съответно от 29.08.2019 година. Всички те са оспорени като частни
документи с недостоверна дата от страна на ответника, като доказателствената им
стойност подлежи на обща доказателствена преценка. Съгласно чл. 181 ГПК частният документ има достоверна дата за трети лица от деня, в който е
заверен, или от деня на смъртта, или от настъпилата физическа невъзможност за
подписване на лицето, което е подписало документа, или от деня, в който
съдържанието на документа е възпроизведено в официален документ, или от деня, в
който настъпи друг факт, установяващ по безсъмнен начин предхождащото го
съставяне на документа. Нито една от посочените хипотези не е налице по
отношение на цитираните по – горе
документи и не може да се приеме, че са с достоверна дата.
Коментираният
трудов договор установява съществуването на трудово правоотношение, което обаче
само по себе си не може да обуслови възникването на осигурителното
правоотношение. Според съдържанието на този трудов договор и представеното към
него допълнително споразумение, жалбоподателката е следвало да започне да
изпълнява трудовите си задължения от 05.08.2019г., но съдържащите се в
административната преписката други документи, надлежно приобщени към
доказателствения материал по делото, опровергават изпълнението на трудови
задължения и оттам на качеството й на осигурено лице, имащо право да получи
обезщетението по чл.48а от КСО. Всъщност, както се установява от ме(е
коментираните доказателства, към твърдяната дата на сключването и на трудовия
договор и на допълнителното споразумение, жалбоподателката е била в отпуск по
болест с режим на лечение „домашен“, който е продължен с друг болничен лист с
домашен режим, в който е отразено, че е осигурена в Белгия.
Доказателствата
установяват, че преди Г. да сключи трудовия договор от 05.08.2019г., тя е била
в състояние на временна неработоспособност за периода от 24.07.2018г. до
06.08.2019г., съгласно издадения болничен лист № Е20196591445, която е
продължила и след тази дата, когато е издаден болничен лист №Е20196591488 за
период на временна неработоспособност от
07.08.2019г. до 05.09.2019г. Същевременно, липсват доказателства за
прекъсване на временната неработоспособност на С.Г. по реда на чл. 6, ал. 5 от
Наредба за медицинската експертиза, за да се приеме, че същата е започнала
полагането на труд по трудовия договор от 05.08.2019г. Упражняването на трудова
дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство през
периодите, за които са издадени актове от здравните органи за временна
неработоспособност на лица, е недопустимо по арг. от чл. 40, ал. 3 от КСО.
Този
доказателствен извод се потвърждава и от приетата по делото като доказателство
справка с рег. №36600-20863/07.08.2020г.
от ОД на МВР – Велико Търново, представляваща официален свидетелстващ документ
и неоспорен от страната, за която същият е неблагоприятен, удостоверява
отсъствието на С.Г. от страната за периода от 30.08.2019г., когато е напуснала
България в 04.56 часа през ГКПП Аерогара София, до 09.04.2020г., когато е
влязла в страната в 16.45 часа през ГКПП Русе –Дунав мост. По време
на това напускане на РБ е продължавала да бъде в болничен до 05.09.2019г. с
диагноза „заплашващ аборт“ при домашен амбулаторен режим. Приложената
присъствена форма за явяване/неявяване на работа за жалбоподателката са
отразени като дни и часове за полагане на труд за месеците, през които реално
същата е била във временна неработоспособност, удостоверено със съответния документ,
и извън страната, което от своя страна обосновава липсата на възможност за
упражняване на дейност от лицето за този период при липсата на доказателства за
направени разходи за командировъчни. При извършената проверка не са били
установени и данни относно упражнявана от лицето трудова дейност и период на
осигуряване в Белгия, за който са дължими осигурителни вноски. Извън посочените
писмени доказателства, достоверността на датите на които не е установена
несъмнено, поради което те имат ниска доказателствена стойност, по делото не са
събрани никакви доказателства за реално извършвани конкретни трудови функции от
жалбоподателката във връзка и в изпълнение на посочения трудов договор и
допълнителното споразумение по него. Всъщност, би бил в разрез с логиката и
опитните правила извода, че жалбоподателката, намирайки се в чужда държава,
може ефективно да престира работната си сила за работодател, който няма как
през такъв период от време да упражнява ефективно работодателската си власт.
Изготвянето
и предоставянето на необходимите документи за сключване на трудовия договор с
жалбоподателката, свързан с осъществяването на административна и техническа
дейност, подаването на данни в НАП и
дължимостта на осигурителни вноски не обосноват извод за реалното започване на
изпълнението по трудовото правоотношение и за престиран труд след като жалбоподателката
е била в състояние, което не позволява на работника или служителя да упражнява трудова
дейност.
Извън
посочените писмени доказателства, достоверността на датите на които не е
установена несъмнено, поради което те имат ниска доказателствена стойност, по
делото не са събрани никакви доказателства за реално извършвани конкретни
трудови функции от жалбоподателката във връзка и в изпълнение на посочения
трудов договор и допълнителното споразумение по него. Всъщност, би бил в разрез
с логиката и опитните правила извода, че жалбоподателката, намирайки се в чужда
държава, може ефективно да престира работната си сила за работодател, който
няма как през такъв период от време да упражнява ефективно работодателската си
власт.
По делото
не са ангажирани показанията на управителя Б.Б., който единствено би трябвало
да има лични впечатлени от работата на Г. и който непосредствено упражнява
работодателската власт на представляваното от него дружество. Както е
констатирано и от ответника, на адреса, посочен за седалище и адрес на
управление на дружеството не е открит офис, нито е установено някога да е имало
такъв. Как7то съдът маркира по-горе, според данните отразени в писмо вх. №
Ц1056-04-160#16/24.08.2020г., получено от ОД на МВР – Велико Търново, Б.Б. е
обявен за общодържавно издирване на 30.01.2020г. Имотът, находящ се на адреса
на лицето, е необитаем.
Като
неоснователно следва да се прецени оплакването, което е в смисъл, че
жалбоподателката, която не е страна в производството по издаване на
задължителни предписания, не е имала възможност да се защити в това производство.
Нито ответникът, нито настоящата инстанция се съобразяват с последиците, които
тези предписания разпореждат. Въпреки това, посоченото разпореждане е писмено
доказателство, което представлява официален диспозитивен документ, чиято
доказателствена стойност се преценява съвкупно. От друга страна е недопустимо в
настоящото производство жалбоподателят да се позовава на нищожността на тези
предписания и съдът инцидентно да се произнася по този въпрос в мотивите на
решение, което има за предмет съвсем друг административен акт.
Освен горното, във връзка с
релевираното в писмената защита следва да бъде отбелязано, че по въпроса за
действителността или не на трудовия договор съдът не може да се произнася
инцидентно във връзка със спор около обезщетения, свързани с породеното от
наличието на такъв договор правоотношение, съдържанието на което е изпълнението
на конкретни трудови функции чрез предоставяне на работна сила.
Следва при това положение жалбата да
се отхвърли.
При този изход на спора на ответника
се следва юрисконсултско възнаграждение в целия му претендиран размер от 150
лв.
Водим от
горното, Великотърновският административен съд, шести състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на С.Г. ***, ЕГН **********, против решение №Ц1012-04-109#5 от 19.03.2021 година на директора на ТП на НОИ – Велико Търново.
ОСЪЖДА С.Г.
***, ЕГН **********, да заплати на Националния осигурителен институт разноски
по делото от 150 лв.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: