Решение по дело №191/2020 на Окръжен съд - Добрич

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 26 май 2021 г.
Съдия: Калина Тодорова Димитрова
Дело: 20203200600191
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от частен характер
Дата на образуване: 14 юли 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

260028

 

гр.***, 26.05.2021 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

           

***ки окръжен съд - наказателно отделение, в публично съдебно заседание  на  шестнадесети  март  две  хиляди  и  двадесет  и  първа  година  в  състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА ДИМИТРОВА                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЖЕЧЕВА 

     ДЕНИЦА П.  

                                                         

При участие на секретаря Анжела Никова, изслуша докладваното от съдия Калина Димитрова в.н.ч.х.д. № 191/2020г. и за да се произнесе взе предвид  следното:

Производството  е  по  чл.313  и  сл.  от  НПК.

С Присъда № 8 от 13.02.2020г. по н.ч.х.д. № 838/2018г., Районен  съд - гр.*** е признал подс.Р.П.А. с ЕГН – ********** за НЕВИНОВЕН в това, че: На 29.02.2016г. около 10,00ч., в с.***/***/ общ.***ка е казал нещо унизително за честта и достойнството на тъжителката К.Й.В. с ЕГН – ********** в нейно присъствие: „Ще й еба майката и курва“, като обидата да е нанесена публично и  в  качеството й на длъжностно лице, при изпълнение на службата й като кмет, поради  което  го  оправдал  по  повдигнатото  обвинение  по  чл.148  ал.1 т.1 и т.3 вр. с чл.146 ал.1 от НК.

На  осн. чл.190 ал.1 от НПК  осъдил  К.  Й.  В.  с ЕГН – ********** да заплати на Р.П.А. с ЕГН – **********, направените по делото разноски в размер на 1 430лв. /адвокатско възнаграждение/.

Недоволна от така постановения съдебен акт останала частната тъжителка  К.Й.В., която е подала бланкетна жалба чрез своя повереник, в която излага оплаквания за незаконосъобразност и  необоснованост на присъдата. По същество, с жалбата се оспорват фактическите изводи на съда относно деянието на подсъдимия, както и правните изводи на съда относно съставомерността на деянието. Отправя се искане  присъдата  да  бъде отменена и постановена нова, с която подсъдимият  да  бъде  признат  за  виновен  по  повдигнатото  обвинение.  

Постъпило е и становище по тази жалба от защитника на подс.Р.П.А., като се навеждат доводи, че присъдата е законосъобразна, постановена съобразно събраните по делото доказателства, при правилното приложение на материалния закон и при спазване на процесуалните правила.

В  съдебно  заседание  пред въззивната инстанция жалбоподателката  се представлява от адв.К.К., който поддържа жалбата и настоява първоинстанционната присъда да бъде отменена, като на нейно място бъде постановена нова осъдителна, признаваща подс.Р.А. за виновен по повдигнатото  му  с  тъжбата обвинение.

Защитникът на подсъдимия пледира правилност и законосъобразност на  обжалваната присъда. Навежда доводи за изтекла абсолютната давност и  счита, че  производството  по  делото  следва  да  бъде  прекратено.

Подс.Р.П.А. лично заявява категоричното си становище, че желае воденото срещу него наказателно производство да бъде прекратено, както  и, че  не  желае  същото  да  продължава.

***кият  окръжен  съд, като  прецени наведените в жалбата доводи, възраженията срещу нея и доказателствата по делото, взе предвид становищата на страните в съдебно  заседание и след цялостна служебна проверка на присъдата, съобразно разпоредбите  на  чл.313  и  чл.314 от НПК  намери  за  установено  следното:

Производството по делото пред Районен съд гр.*** е било образувано  с  разпореждане  на  съдия - докладчика  от  02.08.2016г.  по н.ч.х.д. № 1015/2016г. по подадена тъжба от К.Й. *** с ЕГН – ********** срещу Л.Б.А.от с.***с ЕГН – ********** и Р.П.А. с ЕГН – ********** ***. От съдържанието на тъжбата се установява, че срещу двамата е било повдигнато обвинение за евентуално извършено от тях на 29.02.2016г., престъпление  по  чл.148  ал.1 т.1 и т.3 във вр. с чл.146 ал.1 от НК. С присъда от  08.03.2018г.  ДРС  е  признал подс.Р.П.А. за виновен като, на осн. чл.78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил наказание „глоба“ в размер на 1 000лв. Осъдил го е да заплати на К.Й.В. 3 000лв. обезщетение за причинени неимуществени вреди и разноските по делото. Със същата присъда подс.Л.Б.А.била призната за невиновна и оправдана по повдигнатото обвинение, като тъжителката била осъдена да заплати на подсъдимата сторените от нея съдебни разноски. Присъдата е била обжалвана от подс.Р. П. А. и Л.Б. А., поради  несъгласие  със  съдебния  акт  на  ДРС. С решение № 52 от 13.07.2018г. по в.ч.н.х.д. № 182/2018г. Окръжен съд гр.*** отменил присъдата по н.ч.х.д. № 1015/2016г. по описа на ДРС в частта с която подс.Р.  П.  А.  е  признат  за  виновен  по  чл.148  ал.1  т.1  и  т.3 вр. с чл.146 ал.1 от НК, освободен от наказателна отговорност с наложено административно наказание, както и в частта с която е осъден да заплати на К.Й.В. 3 000лв. като обезщетение за нанесени неимуществени вреди и сторените от тъжителката разноски. Върнал е делото за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание. Потвърдил   присъдата  в  останалата  част.

След  връщането на делото от ДОС и повторно му разглеждане, Районен  съд  гр.***  е  постановил  присъда  № 8  от  13.02.2018г.  по н.ч.х.д. № 838/2018г., с  която  е  оправдал подс.Р.П.А., предмет  на  въззивната  проверка  по  настоящето  дело.

            След неколкократни отлагания с оглед събиране на допълнителни  доказателства и установяване на истината относно изнесените факти по  делото, същото  е  приключило  с  цитираната  по-горе  присъда.

Съгласно чл.148 ал.1 т.1 и т.3 във вр. с чл.146 ал.1 от НК се предвижда наказание „глоба“ в размер от 3 000лв. до 10 000лв. и „обществено порицание“.

При  така  установеното от фактическа страна се налагат следните правни  изводи:

            Съгласно разпоредбата на чл.81 ал.3 от НК, независимо от спирането  или  прекъсването  на  давността  наказателното  преследване  се  изключва, ако  е  изтекъл  срок  който  надвишава  с  ½  срока, предвиден  в  чл.80  от  НК. Както  бе  посочено  по-горе  предвидените  наказания по цитираните по-горе текстове от закона  са  глоба от 3 000лв. до 10 000лв. и обществено порицание, което  означава, че  съгласно  чл.80  ал.1  т.5  от  НК  предвидената  давност  е три  години. Увеличена  с  ½ тази давност става четири години и шест месеца от  датата  на  деянието, което  означава, че  абсолютната  давност  за деянието  е  изтекла  на  29.08.2020г. 

Срокът по чл.81 ал.3 от НК, необходим за абсолютната давност е  преклузивен и щом като започне да тече от момента на извършване на  деянието, не може да бъде прекъсван или спиран с извършване на  процесуални  действия.  С  неговото  изтичане  наказателното  производство  се прекратява. Наказателното преследване се изключва когато е изтекла  абсолютната давност, т.е. когато от извършването на престъплението до  постановяване на съдебния акт, с който се ангажира наказателната  отговорност на подсъдимия е изтекъл срок, надвишаващ с ½ срока, предвиден  по чл.80 ал.1 т.5 от НК. Спирането или прекъсването на давността с  извършване на действия по реализирането наказателната отговорност, включително и постановяване на съдебен акт, който не е  влязъл  в  сила  преди изтичане на абсолютната давност, не може да  удължава  срока  по  чл.81 ал.3 от НК. Към момента на произнасяне на първоинстанционната  присъда, условията за  прилагане  на абсолютния  давностен  срок  все  още  не са  били  налице. По  време на  разглеждането  на  делото  пред  въззивната  инстанция обаче, настоящият състав констатира, че от извършването на деянието до разглеждане на делото пред него, са настъпили нови  обстоятелства които изключват наказателното  преследване. Безспорно такива са налице защото деянието е извършено на 29.02.2016г., а абсолютната давност по  чл.81 ал.3 от НК е четири години и шест месеца, т.е. към момента на последното съдебно заседание – 16.03.2021г. е изтекъл по – голям от този срок. Следователно, в конкретния случай действително е изтекла предвидената в закона абсолютна давност по чл.81 ал.3 от НК, независимо от това, че през този срок давността е била прекъсвана с извършване на процесуални действия в съдебната фаза на процеса, а това е така  защото  този  срок  е  преклузивен  и  щом  като  започне  да  тече  от  момента  на  извършване  или  довършване  на  деянието, не  може  да  бъде  прекъсван  или спиран с извършване на процесуални действия, както по-горе вече бе посочено. В  разпоредбата  на  чл.79  от  НК  са  предвидени  предпоставките при които наказателното преследване и изпълнението на наказанието се изключват, една от които е поради изтичане на предвидените от закона срокове, т.е. по давност. Законодателят е предвидил погасително действие  при условие, че по време на нейното протичане не  е  била  спирана или прекъсвана, но в чл.81 ал.3 от НК е установена т.нар. “абсолютна давност”. Независимо от спирането или прекъсването на давността, наказателното преследване се изключва ако е изтекъл срок, който надвишава с ½ срокът, предвиден в чл.80 от НК от което следва, че спирането и прекъсването на  давността  имат  само  относително  значение – в  рамките  на  увеличения  с една втора обикновен давностен срок. Спирането или прекъсването на давността не  може да удължава срока по чл.81 ал.3 от НК и след изтичането му, наказателното  преследване  се  изключва  независимо  от  стадия, в  който се е намирало наказателното производство. Така също без значение е обстоятелството, че давността за наказателното преследване многократно е била прекъсвана. Изтичането на абсолютната давност съставлява безусловна пречка за продължаване на наказателното производство, при което прокурорът или  съдът  са длъжни да прекратят наказателното производство, независимо от това в коя фаза на процеса е констатирано това обстоятелство. Абсолютната погасителна давност по чл.81 ал.3 от НК е безусловна, тя изключва възможността за наказване на дееца винаги и независимо от настъпването  на  каквито  и  да  е  други  обстоятелства  и  междувременното  и изтичане дори и при образувано наказателно производство, води до погасяване  на  наказателната  отговорност  на  дееца.

Въззивната инстанция, освен специфичните правомощия за разглеждане на въззивното производство, притежава и правомощия за разглеждане на делото пред първата инстанция, включително и това да прекрати наказателното  производство, поради изтекла давност. Към момента на последното съдебно заседание на 16.03.2021г., срокът на абсолютната давност е бил изтекъл, а след като въззивната инстанция констатира, че от извършването на деянието до разглеждане на делото пред нея са настъпили нови обстоятелства, които изключват наказателното преследване, съдът е длъжен  да  отмени  присъдата  и  да  прекрати  наказателното  производство. В противен случай,  с потвърждаването или  евентуално  постановяване на нова осъдителна присъда, при наличието на основание за прекратяване на наказателното  производство, съдът  би  ограничил  правата  на  подсъдимия  и би постановил решение при допуснати съществени нарушения на процесуалните  правила.

Когато условията за прилагането на давността се разкрият в съдебната фаза на наказателния процес, в това число и пред въззивния съд, действието на  прекратителното  основание по чл.24 ал.1 т.3 от НПК е обусловено от волята на подсъдимия. Последната разпоредба не се прилага, когато подсъдимият направи искане производството да продължи – аргумент от чл.24 ал.2 изр.1-во вр. с чл.289 ал.2 от НПК. В процесния случай подс.Р.П.А., в  съдебно заседание на 16.03.2021г. пред окръжния съд изрично  заяви  искането  си, наказателното  производство  водено  срещу  него да  не продължава и да бъде прекратено. Прекратителното основание по чл.289  ал.1  вр.  с  ал.2  вр.  с  чл.24  ал.1  т.3  и  ал.2  от  НПК  вр.  с  чл.80  ал.1 т.5 от НК вр. с чл.81 ал.3 от НК следователно е налице и въззивният съд е длъжен да отмени присъдата и да прекрати наказателното производство на осн. чл.334 т.4 от НПК. С оглед на изложеното Въззивната инстанция намира, че следва да отмени обжалваната присъда като постанови прекратяване на наказателното  производство.

Този процесуален развой на настоящото производство, без съмнение е в разрез с интересите на частния тъжител, чийто доводи обаче не биха могли да променят направените изводи относно приложимия закон. Наред с изложеното по-горе, следва да бъде отбелязано, че последиците на изтеклата  абсолютна давност за погасяване на наказателното преследване настъпват, включително и при евентуална бавност на извършване на  съдопроизводствените действия. При хипотезата за абсолютна давност, каквато в случая е налице, правно ирелевантни са твърдения за процесуално  поведение на съд или страни, водещо до прекратяване на наказателното  производство. Бавността при извършване на съдопроизводствените действия  не е визирана от законодателя като основание, изключващо прилагане  института на абсолютната давност, така  както  е  уреден  в  чл.81  ал.3  от  НК. В  този  смисъл  е  и  константната  практика  на  ВКС  на  РБългария.

           

Воден  от  изложеното  и  на  основание  чл.334  т.4  вр.  чл.24  ал.1  т.3 от  НПК вр. с чл.81 ал.3 от НК, Окръжен  съд  гр.***: 

  

Р  Е  Ш  И  :

           

ОТМЕНЯ  Присъда  № 8  от 13.02.2020г. по н.ч.х.д. № 838/2018г. по описа на Районен съд гр.*** и ПРЕКРАТЯВА наказателното производство по делото за това, че наказателната отговорност е погасена поради изтичане  на  предвидената  в  закона  абсолютна  давност.

 

            Потвърждава  присъдата  в  останалата  част.

           

На  осн. чл.190 ал.1 от НПК  осъжда  К.Й.В. с ЕГН - ********** да заплати на Р.П.А. с ЕГН – ********** сума в размер на 2 000лв., представляваща сторени по делото разноски за адвокатско възнаграждение /съгл. договор за правна защита и съдействие серия  Д  № 00034160  по  в.н.ч.х.д.  № 191/2020г.  от  18.09.2020г./.

 

            Решението  подлежи  на  обжалване  пред Върховния касационен съд в  15-дневен  срок  от  съобщаването  му  на  страните.

           

           

Председател :                                               Членове : 1.         

 

 

 

                                                                                         2.