Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 20.06.2019г. гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание
на десети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
ПАВЕЛ ПАНОВ
при участието на секретар Антоанета
Луканова като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 1920 по описа за 2019г.,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 17.10.2018г., гр.д.64884/17г., СРС, 120 с-в
отхвърля предявените от „Т.С.” ЕАД против В.П.П., Ч.В.П. и М.В.П. искове с
правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД, както следва:
за В.П.П. сумата 897.29 лв. - стойност на топлинна енергия за периода
01.05.2013г. – 30.04.2014г. и сумата 275.52 лв. - лихви за забава върху главницата
за периода 15.09.2014г. – 05.09.2017г., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба; както и за Ч.В.П. и М.В.П. суми от по
224.32 лв. - доставена топлинна енергия през периода 01.05.2013г. – 30.04.2014г.
и суми от по 68.88 лв. – лихва за периода 15.09.2014г. - 05.09.2017г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба, поради изтекла погасителна давност.
Срещу решението постъпва въззивна жалба
от ищеца „Т.С.” ЕАД. Счита, че вземанията
не са погасени по давност, с оглед предвидената в чл.33, ал.1 от Общите условия изискуемост на вземането най-късно в края на
текущия месец, следващ месеца на задължението. Считат, че главницата за м.07.2014г.
е изискуема от 15.09.2014г., поради което исковата молба от 14.09.2017г.
прекъсва давността. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с
което да се уважат исковете.
Въззиваемите – ответниците по исковете В.П.П., Ч.В.П.
и М.В.П. оспорват жалбата.
Третото лице помагач на ищеца – „Т.С.“ ЕООД не
изразява становище.
Софийският
градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и
като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Предявени са искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД
вр. чл.150, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Съобразно чл.272 ГПК, когато
въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение,
като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при
обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл.269, изр.2 ГПК,
настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции
съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение,
срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са представени
нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани
на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в
жалбата.
В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният
съд приема следното:
Предявяването на осъдителните искове от „Т.С.” ЕАД води
до прекъсване на 3-годишната погасителна давност спрямо периодичните вземания за
главниците относно стойност на предоставена топлинна енергия, с настъпила
изискуемост на основание чл.111, б. „в”, пр.3 вр. чл.116, б. „б” и чл.114, ал.1 ЗЗД, както и предвид разясненията на ТР от 12.04.2012г., ОСГТК на ВКС. Съгласно
Общите условия на ищеца, задължението за стойност на топлинна енергия е дължимо,
т.е. изискуемо в 30-дневен срок, считано от периода, за който се отнася. След
като исковата молба е подадена на 14.09.2017г., към тази дата са погасени по
давност вземанията за главниците за целия процесен период 01.05.2013г. –
30.04.2014г. Противно на оплакването в жалбата, съдът не е сезиран с иск за
присъждане на главница за последващ период до м.07.2014г. включително. На
основание чл.119 ЗЗД и чл.111, б. „в“, пр.2 ЗЗД погасени по давност са съответните
акцесорни вземания за мораторна лихва върху погасената главница. Исковете за
признаване дължимост на главница и мораторна лихва са неоснователни.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.
Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, І пр. ГПК следва
да се потвърди.
Пред настоящата инстанция въззиваемият не претендира и
не установява реализирани разноски, поради което такива не се дължат.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 17.10.2018г., гр.д.64884/17г., СРС, 120 с-в.
Решението е постановено с участие на трето лице
помагач на ищеца – „Т.С.“ ЕООД.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.