Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
П., 23.04.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
П.ски окръжен
съд, ІІІ - ти състав, гражданска колегия
в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА
ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
МЕТОДИ ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА ДИМИТРОВА
при секретаря анелия докузова
в присъствието на Прокурора
като разгледа докладваното от
съдията Ж. Димитрова в.гр.д. N
294 по описа за 2020 год.,
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е по чл. 258 и сл. ГПК вр. чл. 317 вр. чл. 310 и сл. ГПК.
Постъпила е
въззивна жалба от Е.В.Й. в качеството на родител и законен представител на
малолетното дете Д.Д.Й., депозирана чрез пълномощника й адвокат Г.Г. от ПАК
против решението на П.ския районен съд № 349/06.03.2020 г., постановено по
гр.д. № 6103/2020 г., с която се иска отмяната му. Твърди се, че решението е
направилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени
нарушения на материалния и процесуалния закон, тъй като не е мотивирано и от
същото не се установява да е извършен анализ на събраните доказателства, както
и липсват правни изводи. Поддържа се, че върху детето е оказано фидическо и
насилие от страна на бащата на 13.09.2019 г. около 21 ч., поради което молбата
за защита е основателна. Моли се въззивният съд да отмени изцяло решението на
първоинстанционния съд и да уважи молбата за защита по чл. 5 ал. 1 ЗЗДН.
в срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор срещу въззивната
жалба от въззиваемата страна Д.Т.Й..
В с.з.
въззивницата се явява лично и поддържа въззивната жалба. Заявява, че не
поддържа искането си да бъде наложена мярка за закрила по чл. 5 ал. 1 т. 3 ЗЗДН,
тъй като детето желае да осъществява контакти с баща си
Въззиваемият
чрез пълномощника си адвокат Р.М. изразява становище, според което жалбата е
неоснователна. Представя писмени бележки, в които излага подробно възраженията
по жалбата, като поддържа, че детето е с противообществено поведение дълго
преди случилото се на 13.09.2019 г., постъпката на въззиваемия спрямо детето не
съставлява домашно насилие, тъй като силата е употребена с цел овладяване на
положението и поради това, че е бил афектиран от поведението на детето спрямо
него, изразяващо се в неуважение и незачитане, както и уронване на престижа му
същата вечер и преди това. Претендира направените по делото пред въззивната
инстанция разноски в размер на 100 лв. за адвокатско възнаграждение и представя
списък по чл. 80 от ГПК.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията,
изложени в жалбата, взе предвид направените доводи, прецени събраните пред
първата и въззивната инстанции доказателства в тяхната съвкупност и по отделно
и съобрази изискванията на закона, намира за установено
следното:
Пред РС – П.
е постъпила молба от Е.В.Й. в качеството на родител и законен представител на
малолетното дете Д.Д.Й., с която иска от съда да постанови решение, с което да
наложи на основание чл. 5 ал. 1 т. 1, т. 3 и т. 5 от Закона за защита срещу
домашното насилие на ответника Д.Т.Й. мерките предвидени в закона. В молбата се
твърди, че молителката и ответника са родители на малолетното дете Д.Д.Й.,
което около два месеца преди подаване на молбата през периода м. VІІ – м. ІХ
2019 г. е живеело преимуществено със своя баща. Твърди се, че на 13.09.2019 г.
около 21 ч. след като се прибрало в дома на баща си малолетното дете Д. било
обект на физическо и психическо насилие от своя баща, като е била удряна с ръце
и чанта по гърба, главата и цялото тяло, които удари били съпроводени с крясъци
и заплахи за физическа саморазправа. Твърди се, че повод за насилието върху
детето е намерена запалка в чантата на детето и съмнения, че пуши. Твърди се,
че насилието е извършено в присъствието на приятелката на бащата, която не
защитила детето, но друг човек, вероятно съсед е подал сигнал на тел. 112 и
след побоя пристигнала полиция, която отвела детето с негово съгласие и в
последствие го предала на майката същата вечер. Твърди се, че детето се
оплаквало от болките при нанесения му побой, белезите били видими, поради което
същата вечер била потърсена лекарска помощ, а на следващия ден е извършен
преглед и от лекар от Съдебна медицина – П.. Твърди се, че в резултат на
случилото се детето е уплашено, плаче, оплаква се от болки в главата и към
датата на подаване на молбата – 17.09.2019 г. не желае да посещава училище и
спортни тренировки, тъй като се притеснява, че ще срещне баща си и той ще и
направи нещо лошо.
С
определение № 3999/18.09.2019 г. по гр.д. № 6103/2019 г. П.ският районен съд
въз основа на изложеното в исковата молба е постановил мерки за закрила по чл.
18 ал. 1 от ЗЗДН по отношение на пострадалото дете по чл. 5 ал. 1 т. 1 и т. 3
от ЗЗДН.
С обжалваното решение ПлРС е отказал да
уважи молбата за постановяване на мерки
за закрила на основание чл. 5 ал. 1 т. 1, т. 3 и т. 5 ЗЗДН и издаване заповед
за защита, като е приел, че страните са в лоши отношения, детето Д. е с
проблемен характер, има противообществени прояви, изключвано е от училище за
лошо поведение, поддържа връзки с момчета, употребява алкохол и тютюневи
изделия въпреки възрастта си от 12 години, а ответникът като баща се е опитал
да я контролира, поправи и превъзпита.
Спори се между страните по делото пред
въззивната инстанция: налице ли е извършено домашно насилие, изразяващо се в
психическо и/или физическо насилие от
страна на въззиваемия срещу малолетното дете Д., следва ли да бъдат постановени
мерки за закрила в полза на детето и какви.
Пред ПлРС с
исковата молба молителката, въззивница в настоящото производство е представила
декларация по чл. 9 ал. 3 ЗЗДН, от която се установява, че на 13.09.2019 г.
около 21 ч. е осъществен акт на домашно насилие по отношение на детето Д. от
въззиваемия, изразяващ се в побой и заплахи. В декларацията се твърди, че е детето
бил удряно, блъскано и ритано по цялото тяло от бащата.
Установява се
от представеното по делото в първата инстанция удостоверение за раждане на
детето Д.Д.Й., че страните са родители на детето, родено на *** г..
Установява
се от представената по делото в първата инстанция разписка, че на 13.09.2019 г.
в 23 ч. детето Д. е предадено от полицейски служител Анатоли Иванов на майката.
Установява се
от представеното по делото в първата инстанция искане за образна диагностика,
че на 13.09.2019 г. в 23,50 ч. е извършена рентгенография на длан на детето Д..
Установява се
от представеното по делото в първата инстанция удостоверение съдебно -
медицинско удостоверение, издадено на 14.09.2019 г. от д-р Д.Д., дежурен лекар
към КСМД – МУ – П., че пред него се е явило детето Д. заедно със своята майка и
е съобщило, че на 13.09.2019 г. около 21 ч. е било бито от баща си с ръце и
чанта. Установява се, че при прегледа са установени червеникаво кръвонасядане
на челото в дясно с площ 1,5/1,5 см., на гърба в областта на двете лопатки и по
кожата множество неправилни по форма и с различна големина петнисто разположени
кръвонасядания, на шията в ляво в основата на площ 6/4,5-5 см. бледо насиняване
с разляти граници, на лявото бедро задна повърхност средна трета малко
червеникано кръвонасядане, втори и трети пръсти на лявата ръка обездвижени с
левкопластова превръзка, силно ограничени и болезнени движения на две посочени
малки ставички на дланта. Установява се, че детето и майката са съобщили, че
през нощта са прегледани от ортопед в Спешно отделение, който направил
рентгенова снимка и приел, че пръстите на ръката са нахвехнати и контузени и се
нуждаят от обездвижване за няколко дни. Установява се, че при прегледа са
установени контузия /натъртване/ и навяхване на втори и трети пръст на дясната
ръка, множество и на относително голяма площ кръвонасядания предимно на гърба,
които увреждания са резултат от тъпи травми и могат да бъдат получени по начин
и време, както се съобщава, като е довело до разстройство на здравето, временно
и неопасно за живота.
Установява се
от представената по делото в първата инстанция преписка при Второ РУ на МВР П.,
че на 25.09.2020 г. след получена от ПлРС заповед № 3499/18.09.2019 г.
ответникът е подписал протокол за предупреждение на основание чл. 65 ал. 1 от ЗМВР и е предал притежаваното лично оръжие.
Установява се
от представената по делото в първата инстанция преписка при Първо РУ на МВР П.,
че същата е образувана след сигнал на живущи на адрес: гр. П., ул. „***“ № 52
за неправомерно поведение на семейството на въззивницата и детето Д..
Установява се от преписката, че в обясненията си пред полицейски служител на
длъжност ДПС детето Д. е изразило съжаление за това, че е напсувало съседка,
както и е признало, че се е опитало да взема рокля от магазин, но било
задържано и майка му платила тази рокля. Установява се от преписката, че в
писмо от 06.01.2020 г. ДСП – П. като констатира проблемното поведение на детето
Доротоя и нейна приятелка, установено с доклади на техни преподаватели се
предлага да се предприемат спешни мерки чрез работна среща, на която да
присъстват представители на различни институции.
Установява се
от представената по делото в първата инстанция педадого-характеристична справка
за детето Д. от 30.10.2019 г., изготвена от директора на СУ „***“ – П., че
детето Д. е с успех 3,77 през учебната 2018/2019 г., има занижена мотивация за
обучение, отсъства без да представи оправдателен документ, има проблеми с
дисциплината и поведението си в училище като не зачита авторитета на учители,
съученици и институцията като цяло, за които проблеми е уведомена майката по
телефон, тъй като и двамата родители не са посещавали училището.
Установява
се от представения пред въззивната инстанци социален доклад от ДСП „ОЗД“ - П.,
че през втория срок на учебната 2019/2020 г. поради поведението му детето Д. е
преместено в друго учебно заведение, пето за две учебни години поради
безпричинни отсъствия, грубо и арогантно поведение към преподаватели и
съученици. Установява се, че след конфликта през м. ІХ 2019 г. и образуваното
производство по ЗЗДН въззиваемият е преустановил всякакви контакти с детето,
както и финансовата му издръжка. Установява се, че на детето е оказвана
психологическа подкрепа чрез предоставени социални услуги „Превенция на
отклоняващо се поведение“ и „Работа с деца, жертви на насилие“ към Център за
обществена подкрепа – П., като работата с детето продължава с цел осъзнаване на
необходимостта да посещава училище и да коригира поведението си. От доклада се
установява, че според обясненията на бащата оказаното насилие върху детето на
13.09.2019 г. е било с цел вземане на поука, спазване на уговорения час и
слушане на родителите.
За
установяване на спорните обстоятелства във връзка с възникналия на 13.09.2019
г. между детето Д. и ответника конфликт пред ПРС са разпитани свидетелите В.П.В.
/приятелка на въззиваемия от повече от три години/ и А.Г.И. /полицейски
служител/ и както и в присъствието на социален работник от ДСП – П. са
изслушани обясненията на детето Д. при условията на чл. 15 ал. 1 и ал. 4 от ЗЗДет..
Установява
се от показанията на свидетелката В.П.В., че вечерта на 13.09.2019 г. около
19,45 ч. заедно с въззиваемия чакали около час на уговорено с детето Д. място
да се прибере, тъй като в телефонен разговор детето е казало, че е на две
спирки и се прибира. Установява, че се притеснили много, тъй като от дълго
време детето им създава проблеми – скита се в града безпричинно, пуши, прибирало
се е пребито, при което те се усъмнили, че е изнасилена, не споделяла с тях и
др.. Установява, че след като Д. не се появила на уговореното място се прибрали
в дома на бащата и той започнал да готви вечеря. Установява, че около 21 ч. от
терасата видяла, че Д. се прибира и се спира до къщата за да говори с някакви
момчета с мутирали гласове и казала на бащата. Установява, че въззиваемия е
викал детето от терасата, но тя отказвала със заявление, че е заета и тогава
въззиваемият е слязъл долу да я прибере. Установява, че въззиваемият е бил
побеснял от поведението на Д. и свидетелката е чула, че е въззиваемият е
потупвал детето с чантичката си за документи и й се кара за това, че не се
прибира въпреки, че я е викал няколко пъти. Свидетелката установява, че
въззиваемият никога не биел детето по главата или по ръцете, а само по
плешките, но в конкретният случай, въпреки леките удари детето започнало да
вика с цел да привлича внимание: Помощ! Убиват ме! Установява, че след като
детето и въззиваемият се качили на втория етаж тя самата започнала да и прави
забележки за поведението й и това, което причинява на баща си, след което дошла
полиция и Д. поискала да говори с полицаите, тръгнала с тях и не се прибрала
повече. Установява, че по-късно разбали, че поискала да отидел при майка
си.
Установява
се от показанията на свидетеля А.Г.И., че е посетил дома на въззиваемия по
повод на сигнал получен чрез телефон 112 и заварили въззиваемия и детето и една
жена да вечерят. Установява, че въззиваемия е готвел в този момент, а детето
седяло и всички изглеждали изненадани от посещението на полицията. Установява,
че колегата му Дамянов е извикал детето за да говори с него навън, а той е
разговарял с въззиваемия, който се оплакал, че скандалът е станал затова, че
детето е искала да излиза навън, а той не е разрешил, тъй като е 22 ч..
Установява, че след това и той говорил с детето, то заявило, че иска да отиде
при майка си, отвели до полицейското управление и се обадили на майката, която
го взела по-късно. Установява, че пред него детето не е споделяло да е бито, но
се разплакало като дошла майката. Установява, че пред тях майката споделила, че
детето преувеличава и че най-вероятно не е имало насилие.
Установява
се от обясненията на детето Д. пред ПлРС, че на 13.09.2019 г. след тренировки
заедно с приятели се разхождала около паметника „***“ и въпреки, че била
обещала на баща си да се прибере в определен час около 20,30 ч., не го спазила
и се прибрала след 21 ч.. Установява, че същата вечер баща й намерил две
запалки в леглото й и за това, както и поради закъснението започнал да я бие,
като й крещял. Установява, че баща й започнал да я бие на първия етаж на дома
си с ръце, а като се качили на втория етаж и била на дивана започнал да я бие с
чантичката си. Установява, че е била бита от баща си и друг път поради това, че
е хващана с цигари, както и че е бил брат й, който е на 8 години за това, че го
обидил. Установява, че три месеца преди случилото се е живяла с баща си, но
вече чувства омраза към него и иска да живее с майка си.
Съгласно чл. 2 от ЗЗДН „домашно насилие е всеки акт на физическо, психическо
или сексуално насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено спрямо лица, които
се намират или са били в семейна или родствена връзка, във фактическо
съпружеско съжителство или които обитават едно жилище.”
В
конкретният случай от представените по делото писмени и гласни доказателства и
въз основа на обясненията на детето Д. може да се приеме за безспорно
установено по делото, че към 13.09.2019 г. детето Д. е живеело в дома на баща
си и въззиваем в производството и същият полагал родителски грижи и
осъществявал контрол върху него. Установява се, че на посочената дата детето не
е спазило установения от бащата час на прибиране между 19 и 20 ч. след училищни
тренировки, бащата чакал детето на уговорено от тях място, след което притеснен
се прибрал в дома им, а детето се прибрало след 21 часа, като демонстрирало, че
не се съобразява с правилата на баща си, което поведение на детето афектирало
бащата. Установява се, че в резултат на раздразнението си след прибирането на
детето в дома им бащата нанесъл удари с ръка и с чантичка за документи по
главата, врата и гърба на детето, като с повишен глас му отправял различни
наставления с цел промяна на поведението и зачитането му като родител.
Установява се, че детето е викало за помощ, в резултат на което неизвестно
лице, най - вероятно съсед се обадило на тел. 112 и по – късно около 22 ч. пристигнал
полицейски екип, който отвел детето по негово желание в РУП. Установява се, че
в момента на посещение на полицейските служители ситуацията в дома на
въззиваемия изглеждала спокойна и семейството вечеряло. Установява се, че
същата вечер около 23 ч. детето е предадено на майката и заедно посетили
оргопед. Установява се, че на следващия ден дежурен лекар от Съдебна медицина
констатирал множеството кръвонасядания по тялото на детето, описани по-горе,
голямата част от които са по гърба на детето, както и навяхване на два пръсна
на дясната ръка на детето и е дал заключение, че тези увреждания са резултат от
тъпи травми и могат да бъдат получени по начин и време, както се съобщава, както
и че същите са довели до разстройство на здравето на детето, временно и
неопасно за живота.
Показанията
на разпитаните свидетели според съда кореспондират с обясненията на детето Д. и
с представените писмени доказателства в това число с декларацията по чл. 9 ал.
3 ЗЗДН, която се ползва с доказателствена сила съгласно разпоредбата на чл. 13
ал. 3 ЗЗДН относно упражненото физическо и психическо насилие върху детето. Съдът
приема, че изложените данни в декларацията по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН не са
опровергани от останалите събрани по делото доказателства. Относно интензитета
на ударите и начина на нанасянето им показанията на свидетелката В.П.В. се
намират в противоречие с обясненията на детето Д., но като съобрази
заключението на съдебния лекар, които е възприел травмите на детето на следващият
ден, съдът приема, че физическото насилие над детето е било с интезивност по –
висока от тази, посочена от свидетелката и следва да кредитира обясненията на
детето, като се отчита както заинтересоваността на свидетелката от изхода на
спора като близка приятелка на въззиваемия, така и обстоятелството, че същата
не е възприела пряко поведението на въззиваемия на първия етаж на дома му,
където според детето се е осъществило насилието върху него чрез удари с ръка.
Съдът
приема, че въззививаемият е бил афектиран и провокиран от поведението на детето
си, което безспорно е демонстрирало неспазване на установените от родителя в
негов интерес правила, но приема също, че тези обстоятелства не са основание за
освобождаване на въззиваемия от отговорност за осъщественото на посочената дата
физическо и психическо насилие върху детето. Установените по делото действия на
въззиваемия според съда са форми на физическо и психическо насилие спрямо
детето Д., които са недопустими, още повече с оглед обстоятелството, че
въззиваемият е родител, които е задължен да се грижи и възпитава малолетното
дете, в това число чрез личния си пример. Поведението на детето, демонстриращо
явно незачитане на установените от закона, учителите и родителите му правила и
норми на поведение не би могло да бъде извинение за осъществяване на каквото и
да е насилие върху него, а напротив, показва сериозни проблеми в семейството
при двамата родители, в това число при възпитанието му, за решаването на които
родителите при невъзможност да се справят сами следва да потърсят
специализирана помощ, тъй като насилието не е решение на който и да е проблем.
Въз основа
на гореизложеното следва да се приеме, че по делото е доказано оказването на
физическо и психическо насилие от страна на въззиваемия, поради което неправилно
и незаконосъобразно районният съд е приел, че следва да откаже изцяло издаване
на заповед за закрила на детето Д..
Съгласно
разпоредбата на чл. 16 ал. 1 ЗЗДН съдът налага една или повече мерки за закрила,
като преценката следва да е съобразена с вида на оказваното домашно насилие и
последиците от същото за здравето, живота, психиката на пострадалото лице. Мерките
за закрила срещу домашно насилие, които съдът може да наложи с решението по чл.
15 ал. 1 ЗЗДН са изброени в чл. 5 ал. 1 от закона, като тези по т. 2, 3 и 4 са
ограничени със срок, който може да бъде минимум 3 месеца и максимум 18 месеца.
Във всички случаи съгласно чл. 5 ал. 4 ЗЗДН съдът с решението налага и глоба на
нарушителя в размер от 200 лв. до
1 000 лв..
Въззивният
съд, като съобрази тежестта на нарушенията от страна на въззиваемия, установени
по делото, която не е значителна, обстоятелството, че от датата на
осъществяване на насилието до момента на постановяване на настоящото решение е
изтекъл значителен период от време, през който с оглед осъществената с надлежна
заповед на съда незабавна защита въззиваемият и детето не са имали близки
контакти, волята на детето, заявена чрез майката пред въззивния съд да има
контакти с бащата, приема, че с исканите от молителката мерки по чл. 5 ал. 1 т.
1 и т. 5 ЗЗДН ще се постигне степен на закрила съответстваща на нуждата от тази
закрила. Като съобрази обстоятелството, че във връзка с упражняване на
родителските права върху детето и режима на лични контакти с него въззиваемият
следва да комуникира с детето си и да полага грижи да него, което е в интерес
на детето, съдът намира, че заповедта за незабавна закрила е осъществила
необходимата дистанция между страните, поради което към момента мярката по чл.
5 ал. 1 т. 3 ЗЗДН се явява неадекватна.
На основание чл. 5 ал. 4 от ЗЗДН на въззиваемия следва да бъде
наложена и глоба в минимален размер от 200 лв..
При тези
правни изводи въззивният съд намира, че решението на ПлРС се явява неправилно и
незаконосъобразно в частта, в която е отказано издаване на заповед за защита и
определяне на мерки за закрила по чл. 5 ал. 1 т. 1 и т. 5 ЗЗДН и следва да бъде
отменено в тази му част, а въззивната жалба уважена, като вместо него бъде
постановено друго, с което молбата за издаване на заповед за защита бъде
уважена и бъдат постановени определените от въззивния съд мерки за закрила по
реда на чл. 5 ал. 1 т. 1 и т. 5 ЗЗДН. Въззивната жалба, в която се иска
постановяване на мерки за закрила по чл. 5 ал. 1 т. 3 ЗЗДН, доколкото същата не
е изрично оттеглена от въззивницата следва да бъде оставена без уважение, а
първоинстанционното решение потвърдено.
Налице са
основанията на чл. 11 ал. 2 от ЗЗДН и при издаване на заповед за защита от
домашно насилие, въззиваемият дължи изцяло направените и поискани от
въззивницата разноски в производството по защита от домашно насилие, които
правила уреждат специален ред за присъждане на разноски, различен от установеният
в чл. 78 от ГПК. Въззивницата е направила искане за присъждане на разноски по
делото в първата инстанция, поради което в нейна полза следва да бъдат
присъдени направените в първата инстанция разноски в размер на 400 лв. за
адвокатско възнаграждение.
На
основание чл. 11 ал. 2 вр. чл. 16 от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК и чл. 17 ал. 2 от ЗЗДН вр. чл. 18 ал. 1 от същата
Тарифа, въззиваемият следва да бъде осъден да заплати по
сметка на П.ския окръжен съд държавна такса в размер на 37,50 лв..
Водим от
горното, Съдът
Р е ш и:
отменя решение № 349/06.03.2020 г., постановено по гр.д.
№ 6103/2020 г. на П.ският районен съд в частта, в която е отказано
издаване на заповед за защита чрез постановяване на мерки за закрила по чл.
5 ал. 1 т. 1 и т. 5 от ЗЗДН, като вместо това постановява:
Да
се издаде заповед
за защита на основание чл.
15 ал. 2 от ЗЗДН в полза на малолетното дете Д.Д.Й.,
ЕГН **********, представлявана в производството от своята майка и законен представител
Е.В.Й., ЕГН ********** *** срещу Д.Т.Й., ЕГН ********** ***, като постановявА
мерки за закрила на основание
чл. 5 ал. 1 т. 1 и т. 5 от ЗЗДН, както следва:
ЗАДЪЛЖАВА
Д.Т.Й., ЕГН ********** *** на основание чл.
5 ал. 1 т. 1 от ЗЗДН да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо малолетното дете Д.Д.Й., ЕГН **********,
представлявана в производството от своята майка и законен представител Е.В.Й.,
ЕГН ********** ***.
ЗАДЪЛЖАВА
Д.Т.Й., ЕГН ********** *** на основание чл.
5 ал. 1 т. 5 от ЗЗДН да посещава специализирана
програма за извършители на домашно насилие в Център за обществена подкрепа или
друг определен от Община П. център за социални услуги.
ПРЕДУПРЕЖДАВА
на основание чл.
21 ал. 3 от ЗЗДН Д.Т.Й., ЕГН ********** ***, че
при констатиране от страна на полицейски орган неизпълнение на заповедта за
защита, полицейският орган е длъжен да го задържи и незабавно да уведоми
органите на прокуратурата.
ОСЪЖДА на основание чл.
5 ал. 4 от ЗЗДН Д.Т.Й., ЕГН ********** *** да заплати
по сметка на П.ски окръжен съд глоба
в размер на сумата от 200 лв..
ОСЪЖДА
на основание чл. 11 ал. 2 от ЗЗДН Д.Т.Й., ЕГН **********
*** да заплати
по сметка на П.ски окръжен съд сумата от
37,50 лв. за държавна такса в
производството пред двете съдебни инстанции.
ОСЪЖДА
на основание чл. 11 ал. 2 от ЗЗДН Д.Т.Й., ЕГН ********** *** да заплати
на Е.В.Й., ЕГН ********** ***, в качеството на майка и законен
представител малолетното дете Д.Д.Й., ЕГН ********** сумата от 400 лв. за разноски по делото в първата
съдебна инстанция.
потвърждава решение № 349/06.03.2020 г.,
постановено по гр.д. № 6103/2020 г. на П.ският районен съд в останалата обжалвана част.
Препис от заповедта и решението да
се връчи за изпълнение на страните, полицейските органи по
местоживеене ***.
РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО и не подлежи на касационно обжалване
на основание чл. 17 ал. 5 от ЗЗДН.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: