РЕШЕНИЕ
№ …
Гр. София, 22.03.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, I-11- ти състав, в публичното заседание на втори февруари две хиляди двадесета и първа година в състав:
СЪДИЯ: Илиана Станкова
при секретаря Диана Борисова, като разгледа гр.д. № 16849/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е
положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1, пр. първо ГПК вр.
с чл. 79, ал. 1 ЗС.
Ищецът И.Т.И. твърди, че с ответника Й. Т.И. са братя и наследници по закон на своите родители – Т.И.Н., починал на 15.11.1984 г. и И.И.Н., починала на 12.06.2001 г., които приживе са притежавали в условията на съпружеска имуществена общност апартамент № 31, находящ се в гр. София, район „Триадица“, ул. „*****, със застроена площ от 63,84 кв.м., представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1005.34.1.31 по кадастралната карта и регистри, одобрени със заповед РД -18-108/13.12.2016 г., при съседи на същия етаж: 68134.1005.34.1.32, 68134.1005.34.1.21, под обекта 68134.1005.34.1.28, над обекта 68134.1005.34.1.34. Твърди, че след смъртта на майка си е заживял със семейството си в жилището като е заплащал всички консумативни разходи, разходите на всички ремонти за поддръжката му, както е извършвал изцяло за своя сметка и подобрения. Твърди, че фактическата власт върху имота е осъществявал непрекъснато и необезпокоявано от ответника със съзнанието, че свои имота, в съответствия с уговорката между двамата братя и майка им след смъртта й този апартамент да остане за него. Иска от съда да признае за установено по отношение на ответника, че е придобил правото на собственост по отношение на ½ идеална част от процесния недвижим имот по давност чрез упражняване на непрекъснато давностно владение в периода след 12.06.2001 г. Претендира разноски.
Ответникът Й. Т.И. оспорва иска. Оспорва да е съществувала уговорка между него, ищеца и тяхната майка процесният имот да остане собственост на ищеца. Оспорва ищецът да е манифестирал намерението си да свои целия имот, като твърди, че той е бил само държател по отношение на ½ идеална част. Претендират разноски.
Съдът, като
съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически изводи:
Не е спорно между страните, а и се установява от събраните по делото писмени доказателства, че Т.И.Н., починал на 15.11.1984 г. и И.И.Н., починала на 12.06.2001 г. са били собственици при условията на съпружеска имуществена общност на процесния недвижим имот, както и страните по делото И.Т.И. и Й. Т.И. са техните наследници по закон при равни квоти.
Не е спорно между страните и обстоятелството, а и се установява от събраните по делото доказателства, че след смъртта на майката на страните ищецът и неговото семейство са останали да живеят в процесния апартамент. В тази връзка са събраните писмени доказателства, че партидата към „Топлофикация София“ ЕАД е на името на ищеца, както и представените доказателства, че той е плащал режийните разходи след м. юни 2001 г. по отношение процесния недвижим имот.
По делото е приета като писмено доказателство приложение № 2 към данъчна декларация по чл. 14, чл. 27 и § 2 от ПЗР на ЗМДТ, подадена от И.Т.И., по отношение на която е открито производство по оспорване авторството на подписа в лицето на ищеца И.Т.И..
Установява се от заключението на приетата съдебно-графическа експертиза, което съдът кредитира, че подписът положен върху данъчната декларация не е положен от ищеца И.Т.И.. Ето защо на основание чл. 194, ал. 2 ГПК този документ следва да бъде изключен от доказателствата по делото.
Спорно между страните е обстоятелството имал ли е ищецът намерение да свои целия имот и манифестирал ли е същото пред ответника.
Според показанията на свидетеля Т.Т., тя живее в същия вход, в който е процесното жилище и познава наследодателите на страните от дете. Свидетелката сочи, че входът е малък и всичките му обитатели били като едно голямо семейство. Свидетелката сочи, че след смъртта на дядо Т.баба И.останала да живее в жилището сама, а след това при нея заживял дядо Г.. Свидетелката сочи, че е чувала разговори между майка си и баба И., че дядо Г. ще даде своя апартамент на малкия й син Й., а този апартамент в кв. Емил Марков ще остане за големия й син. Свидетелката сочи, че последно в жилището е виждала да идва Й. преди 24 години, когато баба И.и дядо Г. живеели там и той идвал с покупки. Свидетелката сочи, че след смъртта на баба И.в жилището е виждала само другият брат И., който живеел там с неговото семейство и там отгледал внуците си.
Според показанията на свидетеля И. Г.ев той е съсед във входа, в който е процесният апартамент. Свидетелят сочи, че бащата на страните – дядо Т.починал около 1984-1985 г. и в жилището останала майка им – баба И., при която в последствие дошъл да живее един старец. Свидетелят сочи, че самият той не е разговарял с баба И., тъй като имали голяма разлика в годините, но от разговори, които е дочувал във входа между съседи от дочутото разбрал, че след смъртта на този дядо жилищният въпрос на баба И.бил уреден, тъй като дядото имал един апартамент, който бил отреден за Й., а апартаментът, в който живеела И.Николова щял да остане за другия й син И.. Според свидетеля след смъртта на своята майка в жилището заживели И. и неговата съпруга Л.и даже започнали да правят ремонт, но около 3-4 години преди депозиране на показанията И. напуснал жилището и заминал да живее в провинцията, тъй като имал хронични заболявания и там било по-здравословно да живее. Свидетелят сочи, че не би разпознал ако види другия син на И.Й..
Според показанията на свидетеля М.Й.той познава страните, като с Й. е приятел от много отдавна. Свидетелят сочи, че имало период, в който с Й. се виждали всеки ден и пиели кафе около кв. Емил Марков. Свидетелят сочи, че от Й. е чувал за майка му и дори е ходил с него, за да напазарува и да й занесе продукти, като са ги носели в блока до пощата на И. Вазов. Свидетелят сочи, че от Й. знае, че брат му е заключил апартамента след като починала майка му, като Й. не искал да се разправя с брат си и оставил брат му да реши какво да прави. Свидетелят сочи, че не знае на кого от двамата братя майката е оставила жилището, но Й. му е казвал, че на брат му купили апартамент, кола, гледали му децата и за това той трябва да получи този апартамент.
Според показанията на свидетеля И. С.той познава ответника от повече от 25 години, семейни приятели са, ходят си на гости и преди Й. да замине да живее на вилата си виждали почти всеки ден. Свидетелят сочи, че от Й. е чувал за апартамента, в който живеела майка му на ул. Химилтлийски проход. Много по-късно след смъртта на майка си, някъде около 2008 г. – 2010 г. свидетелят сочи, че Й. започнал да му споделя, че има притеснения за имота, тъй като няма нотариални актове, ключове за апартамента и т.н., като от разговорите им останал с впечатление, че Д.се смятал за наследник на апартамента и го счита, че жилището е общо с брат му и трябва да се оправя с него. Свидетелят сочи, че от Д.знае, че в жилището след смъртта на майка им е останал да живее брат му със съгласието на Д., като свидетелят сочи, че му е споделял притесненията си, че може да стане някакъв спор, тъй като подобно нещо имало в тяхното семейство, като Д.напълно отрекъл такава възможност това да стане с брат му.
Според показанията на свидетелката К.К.тя е първа братовчедка на страните. Свидетелката сочи, че семейството и братята били задружни, неразделни и наскоро разбрала, че не са в добри отношения. Преди три години трябвало да продават наследствени земи и се видяла с Й. и той й разказал, че не може да й даде документите, които й трабвали, тъй като бравата на апартамента се била развалила и брат му я сменил и не му е дал ключ от нея. Свидетелката сочи, че това я учудило, тъй като били чудесно семейство, като и двамата братя се грижели за родителите си. Според К.след смъртта на майка им в жилището знае да са били В.и жена му Л., но не знае дали за постоянно, тъй като те повече живеели в провинцията. Свидетелката сочи, че докато били живи леля И.и свако й купили кола на В., както и му помогнали за жилището му в „Бъкстон“, в който живеели Л. и И., а казвали, че на Д.нищо не са помогнали. Според свидетелката сочи, че дядо Г., който е бил партньор на леля й след смъртта на свако й й е споделял, че Д.много се грижи за него, все едно го има като свой баща и предполага, че за това Г. е прехвърлил жилището си на Й.. Свидетелката сочи, че се виждала с леля си, извън летния сезон, поне по 3-4 месечно, а понякога е оставала и да спи при нея.
Според показанията на свидетелката К.А.тя е първа братовчедка на страните. Свидетелката сочи, че е родом от гр. Елена и че като дете, когато била на 18 години леля й и свако й я взели да живее при тях за около 5-6 години. В последствие свако й и съпругът й станали приятели, ходели задно на риба и като цяло били близки. Свидетелката сочи, че след като свако й починал леля й И.живеела сама като Д.я е гледал, а след това при нея отишъл да живее един възрастен човек Г., като Д.се грижел и за двамата. Свидетелката сочи, че й е казвала, че е казвала на Д.да не си дава неговата част от жилището, че ако е жива – ще почине, а ако е мъртва – ще се обърне в гроба, в никакъв случай да не си дава неговата част. Свидетелката сочи, че от леля си е чувала, че на И. са купили кола, помогнали му за апартамента, децата са му гледали и че той да си вземе каквото му се полага – половината. Свидетелката сочи, че Д.и приживе се е грижел много за родителите си, като и след смъртта им тъй е поил всички разноски по погребението им, закупил е гробните места и т.н.
При така установеното фактическа страна, от правна
страна съдът намира следното:
Предявен е иск за установяване в полза на ищеца на право на собственост върху ½ идеална част от съсобствен недвижим имот въз основа на изтекла в негова полза придобивна давност, като с оглед фактическите твърдения в исковата молба се касае за упражняване на недобросъвестно владение – за придобивна давност по чл. 79, ал.1 ЗС.
За основателността на иска в тежест на ищеца беше да докаже при условията на пълно главно доказване, че е манифестирал пред ответника намерението си да владее имота за себе си чрез действия отблъскващи владението му и установяващи своене, както и че е упражнявал спокойно, непрекъснато / или прекъснато за срок по-кратък от 6 месеца/ и необезпокоявано фактическа власт върху процесния имот за период от поне 10 години.
С оглед трудното установяване на субективния елемент на придобивната давност – намерението за своене, в разпоредбата на чл. 69 ЗЗД е установена законова презумпция, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже обратното. При съсобственост правото на собственост върху една вещ се притежава от повече от едно лица, като всяко от тях има правомощия да упражнява фактическа власт върху общата вещ съобразявайки се с правата на останалите. В тълкувателно решение № 1/ 06.08.2012 г. по т.д. № 1/2012 г. на ОСГК е разрешен въпросът за приложимостта на законовата презумпция на чл. 69 ЗЗД в отношенията между съсобственици, като е прието, че за приложимостта й следва на първо място да се изследва основанието, при което първоначално е установено владението. Прието е, че презумпцията на чл. 69 ЗС се счита за оборена в случаите, в които съсобственикът е започнал да владее своята идеална част, но владението е установено при условия, че той се е явявал държател на идеалните части на останалите съсобственици. Такъв именно е настоящият случай, тъй като към момента на установяване на владение върху процесния имот ищецът И.Т.И. е притежавал ½ идеална част при знанието за притежанието на останалата ½ идеална част от страна на ответника. В тази хипотеза, според мотивите на това тълкувателно решение, за да придобие по давност идеалните части на останалите съсобственици съсобственикът следва да „преобърне“ чрез едностранни действия държането във владение, като те трябва да бъдат от такъв характер, че чрез тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричането на владението на останалите съсобственици. Прието е, че в спор за собственост, съсобственикът позоваващ се на изтекла в негова полза придобивна давност по отношение идеалните части на останалите съсобственици, следва да докаже, че е извършил такива действия, с които е престанал да държи идеалните части на другите съсобственици и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои и това да е доведено до знанието на останалите съсобственици.
В настоящия процес от страна на ищеца, въпреки разпределената му доказателствена тежест в тази връзка, не се ангажираха доказателства той да е извършил действия манифестирани пред ответника, които явно да отричат владението му.
В исковата молба ищецът твърди, че изначално е установил владение върху съсобствения имот, тъй като такава била волята на неговата майка и постигнатото съгласие с ответника. Тези твърдения от страна на ищеца не бяха доказани в настоящия процес, като в тази връзка бяха събрани само опосредени, косвени доказателства чрез гласните доказателства на доведените от ищеца свидетели, от които не може да бъде направен несъмнен извод, че ищецът е установил владение върху имота със знанието и съгласието на ответника. Свидетелите доведени от ищеца са съседи на процесния имот, които не са преки свидетели на проведени между страните и тяхната майка разговори, като впечатленията на единия свидетел – Г.ев са от клюки и следствие на негови умозаключения в резултат на случайно видяното и чутото от него като съсед. От друга страна, от ответника беше проведено успешно насрещно доказване, от което възниква съмнение за наличието на първоначално съгласие между страните ищецът да установи владение върху съсобствената вещ, или наличието на поведение на ищеца, което да манифестира явно намерението му да свои, а не да държи, идеалната част от съсобствеността на своя брат. В тази връзка са показанията на свидетеля Станкова, че приятелят му Й. дълго време не е очаквал от брат си да предизвика спор относно съсобствения им недвижим имот.
Установените по делото обстоятелства, че ищецът след смъртта на наследодателя на страните е живеел със семейството си в процесното жилище, че е прехвърлил партидата за топлата вода на свое име, че е плащал режийните разходи и е предприел ремонт представляват действия по упражняване на фактическа власт върху съсобствената вещ, изцяло съответстващи на упражняването на правомощието на владение на съсобственик. Следва да се отбележи, че доколкото процесното жилище е еднофамилно, обективно е невъзможно двамата братя едновременно да упражняват правомощието на владение, а и предвид братската им връзка житейски логично е единият брат да ползва жилището със съгласието на другия за неговата идеална част. Също така съдът намира, че в настоящия случай не може да се квалифицира като манифестирано действие по превръщане на държането във владение това по смята на бравата на съсобственото жилище. Това е така тъй като от споделеното пред приятели ответникът е посочил, че тя е била развалена и брат му я е сменил, но не му е дал ключ, но не се установява, че изрично му е казал, че отказва да му даде такъв, тъй като отрича владението му и счита имота за свой. Не се установява дата преди датата на връчване на насрещната искова молба, на която ищецът явно и недвусмислено да е манифестирал пред ответника намерението си да свои неговата идеална част.
Предвид изложеното предявеният установителен иск следва да бъде отхвърлен.
По разноските.
При този изход от делото ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сторените от него разноски по делото в размер на 3 000,00 лева адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.Т.И., ЕГН: ********** срещу Й.Т.И., ЕГН: ********** положителен установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1, пр. второ ГПК, вр. с чл. 79, ал.1 ЗС за признаване за установено, че ищецът е собственик по силата на упражнено давностно владение в периода 12.06.2001 г. – 30.10.2017 г. /датата на предявяване на иска пред СРС/ на ½ идеална част от недвижим имот, представляващ апартамент № 31, находящ се в гр. София, район „Триадица“, ул. „*****, със застроена площ от 63,84 кв.м., представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1005.34.1.31 по кадастралната карта и регистри, одобрени със заповед РД -18-108/13.12.2016 г., при съседи на същия етаж: 68134.1005.34.1.32, 68134.1005.34.1.21, под обекта 68134.1005.34.1.28, над обекта 68134.1005.34.1.34., както и от прилежащото му избено помещение с площ от 4 кв.м. и съответните идеални част от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, представляващо имот с идентификатор 68134.1005.34.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
СЪДИЯ: