РЕШЕНИЕ
№ 259
гр. Перник, 22.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ
при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА
като разгледа докладваното от БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20241700500343 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С решение № 107/02.02.2024 г., постановено по гр. д. № 2902/2023 г. по описа на
Пернишкия районен съд е признато за установено по искове с правно основание чл.
422 ГПК във вр. с чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, предявени от “Топлофикация - Перник”АД,
с ЕИК: ********* и със седалище и адрес на управление: гр.Перник, жк. „Мошино“,
ТЕЦ “Република”, срещу Б. Г. И., с ЕГН: **********, с адрес: ***, че същата дължи на
ищцовото дружество сумата в размер на 930,15 лв., представляваща 1/2 ид. част от
общият дълг, от които главница в размер на 806,26 лв., представляваща 1/2 ид. част от
общата главница в размер на 1612,52 лв. за периода 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г.,
законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 123,89 лв. представляваща
1/2 ид. част от общата законна лихва в размер на 247,78 лв. за периода от 08.07.2021 г.
до 06.03.2023 г., както и законната лихва върху главницата от 806,26 лв., считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ - 21.04.2023 г., до
окончателното изплащане на сумата, за които суми е била издадена Заповед №
946/21.04.2023 г. по ч.гр.д. № 1651/2023 г. на ПРС.
Съдът е отхвърлил като неоснователни исковете с правно основание чл. 422 ГПК
1
във вр. с чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, предявени от “Топлофикация- Перник”АД, с
ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление:гр.Перник, жк. „Мошино“, ТЕЦ
“Република”, срещу Е. Г. И., с ЕГН: **********, с адрес: ***, с които се иска да бъде
признато за установено, че същата дължи на ищцовото дружество сумата в размер на
930,15 лв., представляваща 1/2 ид. част от общият дълг, от които главница в размер на
806,26 лв., представляваща 1/2 ид. част от общата главница в размер на 1612,52 лв. за
периода 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г., законна лихва за забава на месечните плащания
в размер на 123,89 лв. представляваща 1/2 ид. част от общата законна лихва в размер
на 247,78 лв. за периода от 08.07.2021 г. до 06.03.2023 г., както и законната лихва върху
главницата от 806,26 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
ЗИПЗ - 21.04.2023, до окончателното изплащане на сумата за които суми е била
издадена Заповед № 946/21.04.2023 г. по ч.г.д.№1651/2023 г. на ПРС.
Със същото решение, съдът се е произнесъл и по отношение на дължимите се
съдебни разноски.
В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК е постъпила въззивна жалба от
„Топлофикация – Перник“ АД, чрез юрк. А.С., с която се обжалва
първоинстанционното решение като необосновано, неправилно и некореспондиращо
със събраните по делото доказателства. Твърди се, че безспорно по делото е
установено наличието на валидно облигационно правоотношение между страните.
Сочи, че по делото няма данни ответниците да са предложили различни от приетите и
одобрени условия, поради което приложими са тези приложени по делото. В
продължение се излагат съображения, че в хода на делото е безспорно доказано, че
ответниците притежават качеството „клиент“ на топлинна енергия, като се допълва, че
видно от приложените материали същите притежават право на собственост върху
процесния топлоснабден имот. Въз основа на изложеното се иска отмяна на
първоинстанционния акт и постановяване на решение, с което искът, предявен срещу
Е. Г. И. за нейната 1/2 ид.ч. от общото задължение бъде уважен. Прави се искане за
присъждане на сторените по делото разноски. Не се представят и не се сочи
необходимост от събирането на нови доказателства.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК ответната страна – Е. И., чрез адв. А. Ц.
/назначен за особен представител/, е депозирала отговор, с който въззивната жалба се
оспорва като неоснователна. Твърди се, че постановеното от първата инстанция
решение е правилно и законосъобразно, както и, че същото е постановено след
установяване на правилна фактическа обстановка. Сочи, че видно от приложеното
споразумение към писмения отговор на Б. Г., същото е сключено между нея и
дружеството, като допълва, че по този начин от своя страна дружеството се е
съгласило да приеме плащане от единия от длъжниците си за цялото процесно
задължение, в това число и задължението на Е. Г.. Отбелязва, че никъде ищцовото
2
дружество не твърди, че Б. Г. не изпълнява процесното споразумение, а дори негов
представител е признал, че същата прави регулярни плащания. Моли се съда
въззивната жалба да бъде оставена без уважение, като се потвърди атакуваното
решение.
Пернишкият окръжен съд, след като обсъди доводите на страните намира
следното:
При извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна проверка, съдът
намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Съдът, при въззивния контрол за правилност на първоинстанционния съдебен
акт в рамките, поставени от въззивната жалба, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, намира от
фактическа и правна страна следното:
От приложеното ч.гр.д. № 1651 по описа за 2023 г. на РС - Перник е видно, че
по заявление на „Топлофикация Перник” АД е издадена Заповед № 946/21.04.2023 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу Б. Г. И. и Е. Г. И., по силата
на която всяка една от тях дължи сумата от 1612.52 лв., представляваща главница за
неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. за
топлофициран имот, находящ се в ***, сумата 247.78 лв., представляваща законна
лихва за забава на месечните плащания за периода от 08.07.2021 г. до 06.03.2023 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 1612.52 лв., считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 20.04.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и за сторените разноски в
производството.
В срока по чл. 414 от ГПК срещу заповедта за изпълнение е подадено
възражение от длъжниците - Б. Г. И. и Е. Г. И., което е наложило подаване на
процесната искова молба.
Производството пред Районен съд - гр. Перник е протекло, като същият е бил
сезиран с обективно кумулативни съединени установителни искове с правна
квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 пр. 1 от ЗЗД във вр. чл. 153, ал.
1 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, предявени от "Топлофикация - Перник" АД, ЕИК
*********, срещу Б. И. и Е. И.. В исковата си молба ищецът е изложил твърдения,
според които ответниците са клиенти на топлинна енергия и предвид неизпълнението
на задълженията им като такива дължат в условията на разделност на "Топлофикация -
Перник" АД сумите, както следва: главница в размер на 1612,52 лв. за периода от
01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. включително; законна лихва за забава на месечните
плащания в размер на 247,78 лв. за периода от 08.07.2021 г. до 06.03.2023 г; както и
законната лихва върху главницата от 1612,52 лв.; считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на ЗИПЗ -21.04.2023 г. до окончателното изплащане на
сумата.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба, от
ответника - Б. Г. И., с който същата е заявила, че възразява по отношение на
предявения срещу нея иск. Навежда твърдения, че между нея и „Топлофикация
3
Перник“ АД е сключено споразумение за разсрочено плащане, като прилага същото
към отговора на исковата молба.
В срок е постъпил отговор и от назначения за особен представител на
ответницата Е. Г. И. адв. А. Ц., с който същия изразява становище, че искът по
отношение на Е. Г. бил неоснователен, като се обосновава, че представеното с
отговора на исковата молба от страна на другата ответница /Б. Г. И./, споразумение за
разсрочено плащане сключено с ищеца има за предмет цялата процесна сума. По
силата на сключеното споразумение същата се съгласила да заплати на разсрочени
вноски от м. юли 2023 г. цялото задължение, а ищецът се е съгласил да приеме
плащане на цялото задължение от тази ответница /Б. И./.
Към исковата молба ищцовото дружество е представило като доказателства по
делото молба с вх. № 1394/10.10.2008 г. за откриване на партида за битови нужди
депозирана от Б. Г. И. по отношение на процесния имот. Към молбата е приложен
Договор за продажба на държавен недвижим имот по Наредбата за държавните имоти
от 28.02.1991 г. от който става ясно, че Г.А.А. /баща на двете ответници и техен
наследодател/ е придобил собствеността върху процесния имот.
По делото е представено и прието Удостоверение за наследници от ***, от
съдържанието на което се установява, че Г.А.А. е починал на *** и като негови
наследници по закон фигурират двете му дъщери - ответниците Б. Г. И. и Е. Г. И., като
всяка една от тях е станала собственик на ½ ид.ч. от процесния недвижим имот.
От представеното с отговора на исковата молба споразумение, сключено на осн.
чл. 365 от ЗЗД на 08.06.2023 г. между „Топлофикация – Перник“ АД и Б. Г. И. се
установява, че двете страни са се договорили като Б. И. е признала, че има неплатени
задължения към „Топлофикация – Перник“ АД в общ размер на 3877.82 лв.,
разпределени както следва:
- сметка 411 /редовна/ за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г. за сумата от
1930.31 лв.
- сметка 444 /блокирана/ за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. за сумата от
1947.51 лв. По силата на сключеното споразумение страните са се съгласили с
условията по него, а именно - клиентът /Б. И./ се е задължила да заплаща дължимата
сума на равни месечни вноски /в размер на 100 лв./, като внася 80 лв. по редовната
сметка и 20 лв. по блокираната сметка /като може да прави и по – големи вноски/,
считано от м. 07.2023 г. Споразумението е подписано от всяка една от страните, което
навежда на извода, че същите са запознати с неговото съдържание и са заявили своето
съгласие с него, което е удостоверено чрез подписите им.
В производството пред първата инстанция не са назначени съдебно – техническа
и съдебно – икономическа експертиза, тъй като между страните не съществува спор
относно размера на дължимата сума.
4
В хода на първоинстанционното производство е установено, че ответницата Б. Г.
И. е направила „извънсъдебно признание“, че тя единствена обитава топлоснабдения
процесен имот и е ползвател на доставяната топлоенергия, като е пояснено, че нейната
сестра / Е. Г. И./ живее в чужбина и не ползва процесния наследствен имот. В
подкрепа на това твърдение е представената и приета, като доказателство по делото,
молба за откриване на партида за битови нужди депозирана от Б. Г. И. по отношение
на процесния имот
Районен съд – гр. Перник след като е обсъдил пълно и всестранно събраните в
хода на производството доказателства е възприел правилна фактическа обстановка, въз
основа на която е направил задълбочени правни изводи за основателност на исковите
претенции единствено по отношение на Б. И.. Решаващият съд е обосновал
отхвърлянето на исковите претенции спрямо Е. И. с обстоятелството за липса на
каквито и да е доказателства същата да е била ползвател на процесния топлоснабден
имот, респективно да е имала качеството „клиент“ на доставяната топлинна енергия
през процесния период. Тези фактически и правни изводи на първоинстанционния съд
се споделят изцяло от настоящата инстанция, поради което въззивният съд изцяло се
солидализира с мотивите, изложени в обжалвания съдебен акт.
В изпълнение на задълженията си за самостоятелна преценка на спора от
фактическа и правна страна и в отговор на изложените в жалбата оплаквания,
настоящият съдебен състав приема следното:
За да бъде уважен предявения иск за установяване съществуването на
задължения за заплащане на дължимата цена по договор за продажба на топлинна
енергия, ищецът следва да проведе пълно и главно доказване на следните факти:
съществуването на облигационно правоотношение между страните по валидно
сключен договор за доставка на топлинна енергия, в т. ч. обстоятелството, че
процесният имот е топлофициран и обстоятелството, че ответникът има качеството на
потребител на топлинната енергия; реалното доставяне на топлинна енергия до имота
в посочения период; начина на извършване на дялово разпределение; количеството
потребена топлинна енергия в процесния имот и стойността на същата. При условие,
че тези обстоятелства са доказани, в тежест на ответника е да докаже погасяването на
задълженията към ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл. 153 от ЗЕ всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и
са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в
имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия. Цитираната разпоредба
установява кой е страна по облигационното правоотношение с топлопреносното
предприятие, като релевантно е притежанието на вещно право върху имота - право на
собственост или ограничено вещно право на ползване. Следва да се отбележи, че
клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти,
различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи
условия с топлопреносното предприятие.
Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или
титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот,
5
дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката (ЗЕ) в хипотезата, при която топлоснабденият
имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако
между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди
дължи цената й.
Когато топлоснабденият имот е жилище, притежавано в режим на съпружеска
имуществена общност, при предоставянето му след развода със съдебно решение за
ползване на единия от бившите съпрузи между двамата възниква наемно
правоотношение. Когато ползващият бивш съпруг сключи писмен договор с
топлопреносното предприятие, например с откриването на индивидуална партида за
целия имот, тогава той става клиент на топлинна енергия за битови нужди за целия
имот, поради което дължи на топлопреносното предприятие цената на доставената
топлинна енергия за битови нужди за цялото жилище. Ако такъв договор не бъде
сключен, двамата бивши съпрузи дължат цената на доставената топлинна енергия за
битови нужди съобразно с дяловете си в съсобствеността /Тълкувателно решение №
2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по Тълкувателно дело № 2/2017 г., Общото
събрание на Гражданската колегия (ОСГК) на Върховния касационен съд (ВКС)/.
Аналогичен е и настоящия казус. Ответницата Б. Г. И. е сключила споразумение
с ищцовото дружество, като същата е признала, че дължи сума за доставена, ползвана,
но не заплатена топринна енергия за целия топлоснабден имот. Същата е депозирала
молба за откриване на партида за битови нужди за процесния апартамент на свое име.
В тази връзка, за неоснователни настоящата въззивна инстанция намира
оплакванията изложени във възивната жалба, че неправилно районният съд е
отхвърлил предявения срещу Е. Г. И. иск. Следва да се отбележи, че след като титуляр
на партидата е Б. Г. И., същата отговаря за цялото задължение за заплащане на цената
за топлинна енергия. В конкретния случай обаче, правилно районният съд е достигнал
до извода, че същата следва да отговаря само за 1/ 2 от задълженията съобразно
диспозитивното начало на съдебния процес с оглед заявените от ищеца претенции за
главница и мораторна лихва, тъй като в противен случай би се стигнало до
свръхпетитум, което е недопустимо. Не е установено продажбеното правоотношение
за доставка на топлинна енергия да е възникнало с други съсобственици/ползватели по
силата на сключен между тях писмен договор при публично известни общи условия,
за да се приеме, че те са станали клиенти на топлинна енергия за своите идеални части
от имота. Ето защо и доколкото ищцовото дружество е доказало, при условията на
пълно и главно доказване - периода, количеството и стойността на доставената
енергия, както и липсата на плащане от страна на ответника, то предявените искови
претенции следва да бъдат уважени единствено по отношение на ответницата Б. Г. И..
По изложените съображения, с решението си първоинстанционният съд, като е
достигнал до идентични правни изводи и краен резултат с тези на въззивния съд, е
постановил съдебен акт, който не страда от пороците, посочени във въззивната жалба и
на основание чл. 272 от ГПК следва да бъде потвърден, вкл. и в частта на разноските.
6
С оглед изхода на делото на жалбоподателя не следва да се присъдят сторените
по делото разноски.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 107/02.02.2024 г., постановено по гр. д. №
2902/2023 г. по описа на Районен съд- Перник.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7