Р Е Ш
Е Н И Е
гр.С.
24.07.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 22 състав в публичното съдебно заседание
на втори април през две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕНА БОГДАНОВА
при участието на секретаря Илияна
Коцева, като разгледа гр.д. №16900 по
описа на СГС за 2017г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство
е образувано по искова молба на С.М.Т. ЕГН ********** *** чрез адв.А.Н. ***, съдебен адрес ***6 против „С.– Б.“ ООД ЕИК ********
със седалище и адрес на управление ***, с която е предявен ревандикационен
иск за признаване за установено по отношение на ответника, че ищцата е
собственик на Поземлен имот с идентификатор №68134.706.1186 по КККР, одобрени
със Заповед РД-18-138/24.07.2018г. на ИД на АГКК, с адрес гр.С.,***,
с площ на имота по КК 1816кв.м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, стар
идентификатор: няма, номер по предходен план: 1187, квартал 4, при съседи на
имота: ПИ №68134.706.1310, ПИ №68134.706.969, ПИ №68134.706.236 и ПИ
№68134.706.347, който имот съгласно титул за собственост – НА за дарение на
недвижим имот, вписан в Служба по вписванията към АВп
гр.С. под акт №95, том LXXI,
дело №22197, вх.рег.№30537/29.05.2015г., представлява поземлен имот, находящ се в гр.С.,***,
с площ от 1816кв.м., съставляващ ПИ №1187 от кв.4 по плана на гр.С., по
регулационния план на местност „СПЗ С.– юг“, одобрен със Заповед
№РД-09-28/08.02.2002г. и Решение №20 по Протокол 23 от 29.03.2001г. на СОС,
който е идентичен с имот 5210, м.“Чешмена бара“, кадастрален лист №459 и №482,
при съседи: изток – ПИ №969, запад – тревна площ на Стокова борса „Слатина“,
север – улица, юг –улица и ДА БЪДЕ ОСЪДЕН ответника да предаде на ищцата
описания имот. Претендира разноски.
Ищцата твърди, че по силата на НА за дарение
на недвижим имот №95 том LXXI, дело №22197,
вх.рег.№30537/29.05.2015г. е придобила собствеността на следния недвижим имот,
а именно: имот с пл. №1187 от квартал 4 по регулационния план на гр. С., СПЗ
„Слатина-юг“, одобрен със Заповед №РД-09-28/08.02.2002г. и Решение №20 по
протокол №23/29.03.2001г. на СОС, идентичен с имот 5210, м.“Чешмена бара“,
кадастрален лист №459 и №482 при съседи: изток – ПИ №969, запад – тревна площ
на Стокова борса „Слатина“, север – улица, юг –улица.
Ищцата твърди, че праводателката
й Н.Б.Г.е закупила имота от В.Г.Т.с НА за покупко-продажба на недвижим имот №145,
том 1, рег.№3386, дело №143/19.09.2003г.
Твърди, че В.Т.е придобил имота през 1941г.
съгласно договор за продажба на недвижим имот от 20.02.1941г.
Ищцата сочи, че имотът е бил актуван с АДС
№13765/27.08.1987г. и е бил предоставен в собственост на ДСО „Б.“. На основание
Заповеди №№РД-57-154/05.06.2000г. и РД-57-154/27.12.2000г./за поправка на
заповедта от 05.06.2000г./ и двете на Областния управител на Област С., имотът
е бил отписан от актовите книги за държавна собственост АДС №13765/27.08.1987г.
на район Слатина, в частта му, касаеща недвижим имот,
находящ се на
ул.“********, м.“Чешмена бара“, пл.№5210, к.л.№14, 1780кв.м. Твърди се, че с
молба от 26.10.2001г. В.Т.е поискал реституирания му имот пл.№5210, да бъде отписан
от капитала на дружеството „Б.“ ЕАД въз основа на посочените заповеди на
областния управител.
Ищцата твърди, че в началото на м.август
2016г. посетила собствения й имот в гр.С. и констатирала, че входът на имота е
заграден с ограда, ограждаща територията на плодова борса „С.– Б.“. Според нея
ответникът е организирал търговската си дейност по начин, който препятствал
правото й на собственост, бил организиран пропускателен режим от вход-изход,
който се използвал във връзка с осъществяваната от него търговска дейност-
търговия с плодове и зеленчуци и по този начин пречел ищцата да влиза в имота
си. Твърди, че собствената й площ била използвана от ответника за ситуиране върху него на товарни камиони и инвентар за
превоз на плодове и зеленчуци, въпреки че той бил собственик на съседните
имоти.
С изложеното обосновава интереса си от
предявяване на настоящия иск като желае съдът да признае собствеността й и да
осъди ответника да предаде владението върху процесния
имот.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е
упражнил правото си на писмен отговор.
Оспорва иска като неоснователен. Поддържа
материална незаконосъобразност на Заповеди
№№РД-57-154/05.06.2000г. и РД-57-154/27.12.2000г./за поправка на заповедта от
05.06.2000г./ и двете на Областния управител на Област С., въз основа на които
са извършени последващи разпоредителни сделки, според
които ищцата се легитимира като собственик. Твърди се, че е недопустима
реституция на процесния имот, тъй като той попада
изцяло в границите на друг имот, който е бил отчужден по реда на ЗПИНМ и
мероприятието-строителство на Зеленчукова база ДСО „Б.“, за което е отчужден
имота, е реализирано. Ответникът оспорва, че ищцата е станала
собственик въз основа на нотариалния акт за дарение, защото праводателят
на й не е бил собственик на имота. Не е било налице основание областният
управител на Област С. да деактува имота, тъй като
имотът е бил отчужден по ЗПИНМ от АПК „Средец“, а мероприятието – Зеленчукова
борса на ДСО „Б.“ е реализирано. Липсва идентичност между стар имот на В.Т.и процесния имот. Имотът е бил държавен след отчуждаването по
ЗПИНМ, след това общински, после е включен в ДМА и е станал собственост на
„Слатина-Б.“ ЕАД по чл.17а ЗППДОбП /отм./. Според ответника няма основание
имотът да се реституира по чл.2 ал.2 ЗВСОНИ, а липсва възстановяване по ЗВСВНОИ
по ЗТСУ и др.; както и имотът не е съществувал реално в размерите, в които е
отнет. Попълването в кадастралната основа от кмета на СО Район „Слатина“ е
незаконно и не е обявено на ответника. Дори да се приеме, че имотът е бил
собственост на В.Т.и законосъобразно е реституиран, то имотът е придобит по
давност от ответника след 22.11.1997г до датата на исковата молба /29.12.2017
г/ в кратък 5-годишен период на добросъвестно владение респ.в общата 10 годишна
давност като недобросъвестен владелец. Заявява възражение за изтекла в полза на
ответника придобивна давност с непрекъснато
добросъвестно владение в продължение на пет години, при условията на евентуалност
10 години.
Ищцата в съдебно заседание чрез процесуалния
си представител поддържа предявения иск и моли съда да постанови решение, с
което да го уважи.
Ответникът в съдебно заседание чрез своите
процесуални представители оспорва иска като неоснователен по съображения
подробно изложени в депозираните по делото писмени бележки.
Софийският градски съд, първо гражданско
отделение, І-22 състав, след преценка на твърденията и доводите на страните и
на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:
От приетите по делото нотариални актове №№158,
том І, рег. № 2811, дело №146/2001г., №145,
том І, рег. №3386, дело №143/2003г и №10 том І, рег.№3185, дело
№10/2015г., всички на Нотариус Л.Б.с район на действие РС-С. с №375 на НК се
установява, че на 29.05.2015г. Н.Г.е дарила на своята дъщеря – ищцата С.Т. собствения
й имот, представляващ ПИ №1187, находящ се в гр.С.,***
„Слатина-юг“, с площ от 1816кв.м., при съседи по скица: от изток – ПИ №969,
запад – тревна площ на Стокова борса „Слатина“, север – улица, юг - улица.
От своя страна праводателката
на ищцата се легитимира като собственик на гореописания имот на основание
покупко-продажба на недвижим имот, обективирана в НА
№145 том
І, рег. №3386, дело №143/2003г. от В.Т..
Със Заявление вх.№94 00 614/03.08.1992г.
до Общинска Поземлена комисия – С.В.Т.като наследник на С.Г.е поискал
възстановяване собствеността на отразените в заявлението земеделски земи.
С уведомление по реда на чл.14 ал.2 от ЗСПЗЗ
от 18.12.1992г. Поземлената комисия го е уведомила, че отказва да се произнесе,
тъй като имот пл.№5210 е в регулация от 1950г. и не е земеделска земя, закупен
е с Договор от 20.02.1941г. местност „Чешмена бара“ с площ от 2,8дка. Посочено
е, че е отчужден и е в регулация за ползване от „Плодова борса – Б.“.
С Решение №614 от 13.09.1993г. на Поземлена
комисия Община С.е постановен отказ за възстановяване правото на собственост в
съществуващи /възстановими/ стари реални граници на заявения за възстановяване
имот от В.Г.Т., а именно нива от 2,35дка, четвърта категория, находяща се в землището на с.С.в м.“Чешмена бара“ имот
пл.№5210, кадастрален лист №14 от кадастрален план изработен 1939г. Посочено е,
че правото на собственост не се възстановява поради това, че имота е застроен и
подлежи на обезщетение – чл.10 т.7 от ЗСПЗЗ. Дадена е възможност решението да
бъде обжалвано в двуседмичен срок пред районния съд. Няма данни и твърдения
същото да е бил обжалвано.
Представена е реституционната преписка в
цялост, издадена от Областния управител на област С..
По делото е представено Решение №281 от
19.09.1970г. на Комитета за стопанска координация, от което се установява, че е
решено ИК на СГНС да отреди до 395 дка поливна земя в кв.С.- С. за строителство на зеленчукова база.
Със Заповед №368 от 24.08.1971г. на Главния
архитект на С. на основание § 60, т.1 от ППЗПИНМ, прот.8,
ст.51 от 23.03.1963 г. на ИК на СГНС във връзка с §58, т.1, б.“б“ и § 61, ал.3
от ППЗПИНМ е одобрено отреждането на ДСО „Б.“-Зеленчукова база за нуждите на С.
терена в м.С.извън регулацията заключен между ж.п.линия С.-гара Искър от север,
шосето С.-летище С. от изток, м.“Подстанция Изток“ от юг и терена на Средно
практическо транспортно училище от запад.
С Разпореждане №98 от 04.06.1976 г. на МС на
НРБ е утвърден общия генерален план и технико-икономическия доклад за І подетап
на „Търговска база за плодове и зеленчуци и предприятие за готови храни“-С., в
м. „Слатина“ с посочени технико-икономически показатели.
Със Заповед №РД-34-649 от 03.03.1981г. на Председателя на ИК на СГНС и на основание
чл.95 от ЗТСУ са отчуждени имоти без планоснимачни
номера, извън регулация в м. „Слатина“-С. според съгласувания проект на трасето
на временната ж.п. връзка към новата зеленчукова база.
По делото са приети като доказателства
протоколи на приемателната комисия за въвеждане в действие /приемане/ по чл.67,
ал.1, т.1 и във връзка с чл.67, ал.4 и 9 от ПКС на обект „Зеленчукова база“ С.
от 16.09.1982г., 30.09.1983г., от 19.01.1984г., от 06.01.1986г., Разрешение за
въвеждане в действие на подобект вертикална планировка от 03.10.1983г.,
Разрешение за въвеждане в действие на подобект вътрешни пътища от 03.10.1983г.,
Разрешения за въвеждане в действие на подобекти амбалажни полета и външна
ограда-ДСО Б., и двете от 13.01.1984г., Разрешение за въвеждане в действие на
подобект кабелно захранване 10 КВ-резервно от 25.11.1985г., Разрешение за
въвеждане в действие на подобект външно ел.захранване от 24.08.1982г.,
Разрешение за въвеждане в действие на подобект ЦРП към компресорно отделение от
26.08.1982г. От тези протоколи и разрешения се установява, че мероприятието за
което е отреден терена-зеленчукова борса е осъществено като комплексен обект с
множество подобекти.
За имот, находящ се
на ул. „********на обща площ 376 286 кв.м., включително и складове на площ 67
663 кв.м. и административна сграда на девет етажа с площ от 486 кв.м., състояща
се от 121 стаи и 14 зали и салони, е издаден акт за държавна собственост №13
765 от 27.08.1987г. Видно от АДС /л.77 от делото/ имотът е предоставен на
предприятие „Б.“ за търговия на едро с пресни и преработени плодове и
зеленчуци.
Със Заповед № 41 от 18 юли 1988г.,
публикувана в ДВ, бр.58/88г. и на основание чл.12, ал.1, т.1 от ПСД е
образувано Предприятие „Б.“ в състава на Стопанското обединение „Б.“-С. като
юридическо лице със седалище *** и с предмет на дейност: търговия на едро и
дребно с плодове и зеленчуци в прясно и
преработено състояние, както и преработка на плодове и зеленчуци.
С
Разпореждане №135 на МС от 21.12.1993г. „Б.“-С. *** преобразувано в ЕАД с
държавно имущество „Б.“ ЕАД, като преобразуваното дружество поема активите и
пасивите на „Б.“-С. *** баланса към 30 юни 1993г.
С Решение №1/03.06.1994г. по ф.д.
№1396/1994г. по описа на СГС дружеството е регистрирано под № 581, т.11, р.ІІ,
стр.66 по ф.д. № 1396/1994г. С Разпореждане №84 на МС от 13.08.1997г. е намален
капитала на „Б.“ ЕАД чрез обезсилване на акции на стойност, равняваща се на
стойността на правото на собственост върху недвижим имот - частна държавна
собственост и представляващ основна база на „Б.“ ЕАД - С.,***, представляващ
терен от 376 286 кв.м., покрита складова площ от 67 663 кв.м. и административна
сграда на девет етажа със застроена площ от 486 кв.м., състояща се от 121 стаи
и 14 зали и салони, както и на стойността на намиращото се в него движимо
имущество и безвъзмездно е прехвърлено правото на собственост върху този имот
на Столична община.
С Протокол №36 от 24.11.1997г. на СОС, ОФ
„Яйца и птици“ е преобразувана в ЕАД с общинско имущество „С.- Б.“ ЕАД, което
преобразуване е вписано надлежно по ф.д. № 2318/1989г. на СГС.
С Протокол
№25 от 20.04.2001г. на СОС е прието предоставеното с Разпореждане №84 на
МС от 13.08.1997г. безвъзмездно право на собственост върху описаното по-горе
недвижимо и движимо имущество, а на 16.05.2001г. между Държавата чрез Областния
управител и Столична община е сключен договор за безвъзмездно прехвърляне в
собственост на описания недвижим имот - частна държавна собственост. Договорът
е надлежно вписан в СВ-АВ-С. с вх.№ 13679, том VІІІ, акт № 17, им.парт.№ 119932. За имота е издаден АОЧС №0729 от
15.09.1999г.
Въз основа на горните документи, „Слатина-Б.“
ЕАД се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост №199, том V, рег.
№ 10572, дело №919/23.12.2009г. на нотариус С.Т.с рег. № 065 на НК, въз основа
на който се легитимира като собственик на имота.
С договор от 15.12.2007г. всички акции на „С.Б.“
ЕАД са продадени на Консорциум „С.Б.“ - гражданско дружество по ЗЗД, учредено с
договор за консорциум от 19.09.2007г.
Видно от приложените Заповеди
№№РД-57-154/05.06.2000г. и РД-57-154/27.12.2000г./за поправка на заповедта от
05.06.2000г./ и двете на Областния управител на Област С., процесният
имот е бил отписан от актовите книги за държавна собственост АДС
№13765/27.08.1987г. на район Слатина, в частта му, касаеща
недвижим имот, находящ се на ул.“********, м.“Чешмена бара“, пл.№5210,
к.л.№14, 1780кв.м.
От представените по делото справки от АВ, ТР
се установява, че ответникът е универсален правоприемник на прекратеното
дружество „С.- Б.“ ЕАД. От представената извадка от инвентарна книга на
„Слатина-Б.“ ЕАД, се установява, че към 31.12.2000г. имотът от 376286 кв.м. е
включен като ДМА по сметка 201 Земи, гори и тр.насаждения
със стойност 8 620 712 и дата на придобиване 12/93.
От приетото по делото заключение на ССчЕ се установява, че имотът, находящ
се на ул.********, понастоящем бул.„********, представляващ терен от 376 286кв.м.
в капитала на „Слатина-Б.“ ЕАД при преобразуване на дружеството през 1998г., е
включен в капитала на дружеството. Установява се също, че процесният
имот е включен в Баланса към 31.12.1993г. и в капитала на „Б.“ ЕАД.
От приетото по делото заключение на СТЕ се
установява, че имот пл. № 347, к.л.459 и 482 по кадастралния план на С. с площ
от 217543 кв.м. е станал основа за проектирането на действащия регулационен
план на м. „СПЗ Слатина-юг“, одобрен с Решение № 20 по Протокол №
23/19.03.2001г. на СОС. Първоначално този имот е бил с площ 376286 кв.м. и е
бил нанесен в актуалния КП, емисия 1982г., поддържан и до момента. Процесният имот с пл. №1187, попада с около 90% от площта си в УПИ
І от кв.4 отреден за тържище и производство на замразени храни. Първият
кадастрален и регулационен план на м. „Слатина“ е одобрен със Заповед №
368/24.08.1971г. на Главния архитект на С., с която е отреден терена „За ДСО Б.“-зеленчукова
база, като към този момент отреденият терен е бил извън регулация и е бил без планоснимачен номер. За терена, в който попада имот с
пл.№347 от кв.4 по регулационния план на м.СПЗ „Слатина-юг“ е изготвен и
одобрен на 05.01.1978г. от УАБ-СГНС Генплан с голям
брой подробно разписани в легендата към плана – сгради, открити площадки,
вътрешни пътища, съоръжения и др.строежи присъщи за дейността на Зеленчуковата
база, която представлява общ комплексен обект. Според експертизата изграденото
строителство в значителна степен съответства на предвидените в Генплана сгради и съоръжения, пътища, площадки, озеленяване
и др. Процесният имот със стар пл.№5210 /нов ПИ 1187/
попада частично с около 90% от площта си в границите на имота, отреден за
строителството на зеленчуковата база на ДСО „Б.“, а нов ПИ 1187 попада изцяло в
границите на този имот по букви от скицата ЖЗИДЕЖ. Вещото лице е посочило, че
върху терена на процесния имот е изпълнена
предвидената ограда по северната граница на Зеленчуковата база, която е с
бетонен ивичен фундамент и метална решетъчна
надстройка с височина около два метра. Оградата преминава през северната част
на процесния имот с нов пл.№1187 по букви З-И с
дължина около 35м. Отразено е, че през процесния имот
преминават тръби и клонове на подземни технически проводи – площадкова
канализация и водопровод 200С. част от процесния имот
със стар пл.№5210, разположена южно от линията ЖЕ попада върху изпълнената на
място асфалтова настилка по букви АЖЕА, която е част от вътрешните пътища и
площадки на Зеленчуковата база. Направен е извод, че целият имот с нов пл.№1187
попада в изпълнено на място озеленяване. По южната граница на ПИ 1187 между
тревната площ и асфалтовата настилка има стълбове за осветителни тела, които не
са нанесени в кадастралния план. Вещото лице е отговорило, че нов ПИ 1187 е
идентичен с част от стар имот пл.№5210 по букви ЖЗИДЕЖ от скицата към
заключението, като ПИ 1187 попада изцяло в УПИ I с отреждане за тържище и производство
на замразени храни от кв.4 по плана на м.СПЗ „Слатина-юг“.
По делото са събрани гласни доказателства
чрез разпит на свидетели.
Между страните не е спорно, че и към момента
имотът се владее от ответника.
Така установената по-горе фактическа
обстановка се доказва от събраните по делото писмени доказателства, обсъдени
по-горе.
Между така събраните доказателства няма
противоречия, кореспондират помежду си и взаимно се допълват, поради което
съдът ги кредитира.
От правна страна:
Предявен е ревандикационен
иск с правно основание чл.108 ЗС.
Съгласно разпоредбата на чл. 108 от ЗС
собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи
без да има основание за това. Ревандикационният иск е
вещен, собственически иск, предоставен на разположение на невладеещият
собственик срещу владеещия без правно основание несобственик. При този иск в
тежест на ищеца е да установи, че той е собственик на вещта на заявеното
фактическо основание и че ответникът владее вещта без основание.
В тежест на ищцата бе да докаже главно и
пълно, че е собственик на процесния недвижим имот на
заявеното от нея фактическо основание, а именно договор за на недвижим имот, обективиран в НА №95 том LXXI, дело №22197,
вх.рег.№30537/29.05.2015г., както и предвид оспорванията
на ответника, следваше да докаже и че нейната праводателка
се легитимира като собственик на имота.
В срока за писмен отговор ответникът е
оспорил активната легитимация на ищцата, както и представените от нея писмени
доказателства – нотариални актове и заповедите по чл.2 ал.2 ЗОСОИ на Областния
управител с твърдение, че последните са нищожни поради липса на компетентност –
областния управител не е компетентен да се произнася за реституция на
земеделски имот.
С оглед възраженията на ответника следва да се
осъществи косвен съдебен контрол за материалната законосъобразност на Заповед
№57-154/05.06.2000г. и №РД-154/27.12.2000г./за поправка на предходната/ на
Областния управител на Област С., по силата на които процесния
имот е деактуван от актовите книги за държавна
собственост на р-н С.на осн. чл.2 ал.2 от ЗВСОНИ.
Приложното поле на реституцията не е
всеобхватно – на възстановяване подлежат не всички одържавени недвижими имоти,
а само тези, които са били одържавени на основанията, изчерпателно посочени в
отделните реститу-ционни закони. Също така никой
държавен орган няма универсална
материална компетентност по
отношение на реституцията – компетентен
да възстанови собствеността е само органът, посочен в съответния реституционен
закон. Това налага по
реда на косвения
съдебен контрол в последващия
съдебен спор с предмет реституиран по административен ред
имот съдът служебно
да провери валидността на административния акт с оглед
издаването му от компетентен орган,
като в мотивите
на решението си направи
констатация за нищожността
като преюдициален
за спора
въпрос (ТР No2/14.05.1991г., ОСГК). Според чл.17, ал.2,
изр.1 ГПК, гражданският
съд се произнася инцидентно по
валидността на административния акт независимо от
това, дали същият
подлежи на съдебен контрол.
Редът за възстановяване на собствеността по
отделните реституционни закони е различен. В едни случаи правото на собственост
се възстановява по право, с влизане в сила на реституционния закон, ако са
налице предвидените в него материални предпоставки за това (Закон за възстановяване
собствеността върху одържавени недвижими имоти, Закон за възстановяване
собствеността върху конфискуваните с Указ №88 на Президиума на НС от 1953г.
недвижими и движими имоти, принадлежащи на католическата черква в пределите на
Народна република България, Закона за вероизповеданията). В други случаи – по
силата на нарочен индивидуален административен акт с конститутивно
действие (Закон за собствеността и ползването на земеделските земи, Закон за
възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, Закон за
възстановяване собствеността върху някои отчуждени имоти по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ,
ЗДИ и ЗС, Закон за амнистия и връщане на отнети имущества, Закон за
кооперациите). Възможно е реституционният ефект да настъпи по право, но не с влизане
в сила на закона, а при настъпване на определен юридически факт – връщане на
получената от собственика продажна цена (Закон за възстановяване собствеността
върху някои магазини, работилници, складове и ателиета, Закон за възстановяване
собствеността върху недвижими имоти на български граждани от турски произход, и
др.).
Възстановяването на правото на собственост по
ЗВСОНИ се извършва при наличието на следните предпоставки: имотът да е бил
собственост на лицето, което се позовава на реституционния ефект, респ. на
неговия наследодател; да е отчужден по някои от посочените в закона закони; за
него да не е получено обезщетение; да съществува реално до размерите, в които е
отчужден; към момента на влизане в сила на закона имотът да е собственост на
държавата, общините, обществени организации или техни фирми или еднолични
търговски дружества по чл.61 ТЗ.
Собствеността по ЗВСОНИ се възстановява по
силата на закона, считано от влизането му в сила, при наличие на посочените
предпоставки, без да е нужно издаване на нарочен административен акт. Заповедта
за отписване на имота от актовите книги за държавна и общинска собственост не е
индивидуален административен акт, тъй като правото на собственост не произтича
от нея, а от закона. Тази заповед няма правопроменящо
или правопогасяващо
действие и не
засяга действително притежаваното право на
собственост, придобито на
друго основание. Актуването и деактуването на държавните
имоти представлява вътрешнослужебна дейност
по отчитане и
регистриране на имотите,
поради което тяхното
актуване и деактуване
не подлежи на съдебен контрол (Определение No1633/24.02.2004г., адм. дело
No9590/03г. на ВАС, V
отд., Определение
No1816/27.02.2004г., адм. дело
No9368/03г. на ВАС, V отд.). От друга страна, деактуването на имота само по себе си не е основание да се
приеме, че собствеността е възстановена – при спор с трето лице
собственикът на общо
основание следва да
установи наличието на
предвидените в закона предпоставки за настъпване на реституционния ефект.
В атакуваната заповед на областния управител
на Обл.С. е посочено, че процесния
имот е в регулация от 1950г. и не е земеделска земя, като е приел, че имотът
бивша собственост на В.Г.Т.е завладян без законово основание, поради което
случаят попада в хипотезата на чл.2 ал.2 от ЗВСОНИ. Изложеното в заповедта е в
противоречие със събраните по делото писмени доказателства и СТЕ, в тази насока
е Заповед №368/24.08.1971г. на СГНС, в която СГНС Дирекция „Архитектура и
Градоустройство“ е одобрила отреждането на терен за изграждане на зеленчукова
база ДСО „Б.“ в м.“Слатина“ – терен извън регулация. Освен изложеното ищцата не
доказа неправомерно завземане на процесния имот.
Следва да се посочи също така, че видно от съдържащото се в реституционната
преписка Писмо от областния управител до кмета на СО район С.Изх.№РД97-002235
от 28.07.2000т. Областният управител не е имал информация при издаването на
оспорените заповеди, че имотът е включен в капитала на „Слатина-Б.“ ЕАД, както
и че за него има съставен Акт за частна общинска собственост №0729/15.09.1999г.
Ето защо оспорените заповеди са нищожни, като постановени от некомпетентен
орган и по неприложим закон към казуса.
Съдът счита, че в случая приложимия закон е
ЗСПЗЗ, а не ЗВСОНИ, защото имотът към момента на отчуждаването е бил земеделски
– извън регулация, което се подкрепя от събраните по делото доказателства.
Следвало е да бъде възстановен по реда на ЗСПЗЗ. След като е бил постановен
отказ с Решение №614 от 13.09.1993г. на ПК С.за възстановяване правото на
собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници с
мотив, че имота е застроен и че подлежи на обезщетение по чл.10 т.7 от ЗСПЗЗ,
заявителят е следвало да подаде искане до ПК за обезщетение по допустимия и
предвиден ред.
От доказателствата по делото безспорно се
установява, че върху терена от 376286 кв.м., представляващ имот с пл. №347,
к.л.459,482, в който попада изцяло и процесния имот с
пл. №1187, е осъществено комплексно благоустройствено мероприятие върху
земеделска земя преди влизане в сила на ЗСПЗЗ, което представлява пречка за
реституцията на земята.
По въпроса застрояването пречка ли е за
възстановяване на собствеността в хипотезата на
чл.10б, ал. 1 ЗСПЗЗ и има ли изискване за законност на строителството
или е достатъчно да се установи завареното фактическо състояние на имота към
момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ е формирана трайна и непротиворечива
практика на тричленните състави на ВКС. В постановените по реда на чл. 290 ГПК
решения /решение № 70/22.06.2010 г. на Първо ГО на ВКС по гр. д. № 674/2009 г.;
решение № 108/25.07.2012 г. на Първо ГО на ВКС по гр. д. № 1291/2010 г.;
решение № 147/19.07.2010 г. на Първо ГО на ВКС по гр. д. № 7/2009 г.; решение №
226/19.11.2013 г. на Второ ГО на ВКС по гр. д. № 3136/2013 г.; решение №
277/12.01.2012 г. на Второ ГО на ВКС по гр. д. № 1140/2010 г.; решение №
329/11.10.2011 г. на Първо ГО на ВКС по гр. д. № 1277/2010 г.; решение №
77/09.03.2010 г. на Първо ГО на ВКС по гр. д. № 4209/2008 г.; решение №
301/24.06.2010 г. на Първо ГО на ВКС по гр. д. № 494/2009 г. и решение №
565/15.10.2010 г. на Трето ГО на ВКС/ е прието, че разпоредбата на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ не въвежда изискване да
са били спазени процедурите по отреждането на терена за строителство или за
друго мероприятие на държавата, за законност на строителството, както и за
предоставянето на сградите или другите съоръжения за стопанисване на определена
държавна организация. Не е установено изискване и за площта на сградите и вида
на конструкцията им, както и за начина им на прикрепване към земята. Достатъчен
е обективният факт на извършено строителство или за осъществено друго
мероприятие на държавата, за да се отрече възможността за възстановяване на
собствеността върху земята в реални граници по реда на ЗСПЗЗ. В хипотезата
на чл.10б, ал. 1 ЗСПЗЗ се имат предвид
имоти както извън, така и в чертите на регулацията, застоени или засегнати от
предвидено мероприятие. Разпоредбата на
чл.10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, за разлика от чл.10, ал. 7 от същия закон, има
предвид не строеж на единични сгради, а осъществяване на мероприятие или
застрояване на терена, които представляват комплекс от строителни дейности.
Така осъщественото комплексно благоустройствено мероприятие върху земеделска
земя преди влизане в сила на ЗСПЗЗ представлява пречка за реституцията на
земята. Дали е налице пречка за възстановяване на собствеността по смисъла
на чл.10б, ал. 1 ЗСПЗЗ се преценява към
момента на влизане в сила на реституционния закон, като преценката проведено ли
е мероприятие, което не позволява възстановяване на собствеността, се извършва
въз основа на легалните определения в § 1в, ал. 1 и 2 ДР ППЗСПЗЗ.
С оглед представените по делото писмени
доказателства - решения на МС, заповед на главния архитект на С., приемателни
протоколи и разрешения за въвеждане в действия, заключението на СТЕ, което е
обективно и компетентно изготвено и кореспондира със събраните по делото
писмени доказателства, безспорно се установява, че процесният
терен е отреден за ДСО - Б. - зеленчукова борса и това мероприятието е
осъществено като комплексен обект с множество подобекти.
Дори да се приеме, че имотът е подлежал на
възстановяване по ЗСПЗЗ, то е била налице друга пречка за реституцията му.
Установено е, че процесният
имот е включен в Баланса на дружеството към 31.12.1993г. и в капитала на „Б.“
ЕАД, а в последствие и към 30.09.1997г. е включен в капитала на общинска фирма
„Яйца и птици“, чийто универсален правоприемник е „Слатина-Б.“ ЕАД, поело активите и пасивите
на общинската фирма към 30.09.1997г., вследствие на извършеното с Решение № 6
по Протокол № 36 от 24.11.1997г. на СОС преобразуване.
С оглед на горното съдът приема, че е
осъществено придобивното основание на чл. 17а ЗППДОбП (отм.), а именно: държавата да е собственик на
конкретно имущество; това държавно имущество да е било предоставено за
стопанисване и управление на държавно предприятие и с акта на държавния орган
за преобразуване на държавното предприятие в търговско дружество това
имуществото да не е изрично изключено от имуществото, което се включва в
капитала на търговското дружество. При наличието на тези предпоставки вещно-транслативният ефект настъпва по силата на самия акт
за преобразуване на държавното предприятие в търговско дружество и от момента
на възникване на това търговско дружество. Поради това, за да се приложи
нормата на чл.17а от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и
общински предприятия (отм.), не е необходимо предоставеният за стопанисване или
управление имот да е заприходен нито в баланса на
държавното предприятие към момента на преобразуването, нито в баланса на
преобразуваното търговско дружество. В този смисъл изцяло т.2г от Тълкувателно Решение № 4 от 14.03.2016 г.
по тълк. д. № 4/2014г.
Безспорно от ангажираните от ответника
писмени доказателства се установи, че теренът от 376286 кв.м., в който попада процесния имот, е бил предоставен за стопанисване и
управление на държавното предприятие „Б.“ и при извършеното преобразуване в
търговско дружество цялото имущество на предприятие „Б.“ – С. *** преминало към
учреденото ЕАД с държавно имущество „Б.“ ЕАД.
Т.е. налице е хипотезата, при която земи,
подлежащи на възстановяване по ЗСПЗЗ, са били предоставени за стопанисване и
управление на държавни предприятия, впоследствие са включени в капитала на
образуваните от тях еднолични търговски дружества с държавно имущество и по
този начин са станали собственост на дружеството - ПМС № 201/25.10.1993г. и чл.
17а от ЗППДОбП (отм.) и § 10, ал. 3 от ПЗР на ЗПСК.
Поради горното В.Т.праводател
на ищцата и имал право само на
обезщетение върху този имот, но не и на реалното му връщане. В този случай се
приема, че са осъществени мероприятия по смисъла на чл.10б от ЗСПЗЗ, които са
пречка за реституцията на земеделски имот и дават право само на обезщетение за
този имот, като без значение е дали върху имота са изградени сгради и дали
същите са законни или не.
В подкрепа на горното становище са и Решение
№ 250/08.05.2014 г., гр.д. № 3215/2013 г., ВКС, ІІ г.о., Решение №
205/08.07.2010 г., гр.д. № 4543/2008 г., І г.о., Решение № 500/25.01.2012 г. по
гр.д. № 60/2011 г., І г.о., Решение № 1235/05.01.2009 г. по гр.д. № № 5235/2007
г., ВКС, V г.о. и др.
Съдът намира, че В.Т.към момента на продажба на
имота на Н.Г.- праводател на ищцата не е станал
собственик на имота на основание Заповед №57-154/05.06.2000г. и
№РД-154/27.12.2000г./за поправка на предходната/ на Областния управител на
Област С., по силата на които процесния имот е деактуван от актовите книги за държавна собственост на р-н С.на
осн. чл.2 ал.2 от ЗВСОНИ, нито на основание
земеделска реституция, поради което и към датата на двете сделки покупко-продажба
и дарение правото на собственост върху имота не е било прехвърлено, тъй като прехвърлителят не е разполагал с такова.
От своя страна ответникът доказа, че е
собственик на имота на основание извършена приватизация.
Предвид горното искът подлежи на отхвърляне
като неоснователен.
По разноските в процеса:
Предвид изхода на делото и на основание
чл.78, ал.3 от ГПК ищцата ще следва да бъде осъдена да заплати на ответника
сумата от 650лв., представляваща направени от него разноски за възнаграждения
на вещи лица, както и сумата от 2400лв. с ДДС заплатено адвокатско възнаграждение,
установено с фактури №№395/13.03.2018г. и 430/29.11.2018г.
Мотивиран от горните съображения Софийският
градски съд,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от С.М.Т.
ЕГН ********** *** чрез адв.А.Н. ***, съдебен адрес ***6
иск с правно основание чл.108 ЗС против „С.Б.“ ООД, дружество учредено и
регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията гр. С. с ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя О.Н.К.за признаване
собствеността и осъждането на „С.Б.“ ООД да предаде владението на С.М.Т.
върху следния недвижим имот, а именно: Поземлен имот с идентификатор
№68134.706.1186 по КККР, одобрени със Заповед РД-18-138/24.07.2018г. на ИД на
АГКК, с адрес гр.С.,***, с площ на имота по КК 1816кв.м., трайно предназначение
на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид
застрояване, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 1187, квартал
4, при съседи на имота: ПИ №68134.706.1310, ПИ №68134.706.969, ПИ №68134.706.236
и ПИ №68134.706.347.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК С.М.Т.
ЕГН ********** *** да заплати на „С.Б.“ ООД, дружество учредено и регистрирано
в Търговския регистър при Агенция по вписванията гр. С. с ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя О.Н.К.сумата
от 3050лв. /три хиляди и петдесет/ разноски направени от ответника пред
настоящата инстанция.
Решението подлежи на въззивно
обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийски
апелативен съд.
СЪДИЯ: