РЕШЕНИЕ

 

Номер

от

09.03.2016

Град

Мездра

 

	Мездренския районен		съд			граждански	състав

 

В

Открито

заседание на 09.02.2016 г. в следния състав:

 

Председател

ИВАН ВЪТКОВ

 

Секретар

В.П.

 

като разгледа докладваното от

Съдия Вътков

 

гражданско

дело номер

823

по описа за

2015

година.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

А.Х.М. с ЕГН ********** *** е предявил иск против ЗД .....АД, със седалище и адрес на управление гр. С.., район Т….., ул. „Л…“ № …, за сумата от 1500 лв., представляваща нанесени щети по лек автомобил собственост на ищеца, в следствие ПТП с участието на автомобил управляван от втория ответник. Претендират се и разноски.

Твърди се в исковата молба, че след увреждане при  ПТП, застрахователя е определил обезщетение в размер на 759.24 лв., който размер е занижен и не са взети в предвид реалните щети по автомобила. Претендират се допълнително още 1500 лв.

В срока по чл. 131 ал. 1 ГПК, от ответника е постъпил отговор, в който оспорва иска по размер. Твърди, че пострадалия след представяне на всички изискуеми документи е получил обезщетение в размер на 759.24 лв., и застрахователя е изплатил цялата щета. Твърди се, че претендираната с исковата молба сума е значително завишена и не отговаря на действителния размер на щетите. Взема становище за отхвърляне на иска и претендира разноски.

Искът е с правно основание чл. чл. 226 ал.1 от КЗ /отм./ във вр. с чл. 45 от ЗЗД.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Назначена и изслушана е съдебно автотехническа експертиза.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Ищецът твърди, че на 29.07.2014 г. в 23.30 часа възникнало ПТП между управлявания от него лек автомобил марка м. „.“ № ....., и лек автомобил марка „.“ модел  .... №...... Твърди, че към датата на настъпване на ПТП собственикът на лекия автомобил марка „.“ модел  .... №..... е имал сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" с ответното дружество, която е валидна към датата на ПТП. Сочи, че при ответното дружество била образувана преписка по щета ГО 14969696000006. Било му изплатено от ответното дружество застрахователно обезщетение в размер на 759.24 лева, определено въз основа на експертна оценка. По делото е  изслушано и прието като неоспорено от страните заключение на съдебно автотехническата експертиза, съгласно което размерът на обезщетението за причинените имуществени вреди възлиза на 3549.08 лева.

Вещото лице е посочило, че от представения механизъм на ПТП, сравнението на щетите в описа на застрахователя и отразените в двустранен протокол за ПТП видими увреждания, се налага изводът, че щетите по лек автомобил м. „.“ № ..... се намират в пряка и непосредствена причинно – следствена връзка с настъпилото на 29.07.2014 год. ПТП. В съдебно заседание вещото лице сочи, че е работил по описа на представителя на застрахователната компания.

При така установените факти от значение за спора, съдът прави следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл. 226 ал.1 от КЗ /отм./ във вр. с чл. 45 от ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 223 ал.1 КЗ /отм./, с договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, а разпоредбата на чл.  226 ал. 1 КЗ /отм./ предоставя право на увредения, спрямо когото застрахованият е отговорен по чл. 45 ЗЗД, да претендира заплащане на дължимото обезщетение пряко от застрахователя на деликвента.

За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226 ал.1 от КЗ /отм./ ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване: 1/наличието на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане по смисъла на чл. 45 от ЗЗД, а именно: деяние, противоправност, вреди и техния размер, причинна връзка между деянието и вредите. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното - чл. 45 ал. 2 от ЗЗД, като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията; 2/сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност" между застрахователя – ответник и деликвента, респ. наличие на договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност", който покрива гражданската отговорност на деликвента.

Съдът намира, че по делото се доказаха в съвкупност посочените предпоставки за основателност на иска. Основателността на иска не се и оспорва от ответника, оспорва го само по размер, както беше посочено по-горе.

От събраните по делото доказателства се установява и не е спорно между страните по делото обстоятелството, че ответникът е застраховател по задължителна застраховка "Гражданска отговорност", валидна към датата на настъпване на ПТП относно лекия автомобил марка „.“ модел  .... №...... С договора по чл. 223 от КЗ /отм./ ответникът се е задължил да покрие в границите на определените по чл. 266 от КЗ /отм./ минимални застрахователни суми отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди през периода на застрахователния договор. Ищецът има качеството на увредено лице по смисъла на чл. 265 ал. 2 от КЗ /отм./, тъй като е претърпял имуществени вреди, причинени от застрахованото МПС, покрити от застраховката по смисъла на чл. 267 ал.1 т.1 пр.1 от КЗ /отм./.

Събраните по делото доказателства обуславят извода, че поведението на причинителя на вредата разкрива признаците на деликта по смисъла на чл. 45 ал.1 от ЗЗД.

От кредитираното заключение на съдебно-автотехническата експертиза съдът приема, че размерът на обезщетението за претърпените вследствие на ПТП вреди е в посочения от вещото лице размер от 3549.08 лева, но тъй като не е направено изменение на иска от ищцовата страна, предявеният иск се явява основателен и доказан до размер на сумата от 1500 лева, тъй като съдът не може да се произнася свръхпетитум. От този размер не следва обаче да бъде приспаднато изплатеното от застрахователя обезщетение в размер на 759.24 лева, тъй като в исковата молба изрично е посочено, че се претендират се допълнително още 1500 лв.

С оглед изложеното предявеният иск се явява основателен и доказан, и следва да бъде уважен така, както е предявен, ведно със законната лихва върху горната сума до окончателното и изплащане, начиная от датата на предявяване на иска /не се претендира лихва от датата на увреждането по чл. 84 ал. 3 ЗЗД/.

 При този изход на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски, в общ размер на 1260 лева, съобразно представения списък и оправдателни документи.

 Водим от горното,  съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА ЗД .....АД, със седалище и адрес на управление гр. С., район Т., ул. „Л.“ № ., да заплати на А.Х.М. с ЕГН ********** ***, сумата от 1500 лв., обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 29.07.2014 г. в 23.30 часа, управлявания от М. лек автомобил марка м. „.“ № ....., и лек автомобил марка „.“ модел  .... №....., описано в протокол за ПТП №1492535/30.07.2014 год.  

ОСЪЖДА ЗД .....АД, със седалище и адрес на управление гр. С., район Т., ул. „Л.“ № .., да заплати на А.Х.М. с ЕГН ********** ***, сумата от 1260 лв. деловодни разноски.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                               Районен съдия: