Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
Година
|
30.11.2020 |
Град
|
Мездра
|
В
ИМЕТО НА НАРОДА
|
Мездренски районен |
съд |
|
ІІ-ри
наказателен
|
състав |
||
|
На |
двадесет и осми юли |
|
Година
|
2020 |
||
В публичното
заседание в следния състав:
|
Председател: |
ВЯРА
АТАНАСОВА
|
||||||||
Секретар:
|
Десислава
Стоянова |
|
|||||||
Като разгледа
докладваното от
|
съдия
АТАНАСОВА |
||||||||
|
НАХ |
дело
номер |
237 |
по описа за |
2020 |
година |
||||
за да се произнесе, взе предвид следното:
М.К.С. *** чрез
пълномощник адв. М.П. от СфАК е обжалвал Наказателно постановление № 26-0000274/07.10.2019
година на Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр.Враца, с
което, за извършено нарушение на чл.89 т.4 от Наредба № 33/03.11.1999 година на
Министерство на транспорта, му е наложено, на основание чл.93 ал.2 от Закона за
автомобилните превози /ЗАвПр/, административно наказание глоба в размер на 500
лева. Възраженията са в смисъл, че е налице неправилно прилагане на материалния
закон досежно правната квалификация на деянието. На тези основания се иска отмяна
на наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Процесуалният му представител
адв. М.П. от СфАК поддържа искането за отмяна на НП.
Наказващият орган,
редовно призован, не е изпратил представители. В административно-наказателната
преписка е приложено становище от Иван Тодоров – директор на РД „Автомобилна
администрация“ Враца, съдържащо доводи в смисъл, че административните
актове са издадени в съответствие с процедурните изисквания на ЗАНН и
изложеното в тях напълно отговаря на изискванията за тяхното съдържание. По
отношение на спора по същество, се посочва, че процесното нарушение е правилно
правно квалифицирано и се подкрепя по категоричен начин от събраните
доказателства.
Жалбата е подадена
в срока по чл.59 ЗАНН и е процесуално допустима.
Анализирайки
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:
На 01.10.2019
година свидетелите К.К. – инспектор в ОО „Автомобилна администрация“ Враца и Н.М.
– мл. автоконтрольор в РУ Мездра се намирали на кръстовището на улиците „Георги
Димитров“ и „Иван Кинов“ в село Лютиброд. Около 22.20 часа полицейският
служител спрял за проверка специален автомобил марка „Волво“ кат. N3 с регистрационен номер СО9429ВС и полуремарке марка
„Панав“ кат. О4 с регистрационен номер СО1339ЕМ с водач М.К.С. ***. МПС
извършвало превоз на товар /дърва/ по маршрут град Своге – град Свищов. Водачът
С. представил на свидетеля К. заверено копие на лиценз на Общността за превоз
на товари с №**********, но бил без карта за квалификация на водача, като
обяснил, че има такава, но в момента не я носи. Тъй като не разполагал с
техническа възможност на място да провери достоверността на казаното от водача,
свидетелят приел, че С. няма издадена такава карта и му съставил АУАН за
нарушение на чл.7б ал.1 от Закона за автомобилните превози. След като взел
предвид събраните в хода на административно-наказателното производство
доказателства, на 07.10.2019 година наказващият орган издал НП № 26-0000274, с
което за извършено нарушение на чл.89 т.4 от Наредба № 33/03.11.1999 година на
Министерство на транспорта, на М.С. било наложено, на основание чл.93 ал.2 ЗАвПр,
административно наказание глоба в размер на 500 лева.
Горната фактическа
обстановка се установява от показанията на свидетелите К.Д.К. и Н.К.М..
Освен гласни, по
делото са събрани и писмени доказателства.
Съдът, след като
взе предвид изложеното в жалбата и в НП, и прецени наличната доказателствена
маса, намира жалбата за основателна по следните съображения:
В АУАН е посочено, че жалбоподателят е извършвал
превоз на товар в Р България /дърва/ като в момента на проверката е бил без
карта за квалификация на водача, с което е нарушил чл.7б ал.1 от Закона за
автомобилните превози. Според цитираната разпоредба, действаща към
инкриминираната дата 01.10.2019 година, лицензираните превозвачи и лицата,
извършващи превози за собствена сметка, осъществяват превози на пътници и
товари с превозни средства, за управлението на които се изисква свидетелство да
управление на МПС от категории и подкатегории С1, С1+Е, С, С+Е, D1, D1+E, D или D+E, само с
водачи, които отговарят на изискването за квалификация на водача. За
съответствие с изискването за квалификация на водача министърът на транспорта,
информационните технологии и съобщенията или упълномощени от него длъжностни
лица издават карта за квалификация на водача със срок на валидност 5 години.
Нормативната уредба изисква от водачите, осъществяващи обществен превоз или
превоз за собствена сметка на пътници и товари, освен притежаване на СУМПС от
съответната категория и притежаване на карта за квалификация, която се издава
по реда на Наредба №41/2008 година на Министерство на транспорта. Съгласно
чл.89 т.4 от Наредба №33/03.11.1999 година за обществен превоз на пътници и
товари на територията на Р България, по време на работа водачът представя
при поискване от контролните органи документите по чл.100 ал.1 т.1-3 от
Закона за движението по пътищата и карта за квалификация на водача, издадена по
реда на наредбата по чл.7б ал.5 от Закона за автомобилните превози. Според
показанията на свидетелите К. и М., по време на проверката жалбоподателят не е
представил карта за квалификация на водача, като е обяснил, че има издадена
такава, но в момента не я носи. Тези твърдения впоследствие били вписани като
възражения в съставения АУАН. Без да извърши проверка на съобщените от С. данни
и при липсата на доказателства в тази насока, свидетелят К. е счел, че водачът
управлява МПС без карта за квалификация на водача, т. е. без издаден такъв
документ, за което е съставил АУАН за нарушение на чл.7б ал.1 ат ЗАвПр. Това обстоятелство
се подкрепя от показанията на самия К.. В процедурата по чл.52 ал.4 ЗАНН,
наказващият орган, след като извършил проверка на съставения акт по отношение
на неговата законосъобразност и обоснованост и преценил направените възражения
и събраните доказателства, издал процесното наказателно постановление, с което
приел, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл.89 т.4 от Наредба
№33/03.11.1999 година за обществен превоз на пътници и товари на територията на
Р България. Същевременно обаче, в обстоятелствената част на постановлението,
подобно на тази в АУАН, е отбелязано, че като водач жалбоподателят извършва
превоз на товар /дърва/ в Р България, като по време на проверката е без
карта за квалификация на водача. Въпреки изричното вписване в съдържанието
на наказателното постановление, че е налице промяна в правната квалификация на
деянието, съдът приема, че с оглед пълната идентичност в описанието на
нарушението в АУАН и в постановлението е налице неправилно прилагане на
материалния закон. В този смисъл са основателни възраженията на жалбоподателя и
процесуалния му представител за липса на яснота относно това какво нарушение е
извършено. При положение, че е приел като нарушена правна норма чл.89 т.4 от
Наредба №33/03.11.1999 година за обществен превоз на пътници и товари на
територията на Р България, наказващият орган е следвало изрично да впише във
фактическата обстановка в НП, че жалбоподателят не е представил на
контролните органи в момента на проверката картата за квалификация на водача. Според
доказателствата по делото, в частност показанията на свид. К., на С.
действително е издаден такъв документ и този факт е установен от самия свидетел
на следващия ден при проверка в информационната система на ИА „АА“. При това
положение, извършеното от водача нарушение е непредставянето на картата за
квалификация на контролните органи, обстоятелство, категорично установено от
доказателствата по делото, но липсващо във фактическата обстановка на НП. В
тази връзка съдът приема, че действително е налице противоречие между
описанието на нарушението и възприетата като нарушена разпоредба, тъй като изложените
факти обосновават текста на чл.7б ал.1 от Закона за автомобилните превози и не
кореспондират с чл.89 т.4 от Наредба №33/03.11.1999 година за обществен превоз
на пътници и товари на територията на Р България. Констатираният порок няма как
да бъда саниран в рамките на настоящото съдебно производство и наказателното
постановление следва да бъде отменено като неправилно.
Според
чл.63 ал.3 ЗАНН /нова - ДВ бр.94/2019 година/, страните в съдебното
производство пред въззивния съд, какъвто е настоящия, имат право на присъждане
на разноски по реда на АПК. Съгласно чл.143 ал.1 АПК, когато съдът отмени
обжалвания акт, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако жалбоподателят е имал такъв, се възстановяват от бюджета на
органа, издал отменения акт. Видно от протокола от съдебното заседание,
жалбоподателят М.С. е ангажирал като пълномощник по договор за правна защита и
съдействие, и пълномощно адв. М.П. от СфАК. Последният е изготвил жалбата до
съда против процесния електронен фиш. От въпросните документи става ясно, че в
хода на въззивното производство С. е реализирал разноски в размер на 300 лева.
В съдебно заседание процесуалният представител е направил искане за
присъждането им в пълен размер. Според чл.63 ал.4 ЗАНН, ако заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна
и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата /ЗА/.
Въпросната разпоредба препраща към Наредба №1/09.07.2004 година за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Според чл.18 ал.2 от Наредбата, за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни
постановления, които административното наказание е глоба, имуществена санкция
и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по
правилата на чл.7ал.2 върху стойността на санкцията, но не по-малко от 300
лева. Съгласно чл.7 ал.2 т.1 от наредбата, за процесуално представителство,
защита и съдействие по дела с интерес до 1000 лева, възнаграждението е 300
лева. Видно от съдържанието на процесното НП, на жалбоподателят е наложено
административно наказание глоба в размер на 500 лева. Предвид очертаната
по-горе правна рамка и изхода на делото пред този съд, искането на процесуалния
представител на жалбоподателя за присъждане на разноски е основателно. В този
смисъл на М.С. следва се
присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 26-0000274/07.10.2019 година на Началника на
Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр.Враца, с което за извършено
нарушение на чл.89 т.4 от Наредба № 33/03.11.1999 година на Министерство на
транспорта на М.К.С. *** наложено, на основание чл.93 ал.2 от Закона за
автомобилните превози /ЗАвПр/, административно наказание глоба в размер на 500
лева.
ОСЪЖДА Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр. Враца да заплати на М.К.С. сумата
от 300 лева, представляващи разноски, направени в хода на настоящото съдебно
производство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните с касационна жалба пред Врачански
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: