Решение по дело №237/2020 на Районен съд - Мездра

Номер на акта: 260049
Дата: 30 ноември 2020 г. (в сила от 30 декември 2020 г.)
Съдия: Вяра Атанасова Атанасова
Дело: 20201450200237
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 юни 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

 

Година

30.11.2020

Град

Мездра

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Мездренски районен

съд

 

ІІ-ри наказателен

състав

На

двадесет и осми юли

 

Година

2020

В публичното заседание в следния състав:

Председател:

ВЯРА АТАНАСОВА

Секретар:

Десислава Стоянова

 

Като разгледа докладваното от

съдия АТАНАСОВА

НАХ

дело номер

237

по описа за

2020

година

за да се произнесе, взе предвид следното:

М.К.С. *** чрез пълномощник адв. М.П. от СфАК е обжалвал Наказателно постановление № 26-0000274/07.10.2019 година на Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр.Враца, с което, за извършено нарушение на чл.89 т.4 от Наредба № 33/03.11.1999 година на Министерство на транспорта, му е наложено, на основание чл.93 ал.2 от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/, административно наказание глоба в размер на 500 лева. Възраженията са в смисъл, че е налице неправилно прилагане на материалния закон досежно правната квалификация на деянието. На тези основания се иска отмяна на наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Процесуалният му представител адв. М.П. от СфАК поддържа искането за отмяна на НП.

Наказващият орган, редовно призован, не е изпратил представители. В административно-наказателната преписка е приложено становище от Иван Тодоров – директор на РД „Автомобилна администрация“ Враца, съдържащо доводи в смисъл, че административните актове са издадени в съответствие с процедурните изисквания на ЗАНН и изложеното в тях напълно отговаря на изискванията за тяхното съдържание. По отношение на спора по същество, се посочва, че процесното нарушение е правилно правно квалифицирано и се подкрепя по категоричен начин от събраните доказателства.

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ЗАНН и е процесуално допустима.

            Анализирайки събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

На 01.10.2019 година свидетелите К.К. – инспектор в ОО „Автомобилна администрация“ Враца и Н.М. – мл. автоконтрольор в РУ Мездра се намирали на кръстовището на улиците „Георги Димитров“ и „Иван Кинов“ в село Лютиброд. Около 22.20 часа полицейският служител спрял за проверка специален автомобил марка „Волво“ кат. N3 с регистрационен номер СО9429ВС и полуремарке марка „Панав“ кат. О4 с регистрационен номер СО1339ЕМ с водач М.К.С. ***. МПС извършвало превоз на товар /дърва/ по маршрут град Своге – град Свищов. Водачът С. представил на свидетеля К. заверено копие на лиценз на Общността за превоз на товари с №**********, но бил без карта за квалификация на водача, като обяснил, че има такава, но в момента не я носи. Тъй като не разполагал с техническа възможност на място да провери достоверността на казаното от водача, свидетелят приел, че С. няма издадена такава карта и му съставил АУАН за нарушение на чл.7б ал.1 от Закона за автомобилните превози. След като взел предвид събраните в хода на административно-наказателното производство доказателства, на 07.10.2019 година наказващият орган издал НП № 26-0000274, с което за извършено нарушение на чл.89 т.4 от Наредба № 33/03.11.1999 година на Министерство на транспорта, на М.С. било наложено, на основание чл.93 ал.2 ЗАвПр, административно наказание глоба в размер на 500 лева.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите К.Д.К. и Н.К.М..

Освен гласни, по делото са събрани и писмени доказателства.

Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и в НП, и прецени наличната доказателствена маса, намира жалбата за основателна по следните съображения:

В АУАН е посочено, че жалбоподателят е извършвал превоз на товар в Р България /дърва/ като в момента на проверката е бил без карта за квалификация на водача, с което е нарушил чл.7б ал.1 от Закона за автомобилните превози. Според цитираната разпоредба, действаща към инкриминираната дата 01.10.2019 година, лицензираните превозвачи и лицата, извършващи превози за собствена сметка, осъществяват превози на пътници и товари с превозни средства, за управлението на които се изисква свидетелство да управление на МПС от категории и подкатегории С1, С1+Е, С, С+Е, D1, D1+E, D или D+E, само с водачи, които отговарят на изискването за квалификация на водача. За съответствие с изискването за квалификация на водача министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или упълномощени от него длъжностни лица издават карта за квалификация на водача със срок на валидност 5 години. Нормативната уредба изисква от водачите, осъществяващи обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари, освен притежаване на СУМПС от съответната категория и притежаване на карта за квалификация, която се издава по реда на Наредба №41/2008 година на Министерство на транспорта. Съгласно чл.89 т.4 от Наредба №33/03.11.1999 година за обществен превоз на пътници и товари на територията на Р България, по време на работа водачът представя при поискване от контролните органи документите по чл.100 ал.1 т.1-3 от Закона за движението по пътищата и карта за квалификация на водача, издадена по реда на наредбата по чл.7б ал.5 от Закона за автомобилните превози. Според показанията на свидетелите К. и М., по време на проверката жалбоподателят не е представил карта за квалификация на водача, като е обяснил, че има издадена такава, но в момента не я носи. Тези твърдения впоследствие били вписани като възражения в съставения АУАН. Без да извърши проверка на съобщените от С. данни и при липсата на доказателства в тази насока, свидетелят К. е счел, че водачът управлява МПС без карта за квалификация на водача, т. е. без издаден такъв документ, за което е съставил АУАН за нарушение на чл.7б ал.1 ат ЗАвПр. Това обстоятелство се подкрепя от показанията на самия К.. В процедурата по чл.52 ал.4 ЗАНН, наказващият орган, след като извършил проверка на съставения акт по отношение на неговата законосъобразност и обоснованост и преценил направените възражения и събраните доказателства, издал процесното наказателно постановление, с което приел, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл.89 т.4 от Наредба №33/03.11.1999 година за обществен превоз на пътници и товари на територията на Р България. Същевременно обаче, в обстоятелствената част на постановлението, подобно на тази в АУАН, е отбелязано, че като водач жалбоподателят извършва превоз на товар /дърва/ в Р България, като по време на проверката е без карта за квалификация на водача. Въпреки изричното вписване в съдържанието на наказателното постановление, че е налице промяна в правната квалификация на деянието, съдът приема, че с оглед пълната идентичност в описанието на нарушението в АУАН и в постановлението е налице неправилно прилагане на материалния закон. В този смисъл са основателни възраженията на жалбоподателя и процесуалния му представител за липса на яснота относно това какво нарушение е извършено. При положение, че е приел като нарушена правна норма чл.89 т.4 от Наредба №33/03.11.1999 година за обществен превоз на пътници и товари на територията на Р България, наказващият орган е следвало изрично да впише във фактическата обстановка в НП, че жалбоподателят не е представил на контролните органи в момента на проверката картата за квалификация на водача. Според доказателствата по делото, в частност показанията на свид. К., на С. действително е издаден такъв документ и този факт е установен от самия свидетел на следващия ден при проверка в информационната система на ИА „АА“. При това положение, извършеното от водача нарушение е непредставянето на картата за квалификация на контролните органи, обстоятелство, категорично установено от доказателствата по делото, но липсващо във фактическата обстановка на НП. В тази връзка съдът приема, че действително е налице противоречие между описанието на нарушението и възприетата като нарушена разпоредба, тъй като изложените факти обосновават текста на чл.7б ал.1 от Закона за автомобилните превози и не кореспондират с чл.89 т.4 от Наредба №33/03.11.1999 година за обществен превоз на пътници и товари на територията на Р България. Констатираният порок няма как да бъда саниран в рамките на настоящото съдебно производство и наказателното постановление следва да бъде отменено като неправилно.  

Според чл.63 ал.3 ЗАНН /нова - ДВ бр.94/2019 година/, страните в съдебното производство пред въззивния съд, какъвто е настоящия, имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл.143 ал.1 АПК, когато съдът отмени обжалвания акт, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако жалбоподателят е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт. Видно от протокола от съдебното заседание, жалбоподателят М.С. е ангажирал като пълномощник по договор за правна защита и съдействие, и пълномощно адв. М.П. от СфАК. Последният е изготвил жалбата до съда против процесния електронен фиш. От въпросните документи става ясно, че в хода на въззивното производство С. е реализирал разноски в размер на 300 лева. В съдебно заседание процесуалният представител е направил искане за присъждането им в пълен размер. Според чл.63 ал.4 ЗАНН, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата /ЗА/. Въпросната разпоредба препраща към Наредба №1/09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Според чл.18 ал.2 от Наредбата, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, които административното наказание е глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл.7ал.2 върху стойността на санкцията, но не по-малко от 300 лева. Съгласно чл.7 ал.2 т.1 от наредбата, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с интерес до 1000 лева, възнаграждението е 300 лева. Видно от съдържанието на процесното НП, на жалбоподателят е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лева. Предвид очертаната по-горе правна рамка и изхода на делото пред този съд, искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноски е основателно. В този смисъл на М.С. следва се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.

Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 26-0000274/07.10.2019 година на Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр.Враца, с което за извършено нарушение на чл.89 т.4 от Наредба № 33/03.11.1999 година на Министерство на транспорта на М.К.С. *** наложено, на основание чл.93 ал.2 от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/, административно наказание глоба в размер на 500 лева.

ОСЪЖДА Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр. Враца да заплати на М.К.С. сумата от 300 лева, представляващи разноски, направени в хода на настоящото съдебно производство.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните с касационна жалба пред Врачански административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението.

 

 

                                                                   

                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: