РЕШЕНИЕ
№ 518
гр. Плевен, 13.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Христо Ст. Томов
при участието на секретаря РУМЯНА ИЛК. КОНОВА
като разгледа докладваното от Христо Ст. Томов Гражданско дело №
20214430105167 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.
Постъпила е искова молба от ЗЕАД “Булстрад Виена Иншурънс Груп”
***, в която се твърди, че на *** год. ищцовото дружество е сключило
застраховка “Булстрад Каско Стандарт” с “АЛД Аутомотив” ЕООД, по силата
на която е бил застрахован за всички рискове лек автомобил марка
“Фолксваген”, модел “Джета” с рег. № ***, със срок на действие на
застраховката за периода от 08. 06. 2020 год. до 07. 06. 2021 год., за което е
била издадена на застрахования застрахователна полица № ***/ *** год.
Твърди се, че на 25. 06. 2020 год. в ***, на ***, ответникът М. Д. И. от ***,
управлявайки автомобил марка „Пежо“, модел „4007“, с рег. № ***, без да
притежава валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, е нарушил правилата за движение по пътищата, при което е
причинил ПТП, при което е бил увреден застрахованият при ищеца лек
автомобил марка “Фолксваген”, модел “Джета” с рег. № ***. Твърди се, че
виновен за настъпилото ПТП е ответникът, видно от протокол за ПТП № ***/
1
*** год. на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР ***. Твърди се, че на
ответника е бил съставен АУАН сер. *** № ***/ *** год. за нарушение на чл.
95 ал. 1 от ЗДвП. Твърди се, че при това нарушение на лек автомобил марка
“Фолксваген”, модел “Джета” с рег. № ***, са били причинени материални
щети, видимите от които са предна дясна врата, задна дясна врата, дясно
огледало и външна дръжка предна дясна врата. Твърди се, че за настъпилото
застрахователно събитие е била образувана щета № *** /референтен № *** по
описа на ЗЕАД “Булстрад Виена Иншурънс Груп”. Твърди се, че щетата на
застрахования автомобил е възлязла на сумата от 2 698, 19 лв., която е била
заплатена от ищцовото дружество с преводно нареждане на 21. 09. 2020 год.
на собственика на увреденото МПС. Твърди се, че съгласно чл. 410 ал. 1 т. 1
от КЗ след изплащане на застрахователното обезщетение застрахователят
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата, която е
нанесъл, и има право на регресен иск. Твърди се, че на 20. 05. 2021 год.
ищецът е подал в Плевенския районен съд заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК и е било образувано ч. гр. дело № ***/ *** год.
Твърди се, че съдът е издал заповед за изпълнение, срещу която е постъпило
писмено възражение от длъжника, което обуславя правния интерес от
предявяване на настоящия установителен иск. В заключение ищецът моли
съда да признае за установено, че ответникът му дължи сумата от 2 698, 19
лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № ***
/референтен № *** по описа на ЗЕАД “Булстрад Виена Иншурънс Груп”,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по
чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на сумата. Претендира и
присъждане на направените деловодни разноски.
Ответникът ангажира становище, че исковата молба е неоснователна.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното:
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата
на чл. 422 от ГПК. Налице е спор между страните относно дължимостта на
вземането по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение по ч. гр. д. №
***/ *** год. по описа на Плевенския районен съд. Предявеният иск е
допустим, тъй като във всички случаи, когато заповедта за изпълнение е
2
издадена въз основа на предвиден в закона несъдебен акт /несъдебно
изпълнително основание/ и е постъпило възражение от длъжника в
установения срок, заявителят /кредиторът/ разполага с възможността да
реализира правата си, предявявайки претенцията по чл. 422 от ГПК.
Разгледан по същество, искът се явява неоснователен. Уважаването на
същия предполага да бъде доказано по безспорен и категоричен начин
наличието на няколко кумулативно предвидени предпоставки: а/
застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка
(валиден застрахователен договор); б/ в изпълнение на този договор
застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение
и в/ отговорност на прекия причинител на вредите, които следва да бъдат
установени в процеса: деяние, вреда, противоправност, причинна връзка и
вина. В конкретния случай първите две условия са изпълнени: по делото е
безспорно наличието на застраховка “Булстрад Каско Стандарт” с “АЛД
Аутомотив” ЕООД, по силата на която ищцовото дружество е застраховало за
всички рискове лек автомобил марка “Фолксваген”, модел “Джета” с рег. №
***, със срок на действие на застраховката за периода от 08. 06. 2020 год. до
07. 06. 2021 год., за което е била издадена на застрахования застрахователна
полица № ***/ *** год. Безспорно е също така, че на 25. 06. 2020 год.
застрахованият автомобил е участвал в пътнотранспортно произшествие с
материални щети. Безспорно е, че във връзка с това е била образувана щета №
*** /референтен № *** по описа на ЗЕАД “Булстрад Виена Иншурънс Груп”.
Безспорно е, че определената по тази преписка щета на застрахования
автомобил е в размер на сумата от 2 698, 19 лв., която е била заплатена от
ищцовото дружество с преводно нареждане на 21. 09. 2020 год. на
собственика на увреденото МПС. Основният спорен въпрос по делото е чия е
била вината за настъпилото ПТП и оттам налице ли е основание за
ангажиране на имуществената отговорност на ответника. По делото е
приложен протокол за ПТП № *** от *** год., съставен от служител на
сектор “Пътна полиция” при ОД на МВР ***, в който е отразен механизмът на
настъпилото ПТП /участник номер 1- ответникът М. Д. И. с лек автомобил
марка „Пежо“, модел „4007“, с рег. № ***, престоява в дясно на пътното
платно, като водачът отваря предна лява врата без да се съобрази с участник
№ 2- Б. Д. Н. с лек автомобил марка “Фолксваген”, модел “Джета” с рег. №
***, който минава покрай него и го удря/. На основата на горния протокол на
3
ответника е издадено и наказателно постановление № *** от *** год. за
различни нарушения, едното от които по чл. 95 ал. 1 от ЗДвП. Тук е мястото
да се отбележи, че съставителят на процесния протокол за ПТП И. Ц. не е
очевидец на настъпилото пътнотранспортно произшествие. А както е
посочено в решение № 98- 2012- ІІ т. о. протоколът за произшествието,
съставен само по данни на водача на увреденото МПС за механизма, при
който е настъпило увреждането, не съдържа преки възприятия на
длъжностното лице- негов съставител, поради което не се ползва с
обвързваща доказателствена сила относно истинността на направените пред
съставителя изявления на водача. Казано с други думи, така съставеният
протокол се ползва само с формална доказателствена сила относно
авторството на материализираното в съдържанието му изявление на
длъжностното лице- съставител, но не и с материална доказателствена сила
относно самото удостоверително изявление. Поради това решаващ за
доказването механизма на произшествието не е протоколът за ПТП, а всички
останали допустими и относими доказателствени средства. От показанията на
разпитаните в хода на съдебното дирене свидетели В. С., И. Г. и И. С. се
установява, че същите са били в непосредствена близост до автомобила на
ответника, и са възприели следните факти: автомобилът е бил паркиран
вдясно по посоката на движение, предната лява врата на автомобила е била
леко открехната, като ответникът е седял вътре в автомобила и е разговарял
по телефона, в който момент е станал и ударът между двете превозни
средства. Съдът кредитира така депозираните показания независимо от някои
констатирани несъответствия: свидетелите са лица от различни населени
места, които нямат никаква родствена или друга връзка с ответника и не са
заинтересовани от изхода на делото. Тези показания кореспондират и със
заключението на вещото лице В. И.. В същото е посочено, че при внезапно и
рязко отваряне на предна лява врата на автомобила на ответника
деформацията по страничната дясна част на застрахования автомобил
„Фолксваген“ ще предхожда местонахождението на предно дясно огледало за
обратно виждане, което в случая не е налице. Вещото лице е отразило в
заключението, че при първоначалния контакт на дясното огледало на лекия
автомобил „Фолксваген“ предната лява врата на автомобил „Пежо“ се е
доотворила, за да деформира десните врати на „Фолксваген“- а. В тази насока
са обясненията на вещото лице в проведеното на 04. 02. 2022 год. съдебно
4
заседание /л. 119- 120 от делото/. В същите вещото лице е посочило, че
вратата на автомобила на ответника е била отворена и в състояние на покой,
или много плавно отворена, но не рязко, поради което водачът на лекия
автомобил „Фолксваген“ е бил в състояние да я възприеме и съобразно това
да предприеме съответните действия. При така установените със
свидетелските показания и съдебно- автотехническата експертиза
обстоятелства съдът приема, че поведението на ответника М. Д. И. не е
допринесло за настъпването за процесното ПТП, тъй като по делото няма
данни, че оставяйки леко открехната предната лява врата на автомобила
същият е създал опасност за останалите участници в движението. Не така
стои въпросът с отговорността на другия участник в произшествието, който
на прав участък, на платно с достатъчно широчина /5, 97 м. съгласно
заключението на вещото лице/, при добри метеорологични условия и добра
видимост, и при липса на други причини от техническо естество, е имал
пълната възможност да спази необходимото странично разстояние при
преминаване, респ. да спре и да избегне съприкосновението с отворената
врата на паркирания автомобил, но не е сторил това.
С оглед липсата на участие на ответника в причиняването на
вредоносния резултат отпада и основанието за регресното вземане на
застрахователя, поради което предявеният от него положителен
установителен иск следва да се отхвърли. При това положение става
безпредметно обсъждането на останалите възражения на ответника досежно
иска, свързани с извършването на ремонта на пострадалия автомобил от
неоторизиран сервиз, с недоказването на реално вложените труд и материали
и т. н.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответника направените деловодни
разноски в размер на 500 лв.
По така изложените съображения Плевенският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ЕДНОЛИЧНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО “БУЛСТРАД ВИЕНА
ИНШУРЪНС ГРУП” *** против М. Д. И. от *** иск по чл. 422 във вр. с чл.
5
415 от ГПК за признаване за установено вземането на ищцовото дружество за
сумата от 2 698, 19 лв., представляваща изплатено застрахователно
обезщетение по щета № *** /референтен № *** по описа на ЗЕАД “Булстрад
Виена Иншурънс Груп”, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ЕДНОЛИЧНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО “БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП”, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, район „Триадица“, пл.
„Позитано“ № 5, представлявано от Н. Д. Ч. и Т. И. И., да заплати на М. Д. И.
от ***, ЕГН **********, направените деловодни разноски в размер на 500 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в 14-
дневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6