№ 165
гр. гр. Димитровград, 13.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Огнян Хр. Гълъбов
при участието на секретаря Силвия Ив. Димова
като разгледа докладваното от Огнян Хр. Гълъбов Гражданско дело №
20215610101551 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.42 б.“б“ вр.чл.25 ал.1 от ЗН- за прогласяване
нищожността на саморъчно завещание, както и при условията на евентуалност на иск по
чл.30 от ЗН- за възстановяване на запазена част от наследство, намалено чрез завещание от
наследодателя.
Ищецът СЛ. С. Г. и ищецът Г. С. Г. твърдят в искова молба, че с ответника Д. С. Г. са
наследници по закон на баща си **., при квоти от по 1/3 ид.ч. от наследството. Приживе
баща им със саморъчно завещание от 25.08.2020г., обявено с протокол за обявяване на
саморъчно завещание акт №7, рег.№7182, дело №7 от 27.11.2020г. на нотариус с рег.№096,
завещал на ответника цялото си движимо и недвижимо имущество. С Констативен
нотариален акт вх.рег.№4424/31.12.2020г., акт.№66, т.15, дело №2009, стр.53002 на Служба
по вписванията при РС-Димитровград, съставен от нотариус с рег.№096, ответникът бил
признат за индивидуален собственик по наследство и завещание на следните недвижими
имоти: 1. Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 21052.1016.39.8.13 по КК и КР на
Димитровград, одобрени със Заповед № РД-18-38/05.07.2006г. на ИД на АГКК, с адрес на
имота в Димитровград, у**, който обект се намира на етаж 1, в сграда с идентификатор
21052.1016.39.8, предназначение: жилищна сграда- многофамилна, разположена в ПИ с
идентификатор 21052.1016.39, с предназначение на обекта: жилище, апартамент, на едно
ниво, състоящ се от две стаи, хол, кухня, баня и антре, с площ от 81,31 кв.м., при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж- 21052.1016.39.8.17, 21052.1016.39.8.11 и
21052.1016.39.8.13, под обекта- няма, над обекта- 21052.1016.39.831, ведно с избено
помещение №1, с полезна площ 6,73 кв.м., при граници: изток-коридор, запад-общ.място,
север-стълбище, юг-мазе №2, както и ведно с 0,94% ид.ч. от общите части на сградата и
правото на строеж върху мястото; 2. УПИ VII с пл.№259, находящ се в кв.38 по ПУП на с.**,
община Димитровград, одобрен със Заповед №848/1979, с адрес на имота в с.**, ул.** с
площ на имота 770,59 кв.м., трайно предназначение: урбанизирана територия, начин на
трайно ползване: ниско застрояване, при граници/съседи: УПИVIII-260, УПИ VI-258, алея,
улица, ведно с построената в имота Жилищна сграда с площ от 91 кв.м.; 3. Поземлен имот,
находящ се в кв.39 по ПУП на с.**, община Димитровград, одобрен със Заповед
№848/1979г., №РД-06-24/2015г., с адрес на имота в с.**, ул.“**, който имот се съдържа в
УПИ XV, с планоснимачен №423, с площ на имота от 179,63 кв.м., трайно предназначение:
урбанизирана територия, начин на трайно ползване: ниско застрояване, при граници/съседи:
1
УПИ XIV-422, УПИ II-424, улица, външна регулация, като регулационните и имотните
граници не съвпадат.
В последствие ответникът продал горепосочените недвижими имоти, както следва: 1.
С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имот №62, том 6, рег.№7735, дело
№650/2020г., по описа на нотариус **, продал имота описан в т.1 за сумата от 9000 лева; 2.
С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №64, том 6, рег.№7737, дело
№652/2020г., по описа на нотариус **, продал имота, описан в т.2 за сумата от 4000 лева; 3.
С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №63, том 6, рег.№7736, дело
№651/2019г. по описа на нотариус **, продал имота, описан в т.3 за сумата от 2000 лева.
Ищците твърдят, че към момента на смъртта си наследодателя на страните не бил
оставил друго имущество, което да бъде включено в наследствената маса и да подлежи на
наследяване, съответно за допълване на запазения дял на ищците. Считат, че така
представеното от ответника завещание за обявяване от нотариуса не отговаря на
изискванията на чл.25 от ЗН, тъй като не е изписано саморъчно от завещателя и не е
подписано от него, поради което е нищожно на основание чл.42 б.“б“ вр.чл.25 ал.1 от ЗН.
Поради това, трябвало да бъде отменен и издадения въз основа на него Констативен
нотариален акт за собственост на недвижим имот. В качеството на низходящи на своя баща,
ищците имали право на запазена част от наследството му, която не можела да бъде
накърнявана чрез завещателни разпореждания и дарения. С процесното завещание, бащата
на страните се бил разпоредил с цялото си имущество, което е притежавал към момента на
смъртта си. Поради това, в наследствената маса трябвало да се включи единствено и само
имуществото, което наследодателя е завещал на ответника. Запазената част била в размер на
2/3 от имуществото, а останалата 1/3 от него била разполагаема част. Запазената част за
всеки един от ищците била по 2/9 ид.части, като ответника също имал запазена част от 2/9
ид.ч. Разполагаемата част от наследството била 1/3 или 3/9 ид.ч. Поради това завещателното
разпореждане следвало да се намали с 4/9 ид.ч. от завещаните недвижими имоти за
допълване на запазената част на всеки от двамата ищци. Поради изложеното, предявяват
като главен иск по чл.42 б.“б“ вр.чл.25 а.1 от ЗН, а в случай, че той не бъде уважен да бъде
разгледан евентуалния иск по чл.30 от ЗН. Искат съдът да прогласи нищожността на
Саморъчно завещание от 25.08.2020г., оставено от **., обявено с протокол за обявяване на
саморъчно завещание акт №7, рег.№7182, дело №7 от 27.11.2020г. на нотариус с рег.№096.
При условията на евентуалност, предявяват иск с правно основание чл.30 ал.1 от ЗН, като
искат съдът да намали с 4/9 ид.ч. /по 2/9 ид.ч. за всеки от ищците/ Саморъчно завещание от
25.08.2020г. , оставено от **., обявено с протокол за обявяване на саморъчно завещание акт
№7, рег.№7182, дело №7 от 27.11.2020г. на нотариус с рег.№096, като възстанови запазената
част на всеки от ищците от наследството на ** в размер на 2/9 ид.ч. за всеки от тях,
включващо цялото движимо и недвижимо имущество, оставено към момента на неговата
смърт. Претендират присъждане на направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК, адв.В.С. – назначен от съда за особен представител на
ответника Д. С. Г., представя отговор на исковата молба, в който поддържа, че предявения
иск е допустим. Оспорва претенцията по чл.42 б.“б“ от ЗН, доколкото няма връзка с
ответника и не може да изрази мотивирано становище относно твърденията, изложени в
исковата молба. Оспорва евентуалната искова претенция по чл.30 от ЗН.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната
общност, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от представения по делото препис от Саморъчно завещание е, че същото е
изписано изцяло ръкописно, съдържа означение на датата, когато е съставено и е подписано,
като подписа е положен след завещателните разпореждания. В Саморъчното завещание е
посочено, че то е подписано от **, който с ясното съзнание за значението на акта, който
извършва, прави следните разпореждания с имуществото, което притежава към момента на
своята смърт, като завещава цялото си движимо и недвижимо имущество на Д. С. Г..
2
Посочва, че му е благодарен за грижите, които полагал за него и това била последната му
воля. Посочено е, че саморъчното завещание е изготвено на 25.08.2020г., като под
завещателното разпореждане е положен подпис.
Съгласно представения от ищците по делото препис от Протокол за обявяване на
саморъчно завещание, Акт 7, рег.№7182, дело 7 от 27.11.2020г., на същата дата, пред
нотариус ** се е явил Д. С. Г., който поискал да обяви оставеното у него саморъчно
завещание от **. Нотариусът е констатирал, че завещанието е написано върху бял лист,
формат А4, на една страница, без зачерквания, прибавки или поправки, като е датирано и
подписано. Той прочел завещанието, след което с молителя се подписали на всяка страница.
От приетото като доказателство по делото Удостоверение за наследници изх.
№1820/25.11.2020г., издадено от община Димитровград се установява, че ** е починал на
15.11.2020г., като за свои наследници по закон е оставил ищците СЛ. С. Г. /дъщеря/, Г. С. Г.
/син/ и ответника Д. С. Г. /син/.
Видно от представения с исковата молба препис от Констативен нотариален акт за
собственост на недвижим имот №59, том 6, рег.№7732, дело №647/2020г., на 31.12.2020г.
нотариус ** е признал Д. С. Г. за собственик по наследство и завещание на следните
недвижими имоти, а именно:
1. Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 21052.1016.39.8.13 по КК и КР на
Димитровград, одобрени със Заповед № РД-18-38/05.07.2006г. на ИД на АГКК, с адрес на
имота в Димитровград, у**, който обект се намира на етаж 1, в сграда с идентификатор
21052.1016.39.8, предназначение: жилищна сграда- многофамилна, разположена в ПИ с
идентификатор 21052.1016.39, с предназначение на обекта: жилище, апартамент, на едно
ниво, състоящ се от две стаи, хол, кухня, баня и антре, с площ от 81,31 кв.м., при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж- 21052.1016.39.8.17, 21052.1016.39.8.11 и
21052.1016.39.8.13, под обекта- няма, над обекта- 21052.1016.39.831, ведно с избено
помещение №1, с полезна площ 6,73 кв.м., при граници: изток-коридор, запад-общ.място,
север-стълбище, юг-мазе №2, както и ведно с 0,94% ид.ч. от общите части на сградата и
правото на строеж върху мястото;
2. УПИ VII с пл.№259, находящ се в кв.38 по ПУП на с.**, община Димитровград,
одобрен със Заповед №848/1979, с адрес на имота в с.**, ул.** с площ на имота 770,59 кв.м.,
трайно предназначение: урбанизирана територия, начин на трайно ползване: ниско
застрояване, при граници/съседи: УПИVIII-260, УПИ VI-258, алея, улица, ведно с
построената в имота Жилищна сграда с площ от 91 кв.м.;
3. Поземлен имот, находящ се в кв.39 по ПУП на с.**, община Димитровград,
одобрен със Заповед №848/1979г., №РД-06-24/2015г., с адрес на имота в с.**, ул.“**, който
имот се съдържа в УПИ XV, с планоснимачен №423, с площ на имота от 179,63 кв.м., трайно
предназначение: урбанизирана територия, начин на трайно ползване: ниско застрояване, при
граници/съседи: УПИ XIV-422, УПИ II-424, улица, външна регулация, като регулационните
и имотните граници не съвпадат.
С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №62, том 6, рег.№7735,
дело №650/2020г. на нотариус **, на 31.12.2020г. Д. С. Г., чрез пълномощника си С**
продал на ** следния свой недвижим имот: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор
21052.1016.39.8.13 по КК и КР на Димитровград, одобрени със Заповед № РД-18-
38/05.07.2006г. на ИД на АГКК, с адрес на имота в Димитровград, у**, който обект се
намира на етаж 1, в сграда с идентификатор 21052.1016.39.8, предназначение: жилищна
3
сграда- многофамилна, разположена в ПИ с идентификатор 21052.1016.39, с предназначение
на обекта: жилище, апартамент, на едно ниво, състоящ се от две стаи, хол, кухня, баня и
антре, с площ от 81,31 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж-
21052.1016.39.8.17, 21052.1016.39.8.11 и 21052.1016.39.8.13, под обекта- няма, над обекта-
21052.1016.39.831, ведно с избено помещение №1, с полезна площ 6,73 кв.м., при граници:
изток-коридор, запад-общ.място, север-стълбище, юг-мазе №2, както и ведно с 0,94% ид.ч.
от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, за сумата от 9000 лева.
Съгласно Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №64, том 6, рег.
№7737, дело №652/2020г. на нотариус **, на 31.12.2020г. Д. С. Г., чрез пълномощника си
С** продал на ** следния свой недвижим имот: УПИ VII с пл.№259, находящ се в кв.38 по
ПУП на с.**, община Димитровград, одобрен със Заповед №848/1979, с адрес на имота в
с.**, ул.** с площ на имота 770,59 кв.м., трайно предназначение: урбанизирана територия,
начин на трайно ползване: ниско застрояване, при граници/съседи: УПИVIII-260, УПИ VI-
258, алея, улица, ведно с построената в имота Жилищна сграда с площ от 91 кв.м., за сумата
от 4000 лева.
На последно място, с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №63,
том 6, рег.№7736, дело №651/2020г. на нотариус **, на 31.12.2020г. Д. С. Г., чрез
пълномощника си С** продал на ** следния свой недвижим имот: Поземлен имот, находящ
се в кв.39 по ПУП на с.**, община Димитровград, одобрен със Заповед №848/1979г., №РД-
06-24/2015г., с адрес на имота в с.**, ул.“**, който имот се съдържа в УПИ XV, с
планоснимачен №423, с площ на имота от 179,63 кв.м., трайно предназначение:
урбанизирана територия, начин на трайно ползване: ниско застрояване, при граници/съседи:
УПИ XIV-422, УПИ II-424, улица, външна регулация, като регулационните и имотните
граници не съвпадат, за сумата от 2000 лева.
За изясняване на обстоятелствата по делото, по искане на ищците, съдът назначи
съдебно-почеркова експертиза. Съгласно заключението на вещото лице Р. Р. Г., подписът
положен след „Подпис“ в Саморъчно завещание от ** от 25.08.2020г., намиращо се при
нотариус **, не е изпълнен от **. Ръкописният текст, с който е попълнено саморъчното
завещание от ** и ръкописният текст, с който са попълнени Заявление от ** до директора на
районно /столично/управление „Социално осигуряване“-гр.Хасково, вх.
№МЛ22178/08.11.2012г. и Заявление от ** до Директора на районно /столично/ управление
„Социално осигуряване“ вх.№МЛ23886/17.10.2013г. са изпълнени от едно и също лице.
Ръкописният текст, с който са попълнени Заявление за издаване на документ за самоличност
на български гражданин с вх.№14808/08.11.2011г. и Заявление от ** до Директора на
районно /столично/ управление „Социално осигуряване“-Хасково вх. №
МЛ1802/27.01.2009г. са изпълнени от едно и също лице. Ръкописният текст, с който са
попълнени Заявление от ** до Директора на районно /столично/ управление „Социално
осигуряване“-Хасково, вх.№МЛ3060/14.02.2008г. и Декларация от ** от 14.08.2008г. са
изпълнени от едно и също лице. Ръкописният текст „20.12.07“ и „21.12.07“, изписан в
Заповед №0262 от 20.12.2007г. за прекратяване на трудов договор на ** е малко като обем и
4
експертизата не може да даде заключение за него.
Ръкописният текст, с който е попълнена декларация от ** Г. Г. от 27.01.2009г. не е
попълнена от лицата, изпълнили ръкописния текст, с който са попълнени: Саморъбно
завещание от ** от 25.08.2020г., Заявление от ** до директора на РУСО-гр.Хасково, вх.
№МЛ22178/08.11.2012г. и Заявление от ** до директора на РУСО- гр.Хасково, вх.
№МЛ23886/17.10.2013г., Заявление за издаване на документ за самоличност на български
гражданин вх.№14808/08.11.2011г., Заявление от ** до директора на РУСО-гр.Хасково с вх.
№МЛ1802/27.01.2009г., Заявление от ** до директора на РУСО-гр.Хасково с вх.№МЛ
3060/14.02.2008г. и Декларация от ** от 14.08.2008г.
С оглед така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
По делото не се спори, че страните са наследници по закон /деца/ на наследодателя
**. Няма спор и относно това, че съгласно представеното в препис по делото Саморъчно
завещание от 25.08.2020г., изготвено от името на **, ответникът Д. С. Г. е бил признат от
нотариус ** за собственик по наследство и завещание на трите оставени в наследство от
наследодателя недвижими имота, с които се изчерпва и цялото наследствено имущество от
** **. Безспорно установено е също така, че на 31.12.2020г. ответникът е продал на
различни лица трите имота, за които с Констативен нотариален акт за собственост на
недвижим имот на нотариус ** той е бил признат за собственик по наследство и завещание.
Спорно е нищожно ли е саморъчното завещание, на което се е позовал ответника
пред нотариус ** при съставянето на Констативен нотариален акт за собственост на
недвижим имот №59, том 6, рег.№7732, дело №647/2020г., от 31.12.2020г., с който той е
признат за собственик по наследство и завещание на процесните три недвижими имота. В
случай, че въпросното саморъчно завещание не е нищожно, то спорно е накърнени ли са
запазените части на двамата ищци от наследството оставено от ** и следва ли същите да им
бъдат възстановени.
Всяко навършило 18-годишна възраст лице, което не е поставено под пълно
запрещение поради слабоумие и е способно да действа разумно, може да се разпорежда със
своето имущество за след смъртта си чрез завещание. Няма пречка завещателят да се
разпорежда и с цялото си имущество, но в този случай той не може да накърнява запазената
част на някои от наследниците си. Завещанието е личен, формален и отменим акт, чиято
действителност е поставена в зависимост от ясно изразена и облечена с формата,
предвидена по закон, воля на лицето-завещател. За да породи действие, саморъчното
завещание следва да отговаря по форма на изискванията на закона- чл.25 ал.1 от ЗН, т.е. да е
написано изцяло на ръка от завещателя, да съдържа означение на датата, на която е
съставено, и да е подписано от завещателя. Липсата на който и да е от тези компоненти на
акта обуславя неговата нищожност.
На следващо място, саморъчното завещание е частен диспозитивен документ и при
оспорване истинността му, тежестта на доказване е на страната, която го е представила и
5
иска да се ползува от него. Именно поради това, ползуващия се от саморъчното завещание е
длъжен при оспорване на неговата автентичност да установи, че то е ръкописно написано и
подписано от завещателя. Доказването, че ръкописния текст е написан от завещателя, дори
и да се установи, че положения подпис е негов, не може да се презюмира и при оспорване
подлежи на пълно доказване. Всяка установена вероятност, че изпълнението на текста е на
наследодателя, съставлява вероятност и за това, че текстът не е написан от него, поради
което това доказване не е пълно доказване на факта. Не може да се приеме, че е доказана
истинността на ръкописния текст , ако не е изключена всяка друга възможност за
автентичността на текста- т.е. за това, че е написан саморъчно от завещателя.
В настоящият случай, ищците поддържат, че завещателното разпореждане от общия
наследодател в полза на ответника е нищожно, тъй като при съставянето на завещанието не
са спазени изискванията на чл.25 ал.1 от ЗН.
Видно от представения по делото препис от саморъчно завещание /съхранявано в
оригинал в архива на нотариус **/ е, че същото е изцяло написано ръкописно, съдържа
обозначение на датата /25.08.2020г./, когато е съставено и е подписано от лицето, което е
посочено за завещател с три имена, ЕГН и адрес. От друга страна, спазено е и изискването
подписът на завещателя да е положен след завещателните разпореждания.
Предвид направеното от страна на ищците оспорване на представеното по делото
завещание, в тежест на ответника, който се ползва от този документ, беше да докаже, че
същия съдържанието на същия е изписано собственоръчно и е подписано от наследодателя
**.
В тази връзка, особения представител на ответника Д. С. Г. поиска назначаването на
съдебно-почеркова експертиза, като съдът уважи това искане.
От заключението на изготвената по делото съдебно-почеркова експертиза се
установи, че подписът, положен след „подпис“ в Саморъчно завещание от ** от 25.08.2020г.
не е изпълнен от **. За да стигне до този извод вещото лице е изследвало освен подписа в
процесното Саморъчно завещание и тези в различни други документи, които са били
изготвяни и подписвани от името на наследодателя, адресирани до различни държавни
институции, като РУСО-Хасково и ОДМВР-Хасково. При извършеното сравнение на
подписите в тези документи и саморъчното завещание са установени съвпадения в някои от
общите признаци на почерка- размер, наклон, степен на обработеност. Същевременно са
установени и различия в транскрипцията на подписа, координацията на движенията и в
частните признаци на почерка. Тези различия са достатъчни за извода на вещото лице, че
оспорвания подпис не е изпълнен от **.
Предвид това, че според заключението на съдебно-почерковата експертиза
положения в саморъчното завещание подпис не е на завещателя **, като в противна насока
от страна на ответника не бяха представени други доказателства, съдът приема, че само на
това основание завещателното разпореждане е нищожно, тъй като при съставянето на
завещанието не е спазена разпоредбата на чл.25 ал.1 от ЗН, а именно същото да е подписано
от самия завещател ** **.
6
На следващо място, от заключението на съдебно-почерковата експертиза се
установява, че ръкописния текст в процесното Саморъчно завещание и част от използваните
за сравнителен материал документи, адресиран до различни държавни институции, с
ръкописни текстове изготвени и подписани от името на завещателя, са изпълнени от едно и
също лице. Същевременно, друга част от използвания сравнителен материал, представляващ
отново документи, адресирани до различни държавни институции, съдържащи ръкописен
текст и подписи от името на ** **, не са изпълнени от лицето изготвило саморъчното
завещание, както и попълнили първата част от документите, използвани за сравнителен
материал.
Предвид това, съдът приема, че вероятността текстът на саморъчното завещание да е
написан от завещателя не е достатъчна, за да се приеме, че е доказана истинността му. Тя не
изключва вероятността за неистинността му, като при такава хипотеза не е налице пълно
доказване на факта, че завещанието е написано саморъчно от завещателя.
С оглед на това, съдът приема, че и на това основание завещателното разпореждане е
нищожно, тъй като при съставянето на завещанието не е спазена разпоредбата на чл.25 ал.1
от ЗН, а именно същото да е изцяло написано ръкописно от самия завещател ** **.
Поради изложеното и на основание чл.42 б.“б“ вр.чл.25 ал.1 от Закона за
наследството, съдът намира, че завещателното разпореждане, направено със Саморъчно
завещание на 25.08.2020г., с което е завещано цялото движимо и недвижимо имущество от
** на ответника Д. С. Г., е нищожно, а предявения от ищците иск за прогласяване
нищожността на процесното саморъчно завещание се явява основателен и доказан.
Доколкото в настоящото производство беше установена нищожността на процесното
Саморъчно завещание от 25.08.2020г., основателно се явява искането на ищците съдът да
отмени Констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот №59, том 6, рег.
№7732, дело №647/2020г., от 31.12.2020г. на нотариус **, с който ответника Д. С. Г. е
признат за собственик по наследство и завещание на процесните три недвижими имота,
предмет на горепосоченото саморъчно завещание.
С оглед уважаването на главния иск с правно основание чл.42 б.“б“ вр.чл.25 ал.1 от
ЗН, съдът не дължи произнасяне по евентуално предявения от ищците иск с правно
основание чл.30 от ЗН- за възстановяване на запазена част от наследство, намалено чрез
завещание от наследодателя.
При този изход на делото, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищците направените от тях деловодни разноски в размер на общо
1786,28 лева, от които: 15 лева за издадени съдебни удостоверения, 600 лева-
възнаграждение за особен представител на ответника, 16 лева- държавна такса за вписване
на исковата молба, 155,28 лева –държавна такса за настоящото производство и 1000 лева-
адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
7
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНО Саморъчно завещание с дата 25.08.2020г., обявено с
Протокол за обявяване на саморъчно завещание от 27.11.2020г., Акт №7, рег.№7182, дело
№7/27.11.2020г. на нотариус ** с №096 по регистъра на Нотариалната камара, с което **, с
ЕГН **********, б.ж. на Димитровград, починал на 15.11.2020г., завещава цялото си
движимо и недвижимо имущество на Д. С. Г., с ЕГН**********, от с.**, община
Димитровград, ул.** на основание чл.42 б.“б“ вр.чл.25 ал.1 от ЗН.
ОТМЕНЯ, на основание чл.537 ал.2 от ГПК, Констативен нотариален акт за
собственост на недвижим имот №59, том 6, рег.№7732, дело №647/2020г., от 31.12.2020г. на
нотариус ** с №096 по регистъра на Нотариалната камара, по силата на който Д. С. Г., с
ЕГН**********, е признат за собственик по наследство и завещание на следните
недвижими имоти: 1. Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 21052.1016.39.8.13 по
КК и КР на Димитровград, апартамент, с адрес на имота в Димитровград, у**, с площ от
81,31 кв.м.; 2. УПИ VII с пл.№259, находящ се в кв.38 по ПУП на с.**, община
Димитровград, с адрес на имота в с.**, ул.** с площ на имота 770,59 кв.м., ведно с
построената в имота Жилищна сграда с площ от 91 кв.м.; 3. Поземлен имот, находящ се в
кв.39 по ПУП на с.**, община Димитровград, с адрес на имота в с.**, ул.“**, който имот се
съдържа в УПИ XV, с планоснимачен №423, с площ на имота от 179,63 кв.м.
ОСЪЖДА Д. С. Г., с ЕГН**********, от с.**, община Димитровград, ул.** да
заплати на ** **ва Г., с ЕГН **********, от гр.**, вх.2, ап.24 и Г. С. Г., с ЕГН **********,
от с.** направените по делото разноски в размер на 1786,28 лева /хиляда седемстотин
осемдесет и шест лева и двадесет и осем стотинки/.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ОС- Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
8