Р Е Ш Е Н И
Е
гр.Кърджали, 23.03.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Кърджалийският районен съд в
публичното заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател: Невена
Калинова
при секретаря Aнелия Янчева като разгледа
докладваното от съдията гр.д. N 1530 по описа за 2019г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен e установителен
иск по чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 т. 1 от ГПК, за признаване за съществуващо
паричното вземане на ищеца М.Н.Ч. от ответника „ЕВН България Електроснабдяване“
ЕАД гр.Пловдив, за сумата 239.12 лв., платена без основание за допълнително начислена
електрическа енергия за период от 15.12.2017г. до 15.03.2018г. по фактура N **********/25.06.2019г., ведно със законна
лихва от 29.07.2019г.-дата на подаване на заявление по чл.410 от ГПК, за което
вземане е издадена Заповед N 6856/31.07.2019г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК на РС-Пловдив, оспорена с възражение на длъжника по
нея. Искът се основава на следните обстоятелства: ищецът е потребител на електрическа енергия, доставяща
се на адрес в ***, за който е демонтиран и предаден за проверка в БИМ от
ответника електромер с фабричен номер *** и ищецът е информиран на основание
чл.48, ал.2 и чл.51, ал.1 от ПИКЕЕ, че сметката й за електроенергия ще бъде коригирана за период от 90 дни,
считано от 15.12.2017 г. до 15.03.2018 г. с посочената допълнително начислена
сума вследствие на установено неизмерване, непълно или неточно измерване на
количеството електрическа енергия, за което е издадена фактура N **********/25.06.2019г., сумата по която от 239.12 лв. е заплатена от ищеца на
22.07.2019г. с цел избягване на прекъсване на подаваната електроенергия.Възражението
сумата да е платена без основание се основава на това, че ищецът не е
присъствала при изготвяне на констативния протокол от служители в „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД гр.Пловдив
и такъв не й е връчен; начислената допълнителна енергия е по прогнозна стойност,
а не по реална консумация; ответникът не е изпълнил задължението по закон в
общите си условия на договори с крайния потребител на електрическа енергия да
предвиди ред за уведомяване на клиента и съответно не е осъществен фактическият
състав, пораждащ правото на крайния снабдител да коригира сметката на клиента
при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, следователно
извършената корекция е неправомерна.Преди първото съдебно заседание ищецът с
писмена молба сочи, че не е спазен срокът по чл.47 от ПИКЕЕ, с което допълва
възраженията си за недължимост на процесната сума на ответника, претендира да
се уважи иска и да й се присъдят разноски съгласно списък по чл.80 от ГПК. В съдебно заседание ищецът не
се явява и не се представлява.
Ответникът „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД гр.Пловдив чрез упълномощен юрисконсулт оспорва иска при следните възражения: проверката е извършена на място от служители
на мрежовия оператор, демонтирали електромера,
поради съмнения за нерегламентирано въздействие върху същия, които го
поставили в безшевна торба, като на мястото на демонтирания електромер е
поставен нов, за който след извършено контролно замерване с еталонен уред е установено, че измерва
електрическа енергия с грешка в рамките на допустимата. За проверката по
подмяната на електромера е съставен констативен протокол в отсъствие на
клиента, който не е открит, и поради тази причина проверката е извършена в
присъствието на двама свидетели, след което констативният протокол е изпратен
на клиента по пощата. Сваленият електромер е предаден в БИМ за извършване на
метрологична експертиза, заключението по която установило, че е осъществен
достъп до вътрешността на електромера и същият не отговаря на метрологичните
изисквания, поради манипулация и отчитане с грешка над допустимата, а именно
-39.09 % по-малко от консумираната електрическа енергия. С оглед на това е
прието, че са налице предпоставките на чл.48, ал.1 от ПИКЕЕ за преизчисляване
на количеството електрическа енергия и допълнително начисляване на 1 298 кWh за период от 90 дни, остойностена на 239.12 лв..
Посочената информация Ер Юг е предоставило на „ЕВН България Електроснабдяване“
ЕАД гр.Пловдив, което е издало процесната фактура и е изпратило на клиента. При
тези обстоятелства възразява по основателността на иска по съображения, че
съществува законово основание за начисляване на процесната сума съгласно чл.83,
ал.2, вр чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ и чл.51, ал.1 вр чл.48, ал.1 от ПИКЕЕ, и в
който случай ЕВН ЕС няма задължение да доказва виновно поведение на ищеца, в
частност клиента, и защото в Общите условия на ЕВН ЕС е предвиден изричен ред
за уведомяване на клиентите при извършена корекция съгласно чл.98а, ал.1 от ЗЕ,
а именно в чл.28, ал.2 от Общите условия на ЕВН ЕС, като се позовава и на
най-новата практика на ВКС относно възможността за преизчисляване от
електроразпределителното дружество на сметките за потребена електрическа
енергия за минал период, с оглед и принципа за недопустимост на неоснователно
обогатяване.
В съдебно заседание ответникът не се представлява, с писмена молба моли за отхвърляне на иска и
за разноски по делото, с възражение за
прекомерност на уговореното от ищеца адвокатско възнаграждение.
Районният съд като прецени
събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено
следното:
На 15.03.2018г. представители
на „ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД-КЕЦ Кърджали -служителите Х.Д. и Х.С.,
и двамата на длъжност ел.монтьор, извършват проверка на средство за техническо
измерване-електромер, обслужващ обект на клиент-ищеца М.Н.Ч.,***, с клиентски номер *** и ИТН ***, в присъствието на свидетелите С.К. С. и И.Й.В.,
с фабричен номер на електромера ***, с посочена марка тип, показания и др.
параметри, находящ се в общо метално табло-заключено, пломбиран, с правилна
комутация. При замерване на средството за техническо измерване с еталон N 04506602, марка EMSIST, тип PEWM, без посочен
клас на точност, е установено, че средството измерва с грешка извън допустимата
- 51.21 %, поради което електромерът е демонтиран и поставен в безшевна торба,
пломбирана с пломба N 523186 за предаване за експертиза в ГД „МИУ“ РО, и на обекта е поставен
електромер с фабричен N ***. Изложеното се установява от Констативен протокол за
техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване N 419286/15.03.2018г., подписан
от служителите, извършили проверката, и посочените свидетели, в който протокол
е посочено, че проверката е извършена на основание чл.42 и 44 от ПИКЕЕ/ДВ.,
бр.98 от 2013г./, а протоколът е съставен на основание чл.47 и 48, ал.2 от
ПИКЕЕ.
За извършената на 27.03.2019г.
от двама младши експерти от Български институт по метрология, Главна Дирекция
„Мерки и измервателни уреди“, Регионален отдел –Плевен, метрологична експертиза
на иззетото средство за измерване е съставен Констативен протокол N
491/01.04.2019г., отразяващ резултатите както следва: отсъствие на механични
дефекти на кутията, на клемите на клемния блок на електромера; наличие на
необходимите обозначения на табелката на електромера; допълнителна метрологична
маркировка и идентификационен номер на нотифицирания орган, извършил
оценяването: СЕ М17 1781, с наличие на неправомерен достъп до вътрешната
конструкция на електромера: фирмен знак/пломба/ N АDD
GRUP/3805182 и N ADD GRUP/5410948-унищожени-срязана пломбажна тел.Техническото състояние на частите и
механизмите, защитени от нерегламентиран достъп, при отварянето на електромера
е констатирано, че е осъществяван достъп до вътрешността на електромера-окъсяване
чрез мост от тънък проводник/метална скоба/ на куплунг X2.Металната пластина на
индикатора SB3 за отворен капак на електромера е фиксирана към
основата си, като електромерът отчита с грешка минус 39.62 % консумираната
електроенергия, при максимално допустима грешка от +/- 2.0 %.В протокола от
експертизата е посочено, че тя е извършена въз основа на заявление от 19.11.2018г./вх. N 21041 на оператора на мрежата
„ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД.
За коригиране на количеството
неотчетена енергия операторът на мрежата изготвя справка за коригиране на
сметка за електроенергия, с която начислява допълнително такава от 1 298 kWh на
стойност 239.12 лв. за период от 15.12.2017г. до 15.03.2018г., а ответникът издава
на ищеца Фактура N **********/25.06.2019г. с падеж 05.07.2019г., за
дължима сума вследствие на установено неизмерване, непълно или неточно
измерване на количеството електрическа енергия за електромер N ***, в размер на
239.12 лв., платена от ищеца на 22.07.2019г.
Ищецът е уведомена с писмо на
ответника от 25.06.2019г. за извършена на 15.03.2018г. проверка, за извършена
от БИМ метрологична експертиза и за корекцията на сметката за процесния период,
без да й е предоставена възможност за възражение срещу корекцията.
Неоспореното по реда на
чл.200, ал.3 от ГПК заключение на съдебно-техническа експертиза, допусната по
необходимост съгласно чл.195, ал.1 от ГПК и т.10 от ТР/2001 на ОСГК на ВКС, и
изслушване на вещото лице в съдебно заседание, сочат, че извършеното изследване
на извадка от паметта на електромера установява осъществен
достъп до вътрешността на електромера-електромерът е поставен на 21.09.2017г. и
на 25.09.2017г. в 22:50:02 ч. е
изключено захранването му и веднага след това е отворен в 22:50:27ч. като е
направено окъсяване чрез мост от тънък проводник /метална скоба/ на куплунг Х2,
което води до частично отчитане на електрическата енергия с фиксирано
отклонение/грешка/, като констатираното от метрологичната експертиза от БИМ
техническо състояние на частите и механизмите, защитени от нерегламентиран
достъп, а именно „окъсяване чрез тънък
проводник поставен в куплунга Х2, свързващ бял черен проводник с измервателна
платка“ води до постоянно във времето неизмерване на електрическа енергия с
точно фиксирана стойност, която манипулация води до отчетената с експертизата
грешка -39.09 %, а неотчетената електрическа енергия е пресметната като от констатираната грешка -39.09 % е
извадена допустимата грешка от 2% на
измервателния уред/електромер/, т.е. с грешка -37.09 % за период от 90 дни, от
15.12.2017г. до 15.03.2018г., за който неотчетеното количество се получава като
се използват показанията на електромера – изчислява се неотчетената
електрическа енергия общо 1 298 KWh, която при цена 0.184224 възлиза на 239.12 лв.Разликата
в констатираната грешка при сваляне на електромера от -51.21 % и при
метрологичната експертиза от -39.09 % вещото лице обяснява с това, че след
свалянето на електромера, при пренасянето му, скобата, която го е манипулирала,
се разхлабва, което дава значително по-малък процент на грешка, като
количеството неотчетена енергия в действителност е по-голямо от това, което се
претендира, при което крайният резултат е в полза на абоната.Вещото лице
обяснява, че не е възможно в периода, който изминава от свалянето на
електромера при проверката на място, до извършване на експертизата, процентът
на грешка да се увеличи - електромерът е с клас на точност 1, но реално е
двойно по-точен, при допустима грешка на отчитане на електроенергията от 2 %, с
които в случая е намалена енергията за процесния период, а измервателната
техника, която е използвана при метрологичната експертиза е с още по-висока
степен на точност, като в случая е налице грешка, която е установима, а не е
налице липса на точен измерител-тогава, когато електромерът въобще не отчита, в
който случай приложимата методика е 1/3 от пропускателната способност на
средството за търговско измерване.
Между страните няма спор, че ищецът
е битов клиент и потребител на електрическа енергия за битови нужди на обекта с
горепосочените ИТН и клиентски номер, а ответникът
е доставчик в качеството си на краен
снабдител на електрическа енергия по смисъла на § 1, т. 2а и т.28а, б „а“ от ДР
на ЗЕ.
Съгласно чл.98а, ал.1 и ал.4
от ЗЕ крайният снабдител продава електрическа енергия при публично известни
общи условия, които когато са публикувани съгласно закона, обвързват клиентите
без да е необходимо изрично писмено приемане, в резултат на което възниква договорно
правоотношение по продажба на електрическа енергия, при задължение на крайният
снабдител да доставя и съответно на клиента да заплаща продажната цена на
доставената и потребена енергия на електроснабдения имот. Когато продадената
вещ е за лично потребление, продажбата не е търговска, и за нея са приложими
правилата на договора за продажба по чл.183 и сл. от ЗЗД, по арг. от чл.318,
ал.2 от ТЗ, както и тези в защита на потребителя, установени в ЗЗП.
В трайно установената практика на ВКС по споровете за
корекция на сметки за ел. енергия за минал период до влизане в сила на чл.98а,
ал.2 т.6 от ЗЕ е прието, че липсва законово основание за едностранна корекция
на сметките на потребителите от страна на доставчика на електрическа енергия,
както при действието на отменения ЗЕЕЕ, така и след влизане в сила на ЗЕ-преди
измененията му, влезли в сила на 17.07.2012г./ДВ, бр.54/2012г./, и
подзаконовите нормативни актове по тяхното прилагане.Коригирането на сметките
само поради обективния характер на констатирано неточно отчитане или неотчитане
на доставяната електроенергия, без да е доказан периодът на същото и без да е
доказано неправомерно виновно поведение от страна на потребителя, е недопустимо, тъй като нарушава принципа за
равнопоставеност на страните в договорното отношение и принципа за виновния
характер на договорната отговорност/чл.82 от ЗЗД/.Доставчикът на електрическа
енергия не може да обосновава правото си на едностранна корекция на сметките на
потребителите с приетите от самия него общи условия, тъй като подобни клаузи са
неравноправни по смисъла на чл.143 т.6 и т.18 от ЗЗП и поради това са нищожни
като противоречащи на императивни правила на закона, уреждащи принципа за
защита на потребителите при търговия с електрическа енергия и на разпоредбата
на чл.82 от ЗЗД.
Законът регламентира
възможността договорът за продажба на електрическа енергия да се сключва при
публично известни общи условия и определя какво е задължителното съдържание на
общите условия в чл.98а, ал.2 от ЗЕ.В чл.98а, ал.2 т.6 от ЗЕ е предвидено, че
общите условия съдържат задължително ред
за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съгласно
правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 от
същия закон.Към проверката от 15.03.2018г. действащи са ПИКЕЕ, ДВ, бр. 98/2013г., в сила от
16.11.2013г., приети от ДКЕВР/сега КЕВР/ съгласно дадената й законова делегация
в чл.21, ал.1 т.9 от ЗЕ.Разпоредбата на
чл.98а, ал.2 т.6 от ЗЕ е в сила от 17.07.2012г.. Претендираната от ответника
допълнително начислена на ищеца електрическа енергия е за период след влизането
в сила на чл.98а, ал.2 т.6 от ЗЕ, при което общите условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на доставчика следва да са съответни на
закона, по арг. и от чл.2, ал.2 от ЗЕ, че една от основните цели на закона е
защита интереса на потребителите при търговията с електрическа енергия.
С правната норма на чл.98а, ал.2 т.6 б „а“ от ЗЕ
законодателят регламентира нормативно задължение за крайните снабдители на
електрическа енергия да установяват в изготвените от тях Общи условия за
продажба на електрическа енергия ред за уведомяване на клиента при извършена от
тях корекция на сметка за потребена електрическа енергия в случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия поради
неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно
въздействие върху уреди, съоръжения или устройства по чл.120, ал.3 от ЗЕ.С
идентично съдържание е и разпоредбата на чл.104а/нов-ДВ, 54/2012г., в сила от
17.07.2012г./, ал.2 т.5 от ЗЕ.
След измененията на ЗЕ, в сила от 17.07.2012г., е
налице законово основание за крайния снабдител да коригира сметката на
потребител на електроенергия, но ако е изпълнил задължението си по чл.98а, ал.2
т.6 и по чл.83, ал.1 т.6 от ЗЕ за предвиждане в Общите условия на специален ред
за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка в посочените
случаи съгласно правилата за измерване на количеството на електрическа енергия.
В този смисъл е и формирана практика на ВКС- Решение N 111/17.07.2015г., постановено по т.д. N 1650/2014г., ТК, I т.о., Решение №
173 от 16.12.2015 г. по т. д. № 3262/2014 г. на ВКС, II т. о.; Решение № 203 от
15.01.2016 г. по т. д. № 2605/2014 г. на ВКС, I т. о., и Решение № 115 от
20.09.2017 г. по гр. д. № 1156/2016 г. на ВКС, II т. о., в които се приема, че с изменението в ЗЕ с ДВ
бр.54/12 г. съществува законово основание крайният снабдител да коригира
сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа
енергия, ако е изпълнил задължението си по чл.98а, ал.2 т.6 и по чл.83, ал.1
т.6 от ЗЕ за предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване
на клиента при извършване на корекция на сметка и на правила за измерване на
количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване,
начините и местата за измерване, включително реда и начините за преизчисляване
на количеството електрическа енергия при установяване на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия или за която има измерени показания
в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване, както и
създаването, поддържането и достъпа до регистрираните от тези средства база
данни.
Отношенията между страните се регулират от общите
условия на ответника, които при липса на други доказателства, са цитираните от
ответника Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на
„ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР N ОУ-013 от
10.05.2008г., които, при посоченото съдържание на чл.28 от тях, не изпълняват законовото
изискване по чл.98а, ал.2 т.6 от ЗЕ за установен ред за уведомяване на клиента
съгласно правилата по чл.83, ал.1 т.6 от ЗЕ.Предвиденото, че ЕВН ЕС въз основа
на представени от електроразпределителното дружество констативни протоколи
заедно със справки за начислената енергия изчислява и коригира сметките на
Клиента за изминал период, изготвя справка за дължимите суми и в 7-дневен срок
уведомява Клиента за сумите, които последният дължи или ще бъдат възстановени
със следващото плащане, е в общи условия приети преди възникване на посоченото
по-горе законово основание за корекция на сметки за минал период, при липса на
законово основание за едностранна корекция на сметки за минал период от време в
полза на доставчика и доставчикът не може да се позовава при упражняване на
това свое право по тези общи условия, тъй като чл.98а, ал.2 т.6 от ЗЕ не
преурежда заварени отношения чрез саниране на тези нищожни клаузи за в бъдеще
или с обратно действие, а въвежда нова правна уредба на обществените отношения
по този въпрос, и измененията съгласно чл.14 от ЗНА имат действие занапред.Тези
общи условия не установяват обективна методика за измерване на действително
доставената електрическа енергия до потребителите, по своето естество
предвиждат налагане на своеобразна имуществена санкция на потребителя без
доказано негово виновно поведение, и тъй като обективната отговорност е
изключение и се въвежда от законодателя, общите условия, приети отпреди
въведената по този ред отговорност, не могат да ползват доставчика, който освен
това не изпълнява същите, тъй като преди издаването на фактурата, с която
доначислява и остойностява потребена услуга за минал период, не уведомява
клиента за корекцията и за процедурата посредством, която се стига до
корекцията, като изискването за въвеждане от крайния снабдител на ред за
уведомяване на клиента е с цел възможността му за защита посредством процедура,
в която страните да разрешат спора преди отнасянето му пред съд, както и с цел
да осигури участие на клиента в тази процедура.
След приемането на горепосочените ПИКЕЕ, за доставчика
съществува както законово основание, така и процедура едностранно да коригира
сметката на потребителите само поради обективния факт на констатирано неточно
отчитане или неотчитане на доставяната електроенергия, без да е доказан
периодът на същото и без да е доказано виновно неправомерно поведение от страна
на потребителя, но тази процедура, относно реда, по който се извършват проверки
на измервателните устройства, регламентирана чл.47 от ПИККЕ/а и в чл.45/ е
отменена към датата 15.03.2018г., с Решение № 1500 от 2017 г. на ВАС на РБ -
ДВ, бр. 15 от 2017 г., в сила от 14.02.2017 г..С последното Правилата са
отменени, с изключение на чл. 48 - 51, поради съществено нарушение на
процедурата по тяхното приемане. Решението на ВАС е обнародвано с ДВ бр.
15/14.02.2017 г. и съгласно чл. 195, ал. 2 от АПК правните последици,
възникнали от подзаконов нормативен акт, който е обявен за нищожен или е
отменен като унищожаем, се уреждат служебно от компетентния орган в срок не
по-дълъг от три месеца от влизането в сила на съдебното решение. Компетентният
за това орган по смисъла на цитираната разпоредба е КЕВР, на която съобразно
нормата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ са делегирани правомощия да приема
правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи
принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за
тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването,
поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско
измерване.Нови правила са издадени от председателя на Комисията за енергийно и
водно регулиране, обн., ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г., а Комисията на основание
чл.195, ал. 2 от АПК не е уредила
последиците от отмяна на предходния подзаконовия нормативен акт. Така към
момента на проверката/15.03.2018г./ няма приложим материален закон, по силата
на който да бъдат установявани случаите/процедурата/ на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия. След отмяната на разпоредбата на
чл. 47 от ПИКЕЕ, регламентираща специалните изисквания към констативния
протокол /оправомощено лице да го състави, изискуем брой свидетели при
отсъствие на абоната и т.н./, който е елемент от фактическия състав, пораждащ
правото на оператора на разпределителната мрежа да извърши едностранна
корекция, както и след отмяната на чл. 41 - 44 от ПИКЕЕ, липсва както ред, така
и предпоставки за извършване на проверки за метрологична, функционална и
техническа изправност на СТИ.Неотменените чл. 48 – 51 от ПИККЕ не могат да
запълнят обема на възложеното с чл. 83, ал. 2, изр. 2 вр. ал. 1, т. 6 от ЗЕ
правомощие на Комисията, защото те регламентират хипотезите, при които може да
бъде извършена едностранната корекция, но не определят ред за установяване на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, който нормативно да гарантира правата на
потребителя на електрическа енергия, ако в договора при общи условия с
доставчика не са налице правила за това.
Съгласно чл. 1 от ЗЕ процесните обществени отношения
се уреждат именно със специалния закон. Да се приеме обратното, на практика
означава, както субектите, за които Правилата са създавали права и задължения,
така и съдът в производство като настоящото, да заобиколят ефекта на решението
на административния съд за преустановяване занапред действието на съответните
правни норми, поради отричане на юридическата им сила. Съгласно чл. 83, ал. 2,
изр. 2 от ЗЕ Правилата се приемат от КЕВР, но по предложение на енергийните
предприятия, и след като законодателят е признал правото на последните да
установяват по облекчен ред своите претенции по отношение на абонатите,
енергийните предприятия не могат да се ползват от собственото си бездействие да
запълнят съществуващата към момента нормативна празнота в Правилата, в частта
уреждаща реда за извършване на едностранни корекции. С оглед действието
занапред на решението на Петчленния състав на ВАС и поради съществуващата
законова делегация в чл. 83 от ЗЕ, до приемането на нови ПИКЕЕ, които да
съответстват на тази делегация, нито операторът на разпределителната мрежа,
нито крайният снабдител/ответника/, могат да се ползват от корекционната
процедура, за която към датата на проверката е липсвал ред за извършване.Това
поставя въпроса дали при отсъствие на специална регламентация на този ред, вкл.
отмяната на такава, процедурата по реда на ГПК в състезателното исково
производство по установяване на вземането на електроснабдителното дружество за
неплатена електрическа енергия с допустимите доказателствени средства, е
достатъчна за защитата на добросъвестните потребители на енергия, ако е налице
нормативна уредба на основанията за преизчисляване на количеството електрическа
енергия. Към 15.03.2018г. е допустимо упражняване на правото на корекция по чл.48,
ал.1 т.1 б.А от ПИККЕ от 2013г., ако задължението за плащане цената на грешно
неотчената енергия е спорно и се установи по съдебен ред. Това разрешение е възприето в Решение N
124/18.06.2019г. по гр.д. N 2991/2018г. на ВКС, , III г.о, и изцяло е приложимо
към настоящия случай по следните съображения: Действащият към 15.03.2018г. и
към периода на корекция чл.48, ал.1 т.1 б.А от ПИККЕ от 2013г. регламентира, че
ако при метрологична проверка се установи, че
средството за търговско измерване измерва с грешка извън допустимата,
операторът на съответната мрежа изчислява количеството електрическа енергия за
период от датата на констатиране на неправилното/неточното измерване, до датата
на монтажа на средството за търговско измерване или до предходната извършена
проверка на средството за търговско измерване, но не по-дълъг от 90
/деветдесет/ дни, като за битови клиенти при наличие на точен измерител,
количеството преминала електрическа енергия се изчислява като функция на
измерителя, като се отчита класа на точност на средството за търговско
измерване.Предвиждането на ред за уведомяване на клиента е в защита на клиента,
поради качеството му на потребител, а разписана за това процедура е гаранция за
спазването на правата му при определяне на количеството енергия съгласно чл.83,
ал.1 т.6 от ЗЕ.Процедура за установяване на грешка над допустимата и кога се е
появила установената грешка в средството за измерване, гарантираща участието на
потребителя, респ. неговите права, не е установено да е определена в договорите
с оператор на преносната мрежата и краен снабдител с електрическа енергия, нито
в раздел IX от ПИККЕ поради отмяната на чл.47. Наличието на процедура е гаранция, посредством която се осигуряват
правата и задълженията и на двете страни по продажбеното правоотношение, с цел
съгласуването й със страните по сделките с електрическа енергия на проверката
на общата точност на измервателната система/респ. липсата на процедура обуславя
правният интерес на клиента да оспори въобще правото на крайния снабдител да
коригира сметката му за минал период, за цената по сключения при общи условия
договор за продажба, по който наред със специалните правила в тях, се прилагат и
общите правила на ЗЗД във връзка със задължението на купувача да плати цената
на доставената стока-чл.183 от ЗЗД. От правилото на чл.183 от ЗЗД следва, че
когато е било доставено определено количество енергия, но поради допусната
грешка е отчетена доставка в по-малък размер и съответно е заплатена по-малка
цена от реално дължимата, купувачът следва да доплати дължимата сума. Дори да
липсва специална уредба, този извод следва от общото правило, че купувачът
дължи заплащане на цената на доставената стока и от принципа за недопускане на
неоснователно обогатяване /решение № 21 от 1.3.2017 г. по т. д. № 50417/2016 г.
на Първо Г.О. на ВКС/.В случая след влизане в сила на чл.83, ал.1, т.6, чл.98а,
ал.2, т.6 от Закона за енергетиката са приети Правила за измерване на
количеството електрическа енергия, издадени от председателя на Държавната
комисия за енергийно и водно регулиране, обн., ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г. В
тях се съдържа подробна регламентация по какъв начин се коригира едностранно
сметката на потребителя само поради обективния факт на констатирано неточно
отчитане или пълно неотчитане на количеството електрическа енергия, без да е
необходимо виновно поведение на потребителя/ решение № 115 от 20.09.2017 г. по
т. д. № 1156/2016 г. на Второ Т.О. на ВКС/, с оглед на което трябва да се
приложат разпоредбите на чл.48 до 51 от ПИКЕЕ, които са действали през исковия
период и са отменени едва с решение на ВАС, обнародвано в ДВ бр.97 от 2018 г.
Дори да е налице непълнота в тези разпоредби, тя следва да бъде запълнена при
прилагане на правилото на чл.183 от ЗЗД и на общия принцип за недопускане на
неоснователно обогатяване. Съдебната процедура по реда на ГПК гарантира равни
права на страните при спорове за грешно отчитане на изразходваната
електроенергия и тези гаранции са достатъчни, за да защитят добросъвестните
потребители. Поради това и гражданските съдилища не могат да се позовават на
липсата на предварителни процедури за защита на потребителите, за да отхвърлят
исковете за заплащане на реално потребената електрическа енергия, а са длъжни
да се произнесат по съществото на спора въз основа на събраните по делото
доказателства. От това предварително, а не решаващо за изхода на спора значение
на процедурата по корекция на сметки, предвидена в общите условия, следва да се
изхожда и при преценката какви са последиците от допуснатото нарушение на
чл.98а, ал.1, т.6 от Закона за енергетиката. Ако в общите условия в
противоречие с чл.98а, ал.1, т.6 от Закона за енергетиката не е предвиден ред
за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка, това нарушение
е пречка потребителят да бъде поставен в забава относно задължението си да
заплати корекцията. Нарушението обаче не може да послужи като основание да се
отрече дължимостта на сумата, когато това задължение се установява по съдебен
ред.
По делото са доказани периодът на грешно отчитане на
електромера/от 25.09.2017г. до 15.03.2018г./, извършената през процесния период
реална доставка на електрическа енергия в количество по-голямо от приетото за
неотчетено от ответника и платено от ищеца, съответно, че неотчетеното не е
своевременно остойностено, защото грешката за това е установена на
15.03.2018г., периодът на грешното отчитане е установен на 27.03.2019г., а
експертизата по делото изяснява и причината да се претендира цена на
електрическа енергия за количество под реално доставеното- отдалечеността във
времето на момента на установяването на процента на грешното отчитане на
средството за търговско измерване чрез метрологична експертиза от този на обикновената метрологична проверка
непосредствено преди да бъде демонтирано и проверено средството.Допустимостта
на метрологичната проверка, доколкото измервателното средство е собственост на
оператора на мрежата, установената реална доставка в количество, надвишаващо
това, което е платено за процесния период, за който е налице допустимо
нормативно основание за корекция на сметката за цената на доставката,
обосновава възникване на спорното вземане в полза на ответника като доставчик
на неплатената електрическа енергия, при установен неправомерен достъп до
средството за търговско измерване, довел до отчитане грешно отчитане на
доставката и неплащане на цената й в пълен размер/съответно обосновава отричане
на претендираното от ищеца право на парично вземане за връщане на платената по
корекцията цена на доставката без основание.
С решение N
21/01.03.2017 г. по гр. дело N 50417/2016 г.
на ВКС, I г. о., е прието, че според ЗЕ източник
на задължението на крайния потребител за заплащане на цената на доставената
електрическа енергия е договорът. Касае се за договор за продажба /доставка/ и
макар той да има специфичен предмет, в ЗЕ липсват разпоредби, които да
изключват общите правила на ЗЗД във връзка със задължението на купувача да
плати цената на доставената стока – чл. 183 ЗЗД. Напротив, в чл. 123 ЗЕ е
въведена санкция - временно преустановяване на снабдяването на крайните
клиенти, когато не е изпълнено задължението за заплащане на всички дължими суми
във връзка със снабдяването с електрическа енергия. От правилото на чл. 183 ЗЗД
следва, че когато е било доставено определено количество енергия, но поради
допусната грешка е отчетена доставка в по-малък размер и съответно е заплатена
по-малка цена от реално дължимата, купувачът следва да доплати дължимата сума.
Въпреки липсата на изрична уредба на това задължение преди изменението през
2012 г. в чл. 83, т. 6 и чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ и преди приемането на ПИКЕЕ от
2013 г., то следва от общото правило, че купувачът дължи заплащане на цената на
доставената стока. Аргумент в подкрепа на същия извод е наличието на изрична
уредба в ПИКЕЕ от 2004 и 2007 г. на възможността да се извършва корекция на
сметките за минал период от време в сходна хипотеза на грешно отчитане на
действителното потребление на електрическата енергия, когато грешката се дължи
на дефект в измервателното устройство. Аргумент е и принципното разбиране на
ВКС за една друга сходна хипотеза на неточно отчитане на реално доставената
електрическа енергия, когато това се дължи на неправомерна намеса в СТИ, но
доставчикът е доказал реалното количество на доставката и разликата между
заплатеното и действително дължимото.
Или потребителят дължи заплащане на реално потребената електрическа енергия, ако
доставчикът докаже наличието на потребление и действителния му размер, като
това разрешение не влиза в колизия с дължимата и законово регламентирана защита
на потребителите от евентуални неравноправни клаузи, щом са установени
точният период на грешното измерване и реално консумирана електрическа енергия
за процесния минал период, което обуславя правомощие на съда да отхвърли
предявения иск за осъждане на ответника да плати на ищеца платена без основание
сума от 239.12 лв., за която е издадена Заповед N 6856/31.07.2019г. за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр. д. N 12463/2019г. на РС-Пловдив.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК ищецът няма право на разноски, а на основание чл.78, ал.3 от ГПК в
тежест на ищеца е претендираното от ответника юрисконсултско възнаграждение,
което съдът на основание чл.78, ал.6 от ГПК и чл.37 от ЗПП, вр. чл.25, ал.1 от
Наредба за заплащането на правната помощ, с оглед защитавания по делото
материален интерес, определя в минимален размер от 100 лв., както и заплатено
възнаграждение на вещо лице по СТЕ от 150 лв.
Мотивиран от горното,
Районният съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от М.Н.Ч. с ЕГН **********,***, ***,
срещу “ЕВН България Електроснабдяване” EАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, иск по чл.422, ал.1 от ГПК за установяване съществуването на
парично вземане на М.Н.Ч. с ЕГН ********** от “ЕВН България Електроснабдяване”
EАД с ЕИК *** в размер на 239.12 лв.,
представляваща платена без основание цена на допълнително начислена електроенергия
за периода от 15.12.2017г. до 15.03.2018г. по фактура N **********/25.06.2019г., ведно със законната
лихва от 29.07.2019г. до окончателното й изплащане, за което вземане е издадена
Заповед N 6856/31.07.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр. д. N 12463/2019г. на РС-Пловдив.
ОСЪЖДА М.Н.Ч. с ЕГН **********,***, да заплати на “ЕВН
България Електроснабдяване” EАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
сумата 250 лв. разноски по делото, от които 100 лв. за юрисконсултско
възнаграждение и 150 лв. възнаграждение за вещо лице.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Кърджалийския окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: