Решение по дело №215/2022 на Административен съд - Ямбол

Номер на акта: 154
Дата: 13 септември 2022 г.
Съдия: Ваня Георгиева Бянова Нейкова
Дело: 20227280700215
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 28 юли 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е        № 154/13.9.2022 г.

 

Ямболският административен съд, четвърти състав, в открито заседание на първи септември две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ БЯНОВА-НЕЙКОВА

 

разгледа адм. дело № 215 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по жалба вх. № 1974/27.07.2022 г. от С.Г.К. ***, депозирана чрез адвокат Д.П. *** против Отказ за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късо огнестрелно оръжие за самоотбрана рег. № 1679р-18618 от 08.07.2022 г., издаден от Началника на РУ-Ямбол в ОД на МВР-Ямбол.

С доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт се иска отмяната му като постановен при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Поддържа се становище за нарушение на чл. 83, ал. 2 от ЗОБВВПИ, като се сочи, че административният орган неправилно не е указал на заявителя, че необходимостта му не е обоснована, респ. не е изпратил уведомително писмо със съответните указания и срок за отстраняване на непълнотите и/или несъответствията, изразяващи се според изложението в жалбата в липсата на приложени доказателства за съществуването на посочените причини и конкретни доводи относно необходимостта от притежаване на оръжие и в недостатъчността им за обосноваване на изложената цел – самозащита. В тази връзка се твърди също, че съдържащите се в отказа мотиви са бланкетни и се заключават в цитиране на константната съдебна практика на ВАС по спорния въпрос относно необходимостта от притежание на оръжие без административният орган да е направил анализ и проучване на конкретните причини, посочени в заявлението, в т.ч. и досежно обстоятелството, че във връзка с работата му на заявителя се налага да пренася в себе си големи парични суми, както и че като турист посещава безлюдни места. По тези съображения се иска отмяната на оспорения акт с присъждане на сторените в производството разноски за внесена държавна такса и заплатен адвокатски хонорар.

В съдебно заседание оспорващият се представлява от адвокат Д.П. ***, която поддържа жалбата с направените искания и изложените в нея основания досежно незаконосъобразността на акта. Сочи, че обжалваният отказ е издаден направо, като административният орган е игнорирал напълно другите възможни способи за събиране на доказателства, не е дал възможност на оспорващия да ангажира такива, обосноваващи необходимостта от подновяване срока на разрешителното му, както и е игнорирал правото на жалбоподателя за възражения, като счита, че по този начин е налице допуснато от органа нарушение на чл. 35 от АПК. От друга страна се твърди, че събраните по делото гласни доказателства сочат на обоснован извод за наличие на основателна причина, налагаща подновяване на разрешителното за оръжие.

Ответната страна  - Началника на РУ-Ямбол в ОД на МВР-Ямбол, се представлява в процеса от Главен юрисконсулт З.А., която застъпва тезата за неоснователност на жалбата и иска отхвърлянето ѝ, заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на разноските на ответната страна.В представени в срок по делото писмени бележки излага подробни съображения относно законосъобразността на постановения отказ.

По делото са събрани писмени доказателства, приобщена е в цялост административната преписка по издаване на оспорения административен акт. По искане на оспорващия в качеството на свидетели са разпитани Д.Д.П. – съдружник на оспорващия д-р К. в Службата по трудова медицина „Профимед“, и Т.Д.С. – колега на жалбоподателя, които дават показания във връзка с установяване на относими към повдигнатия правен спор факти и обстоятелства - досежно заявената необходимост от подновяване срока на разрешителното за притежаваното оръжие.

Като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

Административното производство е започнало по подадено от С.Г.К. ***.06.2022 г. (л. 22) до Началника на Първо РУ–Ямбол, с което е отправено искане за издаване (подновяване) на разрешение за съхранение и носене на късо огнестрелно оръжие за самоотбрана – пистолет „***“, калибър 9х18 с № ******. Като причина за издаване на разрешението оспорващият К. изтъкнал „за самоотбрана“ във връзка с осъществяваната от него дейност в Служба по трудова медицина „Профимед“. Видно от съдържанието на заявлението, в него е посочено, че оспорващият извършва прегледи и издава медицински свидетелства за назначаване на работа на служителите от „ЯЗАКИ БЪЛГАРИЯ“, които са основно от ромски произход и които при отказ от негова страна отправят заплахи към К. за физическа саморазправа и за повреда на имуществото му. Посочено е също, че в свободното си време оспорващият обича да ходи в планината сам, където носи притежаваното от него оръжие с цел при необходимост от защита да го използва. Към заявлението са приложени декларация по чл. 76, ал. 4, т. 2 от ЗОБВВПИ, квитанция за платена такса, свидетелство за съдимост, медицинска бележка, удостоверение за преминат технически преглед на оръжието, копие на Разрешение № 20160279593 от 27.07.2017 г. и приложение към същото, протокол за изразходвани боеприпаси, фактура за закупено оръжие и патрони, удостоверение от НСС (л. 20-31).Видно от медицинска бележка изх. № 232/08.06.2022 г., свидетелство за съдимост № 3042/08.06.2022 г. и удостоверение на НСС от 16.06.2022 г., С.К. не се води на диспансерно наблюдение (психично здрав), не е осъждан и към 15.06.2022 г. срещу него няма данни за обвинения по неприключени наказателни производства.В Констативен протокол рег. № 1679р-16777 от 20.06.2022 г. за извършена на основание чл. 153, т. 1 и 2 и чл. 154, ал. 1 и 2 от ЗОБВВПИ проверка на С.Г.К. е отразено, че металната каса, в която се съхранява оръжието е неподвижно закрепена и снабдена със секретно заключващо устройство.

В съставените по преписката докладни записки (л. 18-21), е посочено, че К. притежава разрешение за съхранение, носене и употреба на ООБ № 20160279593, валидно до 26.07.2022 г., издадено от РУ-Ямбол за късо огнестрелно оръжие пистолет „***“, калибър 9х18 с № АЕ392920, което е придобил като физическо лице за самоотбрана. Отразено е също, че К. живее на посочения в искането постоянен адрес, че е психично здрав и не се води на диспансерно наблюдение, че през последните три години не е настаняван на задължително лечение в здравно заведение или заведение за отрезвяване, че спрямо него не е издавана заповед по ЗЗДН, както и че има създадени условия за съхранение на ОББ. Отразено е и обстоятелството, че след извършена проверка в АИС при ОД на МВР-Ямбол е установено наличие на образувано срещу лицето досъдебно производство № 66/2000 г. по чл. 343, ал. 1Б по описа на РУ-Сливен. В ДЗ рег. № 1679р-18617 от 08.07.2022 г. (л. 18) е посочено също така, че относно мотива „самоотбрана“ е извършена проверка в информационните масиви на МВР, от която се установило, че за последните пет години не са налице молби или сигнали, постъпили от К., касаещи застрашаване на живота му, като доказателства за това не са представени при подаване на заявлението. Въз основа на това е направено заключение, че изтъкнатият мотив „самоотбрана“ не е достатъчен като такъв, без да е налице реална заплаха за живота на заявителя. На основание чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ е счетено за целесъобразно на С.Г.К. да не се издава разрешение за съхранение, носене и употреба на късо огнестрелно оръжие за граждански цели – самоотбрана, поради липса на основателна причина, която по несъмнен начин да обосновава издаването му(Докладна записка рег. № 1679р-18617 от 08.07.2022 г.).

По заявлението Началникът на РУ-Ямбол при ОД на МВР-Ямбол се произнесъл с Отказ рег. № 1679р-18618 от 08.07.2022 г., с който на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ отказал издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на един брой късо огнестрелно оръжие за самоотбрана - пистолет „***“, калибър 9х18 с № ***** на С.Г.К. ***, поради липса на основателна причина, обосноваваща издаване на разрешението. Видно от съдържанието на оспорения отказ, същият е произнесен при цялостно възприемане на изложените в Докладна записка рег. № 1679р-18617 от 08.07.2022 г. фактически установявания и направените въз основа на тях изводи. Отказът е съобщен лично на оспорващия на 19.07.2022 г., видно от саморъчно положения върху документа подпис (л. 17).

Жалба против отказа е подадена в съда на 27.07.2022 г., въз основа на която е образувано и настоящото съдебно производство.

При горната фактическа установеност съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в регламентирания от закона преклузивен срок, от надлежна страна и против акт, подлежащ на съдебен контрол, с оглед на което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата се преценя като основателна по следните съображения:

Предмет на осъществявания съдебен контрол е Отказ за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късо огнестрелно оръжие за самоотбрана рег. № 1679р-18618 от 08.07.2022 г., издадено от Началника на РУ-Ямбол в ОД на МВР-Ямбол на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ.

В съответствие с разпоредбата на чл. 168 от АПК, вр. чл. 142 от АПК, съдът проверява законосъобразността на оспорения административен акт към момента на издаването му на всички основания по чл. 146 от АПК, без да се ограничава само с тези, посочени от оспорващия, като установяването на нови факти от значение за делото след издаването на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания. За да е законосъобразен един административен акт, е необходимо да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да е в съответствие с целта на закона. Липсата на някое от посочените изисквания за законосъобразност опорочават административния акт и предпоставят неговата отмяна.

Съгласно чл. 87, ал. 1 от ЗОБВВПИ в едномесечен срок преди изтичането на срока по чл. 84, ал. 2 лицето, получило разрешение за съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях или разрешение по чл. 81а, подава писмено или по електронен път заявление по образец за подновяване на разрешението до директора на ГДНП на МВР или до съответния началник на РУ на МВР, придружено от документите по чл. 79, 80, чл. 81, ал. 1, т. 4 и ал. 2, 3, 5 и 6 или чл. 81а; удостоверение за годност за употреба на огнестрелното оръжие; документ от стрелбищен комплекс за проведени минимум веднъж за срока на действащото разрешително учебни стрелби по програма, включваща не по-малко от 50 броя боеприпаси за всяко от огнестрелните оръжия по чл. 6, ал. 3, т. 1, вписани в разрешителното. Редът за издаване на разрешение за подновяване на срока е този по чл. 83 от ЗОБВВПИ, към който препраща чл. 87, ал. 3 от с.з. Съобразно разписаното в чл. 83, ал. 1 от ЗОБВВПИ при постъпване на документите по чл. 76, ал. 3 - 7, чл. 77, 78, 79, 80, 81 и 81а ГДНП на МВР, съответно РУ на МВР, оценява пълнотата и съответствието на подадените документи с изискванията за издаване на разрешение и извършва при необходимост проверка на място на обектите за съхранение. Според регламентацията на ал. 2 на чл. 83 от ЗОБВВПИ при констатиране на непълноти и/или несъответствия с изискванията на този закон органът по ал. 1 уведомява писмено или по електронен път заявителя и дава указания и 30-дневен срок за отстраняването им, в който срокът по ал. 5 спира да тече. Ако констатираните непълноти и/или несъответствия не бъдат отстранени в дадения срок по ал. 2, производството по издаване на разрешението се прекратява (ал. 3). Ал. 4 на цитираната норма пък предвижда задължение за Директора на ГДНП на МВР, съответно за Началника на РУ на МВР служебно да проверяват обстоятелствата по чл. 58, ал. 1, т. 3, както и дали срещу съответното лице има обвинение за умишлено престъпление от общ характер.

С оглед цитираната нормативна уредба настоящият съдебен състав намира, че процесният отказ е издаден от материално и териториално компетентен орган – Началника на РУ-Ямбол в ОДМВР-Ямбол по смисъла на чл. 83, ал. 5 от ЗОБВВПИ. Спазена е предвидената от закона писмена форма и в отказа се съдържат изискуемите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК - изложени са мотиви от фактическа и правна страна.

Съдът обаче счита, че отказът е незаконосъобразен по наведените в жалбата доводи за допуснато в хода на производството съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Съображенията за този извод са следните:

Разрешението за носене и съхранение на огнестрелно оръжие по своята правна същност е облагоприятстващ административен акт, който органът издава при наличие на установените в закона предпоставки. В чл. 58, ал. 1 от ЗОБВВПИ законодателят е регламентирал материалноправните изисквания, при наличието на които органът по чл. 83, ал. 5 от ЗОБВВПИ е длъжен да откаже издаване на разрешение. Изискванията са два вида – свързани с личността на заявителя (т. 1 – 9 на чл. 58, ал. 1) и свързани с целта, за която се иска разрешението (т. 10). Посочването на основателна причина за издаване, а от там и за подновяване на разрешително е изискване, въведено като задължителен елемент на заявлението на физическо лице с оглед регламентацията на чл. 76, ал. 3, т. 3 ЗОБВВПИ, като в тежест на лицето е да докаже причина, която по несъмнен начин да обосновава издаването на разрешение. От своя страна разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ определя, че разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси не се издават на лице, което няма основателна причина – самоотбрана, ловни цели, спортни цели, учебни цели, културни цели, колекциониране и оръжейна сбирка, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. Обосноваването на основателна причина от носене и съхраняване на оръжие е въведено като задължителен елемент на искането за издаване на разрешение на физическо лице съгласно чл. 76, ал. 3, т. 3 ЗОБВВПИ.

Както се посочи по-горе, специалният закон – ЗОБВВПИ, изрично определя срока, който допълнително следва да бъде даден на заявителя, за да допълни заявлението си при непълноти или да премахне несъответствията с изискванията на закона, и този срок е определен на 30 дни. В конкретния случай в хода на производството при проверката в информационните масиви на МВР е установено, че за последните пет години не са налице постъпили от заявителя молби и сигнали, касаещи живота му, като изрично е посочено в ДЗ от 08.07.2022 г., както и в оспорения отказ, че към заявлението на К. не са приложени доказателства, обосноваващи причината, поради която се иска подновяване на разрешителното, и въз основа на тези констатации е отказано подновявавнето. След като е установено, че изложените в заявлението конкретни факти и обстоятелства не са подкрепени със съответни доказателства, които да мотивират издаване на акт по искането, на основание чл. 83, ал. 2 от ЗОБВВПИ е следвало преди произнасянето на отказа на заявителя да се дадат конкретни указания за отстраняване на тези нередовности. Като не е процедирано по този начин, основателно се явява наведеното в жалбата твърдение за допуснато съществено процесуално нарушение, което е довело до неизясняване на всички факти и обстоятелства от значение за правилното решаване на случая. За да е налице доказана необходимост за придобиване, съхраняване и носене на оръжие по смисъла на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, не е необходимо да съществува конкретно застрашаване и опасността да е реална към датата на подаване на заявлението, както и да е постоянна. Достатъчно е опасността да съществува потенциално, с оглед на степента на застрашеност на охраняваните обекти и обществени отношения, но следва да бъде указано конкретно и ясно на лицето, че в тази насока е необходимо да изложи факти и обстоятелства и да представи съответни доказателства, което очевидно в случая не е сторено. Пред съда жалбоподателят ангажира гласни доказателства, които сочат за отправени заплахи от лица с психични заболявания и за проявена агресия в отделни случаи на отказ да даде благоприятно за тях медицинско заключение.Такива доказателства не е могъл да ангажира в хода на административното производство, поради което е била преградена възможността му да обоснове с всички допустими доказателствени средства основателна причина за издаване на исканото разрешение.Така допуснатото процесуално нарушение е съществено и обосновава отмяна на акта, тъй като при констатация за наличие на непълноти на заявлението, органът е длъжен да предостави на заявителя срока по чл. 83, ал. 2 ЗОБВВПИ с указания за отстраняване на недостатъците. Ако е осигурен законовият 30-дневен срок за поправяне непълнотите на заявлението, жалбоподателят би имал възможност да представи и други доказателства, обосноваващи искането му пред ответника, и тогава изводите на последния биха могли да бъдат различни. Органът също така би могъл да откаже подновяване, но дължи излагане на последователни и подробни мотиви за това след надлежно протекло административно производство, което в случая не е проведено.

По изложените до тук съображения съдът счита, че обжалваният отказ е незаконосъобразен, като постановен при съществено процесуално нарушение, изразяващо се в несъобразяване с разпоредбата на чл. 83, ал. 2 от ЗОБВВПИ, поради което следва да бъде отменен, а преписката върната за ново произнасяне съобразно мотивите на настоящото решение.

При този изход на спора и предвид правилото на чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за внесена държавна такса от 10 лева и заплатено адвокатско възнаграждение от 400 лева, възлизащи общо на сумата от 410 лева. Разноските следва да се заплатят от юридическото лице, в структурата на което е административният орган, издал незаконосъобразния административен акт, в случая - Областна дирекция на МВР-Ямбол.

Водим от горното и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, ЯАС, четвърти административен състав

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ Отказ за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късо огнестрелно оръжие за самоотбрана рег. № 1679р-18618 от 08.07.2022 г., издадено от Началника на РУ-Ямбол в ОД на МВР-Ямбол.

 

ВРЪЩА административната преписка на Началника на РУ-Ямбол в ОД на МВР-Ямбол за произнасяне по Заявление вх. № 167900–3764 от 10.06.2022 г., подадено от С.Г.К. ***, съобразно дадените указания по тълкуване и прилагане на закона.

 

ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР-ЯМБОЛ, гр.Ямбол, ул.“Преслав“ №40, да заплати на С.Г.К., ЕГН **********,***, сумата от 410 (четиристотин и десет) лева, представляваща сторени в настоящото производство разноски.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния адмнистративен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

СЪДИЯ: /п/ не се чете