Решение по дело №240/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 3832
Дата: 30 септември 2013 г.
Съдия: Илияна Стоилова
Дело: 20131200600240
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 30 май 2013 г.

Съдържание на акта

Публикувай

Определение № 26

Номер

26

Година

23.1.2012 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

01.23

Година

2012

В закрито заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Цветелина Цонева

дело

номер

20124100600038

по описа за

2012

година

Настоящето производство се движи по реда на чл.243 ал.7 НПК.

Образувано е по жалба на „П. И. Б.” С., представлявана от законните представители МЛ Г и Й В С, чрез пълномощника им Н Д Е, зам.управител на „П. И. Б.” С. клон Велико Търново против Определение № 946/30.11.2011 год.постановено по чнд № 2540/2011 год. по описа на Великотърновският районен съд,с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима жалбата на същият против Постановление от 31.10.2011 год.на прокурор от Районна прокуратура гр.Велико Търново за прекратяване на наказателното производство по ДП №ЗМ 94/2011 г.по описа на ОД на МВР- Велико Търново, водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 316,ал.1 НК. В жалбата се навеждат доводи, че атакуваното определение е незаконосъобразно и неправилно. Поддържа се становище,че жалбата против посоченото постановление на прокурора е процесуално допустима и е следвало да бъде разгледана от районния съд,доколкото за банката е налице щета в размер на 22 000лв.Изложени са подробни съображения за неправилност в изводите на районния прокурор.В тази връзка моли да се отмени постановлението за прекратяване на наказателното производство от 31.10.2011г. по ДП№ ЗМ-94/2011г. по описа на ОД на МВР В. и делото да се върне на прокурора със задължителни указания.

Окръжният съд във връзка с подадената жалба се запозна с материалите по приложеното ДП № ЗМ-94/2011г. по описа на ОД на МВР В. и като направи проверка на атакуваното първоинстанционно определение, за да се произнесе констатира следното:

Окръжният съд намира,че съображенията, изложени в мотивите към обжалваното определение са правилни и законосъобразни, поради което ги възприема напълно. Следва да се има предвид, че поради специфичния обект на престъпленията по Глава ІХ НК “Документни престъпления”, каквито са и тези по чл.316 НК, а именно обществените отношения във връзка с правилното осъществяване на документооборота в страната, въпросът за това дали има настъпили някакви конкретни вредни последици не е елемент от състава на тези престъпления. Ето защо не може да има пострадало физическо или юридическо лице по смисъла на чл.84 НПК с претърпени преки и непосредствени вреди от тези престъпления.Поради това и правилно е констатирано в определението, че жалбодателят „П. И. Б.” С.- клон Велико Търново не бил правно легитимиран съгласно разпоредбата на чл.243 ал.3 НПК да атакува горепосоченото постановление на прокурора и че подадената от същия жалба е процесуално недопустима.При документните престъпления обект на защита е установеният в страната ред и начин за съставянето и използването на документите.В хипотезата на престъпния състав по чл.316 НК не възниква фигурата на пострадало лице, респ. ощетено юридическо лице, което е претърпяло имуществени или неимуществени вреди от престъплението и което може да се конституира в съответно процесуално качество в съдебната фаза на наказателния процес–частен обвинител, граждански ищец. Това е така не само защото престъплението по чл.316 НК е от категорията на просто извършване и не предвижда настъпването на съставомерни последици, а и защото самите обективи елементи, изчерпателно посочени в състава му не описват конкретен деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД по отношение на определен правен субект. Вследствие на изложеното Окръжният съд преценява,че жалбоподателят по настоящето дело „П. И. Б.” С.- клон Велико Търново няма качество на пострадало лице, оправомощено съгласно разпоредбата на чл.243 ал. НПК да атакува горецитираното постановление на прокурора за прекратяване на наказателното производство по посоченото досъдебно производство. Но отделен би бил въпросът, ако постановлението на ВТРП се обжалва пред по-горния прокурор, с оглед възобновяването на производството, както и съществува възможността за служебно разглеждане на постановлението, също пред по-горния прокурор, по реда на чл. 243 ал.9 НПК, където няма ограничение в кръга от лица, за атакуване на прокурорско постановление.

С оглед казаното, съдът намира, че не е налице пострадал, който би могъл да претендира за вреди, вследствие на пряка и непосредствена последица от деянието, поради това и няма лице, което би могло да обжалва и постановленията на ВТРП по реда на чл. 243 НПК-съдебния контрол. Съдът винаги и по силата на служебното начало е длъжен да следи за допустимостта на жалбата, и едва след това да се произÝася по нейната основателност и правилно не е взел отношение по съществото на акта, като е приел, че не е налице активна процесуална легитимация. Поради това и определението на ВТРС е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.

С оглед горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 946/30.11.2011 год.,постановено по ЧНД № 2540/2011 год.по описа на Великотърновския районен съд, като правилно и законосъобразно.

Определение е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.

Определение

2

195DE69D4B0466B3C225798E002EE464