№ 16
гр. Шумен, 07.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на девети март през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Йордан В. Димов
при участието на секретаря Таня Й. Кавърджикова
като разгледа докладваното от Йордан В. Димов Търговско дело №
20213600900130 по описа за 2021 година
Производството по настоящото дело е образувано е образувано по искова молба
подадена от Н. Н. М., ЕГН ====, със съдебен адрес - гр. Шумен, ул. „....” №109, ет.2, оф.21 -
адв. Д.М., против ЗАД „Булстрад”, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Позитано“ №5. В исковата молба се сочи, че между страните бил сключен
договор за застраховка на земеделски култури по полица №3502180700R00209. Поето е
задължение за заплащане на премиите по договора да бъдат разсрочени на 3 вноски. Ищцата
е заплатила на ответника дължимите по полицата суми, както са били уговорени. В резултат
на падналите в необичайно високо количество дъждове през м. юли 2018 г., е настъпило
застрахователно събитие - погиване на застрахованата земеделска продукция. Наличието на
проливен дъжд за посочения период можело да се установи от справка на НИМХ-филиал
Варна. За настъпилото застрахователно събитие бил уведомен застрахователя. Поради липса
на адекватен отговор на ответника и неговото бездействие била уведомена за събитието и
Общинска служба по земеделие - гр. Шумен, като след оглед на място и оценка на щетите е
установена щета на застрахованата земеделска продукция от 85%, вследствие на проливния
дъжд, отразени в протокол №245/07.08.2018 г. Ответника също бил провел огледи, като на
ищцата били предоставени три - съответно с дати 09.08.2018 г. и четири с дата 13.08.2018 г.
и един протокол - част 2. След кореспонденция за набавяне на документи - удостоверение за
банкова сметка, копие от лична карта и справката от НИМХ с писмо с изх. № 31-
C3/05.11.2018 г. ищцата е уведомена, че ответникът отказва да признае настъпване на
застрахователното събитие и изплащане на дължимите по полицата застрахователни суми.
Доколкото с полицата е уговорен и маркиран риск градушка, буря и проливен дъжд, какъвто
проливен дъжд и увреда от същия над застрахованата земеделска продукция е наличен, то
ответника незаконосъобразно и в нарушение на договора е приел, че е налице изключение
1
на приложното поле. Ищеца твърди, че дори да се приеме твърдението, че има наличие на
инсекти в зърното, то това не е първопричина за погиването на застрахованата продукция, а
следствие от застрахователното събитие, се появяват при разлагащи се в следствие на
проливния дъжд насаждения, а не преди това. Сочи, че ответника е следвало да предприеме
навременни действия за установяване на описаните щети. Видно от доказателства същия е
бил на оглед на уредената продукция поне тринадесет дни след уведомяването му за
настъпила щета. Т.е. касае се за умишлена забава в действията на контрагента, с цел да
избегне изпълнение на задължението си по договор. Сочи, че в договора е определена обща
застрахователна сума за цялата (100%) земеделска продукция в размер на 204 120 лв.
Съгласно протокол № 245/07.08.2018 г. на Общинска служба по земеделие - гр. Шумен, са
погинали 85% от застрахованата продукция. Ето защо, счита, че дължимата сума по
Договора от ответника е 85% от 204 120 лв. или 173 502.00 лв., ведно със законната лихва
върху същата от датата на уведомлението за щета - 26.07.2018 г. Сочи, че между страните е
водено друго дело - т.д. №86/2019 г. по описа на Окръжен съд - Шумен, по което е
постановено влязло в законна сила Решение №44/02.07.2020 г., с което е уважен частичен
осъдителен иск между страните, касаещ същото застрахователно събитие, като ответника е
осъден да заплати на ищцата сумата от 25 025 лв., ведно с дължимите за сумата лихви и
разноски. Сочи, че в мотивите на решението е налице изложение на съда в насока, че
претенцията е основателна в размер от 173 502 лв. Предвид изложеното моли да бъде
постановено съдебно решение, с което ответника да бъде осъден да заплати на ищцата
сумата от 148 477 лв., представляваща непогасената част от застрахователно обезщетение в
общ размер от 173 502 лв. по застрахователна полица №3502180700R00209/18.05.2021 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума от датата а уведомяване на ответника за
настъпване на застрахователното събитие до датата на подаване на настоящата искова
молба, както и законна лихва върху тези суми от датата на завеждане на иска до датата на
окончателното плащане. моли да бъдат присъдени и сторените в производството разноски.
По делото е депозиран отговор на исковата молба от страна на ответника - ЗАД
„Булстрад”. Ответникът сочи, че така предявеният иск е изцяло неоснователен. Твърди, че
ищецът не е материално правно легитимирано лице да води иска, тъй като не установява, че
е собственик на имуществото обект на исковете. Твърди, че причина за евентуално
нанесените вреди са от незастрахователно събитие - причинените щети са от насекоми. Във
връзка със заявена застрахователна претенция пред застрахователя е извършен оглед на
застрахованите площи с нахут. При провеждане на огледа агрономът установява, че
увредите по растенията са вследствие на нападение от инсекти, както и от преовлажняване
на почвата в ниските части на блоковете в резултат на продължително задържане на вода на
повърхността на почвата или т.н. проявление на риска киша. Твърди, че по процесната
застрахователна полица няма договорено и включено покритие за риска по клауза 06
„киша“. Във връзка с изложено на ответника е изпратено писмен отказ за изплащане на
застрахователно обезщетение с наш изх. № 31-C3/05.11.2018 г. Твърди, че собственикът на
увреденото имущество не е изпълнил задълженията си съгласно нормите на КЗ и Общите
условия към полицата, като не е взел всички разумни и целесъобразни мерки за
2
обезопасяване и запазване на застрахованото имущество или останалата част от него от
инсекти, както и от констатираната киша. Твърди, че са налице изключенията, предвидени в
раздел VII. „Изключени рискове” от Общите условия, във връзка с нормите на КЗ, които са
основание за освобождаване на застрахователя от задължение за заплащане на обезщетение,
респ. и за намаляване на размера му. Оспорва следните обстоятелства: че е настъпило
застрахователното събитие, описано в исковата молба; че ищецът се явява собственик на
вещите обект на исковата претенция и е сторил разходи в заявените като претенция
размери; претенциите по размер, тъй като същите не кореспондират на действително
претърпените вреди; размера на иска, тъй като ищеца не установява дали и каква част от
описаното в исковата молба увредено имущество реално е увредено в срока на действие на
конкретен застрахователен договор и в частност в деня на заявено в исковата молба
застрахователно събитие, а не преди или след тази дата; че изброените и описани в исковата
молба щети са нанесени от едно единствено застрахователно събитие, настъпило единствено
на една конкретна дата; претендирания размер щети, настъпили единствено от
застрахователно събитие, представляващо покрит застрахователен риск по полицата. Сочи,
че оспорва претенцията за лихва.
От страна на ищцата не е била подавана допълнителна искова молба в дадения срок.
В съдебно заседание ищцата се явява лично и с адвокат - процесуален представител.
Последният поддържа исковите претенции така, както са предявени. Намира, че те са
доказани предвид събраният доказателствен материал. За ответника в съдебно заседание се
явява адвокат - пълнмощник. Последната заема становище, че иска е неоснователен, като
моли предявените претенции да бъдат отхвърлени. Моли да бъде осъден ищеца да заплати
направените от ответника разноски в производството за юрисконсултско възнаграждение,
както и сумите заплатени за направените експертизи.
Така предявените претенции са е процесуално допустими.
Разгледани по същество същите са основателни.
В настоящото производство не са събрани други освен писмени доказателства, но е
прието в цялост т.д. №86/2019 г. по описа на ШОС, в което са събрани доказателства за
разглеждане на предявеният частичен иск.
От фактическа и правна страна по делото се установява следното: Ищцата Н. Н. М.
в качеството си на земеделски производител през стопанската 2017/18 година засадила и
обработвала нахут на площ от 1701 дка, в землището на с. Вехтово, общ. Шумен. По силата
на застрахователна полица за застраховка на земеделски култури №3502180700R00209,
издадена на 18.05.2018 г. между ищцата – ЗП и ответника – застраховател бил сключен
договор за застраховка на посочените насаждения нахут на площ от 1701 дка за
застрахователна сума на 1 дка – 120 лв. или общо за целия масив – 204 120 лв. Дължимата на
застрахователя застрахователна премия била определена на сумата от 6 581.04 лв., като били
уговорени три вноски за внасянето - І вноска - 2632.43 лв., платена при сключване на
полицата, ІІ вноска - 2632.43 лв., платима на 18.06.2018 г. и 1 316.20 лв., платими на
3
18.07.2018 г. Застраховката покривала рисковете „градушка, буря и проливен дъжд“. По т.д.
№86/2019 г. по описа на ШОС са представени платежни документи, от които се установява
плащането на дължимите суми за застрахователна премия от страна на застрахования на
уговорените по договора за застраховка падежни дати. Съобразно справка предоставена от
страна на Националния институт по метрология и хидрология към БАН, филиал Варна –
изх. №47/31.08.2018 г. и приета като доказателство по т.д. №86/2019 г. по описа на ШОС се
установява, че в землището на с. Вехтово сумата на валежите за месец юли 2018 г. е 173.3
мм (л/кв.м.), което било около 340% от месечната норма. Налични са и данни за валежите за
юни 2018 г., които били 68.4 мм (л/кв.м.), определено като 90% от месечната норма и за
периода 01-15 август 2018 г., които били 3.6 мм (л/кв.м.), което не е посочено какъв процент
от валежите за периода е.
Изложената по-горе фактическа обстановка не е спорна между страните. Ответника
не оспорва наличието на застрахователен договор между страните и надлежното изпълнение
от страна на застрахованото лице. Спорът между страните се концентрира преди всичко
върху характера на настъпилите върху селскостопанската продукция щети. В отговора на
исковата молба има и твърдение, че ищцата не е собственик на вещите по отношение на
които е сключена застраховката, поради което не е материално легитимирана да води
настоящият иск. Т.е. твърди се, че искът е неоснователен, като предявен от лице, което не е
материално правно легитимирано да го води.
На първо място с оглед обстоятелството, че ищцата е сключила процесният договор
за застраховка на селскостопанска продукция - отразен в застрахователна полица за
застраховка на земеделски култури №3502180700R00209/18.05.2021 г., касаещи обработвани
от нея в качеството на земеделски производител земеделски земи, описани в посочената
полица като култура – нахут с обща площ от 1 701 дка, следва да се приеме, че ищцата
именно е застрахована по договора за застраховка и същата е материално легитимирана да
води настоящото дело. Посоченото обстоятелство е оспорено от ответника с отговора на
ИМ, както е видно – неоснователно.
Според констативен Протокол №245/07.08.2018 г. за нанесени щети от обилни
дъждове, издаден от Комисия при Общинска служба „Земеделие“, гр. Шумен – „В резултат
на непрекъснатите обилни валежи реколтата е провалена, като шушулките са разпукани,
зърната са паднали на земята, почернели и мухлясали. Продукцията няма търговски вид и
не може да бъде реализирана на пазара.“ Посочено е, че нанесената щета е в размер на 85%
от цялата продукция. По косвени данни записаното в отказа на застрахователя може да се
установи, че ЗП е подал уведомление за щета още на 26.07.2018 г. за настъпили увреди по
земеделската продукция. Проверка за настъпилите щети застрахователят е извършил с
Протокол за оглед и определяне степента на увреденост на зeмеделските култури от
застрахователни събития от 09.08.2018 г., съдържащ следните констатации: „ 50% от
шушулките са поразени от инсект. Насаждения от 98.790 дка с нахут добре гарниран. С
големи хармани недоразвити растения, вслдествие на преовлажняване и асфиксия на
корена до 50%. Останалите 50% са оформени шушулки от които половината са
4
пострадали от инсект, друга част от неоплождане и много малко семена, повечето
недохранени. Насаждение от 129.790 дка в местността „Мекиш“ е в същото положение.“
От същата дата са представени протоколи и за други участъци, като във всеки от тях
присъстват данни за увреда от инсекти с размер от 50%, както и данни за неразвити
растения. Освен от 09.08.2018 г. когато са обследвани част от площите, данни има и за
огледи извършени на 13.08.2019 г. на останалата част от площите. На единия протокол
касаещ масив от 35.000 дка, като причинител е написан инсект и няма данни за
преовлажняване и влачене. Останалите протоколи от 13.08.2018 г. са с подобно съдържание.
С писмо изх. №31-С3/05.11.2018 г., изходящо от канцеларията на застрахователя е уведомен
земеделския производител, че вредите по растенията са вследствие на нападение от инсекти,
както и от преовлажняване на почвата в ниските части на блоковете, което е довело до
продължително задържане на повърхността на почвата или проявление на риска „киша“
намира, че „инсекти“ и „киша“ не са покрити от застрахователната полица рискове, като
поради това е посочил, че не съществува основание за изплащане на обезщетение по
заведената претенция.
В рамките на производството по частичния иск – т.д. №86/2019 г. по описа на ОС –
Шумен е разпитан свидетеля на ищеца – Д.Т.Д., който към момента на разпита е заемал
длъжността главен секретар на Областна дирекция „Земеделие“, гр. Търговище. Последният
е бил с висше агрономическо образование. Той сочи, че няма преки впечатления от мястото
на пораженията, но е запознат с документите и намира, че заключенията записани в
протоколите на застрахователя не може да се приемат за верни, тъй като нахута като
култура не е податлив на щети от инсекти, поради вродената му устойчивост, която го
отличава от всички останали бобови култури. Същевременно нахута е сухолюбив и увредите
върху него от прекомерна влага са тежки и необратими.
За ответника в производството по т.д. №86/2019 г. по описа на ОС – Шумен е
разпитан свидетеля Р.А.Р. който е присъствал на огледите извършени от застрахователя, в
качеството си на свидетел. По отношение на него е било констатирано, че работи при
ответника на длъжност „мениджър екип“, както и че е икономист по образование, което сам
е заявил при разпита. Същият дава данни за увредите върху растенията. Сочи, че на 9 август
били извършени огледи на 40% от площите, а останалите твърди, че били огледани на 11
август. Твърди, че на голяма част от насажденията имало следа от увреди на насекоми –
зърната или шушулките били проядени от вредител. Сочи, че той присъствал при огледите,
но заключенията били съставени от вещо лице – агроном.
Съдът не кредитира като надежден доказателствен материал в производството
приетите гласни доказателства – свидетелски показания. Свидетелят на ищеца макар и
агроном по образование не е призован в качеството си на експерт, а и самият той твърди, че
е запознат със случая от наличната документация, но не е и пряк свидетел на наличните по
селскостопанската продукция щети. Другият свидетел пък е служител при ответника и
предвид тези отношения на служебна зависимост съдът подлага на съмнение неговите
твърдения и намира, че те не следва да бъдат кредитирани с доверие, ако противоречат на
5
наличния в производството доказателствен материал.
По делото, в рамките на което е разгледан частичният иск – т.д. №86/2019 г. по
описа на ОС - Шумен е изготвена и приета експертиза по снимков материал, направен от
ответника при констатиране на настъпилите вреди. Взета е предвид и документацията при
ЗП относно мероприятията извършени по отношение на процесната селскостопанска
продукция. Заключението на експерта е, че са налице щети в процесните имоти –
изразяващо се в изгнили и изсъхнали растения, нагризани семена и шушулки. Намира, че
причините за щетите са продължителните валежи довели до висока почвена и въздушна
влажност, която се е отразила неблагоприятно върху растенията, като са налични и щети
причинени от нагризване на семената и шушулките от насекоми, които са в много по-малка
степен, предвид представения снимков материал и изведената агрохимична борба, предвид
представения дневник за пръсканията.
При изслушването на експертизата в съдебно заседание експерта е заел становище,
че по снимки трудно може да се определи съотношение на настъпилите щети и това е
следвало да се направи с оглед. Твърди, че нахута няма много вредители, които го атакуват.
Сочи, че той не се напада от соевия молец. Сочи, че щети по нахута могат да нанесат други
вредители като къракозърнояд, минираща мушица и други хоботници. Сочи обаче, че върху
нахут щети от насекоми могат да бъдат нанесени в много малка степен, като също така
твърди, че такива щети могат да настъпят и за периода от време, в който е направен огледа
от Комисията на ОС „Земеделие“ и огледа на експерта на застрахователя. Сочи, че според
него основните щети са от влага, тъй като нахута не понася влага. Сочи, че от протокола на
комисията от ОСЗ Шумен са констатирани типичните поражения върху нахута от влага –
т.нар. „чернилка“, която определя като основната болест нанасяща поражения върху нахута.
Сочи, че след такива поражения растенията са „удавени“ – не могат да дишат и изсъхват,
като продукцията не може да се възстанови.
С оглед на така приетата фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи: В подобно производство – по реда на чл.405, ал.1 от КЗ, както бе посочено по-горе
всяка от страните носи доказателствена тежест да установи благоприятните за нея факти и
обстоятелства. Ищеца следва да установи наличието на застрахователно правоотношение с
ответника, настъпване на щети, реализиране на поетия по смисъла на застрахователния
договор риск и степента на увредата. Ответника може да твърди и установява всички
обстоятелства, които оборват твърденията на ищеца и го освобождават от отговорност по
правоотношението.
Както бе посочено по-горе в производството не е спорно наличието на договор за
застраховка по отношение на процесната земеделска проддукция, както и че ЗП е изправна
страна, изпълнила задълженията си за плащане на застрахователните вноски по договора. С
оглед коментирания по-горе доказателствен материал съдът намира, че е установено
твърдението на ищеца за това, че са настъпили сочените щети и че те са точно в посочения
от ищеца размер. Съдът дава пълна вяра на съставения от служители - експерти в Общинска
служба „Земеделие“ констативен протокол от който установява, че щетите по земеделската
6
продукция са в размер на 85%, приравнени на 1498.89 дка и са вследствие на обилните
валежи. За съда тези щети са несъмнено доказани, тъй като присъстват именно в
констативния протокол съставен от ОС „Земеделие“ – трето по спора лице, държавна
структура, на което са възложени правомощия по констатиране на такива щети.
Подобно заключение относно характера на настъпилите върху селскостопанската
продукция – нахут щети се подкрепя и от косвените данни по справка на НИМХ при БАН,
филиал Варна, от което е видно, че валежите са 340% от месечната норма. Доколкото става
въпрос за постоянни валежи – значителни, видно от сочената справка, за следните дати - 21
л./кв.м. на 15.07, 19.04 л./кв.м. на 21.07, 29.3 л/кв.м. на 25.07, 40.4 л/кв.м. на 30 юли и 30.6
л/кв.м. на 31.07, както и валежи в общо 19 от 31 дни на този месец, съдът намира, че е
реализиран именно застрахованият риск – „проливен дъжд“, а не както твърди
застрахователят – киша.
Съобразно с тълковния речник на българския език „киша“ има значение като
„Обилна рядка кал или кашкав сняг.“ Съдът намира, че ако има отделно риск „проливен
дъжд“ и „киша“ явно е, че киша в смисъла на „рядка кал“ може да се получи и вследствие на
проливен дъжд. Т.е. щом са налични двата риска трябва кишата да не е получена вследствие
на проливен дъжд, за да се приеме за отделен риск. В настоящият случай обаче е доказано,
че причината за щетите е проливен дъжд, независимо, че той може да е довел до образуване
и на кал ниските части на засадените масиви, както твърди ответника и се сочи от водения
от него свидетел. В тази насока са всички приложени в производството доказателства, дори
в протоколите, съставени при проверка от ответника се сочи, че има поражения от влага,
макар и в друг размер. Съдът намира, че дори да е имало поражение от насекоми, същите са
незначителни, което се сочи и в експертизата и се твърди от експерта при изслушването му.
В защита на тезата на ищеца са и заключенията на експерта, че щетите от насекоми може да
са настъпили и във времето след нанесените поражения от влагата, предвид разликата във
времето.
Направеното от ответника възражение, че след съставянето на протоколите за вреди
от застрахователя, констатациите им не са оспорени от ищеца съдът намира за
неоснователно. Това е така, тъй като няма данни посочените протоколи да са били връчени
на ищеца. Действително като документи в рамките на производството те са представени от
ищеца, но не носят негов подпис и за съда не става ясно дали въобще са му били
предявявани. От Протокол за оглед и определяне степента на увреденост на земеделските
култури от застрахователни събития, част ІІ-ра, съставен на 13.08.2018 г. (л.24 по т.д.
№86/2019 г. по описа на ОС – Шумен) се вижда, че подписи има в графите застраховател и
вещо лице, но не и в графата застрахован. Доколкото това е благоприятно за ответника
обстоятелство в негова доказателствена тежест е било да установи дали е връчил
констативните протоколи на ищеца или не. Подобно обсотятелство не се установява и макар
тези протоколи да са представени с ИМ (от ищеца) не е ясно в кой момент последния се е
запознал с тях.
С оглед на изложеното съдът намира, че така заведения иск е основателен и доказан
7
и следва да бъде уважен до размера предявен пред съда до 148 477 лв., от общ размер на
дължимото обезщетение от 173 502 лв., като сумата се формира от общо дължимото
застрахователно обезщетение в размер на 204 120 лв. (посочено в застрахователната
полица), размерът на увреда от 85%, който предполага обезщетяване на ищцата за
конкретните вреди в размер на сумата от 173 502 лв., от която съда приспада вече
присъдените 25 025 лв. (с решението по т.д. №86/2019 г. по описа на ОС – Шумен). Следва
да бъдат присъдени и лихва върху главницата от 148 477 лв. за периода от уведомяването за
щетата -26.07.2018 г. до завеждане на исковата молба – 24.11.2021 г., както и мораторна
лихва върху присъдената сума за главница и присъдената сума за лихва от датата на
завеждане на исковата молба – 24.11.2021 г.
Следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца и направените в
производството разноски в общ размер на 10 439.08 лв., от които 4500 лв. – адвокатско
възнаграждение и 5939.08 лв. – държавна такса. (В списъка си за разноски представителя на
ищцата неправилно е записал сума от 5939.80 лв. платени за държавна такса, но от
представената вносна бележка се установява, че става въпрос за 5939.08 лв.).
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад”, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Позитано“ №5 да заплати на Н. Н. М., ЕГН ====, със съдебен адрес - гр.
Шумен, ул. „....” №109, ет.2, оф.21 - адв. Д.М., по иск с основание чл.405, ал.1 от КЗ,
предявен като частичен за сумата от 148 477 (сто четиридесет и осем хиляди четиристотин
седемдесет и седем) лева от общо 173 502 лв., представляващи щети настъпили върху
земеделска продукция – насаждения с нахут, в рамките на стопанската 2017/18 година,
вследствие на застрахован от ответника риск „проливни дъждове“ по застрахователен
договор, отразен в застрахователна полица за застраховка на земеделски култури
№3502180700R00209, издадена на 18.05.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата
от 148 477 лв. за периода от уведомяването за щетата - 26.07.2018 г. до завеждане на
исковата молба – 24.11.2021 г., както и мораторна лихва върху присъдената сума за главница
и присъдената сума за лихва от датата на завеждане на исковата молба – 24.11.2021 г.
ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад”, ЕИК-*********, гр. София да заплати на Н. Н. М., ЕГН
==== сумата от 10 439.08 лв. (десет хиляди четиристотин тридесет и девет лева и осем
стотинки), представляващи направените от ищцата в производството съдебни разноски.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд гр. Варна в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Шумен: _______________________
8