Р Е Ш Е Н И Е
№ ……..
05.03.2021
година,гр.Велинград.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВЕЛИНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД на деветнадесети февруари, две хиляди двадесет и първа година , в
публично заседание в следния с ъ
с т а в:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:НАТАША ДАСКАЛОВА
СЕКРЕТАР:ВИОЛЕТА ШАРКОВА
като разгледа докладваното от районния съдия НАТАША
ДАСКАЛОВА а.н.дело № 446 по описа за 2020
година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 145 АПК във връзка с чл. 72, ал. 4 от Закона за Министерство на
вътрешните работи.
Г.А.М. ***,чрез адв. Велеслав Аврамов
е обжалвал Заповед за задържане на лице
рег. №
367зз-261 от 19.11.2020 г., издадена от Ангел
Иванов Бойкинов – ОР при РУ Велинград, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е заповядано
задържане на лицето,пред Административен съд Пазарджик,като жалбата е изпратена по подсъдност на РС Велинград.С
жалбата и уточнение на същата се иска съдът да постанови решение, с което да отмени посочената заповед,като незаконосъобразна,поради липса на
компетентност от инсп. Бойкинов,неспазване на установената форма,съществено
нарушение на адм.правила,противоречие с материално-правните разпоредби – липса на
обоснованост на задържането и несъответствие с целта на закона – осигуряване на
безпрепятствено извършване на полицейска проверка,което не се е случило по
време на задържането. В ОСЗ са развити съображения и за тов,че е следвало да се
приложат мерките за процесуална принуда,предвидени в НПК.Направено е искане за
присъждане на разноски .
Органът,
издал оспорвания акт-полицейски
инсп.АНГЕЛ ИВАНОВ БОЙКИНОВ , в писмено становище и в открито съдебно заседание, излага доводи за
законосъобразност на издадената заповед и моли съда да отхвърли жалбата,като
неоснователна и необоснована.В писменото си становище инсп. Бойкинов сочи Заповед за задържане на лице с № 261, но
издадена на 23.11.2020 г.
Съдът, като взе
предвид жалбата,писмения отговор на инсп. Бойкинов , приложената
административна преписка и събраните доказателства по време на съдебното
п-во , счита че установено следното:
Със
Заповед за задържане на лице рег. № 367зз-261 от 19.11.2020 г.,подписана
от инсп. Ангел Иванов Бойкинов ,ОР при РУ Велинград,на 19.11.2020 г. в 13:00
часа,във вр. с ДП №ЗМ 575/19.11.2020 г.
по описа на РУ Велинград- за извършено престъпление по чл. 235 от НК,транспортиране на незаконно отсечен дървен материал/дърва за огрев ,е задържан за срок от 24 часа Г.А.М. ***,с ЕГН **********,в помещението за
временно задържане на РУ Велинград,като на задържаното лице са разяснени
правата по чл. 72,ал.3 и ал.4 и чл. 73 от ЗМВР. Оформена е разписка за получаване на екземпляр
от заповедта от посоченото лице,но не е
посочено кога същото е освободено- На 19.11.2020 година е съставен Протокол за обиск на лицето Г.А.М. ***,с
ЕГН ********** и на тази дата същото е
подписало декларация по обр. Прил.№1 към
чл. 14,ал.2.Представено е писмо рег.№ 367000-9792 от 23.11.2020 година на РУ
Велинград ,с което се уведомява РП
Велинград,че на 21.11.2020 г. е
започнато досъдебно п-во № 367 ЗМ 575/2020 г. по описа на рУЭ Велинград ,за
това че за времето от 19.11.2020 г. до 17:15 ч. на 21.11.2020 г. в отдел 306“б“
на ТП ДГС „Алабак“,в землището на с.Св.Петка,без редовно писмено позволително
са отсечени дърва за огрев,около 18 куб. пространствени метра – престъпление по
чл. 235,ал.1 от НК,както и че досъдебното п-во е започнало със следното
действие по разследването – оглед на
местопроизшествие на 21.11.2020 г.
При поискване от РУ Велинград на
всички материали по преписката,във
връзка с издаване на процесната заповед,с писмо от 02.02.2021 година са
изпратени посочените по-горе Заповед за задържане на лице, Протокол за личен
обиск на лице и Декларация.
От показанията на свид. Чучков е
видно,че и той е задържан в РУ на МВР Велинград заедно с М.,но твърди че това е
станало на 23.11.2020 г.,за същите
дърва,но те са били законни,тъй
като той лично е пуснал двата курса.
Същият не може да установи по безспорен начин дали по време на задържането са
осъществявани някакви действия спрямо М. по време на престоя му в помещението за временно задържане на РУ
Велинград,респ. кой от тях точно кога е задържан в ру на МВР Велинград.
Съдът, като взе
предвид изложеното до тук и с оглед направените в жалбата оплаквания
, извърши цялостна проверка на законосъобразността на
обжалвания административен акт, счита че:
Оспорването,
като направено от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения
срок и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, е процесуално
допустимо.
Разгледана
по същество жалбата е основателна,тъй като: Упражняването
на правомощието по 72 от ЗМВР е в условията на оперативна
самостоятелност и при предоставена на полицейския орган възможност да прецени
при наличие на нормативно установените фактически предпоставки да наложи или не
принудителната административна мярка. Следователно извършваната от съда
проверка при оспорване на заповед, издадена на основание чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР, обхваща преценката дали административният орган е разполагал с оперативна
самостоятелност и спазил ли е изискванията за законосъобразност на
административния акт, очертани в нормата на чл. 146 от АПК.
- Обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган - полицейски орган по смисъла на чл. 57, ал.1 от ЗМВР, и в кръга на
предоставените му от закона правомощия. При постановяването на заповедта съдът
не констатира допуснати нарушения на административнопроизводствените правила.
Спазени са законово установените процесуални изисквания като на задържаното
лице са разяснени правата му на жалба и на адвокатска защита.
- Съгласно разпоредбата на чл. 74,
ал.2 от ЗМВР, задължителните реквизити на заповедта за задържане по чл. 72,
ал.1 от ЗМВР, са името, длъжността и местоработата на служителя, издал
заповедта; основанията за задържането; данни, индивидуализиращи задържаното
лице; датата и часът на задържането; ограничаването на правата на лицето по чл.
73 от ЗМВР и правата на задържаното лице. В случая съдът намира, че оспорената
заповед е постановена в нарушение на
нормативно регламентираните изисквания за съдържанието на акта, тъй като не
са посочени конкретни данни, обосноваващи прилагането на принудителната
административна мярка по чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР. Действително в заповедта е
посочено, че се издава във
вр. с ДП №ЗМ 575/19.11.2020 г. по описа
на РУ Велинград- за извършено престъпление по чл. 235 от НК,транспортиране на
незаконно отсечен дървен материал/дърва за огрев,но от по делото са събрани доказателства,че това
досъдебно производство е образувано на
21.11.2020 година т.е два дни след издаване на заповедта за задържане на
лицето,както и че предмет на това досъдебно п-во е осъществено деяние от
19.11.2020 година до 17:15 ч. на 21.11.2020 година ,за отсичане
на дърва за огрев без законно позволително. Така направеното формално
посочване на данни за извършено престъпление, не е достатъчно за да се счита
изпълнено изискването на чл. 74, ал.2, т.2 от ЗМВР за посочване на основанието
за задържането
– на първо място се сочи наличие на образувано досъдебно п-во,но то е
образувано с осъществен оглед на
местопроизшествие на 21.11.2020 г. т.е два дни след задържането и има предмет
осъществяване на едно от изп. деяния по чл. 235,ал.1 от НК – сече дървета без редовно писмено позволително,а в
обжалваната заповед е посочено,че задържаното лице транспортира незаконно отсечен дървен материал ,т.е
транспортирането на дървения материал не е предмет на разследване по
досъдебното п-во,посочено в атакуваната заповед. За обосноваване на правото на органа да упражни предоставеното му
правомощие в рамките на неговата дискреционна власт и за осигуряване възможност
на адресата на акта да защити правата си, следва в заповедта за задържане по
чл. 72, ал.1, т. 1 от ЗМВР да са описани конкретни фактически обстоятелства,
сочещи на обосновано предположение, че лицето, спрямо което се постановява
задържането, може да е извършило престъплението или да е съпричастно с него.
Съгласно Решение от 24.06.2014 г. по жалби № 50027/08 и № 50781/095 - П. и П.
срещу България на ЕСПЧ, не е достатъчно заповедта за задържане да съдържа само
позоваване на приложимите разпоредби, без посочване на специфични обстоятелства
или действия на задържаното лице, релевиращи съпричастност към престъпно
деяние. Изхождайки от изискването "подозрението да се базира на разумни
основания, като съществена част от защитата срещу произволен арест и
задържане", ЕСПЧ приема, че при липсата на конкретна фактическа обосновка
на необходимостта от задържането, задържането се явява несъвместимо с принципа
за защита на лицата от произвол.
-
освен посоченото до тук това следва да се отбележи, че лицето е било задържано от 13:00 часа на 19.11.2020 г. ,но в заповедта не е посочено кога е освободено от помещението за временно
задържане на РУ Велинград,т.е до кога е
продължило. Поради това настоящия състав не е в състояние да се произнесе дали
е спазено изискването на чл. 73,изр.
второ от ЗМВР - срокът на задържането да не бъде по-дълъг от 24 часа. По
делото са събрани данни,които сочат за
вероятност за неспазване на този срок – в писменото си становище инсп. Бойкинов
непрекъснато цитира дата 21.11.2020 г.,като дата на издаване на заповедта,а
освен това свид. Чучков също твърди за друг момент на задържане на
жалбоподателя.
По своята правна същност Заповед за задържане на лице № 367зз-261/19.11.2020. издадена на основание чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР,
представлява принудителна административна
мярка по смисъла на чл. 22 от ЗАНН. Като всяка ПАМ Задържането за срок от
24 часа по чл. 72 от ЗМВР налага неблагоприятни последици на адресата с цел
постигане на правно определен резултат. Мярката по чл. 72 от ЗМВР, в зависимост
от конкретния случай, би могла да има превантивен или преустановителен
характер. В случая от доказателствата по делото по никакъв начин не може да се
установи каква е била конкретната цел за издаването на оспорената заповед и
постановеното с нея задържане. От установената по делото фактическа обстановка,
хронологията и обстоятелства по задържането, може да се направи извод, че
упражненото от полицейския орган правомощие сочи на използване на нормативно
регламентираната възможност за налагане на административна принуда за цел,
различна от законово установената. Целта на чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР е
задържането като превантивна мярка да предотврати възможността лицето, което
има вероятност да е извършило престъпление, да се укрие и спрямо него да не
може да бъде приведено в действие наказателно преследване. Посочената норма
дава възможност на органите на МВР да реализират законовите си правомощия по
разкриването и предотвратяването на престъпления чрез задържане на заподозряното
лице за 24 часа, когато резултатът не може да бъде постигнат без прилагането на
тази принудителна мярка. В този смисъл е и практиката на ВАС, обективирана в
Решение № 59 от 05.01.2017 г. по адм. № 13359/2015 г., решение № 60 от
05.01.2017 г. по адм.д. № 13251/2015 г., решение № 4712 от 18.04.2017 г. по
адм. д. № 1155/2016 г.; решение № 1487 от 06.02.2017 г. по адм. д. № 2271/2016
г. и др. В случая са налице данни,че деня на задържане е
включен в периода на осъществяване на деянието,за което е образувано досъдебно
п-во,вкл. и че транспортирането на незаконно добит дървен материал не е предмет
на това п-во,като освен това не са налице и
данни жалбоподателят
М. да е
възпрепятствал действията на полицейските органи, които да налагат ограничаване
на личната му свобода за извършване на неотложни процесуално-следствени действия.Противоположен извод би бил нелогичен,като се има
предвид,че първото процесуално-следствено действие – оглед на
местопроизшествие,е извършено два дни след задържане на лицето / М. е задържан
на 19.11.2020 година,а огледа е осъществена на 21.11.20202 г./ Това означава, че в конкретния случай неоправдано и
в нарушение на материалноправните предпоставки на чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР е
приложена процесната ПАМ. Административният орган е нарушил принципа на
съразмерност по чл. 6, ал. 2 от АПК, тъй като е засегнал права и законни
интереси на граждани в по-голяма степен от най-необходимото от гледна точка на
целта, за която се издава акта. В случая издаването на заповедта превишава целта
на закона поради обстоятелството, че наказателната отговорност и нейното
реализиране не е обусловено от необходимостта лицето да бъде задържано. Следва
да се има в предвид, че става въпрос за ПАМ, а не за
наказание. Следователно, процесната ПАМ е наложена в нарушение на закона и при
несъответствие с целта му, без да е доказана необходимостта от задържането на жалбоподателя,поради
което следва да бъде
отменена.
Жалбоподателят претендира
разноски, които в настоящият случай са 10 лв. държавна такса.Не са представени доказателства за заплатен адв.
хонорар.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА Заповед за
задържане на лице № 367ЗЗ-261/19.11.2020 г., издадена от полицейски орган – Инспектор АНГЕЛ ИВАНОВ БОЙКИНОВ - ОР при РУ Велинград към ОДМВР
Пазарджик,с
която на основание чл. 72,ал.1,т.1 от ЗМВР, е задържано за срок от 24 часа лицето Г.А.М. ***,с ЕГН **********.
ОСЪЖДА инспектор АНГЕЛ ИВАНОВ БОЙКИНОВ - ОР при РУ Велинград към ОДМВР
Пазарджик, да заплати от бюджета на РУ Велинград при ОДМВР Пазарджик, на Г.А.М. ***,с ЕГН
**********,сторените по делото разноски в размер на 10/ десет / лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Пазарджик, в 14- дневен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: