Р Е Ш Е Н И Е
№ 233
гр.Нови пазар, 15.07.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Нови пазар в публичното си заседание на десети
юли две хиляди и деветнадесета година, в следният състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛИНА
НИКОЛОВА
СЕКРЕТАР: Диана Славова
като разгледа докладваното от съдия Николова, гр.д. № 583
по описа на НПРС за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявена е искова молба от „Профи
Кредит България“ ЕООД с ЕИК *********, гр. София, съдържаща искове спрямо
ответника Б.З.Б. с правно основание по чл.415, ал.1 от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД за
установяване съществуването на вземането по издадена заповед по по ч.гр.д. № 133/19г.
на НПРС срещу ответника за сумата от 3000,00лв. - главница; 1451,04лв. договорно
възнаграждение и 3601,44лв. възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги по договор за потребителски кредит № ***, както и законна лихва върху
главницата от подаване на заявлението до изплащане на сумата.
Ищецът сочи
в исковата молба, че на ***г. е бил сключен договор за потребителски кредит № ***/***между него и ответника, като е предоставен кредит в размер на 3000лв. за
срок от 24 месеца и размер на месечната вноска от 185,46лв. с ГПР -49,89 % и
ГЛП 41,17%.
Ищецът сочи,
че ответникът е закупил пакет от допълнителни услуги на стойност 3601,44лв. и с
размер на вноската по него 150,06лв.
Общия размер
на двете задължения е в размер на 8052,48лв., а месечната вноска е по 335,52лв.
Ищецът сочи,
че е превел на ответника сумата на 22.02.2018 г. по посочената от него банкова
сметка.
***, че
длъжникът не е изпълнявал задълженията си по договора и не е направил нито една
пълна погасителна вноска.
Поради неизпълнение от
страна на ответника на задълженията по договора ищецът моли съда да бъде
признато спрямо ответника, че вземането му по иска за 3000,00лв. - главница; 1451,04лв.
договорно възнаграждение и 3601,44лв. възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги по договор за потребителски кредит № ***, както и законна
лихва върху главницата от подаване на заявлението до изплащане на сумата.
Моли да му бъдат присъдени направените по делото
разноски.
Ответникът не изразява становище по иска и не е
представил писмен отговор по него.
Въз основа
на събраните по делото доказателства
съдът прие за безспорно установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е представено
копие от договор № ***/***г. за потребителски кредит „Профи кредит Стандарт“ между
ищеца и ответника, по силата на който ищецът е предоставил на ответника сумата
от 3000лв., кредит. Съгласно договора срокът за погасяването му е 24 месеца;
при размер на вноските от 185,46лв., при ГПР – 49,89%; ГЛП – 41,17%. Със същия
договор е закупен и пакет от допълнителни услуги на стойност 3601,44лв., и
размер на 150,06лв. месечна вноска.
Съгласно договора общото
задължение на кредитополучателя по кредита и по пакета от допълнителни услуги е
8 052,48лв., общ размер на вноската от 335,52лв. и посочена дата на
погасяване – 25 –ти ден от месеца.
По делото е приложен
подписан от ответника стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителските кредити.
По делото е приложено
споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, съгласно което
Неразделна част от съдържанието на договора са ОУ, с които ответникът,
подписвайки договора, е декларирал, че е запознат и приема.
По делото е приложен погасителен план към договора за потребителски
кредит (ДПК), подписан от ответника.
Приложено е копие от документ, удостоверяващ извършена от ищеца
транзакция в полза на ответника за превод на парична сума от 3000лв. по
посочена в документа банкова сметка, *** № ***, платени на 22.02.2018 г.
Приложено е и извлечение от сметката на длъжника по ДПК № ***.
По делото, към исковата молба е приложено уведомително писмо до
ответника, с което ищецът го уведомява, че считано от 29.05.2018 г. сключеният
ДПК е прекратен и непогасената част от задължението по него е в размер на
8052,48лв., лихви за забава 19,20лв. и такси по тарифа 530лв.
Така установената фактическа обстановка,
доведе до следните изводи:
Ищецът
представлява
финансова институции по смисъла на чл.3, ал.1, т. 3 от ЗКИ, т.к отпуска заеми със
средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства /както е в конкретния случай/, съгласно посоченото в ТР. Това определя
„Профи Кредит България“ ЕООД като кредитор, предоставящ
потребителски кредит чл. 9 ал. 4, вр. ал.1 от ЗПК.
В настоящето дело, досежно претендираните въз
основа на договора за потребителски кредит, сключен между страните по него,
вземания са приложими разпоредбите на ЗПК, съгласно който договорът за
потребителски кредит следва да отговаря на разпоредбите на чл.10 ал.1 ЗПК – де
се сключи в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и
разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по
вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за
всяка от страните по договора. Съгласно чл.11 ал.2 ЗПК общите условия са
неразделна част от договора за потребителски кредит и всяка страница се
подписва от страните по договора.
За
уважаване на предявените искове, е необходимо да се установи – наличието на
валидно правоотношение между страните (валиден договор), задължение произтичащо
от същото, за ответника да върне заетата сума и в какъв размер; предоставянето
на заетата сума.
Съдът намира,
че от формална страна изискванията на чл. 10 -11 от ЗПК са спазени. В договора
са посочени и допълнителните услуги, които се договарят между страните и
условията за тяхното ползване. Договореният лихвен процент на разходите също не
нарушава разпоредбите на чл. 19, ал.4 от ЗПК, съгласно която годишният
процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България. Съгласно действащото
към датата на сключване на договора Постановление
№ 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по
просрочени парични задължения, годишния размер на законната лихва за просрочени
парични задължения е в размер на основния лихвен процент на Българската народна
банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10
процентни пункта. Към датата на сключване на договора ОЛП на БНБ е бил 0.
Следователно годишния размер на законната лихва за просрочени задължения, в
левове, към датата на договора е била 10, а неговият петкратен размер е 50%.
Видно от съдържанието на договора договорения годишен процент на разходите е
49,89, което не надвишава максимално допустимия размер на същия, съгл. чл. 19,
ал.4 от ЗПК и с това е спазен ЗПК.
Съдът намира,
че уговорката от раздел VI на договора относно закупен пакет за допълнителни
услуги е нищожна поради накърняване добрите нрави – чл. 26, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД и поради заобикаляне на разпоредбите на закона за потребителския кредит,
втората – чл. 21, ал. 1 от ЗПК. Добрите нрави, са общоприети правила, на които
е придадено правно значение, при действителността на сделките. При възмездните
сделки, то най-често се свързва с принципите на справедливост и производният му
за еквивалентност на престациите. Уговорения лихвен процент по процесния
договор, само поради размера си, е в противоречие и с двата, налагайки
заплащане на възнаграждение за ползване на чужди средства достигащо половината
от ползваната сума - 49,89%. Независимо от гарантираната от закона свобода на
договарянето, то следва да се съобразят и другите принципи на облигационното
право, като не се допуска неоснователно обогатяване на една от страните в
договарянето, до какъвто резултат би се стигнало при заплащане на уговорената
договорна лихва (чл. 9 ЗЗД). Посоченото се отнася и за уговорения ГПР. Това, че
конкретния размер е номинално по - нисък с няколко десети процентни пункта, от
посочения в чл. 19, ал. 4 от ЗПК, не означава, че не са накърнени добрите
нрави. Отделно от това, не е ясно конкретния размер на ГПР, включва ли
дължимото възнаграждение, по пакета за допълнителни услуги, което ако се
прибави към него, съобразно чл. 19, ал. 1 ЗПК, той ще надхвърли посочения
размер, което обаче е друго, незаявено основание за нищожност. В този смисъл
тези клаузи са в нарушение на чл. 143, т.5 от Закона за защита на потребителите
и представляват неравноправна клауза в договора за потребителски кредит.
Съдът намира,
че уговорения в договора и закупен от ответника допълнителен пакет от допълнителни услуги по
договор за потребителски кредит е в нарушение на разпоредбите на ЗПК. В чл. 10а
от ЗПК са регламентирани възможностите на кредитора да събира такси и
комисионни за допълнителни услуги, свързани с потребителски кредит. Съгласно
чл. 10а, ал.2 от ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Посочените
в приложения към договора допълнителен пакет от услуги (л. 20 от делото)включва,
пет последователно изброени дейности, които представляват неизменна част както
на самия договор, така и съответни на кредитодателя задължения, свързани с
извършваните от него дейности по кредитиране – приоритетно разглеждане и
изплащане на потребителския кредит; възможност за отлагане на определен брой
погасителни вноски и пр. Разглеждането и отпускането на договорената по
договора сума е задължение на кредитора, а срокът за неговото разглеждане не
може да бъде поставян в условие, за което кредитоискателят и настоящ ответник
да плаща. Уговорените други условия по договора за кредит, които и в настоящия
случай са достатъчно обременяващи за получателите, като ГПР и ГЛП, са високи
именно и поради различните условия на договарянето, като освен тези утежняващи
условия, не може кредитополучателят да бъде заставян да плаща и други за същите
дейности.
За посочените в
допълнителния пакет услуги не е посочена отделна цена за всяка от тях, а
посоченото в договора като цена на този пакет, от 3601,44лв. не позволява тя да
бъде определена за всяка от услугите. Известна е практиката за договаряне на
такива допълнителни услуги, които за различните договори са в различен размер
(напр. в решение по в.гр. дело N` 197 по описа за 2019 год.на ОС Враца е посочено, че размерът на кредита
2500 лв., а стойността на пакета за допълнителни услуги е 1090.08 лв.; по
в.гр.д. № 32 по описа за 2019 на ОС Р.е
посочено, че размерът
на кредита е 2500 лв., а стойността на пакета за
допълнителни услуги е на 1875, 12 лв.; в решение по гр.дело №2174 по описа за 2018 г.на РС С.е посочено,
че сумата на кредита е 3 850.00 лв., а възнаграждението за закупен Пакет от
допълнителни услуги е 2867.44лв. и мн. Др.), което показва, че за тези услуги
липсва единен критерий, а те се определят единствено и само по преценка на
кредитора – ищец. Тези услуги и тяхната цена нямат характер на дължими такси за
конкретно предоставени допълнителни услуги от кредитора, различни от
произтичащите от договора за потребителски кредит дейности и водят до
неоснователно обогатяване на кредитора, за сметка на кредитополучателя. Съдът намира, че клаузите относно
предоставянето и съответно закупуването на пакет от допълнителни услуги
заобикаля изискванията на чл 10аот ЗПК, поради което и на основание чл. 21, ал.1 от с.з е нищожна.
Поради това, че
за разпоредбите на потребителския кредит, съгл. чл. 24 от ЗПК се прилагат
разпоредбите на чл. 143-148 от ЗЗП, то посочената клауза се явява на основание чл.
143, т.19 от ЗЗП и неравноправна клауза.
Въз
основа на горното, съдът приема, че сключеният между страните по делото договор
съдържа неравноправни клаузи, които са нищожни по смисъла на чл. 26, ал. 1,
предл. 3-то от ЗЗД поради нарушаване на добрите нрави и поради заобикаляне на
закона съгл. чл. 21, ал. 1 от ЗПК вр. чл. 10а от ЗПК и са неравноправни по
смисъла на чл. 143 от ЗЗП, относно договорените в него при ГПР – 49,89%; ГЛП –
41,17% и закупен и пакет от допълнителни услуги на стойност 3601,44лв.
От това следва, че единствено уговорката в договора
за потребителски кредит за предоставения кредит от 3000лв. е действителна в
отношенията между страните.
Относно
дължимостта на претендираните вземания, съдът установи следното:
Съгласно чл.12.3 от ОУ на договора, кредиторът може да
обяви кредитът за предсрочно изискуем при наличие на някое от условията
посочени към него – когато клиентът или солидарният длъжник просрочи две или
повече последователни месечни вноски в пълен размер; когато КЛ/СД са
предоставили неверни сведения в която и да е от декларациите и/или в
предоставената информация, във връзка с която е отпуснат кредитът и третото
обстоятелство е при смърт на длъжника или поставяне под пълно или ограничено
запрещение на КЛ и липса на изпълнение от наследниците, настойниците или
попечителите.
По делото е приложено уведомително писмо от 30.05.2018г.
до ответника за обявяването на предсрочната изискуемост на договора, в което е
посочено, че считано от 29.05.2018 г., сключеният договор е прекратен, а
задължението по него е предсрочно изискуемо. Посочено е в писмото, че
оставащата част от задължението е в размер на 8 052,48лв., както и лихви
за забава от 19,20лв. и такси по тарифа
в размер на 530лв. По делото
липсват доказателства ответника да е уведомен за това от ищеца преди подаване
на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение. Липсват данни
представеното уведомително писмо да е достигнало до ответника.
Съгласно дадените в т.18 от Тълкувателно решение
№4/18.06.2014г. тълк.дело №4/2013г. на ОСГТК на ВКС указания и практиката на
ВКС, намерила израз в множество решения (Решение №123 от 9.11.2015г. на ВКС по
т.д. №2561/2014г., II т.о., Решение №169 от 17.01.2017г. на ВКС по т.д.
№1272/2015г., II т. о. и др.), които намират приложение и по отношение на
договорите за потребителски кредит, какъвто е процесният, когато искът по
чл.422 ГПК е за вземане, произтичащо от банков кредит, съдържащ уговорки, че
целият кредит става предсрочно изискуем
при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, и
кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става
изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да
направи кредита предсрочно изискуем и е
обявила на длъжника предсрочната изискуемост.
Правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил
длъжника за обявяването на предсрочната
изискуемост на кредита. Заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, с оглед характера на заповедното производство - едностранно до
произнасянето на съда, не притежава правната характеристика на уведомление до
длъжника за предсрочната изискуемост на
кредита. Доколкото заповедта за изпълнение не изхожда от кредитора, тя също
няма характер на уведомление до длъжника, че кредитът е станал предсрочно изискуем. Що се касае до исковата
молба по чл.422 ГПК, то тя безспорно има характер на уведомление, отправено от
кредитора до длъжника, че счита кредита за предсрочно
изискуем, поради което с връчване на препис от същата на ответната по
спора страна, предсрочната изискуемост е
обявена на кредитополучателя. Това уведомяване обаче, както е прието и в
постановеното по реда на чл.290 ГПК решение по т.д. №362/2015г. II т. о., не
може да бъде взето предвид като факт, настъпил след предявяване на иска по
смисъла на чл.235 ал.3 ГПК, нито да обуслови основателност на предявения
положителен установителен иск по чл.422 ГПК, независимо от наличието на
останалите обстоятелства, тъй като не
може с обратна сила да промени момента на изискуемост на задължението, а
представлява единствено едно ново основание за предявяване на осъдителен иск
или на ново заявление за издаване на заповед за изпълнение. Поради това и
предвид обусловеността на предмета на установителния иск по чл.422 ГПК от
основанието и размера на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение,
то при позоваване от страна на заявителя на предсрочна
изискуемост на кредита, тази предсрочна изискуемост трябва да е
настъпила преди образуване на заповедното производство. Ако фактите, относими
към настъпване и обявяване на предсрочната
изискуемост, не са осъществени преди подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение, вземането в заявения му размер не е изискуемо, нито е
възникнало на предявеното от заявителя основание. В този смисъл са и Решение №
169 от 17.01.2017 г. на ВКС по т. д. № 1272/2015 г., II т. о., ТК, Решение № 77
от 10.05.2016 г. на ВКС по т. д. № 3247/2014 г., II т. о., ТК, Решение № 161 от
8.02.2016 г. на ВКС по т. д. № 1153/2014 г., II т. о., ТК и др. Предвид
изложеното и с оглед липсата на доказателства изявлението на кредитора – ищеца
за обявяване на кредита за предсрочно изискуем
да е достигнало до длъжника преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, то съдът намира, че същото не е породило целеното правно
действие. Поради това счита, че предявения от ищеца иск за установяване
съществуването на вземането на кредитора за сумата от 3000лв. за неоснователен
на предявеното в исковата молба основание и като такъв следва да бъде
отхвърлен.
Неоснователни са и исковете за останалите вземания, за
които също се установи по делото, че вземанията за тях не са били своевременно
предявени на ответника. Това са исковете за вземанията, за които бе установено,
че договорените клаузи са нищожни, а именно за договорно възнаграждение в
размер на 1451,04лв. и за възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги в размер на 3601,44лв.
Водим от горните мотиви, съдът намира, че исковете по
чл.415, ал.1 от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД за установяване съществуването на вземането
по издадена заповед по ч.гр.д. № 133/19г. на НПРС срещу ответника за сумата от 3000,00лв.
- главница; 1451,04лв. договорно възнаграждение и 3601,44лв. възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни услуги по договор за потребителски кредит № ***,
както и законна лихва върху главницата от подаване на заявлението до изплащане
на сумата, следва да се отхвърлят като неоснователни и недоказани изцяло.
Относно
отхвърлените и непредявените вземания на ищеца, за които е издадена заповед за
изпълнение.
Относно
отхвърлените искове.
Поради отхвърляне на предявените по настоящето дело искове, съгласно чл. 416 от ГПК, Заповед № 76/25.01.2019 г. по ч.гр.д. № 133/19г. на НПРС влиза в сила след датата на влизане в сила на решението по настоящето дело. Съгласно задължителните указания на т. 13 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, издадената заповед за изпълнение и изпълнителният лист не подлежат на обезсилване, поради отхвърляне на исковете, предявени по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК. От това следва, че по заповедното производство не следва да се издава изпълнителен лист за отхвърлените искове.
Относно
непредявените (оттеглени) искове за вземания по заповедта за изпълнение.
Ищецът не е предявил иск за вземането
по заявлението си за сумата от 30лв., представляваща такси по Тарифа за
извънсъдебно събиране за периода от 23.01.2019 г. до 29.05.2018 г. и за
19,20лв., мораторна лихва за периода от 26.03.2018 г.до 29.05.2018 г., за които
е издадена Заповед № 76/25.01.2019 г. по ч.гр.д. № 133/19г. на НПРС.
Относно тези вземания, следва да се
приложи посоченото от закона в чл. 415, ал.5 от ГПК като издадената заповед се
обезсили частично след ВЗС на решението по делото.
Относно
разноските по чл. 81 от ГПК:
Относно
разноските в исковото производство.
С оглед изхода на процеса, на основание чл.
78, ал.1 от ГПК поради отхвърлянето на исковете изцяло не следва да се
присъждат в полза на ищеца направените от него разноски. За предявените искове
ищецът е направил действителни разноски от 166,07лв. за държавна такса и претендира
възнаграждение за юрисконсулт в размер на
150лв. Общо претендира разноски в размер на 316,07лв.
Ответникът не е направил разноски и не
претендира такива по делото.
Относно
разноските в заповедното производство.
Съгласно задължителната съдебна практика -
т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да
се отхвърли претенцията на ищеца за присъждане на разноските по заповедното
производство, които са в общ размер на 262,03лв. (162,03лв за ДТ и 100лв.
възнаграждение за юрисконсулт).
На основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
иска чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 във вр. с чл.
240 от ЗЗД, предявен от „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „България“ 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано от С.Н.Н.и И.Х.Г., против Б.З.Б. с ЕГН ********** ***, за установяване съществуването
на вземане в размер на 3000,00лв. (три хиляди лева) главница – неплатени
задължения по договор за потребителски кредит № ***/***г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на задължението, за
което вземане е издадена Заповед № 76/25.01.2019 г. по ч.гр.д. № 133/19г. на
НПРС.
ОТХВЪРЛЯ
иска чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 във вр. с чл.
240 от ЗЗД, предявен от „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „България“ 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано от С.Н.Н.и И.Х.Г., против Б.З.Б. с ЕГН ********** ***, за установяване съществуването
на вземане в размер на 1451,04лв. (хиляда четиристотин петдесет и един лева и
четири стотинки) договорно възнаграждение по договор за потребителски кредит № ***/***г., ведно със законната лихва върху главницата от датата
на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на
задължението, за което вземане е издадена Заповед № 76/25.01.2019 г. по ч.гр.д.
№ 133/19г. на НПРС.
ОТХВЪРЛЯ
иска чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 във вр. с чл.
240 от ЗЗД, предявен от „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „България“ 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано от С.Н.Н.и И.Х.Г., против Б.З.Б. с ЕГН ********** ***, за установяване съществуването
на вземане в размер на 3601,44лв. (три
хиляди шестстотин и един лева четиридесет и четири стотинки), възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни услуги по договор за потребителски кредит № ***/***г., ведно със законната лихва върху главницата от датата
на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на
задължението, за което вземане е издадена Заповед № 76/25.01.2019 г. по ч.гр.д.
№ 133/19г. на НПРС.
ОТХВЪРЛЯ
искането по чл.
78, ал.1 от ГПК на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „България“ 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано от С.Н.Н.и И.Х.Г., за заплащане
Б.З.Б. с ЕГН ********** ***, на направените по делото разноски в размер на 316,07лв. (триста и шестнадесет лева и седем
стотинки).
ОТХВЪРЛЯ искането по чл. 78, ал.1 от ГПК, вр. т.12 от ТР №
4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, на „Профи Кредит България“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„България“ 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано
от С.Н.Н.и И.Х.Г., за заплащане от
Б.З.Б. с ЕГН ********** ***, на направените
по заповедното производство разноски
в размер на 262,03лв (двеста шестдесет и
два лева и три стотинки) по Заповед № 76/25.01.2019 г. по ч.гр.д. № 133/19г. на
НПРС.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Ш. в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
На основание чл. 7,
ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.
Препис от
решението, след влизането му в сила, да се приложи и докладва по ч.гр.д. №
133/19г. на НПРС,
относно: 1/ отхвърлените искове, за които
Заповед № 76/25.01.2019 г. влиза в сила след датата на влизане в сила на решението по настоящето
дело и съгл. т. 13 от
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г.,
ОСГТК, за тях издадената заповед за изпълнение не подлежи на обезсилване и не се издава изпълнителен лист и
2/ за частично обезсилване на Заповед № 76/25.01.2019 г. относно вземанията за сумата
от 30лв., представляваща такси по Тарифа за извънсъдебно събиране за периода от
23.01.2019 г. до 29.05.2018 г. и за 19,20лв., мораторна лихва за периода от
26.03.2018 г.до 29.05.2018 г.
Районен
съдия: ……………………………
Галина
Николова