РЕШЕНИЕ
№ 1
гр. Царево, 03.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Минчо Т. Танев
при участието на секретаря Петранка Ян. Бъкларова
като разгледа докладваното от Минчо Т. Танев Гражданско дело №
20222180100139 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от
адв. Д. В. М., Адвокатска колегия ***, с адрес на кантора и съдебен адресат:
гр.***** в качеството на пълномощник на П. К. П., ЕГН: **********, с адрес:
гр. *******, съдебен адресат по делото: гр. ********, против: ******, ЕИК:
******, със седалище и адрес на управление: гр. ******, представлявано от Н.
П. П., с която се иска от съда, да постанови решение, с което да обяви за
нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1
от ЗЗП, както и поради нарушение на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, вр. с чл. 21, ал. 1 от
ЗПК, клаузата предвидена в чл. 6, ал. 2 от договор за паричен заем кредирект
№ *****, сключен на ***** г. между ищеца и ответника, предвиждаща
заплащането на неустойка в размер на *****лева. Да заплати на ищеца
направените по делото разноски.
С исковата молба са представени писмени доказателства.
Съдът е приел исковата молба и е постановил да се изпрати препис от
исковата молба и доказателствата на ответника.
Ответника е получил съобщението и е депозирал писмен отговор в
срок. В отговора на исковата молба, ответника счита предявения иск за
1
допустим, но неоснователен. Ангажира писмени доказателства.
В исковата молба се твърди че ищеца е страна по договор за паричен
заем кредирект № ****, сключен на **** г. с ответника. Сочи се, че съгласно
чл. 3 от Договора ищеца следва да върне сумата по кредита която е в размер
от **** лева, при сума на получаване ****лева, при ГПР 48.3 %, годишен
лихвен процент 40.05%, при срок на кредита от 18 вноски. Твърди се, че
съгласно чл. 6, ал. 2 от Договора, ищеца дължи неустойка в размер на *****
лева, разсрочена на 18 вноски, като по този начин общото задължение по
договора за паричен заем става в размер общо на ***лева. Според исковата
молба, тази клауза от Договора, накърнява добрите нрави по смисъла на чл.
26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, поради което е нищожна.
Ответникът в отговора на исковата молба твърди, че иска е допустим,
но неоснователен. Според ответника, оспорената клауза не е нищожна поради
противоречие с добрите нрави, тъй като във всеки случай на предоставяне на
потребителски кредит, финансовата институция следва да държи сметка за
носения риск, във връзка с отпускането на кредита, като рисковият профил на
клиента, се оценява преди момента на сключване на договора за заем, като
към него момент се преценява и носения от финансовата институция
финансов риск. Сочи се, че нивото на риска, зависи от редица фактори от
обективен характер, като част от тях са изначално известни на кредитора
(напр. факторите, свързани с платежоспособността на потребителя), а друга
част зависят от точното изпълнение на договора от страна на потребителя.
Според ответника, обезпечението на задължението е съществен елемент при
преценката на носения от кредитора риск с оглед обстоятелството, че то му
предоставя възможност да реализира правата си срещу трето лице или банка-
гарант в случаите на неизпълнение на договора от страна на потребителя,
поради което при вземане на решение за сключване на договор за заем, като е
оценил кредитоспособността на клиента, кредиторът е приел да поеме
финансовия риск и да сключи договор за заем с клиента при условие, че
същият представи надлежно обезпечение - поръчител или банкова гаранция,
като неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение от страна
на потребителя, води до непропорционално увеличение на поетия от
заемодателя финансов риск от невъзможност за събиране на необезпеченото
вземане в случай на неизпълнение на договора от страна на потребителя
(каквото е налице и в конкретния случай). Според ответника, именно поради
2
тази причина, за недопускане на неравновесие между правата и задълженията
на заемодателя и потребителя, страните са съгласили, че в случай на
неизпълнение на същественото задължение за предоставяне на обезпечение,
вредите от неизпълнението ще бъдат ликвидирани чрез единствения
възможен и нормативно допустим способ за това-чрез включване на клауза с
неустойка в посочения размер. Според отговора на исковата молба,
предоставянето на обезпечение в една от двете форми зависи изцяло от волята
и действията на потребителя. Твърди се, че ищецът изначално е бил наясно,
че не може да предостави исканото от кредитора обезпечение и същият
очевидно е договарял недобросъвестно, с намерение да лиши кредитора от
обезпечение по кредита. Според ответника, в настоящия случай при
сключване на процесния кредит, ищецът не е представил каквото и да било
обезпечение, което да гарантира дори и в минимална степен интереса на
кредитора от връщането на сумата по договора за заем. Твърди се, че
оспорената клауза не е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 от
ЗПК, тъй като не се създава задължение за потребителя, при неизпълнение на
неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или
неустойка. Ответника твърди, че не е налице заобикаляне на разпоредбата на
чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като заобикаляне на закона не може да бъде
осъществено, чрез невалидно съглашение. Според ответника, размерът на
неустойката не следва да се включва в ГПР, тъй като неустойка се явява
обезщетение за неизпълнение на акцесорно задължение, което обезщетение
не попада в общите разходи и не може да се взема предвид при изчисляване
на ГПР. Твърди се, че в договора са посочени всички допускания, взети
предвид от кредитора при определяне на годишния процент на разходите,
съгласно чл. 19, ал. 2 от ЗПК и в конкретния случай, ГПР, който е в размер на
48.3 % е изчислен по формула, съгласно Приложение № 1. Според ответника,
не е налице заблуждаваща търговска практика, при посочването на ГПР в
договора за кредит, тъй като ГПР е изчислен въз основа на компонентите
заложени в Приложение № 1 на ЗПК, като неговата стойност е ясно посочена
в договора. Твърди се, че в настоящия случай, в договора за кредит ясно са
посочени параметрите на главницата, възнаградителната лихва, както и
размерът на дължимата неустойка, в случай че потребителя не предостави
исканото обезпечение.
В съдебно заседание, страните не се представляват. Взимат писмени
3
становища по делото.
След цялостна, поотделна и съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, съдът намери за установено от фактическа страна следното:
Няма спор по делото и се установява от приложения като
доказателство Договор за заем кредирект № ***, сключен на ***г. с
ответника, че ищеца е бил във валидно, облигационно отношение с ответника
по силата на договора.
Няма спор, че съгласно, съгласно чл. 3 от Договора ищеца, следва да
върне сумата по кредита която е в размер от *** лева, при сума на получаване
***лева, при ГПР 48.3 %, годишен лихвен процент 40.05%, при срок на
кредита от 18 вноски.
Няма спор, че съгласно клаузата на чл. 6, ал. 2 от Договора, ищеца
дължи неустойка в размер на *** лева, разсрочена на 18 вноски.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Предявени са искове с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл.
143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, вр. с чл. 21, ал. 1 от
ЗПК, за признаване за установено в отношенията между страните, че клаузата
предвидена в чл. 6, ал. 2 от договор за паричен заем кредирект № ***,
сключен на ***г. между ищеца и ответника, предвиждаща заплащането на
неустойка в размер на***лева е нищожна, поради противоречие със закона.
По допустимостта на исковете:
Предявените искови претенции са допустими. Съгласно правната
доктрина, нищожността на един договор, може да се установи с иск пред съда
при наличието на правен интерес. Ищец в такова производство може да бъде
както лице, което е страна по договора, така и трето лице, чиито права и
признати от закона интереси се засягат с действието на сделката. За да
възникне право на иск в полза на определено лице, е нужно да е възникнал
между правоспособни лица граждански спор, подведомствен на съда. В
случая е налице гражданско правен спор, който е безспорно е подведомствен
на съда. Следва да се посочи, че условията, при които правото на иск,
възниква в полза на определено лице са: правен интерес от защита,
процесуална легитимация, процесуална правоспособност, подведомственост
на делото на съдилищата /положителни процесуални предпоставки/. Пречка
4
за съществуване правото на иск е силата на пресъдено нещо /отрицателна
процесуална предпоставка/. С оглед горното, следва да са налице
кумулативно положителните процесуални предпоставки и да отсъства
отрицателната такава. Искът за установяване нищожност на част от договор е
установителен по своя характер и предпоставка за неговата допустимост- като
беше посочено по- горе- е наличието на правен интерес. В случая, според съда
такъв правен интерес е налице, като същия произтича от качеството на ищеца,
който е страна по договора и при въведени съмнения за действителността на
част от договора, правното му положение е смутено. При това положение се
налага извода, че при всяко положение, когато ищецът има интерес да внесе
яснота в отношенията си с дадено лице, като установи с влязло в сила
решение, че между тях съществува, респ. не съществува определена правна
връзка, предявеният установителен иск е допустим и подлежи на разглеждане
по същество. В настоящия случай са налице всички положителни
предпоставки и отсъства отрицателната такава, поради което настоящия съд
приема, че предявените искове са процесуално допустими и като такива
следва да бъдат разгледани по същество.
Съдът намира следното от правна страна, по отношение на заявената
главна искова претенция:
В правната доктрина и константната съдебна практика, безспорно се
приема, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл.
3 от ЗЗД е налице, когато се нарушава правен принцип- било той изрично
формулиран- или пък проведен чрез създаването на конкретни други
разпоредби /Решение № */ **г. по т.д. № ***/ **г. Решение № **/ **г. по гр.д.
№ **/ **г. Определение № **по т.д. № **/ **г. и мн. др./. Според
Тълкувателно решение № */ ***г. по т.д. № */ ***г. на ОСТК на ВКС,
добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение,
защото правната последица, от тяхното нарушаване е приравнена с тази на
противоречието на договора със закона. Добрите нрави не са писани,
систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи
принципи или произтичат от тях. Един от тези принципи е принципът на
справедливостта, който в гражданските и търговските правоотношения
изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона интерес.
Преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави се прави
5
към момента на сключване на договора. Противоречие с добрите нрави е
налице, когато сделката противоречи на общо установените нравствено
етични правила на морала, когато се нарушава правен принцип, който макар и
да не е изрично формулиран законодателно, спазването му е проведено чрез
създаване на други разпоредби, част от действащото право. Понятието
предполага еквивалентност на престациите и при явно несъответствие се
прави извод за нарушение, водещо до нищожност на сделката. Свободата на
договарянето, разписана в нормата на чл. 9 от ЗЗД, се рамкира от
приложимите към правоотношението законови разпоредби и от добрите
нрави. За противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с които
неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота,
използва се недостиг на материални средства на един субект за
облагодетелстване на друг и пр.
В настоящия случай, в чл. 6, ал. 2 от Договора, ищеца дължи
неустойка в размер на***лева, разсрочена на 18 вноски, която неустойка е
предвидена, при непредоставяне на обезпечение. Според съда, клаузата за
дължимостта на неустойката е нищожна, поради противоречие с добрите
нрави. Критериите, дали е налице нищожност на неустойка, поради
противоречие с добрите нрави, се съдържат в ТР № *от ***г. по т. д. № */ **г.
на ОСТК на ВКС, а именно, когато неустойката е уговорена извън присъщите
й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Съгласно дадените
разяснения в мотивите на ТР, за спазването на добрите нрави по иск за
дължимост на неустойка, съдът следи и служебно. Преценката за нищожност
се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти
и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като
естество и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на
поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вид на
уговорената неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена,
съотношението между нейния размер и очакваните за кредитора вреди от
неизпълнението /Решение № ***/ ***г. на ВКС по т.д. № ***/ ***г./. Освен
обезпечителна и обезщетителна, по волята на страните, неустойката може да
изпълнява и наказателна функция. В случая, страните са уговорили клауза за
задължаване на заемополучателя, да осигури обезпечение на кредитора в
тридневен срок от сключване на договора- поръчителство на ФЛ или банкова
гаранция, като при неизпълнение са предвидили неустойка. Размерът на
6
неустойката, представлява 201,845 % от този на заетата сума /(******/.
При това положение, на първо място при преценка за нищожността на
оспорената клауза, следва да се изхожда от размер на неустойката, който е
определен в договора. Според съда, клаузата за дължимостта на неустойката е
нищожна, поради противоречие с добрите нрави, тъй като в случая,
неустойката е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции- в размер над 200 % от заетата сума.
На следващо място, срокът за предоставянето на обезпечение
определен от ответника- с което обезпечение е обвързана оспорената клауза-
е твърде кратък. При това положение, за потребителя се създава извънредна,
допълнителна и на практика непосилна тежест, водеща до значително
затруднение в осигуряването на обезпечение, предвид необходимостта от
технологично време и чуждо съдействие.
Отделно от това, с оглед изначалното предвиждане, неустойката да се
кумулира към погасителните вноски, съгл. представения погасителен план,
следва извод, че тя води единствено до скрито оскъпяване на кредита, като
излиза изцяло извън присъщите й функции. Именно, поради изначалното
включване на неустойката в дължимата за връщане сума, съда приема, че
размера й попада в общите разходи и следва да се взема предвид, при
изчисляване на ГПР. При това положение, при определяне на годишния
процент на разходите, е нарушена разпоредбата на чл. 19, ал. 2 от ЗПК
На следващо място, непредоставянето на обезпечение, не води до
претърпяване на вреди за кредитора, който е бил длъжен да оцени
кредитоспособността на длъжника, съответно риска при предоставяне на
заема към сключване на договора, като съобрази и възможностите за
предоставяне на обезпечение. Включена по този начин към погасителните
вноски, неустойката всъщност се явява добавък към възнаградителната лихва
и представлява сигурна печалба за заемодателя. Задължението за
обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и
неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за
погасяване на заетата сума. Размерът на неустойката е значителен сам по себе
си, в т.ч. съотнесен към предоставената сума. Такава клауза изцяло
противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД,
тъй като драстично нарушава принципа на справедливост и излиза извън
7
обезпечителните и обезщетителните функции, които законодателят определя
за неустойката. Безспорно, няма пречка размерът на неустойката да
надхвърля вредите от неизпълнението, но в случая обаче, няма адекватен
критерий за преценка на това драстично надвишаване, доколкото се посочи,
че процесната клауза обезпечава изпълнението на вторично задължение. Един
вид обезпечава изпълнението на задължението за обезпечаване на главното
задължение, т.е. и санкционната функция е вън от предмета на задължението,
тъй като само по себе си непредоставянето на обезпечение не води до
претърпяването на вреди. Според съда, основната цел на така уговорената
неустоечна клауза е, да доведе до неоснователно обогатяване на заемодателя
за сметка на заемополучателя и до увеличаване на подлежаща на връщане
сума със значителен размер, което е в контраст с всякакви разумни граници
на добрите нрави и не се толерира от закона. Тя драстично нарушава
принципа на справедливост и не държи сметка за реалните вреди от
неизпълнението /Решение № **от ****г. на ВКС по гр. д. № ***/ **г./. Тъй
като противоречието между неустойката и добрите нрави е налице още при
сключване на договора, не е налице валидно неустоечно съглашение и
съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, в тази част договорът не е
пораждал правно действие.
По изложените мотиви съдът достигна до извод, че предявената искова
претенция е основателна, поради което и следва да се уважи.
По отношение на разноските:
Право на разноски, с оглед изхода на делото, има ищецът. От
съдържащите се в кориците на делото доказателства се установява, че
разноските са в размер общо на 407,62 лева, която сума, следва да се
възложат в тежест на ответника.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНА поради противоречие с добрите нрави,
клаузата предвидена в чл. 6, ал. 2 от договор за паричен заем кредирект №
****, сключен на ****г. между П. К. П., ЕГН: ********** и „*****“ ***,
ЕИК: *****, предвиждаща заплащането на неустойка в размер на ****** лева.
8
ОСЪЖДА „****“ ***, ЕИК: *****, да заплати на адв. Д. В. М.,
Адвокатска колегия ****, сумата от *****лева, за разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване, пред Окръжен съд-
Бургас, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Царево: _______________________
9