Р Е Ш Е
Н И Е
№135
23.04.2021 г., град
Добрич
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд - Добрич, в публично
заседание на тридесети март, две хиляди двадесет и първа година, трети състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Нели Каменска
при участието на секретаря Стойка
Колева разгледа докладваното от председателя адм. дело № 587 по описа на съда за
2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс във вр. с чл.118 от
Кодекса за социално осигуряване (КСО) и е образувано по жалба на Х.С.Х. с адрес
*** срещу Решение № 56/22.10.2021 г. на директора на Териториално поделение на
Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - Добрич, с което е отхвърлена
жалбата му срещу Предписание № ЗД-1-24-00802670/26.08.2020 г. на старши
инспектор по осигуряването в ДОО на ТП на НОИ – Добрич.
Жалбоподателят
счита, че решението на директора на ТП на НОИ гр.Добрич е незаконосъобразно,
като излага съображения, че същото е постановено в противоречие с
материално-правните разпоредби на закона. В писмено становище от 26.01.2021г. и
в жалбата оспорващият твърди, че е самоосигуряващо се лице от 2005г. като през
м.юли 2014 г. е променил данни за вид осигурен с номер 12, отнасящ се за
самоосигуряващи се от 01.01.2005г. Жалбоподателят твърди, че е изпълнил
задължението си на самоосигуряващ се, подавал е изискващите се декларации в
законоустановения срок, което се установявало от доказателства по делото.
Твърди, че като самоосигуряващо се лице е внасял всички задължителни
осигурителни вноски и е нямал основания да декларира корекция на данни, нито за
заличаване на информация. Изразява становище, че преминаването му от една
дейност в друга не променя начина на осигуряване и размера на задължителните
осигурителни вноски и че в КСО и Наредбата за обществено осигуряване на
самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ) не съществувала
норма, която да вменява задължение на самоосигуряващите се лица да извършват
корекции на данните за осигурителен доход. По тези съображения счита, че
издадените задължителни предписания и решението с което те са потвърдени
противоречат на материално правни разпоредби на закона и следва да бъдат
отменени като незаконосъобразни. Моли решението и потвърдените с него
задължителни предписания да бъдат отменени.
Ответната
страна - Директорът на ТП на НОИ гр.Добрич, чрез процесуалния си представител
главен юрисконсулт Л.Ц., оспорва жалбата и изразява становище, че решението на
директора на ТП на НОИ Добрич и потвърденото с него разпореждане са правилни и
законосъобразни. В съдебното заседание от 26.01.2021г. ответникът заявява, че
не оспорва обстоятелството относно внасянето на осигурителни вноски от
жалбоподателя по подаваните от него декларации, но счита, че това е извършвано
неправилно, без правно основание, тъй като последната регистрация на
жалбоподателя като земеделски производител била направена през 2014г. и била
валидна до 16.05.2015г. След тази дата жалбоподателят е нямал регистрация като
упражняващ свободна професия, но е продължил да се осигурява като е подавал
декларации и е плащал осигуровки. Едва на 30.09.2020г. жалбоподателят направил
регистрация в Търговския регистър. По тези съображения счита, че дадените
задължителни предписания, потвърдени с решението на директора са
законосъобразни, а жалбата – неоснователна и моли да бъде отхвърлена.
Добричкият
административен съд, като прецени доказателствата по делото, доводите и
възраженията на страните, приема жалбата за допустима, като подадена от
надлежна страна в законоустановения срок, срещу годен за оспорване
административен акт, а разгледана по същество за неоснователна, по следните
съображения:
От
фактическа страна по делото се
установява, че с оспореното Решение № 56/22.10.2021 г. директорът на ТП на НОИ
- Добрич е отхвърлил жалбата на Х.С.Х. срещу Задължителни предписания №
ЗД-1-24-00802670/26.08.2020 г. на старши инспектор по осигуряването в ДОО на ТП
на НОИ – Добрич, с които на жалбоподателя са дадени предписания.
Дадени са
следните предписания: Х.Х. да представи декларация Окд-5 в ТД на НАП, съгласно
Наредбата ((НООСЛБГРЧМЛ) за дата на прекъсване на земеделска дейност
16.05.2015г., за заличаване на данни в историята на осигуряването за свободна
професия, поради липса на регистрация на свободна професия, да представи
информация с декларация образец 1 съгласно Наредба Н-13 от 17.12.2019г. за
съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от
работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от
самоосигуряващите се лица (наричана за краткост Наредба № Н-13/2019г.) с вид
осигурен 13 за периода 01.07.2014-30.04.2015г. и за 7 работни дни за м.май
2015г. ; да заличи информация с декларация образец 1, съгласно Наредба №
Н-13/2019г. с вид осигурен 12 за периода 01.07.2014-31.01.2018г., 17.05.2018-05.04.2020
г. и 15.07.2020-31.07.2020г.
За
изпълнение на предписанията е предоставен срок от 17 работни дни за изпълнение.
Задължителните
предписания са били обжалвани по административен ред в производство по чл.117,
ал.1, т.3 от КСО, в което директорът на ТП на НОИ-Добрич се е произнесъл с
Решение № 56 от 22.10.2020г., с което е отхвърлил като неоснователна жалбата
срещу задължителните предписания. За да постанови този резултат,
административният орган, в мотивите на обжалваното решение, е посочил, че Х.Х.
е имал регистрация като земеделски производител от 19.01.2006г. да
16.05.2015г., която била извършена по надлежния ред, но след тази дата нямал
извършена регистрация като ЗП. За периода 16.05.2015 – 30.09.2020г.
жалбоподателят нямал регистрация като упражняващ свободна професия и затова не
е подлежал на осигуряване по реда на чл.4, ал.3, т.1 от КСО за този период, за
който според ответника неоснователно, без правно основание е подавал декларация
образец 1 в ТД на НАП- офис Добрич.
Горните
фактически установявания се подкрепят от представените от ответника писмени
доказателства в административната преписка. От представената по делото
Справка-данни за осигуряването е видно, че жалбоподателят е подавал декларация
образец 1 през процесния период като самоосигуряващо се лице с код на дейността
12 по т.12 от Указания за попълване на декларация образец № 1 "Данни за
осигуреното лице" към Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 на Наредба №
Н-13/2019г. и на Наредба № Н-8 2005г. Същевременно няма данни да е подал заявление
за промяна на вида дейност, за която се осигурява, тъй като за предходния
период 2006г. -2015г. се е осигурявал като земеделски производител.
От
събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят е подавал
годишна данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ, в която е посочвал, че доходите
му са от дейност с код 742- по таксиметров превоз на пътници. Въз основа на
тази декларация е подавал и декларация образец 1 и е плащал осигуровки като
самоосигуряващо се лице, но без да извърши промяна в първоначалния код 13, по
който се е осигурявал като земеделски производител.
Не е
основателно възражението на жалбоподателя, че за него не съществува задължение,
въведено с нормативен акт, да посочва дейността, по която се осигурява.
Между
страните не се спори, че и през
процесния период 16.05.2015-30.09.2020г. жалбоподателят е осъществявал трудова
дейност по смисъла на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО като основание за задължение за
внасяне на задължителни осигурителни вноски в качеството му на самоосигуряващо
се лице за същите тези периоди.
Съгласно
легалната дефиниция на § 1, т. 3 от ДР на КСО (ДВ, бр. 105 от 2006 г., изм.,
бр. 99 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г., бр. 100 от 2011 г., в сила от
1.01.2012 г.) "осигурено лице" е физическо лице, което извършва
трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл.
4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски.
За да
възникне задължение за жалбоподателя за социално осигуряване, той трябва да
осъществява трудова дейност през процесния период, заявен от него с декларация
образец 1.
Характеристиките,
които определят едно лице като упражняващо трудова дейност и съответно
притежаващо качеството на самоосигуряващо се, са изчерпателно уредени с
Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските
граждани на работа в чужбина и морските лица.
Съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който
лицата започват да упражняват дейност по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени
или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й, т. е.
осигуряването се осъществява за периода на упражняване на трудова дейност.
В
конкретната хипотеза посочените разпоредби изискват наред с регистрацията като
самоосигуряващо се лице, да бъде доказан и вида на извършваната трудова дейност и към кой момент
е започнала, което отговаря на основния принцип, че осигуряването се обвързва с
полагането на труд.
И двата
приложими за процесния период нормативни акта, Наредба № Н-13/2019г. и Наредба
№ Н-8/2005г. отм. изискват точно посочване на правилния код на дейността, по
която се извършва осигуряване. С оспорените задължителни предписания се цели коригиране
на неточно декларирани данни във връзка със самоосигуряването. Предписанията са издадени на законно правно основание-
разпоредбата на чл.108, ал.1, т.3 от КСО и са свързани с правилното прилагане
на разпоредбите по държавното обществено осигуряване и дейността, възложена на
Националния осигурителен институт.
По
изложените съображения съдът приема, че решението на директора на ТП на
НОИ-Добрич, с което е отхвърлена жалбата срещу дадените задължителни
предписания, е съобразено с материалноправните разпоредби. Допуснатите
неточности в подадените от жалбоподателя декларации образец 1 следва да бъдат
коригирани по начина, посочен в задължителните предписания.
При
извършването на цялостна проверка за законосъобразност на оспорения
административен акт на основание чл.168, ал.1 и ал.2 от АПК, съдът приема, че
решението и разпореждането са издадени от компетентни органи, при липса на
допуснати съществени процесуални нарушения и в съответствие с изискванията за
форма на административните актове.
Не са
налице твърдяните пороци, представляващи основания за тяхната отмяна.
Поради липса на основания за отмяна на
оспорения административен акт, жалбата като неоснователна следва да се отхвърли
като незаконосъобразни.
Ответникът
претендира присъждане на направените разноски за юрисконсултско възнаграждение, тъй
като същият е представляван от юрисконсулт.
Разноски на ответника се дължат и следва да бъдат присъдени в минимален
размер от 100 лева на основание чл.143, ал.3 от АПК във вр. с чл.78, ал.8 от ГПК, чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл.37, ал.1 от
Закона за правната помощ.
Така
мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд гр.Добрич,
ІІІ състав
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Х.С.Х. с адрес *** срещу Решение № 56/22.10.2021 г. на директора на
Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) -
Добрич, с което е отхвърлена жалбата му срещу Предписание №
ЗД-1-24-00802670/26.08.2020 г. на старши инспектор по осигуряването в ДОО на ТП
на НОИ – Добрич.
ОСЪЖДА Х.С.Х.
с ЕГН ********** с адрес *** да заплати на Териториално поделение на
Националния осигурителен институт - Добрич сумата от 100 лева-разноски по
делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна
жалба, подадена в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховен
административен съд на РБ чрез настоящия съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: