Р Е Ш
Е Н И Е
№ 346
гр.Русе,
28.12.2023
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд-Русе, V-ти състав,
в открито заседание на двадесет и трети ноември през две
хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ:
ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
при участието на секретаря Бисерка Василева и прокурор
Пламен П.в, като разгледа докладваното от съдия Върбанова адм.д. № 129
по описа за 2023 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 156 и сл. ДОПК(Данъчно-осигурителен процесуален кодекс).
С решение №2301/06.03.2023
г., постановено по адм. дело № 3261/2022г. по описа на ВАС е отменено решение №
5 от 17.02.2022 г., по адм.д.№ 579/2021 г. на Административен съд Русе и делото е върнато за ново разглеждане в
тази част с дадени задължителни указания по прилагане на закона.
Първоинстанционното
производство е образувано е след постъпила жалба от „ЕМ ЕМ КОПРОПЕЙШЪН“ ЕООД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Русе, представлявано от
управителя М. М., действащи чрез адв. И. Г., САК срещу РА (Ревизионен акт)
№Р-03000320005637-091-001 от 18.05.2021г., издаден от М.Т.Г., Началник на
сектор, възложил ревизията и Е.Н. Г. - главен инспектор по приходите,
ръководител на ревизията при ТД на НАП - гр. Варна, в частта, потвърдена
с Решение №145/30.08.2021г. на директора на Дирекция ОДОП Варна, ЦУ НАП, в
която са начислени ДДС и лихви за данъчен период 07.2019г. в общ размер на 164
759,12 лева главница и 10 672,90 лева - лихви.
Органите по
приходите са констатирали допуснати нарушения от жалбоподателя във връзка с
прилагане разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност за данъчен период м.07/2019г. и по-конкретно
само относно фактура № 52/25.07.2019г.,
тъй като видно от решението на директора на Дирекция ОДОП Варна, по отношение на
фактура №51/ 06.06.2019г., се приема, че е доказано извършването на ВОД и за този данъчен период м.06/2019г.,
установените с РА задължения за ДДС в размер
164 759,12 лева и съответните лихви са отменени.
Така,
основният спор между страните, е свързан с доказването наличието или не на
извършена от „ЕМ ЕМ КОРПОРЕЙШЪН“ ЕООД вътреобщностна доставка до
Р Италия само
по отношение на фактура №52/25.07.2019г. и в тази връзка са и дадените от ВАС
указания.
Жалбоподателят
оспорва РА, в потвърдената му част, като незаконосъобразен поради нарушение на
материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила и
необоснованост. С жалбата се твърди, че погрешно ревизиращите са приели, че
през ревизирания данъчен период „ЕМ ЕМ КОРПОРЕЙШЪН“ ЕООД не е доказало, да е
осъществило ВОД (вътреобщностна доставка) на машини за вода към италианското
дружество ETEREA SRL. Писмените доказателства събрани в хода на ревизията,
съобразно приложимите правни норми, тези на чл. 7, ал. 1, вр. с чл. 53, ал. 2
от ЗДДС и чл. 45 от ПП ЗДДС доказвали извършения ВОД. Съответно, това било
достатъчно условие за прилагане на нулева ставка по отношение на осъществения
ВОД, по фактура № 52/25.07.2019 г., а не за начисляване на ДДС за данъчния
период.
Жалбоподателят
иска отмяна на ревизионния акт в потвърдената му част. Претендира се присъждане
на разноски, за които е представен списък и доказателства.
В съдебно заседание адвокат на дружеството
поддържа жалбата. Подробно аргументира позицията си по спора в писмени бележки.
Ответникът по
оспорването – Директор на дирекция „ОДОП” гр. Варна при ЦУ на НАП, чрез
процесуалния си представител гл. юрисконсулт З. Е., намира оспорването за
неоснователно. В депозирана по делото молба – становище развива подробни
съображения. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение по реда на
чл. 161, ал. 3 от ДОПК за настоящото и за предходното съдебно производство, в
размер: 1) по АД № 579/2021 г., Адм. съд – Русе и АД № 3261/22 г., ВАС –9972,10
лева и 2) по АД № 129/2023 г., Адм. съд – Русе – 11667,28 лева.
Представителят на
Окръжна прокуратура Русе изразява становище за основателност на жалбата. Сочи
неправилно приложение на материалния закон.
Съдът,
след като обсъди доказателствата по делото и доводите на страните, приема за
установено следното:
По фактите:
Със заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) Р-03000320005637-020-001/ 17.09.2020 г., изменена
със ЗВР № Р-03000320005637-020-002/ 15.01.2021 г., спирана със Заповед № Р-03000320005637-023-001 от 26.10.2020г. и Заповед №
Р-03000320005637-023-002 от 23.11.2020г., възобновена със
Заповеди № Р-03000320005637-143-001/09.11.2020г., Заповед № Р-03000320005637-143-002/30.11.2020г., издадени
от Началник на сектор при ТД на НАП Варна, е възложена ревизия на
жалбоподателя, която обхваща задължения за данък
върху добавената стойност от 01.06.2019г. до 31.08.2019
г. – ЗДДС.
Резултатите от
ревизията са обективирани в ревизионен доклад №
Р03000320005637-092-001/01.04.2021г., връчен на ревизираното дружество на
02.04.2021г. По повод на този ревизионен доклад, „ЕМ ЕМ КОРПОРЕЙШЪН“ ЕООД е
депозирало искане за удължаване срока за подаване на документи, с оглед
възможността за подаване на възражение. Възражение обаче не било подадено.
Ревизионният акт
№Р-03000320005637-091-001 от 18.05.2021г., е издаден от началник сектор
възложил ревизията и главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията,
в съответствие с разпоредбата на чл.119, ал. 2 от ДОПК. С ревизионния акт са
установени задължения на ревизираното дружество „ЕМ ЕМ
КОРПОРЕЙШЪН“ ЕООД по ЗДДС, както следва:
·
За данъчен период м.06/2019г., досежно фактура №
51/ 06.06.2019г. на стойност 823 795.60 лева, ДДС в размер на 164 759.12 лева,
или за внасяне в бюджета на ДДС за този данъчен период м.06/2018 г. 99 375,56
лева.
·
За данъчен период м.07/2019г., досежно фактура №
52/ 25.07.2019г. /процесната/ на стойност 823 795.60 лева, ДДС в размер на
164759.12 лева, или за внасяне в бюджета на Р България на ДДС за този данъчен
период м.07/2018 г. 107 604,52 лева.
Ревизиращия екип
приема, че стоките по посочените фактури
не са предмет на ВОД към ETEREA SRL, както били декларирани от РЛ. От
извършените процесуални действия и събраните доказателства не се доказвало да
са били доставени, съответно РЛ не е доказало, че е налице прехвърлянето на
правото на собственост или друго вещно право върху тези стоки, предмет на ВОД. Не
били налице доказателства за транспортиране на стоките до посоченият получател
на територията на ЕС и потвърждение за получаването им от него.
С такива мотиви
ревизиращия екип приема, че изложените в ревизионния доклад факти и
обстоятелства, както и направените фактически и правни изводи са правилни,
почиват на доказателствата, събрани в хода на ревизията и предложенията за установяване
на задълженията за ДДС за двата периода следва да се уважат, така, както са
предложени в РД.
Ревизионният акт бил
обжалван от РЛ пред директора на Дирекция „ОДОП” гр. Варна при ЦУ на НАП. По
жалбата органът издал Решение № 145/30.08.2021 г. В него приел, след обстоен
анализ на доказателствата по преписката, че от тях се установяват
изпълнение на условията доставката по
фактура № 51/ 06.06.2019г. и следва да се счита, че е налице вътреобщностна доставка по смисъла на чл.7, ал. 1 от ЗДДС
към италианския контрагент ETEREA S.R.L. Така е уважил частично жалбата, като е
решил РА в тази му част да се отмени като незаконосъобразно издаден, за
установените задължения за ДДС за данъчен период м.06.2019г. в размер 164 759,12 лева и съответните лихви.
По отношение на
втората фактура № 52/ 25.07.2019г., органът обаче приел, че доказателствата не
водели до извод за извършена вътреобщностна доставка по смисъла на чл.7, ал. 1 от ЗДДС
към италианския контрагент ETEREA S.R.L. Сочи, че не е доказано движението на
ППС-та, с които е транспортирана стоката от Русе до с. Казичене, а след
това - от базата в с. Казичене до
Италия, както и получаването на стоката от насрещната страна - италианският
контрагент. Имало разминавания относно датата на получаването й – първото
потвърждение било с дата на получаване 02.08.2019г., а след това било
представено второ с дата на получаване на стоките 05.08.2019г. Налице било и
трето потвърждение относно доставката на стоките по фактура №52/25.07.2019г. с
различно съдържание - дата на получаване 05.08.2019г., място Bitonto Ва, печат
на ETEREA S.R.L. и подпис на получател Вито Читарена, на длъжност пазач
/storekeeper/. Така директорът на Дирекция ОДОП Варна, ЦУ НАП отхвърлил жалбата
в тази й част и потвърдил РА относно определения с него за данъчен период
м.07.2019г. ДДС в размер на 164 759, 12 лева и законната лихва върху тази сума.
По правото:
Въз основа на
приложените към административната преписка доказателства и предвид разпоредбата
на чл.160, ал.2 от ДОПК, съдът намира, че ревизионният акт е издаден от
компетентен орган по приходите, на основание чл.119, ал.2 от ДОПК, след
възложена ревизия, съгласно чл.112 и чл.113 от ДОПК, в предвидената от закона
форма, съгласно чл.113 от ДОПК, и съдържа реквизитите по чл.120 от ДОПК.
В ревизионния акт
са посочени фактическите и правни основания за издаването му. Ревизиращият
орган е извършил анализ на доказателствата, относими към облагането на
жалбоподателя с данък върху добавената стойност за периода м.06/2019г.,
м.07/2019г. Изложил е подробни мотиви в обстоятелствената част на ревизионния
доклад, който е неразделна част от ревизионния акт. Спазени са законоустановените
срокове за съставяне на ревизионния доклад и ревизионния акт.
Русенският
административен съд, след като обсъди данните по делото и доводите на страните,
след преценка на събраните по делото писмени доказателства, и като съобрази
резултатите от назначените по съдебния спор експертизи, намира жалбата за
процесуално допустима, подадена е от лице, с доказан интерес от оспорването -
адресат на акта, в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК, след изчерпване на
възможността за обжалване по административен ред, поради което се явява
допустима.
Разгледана по
същество, същата е основателна.
С ревизионният акт, в обжалваната му част,
органите по приходите са констатирали допуснати нарушения от жалбоподателя във
връзка с прилагане разпоредбите на Закона за данък върху добавената
стойност за данъчен период м.07/2019г. и
по-конкретно само относно фактура №
52/25.07.2019г., тъй като видно от решението на директора на Дирекция ОДОП Варна, по
отношение на фактура №51/ 06.06.2019г., се приема, че е доказано извършването
на ВОД и за този данъчен период
м.06/2019г., установените с РА задължения за ДДС в размер 164 759,12 лева и съответните лихви са
отменени.
В
хода на извършената ревизия, длъжностните лица при НАП са приели че не е
доказано наличието на ВОД, както по фактура №51/
06.06.2019г., така и по фактура №52/25.07.2019г. Констатациите, направени с РД, са
изцяло възпроизведени в РА, а след неговото оспорване пред директора на ОДОП
Варна, последният, както посочихме по-горе е счел възраженията за основателни
досежно условията доставката по фактура
№ 51/ 06.06.2019г. и следва да се счита, че е налице вътреобщностна доставка по смисъла на чл.7, ал. 1 от ЗДДС
към италианския контрагент ETEREA S.R.L.
Не
уважил обаче жалбата по отношение на фактура
№52/25.07.2019г. и ВОД до същото
дружество по тази фактура, тъй като е приел, че е спорно и не е доказано, дали е извършено
транспортиране на стоките от територията на България до територия на Италия и,
че вследствие на това изпращане или транспортиране, същата стока е напуснала
физически територията на Република България (виж л.433, стр. 5 от решението).
Приходната
агенция е установила и приела за тази ВОД до Италия, че е облагаема и данъчната
основа следва да се определи по реда на чл. 26 от ЗДДС, както и че върху тази
основа се дължи ДДС.
Приела
е още, че се дължи ДДС, тъй като не признава ВОД и наличието на условията на
чл.7, ал. 1 от ЗДДС, по процесната фактура и действието на чл. 53, ал. 1 от ЗДДС относно приложение по отношение на
тези вътреобщностни доставки на данъчна ставка “0”.
За
доказване на извършените доставки до Италия, в проведеното съдебното
производство „ЕМ ЕМ КОРПОРЕЙШЪН“ ЕООД ангажира събирането на допълнителни
доказателства, като освен назначените и приети две експертизи в предходното
съдебно производство по адм. дело № 579/2021 г. на АС - Русе, настоящият съдебен
състав назначи съдебно-счетоводна експертиза и допусна до разпит един свидетел
- шофьорът, служител в "ТЛС" ООД - дружеството извършило
международния превоз на пратката по процесната фактура.
Един от спорните въпроси по делото е движението на ППС, с които е транспортирана стоката от Русе до с.
Казичене, а след това - от базата в с. Казичене до Италия. При отговора на този
въпрос следва да се разгледат маршрутите на двете ППС, с които е било извършено
транспортирането. Първото ППС, което превозва стоката от гр. Русе до с.
Казичене е с рег. № СВ 6443
АР като превозът се извършва от "Снаби" ЕООД. По делото не се спори,
че действително стоката е натоварена в гр. Русе и след това ППС-то се е движело
по маршрут към гр. София. Спорен между страните е фактът на разтоварването й в
базата в с. Казичене. Съгласно товарителница № М 604387 от 29.07.2019 г. / л.
83 от адм.дело № 579/2021 г./, превозвачът е натоварил 17 палета в гр. Русе от
„ЕМ ЕМ КОРПОРЕЙШЪН“ ЕООД и е разтоварил в с. Казичене на получател „Акт Лоджистик“ АД. Движението на
ППС е отразено в справките получени от АПИ, които удостоверяват придвижването
му в посоката на разтоварване според товарителницата. Тези факти са в унисон и
с представената от „Снаби“ ЕООД справка за маршрута на автомобила, а именно, че
е разтоварил в с. Казичене. Тези изводи на съда са подкрепени и от приетата по адм. дело № 579/2021 г.
съдебно-техническа експертиза, поддържана от вещото лице и в настоящото
производство. По делото няма ангажирани доказателства, които да подкрепят
изложените от ревизиращия орган предположения, че по пътя на ППС би трябвало да
има и други преброителни пунктове, които да отчетат движението му точно до с.
Казичене. Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че ППС с рег. № СВ 6443
АР е разтоварило натоварените в гр. Русе стоки в с. Казичене. Още повече, че
при направената насрещна проверка, следващият превозвач – „ТЛС“ ООД – е
потвърдил извършените за „Акт Лоджистик“ АД спедиторски услуги. Осъществяването
на посочения превоз се установява по безспорен начин и от назначената в
настоящото производство съдебно - счетоводна експертиза.
Второто ППС
с рег. № СВ 7511 НК, с превозвач „ТЛС“ ООД, е осъществило международния превоз
от с. Казичене до Италия.
Видно от заявка-договор за транспорт с № 96860, „Акт
Лоджистик“ АД е заявило на „ТЛС“ ООД да извърши транспорт с дата на товарене
02.08.2019г. Стоката, предмет на сделка между дружеството-жалбоподател и ETEREA
S.R.L., била натоварена на 03.08.2019г., товарът - 17 палета с тегло 7 100 кг. От
данните за пътуване на същото това МПС е видно, че то е напуснало България на
03.08.2019 г. през КГПП Кулата, след което превозът е продължил с ферибот, като
това се е случило на 04.08.2019г. Тези факти се потвърждават от справката за
движението на МПС по републиканската
пътна мрежа, както и от разписка за превоз на МПС, приложена на л. 93 от адм.
дело № 579/2021 г., както и назначената по него съдебно-техническа експертиза.
В настоящото производство е разпитан шофьорът на ППС, с което е осъществен
международния превоз на стоката – П. Г.. В съдебно заседание от 15.06.2023 г.,
същият потвърждава, че в този период редовно са били извършвани групажни пратки
от дружеството. Заявява, че в конкретния случай е имало пратка от дружеството –
жалбоподател, както и от други изпращачи, като не е възможно объркване на
различните пратки, тъй като същите са придружени с транспортни документи и палетите
са обозначени с етикети. Същият
свидетел установява, че всяка от пратките се придружава от пакинг списък, в
който е описано съдържанието й и който се издава от изпращащата фирма. В
конкретния случай в представеното ЧМР, клетка 18, е вписан DDT /документо ди транспорто/ с №007.19/29.07.2019г. и към
него е приложена процесната фактура №52, т.е превозваната стока може
безпроблемно да бъде индивидуализирана сред останалите стоки от групажната
пратка, тъй като тя е тази, посочена във фактурата.
Твърди, че
придвижването се извършва с кораб от Игуменица до Италия – Бари и след като стоката
е натоварена на 03.08.2019 г., то тя със сигурност е пристигнала и е
разтоварена на 05.08.2019 г. Потвърждава и подписът си, поставен от него върху
представеното по делото ЧМР.
След този анализ
на събраните по делото доказателства, съдът намира, че процесната пратка
действително е пристигнала в Италия.
Тези изводи на
съда са подкрепени и от назначените съдебно-счетоводни експертизи, една по адм.
дело № 579/2021 г. и една в настоящото производство, които установяват, че са налице
съответните отразявания в счетоводството както на жалбоподателя - „ЕМ ЕМ
КОРПОРЕЙШЪН“ ЕООД на фактура №52/25.07.2019г., съответните плащания по
така доставената на ETEREA S.R.L. стока, така и отразяванията за извършената
транспортна услуга от „Акт Лоджистик“ АД. Още повече, че съгласно т. 3 от ССчЕ,
приета в настоящото съдебно производство, стоката предмет на извършения
транспорт е приета и заприходена в склада на „Акт Лоджистик“ АД в с. Казичене
на 30.07.2019 г., което изцяло кореспондира с останалите по делото доказателства.
По
изложените по - горе съображения, настоящият съдебен състав намира, че
събраните писмени и гласни доказателства, установяват по несъмнен начин, че счетеното
за недостоверно/недоказано движение на първото ППС - товарен автомобил с рег. № СВ 6443 АР действително е натоварил
от гр. Русе, от фирма „ЕМ ЕМ КОРПОРЕЙШЪН“ ЕООД, с адрес бул. „Липник“ 106, на
29.07.2019г., 17 палета с тегло 7 100 кг, стока, превозена до с. Казичене,
склад на „Акт Лоджистик“ АД с дата на доставката – 30.07.2019г., както и че същото
количество - 17 палета с тегло 7 100 кг, стока, е натоварена от с. Казичене, от
склад на „Акт Лоджистик“ АД и превозена до Италия.
Следващият
спорен въпрос по делото е транспортирана ли е стоката до Италия, както и
нейното получаване.
Съгласно
разпоредбата на чл. 53,
ал. 2 от ЗДДС документите,
удостоверяващи извършването на вътреобщностната доставка, се определят с
правилника за прилагане на закона. Разпоредбата на чл.45 от ПП ЗДДС регламентира, че за
доказване на вътреобщностна доставка на стоки доставчикът следва да разполага
със следните документи:
1. документ за доставката:
а) фактура за доставката, в която, когато
получателят е регистриран за целите на ДДС в друга държава членка, се посочва
идентификационният номер по ДДС на получателя, издаден от държава членка, под
който номер му е извършена доставката;
б) протокол по чл. 117, ал. 2 от закона - в
случаите на вътреобщностна доставка по чл. 7, ал. 4 от закона;
в) документ по чл. 168, ал. 8 от закона -
когато доставчикът е физическо лице, което не е едноличен търговец и не е
регистрирано по закона;
2. документи, доказващи изпращането или
транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга
държава членка:
а) транспортен документ или писмено
потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи,
че стоките са получени на територията на друга държава членка - в случаите,
когато транспортът е за сметка на доставчика или на получателя, но е извършен
от трето лице, или
б) транспортен документ или писмено
потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че
стоките са получени на територията на друга държава членка - когато транспортът
е извършен от доставчика, или
в) писмено потвърждение от получателя,
удостоверяващо, че стоките са пристигнали на територията на друга държава
членка - когато транспортът е извършен от получателя.
Доказването
на тези условия е достатъчно основание да се приеме, че е налице ВОД по смисъла
на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС, без да се поставят допълнителни изисквания към
доставчика. В случаите на ВОД от особена важност е установяване на
транспортирането на стоката, т.е. да се докаже по категоричен начин, че стоките
са напуснали територията на България, за да може доставчикът да се възползва от
нулевата облагаема ставка на ДДС.
По
делото са приети писмените доказателства, събрани в хода на ревизията – инвойс
фактура, ЧМР, пътни листи за
извършените превози, данни от АПИ, от движението на двете ППС-та, както в Р
България, така и до Р Италия, документи, съставени съгласно изискванията на
правото на ЕС, ЗАвП, подзаконовите актове по прилагането му относно движението
на тези ППС-та. Обяснения от управителите на фирмите превозвачи и от самите
водачи.
Съгласно
чл. 4 от Конвенцията за ЧМР, договорът за превоз на товари се установява с
товарителница. Съгласно чл. 9 от нея, товарителницата удостоверява до доказване
на противното, условията на договора и получаването на товара от превозвача.
Съгласно разпоредбата на чл. 5 от Конвенцията, товарителницата се изготвя в три
оригинални екземпляра, подписани от изпращача и от превозвача.
Съгласно
чл. 31, б. "а" и чл. 67 от Конвенцията на ООН за договорите за
международна продажба на стоки, се счита, ако друго не е уговорено, че
продавачът е изпълнил задължението си за доставка с предаване на стоката на
превозвач, когато се изисква превоз. Разпоредбата на чл. 67 от Конвенцията
сочи, че при липса на други уговорки, рискът от погиване на стоките преминава
върху купувача при предаване на стоката на първия превозвач, когато стоката е
маркирана и снабдена с превозни документи.
В
този смисъл следва да се приеме, че ЧМР също следва да се кредитира като
документ със съответните правни последици, посочени по-горе.
Съгласно
чл. 9, ал. 1 и чл. 4 от Конвенцията за договора за международни автомобилни
превози /Конвенцията/, международните товарителници удостоверяват до доказване
на противното условията на договора за превоз и получаването на стоката от
превозвача, а нередовността им не засяга нито съществуването, нито действието
на този договор. При условие, че мястото на приемането на стоките съвпада с
отбелязания в клетка 4 от товарителницата разтоварен пункт, изричното посочване
в клетка 24 на място на приемане е ненужно и не се изисква. Още повече, това
място на приемане е посочено и от водача на ППС с рег. № СВ 7511 НК.
Тези обстоятелства /извършените ВОД/ се подкрепят и
от съставените пътни листи за движение на ППС, с които е извършена доставката.
И по-важното е, че се установяват и потвърждават от заключението на вещото лице
по назначената съдебно-техническа
експертиза, чиито задачи бяха свързани с проверка на движението на въпросното
ППС, досежно извършената доставка до Р Италия, за процесния период, както и за
движението/извършените отбелязвания за пътуванията на шофьора на ППС с рег. №СВ
7511 НК в посока Р Италия. Така се опровергава и извода на решаващия АО,
директорът на ОДОП - Варна, че е спорен въпроса и не е доказано, дали е извършено
транспортиране на стоките от територията на България до територията на Италия
и, че вследствие на това изпращане или транспортиране, същата стока е напуснала
физически територията на Република България.
От събраните доказателства се установява автентичността
на оспорените документи и съдът цени същите като годни доказателства.
Вещото лице по назначената съдебно-техническа
експертиза, в предходното съдебно производство, е съобразило представените
материали и документи по делото относно движението на процесното ППС с рег. № СВ 7511
НК, данните от личните тахографски листи и карта на
водача, взело е предвид и справка от Агенция „Пътна инфраструктура“. Има
съответствие между датите и времето за натоварване и започване на превоза,
изминатото разстояние до крайният пункт и времето за пристигане и разтоварване
на товарния автомобил. По представеното заключение страните не спорят и същото
е прието и приобщено към материалите по делото.
Действително
по делото са приложени: 1/ Потвърждение за получени стоки, издадено от
получателя, с дата на предаване на стоката - 02.08.2019 г. /л. 29 от адм.
преписка/; 2/ Потвърждение за получени стоки, подписано от П. Г. - водачът на
МПС, с което е извършен транспортът и дата - 05.08. - 02.08. /л. 81 от адм.
преписка/; 3/ Потвърждение за получени стоки, подписано от В.Ч. - представител
на получателя, с дата - 05.08.2019 г., Битонто /л. 410 от адм. преписка/; 4/
Протокол, подписан от представител на получателя, с дата 05.08.2019. Вярно е,
както сочи и директора на Дирекция ОДОП Варна двата документа - потвърждения и
протокол, били представени с допълнение към жалбата, а не в хода и на двете
ревизионни производства. Според приходната администрация, жалбоподателят като
адресат на документите, е следвало да разполага със същите. Отново в изводите
на директора на Дирекция ОДОП - Варна е посочено, че в ревизионните
производства са представяни документи със същото наименование, но с различно
съдържание, различна дата и различно лице, получило стоките. Това е обосновало
и неговия извод. че представените с допълнителната жалба потвърждение с дата
05.08.2019г. и протокол от същата дата, били съставени за целите на обжалване
на ревизионния акт и не удостоверявали действително настъпили факти и
обстоятелства, поради което не ги кредитирал.
От
друга страна обаче, извършеното съдебно дирене установи факти и обстоятелства, като всички от
тях кореспондират с твърденията на
жалбоподателя, че се касае за техническа грешка в първоначалното потвърждение и
това е наложило съставянето на друго, с вече вярната дата. Това е така, защото
видно от писмените и гласни
доказателства по делото, ППС, с които стоката е транспортирана през територията
на България и до Италия, са се движили по републиканската мрежа на България в
периода от 29.07.2019 г. до 03.08.2019 г., включително, което води на извода,
че не е възможно пристигането на товара да е на 02.08.2019 г. Още повече, че
данните от ферибота, както и показанията на водача, удостоверяват, че
натоварването на МПС с рег № № СВ 7511 НК на ферибота е осъществено на
03.08.2019 г. По тези причини, а както и житейската логика, сочат, че при
съставянето на първоначално пътвърждение с дата 02.08.2019 г. е допусната
грешка при изписването на датата. При останалите две потвърждения и един
протокол, датата е посочена една и съща, а именно 05.08.2019 г., което пък от
своя страна кореспондира с всички останали по делото доказателства. Като следва
да се отбележи, че ревизиращият орган не е оспорил и извършеното плащане по
процесната фактура.
Налице
са и писмени доказателства, те са представени и от вещото лице по
съдебно-счетоводна експертиза, като не са приети от съда в първоначалното
производство, само по причина, че са част от документите, представени и събрани
още в ревизионното производство, които в съвкупен анализ с останалите и
заключенията на в.л., водят на извода, че ВОД по фактура
№52/25.07.2019г. е извършена от „ЕМ ЕМ КОРПОРЕЙШЪН“ ЕООД, противно на
приетото както в РА, така и в решението на директора на Дирекция ОДОП Варна.
Сред тези документи, кореспондиращи с извода на съда за извършена ВОД са : 1.
Търговски договор, сключен между „ЕМ ЕМ КОРПОРЕЙШЪН“ ЕООД и ETEREA S.R.L. (л.200
от адм. преписка), от който е видно, че дружеството- жалбоподател, с качество
на продавач, продава на купувача-италианската фирма машини за вода и материали,
описани по следния начин : ROS Etherea+Alcalina, количество 100, ед. цена 1000
евро, ROS Etherea+, количество 200, ед. цена 1000 евро и ROSMaya, количество
100, единична цена 1200 евро. За начин на плащане по този договор е записано –
чрез банков превод. Доставка – до 10.08.2019г.; 2. Инвойс (л.253-252), от който
се установява, че съвпада количеството на стоката, описано в търговския
договор, а относно теглото на тези машини и материали е посочено долу вляво –
7 100кг.; 3. В съответния за
международен превоз CMR (л.254-гръб) също е записано 17 бр. палети, същите по
вид и количество стоки и същите кг-7100. 4. Потвърждението за получени стоки на
л. 29 /дори и първото, с погрешно посочена дата-02.08.2019г., за която дата, видно
от извършената експертиза и от обясненията на водача на товарния автомобил, се
доказа, че е посочена поради техническа или др. грешка /, изготвено от ETEREA
S.R.L. също описва същото количество, брой стоки и данни за МПС-то, с което с
доставени - ППС с рег. № СВ 7511 НК. Тук следва да се отбележи, че действително
в първото такова потвърждение е записана дата на получаване 02.08.2019г., а
едва след това във второ и трето се посочва дата 05.08.2019г. Както бе посочено
по-горе, с оглед на анализа на всички останали факти, обстоятелства и
доказателства, касае се до техническа грешка при изписването на тази дата -
02.08.2019г. Това е така, защото се доказа, че процесното ППС с рег. №СВ 7511
НК е товарило на 03.08.2019г. в София и няма как ден по-рано тази стока вече да
е получена; 5. Обясненията на водача на това ППС – П. Г., които той е дал в
административното и в съдебното производство, в които се обяснява с подробности
къде и какво е товарил, къде и какво после е разтоварил в Италия, също
подкрепят извода, както за извършена реална ВОД, така и за техническата грешка
в изписване на датата на получаване на стоката в потвърждението; 6. Писмено
обяснение от управителя на фирмата-превозвач - „ТЛС“ ООД (л.195 от адм. преписка); 7. Налице е и
протокол и последващо потвърждение (л.410), от което вече става видно, че
машините за вода и материалите, описани по следния начин : ROS
Etherea+Alcalina, количество 100, ROS Etherea+, количество 200 и ROS Maya,
количество 100, са транспортирани от фирма „Акт Лоджистик“ АД и са доставени до
адрес в Италия StradaStatale 98, CONTRADA SAN NIKOLA 70032 BITONTO, BARI.
Независимо от събраните доказателства
чрез насрещни проверки, извършени от органите по приходите и действията по
откритите административни процедури за обмен на информация с италианската
приходна администрация на основание чл.7, чл.15, чл.16, л.25-27 от Регламент
904/2010 на ЕС, констатациите им се опровергават в съдебното производство.
Тези обстоятелства /извършените ВОД/ се подкрепят и
от съставените пътни листи за движение на ППС, с които е извършена доставката.
И по-важното е, че се установяват и потвърждават от заключението на вещото лице
по назначената съдебно-техническа
експертиза, чиито задачи бяха свързани с проверка на движението на въпросното
ППС, досежно извършената доставка до Р Италия, за процесния период, както и за
движението/извършените отбелязвания за пътуванията на шофьора на ППС с рег. №СВ
7511 НК в посока Р Италия. Така се опровергава и извода на решаващия АО,
директорът на ОДОП-Варна, че е спорен въпроса и не е доказано извършено
транспортиране на стоките от територията на България до територия на Италия и
че вследствие на това изпращане или транспортиране, същата стока е напуснала
физически територията на Република България.
От събраните доказателства се установява
автентичността на оспорените документи и съдът цени същите като годни
доказателства.
Вещото лице по назначената съдебно-техническа
експертиза е съобразило представените материали и документи по делото относно
движението на процесното ППС
с рег. №СВ 7511 НК, данните от личните тахографски листи и карта на
водача, взело е предвид и справка от Агенция „Пътна инфраструктура“. Има
съответствие между датите и времето за натоварване и започване на превоза, изминатото
разстояние до крайният пункт и времето за пристигане и разтоварване на товарния
автомобил. По представеното заключение страните не спорят и същото е прието и
приобщено към материалите по първоначалното делото.
За пълнота, настоящият съдебен състав, следва да
обсъди и посочения от ревизиращия орган факт за извършената групажна пратка, а
именно, че с МПС
с рег. № СВ 7511 НК са били превозвани пратки на други изпращачи, поради което
е трудно да се индивидуализира процесната пратка. Предвид представените по
делото товарителници, извършените насрещни проверки, ЧМР, Фактура №
52/25.07.2019 г., извършените експертизи, дадените от водача на МПС свидетелски
показания, съдът счита, че пратката до ETEREA S.R.L. може да бъде индивидуализирана. Това е така,
защото видно от посочените писмени и гласни доказателства, се касае за пратка
от 17 палета с общо тегло от 7 100 кг, като палетите са обозначени с етикети.
Още повече, че свидетелските показания на П. Г., дадени в с.з. от 15.06.2023 г.
внасят яснота и по отношение на начина на приемане на доставката и лицето,
което я е приело: "В.Ч. организира смъкването на стоката, брои палетите,
оформя документите, слага печати върху тях.". Всичко това се допълва от
останалите доказателства по делото, които навеждат на извода, че ако ETEREA S.R.L. не бяха получили процесната пратка, то
нямаше да има въобще издадено потвържедние и/или протокол за това, пък било то
и с допусната грешка при посочване на датата. След извършения анализ, настоящият съдебен състав не споделя извода на
органа по приходите, че събраните доказателства сочат, че не е налице
вътреобщностна доставка на стоки по смисъла на чл. 7 от ЗДДС по издадената от „ЕМ
ЕМ КОРПОРЕЙШЪН“ ЕООД фактура №52/25.07.2019г.
Логичния
анализ на всички събрани в хода на ревизията доказателства и тези, събрани в двете
съдебни производства водят на извода за осъществен ВОД.
Законът
не вменява допълнителни изисквания спрямо получателите на този доставки, освен
посочените в чл. 7, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, а те към момента на доставките са
били налице.
Съгласно чл. 45, т. 2, б. „б” от ПП ЗДДС в приложимата му редакция, за
доказването на изпращането и транспортирането на стоките могат да служат „транспортен документ, удостоверяващ, че стоките са получени
на територията на друга държава членка - когато транспортът е извършен от
доставчика или от трето лице за сметка на доставчика“, какъвто е настоящия
случай. Тълкуването на посочената правна норма налага извод, че през този
период нормативно е предвидена възможност за доказване транспортирането на
стоките – транспортен документ, съставен по надлежния ред. След като по делото
такова се явява ЧМР-то, то те следва да се зачетат с последиците, които сам
законодателят им е придал. При положение, че националното данъчно
законодателство е посочило сред документите, доказващи изпращането на стоките и
транспортирането им транспортен документ, удостоверяващ, че стоките са получени
на територията на друга държава членка, с оглед принципа на правната сигурност,
приходната администрация е длъжна да приложи освобождаването от данъка на
доставчика, дори при наличие само на този документ.
От съдържанието на представените писмени
доказателства, разгледани в тяхната взаимна връзка с останалите доказателства
по делото - гласни, съдебно-техническа експертиза, съдебно-счетоводни
експертизи, се налага категоричният извод, че процесната стока е доставена от
жалбоподателя в настоящето производство, като основната част от доказателствата
са били събрани още в хода на ревизионното производство, а само потвърждението
за получаване е представено наново, именно поради допуснатата грешка в
изписване на датата на предаване на стоката, не и на останалите реквизити.
В настоящия случай се доказа, че
доставката е извършена - от ЧМР-то, от пътните листи, от заключенията на вещите
лица, в съвкупност с всички останали доказателства по делото.
Жалбоподателят е взел всички
разумни мерки, за да установи наличието
на осъществена вътреобщностна доставка /вж.
Решение от 27.09.2007г. на Съдът на ЕС по дело С-409/2007г./.
Данъчната администрация следва да се съобразява при
издаването на своите актове и с относимите
и приложими разпоредби на общностното право. В тази връзка следва
органът по приходите да се съобразява с разпоредбата на чл. 28в А, буква “а”,
ал. 1 от Шеста директива 77/388, изменена с директива 2000/65, съгласно която
не се допуска компетентните органи на държавата-членка на доставката да
задължават даден доставчик, който е действал добросъвестно и е представил
доказателства, установявайки на пръв поглед правото му на освобождаване на
дадена вътреобщностна доставка на стоки, да заплати впоследствие ДДС върху тези
стоки, когато тези доказателства се докажат с невярно съдържание, без обаче да
бъде установено участието на споменатия доставчик в данъчната измама,
доколкото той е взел всички разумни
мерки в рамките на своите възможности, за да се увери, че осъществяваната от
него вътреобщностна доставка не го довежда до участие в такава измама.
Установените
по делото обстоятелства, преценени в тяхната съвкупност налагат извод, че е
доказано наличието всички законови
предпоставки, визирани в чл. 7, ал. 1 от
ЗДДС за признаване
на въпросните доставки по процесните фактури за вътреобщностни такива и за
приложението на чл. 53, ал. 1 от ЗДДС относно
приложението по отношение на тези вътреобщностни доставки с данъчна
ставка “0”. Ето защо изводът на органите по приходите, че доставките са
облагаеми със ставката по чл. 67, ал.1
от ЗДДС е неправилен, което води до извод и за незаконосъобразност на
обжалвания ревизионен акт, с който са определени данъчни задължения по ЗДДС.
С
оглед на изложеното дотук, съдът намира жалбата за основателна, досежно установените
с РА задължения на ревизираното дружество „ЕМ ЕМ КОРПОРЕЙШЪН“ ЕООД по ЗДДС,
свързан с непризнаване на извършените ВОД до Р Италия, както следва: за данъчен
период м. 07/2019г. – главница 164759,12 лева, лихви 10672,90лева. В тази му
част РА се явява незаконосъобразен и като такъв подлежи на отмяна.
При този изход на спора разноски се дължат в
полза на оспорващата страна, съобразно чл. 161, ал. 1 от ДОПК. Такива са
поискани видно от представен списък в общ размер от 28811.90 лева, от които 14081,97
лв. - адвокатско възнаграждение, депозит за вещо лице в размер на 1 000
лева и адвокатско възнаграждение по адм. дело № 3261/2022 г. по описа на ВАС в
размер на 13 729.93 лева. Всички тези разноски са установени и е доказано
тяхното извършване.
Няма направено възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение.
Воден от горното и на основание чл.160 от ДОПК, Административен съд– град Русе, пети състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-03000320005637-091-001 от 18.05.2021г., в
частта, потвърдена с Решение №145/30.08.2021 г. на директора на Дирекция
ОДОП Варна, с която на „ЕМ
ЕМ КОРПОРЕЙШЪН“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Русе, бул. „Липник“ №106, представлявано от М. М., са
установени задължения за данък по ЗДДС за данъчен периодм. 07/2019г. – главница
164759,12 лева и лихви 10672,90 лева.
Осъжда Дирекция „ОДОП“
Варна, ЦУ НАП да заплати на „ЕМ ЕМ КОРПОРЕЙШЪН“ ЕООД, ЕИК ********* разноски по
делото в размер на 28811.90 лева, от които 14081,97 лв. - адвокатско
възнаграждение, депозит за вещо лице в размер на 1 000 лева и адвокатско
възнаграждение по адм. дело № 3261/2022 г. по описа на ВАС в размер на
13 729.93 лева.
Решението може да се обжалва
с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Върховния административен съд.
Съдия: