Р E Ш
Е Н И Е
№ ……………./26.03.2021 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав, в публично заседание на двадесет и
шести февруари две хиляди двадесети първа година в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИНА ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА
КОСТАДИНОВА разгледа докладваното от съдията гр.д. № 20810/2019 г.
Производството
по делото е образувано по предявени от ВСК „П.В.“ в
ликвидация, Булстат *********, адрес: град Варна, пл. С. № 1
срещу М.Я.М.,
ЕГН **********, адрес: *** обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, както следва:
1) за сумата от
3000 лева, частичен иск от общо
3016 лева, представляваща главница по договор
за паричен заем от 26.09.2011 г., ведно със законната
лихва върху сумата от датата
на предявяване на иска –
18.12.2019 г. до окончателното
ѝ изплащане;
2) за сумата от
3750 лева, частичен иск от общо
7500 лева, представляваща главница по договор
за паричен заем от 15.06.2012 г., ведно със законната
лихва върху сумата от датата
на предявяване на иска –
18.12.2019 г. до окончателното
ѝ изплащане;
3) за сумата от
3750 лева, частичен иск от общо
7500 лева, представляваща главница по договор
за паричен заем от 25.02.2014 г., ведно със законната
лихва върху сумата от датата
на предявяване на иска –
18.12.2019 г. до окончателното
ѝ изплащане;
4) за сумата от
3750 лева, частичен иск от общо
7500 лева, представляваща главница по договор
за паричен заем от 26.09.2014 г., ведно със законната
лихва върху сумата от датата
на предявяване на иска –
18.12.2019 г. до окончателното
ѝ изплащане;
5) за сумата от
2000 лева, частичен иск от общо
4000 лева, представляваща главница по договор
за паричен заем от 08.04.2015 г., ведно със законната
лихва върху сумата от датата
на предявяване на иска –
18.12.2019 г. до окончателното
ѝ изплащане;
6) за сумата от
2000 лева, частичен иск от общо
4000 лева, представляваща главница по договор
за паричен заем от 11.02.2016 г., ведно със законната
лихва върху сумата от датата
на предявяване на иска –
18.12.2019 г. до окончателното
ѝ изплащане;
7) за сумата от
2000 лева, частичен иск от общо
4000 лева, представляваща главница по договор
за паричен заем от 25.04.2016 г., ведно със законната
лихва върху сумата от датата
на предявяване на иска –
18.12.2019 г. до окончателното
ѝ изплащане;
8) за сумата от
475 лева, частичен иск от общо
950 лева, представляваща главница по договор
за паричен заем от 12.12.2016 г., ведно със законната
лихва върху сумата от датата
на предявяване на иска –
18.12.2019 г. до окончателното
ѝ изплащане;
9) за сумата от
3000 лева, частичен иск от общо
6000 лева, представляваща главница по договор
за паричен заем от 13.12.2016 г., ведно със законната
лихва върху сумата от датата
на предявяване на иска –
18.12.2019 г. до окончателното
ѝ изплащане.
Ищецът
ВСК „П.В.“ твърди, че ответницата М.Я.М. ***, като за периода от 1995 г. до м.
октомври 2016 г. е изпълнявала длъжността касиер-счетоводител. Излага, че с
решение на общото събрание на взаимоспомагателната каса от 31.08.2018 г. същата
е обявена в ликвидация със срок на ликвидацията до 31.08.2019 г., удължен с 12
месеца с решение на общото събрание от 22.08.2019 г. Избрана е ликвидационна
комисия, която да извърши финансова ревизия и да установи набран дялов капитал
на членовете, размер на предоставени на членовете заеми, изплатени в срок
заеми, неизплатени заеми, капитал на ВСК, движение на средствата по банковата
сметка на ВСК. От деня на обявяване на ликвидацията е преустановено отпускането
на заеми, а връщането на лични средства е временно спряно до установяване на
техния размер и наличността по текущата сметка. Въз основа на чл. 42, т. 3 и 4
от устава на ВСК ликвидационната комисия е задължена да събере всички вземания
по отпуснати заеми, в т. ч. и като инициира съдебни производства.
В
исковата молба се излага, че за периода от началото на 2007 г. ответницата, в
нарушение на правилата за отпускане на заеми, регламентирани в устава и
правилника на ВСК, е ползвала заеми многократно и в размери, надвишаващи
разрешените съобразно набрания от нея дялов капитал. Поддържа се, че същата не
е погасявала редовно задълженията си, нарушавала е забраната за рефинансиране
на вече отпуснат заем чрез ползване на нов и е теглила заеми за сметка на
дяловия си капитал, като за продължителни периоди не е поддържала минимално
определения такъв от правилника. Твърди се, че към датата на обявяване на ВСК в
ликвидация няма записан дялов капитал. Ищецът посочва, че с писмена покана от
03.09.2019 г., получена от М.М. лично на 05.09.2019
г., същата е уведомена, че поради обявяване на касата в ликвидация, следва в
14-дневен срок от получаване на поканата да заплати по посочена банкова сметка ***,
представляваща дължим остатък от получените заеми.
Ищецът
поддържа, че ответницата е получила следните заеми от ВСК „П.В.“, които
понастоящем не са погасени: 1) договор
за паричен заем от 26.09.2011 г. за сумата от 7500 лева, със срок на погасяване
10 месеца /дължими 10 равни месечни погасителни вноски с падеж 26-то число на
месеца/ и краен падеж – 26.07.2012 г., размер на непогасения остатък – 3015
лева; 2) договор за паричен заем от 15.06.2012 г. за сумата от 7500 лева, със
срок на погасяване 10 месеца /дължими 10 равни месечни погасителни вноски с
падеж 15-то число на месеца/ и краен падеж – 16.04.2013 г.; 3) договор за
паричен заем от 25.02.2014 г. за сумата от 7500 лева, със срок на погасяване 10
месеца /дължими 10 равни месечни погасителни вноски с падеж 25-то число на
месеца/ и краен падеж – 22.12.2014 г.; 4) договор
за паричен заем от 26.09.2014 г. за сумата от 7500 лева, със срок на погасяване
28 месеца /дължими 28 равни месечни погасителни вноски с падеж 26-то число на
месеца/ и краен падеж – 26.01.2017 г.; 5) договор за паричен заем от 08.04.2015
г. за сумата от 4000 лева, безсрочен; 6) договор за паричен заем от 11.02.2016
г. за сумата от 4000 лева, безсрочен; 7) договор за паричен заем от 25.04.2016
г. за сумата от 4000 лева, безсрочен; 8) договор за паричен заем от 12.12.2016 г. за сумата от 950 лева, безсрочен; 9) договор за
паричен заем от 13.12.2016 г. за сумата от 6000 лева, безсрочен.
По
отношение на първите четири от гореизброените договори за заем ищецът се
позовава на настъпил краен падеж на задълженията, а по отношение на останалите
/които са сключени без определен срок за връщане на предоставените суми/ – на
настъпила предсрочна изискуемост на основание чл. 42, т. З от Устава на ВСК „П.В.“
поради обявяване на ВСК в ликвидация. В условията на евентуалност поддържа, че
вземанията по сключените като безсрочни договори за заем са станали изискуеми с
отправянето на писмена покана до ответницата за изплащане на задълженията
ѝ към ищеца. Евентуално претендира, че с исковата молба е обявена
предсрочната изискуемост на вземанията. Моли за уважаване на исковата претенция
и присъждане на сторените в производството разноски.
В
срока по чл. 131 ГПК, ответницата е депозирала писмен отговор, в който оспорва
предявените искове. Поддържа, че като член на взаимоспомагателната каса законно
е ползвала заеми за лични нужди в размери, съобразени с правилника на ВСК „П.В.“.
Твърди, че изцяло е изплатила задълженията си за връщане на предоставените в
заем суми и добросъвестно е изпълнявала задълженията си. Заявява, че не е имала
правомощия еднолично да взема решения, касаещи дейността на ВСК. През м. април
2015 г. изтеглила сума в размер на 4000 лева от дяловия си капитал, стойността
на който надвишавала 30 000 лева. На 26.03.2016 г. подала молба за прекратяване
на членството си във ВСК, като за периода от 26.02.2016 г. до 03.03.2020 г. получила 21 950 лева от дяловия си капитал.
Твърди, че дължимият остатък от дяловия ѝ капитал е в размер на 22 395
лева и същият следва да е наличен по персоналната ѝ партида. Посочва, че
до 25.09.2017 г. ищецът не е предявил претенциите си към нея. Моли предявените
искове да бъдат отхвърлени.
От събраните по делото доказателства и
при съобразяване на действащата нормативна уредба, съдът установява следното от
фактическа и правна страна:
От
съдържащите се в делото удостоверения, издадени от Агенцията по вписванията се
установява, че „Взаимоспомагателна каса – П.В.“ е в производството по
ликвидация, което и след извършената и служебна справка се установява, че не е
приключило като същото не е прекратено, поради което исковите претенции
подлежат на разглеждане по същество.
Приет
като писмено доказателство по делото е устав на „Взаимоспомагателна каса – П.В.“
/ВСК/. В раздел 4 е регламентиран редът за отпускане на заеми и събиране на
лихви. Съгласно чл.33 от устава е предвидено, че ВСК отпуска два вида заеми –
краткосрочни и дългосрочни като всеки член може да ползва едновременно
краткосрочен и дългосрочен заем. Краткосрочните заеми следва да се погасят в
срок до три месеца като същите са с периодичност и размер, определени от ОС или
от УС; без поръчителство, в съответствие с набрания личен дялов капитал като
заемът не може да надвишава дяловия капитал. Краткосрочният заем се отпуска
след резолюция от Председателя на УС. Дългосрочните заеми са с размер, срок за
погасяване и лихва, определени от УС и обявени през текущата година в Правилник
за отпускане на заеми. За дългосрочен заем се депозира молба – образец, която
се разглежда на заседание на УС и при одобрение се подписва от председателя и
секретаря. Посочено е, че дългосрочен заем се отпуска при наличие на набрани
лични вноски, гарантиращи 1/3 от желаният заем. Дългосрочен заем в рамките на
набраната сума от личните вноски се отпуска без поръчителство, а при превишаващ
размера на личните средства – срещу поръчителство, съгласно правилника за отпускане
на заеми.
Като
писмено доказателство по делото е приет правилник на ВСК П.В.. От него се
установява, че дългосрочни заеми се отпускат в размер до 4000 лева със срок на
изплащане до 24 месеца. Краткосрочните заеми са в размер до 600 лева само и
единствено за погасяване на ползваните дългосрочни заеми или за допълване на
дялов капитал без разплащане в брой със срок на изплащане до 3 месеца. Отразено
е, че дългосрочен заем в размер на дяловия капитал се отпуска без поръчителство
и без лихва. Дългосрочен заем се отпуска и при набран дялов капитал 1/3 от
искания заем. Дългосрочни заеми в размер до 2000 лева се отпускат с
поръчителство на 1-н поръчител, член на ВСК, а дългосрочни заеми в размер от
2001 лева до 4000 лева се отпускат с поръчителство на двама поръчители –
членове на ВСК. Не се допуска рефинансиране на заем. Погасяването на заемите
следва да се извършва ежемесечно по ведомост, безкасово /по сметка на ВСК/ или
в брой за външни членове на касата /пенсионирани служители и напуснали такива/.
След 10-то число на месеца за непогасените ежемесечни вноски по заеми се
начислява наказателна лихва за всеки ден просрочие.
Като
писмено доказателство е приет протокол от Общото събрание на членовете на ВСК
от 31.08.2018 г., от което се установява, че е взето решение за обявяване на
ВСК в ликвидация.
От
протокол от проведено Общо събрание от 22.08.2019 г. на членовете на ВСК се
установява, че от ревизията на ликвидационната комисия са констатирани
задължения на М.Я.М. към ВСК в размер на 46 316 лева, както и че е взето
решение да се предявят искове пред компетентния съд срещу членовете на ВСК,
непогасили задълженията си към нея след поканата за доброволно плащане.
От
приетата по делото покана, достигнала до знанието на ответницата, видно от
приобщената обратна разписка от 05.09.2019 г., изпратена от председателя на
ликвидационната комисия се установява, че последната има задължение съм ВСК „П.В.“
в размер на 46 316 лева, което следва да бъде погасено в 14 дневен срок от
получаване на поканата.
Като
писмени доказателства по делото са приети справки за теглени заеми от страна на
М.М. за периода от 25.01.2007 г. до 13.12.2016 г., от
която се установява, че на 25.01.2007 г. е получила заем в размер на 7000 лева
по каса; че на 26.04.2007 г. е получила заем в размер на 7000 лева по каса; че
на 26.07.2007 г. и на 28.12.2007 г. е
получила заеми в размер на по 300 лева по каса; че на 09.01.2009 г. е получила
заем в размер на 7500 лева по каса; че на 16.01.2009 г. е получила заем в
размер на 7500 лева по каса; че на 29.12.2009 г. е получила по каса заем в
размер на 330 лева; че на 16.02.2010 г. е получила заем по каса в размер на
7500 лева; че на 26.09.2011 г. е получила заем по каса в размер на 7500 лева;
че на 15.06.2012 г. е получила заем в размер на 7500 лева; че на 25.02.2014 г.
е получила заем в размер на 7500 лева, че на 26.09.2014 г. е получила заем в
размер на 7500 лева по каса; че на 04.02.2015 г. е получила заем в размер на
2000 лева по банков път; че на 08.04.2015 г. е получила заем в размер на 4000
лева по банков път; че на 11.11.2015 г. е получила
заем в размер на 3120 лева; че на 11.02.2016 г. е получила заем в размер на
4000 лева; че на 25.04.2016 г. е получила заем в размер на 4000 лева; че на 12.12.2016 г. е получила заем в размер на 950 лева; че на
13.12.2016 г. е получила заем в размер на 6000 лева. Относно горепосочените
заеми са представени извлечения от касовата книга и от банковата сметка на ВСК
„П.В.“ за всеки от дните на получаване на заеми, от които е видно, че М.М. фигурира като получател на същите.
Представена
по делото е справка за движение на дялов капитал на ответницата за периода от
2006 г. до 2017 г.
По
реда на чл.176 ГПК ответницата е отговорила на поставени въпроси от страна на
ищеца, че в качеството си на касиер – счетоводител на ВСК е изготвяла банкови
нареждания за превод на суми от банковата сметка на ВСК към лицата ползващи
заем и на суми към сметката на ВСК от лицата, погасяващи ползван заем като това
е било част от служебните й задължения. Освен нея такива документи е изготвял и
Председателя на ВСК. Твърди, че след месец септември 2016 г. не е изготвяла
банкови нареждания.
От
представеното извлечение от касовата книга /на страници 75, 76, 78, 86, 85 от делото/
се установяват следните обстоятелства: на 25.02.2014 г. на името на М.Я.М. е
регистриран разход в размер на 7500 лева с код 03; на 26.09.2011 г. на името на
М.Я. П.е регистриран разход в размер на 7500 лева с код 03; на 15.06.2012 г. на
името на М.Я.М. е регистриран разход в размер на 7500 лева с код 03; на
26.09.2014 г. на името на М.Я.М. е регистриран разход в размер на 7500 лева с
код 03.
От
приетото по делото банково извлечение от сметката на ВСК „П.В.“ /стр.92/ се
установява, че на М.Я.М. на 08.04.2015 г. е предоставен заем в размер на 4000
лева, от това на страница 101 – 103 е видно, че в полза на М.Я.М. са
предоставени в заем сумите както следва – на 11.02.2016 г. 4000 лева; на
25.04.2016 г. – 4000 лева; на 12.12.2016 г. – 950
лева, а на 13.12.2016 г. – 6000 лева. На всеки един от горепосочените преводи
като основание е посочено изплащане на заем.
Останалите писмени доказателства не следва да
се подлагат на доказателствен анализ предвид
обстоятелството, че не се отнасят до процесните
договори за заем.
От
заключението на приетата по делото съдебно счетоводна експертиза се установява,
че към датата на обявяване на ВСК П.В. в ликвидация дяловият капитал на М.М. е минус 19 392,05 лева. Същият не е променен и към 03.03.2020 г. Вещото лице посочва, че за периода от 25.01.2007
г. до 13.12.2016 г. е получила заеми в размер на 92 787,26 лева като на
26.09.2011 г. е получила сумата от 7500 лева на каса; на 15.06.2012 г. – 7500
лева на каса; на 25.02.2014 г. – 7500 лева на каса; на 26.09.2014 г. – 7500
лева на каса; 08.04.2012 г. – 4000 лева по банков път; на 11.02.2016 г. – 4000
лева по банков път; на 25.04.2016 г. – 4000 лева по банков път; на 12.12.2016 г. – 950 лева по банков път и на 13.12.2016 г. –
6000 лева по банков път. В заключението си вещото лице е посочило, че общата
сума на върнати заеми е в размер на 56 450,15 лева, което е станало в периода
от 26.02.2007 г. до 07.12.2015 г., както следва 26.02.2007 г. - 250.00 на каса,
на 26.03.200.7 г.- 250.00 лева на каса; на 26.04.2007 г. - 6250.00 лева на
каса; на 28.05.2007 г. - 292.00 лева на каса; на 30.12.2008 г. 2800.00 лева на
каса; на 30.12.2008 г. - 312.00 лева на Каса; 09.01.2009 г. - 2740.00 лева на каса;
на 20.01.2009 г. - 1.66 лева на каса; на 16.03.2009 г. - 2.92 лева на каса; на
12.05.2009 г. -0.34 лева на каса; на 15.09.2009 г. - 0.14 лева на каса; на
28.01.2010 г. - 0.30 лева на каса; на 22.03.2010 г. - 268.00 лева на каса; на
30.04.2010 г. -270.00 лева на каса;
на 13.05.2010 г.- 7.20 лева на каса; на 14.06.2010 г. - 1.19 лева на каса; на
16.08.2010 г. - 115.20 лева на каса; на 14.09.2010 г. - 177.60 лева на каса; на
17.09.2010 г. - 10.00 на каса; на 13.10.2010 г. - 81.60 лева на каса; на
30.06.2011 г. - 4000.00 лева на каса; на 29.08.2012 г. - 750.00 лева на каса;
на 19.07.2013 г. - 5000.00 лева на каса; на 17.12.2013 г. - 100.00 лева на каса;
на 26.03.2014 г. - 7500.00 лева на каса; на
31.10.2014 г. - 5000.00 лева на каса; на
12.12.2014 г. - 555.00 лева на каса; на
26.02.2015 г. - 5000.00 чрез банков превод; на
24.04.2015 г. - 400.00 лева чрез банков превод; на 27.08.2015 г. - 8000.00
лева чрез банков превод; на 27.08.2015 г. - 1945.00 лева на каса и на 07.12.2015 г. -4370.00 лева
чрез банков превод. В заключението си вещото лице посочва, че на 11.02.2016 г.,
на 25.04.2016 г., на 12.12.2016 г. и на 13.12.2016 г.
в полза на М.М. има преведи суми както следва в
размер на 4000 лева; на 4000 лева; 950 лева и 6000 лева с посочено основание „изпл. на д. заем“. В деловодната система и касовата книга
на ВСК „П.В.“ – дългосрочните заем са отбелязвани с код 03, а краткорсрочните заеми с код 04. Вещото лице е уточнило, че
към датата на предявяване на исковата молба размерът на непогасените заеми
възлиза на 36 337,11 лева. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че е
проверил в пълнота за целия период касовата книга и всяко едно счетоводно
записване. От касовата книга за всяка отделна дата може да се проследни дяловия капитал на всяко едно отделно лице.
Същата е съответна на компютърната програма. От нея е разпечатана касовата
книга и същата е проверена в цялост.
По
делото е прието и допълнително заключение по назначената съдебно счетоводна
експертиза, от което се установява, че заемите са периода от 25.01.2007 г. до
15.06.2012 г. са погасени като сред тях е заем от 26.09.2011 г., който е
погасен изцяло на каса, както и заем от 15.06.2012 г., който също е погасен
изцяло на каса. Частично е погасен заемът от 25.02.2014 г. – със сумата от
2212,89 лева като дължимият остатък възлиза на 5287,11 лева. Съобразно
допълнителното заключение на вещото лице непогасените заеми са тези от
30.05.2014 г.; 29.07.2014 г.; 01.08.2014 г.; 26.09.2014 г.; 04.02.2015 г.;
08.04.2015 г.; 05.01.2016 г.; 11.02.2016 г.; 25.04.2016; 12.12.2016
г. и 13.12.2016 г.
Безспорно
между страните е обстоятелството, че до 2010 г. ответницата е с фамилно име
Петрова, а след това с фамилно име М..
Разпоредбата на чл. 240 ЗЗД посочва, че с договора
за заем заемодателят предава в собственост на заемателя
пари или други заместими вещи, а заемателят
се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и
качество. Договорът за заем е реален и се счита сключен от момента на предаване
на паричната сума или други заместими вещи.
От съвкупния анализ на събраните по делото писмени
доказателства – извлечения от касовата книга и от банковото извлечение от
сметка на ВСК – П.В., а и от съдебно счетоводната експертиза, която е
неоспорена от страните, и която съдът цени като компетентно изготвена и
съответстваща на събрания по делото доказателствен
материал се установява по безспорен начин, че на датите 26.09.2011 г.,
15.06.2012 г., 25.02.2014 г., 26.09.2014 г., 08.04.2015 г., 11.02.2016 г.,
25.04.2016 г., 12.12.2016 г. и на 13.12.2016 г. са
сключени между страните договори за дългосрочен заем. Този извод на съда се
подкрепя и от факта, че ответницата не оспорва сключването на договорите за
заем с ищеца и получаването на заемните суми, в депозирания отговор на исковата
молба, нито по реда на чл. 143 ГПК. Фактът, че по делото не са представени
доказателства за подадено заявление за отпускане на заем, съобразно приетия
устав на „Взаимоспомагателната каса – П.В.“ не опорочава достигнатия от съда
извод, че между страните са налице сключени договори за заем на горепосочените
дати. Договорът за заем е реален договор и за неговото сключване законодателят
не е предвидил специална форма за действителност. По безспорен начин от
извлечението от касовата книга и от банковата сметка на ищеца се установява, че
на 26.09.2011 г. М.М. е получила сумата от 7500 лева;
че на 15.06.2012 г. – е получила сумата от 7500 лева; че на 25.02.2014 г. е
получила сумата от 7500 лева; че на 26.09.2014 г. е получила сумата от 7500
лева; че на 08.04.2015 г. е получила сумата от 4000 лева; че на 11.02.2016 г. е
получила сумата от 4000 лева; че на 25.04.2016 г. е получила сумата от 400
лева; че на 12.12.2016 г. е получила сумата от 950
лева и на 13.12.2016 г. е получила сумата от 6000 лева. Изводът за наличието на
получаване на сумите от страна ответницата се потвърждава и от приетата по
делото съдебно счетоводна експертиза, която съдът цени като компетентно
изготвена и съответстваща на събраните по делото писмени доказателства.
От съвкупния анализ на приетите по делото писмени
доказателства /извлечения от касовата книга и като съобрази посочения в тях код
срещу предоставената сума и от банковата сметка на ищеца/ и като взе предвид
чл. 35 от Устава и разписаните правила в Правилника на „Взаимоспомагателна каса
– П.В.“ следва извода, че предоставените заеми са дългосрочни такива, аргумент
от т.1 и т.2 от правилника.
От правилника и устава не се установява срок за
погасяване на предоставените заеми, поради което приложима е разпоредбата на
чл. нормата на 84, ал.2
ЗЗД, която посочва, че когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът
изпада в забава след като бъде поканен. По делото се съдържат доказателства, че
е изпратена покана от 05.09.2019 г. от страна на ищеца до ответницата, с която
е предоставен срок за изпълнение – четиринадесет дневен от получаване на
поканата. Липсва оспорване от страна на ответницата, че последната е получена,
поради което следва изводът, че изискуемостта е настъпила след изтичане на 14
дневен срок – 20.09.2019 г. С оглед
гореизложените мотиви, следва изводът, че всички суми по предоставените заеми
са изискуеми с настъпил падеж.
От съдебно счетоводната експертиза, която съдът цени
като компетентно изготвена се установява, че ответницата е погасила изцяло
предоставения й на 26.09.2011 г. заем, както и този предоставен й на 15.06.2012
г., а този от 25.02.2014 г. – частично в размер на 2212,89 лева. Липсват
доказателства по делото, че ответницата е заплатила претендираните
суми по останалите договори за заем каквито са твърденията й в депозирания
отговор на исковата молба. Неоснователно е твърдението й, че задълженията й
могат да се прихванат с неизплатения й дялов капитал, доколкото същият е
отрицателна величина.
С
оглед гореизложените мотиви следва изводът, че исковата претенция за сумата от 3000 лева, частичен
иск от общо
3016 лева, представляваща главница по договор
за паричен заем от 26.09.2011 г., ведно със законната
лихва върху сумата от датата
на предявяване на иска – 18.12.2019
г. до окончателното ѝ
изплащане
следва да се отхвърли; исковата претенция за
сумата от 3750 лева, частичен иск от общо
7500 лева, представляваща главница по договор
за паричен заем от 15.06.2012 г., ведно със законната
лихва върху сумата от датата
на предявяване на иска –
18.12.2019 г. до окончателното
ѝ изплащане следва да се отхвърли; исковата претенция за сумата от 3750 лева, частичен
иск от общо
7500 лева, представляваща главница по договор
за паричен заем от 25.02.2014 г., ведно със законната
лихва върху сумата от датата
на предявяване на иска –
18.12.2019 г. до окончателното
ѝ изплащане следва да се уважи, доколкото оставащата дължима сума,
съобразно заключението на вещото лице, което съдът цени като компетентно
изготвено е в размер на 5287,11 лева; исковата претенция за сумата от 3750 лева, частичен
иск от общо
7500 лева, представляваща главница по договор
за паричен заем от 26.09.2014 г., ведно със законната
лихва върху сумата от датата
на предявяване на иска –
18.12.2019 г. до окончателното
ѝ изплащане следва да се уважи; исковата претенция за сумата от 2000 лева, частичен
иск от общо
4000 лева, представляваща главница по договор
за паричен заем от 08.04.2015 г., ведно със законната
лихва върху сумата от датата
на предявяване на иска –
18.12.2019 г. до окончателното
ѝ изплащане следва да се уважи; исковата претенция за сумата от 2000 лева, частичен
иск от общо
4000 лева, представляваща главница по договор
за паричен заем от 11.02.2016 г., ведно със законната
лихва върху сумата от датата
на предявяване на иска –
18.12.2019 г. до окончателното
ѝ изплащане следва да се уважи; исковата претенция за сумата от 2000 лева, частичен
иск от общо
4000 лева, представляваща главница по договор
за паричен заем от 25.04.2016 г., ведно със законната
лихва върху сумата от датата
на предявяване на иска –
18.12.2019 г. до окончателното
ѝ изплащане следва да се уважи; исковата претенция за сумата от 475 лева, частичен
иск от общо
950 лева, представляваща главница по договор
за паричен заем от 12.12.2016 г., ведно със законната
лихва върху сумата от датата
на предявяване на иска –
18.12.2019 г. до окончателното
ѝ изплащане следва да се уважи; исковата претенция за сумата от 3000 лева, частичен
иск от общо
6000 лева, представляваща главница по договор
за паричен заем от 13.12.2016 г., ведно със законната
лихва върху сумата от датата
на предявяване на иска –
18.12.2019 г. до окончателното
ѝ изплащане следва да се уважи.
По отношение на разноските:
Ищецът
е поискал присъждане на сторените в производството разноски – 991,26 лева –
заплатена държавна такса; 405 лева – депозит за изготвяне на съдебно счетоводна
експертиза и 955 лева – заплатено адвокатско възнаграждение, възлизащи в общ
размер от 2351,26 лева. С оглед частичното уважаване на исковите претенции в
тежест на ответника следва да се възложат и разноски в размер на 1682,30 лева,
съразмерно на уважената част от исковите претенции.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от
ВСК „П.В.“ в ликвидация, Булстат
*********, адрес: град Варна, пл. С. № 1 срещу М.Я.М.,
ЕГН **********, адрес: *** осъдителен иск с правно основание
чл. 240, ал. 1 ЗЗД, за осъждане М.Я.М., ЕГН ********** *** в ликвидация,
Булстат ********* за сумата от 3000 лева, частичен иск от общо
3016 лева, представляваща главница по договор
за паричен заем от 26.09.2011 г., ведно със законната
лихва върху сумата от датата
на предявяване на иска –
18.12.2019 г. до окончателното
ѝ изплащане
ОТХВЪРЛЯ предявения от
ВСК „П.В.“ в ликвидация, Булстат
*********, адрес: град Варна, пл. С. № 1 срещу М.Я.М.,
ЕГН **********, адрес: *** осъдителен иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, за осъждане М.Я.М., ЕГН ********** *** в ликвидация,
Булстат ********* за сумата от 3750 лева, частичен иск от общо
7500 лева, представляваща главница по договор
за паричен заем от 15.06.2012 г., ведно със законната
лихва върху сумата от датата
на предявяване на иска –
18.12.2019 г. до окончателното
ѝ изплащане
ОСЪЖДА, на основание чл. 240, ал.1 ЗЗД М.Я.М., ЕГН **********, адрес: *** да заплати
на ВСК
„П.В.“ в ликвидация, Булстат
*********, адрес: град Варна, пл. С. № 1 сумата от 3750 лева, частичен иск от
общо 7500 лева, представляваща главница по договор за
паричен заем от
ОСЪЖДА, на основание чл. 240, ал.1 ЗЗД М.Я.М., ЕГН **********, адрес: *** да заплати
на ВСК
„П.В.“ в ликвидация, Булстат
*********, адрес: град Варна, пл. С. № 1 сумата
от 3750 лева, частичен иск от
общо 7500 лева, представляваща главница по договор за
паричен заем от 26.09.2014 г., ведно със законната лихва
върху сумата от датата на предявяване
на иска – 18.12.2019 г. до окончателното ѝ изплащане
ОСЪЖДА, на основание чл. 240, ал.1 ЗЗД М.Я.М., ЕГН **********, адрес: *** да заплати
на ВСК
„П.В.“ в ликвидация, Булстат
*********, адрес: град Варна, пл. С. № 1 сумата
от 2000 лева, частичен иск от
общо 4000 лева, представляваща главница по договор за
паричен заем от 08.04.2015 г., ведно със законната лихва
върху сумата от датата на предявяване
на иска – 18.12.2019 г. до окончателното ѝ изплащане
ОСЪЖДА, на основание чл. 240, ал.1 ЗЗД М.Я.М., ЕГН **********, адрес: *** да заплати
на ВСК
„П.В.“ в ликвидация, Булстат
*********, адрес: град Варна, пл. С. № 1 сумата
от 2000 лева, частичен иск от
общо 4000 лева, представляваща главница по договор за
паричен заем от 11.02.2016 г., ведно със законната лихва
върху сумата от датата на предявяване
на иска – 18.12.2019 г. до окончателното ѝ изплащане
ОСЪЖДА, на основание чл. 240, ал.1 ЗЗД М.Я.М., ЕГН **********, адрес: *** да заплати
на ВСК
„П.В.“ в ликвидация, Булстат
*********, адрес: град Варна, пл. С. № 1 сумата
от 2000 лева, частичен иск от
общо 4000 лева, представляваща главница по договор за
паричен заем от 25.04.2016 г., ведно със законната лихва
върху сумата от датата на предявяване
на иска – 18.12.2019 г. до окончателното ѝ изплащане
ОСЪЖДА, на основание чл. 240, ал.1 ЗЗД М.Я.М., ЕГН **********, адрес: *** да заплати
на ВСК
„П.В.“ в ликвидация, Булстат
*********, адрес: град Варна, пл. С. № 1 сумата
от 475 лева, частичен иск от
общо 950 лева, представляваща главница по договор за
паричен заем от 12.12.2016 г., ведно със законната лихва
върху сумата от датата на предявяване
на иска – 18.12.2019 г. до окончателното ѝ изплащане
ОСЪЖДА, на основание чл. 240,
ал.1 ЗЗД М.Я.М., ЕГН **********, адрес: *** да заплати на ВСК
„П.В.“
в ликвидация, Булстат *********, адрес: град Варна, пл. С. № 1 сумата от 3000 лева, частичен
иск от общо
6000 лева, представляваща главница по договор
за паричен заем от 13.12.2016 г., ведно със законната
лихва върху сумата от датата
на предявяване на иска –
18.12.2019 г. до окончателното
ѝ изплащане
ОСЪЖДА М.Я.М., ЕГН **********,
адрес: *** да заплати на ВСК „П.В.“ в ликвидация, Булстат
*********, адрес: град Варна, пл. С. № 1 сумата от 1682,30 лева, представляваща
заплатени разноски в исковото производство, съобразно уважената част от
исковите претенции, на основание чл. 78, ал.1 ГПК
УКАЗВА на М.Я.М.,
ЕГН **********, адрес: ***, че може да заплати присъдените в
полза на ВСК „П.В.“ в ликвидация, Булстат
*********, адрес: град Варна, пл. С. № 1 по банковата сметка на ВСК
„П.В.“
в ликвидация, Булстат *********, адрес: град Варна, пл. С. № 1 или чрез друг
начин на плащане
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба
пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните
РАЙОНЕН СЪДИЯ: