Р Е
Ш Е Н И Е № 260545
гр.Бургас, 04.12.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Районен
съд - Бургас, XLIX наказателен
състав, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди и двадесета
година, в състав:
Районен
съдия: Венета Иванова
при секретаря
Гергана Стефанова, като разгледа докладваното от съдията Иванова
НАХД № 3961/2020г. по описа на Районен съд - Бургас, въз основа
на данните по делото и закона, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството пред РС-Бургас е по реда
на чл.59-63 от ЗАНН и е
образувано по жалба на „Н“ ЕООД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление *****, представлявано от Н.Е.Й., срещу НП № 433988- F 429433/04.04.2019г.,
издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“ -Бургас в ЦУ на НАП, с
което на „Н“ ЕООД, ЕИК 20476403 е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 3000 /три хиляди/ лева, на основание чл.185,
ал.2, изр.1 от ЗДДС за нарушение по чл.33,
ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ .
Във въззивната жалба се претендира
отмяна на наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно, като
при условията на евентуалност се претендира намаляване размера на наложеното
наказание.
В съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован, се представлява от законния
представител Н.Й.. Същата поддържа жалбата.
За
административнонаказващия орган, редовно призован, се явява юрк. Янчева,
редовно упълномощена. Същата оспорва жалбата, излага доводи за потвърждаване на
наказателното постановление и претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН от
заинтересовано да обжалва лице и съдържа необходимите реквизити, поради което е
допустима.
Районен съд - Бургас, след като
анализира събраните по делото доказателства и съобрази закона, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 19.10.2018г. в 13,17 часа свид. Д.А. и М.М.–двамата на
длъжност „инспектор по приходите“ при ЦУ на НАП , извършили проверка на
търговски обект – магазин плод-зеленчук, находящ се на адрес ****, стопанисван и
експлоатиран от „Н“ ЕООД. В хода на проверката било установено, че в
търговския обект има монтирано, въведено в експлоатация и регистрирано в НАП 1
бр. ФУ модел „DATECS DP-150Т KL" с ИН на ФУ № DT674924 и ФП № 02674924. Същото се
намирало в изправност и в работен режим към момента на проверката. Видно от
дневен финансов „X" отчет с № 0010605/ 19.10.2018г„ изведен от наличното в
обекта ФУ, същото притежава и са активни функциите „служебно въведени" и
„служебно изведени" суми. Видно от същия, към момента на проверката, разчетената
касова наличност във фискалното устройство била
в размер на 27,37 лева. Фактическата касова наличност била в размер на 177,00
лева, съгласно изготвения опис на паричните средства в касата за процесната
дата. Сумите били преброени и описът изготвен от присъствалата на проверката Илиана
Урукова- продавач консултант в обекта. Установена е разлика в касовата
наличност в размер на 149,63 лв., която представлява промяна в касовата
наличност, която не е отразена във фискалното устройство посредством функцията
„служебно въведени" суми, като ФУ притежава тази функция, видно от
отпечатания дневен финансов отчет.
Констатациите
от проверката били обективирани в Протокол № 0269800/ 19.10.2018г. С връчването на протокола била връчена и покана,
инкорпорирана в същия, за явяване на представителя на дружеството или упълномощено
от него лице на 23.10.2018г. в ТД на НАП
Бургас за съставяне и връчване на АУАН.
На 23.10.2018г.
управителят на дружеството жалбоподател Н.Й. се явила в ТД на НАП Бургас и в нейно присъствие
бил съставен АУАН за нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ
във връзка с констатациите на проверяващите. Йорданова разписала акта, като не посочила
възражения. Такова било депозирано на 25.10.2018г.
След
запознаване с направеното възражение и материалите по преписката,
административнонаказващият орган е възприел констатациите, изложени в АУАН и е
издал процесното наказателно постановление, с което на основание чл.185, ал.2,
изр.1 ЗДДС за нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ вр.
чл.118, ал.4 от ЗДДС е наложил на дружеството-жалбоподател имуществена санкция
в размер на 3000 лева. Наказателното постановление е връчено отново на управителя
Н.Й..
Описаната
по-горе фактическа обстановка е идентична с изложената в съставения на
жалбоподателя АУАН и в издаденото НП и се потвърждава от събраните в хода на
административнонаказателно производство доказателства, както и от показанията
на свид. Д.А. -актосъставител, които съдът изцяло кредитира като последователни
и безпристрастни, кореспондиращи с писмените доказателства по делото.
Актът е
съставен в съответствие с разпоредба на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН и от формална страна съдържа законоустановените
реквизити по чл. 42 от ЗАНН.
Административнонаказващият
орган е приел фактическите констатации за доказани и е издал обжалваното
наказателно постановление.
Бургаският
районен съд намира, че при съставянето на акта за установяване на административно
нарушение и издаването на наказателното постановление не са
допуснати съществени процесуални нарушения.
В
разпоредбата на чл. 118, ал. 4, т. 1 и т. 4 от ЗДДС е
предвидено, че Министърът на финансите издава наредба, с която се определят
условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за
въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане,
съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, както
и издаването на фискални касови бележки от фискално устройство и касови бележки
от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност и
задължителните реквизити, които трябва да съдържат.
Въз основа
на законовата делегация, от Министъра на финансите е издадена Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин /Наредба №
Н-18 от 13.12.2006 г. /.
Съгласно чл. 33, ал.1 от посочената
Наредба извън случаите на продажби/сторно операции всяка промяна на
касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън
касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно
въведени" или "служебно изведени" суми.
Неотразяването
на всяка промяна в касовата наличност представлява нарушение на чл. 33, ал. 1
от Наредба № Н-18/2006 г. Деянието правилно е квалифицирано като нарушение на
тази разпоредба. Сумата от 149,63 лева не
е била част от разчетната касовата наличност за деня и е следвало да бъде
отразена във фискалното устройство като "служебно въведени".
След като липсват данни, че установената разлика се дължи на неотчетени продажби,
настоящият състав счита, че констатираното деяние по отношение на приложената
като нарушена норма на чл.33 от Наредба Н-18/2006г. на МФ, правилно е
квалифицирано, но неправилно е приложена санкционната норма на чл.185, ал.2 от ЗДДС.
Според чл.185, ал.2 от ЗДДС извън случаите по ал.1 (лице, което не издаде
документ по чл.118, ал.1 ЗДДС) на лице, което извърши или допусне извършването
на нарушение по чл.118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага
глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв.,
или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер
от 3 000 до 10 000 лв. Когато нарушението не води до неотразяване на
приходи, се налагат санкциите по ал.1.
В процесния случай е установена разлика между сумата, представляваща дневен
оборот, отчетен с монтираното в обекта фискално устройство и сумата, налична в
касата на същия търговски обект. След като самият наказващ орган не е
констатирал, че в следствие на установеното нарушение е настъпило неотразяване
на приходи, то правилната санкционна норма, която следва да бъде приложена в
случаи като процесния е чл.185, ал.2, изр.второ във вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС,
съгласно която имуществената санкция за юридически лица и еднолични търговци е
в размер от 500 лв. до 2 000 лв.
След като наказващият орган неправилно е санкционирал наказания търговец на
основание чл.185, ал.2 от ЗДДС с имуществена санкция в размер на 3 000
лв., независимо че не е установил нарушението да води до неотразяване на приходи,
той е приложил неправилно закона, тъй като е санкционирал лицето за нарушение,
което не води до неотразяване на приходи, със санкция, която е предвидена за
нарушения, вследствие на които се е стигнало до такова неотразяване на
приходите.
От друга страна, както в хода на административнонаказателното производство,
така и от проведеното съдебно дирене се обосновава извода, че нарушението по
чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/2006г. е безспорно доказано. В този случай следва
да се има предвид, че съгласно дадените задължителни указания в тълкувателно
решение № 3 от 10.05.2011г. на ВАС по тълк.д.№ 7/2010г., ОСК, предвид изричните
разпоредби на ЗАНН, съдът не може да връща наказателните постановления на
административно-наказващия орган за поправка, изменение или допълнение, поради
което не може да се прави аналогия на наказателните постановления с
обвинителните актове и правомощията на наказателния съд за връщане с указания
за доразследване поради неизясненост на някои обстоятелства или за внасяне на
нов, преработен обвинителен акт. Върховният административен съд изрично е
посочил, че следва да се има предвид, че при разглеждането на
административнонаказателни дела, при които действа правилото на чл.84 от ЗАНН,
че доколкото в този закон няма специални правила за производството пред съда за
разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, се прилагат разпоредбите
на НПК. В тази връзка районният съд, предвид наличието на изрично уредено от
чл.63 от ЗАНН правомощие за изменение на наказателното постановление, при
решаване на въпроса по същество, може и следва да измени наказателното
постановление при установена възможност за санкциониране по превилегирован
състав, като съобрази размерите и на наложените санкции. Съдът може в случаите,
в които отговорността на нарушителя е ангажирана за квалифициран или основен
състав на административно нарушение, ако се установят предпоставките за
приложимост на привилегирования състав, да преквалифицира деянието, като
приложи спрямо нарушителя съответстващото му по-ниско наказание.
Предвид така развитите мотиви, настоящата въззивна
инстанция следва да измени наказателното постановление, като на основание
нормата на чл.185 ал.2, изр. 2, във връзка с
ал.1 от ЗДДС на нарушителя се определи наказание имуществена санкция в размер на 500лв.
Съдът намира, че в случая не се установяват отегчаващи
обстоятелства, които да налагат определяне на санкция в размер над минималния
за този вид нарушение. Липсват данни жалбоподателят да е бил санкциониран за други
подобни нарушения, както и да са произтекли вредни последици от деянието. Предвид
изложеното съдът намира, че с налагане на имуществена санкция в размер на 500 лева ще
бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се
предупреди и превъзпита нарушителя, както и генералната превенция за
въздействие върху обществото.
В настоящия
случай не може да намери приложение чл. 28 от ЗАНН, тъй като
макар и да са налице смекчаващи вината обстоятелства (липсата на предходни
нарушения), то нарушението е такова, което засяга важни обществени отношения,
свързани със сигурността на документооборота и отчетността на дейността на
търговеца , поради което
не може да се приеме, че извършеното е с по-ниска степен на обществена опасност
в сравнение с обикновените случаи на нарушение от същия вид.
В конкретния случай АНО е бил защитаван от юрисконсулт.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 5 ЗАНН
в полза на юридически лица се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда,
ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната
помощ, който от своя страна препраща
към чл. 27е от
Наредба за заплащането на правната помощ, съгласно който възнаграждението е в размер от 80 до 120 лева. Предвид
правната сложност и извършените действия, съдът счита, че справедлив размер на
конкретното възнаграждение се явява сумата от 80 лева. Като се вземе предвид
изменението на НП съдът счита, че съразмерно с потвърдената част от НП, на
наказващия орган следва да се определи юрисконсултско възнаграждение в размер
на 13,33 лева.
По изложените съображения, на
основание чл.63, ал.1
от ЗАНН, Бургаският районен съд
Р
Е Ш И :
ИЗМЕНЯ
наказателно постановление № 433988- F429433/04.04.2019г.,
издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“ -Бургас в ЦУ на НАП, с
което на „Н“ ЕООД, ЕИК ***** е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 3000 /три хиляди/ лева, на основание чл.185, ал.2, изр.1
от ЗДДС за нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, като на основание чл.185 ал.2, изр. 2, във връзка с ал.1 от ЗДДС ОПРЕДЕЛЯ размер на наложената имуществена санкция - 500 (петстотин)
лева.
ОСЪЖДА „Н“ ЕООД, ЕИК 20476403 да заплати на Национална агенция за приходите-гр.София,
сумата от 13,33 /тринадесет лева и тринадесет ст./ лева, представляваща
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Бургас в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Районен
съдия:........................
Вярно
с оригинала: Г.Ст.