РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
Административен съд
Пловдив
Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2175
гр.Пловдив, 30 .11 . 2023г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд-Пловдив, VI състав, в открито заседание на двадесет и първи ноември през
две хиляди двадесет и трета година, в състав :
Административен
съдия : Здравка Диева
С
участието на секретаря Г.Г., като разгледа докладваното от съдията адм.д.№
2289/2018г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Производство по реда на чл.64 ал.4
от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.
И.С.И.,*** /лишен от свобода/,
представляван от адв.В.С. обжалва Заповед № Л 2044/18.08.2023г. на Началник на
затвора - Пловдив, с която е отказано жалбоподателят да бъде преместен в
затворническо общежитие от открит тип и във вр. с изискването на чл.64 ал.3 ЗИНЗС се е произнесъл и за режима на изтърпяване на наказанието по реда на чл.
65 ЗИНЗС, като е приел, лишеният от свобода /л.св./ И.И. да продължи да търпи
наказанието си в условията на строг режим.
Твърди се незаконосъобразност на
заповедта с искане за отмяната й. Поддържат се допуснати съществени процесуални
нарушения, без да са конкретизирани. Искането на оспорващото лице се счита за
основателно, тъй като отговаря на условията – формални и реални. Адв.С. счита,
че не е отчетено обстоятелството, че И. работи като социален асистент на друг
затворник – Ц.А.. В становище по същество моли жалбата да бъде уважена или да
се отмени заповедта на процесуално основание с връщане на преписката за ново
произнасяне.
В съдебно заседание жалбоподателят
участва лично посредством видеовръзка и поддържа жалбата с искане за отмяна на
заповедта като незаконосъобразна. Заяви, че всички доказателства са представени
пред административния орган и няма доказателствени искания.
Ответникът Началник на затвора –
Пловдив оспорва жалбата чрез процесуален представител Н.А., инспектор „Режимна
дейност“, лице с юридическо образование и правоспособност, като счита, че
следва да бъде отхвърлена. Поддържа законосъобразност на заповедта, постановена
от компетентен административен орган и мотивирана. По същество заяви, че са
спазени процесуалните правила и за взети необходимите становища на длъжностни
лица. Посочено бе, че постиженията на осъдения са отчетени, като е прието че в
бъдещ етап произнасянето би могло да е в друг смисъл, но към момента решението
на административния орган е основано на събраните доказателства.
Окръжна прокуратура-Пловдив не участва
по делото.
1. Жалбата е подадена в срока по
чл.149 ал.1 АПК. Съобщаване на акта е извършено посредством разписка за получаване
на 21.08.2023г., удостоверяване за което се съдържа в заповедта, л.12 гръб. Според
събраните доказателства се установи, че първоначално жалба е подадена в 14
дневен срок от дата на съобщаването й, тъй като по данни от ответника – жалбата
е върната с писмо на затвора – Пловдив от 29.08.2023г. При неправилна преценка
относно прилагане нормата на чл.90 ал.2 ЗИНЗС, жалбата е върната, вместо да
бъде указано отстраняване на нередовност в същата в определен срок. Оспорващото
лице е адресат на отказ да бъде удовлетворена негова молба с вх.номер от
31.07.2023г., в която е заявил, че отговаря на условията за сваляне на режима и
извеждане в ТПО – гр.Смолян. Неблагоприятният административен акт е обжалван в
срок и при наличие на правен интерес.
Към страните са
отправени указания по доказателствата и доказателствената тежест и се
съобразява задължението им да съдействат за установяване на истината /чл.171
ал.4 АПК/.
1.1. Оспорената заповед е издадена от компетентен
административен орган /чл.64 ал.2 вр. с чл.65 ЗИНЗС/ и авторство не е оспорено.
Заповедта е основана на чл.64 ал.2 и
ал.3 ЗИНЗС, според които норми : „Началникът на затвора се произнася с
мотивирана заповед след вземане на становището на ръководителя на направлението
за социална дейност и възпитателна работа, на заместник-началника по
режимно-охранителната дейност и на началника на съответното затворническо
общежитие относно поведението на осъдения по време на изтърпяване на
наказанието и съобразно изискването на чл. 43, ал. 4. Екземпляр от заповедта се
връчва на осъдения срещу подпис и се изпраща на прокурора, осъществяващ надзор
върху изпълнението на наказанието.; В заповедта за преместване началникът на
затвора се произнася и за режима на изтърпяване на наказанието по реда на чл.
65.“. Съгласно чл.66 ЗИНЗС : Първоначалният режим може да бъде заменен със
следващия по-лек от началника на затвора след изтърпяване, включително със
зачитане на работните дни, на една четвърт, но не по-малко от 6 месеца от
наложеното или намаленото с помилване наказание, ако лишеният от свобода има
добро поведение и покаже, че се поправя.; Началникът на затвора се произнася с
мотивирана заповед след вземане на становището на ръководителя на направлението
за социална дейност и възпитателна работа, на заместник-началника по
режимно-охранителната дейност или на началника на съответното затворническо
общежитие относно поведението на осъдения по време на изтърпяване на
наказанието. Екземпляр от заповедта
се връчва на осъдения срещу подпис и се изпраща на прокурора, осъществяващ
надзор върху изпълнението на наказанието. Заповедта подлежи на оспорване с
протест по реда на Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок от
връчването й пред административния съд по местоизпълнение на наказанието.
Решението на съда е окончателно….“.
Проверката за законосъобразност на акта обхваща правни и
фактически основания с приоритет на второпосочените. В случая обстоятелствената
част на заповедта съдържа следните данни : Лишеният от свобода И.И. изтърпява
наказание лишаване от свобода в размер на 20г., на основание чл.116 НК по НОХД
№ 465/2010г., ОС – Хасково, като начало на наказанието е 26.04.2010г. и
осъденият е придобил право на смяна на режима от 21.05.2016г. По отношение поведението
на адресатът на оспорения административен акт е отразено: изразява желание за
работа, но с претенции относно характера и тежестта на трудовата дейност;
импулсивен е и при незачитане на мнението му реагира бурно и често агресивно,
като в резултат на проведени беседи е формирал в последния период нагласи да
полага усилия за овладяване на гнева си; наблюдава се значително подобрение във
взаимоотношенията му - повече прояви на въздържаност и опити за избягване на
конфликти с другите; от дълъг период от време липсват агресивни прояви; отнася
се към служителите и администрацията на затвора с нужното уважение; в
последните години не проявява желание и не участва в корекционната дейност;
рядко се включва в общогруповите мероприятия и инициативите на поста – участвал
е само в един турнир по шах през м.11.2021г. Поведението на жалбоподателя е
квалифицирано като колебливо – от постъпването му в затвора нееднократно е
награждаван и наказван /наказван шест пъти, последно през 2021г.; награждаван е
7 пъти, без скорошни награди – последната е от 2018г./. Посочено е, че И.
трудно приема ограничения и следва собствените си разбирания, с утвърден
житейски стереотип. При последната оценка на риска от рецидив остава в среден
диапазон – 53т. при отчетени 59т. при предишна оценка. Възприето е, че
проблемни остават зоните : Отношение към правонарушението – 12т.;
Взаимоотношения – 7т. и Умения за мислене – 7т. Описани са промени спрямо
предходната оценка : Трудова заетост – от 3 т. на 1т. /работи като социален
асистент/; Управление на финанси и доходи – от 3 т. на 2 т. /няма данни за нелегални
източници на доходи/; Начин на живот и обкръжение – от 4т. на 2 т. /няма данни
за манипулативен начин на живот и за безразсъдно и рисково поведение/.
При тези данни е отчетено, че до момента и при съпоставка
с предходната преоценка - има известни положителни промени в профила на нуждите
на оценката от рецидив, но е съобразено, че няма устойчивост на поведението на
жалбоподателя и значими положителни прояви, които следва да се стимулират със
замяна на режима в по-лек и респективно – превод в затворническо общежитие от
открит тип. Преценено е, че наблюдението върху поведението на оспорващото лице
следва да продължи и едва при постигане на по-голяма стабилност, ще бъде
подкрепен за замяна на режима в по-лек, като необходимо условие за
преместването му в затворническо общежитие от открит тип. В обобщение е
направен извод за необходимост работата с И. да продължи още известен период от
време в условията на строг режим, с цел – постигане на трайни положителни
резултати. В заповедта е отразено, че са взети предвид становищата на ЗНРОНД К.С.,
на ИСДВР П.У., на НС СДВР С.Б., подкрепено от НС НОД гл.инсп. Г.Г., на инсп. РД
Н.А. и експертна психологична оценка от инсп.-психолог Н.Г..
1.2. Оспорената заповед е мотивирана от фактическа
страна, като по отношение мотивите се съобрази, че те може да се съдържат в
относими към издаването на административния акт доказателства, след като същите
са част от административната преписка и органът се е позовал на тях / ТР № 16
от 1975 г. на ОС на ГК на ВС/. В случая заповедта съдържа и самостоятелни
фактически основания, при съобразени становищата от посочените длъжностни лица.
Преписката съдържа информация за фактите, приети за
установени от административния орган : В Становище от 24.07.2023г., поддържано
към 31.07.2023г. на ИСДВР П.У. са посочени част от фактите, описани в обстоятелствената
част на оспорената заповед, като е отразено, че през последния период от време
л.св.И. поддържа положителна линия на поведение – след заболяване продължава да
работи като социален асистент на л.св.Цв.А.; спазва режимните изисквания и за
едногодишен период няма регистрирани отрицателни прояви и не са му налагани
дисциплинарни наказания; до 2016г. участва в различни мероприятия с
художествена и религиозна насоченост, а в последните години – в Алфа курс, срещи
и беседи с представители на Евангелистката и на Адвентистката църква, вкл. през
2021г. в турнир по шах; рискът от вреди е дефиниран като среден за известен
възрастен и нисък за останалите категории. Посочено е, че са изпълнени
ангажиментите при препланирането на присъдата в част Обвързаност с
прогресивната система, но не са посочени други части и изпълнението им.
Преценено е, че по-нататъшен престой в корпуса на затвора би довел до трайно
институционализиране и регрес в поведението и е подходящо стимулиране на
усилията на И. за личностна промяна чрез уважаване на молбата му. ; В
становището на инсп. РД Н.А. е посочено, че л.св.И. е придобил право на смяна
на режима от строг на общ от 21.05.2016г.; В становището на гл.инсп. С.Б. –
началник сектор СДВР, подкрепено от НС НОД гл.инсп. Г.Г. се поддържа изразено
предходно отрицателно становище от 24.07.2023г. и поради кратък срок до
31.07.2023г. – дата на подаване на молбата, по която е издадена оспорената
заповед, е прието, че в рамките на 8 дни няма настъпила промяна. В предходното
становище са отразени данни, описани в обжалвания административен акт, като е
посочено още, че И. не приема ограничения, непрекъснато изразява претенции,
безотговорен е към поведението си и е склонен да прехвърля отговорността за
собствените си действия на други хора. Ведно с това е вписано, че е крайно
импулсивен и липсват формирани саморегулативни механизми. От известен период не
участва в корекционна дейност. Формиран е извод, че не са настъпили достатъчно
положителни промени в нагласите на л.св. И., които да се стимулират със замяна
на режима от строг към общ.; В становище от ЗН РНОД К.С. е посочено, че се
подкрепя предходно такова с отрицателна насоченост /л.22/. В същото е вписано,
че л.св.И. е придобил формално право за смяна на режима на 21.05.2016г. и в
последния етап от изтърпяване на наказанието има констатирани положителни
промени и по-стабилна линия на поведение, изразяваща се в отсъствие на
наказания, но липсват и поощрения. Обикновено л.св.И. е добронамерен в
контактите си с останалите л.св., но при провокации, които се случват често,
реагира импулсивно, дори достига до вербална агресия. Поведението му е
определено като колебливо и макар в последно разглеждания период е по-скоро
положително, се поддържа отрицателно становище за смяна на режима от строг на
общ.; В експертна оценка на актуално психично и емоционално състояние на л.св. И.
е посочено, че при попълване на необходимите методики лицето се опитва да
прецени кой отговор е най-благоприятен за него, което от една страна е стремеж
за представяне благоприятно. Доколкото няма актуални нарушения, поведението на И.
е отчетено като стабилно. При разговор е заявил, че се отказва от работата като
социален асистент, тъй като има потребност от друга работа за намаляване на
присъдата. Рискът агресивно поведение е умерен – трудно приема ограничения и
по-трудно установява балансирани взаимоотношения. Допълнително изследване на
агресия не отчита завишение по наблюдавани параметри – стойностите са около и
под средни. В комуникацията се опитва да се налага, изисквайки и другите да се
съобразяват с него. С утвърден житейски стереотип. Включва се в групови прояви,
но обичайно трудно съобразява груповите норми и лицата, които не одобрява.
Търси начин за подобряване на положението си, при което следва основно
собствените си разбирания, трудно приема чуждо мнение. Самооценката му е
завишена, с по-ограничена социална компетентност, силно ригиден в нагласите си. Общата оценка на риска
от рецидив е намалена в рамките на средните стойности. Препоръчително е за
по-добър ресоциализационен ефект, предвид дългогодишната присъда, работата с
него да продължи при по-облекчени условия.
Описаните данни в становищата на длъжностни лица от обхвата
на чл.64 ал.2 ЗИНЗС, вкл. в експертната оценка на актуалното психично и
емоционално състояние на л.св.И. са възприети от Началника на Затвора –
Пловдив, като информацията е обективна – представено е поведението на осъдения
по време на изтърпяване на наказанието в цялост. Същото е анализирано прецизно,
като са взети под внимание положителни и негативни прояви. Липсват
несъответствия или неизясненост, поради което Началникът на затвора Пловдив с
основание се е позовал на становищата, при спазване цитираната по-горе
разпоредба. Становищата на началник сектор СДВР, НС СДВР гл.инсп. Ст.Б.,
подкрепено от НС НОД гл.инсп. Г.Г. и на гл.инсп. К.С. – ЗН РНОД / НС СДВР, са
отрицателни, но обосновани обективно с обсъдени в цялост фактите и
обстоятелствата по случая. Становището на ИСДВР П.У. в обобщение обосновава
извод за подходящо стимулиране на усилията за личностна промяна на л.св.И. – но
не е посочено да е наложително, предвид изразено мнение и за регрес в
поведението при по-нататъшен престой в корпуса на затвора. Експертната оценка
съдържа препоръчително становище за продължаване на работата с л.св. при
по-облекчени условия. При тези данни началникът на затвора – Пловдив е
обосновал извода си за отказ при съпоставка между становищата и оценявайки
необходимостта от баланс в конкретиката на фактите.
2. На основание чл.168 ал.1 АПК съдът дължи проверка за
законосъобразност на оспорения административен акт на всички основание по
чл.146 АПК и не се ограничава само с обсъждане на възраженията, заявени от
оспорващото лице.
В хода на съдебното производство не са приети
допълнителни доказателства, които да опровергаят установените факти в хода на
административното производство или дори само да ги разколебаят. Фактът на
осъществявана трудова дейност като социален асистент от страна на жалбоподателя
е съобразен при произнасяне на административния орган, поради което
възражението за противното не е основателно.
Лишеният
от свобода И.И. изтърпява наказание лишаване от свобода в размер на 20г., на
основание чл.116 НК по НОХД № 465/2010г., ОС – Хасково. Становищата на
длъжностните лица са съответни по отношение : колебливо поведение на
жалбоподателя /с арг. от брой награди и брой наказания/, което означава, че действително
отсъстват значими положителни прояви, обосноваващи извод за уважаване на
молбата; при последната оценка на риска от рецидив е прието, че остава в среден
диапазон, което потвърждава извода за липса на превес на положителните прояви; проблемни
са останали зоните : Отношение към правонарушението, Взаимоотношения и Умения
за мислене, като в тази насока е установеното обстоятелство - И. трудно приема
ограничения и следва собствените си разбирания, с утвърден житейски стереотип,
вкл. липсват формирани саморегулативни механизми и неучастие в корекционна
дейност от известен период. Следователно, дори при препоръката на експертната
оценка за работа при по-облекчени условия и подходящо стимулирането на усилията
за личностна промяна, изводът за ненастъпили достатъчно положителни промени в
нагласите на л.св. И., които да се стимулират със замяна на режима от строг към
общ, е обективен. Същият не бе опроверган с допълнителни доказателства по
доказателствени искания на жалбоподателя.
В случая може да бъде прието, че
правилно е преценено отсъствието на устойчивост на поведението на
жалбоподателя, както и че наблюдението върху поведението му следва да продължи
и при постигане на по-голяма стабилност, ще бъде подкрепен за замяна на режима
в по-лек, като необходимо условие за преместването му в затворническо общежитие
от открит тип. В тази насока са данни и от експертната оценка - рискът
агресивно поведение е умерен – трудно приема ограничения и по-трудно установява
балансирани взаимоотношения; включва се в групови прояви, но обичайно трудно
съобразява груповите норми и лицата, които не одобрява; търси начин за
подобряване на положението си, при което следва основно собствените си
разбирания, трудно приема чуждо мнение.
3. Оспореният административен акт е
издаден от материално и териториално компетентен орган, в предвидената от
закона форма, при спазване на процесуалните правила и в съответствие с
материалноправните разпоредби и целта на закона. Не се констатират съществени
нарушения, водещи до извод за незаконосъобразност на административния акт. Според
теорията, съществено е нарушението, което създава вероятност за неистинност на
фактите, които органът е счел за установени и които са от значение за издаване
на акта. Данните по делото отричат извод в тази насока, тъй като фактическите
основания за издаването на акта не са опровергани, нито данните от преписката
поставят под съмнение истинността на приетите за установени от органа факти. Фактическите
основания в заповедта съответстват на приложените правни основания.
Няма спор, че предпоставки за произнасяне от Началника на
затвора са били налице към момента на подаване на молбата – по см. на чл.64
ал.1, чл.66 ал.1 ЗИНЗС. Тези предпоставки касаят допустимост на искането/молбата.
За удовлетворяване на искането на оспорващото лице – преместване в
затворническо общежитие от открит тип, със замяна на режима в по-лек, е
предвидена възможност, а не задължение на административния орган. Същият дължи
отговор с мотивирана заповед, в която следва да съобрази поведението на
осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Преценката на началника на
затвора следва да се основава на предвидените в закона становища на длъжностни
лица относно поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието. В
обстоятелствената част на заповедта са възприети изцяло описаните по горе
становища, като самостоятелната преценка на началника на затвора – Пловдив е
обективна и балансирана спрямо установените факти. Данните в становищата не са
оспорени и няма възражение против нито един извод на съответните длъжностни лица.
Това позволява да бъде прието, че становищата са обосновани и аргументирани в
степен, мотивирала административния орган да издаде оспорената заповед. Според
наличните данни към момента на подаване на молбата, поведението на
жалбоподателя е преценено обективно – положителните прояви са съпоставени с
недостатъчната устойчивост в поведението. Предвид документирани факти и
обстоятелства в цялост – положителни и негативни, преценката на
административния орган е обективна и балансирана.
Според съдържанието на разпоредбите
на чл.64 ал.1 вр. с ал.3, респект. на чл. 66 ал.1 ЗИНЗС, законът е предоставил
право на ответника да извърши преценка по целесъобразност на възможността
за преместване за доизтърпяване на
наказанието в затворнически общежития от открит тип, съответно за замяна на
режима, а не го задължава при формалното възникване на посочените в нормите
предпоставки, при условията на обвързана компетентност да уважава всяка
подадена молба. Преценката кое поведение представлява достатъчна и основателна
предпоставка за преместване в затворническо общежитие от открит тип и облекчаване
на режима, е предоставена на административния орган, който действа при
условията на оперативна самостоятелност, съобразно формираното у него вътрешно
убеждение. Съдебният контрол в случая се свежда до проверка за това, дали на
административния орган действително е предоставено правото да извършва преценка
по целесъобразност и дали е спазил процедурата при издаване на административния
акт. От представените писмени доказателства е видно, че преди издаване на
оспорената заповед ответникът е изискал становища от съответните длъжностни лица,
в съответствие с цитираните приложими разпоредби от ЗИНЗС, като въз основа на
отразеното в тях е направил собствена преценка дали са налице условията за преместване
в затворническо общежитие от открит тип и облекчаване на режима, след което се
е произнесъл с оспорената заповед. В реда на изложеното, не се установява нарушение
на правилата в административното производство и нарушение на принципа за съразмерност
по см. на чл. 6 АПК, доколкото с административния акт не се цели да бъдат
засегнати права на адресата в степен, по-голяма от необходимото за изпълнение
целите на изтърпяваното наказание. Случаят разкрива обективно и правилно
отношение към поведението на жалбоподателя, предвид данните от становищата, по
отношение на които жалбоподателят не възрази.
Действително поведението на л.св.
жалбоподател е ориентирано към установяване на предпоставки за преместване в
затворническо общежитие от открит тип и промяна на режима /във вр. с чл.155 ЗИНЗС/, но към дата на издаване на заповедта са били налице приетите фактически
основания за отказ.
Задължението за обосноваване на административния акт от
фактическа страна е за органа – издател, който в случая ясно е изразил волята
си. Конкретните факти, възприети като основание за отказ са потвърдени от
съдържанието на административната преписка и както бе посочено – не са
оспорени. При
доказателствена тежест за жалбоподателя, същият не установи различна фактическа
обстановка. При тези обстоятелства следва да се приеме, че жалбата не е
основателна.
Мотивиран
с изложеното и на основание чл.64 ал.4 пр.2-ро ЗИНЗС, съдът
Р Е Ш И :
Отхвърля жалбата на И.С.И.,*** /лишен от свобода/ против
Заповед № Л 2044/18.08.2023г. на Началник на затвора - Пловдив.
Решението не подлежи на обжалване.
Административен съдия :