Решение по дело №578/2021 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 633
Дата: 25 октомври 2021 г. (в сила от 25 октомври 2021 г.)
Съдия: Иван Иванов
Дело: 20211001000578
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 15 юни 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 633
гр. София, 25.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Зорница Хайдукова

Валентин Бойкинов
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Иван Иванов Въззивно търговско дело №
20211001000578 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 613а от ТЗ, във връзка с чл. 294 от ГПК.
Образувано е по въззивната жалба, подадена от Националната агенция за приходите - гр.
София срещу решение № 1045 от 7.06.2019 г. по т.д.н. № 3082/ 2017 г. на Софийския
градски съд, търговско отделение, VІ - 2 състав, с което е отхвърлена молбата й с вх. № 61
749/ 13.05.2019 г. за възобновяване на спряното с решение № 926 от 10.05.2018 г. по същото
дело производство по несъстоятелност, открито по отношение на „Рема Трейд“ ЕООД -
гр. София.
Твърденията са, че обжалваното решение е неправилно. Изтъква се, че след преценката за
липса на достатъчно имущество като основание за възобновяване на производството, съдът
е следвало да даде възможност и срок, в който сумата, определена за покриване на
първоначалните разноски в производството да бъде предплатена, предвид изрично изявената
готовност на агенцията да го стори.
Молбата към съда е решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с
което производството по несъстоятелност да бъде възобновено.


1

В писмения отговор ответника по жалбата и подател на молбата по чл. 625 от ТЗ „Дунарит“
АД - гр. Русе е изразил становище в подкрепа на основателността на жалбата.

Ответникът по жалбата „Рема Трейд“ ЕООД (н.) - гр. София не е представил писмен
отговор.

Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав съобрази следното.
Въззивната жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 259 от ГПК от
кредитор в производството по несъстоятелност, който има правен интерес от обжалването
на подлежащ на въззивен контрол по силата на изричната разпоредба на чл. 613а, ал. 1 от ТЗ
валиден и допустим съдебен акт.

При обсъждането на основателността й приема следното.
Производството по т.д.н. № 3082/ 2017 г. на Софийския градски съд, търговско отделение,
VІ - 2 състав е било образувано по молба с правно основание чл. 625 от ТЗ, подадена от
„Дунарит“ АД - гр. Русе, с искане за обявяване на неплатежоспособността и откриване на
производство по несъстоятелност по отношение на „Рема Трейд“ ЕООД - гр. София.
С определение, постановено в съдебното заседание на 16.3.2018 г., на основание чл. 629б,
ал. 1 от ТЗ съдът указал на длъжника, молителя и другите кредитори в десетдневен срок от
вписването на определението в книгата по чл. 634в от ТЗ да внесат по сметката на
Софийския градски съд сумата 19 000 лева за предплащане на разноските в производството
по несъстоятелност, като ги уведомил за последиците от неизпълнението.
С решение № 926 от 10.05.2018 г. по посоченото дело на основание чл. 632, ал. 1 от ТЗ била
обявена неплатежоспособността на „Рема Трейд“ ЕООД - гр. София с начална дата
31.12.2013 г. и било открито производство по несъстоятелност, дружеството било обявено в
несъстоятелност, дейността на предприятието била прекратена, постановена била обща
възбрана и запор върху имуществото му и производството било спряно.
В молба с вх. № 61 749/ 13.05.2019 г. Националната агенция за приходите - гр. София
сезирала съда с искане за възобновяване на производството, като твърдяла, че е кредитор на
длъжника, срещу когото имала публични вземания в общ размер 62 992.35 лева. От
проучването на имущественото състояние на длъжника се установило, че в масата на
несъстоятелността има имущество, което може да бъде осребрено и да послужи за
2
покриване на разноските в производството по несъстоятелност.


- 3 -

Според заключението на приетата по делото икономическа експертиза към 31.12.2016 г.
били осчетоводени дълготрайни финансови активи в общ размер 12 501 000 лева. От
справката в търговския регистър се виждало, че длъжникът притежава 2 500 000 налични
поименни акции с номиналната стойност 1 лев от капитала на „Глас индъстри“ АД (н.),
както и 499 налични поименни акции с номиналната стойност 100 лева от капитала на
„Корси маунтин рисорт“ АД
Така установеното имущество било достатъчно по смисъла на чл. 632, ал. 2 от ТЗ, за да
бъдело производството по несъстоятелност възобновено. В случай, че съдът приемел
обратното, молителят поискал да бъде посочен размера на първоначално необходимите
разноски, както и банкова сметка, по която да бъдат платени.
Първоинстанционният съд приел, че визираните в молбата имуществени права върху акции
няма как да бъдат квалифицирани като имущество, което може да бъде използвано за
покриване на необходимите разноски в производството по несъстоятелност. Съобразил, че
по смисъла на чл. 632, ал. 2 ТЗ под „налично имущество“ трябва да се разбира само
имуществото свеждащо се до наличните парични средства, но не и останалото му
имущество, включително и дълготрайните финансови активи, каквито били акциите в
капитала на други търговски дружества.
Във връзка с искането за посочване на размера на първоначално необходимите разноски,
както и банкова сметка, по която те да бъдат заплатени изтъкнал, че за съда по
несъстоятелността не съществува задължение да определя повторно срок за внасяне на
разноските при направено искане за възобновяване на производството, а и за поискалия
възобновяването кредитор възможността да внесе определената сума съществувала до
момента на постановяване на решението по чл. 632, ал. 2 ТЗ и за това определянето на
нарочен срок не било необходимо.

В настоящето въззивно производство, образувано по реда на чл. 294 от ГПК, при
съблюдаване на указанията в отменителното решение № 80 от 31.05.2021 г. по т.д. № 1069/
2020 г. на Върховния касационен съд, Второ търговско отделение, с разпореждане № 982 от
23.06.2021 г. на въззивника Национална агенция за приходите е указано в седмодневен срок
3
от съобщаването да внесе по сметката на Софийския градски съд сумата 19 000 лева за
покриване на началните разноски в производството.
Съобщението с препис от разпореждането е било връчено на агенцията на 30.06.2021 г., на
„Дунарит“ АД - на 8.07.2021 г. и на „Рема Трейд“ ЕООД (н.) (при условията на чл. 619 от
ТЗ) - на 30.06.2021 г.


Към деня на устните състезания пред въззивната инстанция - 29.09.2021 г., по делото няма
данни сумата за началните разноски в производството да е била предплатена от някоя от
страните.

При тези факти настоящият състав на въззивната инстанция преценява жалбата като
неоснователна.
Възобновяването на спряното на основание чл. 632, ал. 5, във връзка с ал. 1 от ТЗ
производство по несъстоятелност е допустимо при наличието на която и да било от двете
алтернативно посочени в чл. 632, ал. 2 от ТЗ предпоставки - ако в срок една година от
вписване на решението по ал. 1 в търговския регистър длъжникът или кредитор удостовери,
че е налице достатъчно имущество или ако депозира необходимата сума за предплащане на
началните разноски по чл. 629б от ТЗ.
В конкретния случай посочените в молбата за възобновяване активи на длъжника, които по
своята икономическа характеристика представляват дълготрайни финансови активи (акции в
капитала на търговски дружества), не може да бъдат преценявани като „налично
имущество“, по смисъла на чл. 632, ал. 1 и чл. 629б от ТЗ, с оглед възприетото в практиката
на касационната инстанция становище, че такива са само наличните парични средства в
касата или банкови сметки на длъжника, но не и останалото му имущество.
Затова, предвид установената от доказателствата и основно от заключението на приетата по
делото икономическа експертиза липса на такива средства няма основание да бъде
допуснато възобновяване на производството по несъстоятелност в първата от двете
хипотези на чл. 632, ал. 2 от ТЗ.
Невнасянето на определената от съда по несъстоятелността сума за предплащане на
първоначалните разноски в производството, въпреки изрично предоставената възможност
в настоящето производство, обуславя липсата и на втората по двете предпоставки в
цитираната норма.

4
В съответствие с изложеното и поради съвпадането на крайния извод на настоящия състав
на въззивната инстанция с този на първостепенния съд, обжалваното решение ще следва да
бъде потвърдено.

По изложените съображения Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести
състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1045 от 7.06.2019 г. по т.д.н. № 3082/ 2017 г. на Софийския
градски съд, търговско отделение, VІ - 2 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република България в
едномесечен срок от връчването на преписи на страните.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5