Решение по дело №4542/2019 на Районен съд - Сливен

Р Е Ш Е Н И Е  № 107

 

гр. Сливен, 31.01.2020 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ХI-ти граждански състав, в открито съдебно заседание на десети януари през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВА КОДЖАБАШЕВА

 

при секретаря АНДРЕАНА СТАНЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 4542 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба, с която са предявени положителни установителни искове с правна квалификация чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, за установяване съществуването на вземането на взискателя по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

В исковата молба се твърди, че ищецът е доставял ежемесечно ел. енергия и е предоставял мрежови услуги на ответника, за който е открит клиентски номер **********, в периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2019 г. в обект на ответника с ИТН 2313619, находящ се в гр. Сливен, кв. Речица, ул. „Тодор Асенов“ № 1, за което били издавани фактури. Твърди се, че ответникът не е заплатил задължението си за заплащане на предоставените услуги на стойност 220,43 лв., като е изпаднал в забава и дължи и сумата от 7,08 лв. обезщетение за забава за периода от 13.11.2018 г. до 05.06.2019 г.

Ето защо се иска от съда да признае за установено по отношение на ищцовото дружество „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, че ответникът „Успех Лайт ССБ“ ЕООД, ЕИК: *********, дължи сумата от 220,43 лева - главница, представляваща стойността на доставена ел. енергия и предоставени мрежови услуги за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2019 г. в обект на ответника с ИТН 2313619, находящ се в гр. Сливен, кв. Речица, ул. „Тодор Асенов“ № 1, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението и сумата от 7,08 лева - обезщетение за забава за периода от 13.11.2018 г. до 05.06.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 3126/2019 г. по описа на СлРС.

Претендират се и разноските, направени в заповедното и в исковото производство.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.

В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не изпраща представител. Депозирало е чрез своя пълномощник - юрисконсулт писмено становище, с което поддържа предявените искове.

Ответното дружество, чрез своя пълномощник - адвокат, оспорва исковете като неоснователни и претендира направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и изявленията на страните, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Видно от представените с исковата молба и приети по делото писмени доказателства на 22.10.2015 г. управителят на ответното дружество Васил Трифонов Долапчиев е подписал декларация за предоставена мощност и клиентски данни, в която саморъчно е вписал „Успех Лайт ССБ“ ЕООД като клиент на ищцовото дружество с клиентски номер ********** и адрес на управление, както и адрес за кореспонденция гр. Сливен, кв. Речица, ул. „Тодор Асенов“ № 1. Управителят е декларирал наличие на стопански обект с ИТН 2313619, с електромер № 3368266 и е посочил за този обект декларирана активна мощност 50 kW.

Видно от препис - извлечение от сметката на ответното дружество, същото има вписани задължения към ищеца по 7 бр. фактури както следва: № ********** с падеж 12.11.2018 г. за главница в размер на 32,23 лв., № ********** с падеж 10.12.2018 г. за главница в размер на 31,20 лв., № ********** с падеж 11.01.2019 г. за главница в размер на 32,23 лв., № ********** с падеж 11.02.2019 г. за главница в размер на 29,11 лв., № ********** с падеж 12.03.2019 г. за главница в размер на 32,23 лв., № ********** с падеж 10.04.2019 г. за главница в размер на 32,23 лв. и № ********** с падеж 13.05.2019 г. за главница в размер на 31,20 лв.

От представените по делото фактури се установява, че претендираните суми за главница, представляват единствено такса достъп до разпределителна мрежа, като във всички фактури са вписани нулеви количества за пренос и консумирана електрическа енергия.

Въз основа на установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Предявените установителни искове са процесуално допустими, но разгледани по същество съдът ги намира за неоснователни.

Следва да се отбележи, че съдът не споделя възражението на ответника, че се претендира вземане за доставена ел. енергия за битови нужди до ап. 15 на ул. „Тодор Асенов“ № 1, чиито собственик не е ответното дружество. Макар и в заявлението за издаване на заповед за изпълнение да фигурира в описанието на адреса на обекта „ап. *15“, безспорно по делото се претендират вземания за доставена ел. енергия и мрежови услуги за стопански обект с ИТН 2313619, който фигурира и в заявлението по чл. 410 ГПК, и в исковата молба, както и във всички представени с нея писмени доказателства.

Измервателна точка номер (ИТН), е уникален 7-цифрен номер, който идентифицира обекта по непротиворечив начин. За обект с посочения ИТН е попълнена от управителя на ответното дружество декларация за предоставена мощност и клиентски данни, поради което доставената енергия до декларирания като стопански обект с този ИТН 2313619 и отчетена от електромер № 3368266 следва да се дължи именно от ответното дружество.

Видно обаче от представените по делото фактури за обекта на ответника с ИТН 2313619 няма доставена и консумирана електрическа енергия. Начислени са единствено такси за достъп до разпределителната мрежа, които като сбор образуват претендираното от ищеца вземане за главница от 220,43 лв.

Предвид разпоредбите на § 1, т. 7 от допълнителните разпоредби и на чл. 29, ал. 1 (изм. - ДВ, бр. 39 от 2014 г., изм. - ДВ, бр. 90 от 2015 г., в сила от 20.11.2015 г.) от Правилата за търговия с електрическа енергия, одобрени от ДКЕВР на 23.07.2013 г., на които сам ищецът се е позовал в исковата молба, мрежовите услуги са достъп до електропреносната мрежа, пренос на електрическа енергия през електропреносната мрежа, достъп до електроразпределителните мрежи и пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи, като мрежовите услуги се заплащат от клиенти и производители върху фактурираните количества активна електрическа енергия, в съответствие със средствата за търговско измерване и/или предоставена мощност в местата на измерване, определени в съответствие с Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от КЕВР цени.

Следователно при нулево фактурирано количество активна енергия не е налице основание за начисляване на мрежова услуга, каквато се явява процесната такса достъп.

Ето защо предявеният иск с правна квалификация чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД се явява неоснователен и следва да се отхвърли.

Предвид неоснователността на главния иск, неоснователен се явява и предявения акцесорен такъв с правна квалификация чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за признаване за установено по отношение на ищцовото дружество, че ответникът дължи сумата от 7,08 лева - обезщетение за забава върху претендираната главница за периода от 13.11.2018 г. до 05.06.2019 г.

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответното дружество направените по делото разноски в размер на 150 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37 срещу „УСПЕХ ЛАЙТ ССБ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, кв. „Речица“, ул. „Тодор Асенов“ № 1, искове с правна квалификация чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено по отношение на ищеца, че ответникът му дължи сумата от 220,43 лева - главница, представляваща стойността на доставена ел. енергия и предоставени мрежови услуги за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2019 г. в обект на ответника с ИТН 2313619, находящ се в гр. Сливен, кв. Речица, ул. „Тодор Асенов“ № 1, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението и сумата от 7,08 лева - обезщетение за забава за периода от 13.11.2018 г. до 05.06.2019 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 2050 от 10.06.2019 г. по ч. гр. д. № 3126/2019 г. по описа на СлРС, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

 

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37 ДА ЗАПЛАТИ на „УСПЕХ ЛАЙТ ССБ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, кв. „Речица“, ул. „Тодор Асенов“ № 1 сумата от 150,00 лв. /сто и петдесет лева/, представляваща направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

Препис от решението да се връчи на страните чрез техните пълномощници.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: