№ 14353
гр. С, 12.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20221110135816 по
описа за 2022 година
Предявен е иск от К М. А., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.Л бл...., чрез адв.Д., със
съдебен адрес гр.С, ул.”Г” №.., насочен срещу “Т – С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление гр.С, ул.Я № 23Б, представлявано от А А, за признаване на установено, че
ищецът не дължи на ответника сума в размер на 159.78 лв., представляваща 1/8 част от
начислено с фактура №.../м.07.2019 г., задължение на наследодателя на ищеца – Е Т А за
доставена топлинна енергия в имот, отчитан с абонатен № 200255.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молбата се сочи, че ответникът е начислил по партида, водена на името на
наследодателя на ищеца, а именно Е Т А, сумата от 1578.27 лв. по факутра №.../м.07.2019 г.
за доставена топлинна енергия в имот, находящ се в гр.С, ж.к.Л 3 бл..... Ищецът твърди, че
наследствената му квота от наследството на Е А е 1/8 част, поради което има интерес да
установи, че не дължи 197.28 лв. От този размер предявява частичен иск за 159.78 лв.,
доколкото за разликата от 37.50 лв. има влязло в сила решение по гр.д.№ 29884/2020 г. по
описа на СРС, 27 състав. Отбелязва се, че по посоченото дело пред 27 състав е прието за
установено, че ответникът не е установил основанието на своето вземане /наличието на
облигационно правоотношение/, претендирано извънсъдебно от ищеца. С оглед на това,
ищецът се позовава на ТР 3/2016 г., постановено по тълк.дело № 3/2016 г. на ОСГТКВКС, в
което се приема, че решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със
сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти за спорното субективно
материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата
до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право.
По същество ищецът оспорва вземането поради липсата на валидно възникнало
облигационно правоотношение, поради липсата на доставка на топлинна енергия в
процесния имот, отговаряща на българския държавен стандарт за топлопреносната мрежа,
както и поради погасяване по давност на оспореното вземане.
В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такъв, в който изразява
становище по основателността на предявения иск.
Ответникът изразява становище за недопустимост на иска. Отбелязва, че с предходно
1
заведеното дело пред 27 състав на СРС не е формирана сила на пресъдено нещо по
отношение на съдебно предявеното право, тъй като искът е отрицателен установителен, а
приетият в ТР 3/2016 г., постановено по тълк.дело № 3/2016 г. на ОСГТКВКС настъпва само
при частичен положителен установителен или съдителен иск. В тази насока се позовава на
ТР 1/17.07.2021 г. и на решение № 89/11.07.2011 г. на ВКС, І т.о. Излагат се съображения, че
предяваването на частичен отрицателен установителен иск представлява злоупотреба с
право. Навеждат се и твърдения, с оглед направеното в исковата молба позоваване на
стъпила погасителна давност, че последната не погасява самото вземане, а само
възможността за принудителното му изпълнение. Ответникът сочи, че провеждането на
съдебно производство по отрицателен установителен иск, не е в състояние да задължи
ответника да отпише процесното вземане от счетоводството си, поради което за ищеца
липсва правен интерес от водене на делото.
В отговора на исковата молба се твърди и че искът е недопустим, тъй като в
съдебната практика е наложено становището, че отрицателен установителен иск може да
бъде предявен само когато е във връзка с инициирано от кредитора заповедно производство.
По съществото на спора, ответникът поддържа, че е налице облигационно
правоотношение по доставка на топлинна енергия за процесния имот, при наличие на
предпоставките по чл.153 от ЗЕ. Навежда се, че съдържанието на облигационното
правоотношение между страните се регулира от общи условия, които са публикувани по
установения ред и по отношение на които ответникът не е изразил несъгласие. Сочи се, че
чл.32, ал.1 от Общите условия, въвежда задължение за потребителите на топлинна енергия
да заплащат месечните суми за потребена такава енергия в 30-дневен срок от периода, за
който се отнасят. С това, ищцовото дружество обосновава иска си за обезщетение за забава.
В исковата молба се твърди, че в сградата, в която се намира процесния имот, се
извършва дялово разпределение от „Х Р” ЕООД, като начисляваните месечни суми са
прогнозни и след края на отоплителния сезон е извършвано дялово разпределение на база
реален отчет на ИРУ.
По така изложените съображения, от съда се иска да отхвърли предявения иск, като
присъди на ответника направените от него разноски.
В съдебно заседание ответникът се представлява от упълномощен представител,
който оспорва предявения иск. Ищецът не се явява и не се представлява, депозира писмени
бележки по съществото на спора.
По делото са ангажирани писмени доказателства, назначени и изслушани са съдебно-
счетоводна и съдебно-технически експертизи.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
По делото не е спорно, а и от представените писмени доказателства се установява,
че в ищцовото дружество се води партида за доставка на топлинна енергия по абонатен
номер 200255 за имот, ателие 1 и апартамент 1, находящи се в гр.С, ж.к.Л бл.344, вх.1 с
титуляр Е Т А. Последната е починала на 03.06.2019 г. и е оставила за свои наследници
съпруга си М Ф П Х А и децата си Ф М А, К. М. А., М М А
Видно от изпратения от Столична община, направление „Архитектура и
градоустройство”, договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл.117 от
ЗТСУ, ап.1 в бл.28 /с актуален номер 344, съобразно удостоверението на Столична община,
район Л, приложено на л.50 от делото/, е продаден от Главна дирекция за изграждане на С
при СНС на 20.04.1988 г. на А И А и Д К И-А. От страна на М Ф П Х А пък е подадена
пред СО, район Л декларация по чл.14 от ЗМДТ, в която е посочено, че същият е придобил
по наследство от съпругата си Е Т А, ид.ч. от магазин №.., находящ се в гр.С, ж.к.Л 3, в
2
търговски обект „Б И – тяло юг”. Освен този имот, в партидата на М Ф П Х А в Агенция по
вписванията, е отразено отчуждаването през 2011 г., заедно със съпругата му Е Т А, на
ап.87, находящ се в гр.С, ж.к.Л бл.....
На общо събрание на етажната собственост, в която се намира процесният ап.1А,
проведено на 16.10.2007 г., е избрано дружеството „Х Р” ЕООД за извършване на услугата
дялово разпределение.
Вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза е констатирало, че
дяловото разпределение в сградата, където се намира процесния имот е извършвано от „Х Р”
ЕООД, което поради неосигурен достъп не е осъществявало реален отчет на
индивидуалните разпределители в края на отоплителния сезон. Експертът е установил, че в
имота няма монтирани отоплителни тела, свързани към сградната инсталация. В същото
време обаче, в жилището има отоплително тяло /щранг-лира/, за което не съществува
техническа възможност за индивидуален отчет, а начислената за него топлоенергия е
определена по изчислителен път съгласно Приложението към чл.61, ал.1 т.6.9 от Наредба №
16-334/06.04.2007 г. и разпоредбата на т.6.5 в съответствие с определените от ФДР топлинна
мощност от 431 W и екстраполация по максимален специфичен разход за сградата.
По отношение компонента от топлоенергията за БГВ е посочено, че поради
неосигурения достъп, през целия исков период, фирмата за дялово разпределение е
процедирала по реда на чл.69, ал.2 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г., като е разпределила
топлинна енергия, отдадена за битово-гореща вода по норматив, а именно – по 140 л. за едно
денонощие за 2 ползватели.
Констатирано е изчислена правилно, съобразно заложената в Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. методика, топлоенергия, отдадена от сградната инсталация, а именно по
реда на чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. Отбелязано е, че общият топломер в
абонатната станция на сградата, в която се намира имота, е преминал метрологичен контрол,
за което са издадени свидетелства за метрологична проверка.
Експертът е определил дължимите суми за топлоенергия за процесния имот в размер
на 1578.27 лв. /отговора по задача № 4 след приспадане на вноските за дялово
разпределение/, като изрично е посочил, че правилно са изчислени технологичните разходи
и цените, по които е пресметната стойността на потребената топлоенергия са определените
от ДКЕВР за съответния период.
По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза от заключението
по която се установява размера на начислените за поцесния период суми за топлинна
енергия общо и по отделни компоненти. Вещото лице е посочило, че през исковия период
има данни за извършени плащания в общ размер на 617.94 лв., с които са намалени
задълженията на главница. Останали са дължими 1587.81 лв.
Експертът е определил и размера на обезщетението за забава.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявените искове са с правно основание чл.124, ал.1 ГПК. Исковете имат за
предмет установяване недължимостта на претендирани от ответника вземания за доставена
топлинна енергия и за дялово разпределение по издадена през м.юли 2019 фактура №....
Доколкото се касае за отрицателен установителен иск, тежестта за доказване на
основанието и размера на оспорените вземания е за ответника. Последният претендира да е
бил в облигационно правоотношение с наследодателя на ищеца през отоплителен сезон
2018/209 г., за който е издадена процесната фактура.
Облигационното правоотношение обаче възниква по силата на закона между
3
топлофикационното предприятие и лице, което е собственик или ползвател на имот, което
ползва топлинна енергия, съобразно предвиденото в чл.153 от ЗЕ. С ТР № 2/2017 г. на
ОСГКВКС се възприе становището, че правоотношението може да възникне и въз основа на
сключен между страните договор, който е с приоритетно значение за установяване
качеството потребител на топлинна енергия, пред възникването на това правоотношение по
силата на закона. В случая ответникът не установи Е Т А да е била собственик на процесния
имот или да е подала заявление-декларация или с друг документ, в който да е изразила
желанието си да й бъде доставена топлинна енергия в процесния имот. Нещо повече – по
делото се установи, че ап.1 в процесната сграда - бл.344, вх.1 в ж.к.Л, е собственост на трети
лица - Ангел Иванов Анев и Д К И-А. От ангажираните доказателства не може, макар и по
косвен път да се направи извод за наличието на собственически права на Е А спрямо
процесния имот. Точно в противната насока са данните от подадената от съпруга й М Ф П Х
А декларация по чл.14 от ЗМДТ и от Агенция по вписванията.
В същото време, видно от отразеното в издадените от ответника фактури,
процесният абонатен № 200255, е свързван с различни имоти – както с ап.1 /л.22 от делото/,
така и с ателие 1 /л.19-21 от делото/, и двете жилища находящи се във вход 1 на бл.344 в
ж.к.Л 3. Доколкото обаче не се доказа Е А да е притежавала индивидуален обект в тази
етажна собственост, респ. да е сключвала договор с ответника за доставка на топлинна
енергия в такъв, то липсва основание за начисляването на нейно име на задължения.
Тъй като ищецът е наследник по закон на Е А, то същият има правен интерес да
установи, че не дължи на ответното дружество част от претендираните извънсъдебно
вземания от Е А, съответстваща на наследствената му квота, която е ¼. Т.е. от начислените с
фактура №... от м.юли 2019 г. задължения от 1578.27 лв., недължими от ищеца поради
липсата на основание за претендирането им са 394.57 лв. За част от тази сума - 37.50 лв.,
има влязло в сила решение № 2027531/08.12.2020 г., постановено по гр.д.№ 29884/2020 г. по
описа на СРС, 27 състав, поради което допустим за разглеждане е иск за разликата от 357.07
лв. В случая, ищецът е оспорил задълженията само до 159.78 лв., поради което и с оглед
диспозитивното начало в процеса, съдът следва да установи, че К. А. не дължи тази сума на
ответника.
С оглед изхода на спора, право на разноски има единствено ищецът, който е
направил искане в тази насока и пълномощникът му е представил списък по чл.80 от ГПК.
Съдът, след като съобрази приложените по делото платежни документи, констатира, че
ищецът е заплатил държавна такса от 52.40 лв., която следва да му бъде присъдена изцяло.
Освен това пълномощникът на ищеца претендира възнаграждение по реда на чл.38,
ал.2 вр. ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата. На адв.С. Й. Д. следва да се присъди
възнаграждение съобразно материалния интерес по делото и предвиденото чл.7, ал.2, т.1 от
Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно 400.00 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на “Т – С” ЕАД, ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление гр.С, ул.Я № 23Б, че К М. А., ЕГН **********, с адрес
гр.С, ж.к.Л бл...., не му дължи сумата от 159.78 лв., представляваща част от общо
начислените с фактура №.../м.07.2019 г., задължения на наследодателя на ищеца – Е Т А от
1578.27 лв., за доставена топлинна енергия в имот, отчитан с абонатен № 200255.
ОСЪЖДА „Т – С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.Я №
23Б, да заплати на К М. А., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.Л бл...., сумата от 52.40 лв.,
4
представляваща направени от ищеца разноски по делото, съобразно изхода му.
ОСЪЖДА „Т – С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.Я №
23Б, да заплати на основание чл.38, ал.2 вр. ал.1, т.2 от Закона за адвкатурата, на адвокат С.
Й. Д., ЕГН **********, с адрес гр.С, ул.”Г” №.., офис-партер, сумата от 400.00 лв.,
представляваща възнаграждение за процесуално представителство и защита на ищеца К М.
А., ЕГН **********, по настоящето гр.д.№ 35816/2022 г. по описа на Софийски районен
съд.
Решението е постановено с участието на третото лице помагач „Х Р” ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5