Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 4034 26.11.2018 година град Пловдив
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVI граждански състав, в публично заседание на тридесети октомври две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР ТОЧЕВСКИ
при участието на
секретаря Ангелина Димитрова,
като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 9808 по описа на съда за 2018 г. и,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск с правна квалификация по чл. 45 от ЗЗД.
Ищецът
А.М.А., ЕГН: **********,***, чрез пълномощника си адвокат В.Н., е предявил
против С.С.Х., ЕГН: **********,***, иск за осъждане
на ответника да му заплати сумата от 3 000 лева, представляващи
обезщетение за причинени неимуществени вреди, претърпени в резултат на деликт, за който ответникът е признат за виновен с одобрено
споразумение по протокол № 425 от с.з. от 21.05.2018 г. по н. о. х. дело № 1453/ 2018 г. на ПРС, IV нак. с-в, ведно със законната лихва върху сумите от датата на извършване на
деянието- от 01.01.2017 г. до окончателното й
плащане.
В
исковата молба е посочено, че по н. о. х. дело № 1453/ 2018 г. на ПРС, IV нак. с-в, ответникът бил осъден за извършено по отношение на ищеца престъпление
по чл. 131 ал. 1 т. 12, вр. чл. 130 ал. 1 от НК, за
това, че на 01.01.2017 г. в местност „***“, вилно
селище „***“ причинил лека телесна повреда по хулигански подбуди. Претендира се
обезщетение в размер на 3 000 лева за преживяното физическо и психическо
страдание, унижение, стрес и страх. Твърди се, че на 31.12.2016 г. в ***
компания на ищеца се събрали да празнуват настъпването на Новата година, като
малко след полунощ някои започнали да хвърлят пиратки. В това време ответникът
докато се смеел заплал пиратка и я сложил в панталона
на ищеца, който за късмет бил с широки панталони и така пирактака
изпаднала надолу зад коляното на левия му крак, където гръмнала. След инцидента
ишецът посетил болнично заведение, където лекували
раната, а после и белезите, останали от нея. Причинени му били неимуществени
вреди, в следствие на подигравки, присмех и унижение от останалите в
компанията, които след случая му изказвали съчувствие и състарадание.
Подобно съжаление обаче ответникът не изпитал, дори той се ядосал, че пиратката
не гръмнала там, където била първоначално поставена. Лекарите обаче казали, че
ако действително тя била гръмнала по- горе, ищецът щял да остане инвалид за цял
живот. Претендира обезщетение за нанесените му неимуществени вреди, ведно със
законната лихва от датата на деликта. Моли и за
разноските по делото. В съдебно заседание страната лично и чрез пълномощника си
поддържа иска. Представя се и писмена защита.
В
срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е подал писмен отговор. В с.з. страната
се явява лично, като твърди, че претенцията била прекомерно завишена и изразява
готовност да заплати обезщетение в размер най- много до 1 000 лева.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства и с оглед наведените от страните
доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
С
протоколно определение № 425 от 21.05.2018 г., постановено по н. о. х. дело № 1453/ 2018 г. на ПРС, IV нак. с-в, е одобрено споразумение, според което ответникът е признат за виновен
за това, че на 01.01.2017 г. в местност „***“, община
***, област ****, по хулигански подбуди е причинил на ищеца лека телесна
повреда, изразяваща се в *** *** от I-IIВ-III
степен на площ от 1 %, довело до разстройство на здравето извън случаите по чл.
128 и чл. 129 от НК. За деянието си ответникът е бил осъден на наказание „пробация“ за срок от две години.
Към
делото е приложено за послужване н. о. х. дело № 1453/ 2018 г. на ПРС, IV нак. с-в.
По
делото е изслушана и съдебно- медицинска експертиза, по която вещото лице на
база наличната по делото медицинска документация е установило, че ищецът е
получил термично изгаряне на лява задколянна област
от първа и втора степен на площ от 1 %, като увреждането било причинено от
действието на висока температура (пламково изгаряне).
Болките били от леки до умерени по сила и интензитет, като постепенно затихвали
до пълното им изчезване, а оздравителният процес траел около един месец и
приключил благоприятно, без усложнения.
Представена
е медицинска документация по случая- епикризи,
история на заболяването, направление за хоспитализация, резултати от
изследвания, анамнеза, декларации за информирано съгласие, листове- визитационен и за консултация.
Събрани
са и гласни доказателства, чрез разпит на двама свидетели, ангажирани от ищеца
(протокол от с.з. от 30.10.2018 г.). Св. Д.Р.Х.- *** на ищеца, посочва, че
компанията им празнувала заедно миналата Нова година на вила в планината, като
след 12 часа започнали да се хвърлят пиратки. Тогава тя излязла навън и видяла,
че ищецът бил със свалени панталони, като той й обяснил, че ответникът му
хвърлил пиратка в тях, но тя не била присъствала на инцидента. Качили се горе в
стаята, имал рана зад коляното, която промили с алкохол. На сутринта тръгнали
към *** и после го приели в болница. Оплаквал се от болки вечерта, но отказал
да бъде откаран веднага в болница. Другите от компанията се интересували какво
е състоянието му, за му помогнат евентуално. В началото куцал и не можел да
ходи, сега имал останал белег. Св. С.Т.Д.- *** на ищеца, заявява, че синът й
като се прибрал сутринта след новогодишното празненство още от вратата й казал,
че много го боли кракът, не можел сам да си събуе панталона, раната била
отворена. Веднага го откарали в болница, където го превързали и му определили
час за преглед след празниците, когато се направила хирургична интервенция на
сина й. Лекарят посочил, че изгореното не трябвало да се прочиства с алкохол и,
че трябвало веднага да се предприеме медицинска намеса, а не да се чака до
сутринта, защото това довело до възпаление. След изписването останал в къщи,
първата седмица трудно ходел, лежал, боляло го, сега имал само лек белег. Не
приема твърденията на ответника, че станалото било на шега, защото
последствията можело да бъдат много по- сериозни.
При
така установеното, от правна страна съдът намира следното:
За
да бъде основателен иск с правна квалификация по чл. 45 от ЗЗД, трябва по
несъмнен начин по делото да се установи кумулативното наличие на следните
предпоставки- деяние, противоправност, вреда,
причинна връзка и вина, като липсата на дори един елемент от фактическия състав
на деликта води до отхвърляне на претенцията.
В
конкретния случай е налице влязло в сила одобрено споразумение по наказателно
дело, по което ответникът е бил признат за виновен за извършено от него
престъпление по отношение на ищеца- причиняване на лека телесна повреда по
хулигански подбуди. Според чл. 300 от ГПК постановената от наказателния съд
присъда (в случая протоколно определение, с което е одобрено споразумение между
подсъдимия и прокуратурата, което обаче има същия характер като присъдата по
смисъла на цитираната норма) е задължителна за гражданския съд, който разглежда
имуществените последици на деянието, относно това дали то е извършено, неговата
противоправност и виновността на дееца. Това
означава, че по настоящото дело съдът е обвързан да приеме за безспорно, без да
се доказва допълнително, че ответникът е причинил на ищеца изгаряне на левия му
крак в областта на коляното, чрез хвърляне на пиратка, гръмнала в тази област,
за което си деяние е бил осъден.
Принципно
в гражданския процес на самостоятелно доказване подлежат обстоятелствата, имащи
отношение за изхода от спора за причинените с деянието вреди, като тук не се
установяват различни факти от вече събраните такива по наказателното дело,
защото ангажираните от ищеца гласни доказателства не променят съществено вече
наличната информация по предходното дело. И двете свидетелки не са преки
очевидци на инцидента, поради което следва да приеме, че фактическата
обстановка по време на осъществилия се деликт е била
такава, каквато е установена с обвинителния акт по наказателното дело. Не се
установява, а не се и твърди поведение на пострадалия, което да афектира извършителя
или да провокира действията му по хвърляне на пиратката.
При
така установената фактическа обстановка, при която не се доказва съпричиняване от страна на ищеца по отношение на настъпване
на деликта, но пък безспорно са ясни авторството и
вината на ответника, както и пряката връзка между деянието и нанесените телесни
увреждания, обсъдена и изследвана от вещото лице в СМЕ, искът се явява доказан
по своето основание, като спорен остава само размерът на причинените на
пострадалия вреди.
В
резултат на причиненото увреждане ищецът несъмнено е претърпял неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания, които по принцип се следват от
подобен род физически травми. Видно от изслушаната СМЕ, се установява, че при
инцидента на лицето е причинено термично изгаряне на лява задколянна
област от първа и втора степен на малка площ от 1 %, като увреждането било
причинено от действието на висока температура (пламково
изгаряне). Болките били от леки до умерени по сила и интензитет, като
постепенно затихвали до пълното им изчезване, а оздравителният процес траел
около един месец и приключил благоприятно, без усложнения. Като цяло следва да
се приеме, че причинените травми не са довели до тежки или сериозни последици
за здравето, значително надхвърлящи обичайните случаи на такива леки телесни
повреди, нито пък са предизвикали особено силни болки или страдания в толкова
висока степен, че ищецът да е бил поставен в състояние на безпомощност или пък
в невъзможност да се обгрижва сам. Експертът посочва,
че оздравителният процес приключил за около 25- 30 дни, без усложнения, като
свидетелските показания са в насока, че лицето само първата седмица имало
проблеми с ходенето, когато лежал. Болката е отшумяла за по- малко от месец,
поради което действително може да се приеме, че се касае за лека травма, бързо
преминала и оставила лек и почти незабележим белег, без каквито и да е други
неблагоприятни последствия за лицето. Без значение е обстоятелството до какво е
можело да доведе случаят, ако пиратката е била гръмнала в боксерките
на момчето, защото тук се преценяват конкретно причинените от деликта вреди, а не евентуални или хипотетични такива,
които не са настъпили. Следва още да се отбележи, че въобще не се установяват
твърденията в исковата молба за отправени подигравки от приятелската компания,
присмех и унижения от присъстващите на празненството, доколкото разпитаната св.
Х. не споменава за подобно нещо, дори напротив- тя заявява, че останалите се
интересували от състоянието на ищеца, с оглед на възможността да му помогнат и му
съчувствали. Ищецът несъмнено е изпитвал неудобство и дискомфорт,
но подобни емоционални травми са напълно естествени за такива случаи, като не
се установява наличие на тежка или сериозна психологична травма, която още да
продължава, напротив- касае се за краткотраен ефект на причинена тревожност и
засегнат душевен комфорт.
За
пълнота на изложението е от значение и обстоятелството, че ищецът до определена
степен и сам е допринесъл за последиците от изгарянето, като е отказал
предложението веднага да бъде заведен в болница и е изчакал до сутринта, а
същевременно е обработил вечерта раната с алкохол, което в последствие при
прегледа от лекаря се е установило, че е довело до получаване на възпалителен
процес и е наложило болничен престой. В тази връзка е налице своеобразна форма
на съпричиняване досежно
последиците от деликта, което следва да бъде отчетено
при определяне и на размера на обезщетението.
Ищецът
несъмнено следва да бъде парично компенсиран и овъзмезден
за неблагоприятните си психични изживявания, емоционални травми и душевен дискомфорт, за това, че са били нарушени обичайния му
житейски ритъм и душевно спокойствие, както и за причинените от изгарянето
болки и страдания. Обезщетението за тях обаче трябва да бъде адекватно и в тази
връзка съдът намира, че сумата в размер на 1 500 лева се явява напълно
достатъчна, като искът в останалата му част до пълния предявен размер от 3 000
лева следва да се отхвърли като неоснователен. В контекста на нормата на чл. 52
от ЗЗД размерът на вредите трябва да се определи съобразно принципите за
справедливост, като се отчита и съдебната практика в подобни случаи, при които
претърпените увреждания се преценят конкретно, като се аргументира подробно
характера им, настъпилия вредоносен резултат, продължителността на лечението и
понесените болки и страдания, както и поведението на лицето след инцидента. В
този смисъл така определеният размер на обезщетението се явява съобразен с процесната фактическа обстановка и причинените морални
вреди, а и е близък до предложената от ответника парична компенсация.
С
оглед изхода на делото, а именно- частичното уважаване на исковата претенция,
на всяка от страните принципно се дължат разноски, но по съразмерност,
съответно на уважената и на отхвърлената част от иска. Ответникът не претендира
разноски, но и не представя доказателства за направени такива, а ищецът е
заплатил на пълномощника си сумата от 500 лева- адвокатски хонорар (лист 43),
като е представил и списък по чл. 80 от ГПК. Така по съразмерност, на него му
се дължат само 250 лева, за които следва да бъде осъден ответникът. Последният обаче трябва да бъде осъден да внесе
по сметка на ПРС в полза на бюджета на съдебната власт дължимите по делото
държавна такса и депозит за вещо лице по СМЕ, от които ищецът е освободен на
основание на чл. 83 ал. 1 т. 4 от ГПК, които с оглед уважения размер на
претенцията, възлизат общо на сумата от 120 лева (60 лева- за държавна такса и
60 лева- за вещо лице).
Поради
изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
С.С.Х., ЕГН: **********,***, да заплати на А.М.А.,
ЕГН: **********,***, сумата
от 1 500 (хиляда и петстотин) лева, представляваща
обезщетение за причинена лека телесна повреда- *** *** на площ от 1 %, за което ответникът е признат
за виновен с одобрено споразумение по протокол № 425 от с.з. от
21.05.2018 г. по н. о. х. дело № 1453/ 2018 г. на ПРС, IV нак. с-в, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на деликта-
01.01.2017 г.
до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдената
сума от 1 500 лева до пълния предявен размер от 3 000 лева.
ОСЪЖДА
С.С.Х., ЕГН: **********,***, да заплати на А.М.А.,
ЕГН: **********,***, чрез пълномощника му адв. В.Н.,
разноските по делото в размер на 250 (двеста и петдесет) лева- за адвокатско
възнаграждение, изчислено по съразмерност.
ОСЪЖДА
С.С.Х., ЕГН: **********,***, да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметката на Районен съд- Пловдив, сумата от 60
(шестдесет) лева, представляваща държавна такса по настоящото производство,
както и сумата от 60 (шестдесет) лева- депозит за вещо лице по приетата
съдебно- медицинска експертиза, изчислени съразмерно уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив
в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ
: /п/
Вярно с оригинала.
АД