№ 13405
гр. София, 27.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20241110101530 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Б., с която срещу С. К. С., са
предявени кумулативно обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК, чл. 86, ал. 1
ЗЗД и чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за признаване за установено съществуването на парични
задължения в размер на сумите, както следва: 8 021,58 лева, представляваща главница,
дължима на основание договор за кредит за текущо потребление №
11/14942424/17.12.2007 г., ведно със законната лихва за период от 25.07.2023 г. до
изплащане на вземането; сумата 5 726,92 лева, представляваща договорна лихва за
период от 07.03.2017 г. до 02.08.2022 г.; сумата 1 042,40 лева, представляваща
мораторна лихва за период от 07.03.2017 г. до 02.08.2022 г.; сумата 120,00 лева,
представляваща разноски, дължими по изискуемия кредит, за които суми по ч. гр. дело
№ 41488/2023 г. по описа на СРС, 41 състав, е издадена заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 ГПК от 05.08.2023 г. и въз основа на нея изпълнителен лист от
същата дата.
Ищецът „Б. твърди, че между него и ответницата С. К. С., на 17.12.2007 г. е
сключен договор за текущо потребление за сумата от 15 000 лева, със срок на
издължаване от 96 месеца, като била уговорена и възнаградителна лихва при уговорен
променлив лихвен процент от 13,95 %, формиран от базовия лихвен процент към
датата на сключване на договора – 5,19 % и стандартна надбавка в размер на 8,76
процентни пункта. Към датата на сключване на договора за кредит, годишният процент
на разходите бил в размер на 15,10 %. Твърди, че на 26.09.2009 г., между страните е
сключено Допълнително споразумение към посочения договор, като остатъкът по
дълга към датата на сключване на допълнителното споразумение е бил в размер на
13 507,39 лева, от които остатъкът по главницата е бил в размер на 13 214,19 лева, а
дължимата лихва в размер на 292,18 лева. По отношение на остатъка от дълга в размер
на 13 500 лева, със споразумението било уговорено продължаване на срока за
издължаване на кредита, от 77 месеца, на 120 месеца, съответно крайният падеж бил
настъпвал на 26.09.2019 г. Със споразумението се променило и олихвяването по
кредита – с уговорен размер 14,95 % /формиран от базов лихвен процент, който към
1
датата на сключване на споразумението е бил 7,44 % и от стандартна надбавка в размер
на 7,51 %/. На 14.03.2014 г., между страните било сключено следващо Допълнително
споразумение, като към датата на сключването му, остатъкът по дълга, бил в размер на
9 946,75 лева /9 886,11 лева главница и 60,64 лева лихва/. Със споразумението бил
уговорен нов срок за издължаване на кредита – 120 месеца, като крайната дата за
погасяване на задълженията била 07.03.2024 г., а уговорената лихва – 14,95 %. Ищецът
твърди, че на 03.08.2022 г. е настъпила предсрочна изискуемост на кредита, поради
забава в плащанията, повече от 90 дни – съгласно т. 19.2, т. 20.1 и т. 20.3 от Общите
условия на „Б., като кредитът бил обявен за предсрочно изискуем след което подал
заявлението по чл. 417 ГПК. Посочва, че обявяването на предсрочната изискуемост е
извършено лично на кредитополучателя, чрез покана-уведомление с изх. № 01-20-
13123/15.07.2022 г., връчена лично на ответницата на 30.08.2022 г. Заявява, че
размерът на общо дължимите суми по договора за кредит възлиза на: 8 021,58 лева –
главница; 5 726,92 лева – договорна лихва за периода от 07.03.2017 г. до 02.08.2022 г.;
1 042,40 лева – мораторна лихва за периода от 07.03.2017 г. до 02.08.2022 г., както и
120,00 лв. - разноски, дължими по изискуемия кредит, чието заплащане претендира.
Претендира и разноски.
Ответницата е депозирала в срок отговор на исковата молба със становище за
недопустимост и неоснователност на исковете. Твърди, че претендираните суми не са
изчислени правилно, не било посочено каква част от тях е погасена. Счита, че сумите,
претендирани в заповедното производство не са идентични с дължимите суми,
договорени между страните със споразумението, съгласно което месечната дължима
вноска била в размер на 161,41 лева, т.е. общото задължение на ответницата възлизало
на 10 410,40 лева, а в заявлението е претендирана сумата 15 746,37 лева. Въвежда
забележки по издадената заповед относно отразяването на източника на задълженията.
Счита, че договорът между страните съдържа неравноправни клаузи, както и че
лихвите са прекомерни и за тях не може да настъпи изискуемост. Въвежда възражение
за давност. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноските по делото.
Относно твърденията за недопустимост, съдът пояснява, че следи по време на
целия процес за надлежното развитие на производството, като на този етап приема,
че същото не следва да бъде прекратено поради недопустимост на исковете.
По разпределението на доказателствената тежест:
В тежест на ищеца е да докаже сключване на договор за текущо потребление,
както и на последващите допълнителни споразумения с посоченото в исковата молба
съдържание, съществуване на вземането по договора, че банката е изпълнила своето
задължение за предоставяне на договорената сума, респ. възникнало е задължение за
връщането при условията, регламентирани в договора и споразуменията; извършен
имуществен разход във връзка с неизпълнение на задълженията на ответницата по
процесния договор в посочения размер. Във връзка с въведеното възражение за
настъпила погасителна давност – че са предприети действия, които спират или
прекъсват давността. Съдът следва да обяви на страните, че по силата на ЗМДВИП,
обявено с Решение на НС на 13.03.2020 г. давността за вземанията е спряла да тече от
посочената дата за период от 2 месеца и 7 дни.
Ответницата следва да докаже възраженията си, съответно да докаже, че
вземането е погасено, за което НЕ СОЧИ ДОКАЗАТЕЛСТВА.
Съдът следва да укаже на страните, че следи служебно за нищожност на договора
и отделни клаузи от него поради противоречие с императивни материалноправни
2
норми, поради заобикаляне на същите, както и поради противоречие с добрите нрави.
Съдът следи служебно още и за наличието на неравноправни клаузи в договора,
сключен с потребител, какъвто е ответникът.
На страните следва да се предостави възможност да заявят становища във връзка с
проекта за доклад и дадените им указания най-късно в първото открито съдебно
заседание след даване ход на делото.
Следва да се приемат представените от ищеца с исковата молба писмени
доказателства.
Искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза е
основателно, като вещото лице следва да даде отговор на въпросите, поставени в
исковата молба. Съдът, с оглед служебно вменените му задължения да следи за
нищожност на клаузи от договора за кредит, страна по който е потребител и във връзка
с приложението на разпоредбата на чл. 162 ГПК следва да възложи на вещото лице да
отговори и на следната задача: каква е дължимата сума за главница и договорна лихва
съобразно погасителния план към първоначалния договор за кредит при лихвен
процент на възнаградителната лихва, посочен в този договор – 13,95 %, като се
съобразят всички извършени от ответника плащания за погасяване на задълженията
по договора за кредит.
Съдът намира, че следва да бъде изискано ч.гр.д. № 41488/2023 г. по описа на
СРС, 41 състав.
Страните следва да се приканят към сключването на спогодба или доброволно
уреждане на спора по друг начин.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК,
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата
държавна такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от
тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично
пълномощно.
ПРИЕМА проект за доклад съобразно обстоятелствената част на определението.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да
изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и
да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в
изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те
губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
ПРИЛАГА ч.гр.д. № 41488/2023 г. на СРС, ГО, 41 състав към настоящото дело.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените от ищеца
документи.
ДОПУСКА изготвяне на съдебна-счетоводна експертиза, вещото лице по която
3
след запознаване с материалите по делото да отговори на задачите, поставени от ищеца
с исковата молба, както и на служебно поставената от съда задача каква е дължимата
сума за главница и договорна лихва съобразно погасителния план към първоначалния
договор за кредит при лихвен процент на възнаградителната лихва, посочен в този
договор – 13,95 %, като се съобразят всички извършени от ответника плащания за
погасяване на задълженията по договора за кредит, при депозит в размер на 500 лева,
вносими от ищеца в едноседмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице П. А. Д..
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 09.05.2024 г.
от 11:00 часа, за когато да се призоват страните и вещото лице.
Препис от настоящото определение да се връчи на страните, а на ищеца и препис
от отговора, подаден от ответника.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от съобщението на основание чл. 50,
ал. 5 ГПК ДА ПОСОЧИ електронен адрес за връчване на съобщения и книжа по
делото, като при неизпълнение на това указание на съда в срок и доколкото
попада сред кръга субекти, имащи процесуално задължение да получават
книжата само по ел.път, на основание чл. 129, ал. 3, вр. чл. 127, ал. 1, т. 2 ГПК, вр.
чл. 50, ал. 5 ГПК СЪДЪТ ЩЕ ВЪРНЕ ИСКОВАТА МОЛБА и ще прекрати
производството по същата.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4