РЕШЕНИЕ
№___
гр.
Луковит, 27 май 2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ЛУКОВИТ, в публично съдебно заседание на шести ноември две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАЯ КИРЧЕВА
при
секретаря ИВЕТА ДИМИТРОВА, като разгледа докладваното от съдия КИРЧЕВА гр.
д. № 353 по описа за 2016 г.
на съда и за да се произнесе, съобрази следното:
Производство по чл. 274, ал.1, т.1
вр. чл. 45 ЗЗД от Кодекса за застраховане /отм./
Предявена
е искова молба от „Застрахователна компания Лев Инс“ АД гр.София с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Ч.В.“ №***, представлявано от
П.В.Д.и М.М.-Г.- изпълнителни директори срещу ответника П.Н.С., ЕГН **********
с адрес *** за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 18 000
лева, представляваща изплатено от застрахователната компания обезщетение за
претърпени вреди по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“,
която сума се претендира от ответника в качеството му на застрахован водач,
който е управлявал МПС под въздействието на наркотично вещество.
Твърди
се, че на 21.09.2010 г. в района на гр. Луковит е реализирано ПТП с участието
на лек автомобил „Алфа Ромео", с per. № ********, управляван от ответника П.Н.С., който под
въздействие на наркотични вещества и поради движение с несъобразена скорост,
навлиза в лентата за насрещно движение и се удря с лек автомобил „Фолксваген
Пасат", в резултат на което са причинени имуществени и неимуществени вреди
на В.Н.С., в качеството и на пътник в л.а. „Алфа Ромео", с per. № ******. Твърди се, че
за настъпилото събитие е изготвен Протокол за ПТП с пострадали лица и
образувано наказателно производство по описа на районен съд Луковит срещу
виновния водач П.Н.С. (НОХД № 138/2011 г.), приключило с влязло в сила
споразумение, по силата на което безспорно е установено, че водачът П.Н.С. е
управлявал под въздействието на наркотични вещества. Твърди се, че към датата
на събитието отговорността на виновния водач била застрахована към ЗК „Лев
Инс" АД по силата на застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите", полица № ************с дата на валидност: 19.12.2009
-18.12.2010 г. Твърди се, че в резултат на настъпилото събитие, са причинени
неимуществени вреди на В.Н.С., за която същата предявила иск против ЗК „Лев
Инс" АД (Застраховател на виновния водач) на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ. Образувано е гражданско дело №14262/2012 г. по описа на Софийски градски
съд, гражданско отделение І-6 състав. Същото приключило с извънсъдебно
споразумение между ЗК „Лев Инс" АД, като дружеството изплатило
застрахователно обезщетение в размер на 18 000 лева. Сумата била преведена
по сметки, посочени в декларация от С., с два платежни документа – сумата от
11 520.00 лева по сметка на В.Н.С.
и сумата от 6480.00 лева по сметка на Сдружение „Добро сърце“. Във връзка с
изплащане на обезщетението, ищецът сочи, че на основание чл. 274, ал. 1, т. 1
от КЗ (отм) в негова полза е възникнало правото да претендира заплатеното
обезщетение от виновния водач – ответника П.Н.С..
В
отговора на исковата молба ответникът излага възражения за нередовност на
исковата молба, тъй като бил заведен по отменен закон. По същество оспорва иска
по основание и по размер. Възразява, че в полза на ищеца е възникнало регресно
право на основание чл. 274, ал. 1, т. 1 от КЗ (отм.), тъй като липсва
осъдителна присъда съгласно която С. да е пострадала, в наказателното производство, приключило със
споразумение, той е признат за виновен, че е
причинил ПТП, от което пострадал е друго лице – Н.Н.Н.и че е управлявал
МПС след употреба на наркотични вещества, но не и че е управлявал МПС под
въздействието на наркотично вещество, поради което дали се е намирал под
въздействието на наркотично вещество към момента на ПТП не е установено в
наказателния процес. Прави възражение за съпричиняване на вредата от страна на В.С..
Възразява относно размера на претендираната като обезщетение сума, счита, че е
прекомерно завишен. Оспорва, че обезщетението от 18000 лева е реално заплатено
на С., тъй като от тях само 11 520 лева са преведени по сметка на С., а
останалата сума от 6480 лева е преведена на друго лице.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства и въз основа на закона, достигна до следните фактически и
правни изводи:
С влязло в
сила споразумение /с последици на присъда/ по НОХД № 138/2010 г. по описа на РС
- Луковит /приложено към настоящето/ ответникът е признат за виновен в това, че
на 21.09.2010 г., около 18.20 часа, на път 307 /гр. Луковит - гр. Угърчин/
км.1+500, в отсечка между гр. Луковит и с. Тодоричене, обл. Ловеч, при
управлението на МПС - лек автомобил марка "Алфа Ромео 145" с ДКН ********,
негова собственост, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл. 5
ал.1 т. 1 от ЗДвП, чл. 20 ал.1 от ЗДвП и чл. 21 ал.1 от ЗДвП, като навлизайки с
превишена и несъобразена скорост в плавен десен завой, изгубил контрол над
моторното превозно средство, което управлявал и предизвикал сблъсък с насрещно
движещия се лек автомобил, в резултат на което по непредпазливост причинил на Н.Н.Н.от
гр. Червен бряг, обл. Плевен, средна телесна повреда, изразяваща се в трайно
затрудняване на движението на снагата и разстройство на здравето, временно
опасно за живота, като деянието е извършено от водача след употреба на
наркотични вещества, посочени в Приложение № 1 към чл. 3 ал. 2 от Закона за
контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите - престъпление по чл. 343
ал. 3 пр. 1-во алт. 2-ра б. "а" вр. чл. 343 ал.1 б. "б" вр.
чл. 342 ал.1 пр.3-то вр. чл. 129 ал.1 вр. ал.2 пр.2-ро алт. 3-та и пр. 5-то
алт. 2-ра от НК.
Видно от
съставения констативен протокол за ПТП с пострадали лица /л. 23 от досъдебното
производство/ при настъпилото ПТП на 21.09.2010 г. е пострадала и В.Н.С., като
в протокола е отразено, че същата е получила натъртване и охлузване в областта
на коляното.
Не се спори
между страните, а и се установява от същия констативен протокол за ПТП с
пострадали лица, че към датата на процесното ПТП - 21.09.2010 г. отговорността на ответника "Гражданската
отговорност" досежно управляваното от него МПС е застрахована в ищцовото дружество с полица
№ ************валидна до 18.12.2010 г.
Видно от
материалите по досъдебното производство при разпита си в качеството на
пострадал В.Н.С. е направила волеизявление по чл. 343, ал.2 от НК, че не желае
да се води наказателно производство срещу водача П.Н.С. за причинената й
телесна повреда.
Впоследствие
пострадалата при ПТП-то В.Н.С. е предявила пряк иск по чл. 226 от КЗ срещу
застрахователя /ищцовото дружество/ за заплащане на застрахователно обезщетение
за претърпените от нея неимуществени вреди в резултат от ПТП и е образувано
гр.д. № 14262/2012 г. по описа на СГС /изискано за послужване по настоящето
дело/. По същото П.Н.С. е конституиран като трето лице помагач на страната на
ответника по делото ЗК „Лев инс“ АД и е приет за съвместно разглеждане обратен
евентуален иск с правно основание чл.
274, ал.1, т.1 от КЗ.
От
ангажираните от ищеца доказателства се установява, че по повод образуваното гр.
дело № 14262/2012 г. по описа на СГС
между ЗК „Лев инс“ АД, от една страна, и пострадалата В.Н.С., от друга страна,
е постигнато извънсъдебно споразумение № 863/29.11.2013 г. /л. 8 от настоящето
дело/ съгласно което застрахователят се е съгласил да заплати на В.Н.С.
застрахователно обезщетение в размер на 18 000 лева за претърпените от нея
неимуществени вреди от описаното ПТП. Застрахователят се е задължил да преведе
посочената сума по посочена от В.С.
банкова сметка ***, представляваща неразделна част от споразумението, а В.С.
се е задължила в тридневен срок от плащане на застрахователното обезщетение да
депозира пред СГС по гр.д. № 14262/2012 г.
молба по чл. 233 от ГПК за отказ
от иска. По делото е представена декларация от 28.11.2013 г. /л.27/, подписана
от В.Н.С., чиято автентичност не е оспорена от ответника, в която е
обективирано волеизявление относно начина на заплащане от застрахователя на
обезщетението по споразумението, а именно: сумата от 11520 лева да се преведе
по сметка ********************* с титуляр В.Н.С. и сумата от 6480 лева да се
преведе по сметка *********************с титуляр Сдружение „Добро сърце“.
С две
платежни нареждания от 12.12.2013 г. /л.12 и л.13/ ищецът е заплатил
определеното по споразумение №
863/29.11.2013 г. обезщетение по начина,
заявен от пострадалата В.Н.С. в
описаната декларация, като е превел съответните суми по посочените в
същата банкови сметки.
На
16.12.2013 г. В.Н.С. е депозирала по гр.
д. № 14262/2012 г. на СГС отказ от иска
и производството по него е частично прекратено с определение на съда от
27.01.2014 г., а с определение от 18.02.2014 г. е прекратено производството и
по евентуалния обратен иск на застрахователя срещу третото лице.
По делото са
ангажирани гласни доказателства посредством разпит на свидетелите М.П.И./майка
на ответника/, Х.Б.В.и В. Н.Т.. От показанията им /на първата преценени по реда
на чл. 172 от ГПК/ се установява, че В.Н.С. към датата на инцидента е била във
фактическо съпружеско съжителство с ответника. С. е споделила със свидетелите,
че при ПТП е седяла на предна дясна седалка, била е без поставен предпазен
колан, тъй като е държала дете – бебе на шест месеца. При прегледа същата нощ
лекарите й казали, че има само натъртено и за около 15 дни първоначално
провеждала лечение в къщи с мехлеми, а след последващ преглед постъпила на
оперативно лечение в МБАЛ „Св.
Пантелеймон“ в гр. Плевен. След изписването й била в гипс за около 20 дни, като
през това време за нея полагала грижи в жилището на родителите на ответника св.
В. Т.. След свалянето на гипса се наложило да проведе рехабилитационен курс в
лечебното заведение в гр. Плевен, като по това време С. живеела при майка си в
гр. Плевен.
За
изясняване на спора от фактическа страна по делото е допусната комплексна САТЕ
и СМЕ, чието заключение съдът кредитира като компетентно изготвено и
обосновано. Съгласно заключението механизмът на процесното ПТП е следният: Л.а.
„Алфа Ромео“ с рег. № *****с водач ответника П.С. и пътничка на предната дясна
седалка – пострадалата В.Н.С., се движи от гр. Луковит към с. Тодоричене в
зоната на плавна дясна пътна крива с
низходящ наклон от 2,5°. насреща се движи л.а. Фолксваген с рег. № ********.
водачът на л.а. Алфа Ромео предприема маневра спиране, при което спирачния
превод сработва в режим на аварийно спиране с отлагане на спирачни следи,
започва движение по допирателната на пътната крива, навлиза в насрещната пътна
лента и се удря челно с л.а. Фолксваген. Причината за настъпването на ПТП е
високата скорост на движение на ла. Алфа Ромео и неправилната маневра за
спиране в зоната на десен завой, при което при блокирали ходови колела,
автомобилът не следва радиуса на пътната крива, а започва плъзгане по
допирателната на кривата, което го насочва към насрещната пътна лента. На В.Н.С.
е причинено травматично счупване на възвишението на лявата голямо пищялна кост
и откъсване на задната костна връзка. Първоначално проведено консервативно
лечение е било несполучливо и след направената КТ /скенер/ на лявата коленна
става и след установяване на измененията се е наложило извършване на оперативно
лечение метална остеосинтеза. Установените изменения водят до трайно
затруднение движенията на левия крак за около 7-8 месеца при правилен
оздравителен процес. Контролен преглед 3 години след произшествието доказва
наличието на метала, с което допълнително е затруднена с оглед на това, че
същият е изместен малко от оперативното поле. Според разясненията на експерта съдебен медик в
съдебно заседание непремахването на
металната остеосинтеза се е отразило на състояние на пострадалата, като е
възможно и на това да се дължи субективното оплакване за болка. С това не е прекъсната причинно-следствената
връзка между телесните увреждания на
пострадалата и ПТП. Експертизата изяснява и механизма на причиняване на
телесните увреждания: При осъществяване на автомобилното произшествие,
характеристиката на пътя е следната: Плавен десен завой с радиус 161,36 метра,
наклон – спускане от 2,5°, сух асфалт без повреди. Движението на л.а. Алфа
Ромео в зоната на завоя, в началото на спирачните следи /с дължина 55,90 м/ е
със скорост 105 км/ч, входяща скорост при настъпването на удара е 38 км/ч.
Изходяща скорост след удара е 23 км/ч. Със задействането на спирачния превод от
водача на л.а. Алфа Ромео същият се движи в режим на закъснително движение при
максимално спирачно закъснение 6,87 м/сек2. При това закъснително движение
тялото на пътничката на предната дясна седалка се отделя от облегалката на
седалката и се наклонява напред към арматурното табло. При подпиране с ръце на
таблото, автомобилът достига мястото на удара. Пътничката от предната дясна
седалка е подготвена за удара, притиска детето към себе си и цялото й внимание
е насочено за опазването му. При удар на л.а. Алфа Ромео със входяща скорост 38
км/ч и изходяща скорост на л.а. Фолксваген 26 км/ч, тялото на пътничката Весела
Н. се придвижва напред от седалката със скорост равна на входящата скорост на
автомобила 38 км/ч, като коленете на същата се удрят в долната част на
арматурното табло и би следвало гърдите на същата в горната част на таблото.
Травмата на крака на пострадалата се получава от удара в долната част на
арматурното табло на автомобила. Телесните увреждания на пострадалата са в
причинно-следствена връзка с ПТП. Лек автомобил Алфа Ромео с рег. № ********, е
оборудван с предпазни колани. След челен удар с големи челни деформации отпред
– назад на автомобила по цялата широчина на предна част, в диапазона от 4 см в
дясно до 77 см в ляво, от в досъдебното производство, няма констатирани
задействани предпазни въздушни възглавници на автомобила. При някои модели
по-стари автомобили задействането на предпазните въздушни възглавници не се
осъществява при непоставени предпазни колани. Обстоятелството, че пострадалата
е държала в скута си дете, най-вероятно доказва, че същата не е била с
предпазен колан. При правилно поставен
предпазен колан, в настоящия случай, без констатирани деформации на арматурното
табло, с изключение деформиране на волана, тялото на пътничката от предната
дясна седалка, ще бъде задържано от предпазния колан. При поставен предпазен
колан, но при деформация на купето в такава степен, че арматурното табло се
деформира назад към предната дясна седалка, то е възможно да настъпят травми по
пътника. В случая такава деформация на таблото не е настъпила при скоростта на
удара от 38 км/час и не биха се получили травми по тялото на пътничката. Ако
пътничката от предната дясна седалка е без поставен предпазен колан, не е
държала детето си в скута си, тя инстиктивно би предприела предпазване от удара
в коленете си като се подпира с ръце в предното табло на автомобила или при
захващане в дръжката на предната дясна врата. Но въпреки тези предпазни мерки,
при удара с насрещното МПС, тялото на пътничката се изхлузва напред, краката се
удрят в долната част на таблото, гърдите в горната част на таблото, както и
главата на-често в челното стъкло. При липса на деформации на таблото назад към
предната седалка /както е в настоящия случай/, при правилно поставен предпазен
колан, при малка скорост е възможно да няма телесни повреди по пътничката на
предната дясна седалка.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Предявеният
иск е с правна квалификация чл. 274, ал. 1, т.1 от КЗ /отм./ вр. чл. 45 от ЗЗД.
Възражението
на процесуалния представител на ответника за недопустимост на иска поради това,
че ищецът се позовава на отменена правна норма, е неоснователно. По този въпрос е формирана съдебна практика, а именно,
че регресното право се урежда от закона, действувал към момента на неговото
възникване - датата на настъпване на застрахователното събитие по риска
"гражданска отговорност". Регресното право възниква тогава, когато застрахователят
се освобождава от отговорност по застрахователния договор с делинквента на
основанията изрично посочени в закона. То възниква спрямо застрахования от момента на деликта, тъй като
наличието на тези основания законодателят свързва именно с този момент. Моментът
на плащането на обезщетението на третото лице определя не възникването, а
изискуемостта на регресното притежание.
По иск с
правна квалификация чл. 274, ал. 1, т.1 от КЗ /отм./ вр. чл. 45 от ЗЗД ищецът
следва да установи фактите, пораждащи регресното му право и фактите, пораждащи
деликтната отговорност на ответника, а именно: наличието на валидно
застрахователно правоотношение по договор за застраховка "Гражданска
отговорност", сключен досежно МПС, с което е причинено процесното ПТП и ищеца;
осъществен от ответника деликт, включващ елементите деяние, противоправност на
деянието, вреда, причинно-следствена връзка между претърпяната вреда и
деянието, вина на дееца; заплащане от страна на ищеца на застрахователно
обезщетение на увреденото лице; при причиняване на деликта ответникът да е управлявал МПС под въздействието на
наркотично вещество или негов аналог.
От събраните
доказателства по делото се установява наличието на всички елементи от
пораждащия регресното право на ищеца фактически състав.
Безспорно
се установи, а и този релевантен факт не бе спорен по делото, че към процесния
момент – 21.09.2010 г. гражданската отговорност на ответника досежно л.а. „Алфа Ромео“ с рег. № ******** е била
застрахована при ищеца.
В
настоящия случай съдът намира, че от ответника е осъществен фактическия състав
на деликта. От събраните по делото доказателства се установи, че при процесното
ПТП на 21.09.2010 г., при което ответникът П.Н.С. е признат за виновен с влязла
в сила присъда /одобреното споразумение по НОХД № 138/2011 г. на РС – Луковит/
за причиняване по непредпазливост на
средна телесна повреда на Невелин Ненков Найденов, пострадал от същото
ПТП е и В.Н.С.. Предвид
наличието на влязла в сила присъда, с която ответникът е признат за виновен в
извършено престъпление, фактът на деянието, неговото авторство,
противоправността му и вината му са безспорно установени по силата на чл. 300
от ГПК. Механизмът на ПТП и причината за същото, причинените телесни увреждания
на В.Н.С., както и механизмът на причиняването им се изяснява от назначената по настоящето дело
комплексна САТЕ и СМЕ. Комплексната САТЕ и СМЕ категорично установи, че причинените
на В.Н.С. телесни увреждания са в причинно-следствена връзка с ПТП на
21.09.2010 г.
Доколкото употребата на наркотично вещество е елемент
от фактическия състав на престъплението по чл. 343, ал.3 от НК, за което ответникът е
признат за виновен по силата на одобреното споразумение, то и съдът намира за
безспорно установен и факта, че ответникът П.Н.С. при настъпване на ПТП на 21.09.2010 г. е управлявал МПС след употреба на наркотично вещество.
Съдът намира за неоснователно възражението на
ответника, че ищецът не разполага с регресно право спрямо него, тъй като не е
установено, че е управлявал МПС под въздействието на наркотично вещество. Действително,
редакцията на разпоредбата на чл. 343, ал.3 НК е различна от тази по чл.
274, ал.1, т.1 от КЗ /отм./, доколкото предвижда като квалифициращо
обстоятелство управлението на МПС след употреба на наркотични вещества, а не
под тяхното въздействие. Същевременно текстът на разпоредбата на чл. 274, ал.1,
т.1 КЗ /отм./ не предвижда диференциран подход спрямо водачи, намиращи се под
въздействието на наркотични вещества съобразно интензитета на въздействието,
под което те са се намирали. Видно от Протокол за извършена токсикохимична
експертиза /л.11 – 114 от досъдебното производство, приложено по НОХД №
138/2011 г./, който протокол представлява писмено доказателство, в
предоставената за изследване проба кръв, взета от лицето П.Н.С., е установено
наличие на тетрахидроканабинол и негови метаболити в общо количество над 50 ng/ml. Според съда установяването на употребата на
наркотично вещество в посоченото количество със сигурност означава, че ответникът се е намирал под неговото
въздействие, било по-силно или по-слабо.
Представеното
споразумение №
863/29.11.2013 г., сключено между застрахователното дружество и пострадалото
лице няма обвързваща сила по отношение на ответника, тъй като същият не е
страна по нея. При приложение разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и отчитайки реално
претърпените неимуществени вреди от пострадалата, възрастта, здравословното
състояние, интензитета на болките и страданията и продължителността на
възстановителния период, съдът счита, че
паричният еквивалент на причинените неимуществени вреди възлиза на 18 000
лева, в който размер е и определено със споразумението. Съдът определя този
размер като взема предвид, че вследствие на ПТП и полученото травматично счупване на възвишението
на лявата голямо пищялна кост и откъсване на задната костна връзка,
на пострадалата е било причинено трайно затруднение на движенията на
левия долен крайник за период около 7-8 месеца, пострадалата не е постъпила
непосредствено след ПТП в болнично заведение не поради собственото си
поведение, а по преценка на медицинските органи /първоначално лечението е било
консервативно/, наложило се е оперативно лечение метална остеосинтеза, използване
на помощни средства, неотстраняването на метала 3 години след това, като не се
установи това да е поради нейното поведение.
Възражението на
ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата е
основателно. От доказателствата в процеса се установява, че пострадалата В.Н.С.
е пътувала в МПС по време на процесното ПТП без поставен обезопасителен колан,
в нарушение нормите на ЗДвП и по този
начин е допринесла за настъпване на вредоносния резултат. При правилно поставен
предпазен колан, при липса на деформации на таблото назад към предната седалка,
при скорост на удара 38 км/ч не биха се получили травми по тялото на пътничката
на предна дясна седалка съгласно становището на
комплексната медико – автотехническа експертиза. Налице са
предпоставките на чл. 51, ал.2 от ЗЗД за намаляване на определеното обезщетение
поради това, че
с поведението си – неизползване на предпазния колан пострадалата В.С. е
допринесла за настъпване на вредоносния резултат, като процентът на съпричиняване от страна на пострадалата съдът определя на
50%. При отчитане на приетото
съпричиняване обезщетението следва да бъде намалено на 9000 лева.
При това положение искът с правно
основание чл. 274, ал. 1, т.1 от КЗ /отм./ вр. чл. 45 от ЗЗД е частично
основателен и следва да се уважи за сумата в размер на 9000 лева, като за
горницата до пълния предявен размер от 18000 лева следва да се отхвърли.
По разноските.
Претенции за присъждане на разноски
по делото има и от двете страни.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК
ответникът следва да заплати на ищеца разноски по делото съразмерно с уважената
част от иска общо в размер на 675.00 лева.
На основание чл. 78, ал.3 от ГПК
ищецът следва да заплати на ответника разноски по делото съразмерно с
отхвърлената част от иска в размер на 640.00 лева.
Мотивиран от
горното, съдът:
РЕШИ:
ОСЪЖДА П.Н.С., ЕГН ********** с адрес *** да
заплати на „Застрахователна компания Лев Инс“ АД гр.София с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Ч.В.“ №*** на основание чл. 274, ал. 1, т.1 от КЗ /отм./ вр. чл.
45 от ЗЗД сумата от 9000 лева /девет
хиляди лева/, представляваща заплатено
застрахователно обезщетение на В.Н.С. за
неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 21.09.2010 г. в района на
гр. Луковит, виновно причинено от ответника при управление на лек автомобил
„Алфа Ромео“ с рег. № ********, който е управлявал моторното превозно средство
под въздействието на наркотично вещество, ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на исковата молба – 09.09.2016 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над уважения
размер от 9000 лева до пълния предявен размер от 18 000 лева.
ОСЪЖДА П.Н.С., ЕГН ********** с адрес *** да
заплати на „Застрахователна компания Лев Инс“ АД гр.София с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Ч.В.“ №*** сумата в размер на 675.00 лева /шестстотин
седемдесет и пет лева./, представляващи сторените по делото разноски,
съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев Инс“ АД гр.София с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Ч.В.“ №***, да заплати на ответника П.Н.С., ЕГН ********** с адрес *** сумата в размер на 640.00 лева /шестстотин и
четиридесет лева/, представляващи сторените по делото разноски, съразмерно с
отхвърлената част от иска.
Решението
може да се обжалва пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: