ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ ІІ - 260824 16.11.2020 г. град
Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, втори въззивен гражданска състав
На: шестнадесети
ноември две хиляди и двадесета година
в закрито съдебно
заседание на основание чл.267 ГПК, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
Мл.с. КРАСЕН ВЪЛЕВ
разгледа въззивно гражданско дело номер 2460 по описа за 2020 година.
На основание чл.268 ГПК, съдията – докладчик Е.
КРАЛЕВА
ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Г.Г.Д. ***, подадена чрез пълномощник адв.Мартин Ч., против решение № 260002/20.08.2020 г.,
постановено по гр.д.№ 36/2020 г. по описа на РС-Поморие, с което е отхвърлен предявения
иск от Г.Г.Д. против „Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Христо Г. Данов“ № 37, за приемане за
установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 1900.78 лв. по фактура №
**********/20.11.2019 г., с която е коригирана сметката му за електроенергия за
минал период от 10.02.2019 г. до 08.02.2019 г., за обект на потребление в
гр.Поморие, ИТН 2590095, клиентски № **********. С решението Г.Г.Д. е осъден да
заплати на „Електроразпределение Юг“ ЕАД сумата от 400 лв. за разноски по
делото.
Във въззивната жалба се изразява недоволство от
първоинстанционното решение, като същото се счита за неправилно,
незаконосъобразно и необосновано, постановено при неправилно прилагане на
материалните норми и при съществени процесуални нарушеия, накърняващи и
ограничаващи правото на защита на ищеца. Счита се също, че обжалваното решение
е постановено при напълно погрешно и превратно тълкуване на събраните
доказателства изцяло в полза на монополиста-ответник ЕР Ю, като изводите на
съда са противоречиви и непоследователни, фактическите констатации на съда не
съответстват на обективната истина и на доказателствата, а се базират на
едностранчив анализ на представените от ответника доказателства (частни
документи) и на изготвената въз основа на тях експертиза, без да е извършено
фактическо изследване на самия електромер. Сочи се, че районният съд изцяло е
игнорирал и пренебрегнал изложените твърдения, аргументи и доводи от ищеца
досежно допуснати нарушения на ПИКЕЕ и ОУ на ЕВН ЕР от страна на ответника при
начисляването на процесната сума, размерът й корекционния период, а неуважавайки
исканията на ищеца по чл.190 и чл.192 ГПК, съдът е допуснал съществени
процесуални нарушения. Сочи се също, че съдът е бил явно предубеден и е проявил
видимо пристрастие към ответника при решаването на спора, като е приел без
каквото и да било съмнение за вярност представените и съставени от него писмени
доказателства. Според въззивника, ответникът не е доказал нито правилността на
приложената от него методика за определяне на неизмереното количество
ел.енергия, нито че начисленото количество ел.енергия е било реално доставено,
нито, че корекционният период е бил правилно определен. Поддържа се изложеното
в исковата молба твърдение, че ответникът ЕР ЮГ няма правомощие по ЗЕ да
доставя и продава ел.енергия, а още повече да претендира заплащането й от
крайните потребители, като е лицензиран единствено за разпределяне
(транспортиране) на ел.енергия, но не и за продажба на същата, а облигационното
правоотношение за продажба на ел.енергия е с друг субект – крайният снабдител
„ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД. Твърди се, че доказателствата по делото
са били погрешно изтълкувани от съда, като се сочи, че служителите на ЕР ЮГ не
са констатирали никакви нередности, нарушения и манипулации по пломбите на
електромера, които да са индиция, че същият е бил неправомерно отварян или
манипулиран, поради което въззивникът счита, че манипулацията е извършена след
демонтажа на електромера и преди предаването му в БИМ от ответника. Твърди се
също, че на процесния електромер не са били извършване рутинни технически проверки
от служителите на ЕР ЮГ на всяко тримесечие, съгласно чл.42, ал.5 ПИКЕЕ, като
липсват доказателства за такива проверки за периода от монтажа на СТИ –
11.12.2018 г. до неговия демонтаж на 08.05.2019 г. Оспорена е метрологичната
експертиза на БИМ, като едностранно извършена само с участието на ЕР ЮГ, но не
и на ищеца, който въобще не е бил уведомяван за нея. Сочи се също, че съдът не
е отчел определянето на корекционния период от времето преди влизане в сила на
ПИКЕЕ от 2019 г., като са игнорирани и не са обсъдени възраженията на ищеца, че
почти за цялата част от корекционния период не е имало действащи ПИКЕЕ и
регламентирано право на мрежовия оператор ЕР ЮГ да извършва едностранна
корекция на сметката за изминал период и да издава фактури за неизмерена ел.енергия,
тъй като Законът за енергетиката не регламентира обратно действие на ПИКЕЕ от
2019 г. за времето преди влизането им в сила. В тази връзка се счита, че
предвид липсата на облигационно правоотношение по доставка на ел.енергия с
ответника, няма как за процесния период, когато не е имало действащи ПИКЕЕ да
се приложат нормите на чл.183 и чл.200 ЗЗД, тъй като между страните не е имало
договор за продажба на ел.енергия, като актуалната практика на ВКС в този
смисъл също е неприложима, доколкото касае дейността на крайния снабдител, а не
на оператора на мрежата. Сочи се, че е недопустимо с подзаконов нормативен акт
(ПИКЕЕ) да се въвежда обективна безвиновна отговорност на потребителя за
състоянието на чужда вещ – СТИ, като съдът не е съобразил нормите на чл.50 ,
чл.81 и чл.82 ЗЗД, които изключват отговорността на ищеца. Сочи се също, че
съдът не е обсъдил и доводите на ищеца за изключване на отговорността му
съгласно чл.83, ал.2 ЗЗД, както и доводите му за „непоръчана доставка на стока“
по смисъла на чл.62 ЗЗП. Твърди, че съдът не е упражнил косвен съдебен контрол
за законосъобразност на ПИКЕЕ. В заключение, моли въззивния съд да отмени
обжалваното решение и вместо него да постанови ново, с което предявеният иск да
бъде уважен. Не са направени доказателствени искания. Претендират се разноските
пред двете съдебни инстанции.
Във въззивната жалба е направено особено искане – на
основание чл.267 ДФЕС, респ. чл.628 и сл ГПК съдът да отправи преюдициално
запитване до Съда на европейския съюз (СЕС), който тълкувайки нормите на чл.2,
т.5 и т.19 от Директива 2009/72/ ЕО и чл.27 от Директива 2011/87/ЕС, да даде
отговор на следните въпроси:
1). Чл.2, т.5 и т.19 от
Директива 2009/72/ЕО допускат ли оператор на електроразпределителната мрежа (ЕР
ЮГ) да начислява, фактурира и претендира заплащането на неизмерени количества
ел.енергия от потребител, който получава доставки на такава от друг доставчик –
краен снабдител, под предлог, че така начислените количества му били доставени
и са ползвани от потребителя, но не били отчетени, поради извършено
неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване, и такова
допускане не противоречи ли на дефиницията за понятието „разпределение" на
ел.енергия, като по този начин към него се включва и доставката на ел.енергия?
2). Влиза ли в колизия
и противоречие с Общностнотно право, и в частност на чл.2, т.5, т.19 от
Директива 2009/72/ЕО, националната правна уредба, съдържаща се в чл.50, чл.51 и
чл.56 ПИКЕЕ от 2019г., приети от КЕВР, която предоставя право на оператора на
електроразпределителната мрежа (ЕР ЮГ) да начислява, фактурира и претендира
заплащането на неизмерени количества ел.енергия, под предлог, че същите били
доставени и ползвани от потребителя, но не били отчетени поради извършено
неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване, и която
ел.енергия се доставя и продава на крайните потребители от друго лице – краен
снабдител, при съществуването на изричен договор за продажба на ел.енергия при
публично известни общи условия между този потребител и крайния снабдител?
3). Чл.27 от Директива 2011/83/ЕС допуска ли оператор на
електроразпределителната мрежа (ЕР ЮГ), който няма договор за доставка и
продажба на ел.енергия, нито писмено искане от страна на потребител за доставка
на такава, да начислява, фактурира и претендира заплащането на неизмерени
количества ел.енергия от този потребител, под предлог, че начислените
количества му били доставени и са ползвани от потребителя, но не били отчетени,
поради извършено неправомерно въздействие върху средството за търговско
измерване, като се има предвид, че потребителят получава доставки на ел.енергия
от друг доставчик – краен снабдител, с който именно има договор за доставка при
публично известни общи условия и такова начисление от мрежовия оператор следва
ли да се приеме, че представлява „непоръчана доставка на стока"?
4). Влиза ли в колизия и противоречи ли на Общностнотно
право, и в частност чл.27 от Директива 2011/83/ЕС, националната правна уредба, съдържаща се в чл.50, чл.51 и чл.56 от
ПИКЕЕ от 2019г., приети от КЕВР, която предоставя право на оператора на
електроразпределителната мрежа (ЕР ЮГ) да начислява, фактурира и претендира
заплащането на неизмерени количества ел.енергия, под предлог, че същите били
доставени и ползвани от потребителя, но не били отчетени поради извършено
неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване, и която
ел.енергия се доставя и продава на крайните потребители от друго лице - краен
снабдител, при съществуването на изричен договор за продажба на ел.енергия при
публично известни общи условия между този потребител и крайния снабдител и без
изрично сключен такъв договор от страна на потребителя с този оператор на
мрежата?
5). Националната правна уредба на чл.50, чл.51 и чл.56
от ПИКЕЕ от 2019г., съответства ли на с чл.2, т.5 и т.19 от Директива 2009/72/
ЕО и чл. 27 от Директива 2011/83/ЕС, която предоставя право на оператора на
електроразпределителната мрежа (ЕР ЮГ) да начислява, фактурира и претендира
заплащането на неизмерени количества ел.енергия, която се доставя на потребителя
от краен снабдител, с който той има договор за продажба на ел.енергия при
публично известни общи условия?
Посочено е, че поставените въпроси са в контекста на
правните твърдения и доводи на въззивника за противоречие на нормите на
чл.50, чл.51 и чл.56 ПИКЕЕ от 2019 г., приети от КЕВР, с чл.2, т.5 и т.19 от Директива 2009/72/ ЕО и чл.27
от Директива 2011/83/ЕС, като изясняването им, тълкуването на националното законодателство в
светлината на Общностното право и съответствието на националната правна уредба
с Общностното право, е от съществено значение за правилното решаване на
настоящия спор. Посочено е също, че
искането за отправяне на преюдициалното запитване е направено пред съд, чието
решение не подлежи на обжалване пред горна инстанция, поради което ОС Бургас на основание чл.267, ал.3 ДФЕС е длъжен да
отправи такова запитване, с оглед направено искане на
страна по делото за тълкуване на общностното право.
При
проверката, извършена на основание чл.267, ал.1 ГПК се установи, че въззивната жалба е депозирана в срока
по чл.259, ал.1 ГПК и от легитимирано лице с правен интерес от обжалването,
поради което е допустима.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата
страна „Електроразпределение Юг“ ЕАД, подаден чрез пълномощник ю.к.Кристиян
Николов, в който са изложени подробни съображения за неоснователност на
въззивната жалба и на наведените в нея възражения. Въззиваемото дружество е
взело становище за неоснователност и на искането на въззивника за отправяне на
преюдициално запитване до СЕС, тъй като не са налице предпоставките на чл.628 и
чл.629 ГПК. Сочи се, че между страните няма спор, че „Електроразпределение
Юг" ЕАД не претендира от ищеца електрическа енергия, която му е доставило,
като е нямало право на това и по делото не е спорно, че дружеството е оператор
на електроразпределителна мрежа, а не доставчик на електрическа енергия, който
факт не се оспорва от ищеца. С оглед посоченото се твърди, че отговорите на
поставените въпроси за преюдициално тълкуване от ищеца, не са предмет на правен
спор по настоящото дело, а отговорите им, дори да бъдат дадени такъв от СЕС, по
никакъв начин не са от значение за правилното решаване на националното дело. Моли
се за потвърждаване на обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Не
са направени доказателствени искания. Претендират се разноски. Направено е
възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на платеното от въззивника
адвокатско възнаграждение, като се иска неговото намаляване до минималния
размер по Наредба № 1/2004 г. за МРАВ.
Бургаският окръжен съд, след проверка допустимостта на
подадената въззивна жалба и отговора, намира, че делото следва да бъде внесено
в съдебно заседание за разглеждане и решаване.
По направеното от въззивника искане за
отправяне на преюдициално запитване, въззивният съд намира същото за
неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл.628 ГПК, когато тълкуването на разпоредба
от правото на ЕС или тълкуването на валидността на акт на органите на ЕС е от
значение за правилното решаване на делото, българският съд прави запитване до
Съда на Европейските общности. Според чл.629, ал.3 ГПК, съдът, чието решението
не подлежи на обжалване, винаги отправя запитване за тълкуване, освен когато
отговорът на въпроса произтича ясно и недвусмислено от предишно решение на Съда
на Европейските общности или значението и смисълът на разпоредбата или акта са
толкова ясни, че не будят никакво съмнение , а според ал.4 на същата разпоредба
– съдът винаги отправя запитване, когато се постави въпрос за валидността на
акт по чл.628. Следователно, за да е основателно искането за отправяне на
преюдициално запитване, трябва да са налице следните предпоставки: 1/.неясна
разпоредба от правото на ЕС или акт на органите на ЕС, чиято валидност е
поставена под съмнение и 2/.тълкуването или валидността на акта да са от
значение за правилното решаване на делото, като изключенията от това правило се
отнасят за случаите, в които отговорът на въпроса произтича ясно и
недвусмислено от предишно решение на Съда на Европейските общности или
значението и смисълът на разпоредбата, респ. акта са толкова ясни, че не будят
никакво съмнение.
В конкретния случай,
поставените от въззивника Д. въпроси не се отнасят до тълкуване на общностна
разпоредба или до тълкуване на валидността на акт на органите на ЕС, които да
са от значение за правилното решаване на делото, а поставените въпроси се
отнасят до предмета на делото, чието решаване е в компетентността на
националния съд. А съгласно чл.7 от
Препоръките към националните юрисдикции относно отправянето на преюдициални
запитвания (2012/C 338/01), ролята на Съда в рамките на преюдициалното
производство е да тълкува правото на Съюза или да се произнася по неговата
валидност, а не да прилага това право към фактическата обстановка в главното
производство, което е задача на националната юрисдикция, поради което Съдът не
е компетентен да се произнася нито по фактически въпроси, поставени по главното
дело, нито по евентуални различни становища относно тълкуването или прилагането
на разпоредби от националното право.
По отношение на въпрос № 1 съдът намира, че са налице изискванията на чл.628 от ГПК, тъй като нормите на чл.2, т.5 и т.19 от Директива 2009/72/ЕО представляват дефиниции на понятията „разпределение“ и
„доставка“, дадени за целите на Директивата, които са ясни и сами по себе си не
се нуждаят от тълкуване, а освен това посочените норми не създават обективни
права и задължения, респ. от тяхното тълкуване няма как да се направи извод по
поставения въпрос. Не са налице изискванията на чл.628 ГПК и по отношение на въпрос
№ 2, тъй като със същия не се иска от СЕС да тълкува разпоредба от правото на
ЕС, а да даде тълкуване дали чл.50, чл.51 и чл.56 ПИКЕЕ влиза в колизия и в
противоречие с дадените легални дефиниции в чл.2, т.5 и т.19 от Директива
2009/72/ЕО, за които бе посочено по-горе, че не създават обективни права и
задължения. тълкуване на националното право, което също не е предмет на
преюдициалното запитване. Освен това, с поставения въпрос се прави опит да се
предизвика произнасяне на СЕС по фактически въпроси по националното дело – има ли
право
право операторът на електроразпределителната
мрежа (ЕР ЮГ) да начислява, фактурира и претендира заплащането на неизмерени
количества ел.енергия, които не могат да
бъдат предмет на преюдициално запитване. По същите съображения не следва да се
отправя преюдициално запитване и по поставения въпрос № 3, тъй като отново се иска
СЕС да се произнасе по фактически въпроси по главното дело и искане за
тълкуването или прилагането на разпоредби от националното право, а не на
Общностното право. Поставеният въпрос № 4 е идентичен по смисъл с въпрос № 3,
поради което съдът намира, че не следва да се отправя преюдициално запитване по
изложените по-горе съображения. Освен това, нормата на чл.27 от Директива 2011/83/ЕС е ясна и не следва да се иска нейното тълкуване, а
самият въпрос цели прилагане на това право към фактическата обстановка в
главното производство. Изложеното се отнася и до поставения въпрос № 5, който е
идинтичен по смисъл с въпроси № 2, 3 и 4 – цели се тълкуване на разпоредби от
националното право, а не на такива от общностното право.
С оглед изложените съображения, съдът намира, че с
направеното искане за отправяне на преюдициално запитване се цели не да се тълкува
норма от общностното право (посочените норми на чл.2, т.5 и т.19 от Директива
2009/72/ЕО и чл.27 от Директива 2011/83/ЕС са ясни и не се нуждаят от
тълкуване), а се цели прилагане на това право към фактическата обстановка в
главното производство и произнасяне на СЕС по фактически въпроси, поставени по
главното дело, както и тълкуването или прилагането на разпоредби от
националното право, което е недопустимо съгласно чл.7 от Препоръките към
националните юрисдикции относно отправянето на преюдициални запитвания (2012/C
338/01). Ето защо, не са налице изискванията на чл.629 и чл.629 ГПК за отправяне
на преюдициално запитване до СЕС по поставените от въззивника въпроси, поради
което искането му за това е неоснователно и следва да бъде оставено без
уважение..
Предвид горното и на основание чл.267, ал.1 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА на страните по възз.гр.д.№ 2460/2020
г. по описа на БОС постъпилата въззивна жалба от ищеца Г.Г.Д., както и постъпилия писмен отговор от
въззиваемия-ответник „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника Г.Г.Д. на основание чл.267 ДФЕС, респ. чл.628 и сл ГПК съдът да отправи
преюдициално запитване до Съда на европейския съюз, който тълкувайки нормите на
чл.2, т.5 и т.19 от Директива 2009/72/ ЕО и чл.27 от Директива 2011/87/ЕС, да
даде отговор на следните въпроси: 1).
Чл.2,
т.5 и т.19 от Директива 2009/72/ЕО допускат ли оператор на
електроразпределителната мрежа (ЕР ЮГ) да начислява, фактурира и претендира
заплащането на неизмерени количества ел.енергия от потребител, който получава
доставки на такава от друг доставчик – краен снабдител, под предлог, че така
начислените количества му били доставени и са ползвани от потребителя, но не
били отчетени, поради извършено неправомерно въздействие върху средството за
търговско измерване, и такова допускане не противоречи ли на дефиницията за
понятието „разпределение" на ел.енергия, като по този начин към него се
включва и доставката на ел.енергия? 2).
Влиза
ли в колизия и противоречие с Общностнотно право, и в частност на чл.2, т.5,
т.19 от Директива 2009/72/ЕО, националната правна уредба, съдържаща се в чл.50,
чл.51 и чл.56 ПИКЕЕ от 2019г., приети от КЕВР, която предоставя право на
оператора на електроразпределителната мрежа (ЕР ЮГ) да начислява, фактурира и
претендира заплащането на неизмерени количества ел.енергия, под предлог, че
същите били доставени и ползвани от потребителя, но не били отчетени поради
извършено неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване, и
която ел.енергия се доставя и продава на крайните потребители от друго лице –
краен снабдител, при съществуването на изричен договор за продажба на
ел.енергия при публично известни общи условия между този потребител и крайния
снабдител? 3). Чл.27 от Директива 2011/83/ЕС допуска ли
оператор на електроразпределителната мрежа (ЕР ЮГ), който няма договор за
доставка и продажба на ел.енергия, нито писмено искане от страна на потребител
за доставка на такава, да начислява, фактурира и претендира заплащането на
неизмерени количества ел.енергия от този потребител, под предлог, че
начислените количества му били доставени и са ползвани от потребителя, но не
били отчетени, поради извършено неправомерно въздействие върху средството за
търговско измерване, като се има предвид, че потребителят получава доставки на
ел.енергия от друг доставчик – краен снабдител, с който именно има договор за
доставка при публично известни общи условия и такова начисление от мрежовия
оператор следва ли да се приеме, че представлява „непоръчана доставка на
стока"? 4). Влиза ли в колизия и противоречи ли на
Общностнотно право, и в частност чл.27 от Директива 2011/83/ЕС, националната правна уредба, съдържаща се в чл.50,
чл.51 и чл.56 от ПИКЕЕ от 2019г., приети от КЕВР, която предоставя право на
оператора на електроразпределителната мрежа (ЕР ЮГ) да начислява, фактурира и
претендира заплащането на неизмерени количества ел.енергия, под предлог, че
същите били доставени и ползвани от потребителя, но не били отчетени поради
извършено неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване, и
която ел.енергия се доставя и продава на крайните потребители от друго лице -
краен снабдител, при съществуването на изричен договор за продажба на
ел.енергия при публично известни общи условия между този потребител и крайния
снабдител и без изрично сключен такъв договор от страна на потребителя с този
оператор на мрежата? 5). Националната правна уредба на чл.50, чл.51 и
чл.56 от ПИКЕЕ от 2019г., съответства ли на с чл.2, т.5 и т.19 от Директива
2009/72/ ЕО и чл. 27 от Директива 2011/83/ЕС, която предоставя право на оператора
на електроразпределителната мрежа (ЕР ЮГ) да начислява, фактурира и претендира
заплащането на неизмерени количества ел.енергия, която се доставя на
потребителя от краен снабдител, с който той има договор за продажба на
ел.енергия при публично известни общи условия?
На всяка от страните да се връчи
препис от настоящото определение, като същите се уведомят и чрез процесуалните
им представители по телефона.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.