РЕШЕНИЕ
№ 46
гр. Велики Преслав, 26.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, II СЪСТАВ, НО, в публично
заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Елена С. Геренска
при участието на секретаря Марияна П. Василева
като разгледа докладваното от Елена С. Геренска Административно
наказателно дело № 20223610200205 по описа за 2022 година
Производството е образувано във връзка с подадена жалба от А. С. К. с
ЕГН **********, срещу Наказателно постановление № 22-0323-
000068/12.04.2022 г. на Началник група към към ОДМВР-Шумен, РУ Велики
Преслав, с което на лицето било наложено административно наказание
"Глоба" в размер на 300 лева, на основание чл.53 от ЗАНН, за нарушение на
чл.150 от ЗДвП.
Жалбоподателят счита, че наказателното постановление е необосновано
и незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован за същото, не
се явява, не се и представлява.
Въззиваемата страна не се явява, като процесуален представител на
същата депозира становище по съществото на делото, като моли
наказателното постановление да бъде потвърдено. Претендират се и разноски.
Призованата на осн. чл.62 от ЗАНН Районна прокуратура-Шумен, не
изпращат представител в съдебно заседание.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните
по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа
страна:
На 23.02.2022 г. при извършвана специалицирана полицейска операция
в гр.Велики Преслав, полицейските служители св.И. и св.П. спрели за
проверка движещ се по ул.“Съединение“ - л.а.“Тойота Авенсис“ с рег.№ Н 23
47 ВХ. Водачът на същия – жалбоподателя К., не представил СУМПС. При
извършена справка се установило, че водачът е неправоспособен, поради
изчерпване лимита на контролните му точки. Предвид установеното, св.И.
1
съставил АУАН за извършено нарушение на чл.150 от ЗДвП, който бил
връчен лично на нарушителя и подписан без възражения от същия, като били
свалени табелите на автомобила и иззети ведно със СРМПС-то управлявано
от К.. Писмени възражения не били депозирани в срока по чл.44, ал.1 от
ЗАНН. Въз основа на съставения акт на 12.04.2022 г. било издадено и
атакуваното наказателно постановление, с което на А. С. К. е наложена глоба
в размер на 300 лева за извършено нарушение на чл.150, ал.1 от ЗДВП.
По делото са приложени и писмени доказателства касателно
хронологията и основанията за отнемането на контролните точки на
жалбоподателя, а именно - Справка за нарушител/водач на А. С. К. от
автоматизираната информационна система „АНД“ на МВР, Справка № 323р-
8741/26.05.2022 г. на Началник РУ – Велики Преслав, НП №17-0323-
000531/22.08.2017 г., НП № 17-0869-002684/27.10.2017 г., НП № 17-0323-
000720/14.11.2017 г., НП № 18-0869-001579/17.07.2018 г. , както и Заповед №
18-0869-000545/11.06.2018 г. на ВПД Началник Сектор към ОДМВР – Шумен,
сектор „Пътна полиция“ – Шумен.
Приетата за установена фактическа обстановка, съдът изведе въз основа
на анализа на доказателствата - писмени и гласни събрани в хода на
настоящото производство, вкл. и приобщени в хода на съдебното следствие.
Свидетелските показания депозирани от разпитаните св.И. и св.П. са напълно
безпротиворечиви, взаимно допълващи се в кореспондираща връзка помежду
си, като колерират и с приетите писмените доказателствени средства, като
поради липса на предпоставки за тяхната критика съдът възприема с доверие
и кредитира изцяло показанията на посочените свидетели считайки ги
обективни и достоверни, така и писмените доказателствени източници.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание и предвид установените факти направи следните
правни изводи:
Така депозираната пред настоящия съд жалба е подадена в
законоустановения срок. Същата изхожда от легитимирана страна и е
насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата се явява
неоснователна.
В настоящото производство съдът следва да извърши проверка на
законността на оспореното пред него наказателно постановление, като следва
да прецени правилно ли са приложени процесуалният и материалният закон, с
оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на
приложената от административнонаказващия орган санкционна норма.
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление, съдът намира за съставени от компетентни органи, като са
спазени сроковете по чл. 34, ал. 2 от ЗАНН и не са допуснати съществени
нарушения на административно наказателнопроцесуалните правила, които да
налагат отмяна на последните. Наказващият орган е спазил задължението си
по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН. Спазена е процедурата по съставянето и връчването
им. Наказателното постановление е издадено в предвидената форма и
съдържа изискуеми съответните реквизити, като същото не страда от пороци,
които го правят процесуално недопустимо.
2
От доказателствата по делото се установява, че на датата на деянието,
което съдът намира за безспорно установено и извършено от жалбоподатяля,
нарушителят е бил с отнети всички контролни точки, което обосновава
извода, че същият е бил неправоспособен водач по смисъла, вложен в чл.150
от ЗДвП, респ. с деянието си е осъществил именно състава на
административното нарушение, за което е санкциониран.
Съгласно чл.150 от ЗДвП всяко пътно превозно средство, което участва
в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се
управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е
индивидуално електрическо превозно средство или превозното средство е
учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за
управление на моторно превозно средство по време на обучението му по реда
на наредбата по чл.152, ал.1, т.3 от ЗДвП и при провеждането на изпита за
придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 4
от ЗДвП. Така нормата урежда правило за поведение за водачите на
превозните средства, а именно – същите да са правоспособни при
осъществяването на управлението на ППС. Изпълнителното деяние включва
извършването на действие – управление на автомобил, като същото трябва да
се извършва при липса на правоспособност на водача. В случая от
установеното от фактическа страна е видно, че е осъществен съставът на
нарушението, доколкото действително жалбоподателят е управлявал
превозното средство и същият е неправоспособен. Не са налице и някои от
изключенията, свързани с вида на управляваното превозно средство, като и
липсват твърдения то да е от такъв вид, който би изключил наказването на
лицето.
С оглед на легалната дефиниция, дадена в чл. 3, ал. 3 и чл. 50, ал.1
ЗБЛД, свидетелството за управление на моторно превозно средство е
официален удостоверителен документ, който с обвързваща всички
доказателствена сила установява релевантния факт - правоспособността на
притежаващия го да управлява съответното моторно превозно средство.
Съгласно изрична законова разпоредба - чл. 51 ЗБЛД, свидетелството за
управление на моторно превозно средство е удостоверителен документ със
законово определен срок на валидност по изказа на закона. Той не е
официален удостоверителен документ, който до края на живота на
съответното лице удостоверява притежавана правоспособност.
Правоспособността да се управлява моторно превозно средство е
признато от държавата право да се извършва дейността по управление на
моторно превозно средство. Признаването на това право държавата е
поставила в зависимост от наличието на две групи изисквания: 1. съвкупност
от знания, умения и поведение, които позволяват управление на моторното
превозно средство, и 2. физическа и психическа годност за управление на
моторно превозно средство. Двете изисквания трябва да са налице
кумулативно както към момента на първоначалното признаване на
правоспособността, така и по време на нейното упражняване. Липсата на
което и да е от изискванията води до липса на правоспособност. За
установяване наличието на двете изисквания законодателят е създал
специален ред - изпит пред оторизиран от държавата правен субект за
проверка на знанията, уменията и поведението, и медицински преглед от
компетентно медицинско лице. Проверката на знанията, уменията и
поведението на лицето чрез полагане на съответния изпит се извършва при
първоначалното признаване на правоспособността. Законодателят е приел, че
3
придобитите знания, умения и поведение не се нуждаят от последваща
проверка, освен ако управлението на моторно превозно средство водачът е
извършвал в нарушение на установените правила. Установяването по
надлежния ред на извършени от водача брой и вид нарушения, предвидени в
чл. 157, ал.1, във вр. с ал.3 ЗДвП, създават презумпция за липса на
необходимите знания, умения и поведения, поради което водачът губи
правоспособността си и за да упражнява отново дейността е необходимо да
положи отново изпит.
Отнемането на всички контролни точки има въздействие върху
признатата от правото способност на съответния правен субект да управлява
моторно превозно средство, като това води до предсрочно прекратяване на
правото да се управлява МПС. То се осъществява по силата на правната
норма. Законът придава самостоятелно правно значение на отнемането на
контролни точки с текста на чл. 157, ал. 4 ЗДвП, като го определя като
юридически факт, с чието проявление водачът на МПС губи
правоспособност. По своята същност отнемането на контролни точки е
задължителна последица при установяване на нормативно посочените
нарушения, която има за цел отчетност на извършените нарушения, съгласно
изричния текст на чл. 157, ал. 1 ЗДвП. Определящо е наличието на
нарушение, установено с влязло в сила наказателно постановление, което
нормативно се свързва с отнемане на контролни точки. Според чл. 5 от
Наредба № Iз-1959 от 27.12.2007 г. за определяне на първоначалния
максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно
средство, условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията на
правилата за движение по пътищата, за които се отнемат (отм.); броят на
отнетите, възстановените и оставащите контролни точки за всеки водач на
МПС се водят на отчет от службата за отчет на водачите на МПС при
съответната областна дирекция на МВР.
Видно от данните в Справката за нарушител, съставляваща разпечатка
от автоматизираната информационна система на ОД на МВР-Шумен -Шумен,
която отразява броя на отнетите, възстановените и оставащите контролни
точки на всечи водач на МПС, водещ се на отчет в сектора, жалбоподателят
А. С. К. е с отнети от влезли в сила НП общо 39 контролни точки, която съдът
кредитира като обективни и верни данните в приетата като доказателство
Справка за нарушител/водач. Същата съставлява официален свидетелстващ
документ, а удостоверените с него факти се потвърждават и от проверката на
влезлите в сила наказателни постановления,представени по делото с които на
въззивника са наложени административни наказания и са отнети контролни
точки за всяко извършено административно нарушение съобразно правилата
на релевантните нормативни актове.
От проверката на горните доказателствени средства се потвърждава
правилността на констатациите на административния орган за изгубена
правоспособност на жалбоподателя предвид отнемането на всички контролни
точки с влезли в сила НП №16-0769-004589/30.01.2017г., НП №17-0323-
000531/22.08.2017 г., НП № 17-0869-002684/27.10.2017 г., НП № 17-0323-
000720/14.11.2017 г. и НП № 18-0869-001579/17.07.2018 г ., като с влизане в
сила на последното, а именно на 03.04.2019 г. е изчерпан лимита от
контролни точки на лицето.
След отнемането на всички контролни точки и съгласно чл. 157, ал. 4
ЗДвП жалбоподателят е изгубил придобитата правоспособност и според чл.
4
157, ал. 5 ЗДвП има право да бъде допуснат до изпит за придобиване на
правоспособност. В тези случаи се явява неприложима разпоредбата на чл.
158, ал. 1, т. 2 ЗДвП, тъй като същата регламентира възможности за служебно
възстановяване на контролните точки само при частичното им отнемане до
пълния им размер.
С оглед и гореизложеното настоящият състав приема, че разпоредбата,
която съдържа хипотезата на извършеното нарушение в конкретния случай е
чл. 150 от ЗДвП- така, както е посочено в АУАН и НП, тъй като безспорно
МПС е управлявано от неправоспосочен водач.
В случая следва и да се посочи, че на 31.10.2021 г е с изтекъл срокът на
валидност на притежаваното от същия СУМПС, като съдебната практика
трайна по отношение на това, че управляването на моторно превозно средство
със СУМПС с изтекъл срок на валидност, т. е. със свидетелство за
управление, което удостоверява изтекъл срок на право на управление е
равнозначно на липса на свидетелство за правоуправление и съответно на
документ, удостоверяващ правоспособността за управление като качество на
водача на МПС /Решение № 7071 от 27.05.2014 г. по адм. дело № 337/2014 г.
по описа на ВАС; Решение № 223 от 09.01.2015 г. по адм. дело № 3037/2014 г.
по описа на ВАС, Решение № 3460 от 11.03.2019 г. на ВАС по адм. д. №
707/2018 г., VII о., Решение № 2245 от 18.02.2019 г. на ВАС по адм. д. №
14389/2017 г., VII о. и др., както и практиката на ВКС по прилагането на чл.
343в, ал. 2 от НК/.
Съдът намира, че от АНО е приложена правилната санкционна норма
на чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Същата предвижда налагането на наказание
"глоба" в размер от 100 до 300 лева за конкретното нарушение. Според
настоящия състав правилно административно-наказващият орган е наложил
наказание в максималния предвиден размер, а именно от 300 лв., доколкото
се касае за деяние с висока степен на обществена опасност и за поредно
нарушението за жалбоподателя, на който са били налагани и предходни
санкции по ЗДвП, които очевидно не са постигнали целения предупредителен
и поправителен ефект.
Не са налице основания за прилагане на разпоредбата на чл. 28 от
ЗАНН. На първо място както бе споменато по-горе това не е инцидентна
проява на въззивника, видно от справката спрямо него има наложени
множество наказания за нарушения на ЗДвП. Обстоятелствата, че от
нарушението няма настъпили вредни последици, не е в състояние да
квалифицират случая като маловажен по смисъла на цитираната разпоредба и
с оглед факта, че има настъпило ПТП макар и без щети. Процесното
нарушение е от категорията на т. нар. "формални" нарушения, "нарушения на
просто извършване", при които вредните последици /обществената опасност/
произтичат от самото осъществяване на изпълнителното деяние. Същото не
се отличава с по-малка тежест от обичайните такива от този вид. Липсват и
някакви особени извинителни обстоятелства около извършването му, които
да обусловят извод за маловажност на случая.
Водим от горното, съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление се явява правилено и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено изцяло, а жалбата - да бъде оставена без уважение.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН в съдебните производства
по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. В
5
настоящото производство с оглед изхода на делото такива следва да бъдат
присъдени на претенндиралата ги въззиваема страна. Съгласно чл. 37, ал. 1 от
ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. Като взе предвид, че производството по делото е
приключило в едно съдебно заседание без участието на проц.представител на
същата, съотв. същото не представлява фактическа и правна сложност
намира, че на страната следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в минималния размер, предвиден в нормата на чл. 27е от
Наредбата, а именно за сумата от 80 /осемдесет/ лева.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0323-
000068/12.04.2022 г. на Началник група към към ОДМВР-Шумен, РУ Велики
Преслав, с което на А. С. К. с ЕГН **********, на осн.чл.177, ал.1, т.2 от
ЗДвП е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 300 лева за
нарушение на чл.150 от ЗДвП
ОСЪЖДА А. С. К. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ОД на МВР
Шумен сумата от 80,00 /осемдесет/ лева, представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Шумен по реда на АПК в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Велики Преслав: _______________________
6